Закон за енергетиката

Чл. 1

Този закон урежда обществените отношения, свързани с осъществяването на дейностите по производство, внос и износ, пренос, разпределение, съхранение на електрическа и топлинна енергия и природен газ пренос на нефт и нефтопродукти по тръбопроводи, търговия с електрическа и топлинна енергия и природен газ и използване на възобновяеми енергийни източници, както и правомощията на държавните органи по определянето на енергийната политика, регулирането и контрола.

Чл. 2

(1) Основните цели на този закон са създаване на предпоставки за:

1. качествено и сигурно задоволяване потребностите на обществото от електрическа и топлинна енергия и природен газ;

2. енергийно развитие и енергийна сигурност на страната при ефективно използване на енергията и енергийните ресурси; 3.създаване и развитие на конкурентен и финансово стабилен енергиен пазар;

4. енергийни доставки при минимални разходи;

5. устойчиво развитие на използването на възобновяеми енергийни източници, в т.ч. и производството на електрическа енергия от тях в интерес на опазването на околната среда;

6. насърчаване на комбинираното производство на електрическа и топлинна енергия.

7. развитие на инфраструктури за пренос, разпределение и съхранение на електрическа енергия и природен газ и за пренос на нефт или нефтопродукти на територията на страната и през нея.

8. развитие на трансграничната търговия с енергия и природен газ;

9. участие на потребителите на пазара на енергия;

10. инвестиции в променливо и гъвкаво производство на енергия;

11. съхранение на енергия;

12. въвеждане на нови междусистемни електропроводи между държавите членки, като се вземат предвид целите за междусистемна електроенергийна свързаност, съгласно чл. 4, буква „г“, т. 1 от Регламент (ЕС) 2018/1999 на Европейския парламент и на Съвета от 11 декември 2018 г. относно управлението на Енергийния съюз и на действията в областта на климата, за изменение на регламенти (ЕО) № 663/2009 и (ЕО) № 715/2009 на Европейския парламент и на Съвета, директиви 94/22/ЕО, 98/70/ЕО, 2009/31/ЕО, 2009/73/ЕО, 2010/31/ЕС, 2012/27/ЕС и 2013/30/ЕС на Европейския парламент и на Съвета, директиви 2009/119/ЕО и (ЕС) 2015/652 на Съвета и за отмяна на Регламент (ЕС) № 525/2013 на Европейския парламент и на Съвета (OB, L 328/1 от 21 декември 2018 г.), наричан по-нататък „Регламент (ЕС) 2018/1999“;

13. отпадане на неоправдани пречки на вътрешния пазар на електрическа енергия и природен газ по отношение на навлизането на пазара, извършването на дейност и излизането от пазара;

14. осигуряване на еднакви условия на конкуренция, при които електроенергийните предприятия са подчинени на прозрачни, пропорционални и недискриминационни правила, такси и третиране, по-специално в областта на задължението за балансиране, достъпа до пазари на едро, достъпа до данни, процедурите за смяна и режимите на фактуриране, а когато е приложимо – и при лицензирането;

15. гарантиране, че участниците на пазара от трети държави, когато извършват дейност в рамките на вътрешния пазар на електрическа енергия, отговарят на изискванията на приложимото законодателство на Европейския съюз;

16. достъпни и прозрачни цени и разходи за енергия за потребителите.

(2) Производството, вносът, износът, преносът,, разпределението, съхранението и търговията с електрическа и топлинна енергия, природен газ, нефт и нефтопродукти се извършват при гарантиране защитата на живота и здравето на гражданите, собствеността, околната среда сигурността на доставките, интересите на клиентите и националните интереси.

Чл. 3

(1) Държавната политика в енергетиката се осъществява чрез Народното събрание и Министерския съвет.

(2) Народното събрание приема Стратегия за устойчиво енергийно развитие на Република България по предложение на Министерския съвет, с която се определят основните цели, етапи, средства и методи за развитие на енергетиката.

(3) Министерският съвет одобрява Интегриран план в областта на енергетиката и климата на Република България и актуализации на плана в съответствие с Регламент (ЕС) 2018/1999 по предложение на министъра на енергетиката и министъра на околната среда и водите.

(4) Министерският съвет ръководи енергетиката на страната в съответствие с приетата от Народното събрание стратегия и действащия Интегриран план в областта на енергетиката и климата на Република България.

Чл. 4

(1) Енергийната политика на страната се провежда от министъра на енергетиката и енергийните ресурси.

(2) Министърът на енергетиката и енергийните ресурси:

1. разработва в съответствие с плана по т. 9 и внася за одобряване от Министерския съвет Стратегия за устойчиво енергийно развитие на Република България;

2. приема краткосрочни, средносрочни и дългосрочни общи прогнозни енергийни баланси на страната в съответствие с приетата стратегия;

3. внася за утвърждаване от Министерския съвет списък на стратегическите обекти от национално значение в енергетиката;

4. определя със заповед задължителни показатели за степента на надеждност на снабдяването с електрическа енергия,;

4а. е компетентен орган по въпросите за сигурността на доставките на природен газ по смисъла на Регламент (ЕС) 2017/1938 на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2017 г. относно мерките за гарантиране на сигурността на доставките на газ и за отмяна на Регламент (ЕС) № 994/2010 (ОВ, L 280/1 от 28 октомври 2017 г.), наричан по-нататък „Регламент (ЕС) 2017/1938“;

4б. е компетентен орган за изпълнението на Регламент (ЕС) 2019/941 на Европейския парламент и на Съвета от 5 юни 2019 г. за готовност за справяне с рискове в електроенергийния сектор и за отмяна на Директива 2005/89/ЕО (OB, L 158/1 от 14 юни 2019 г.);

5. определя необходимите нови мощности за производство на електрическа енергия и обнародва описа на необходимите нови мощности в „Държавен вестник“;

6. внася за утвърждаване от Министерския съвет опис на нови обособени територии за разпределение на природен газ и за изменение на съществуващи обособени територии за разпределение на природен газ, за които не е издадена лицензия, и го обнародва в „Държавен вестник";

7. одобрява програми и стратегии за преструктуриране в енергетиката;

8.

10. разработва и внася за приемане от Министерския съвет национални индикативни цели за насърчаване потреблението на електрическа енергия, произведена от възобновяеми енергийни източници, и изготвя годишни доклади за постигане на целите;

11. изготвя и внася за одобрение от Министерския съвет:

12. прави предложения за създаване и съхраняване на държавни резерви и военновременни запаси в енергетиката;

13. утвърждава нормативи за резервите на горива, необходими за сигурно енергоснабдяване;

14. е администратор на държавни помощи и минимални помощи в областта на енергетиката;

15. осъществява контрол в предвидените от този закон случаи; 16.дава разрешение за търсене и проучване на енергийни ресурси и организира дейността по предоставяне на концесии за добив на енергийни ресурси и за изграждане на хидроенергийни обекти;

17. ежегодно издава бюлетин за състоянието и развитието на енергетиката;

18. формира и провежда държавна политика, свързана с дейностите по пренос на нефт и нефтопродукти чрез тръбопроводи за пренос на и през територията на страната.

18г. организира и контролира изпълнението на Националния план за инвестиции за периода 2013 – 2020 г. и представя на Европейската комисия считано от 2014 г. ежегодно до 31 януари обобщен доклад за неговото изпълнение въз основа на докладите на енергийните предприятия, за които възникват задължения съгласно този план;

18д. след одобрение от Европейската комисия на Националната рамка за инвестиции за периода 2021 – 2030 г. организира и контролира нейното изпълнение при условия и по ред, определени с наредба на Министерския съвет по предложение на министъра на енергетиката;

19. издава предвидените в закона подзаконови нормативни актове съобразно своята компетентност;

20. представлява Република България в международни организации в областта на енергетиката;

21. издава съвместно с министъра на финансите и министъра на икономиката наредба за намаляване на тежестта, свързана с разходите за енергия от възобновяеми източници и от високоефективно комбинирано производство на електрическа и топлинна енергия, съгласно Насоките относно държавната помощ за опазване на околната среда и за енергетика за периода 2014 – 2020 г. (ОВ, С 200/1 от 28 юни 2014 г.);

22. издава наредба за публично оповестяване и оптимизиране на разходите на търговските дружества с 50 и над 50 на сто държавно или общинско участие в капитала, съвместно с принципала на дружествата, извършващи дейности по този закон;

23. има и други правомощия, възложени му с други нормативни актове.

(3) Приетата от Народното събрание стратегия по чл. 4, ал. 2, т.1 се обнародва в „Държавен вестник".

(4) Компетентните органи предоставят на министъра на енергетиката необходимата информация с оглед правомощията му по ал. 2, т. 14.

(5) Министърът на икономиката, инвестициите и индустрията, министърът на регионалното развитие и благоустройството, министърът на транспорта и съобщенията, министърът на земеделието и храните, министърът на вътрешните работи, министърът на финансите, министърът на външните работи, министърът на здравеопазването и министърът на културата съдействат на министъра на енергетиката и министъра на околната среда и водите при изготвянето на плановете и докладите по ал. 2, т. 9 и им предоставят необходимата информация.

Чл. 5

(1) Списъкът по чл. 4, ал. 2, т. 3 на стратегическите обекти от национално значение в енергетиката и хидроенергийните системи, които са част от тях, с актуална оценка на състоянието и рисковете, свързани с икономическото им състояние и сигурността на експлоатация се съставя ежегодно в Министерството на енергетиката и енергийните ресурси и се внася от министъра на енергетиката и енергийните ресурси за утвърждаване от Министерския съвет.

(2) Лицата, извършващи дейност по този закон чрез обекти, включени в списъка по ал. 1, се ползват със защита, която включва:

1. организиране и контрол на физическа защита (охрана) на обекти, осъществявана от органите на Министерството на вътрешните работи или от лица, осъществяващи дейност по реда на Закона за частната охранителна дейност;

2. информационна закрила, осъществявана чрез административни, организационни и технически мерки.

(3) Защитата по ал. 2 е за сметка на лицата, извършващи дейност по този закон чрез обекти, включени в списъка по ал. 1.

(4) Лицата, извършващи дейност по този закон чрез обекти, включени в списъка по ал. 1, осъществяват дейности и мероприятия за работа при бедствия и във военно време, възложени им от министъра на икономиката и енергетиката.

Чл. 6

(1) Кметовете на общини изискват от енергийните предприятия на територията на общината прогнози за развитие на потреблението на електрическа и топлинна енергия и природен газ, програми и планове за енергоснабдяване, топлоснабдяване и газоснабдяване.

(2) Кметовете на общини по предложение на енергийните предприятия задължително предвиждат в общите и подробните устройствени планове благоустройствени работи, необходими за изпълнение на програмите и плановете по ал. 1.

(3) Кметовете на общини осигуряват изграждането, експлоатацията, поддържането и развитието на мрежите и съоръженията за външно осветление на територията на общината за имоти — общинска собственост.

(4) Кметовете на общини при необходимост правят предложения до съответния оператор на електроразпределителна мрежа на територията на общината за включване в инвестиционните им планове на населени места или части от тях с проблеми в снабдяването с електрическа енергия.

(5) Кметовете на общини и операторите на електроразпределителни мрежи създават специален комуникационен канал, който се посочва в общинските аварийни планове за защита при бедствия.

Чл. 7

(1) При провеждането на държавната политика в областта на енергетиката министърът на икономиката и енергетиката може да се подпомага от браншовите камари и организации на енергетиците и на такива, добиващи енергийни ресурси.

(2) Работодателите в енергетиката могат да създават и да членуват в браншови камари и организации на енергетиците и на такива, добиващи енергийни ресурси.

(3) Браншовите камари и организации на енергетиците и на такива, добиващи енергийни ресурси се регистрират при условията и по реда на Закона за юридическите лица с нестопанска цел.

(4) Браншовите камари и организации на енергетиците и на такива, добиващи енергийни ресурси:

1. имат за цел представителство и защита на общите интереси на своите членове;

2. могат да преговарят със синдикатите по въпроси от взаимен интерес и да са страна при подписването на браншови колективен трудов договор;

3. разработват правила за добрите производствени практики, модели на системи за анализ на опасностите при производството на енергия и/или добива на енергийни ресурси, както и други професионални изисквания;

4. участват в разработването на стратегии, анализи, програми и становища за развитие на бранша и съдействат за тяхното изпълнение;

5. създават база данни за експерти в бранша за оказване на съдействие на производителите на енергия, както и на държавните органи; 6.разработват етичен кодекс, регламентиращ професионалната етика в бранша и недопускане на нелоялна конкуренция между производителите на енергия;

7. информират компетентните органи за извършени нарушения при производството и търговията с енергия и/или добива на енергийни ресурси и природен газ;

8. дават становище по промени в нормативните актове за съответния бранш;

9. организират и провеждат професионално обучение;

10. изпълняват и други функции, възложени им със закон.

(5) Държавните органи и органите на браншовите камари и организации на енергетиците си сътрудничат и взаимно се информират за установени нарушения при производството и/ или търговията с енергия и/или добива на енергийни ресурси и природен газ.

(6) Държавните органи, институции и ведомства, органите на местното самоуправление и местната администрация оказват съдействие и предоставят информация на браншовите камари и организации на енергетиците и на такива, добиващи енергийни ресурси, необходима за осъществяване на функциите им, предвидени по този закон.

Чл. 7а

(отменен)

(1) За защита интересите на потребителите към министъра на икономиката и енергетиката се създава Обществен съвет като консултативно звено за решаване на проблеми от специалната компетентност на министъра, определена в този закон.

(2) В състава на Обществения съвет по ал. 1 се включват представители на Министерството на икономиката и енергетиката, потребителски сдружения, научни съюзи, синдикални организации и юридически лица с нестопанска цел.

(3) Общественият съвет по ал. 1 се създава със заповед на министъра на икономиката и енергетиката.

(4) Със заповедта по ал. 3 се определят въпросите, които Общественият съвет разглежда, както и условията и редът за осъществяване на неговата дейност.

(1) За защита интересите на потребителите към министъра на икономиката, енергетиката и туризма се създава Обществен съвет като консултативно звено за решаване на проблеми от специалната компетентност на министъра, определена в този закон.

(2) В състава на Обществения съвет по ал. 1 се включват представители на Министерството на икономиката, енергетиката и туризма, потребителски сдружения, научни съюзи, синдикални организации и юридически лица с нестопанска цел.

(3) Общественият съвет по ал. 1 се създава със заповед на министъра на икономиката, енергетиката и туризма.

(4) Със заповедта по ал. 3 се определят въпросите, които Общественият съвет разглежда, както и условията и редът за осъществяване на неговата дейност.

Чл. 7а

Чл. 8

(1) Стратегия за устойчиво енергийно развитие на Република България се разработва от министъра на енергетиката и енергийните ресурси.

(2) Министерството на енергетиката и енергийните ресурси изготвя програми и стратегии за преструктуриране в енергетиката въз основа на Стратегията за устойчиво енергийно развитие на Република България и Интегрирания план в областта на енергетиката и климата на Република България, които се одобряват от министъра на енергетиката и енергийните ресурси. Приватизацията на търговските дружества в енергетиката се извършва в съответствие с одобрените от министъра на енергетиката и енергийните ресурси програми и стратегии за преструктуриране в енергетиката.

(3) Общите прогнозни енергийни баланси са краткосрочни, средносрочни и дългосрочни. Те се изготвят на базата на:

1. прогнози, проучвания и планове на предприятия, които осъществяват дейности по добив, преработка, преобразуване, пренос и разпределение на горива и енергия;

2. информация от общите констативни енергийни баланси;

3. информация от Националния статистически институт.

(4) Министърът на икономиката, енергетиката и туризма определя необходимите нови мощности за производство на електрическа енергия по чл. 4, ал. 2, т. 5 в интерес на сигурността на снабдяването с електрическа енергия, за изпълнение на задълженията за дял на енергията от възобновяеми източници в брутното крайно потребление на енергия, както и в интерес на опазването на околната среда и насърчаването на нови технологии, когато посредством пазарните механизми за инвестиции тези цели не могат да бъдат осигурени, въз основа на:

1. общите прогнозни енергийни баланси;

2. задължителните показатели за степента на надеждност на снабдяването с електрическа енергия;

3. десетгодишния план за развитие на електропреносната мрежа;

4. докладите по чл. 13 от Закона за енергията от възобновяеми източници за изпълнение на Националния план за действие за енергията от възобновяеми източници.

(5) Министърът на енергетиката и енергийните ресурси провежда енергийна политика, насочена към енергийно развитие на страната при ефективно използване на енергията и енергийните ресурси и задоволяване потребностите на обществото от електрическа и топлинна енергия, природен газ и твърди горива въз основа на общите прогнозни енергийни баланси и в съответствие с приетата от Народното събрание Стратегия за устойчиво енергийно развитие на Република България.

(6) Министърът на енергетиката и енергийните ресурси публикува насоките на енергийната политика в бюлетина по чл. 4, ал. 2, т. 17, както и на страницата на Министерството на енергетиката и енергийните ресурси в Интернет.

(7) Mинистърът на труда и социалната политика съвместно с министъра на енергетиката и министъра на регионалното развитие и благоустройството изготвя дългосрочна програма за намаляване на енергийната бедност въз основа на Стратегията за устойчиво енергийно развитие на Република България, Националната стратегия за намаляване на бедността и насърчаване на социалното включване 2030, Националната жилищна стратегия 2018 – 2030 г. и Дългосрочната стратегия за обновяване на националния сграден фонд от жилищни и нежилищни сгради до 2050 г. Програмата съдържа цялостен пакет от мерки за постигане на цел до 2050 г., междинни цели до 2030 и 2040 г., изискване за оценка на въздействието на мерките и постигнатия напредък на всеки 5 години.

Чл. 9

(1) Предприятията, които осъществяват дейности по добив на енергийни ресурси, преработка и търговия с горива, преобразуване, пренос, разпределение и търговия с енергия и природен газ:

1. извършват проучвания и анализи, разработват краткосрочни, средносрочни и дългосрочни прогнози за добива на енергийни ресурси, преработката и търговията с горива и енергия и приемат съответните планове за тяхното осигуряване;

2. изготвят най-малко веднъж на две години и представят на министъра на икономиката и енергетиката планове за рехабилитация, за предприемане на мерки за подобряване ефективността на съществуващите производствени мощности и мрежи, за изграждане при минимални разходи на нови мощности и мрежи. Плановете се придружават от технико-иконо-мически, финансов и екологичен анализ и варианти за енергоспестяване и информация за инвестиционните проекти в изпълнение на Регламент (ЕС, ЕВРАТОМ) № 833/2010 на Комисията от 21 септември 2010 г. за прилагане на Регламент (ЕС, ЕВРАТОМ) № 617/2010 на Съвета относно съобщаването на Комисията на инвестиционни проекти за енергийна инфраструктура в Европейския съюз (ОВ, L 248/36 от 22 септември 2010 г.).

(2) Прогнозите по ал. 1, заедно със съответната отчетна информация и с изготвените предварителни проучвания и списък на необходимите нови производствени мощности и мрежи и обекти за съхранение на природен газ, се представят, както следва:

1. на министъра на икономиката и енергетиката;

2. на Комисията за енергийно и водно регулиране;

3. на кметовете на съответните общини за изпълнение на задълженията по чл. 6;

4. на операторите на преносни мрежи;

5. на операторите на преносни мрежи;

(3) Съдържанието, структурата, условията и редът за представяне на информацията по ал. 1 и 2 се определят с наредба на министъра на икономиката и енергетиката.

(4) Съдържанието, структурата, условията и редът за представяне на информацията по чл. 4, ал. 2, т. 18б и 18г и по чл. 21, ал. 1, т. 7, 24, 26 и 27 се определят с наредба на Министерския съвет по предложение на министъра на икономиката и енергетиката и на Комисията за енергийно и водно регулиране.

Чл. 10

(1) Регулирането на дейностите в енергетиката и във водоснабдяването и канализацията се осъществява от Комисия за енергийно и водно регулиране, наричана по-нататък “комисията”.

(2) Комисията е независим специализиран държавен орган — юридическо лице, със седалище София.

(3) При осъществяване на своите правомощия комисията е независима от изпълнителната власт и дейността й се осъществява въз основа на независимост, безпристрастност, професионализъм, почтеност, последователност, публичност и прозрачност. Комисията се отчита за дейността си пред Народното събрание.

Чл. 11

(1) Комисията е колегиален орган и се състои от 5 членове, включително председател.

(2) Председателят и останалите членове на комисията се избират и освобождават от Народното събрание.

(3) Мандатът на членовете на комисията е 5 години с право на не повече от два пълни последователни мандата.

(4)

(5) Изборът на нови членове на комисията се произвежда не по-рано от три месеца и не по-късно от един месец преди изтичането на мандата на действащите членове. Членовете на комисията продължават да изпълняват функциите си и след изтичането на мандата им до встъпване в длъжност на новите членове.

Чл. 12

(1) За членове на комисията могат да бъдат избирани дееспособни български граждани, които:

1. имат завършено висше образование с образователно-квалификационна степен „магистър“;

2. притежават добра професионална репутация и не по-малко от 5 години

3. не са осъждани на лишаване от свобода за умишлено престъпление от общ характер.

(2) Членовете на комисията не могат да бъдат свързани лица по смисъла на Закона за противодействие на корупцията сред лица, заемащи публични длъжности.

(3) Членовете на комисията не могат да заемат друга платена длъжност или да извършват друга платена дейност освен по международни проекти и програми, свързани с дейността на комисията, научна, преподавателска или дейност, регламентирана в Закона за авторското право и сродните му права.

(4)

(4) Обстоятелството по чл. 12, ал. 1, т. 3 се установява служебно.

(5) Председателят на комисията получава основно месечно възнаграждение, равно на 88 на сто от основното месечно възнаграждение на председателя на Народното събрание, а останалите членове получават основно месечно възнаграждение, равно на 86 на сто от основното месечно възнаграждение на заместник-председателя на Народното събрание.

Чл. 12а

(1) Членовете на комисията се избират след проведена публична процедура.

(2) Предложения за избор на членове на комисията могат да правят народните представители и парламентарните групи.

(3) Народното събрание избира поотделно председателя и останалите членове на комисията.

(4) Членовете на комисията полагат пред Народното събрание клетвата по чл. 76, ал. 2 от Конституцията на Република България.

Чл. 12б

(1) Пълномощията на член на комисията се прекратяват предсрочно:

1. по негово искане;

2. при несъвместимост;

3. при фактическа невъзможност да изпълнява задълженията си повече от три месеца;

4. когато e осъден на лишаване от свобода за умишлено престъпление от общ характер с влязъл в сила акт;

5. при тежко нарушение или системно неизпълнение на служебните задължения;

6. при влизане в сила на акт, с който е установен конфликт на интереси по Закона за противодействие на корупцията сред лица, заемащи публични длъжности;

7. при смърт.

(2) В случаите по ал. 1, т. 1, 4, 6 и 7 основанията се обявяват от председателя на Народното събрание пред Народното събрание.

(3) В случаите на предсрочно прекратяване на пълномощията на член на комисията нов член се избира в двумесечен срок от влизането в сила на решението за прекратяване по ал. 1, т. 2, 3 и 5, или от обявяването по ал. 1, т. 1, 4, 6 и 7. Новоизбраният член довършва мандата на лицето, на чието място е избран.

Чл. 13

(1) Комисията е постоянно действащ орган, който заседава, ако присъстват повече от половината от общия брой членове или от членовете на съответния състав.

(2) Комисията разглежда и решава въпросите, свързани с регулиране на бизнес плановете и цените в енергетиката и на В и К услугите и постъпилите жалби в два състава, както следва:

1. състав „Енергетика“, който включва председателя и, членовете със стаж в областта на енергетиката,;

2. състав „Водоснабдяване и канализация“, който включва председателя и, членовете със стаж в областта на водоснабдяването и канализацията,.

(3) Комисията се произнася с мотивирани решения, които са индивидуални или общи административни актове. Решенията се приемат с мнозинство повече от половината от общия брой членове или от членовете на съответния състав, от които поне:

1. един от членовете със стаж в енергетиката – при упражняване правомощия на комисията в енергетиката;

2. един от членовете със стаж в областта на водоснабдяването и канализацията – при упражняване правомощия на комисията във водоснабдяването и канализацията.

(4) Въздържане от гласуване не се допуска. Начинът на гласуване на всеки гласувал и мотивите на всеки гласувал против се отразяват в протокол към решението.

(5) Заседанията на комисията са открити, когато се разглеждат заявления или искания, свързани със:

1. издаване, изменение, допълнение, отнемане и прекратяване на лицензия;

2. утвърждаване на цени;

3. други въпроси във връзка с осъществяване правомощията на комисията.

(6) В случаите, когато се оповестява защитена по закон информация, заседанията на комисията по ал. 5 се провеждат при закрити врата, като на тях могат да присъстват само членовете на комисията и страните по съответното производство.

(7) Решенията на комисията по ал. 5 и 6 се вземат в закрито заседание и се обявяват по ред, определен в правилника по чл. 16, ал. 1.

(8) При осъществяване на правомощията си комисията прилага процесуалните правила, предвидени в този закон, а за неуредените в него случаи – правилата на Административнопроцесуалния кодекс.

(9) Решенията на комисията могат да бъдат обжалвани относно тяхната законосъобразност пред Административния съд – град София в 14-дневен срок от съобщаването им. Обжалването не спира изпълнението на решението. Искането за спиране изпълнението на оспорено по съдебен ред решение е недопустимо, освен по отношение на решения, с които се налагат санкции, решения за прекратяване и отнемане на лицензии и решения за отнемане на сертификати за независимост на оператори на преносни мрежи.

Чл. 14

(1) Комисията провежда процедура за обществено обсъждане със заинтересованите лица при изготвянето на общи административни актове, предвидени в този закон и в Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги, както и по други въпроси от обществена значимост за развитие на енергийния сектор и на В и К сектора.

(2) Заинтересовани лица по ал. 1 са държавни органи, браншови организации, енергийни предприятия, ВиК оператори, клиенти, пряко свързани с изготвения проект, и организации на клиенти.

(3) Комисията обсъжда със заинтересованите лица основните принципи, заложени в проекта, и определя срок за представяне на становища по него не по-кратък от 14 дни.

(4) Комисията разглежда всички постъпили становища от заинтересованите лица и мотивира своето становище, като публикува мотивите на страницата си в Интернет.

Чл. 15

(1) Комисията огласява публично следваната политика и създадената практика по прилагането на своите актове и мотивите за тяхната промяна на страницата на комисията в интернет.

(2) Комисията публикува на интернет страницата си предложенията на енергийните предприятия и на В и К операторите за утвърждаване на цени заедно с всички изходни данни, протоколите от проведени открити и закрити заседания и обществени обсъждания, решенията на комисията, включително начина, по който са гласували членовете на комисията, и мотивите на всеки гласувал против, приетите нормативни актове, правила, методики и указания.

(3) Приетите от комисията наредби и правила се обнародват в „Държавен вестник“.

Чл. 16

(1) Комисията приема правилник за дейността си, който се обнародва в „Държавен вестник“.

(2) При осъществяване на дейността си комисията се подпомага от администрация, чиято структура и организация на работа се определят с правилника по ал. 1.

(3) Дейността на администрацията се осъществява от лица, работещи по трудово правоотношение. Трудовите правоотношения на служителите на комисията се уреждат съгласно разпоредбите на Кодекса на труда.

(4) Служител на комисията не може да е лице, което:

1. е осъждано за умишлено престъпление от общ характер;

2. би се оказало в йерархическа връзка на ръководство и контрол със съпруг или съпруга, с лице, с което е във фактическо съжителство, с роднина по права линия без ограничения, по съребрена линия до четвърта степен включително, или по сватовство до четвърта степен включително;

3. е едноличен търговец, неограничено отговорен съдружник в търговско дружество, управител, търговски пълномощник, търговски представител, прокурист, търговски посредник, ликвидатор или синдик, член на орган на управление или контрол на търговско дружество или кооперация;

4. е народен представител;

5. заема ръководна или контролна длъжност на национално равнище в политическа партия;

6. упражнява контрол върху енергийно предприятие и/или ВиК оператор или притежава пряко или чрез свързани лица над 5 на сто от правата на глас в общото събрание или от капитала на енергийното предприятие и/или ВиК оператора;

7. е член на управителни или контролни органи на енергийно предприятие и/или ВиК оператор или е оправомощен да управлява или да представлява енергийно предприятие и/или ВиК оператор, без да е член на неговите управителни или контролни органи;

8. работи по трудово или гражданско правоотношение за енергийно предприятие и/или ВиК оператор.

(5) При сключването на трудовия договор и всяка година до 15 май служителите на комисията са длъжни да подават пред председателя на комисията декларация за имущество и интереси по чл. 61 от Закона за противодействие на корупцията сред лица, заемащи публични длъжности. Това задължение не се отнася за служителите, които заемат технически длъжности.

(6) Служителите, които заемат ръководна длъжност, трябва да имат висше образование с минимална образователно-квалификационна степен „магистър“ в областта на икономиката, финансите, правото, математиката, информатиката и друга подходяща, с оглед регулаторните функции на комисията, специалност и професионален опит по специалността не по-малко от три години.

(7) При настъпване на промени в обстоятелствата по ал. 4 лицата уведомяват писмено в 7-дневен срок председателя на комисията, който е длъжен да предприеме действия в съответствие със законовите му правомощия.

Чл. 16а

(1) Основните месечни възнаграждения на служителите на комисията се определят от председателя съгласно вътрешни правила за работната заплата, приети от комисията, и в рамките на разполагаемите средства по бюджета за съответната година.

(2) Служителите на комисията могат да получават допълнителни възнаграждения за постигнати резултати, определени по ред и по начин, установени с вътрешните правила за работната заплата.

(3) Когато длъжност в администрацията на комисията се заема от служител с висше юридическо образование, придобитият трудов или служебен стаж се признава за стаж по специалност „Право“.

(4) Членовете на комисията и служителите имат право ежегодно на представително облекло на стойност до три минимални работни заплати, като средствата се осигуряват от нейния бюджет. Индивидуалният размер на средствата се определя от председателя на комисията.

(5) Служителите на комисията могат да бъдат награждавани с отличия и/или с предметни или парични награди до размера на основната месечна заплата за изпълнение на определени задачи в рамките на разполагаемите средства по бюджета за съответната година по ред и по начин, установени с вътрешните правила за работната заплата.

(6) Членовете и администрацията на комисията се застраховат задължително със застраховките „Живот“ и „Злополука“ за сметка на бюджета на комисията.

(7) Служителите на комисията подлежат ежегодно на оценяване на трудовото изпълнение по ред и по начин, установени с вътрешни правила. Трудовото правоотношение на служител може да бъде прекратено без предизвестие, когато е получил възможно най-ниската годишна оценка на изпълнението на длъжността, в едномесечен срок от получаването на окончателната оценка.

Чл. 17

Членовете на комисията, както и служителите от нейната администрация са длъжни да спазват правилата за професионална етика, приети от комисията.

Чл. 18

(1) Председателят на комисията, нейните членове и служителите на нейната администрация са длъжни да не разгласяват класифицираната информация, която създават и съхраняват и която им е станала известна при изпълнението на задълженията им по този закон и по Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги, съдържаща се в списък на конкретните факти, сведения и предмети, представляващи служебна тайна.

(2) Комисията след съгласуване с Държавната комисия по сигурността на информацията с решение утвърждава, изменя и допълва списъка по ал. 1.

(3) Списъкът по ал. 1 може да включва информация, обявена за търговска тайна от заявителите и лицензиантите, но само ако нейното разгласяване би довело до нелоялна конкуренция между търговци или до застрашаване на търговския интерес на трети лица. Тази категория информация комисията включва в списъка след съгласуване с Комисията за защита на конкуренцията.

(4) Информация, представляваща служебна тайна, може да се разгласява само пред органите на съдебната власт или пред други държавни органи по установения в закон ред.

Чл. 19

(1) Държавните органи, енергийните предприятия и длъжностните лица оказват съдействие на комисията при осъществяването на нейните функции.

(2) При осъществяване на своите функции комисията може да сътрудничи с лица, които представляват и защитават интересите на клиентите на енергийни услуги.

(3) При осъществяване на своите функции комисията публикува веднъж годишно препоръки относно съответствието на цените за продажба от обществен доставчик на природен газ, крайни снабдители и доставчици от последна инстанция със задълженията за услуги от обществен интерес, включително за защита на клиентите на енергийни услуги и за опазване на околната среда, и изпраща препоръките на Комисията за защита на конкуренцията при необходимост.

(4) Комисията ежегодно публикува годишен доклад за основните промени в договорите с динамична цена на електрическа енергия, включително за пазарното предлагане и за въздействието върху сметките на потребителите, както и за равнището на нестабилност на цените.

Чл. 20

Председателят на комисията:

1. организира и ръководи дейността на комисията и на нейната администрация съгласно закона и нейните решения;

2. представлява комисията пред трети лица;

3. назначава и освобождава служителите от администрацията;

4. внася ежегодно в Народното събрание доклад за дейността на комисията;

5. организира съставянето на бюджета и го внася за разглеждане и приемане от комисията;

6. отговаря за изпълнението, приключването и отчитането на бюджета на комисията;

7. внася годишния отчет и периодичните финансови отчети за приемане от комисията.

Чл. 21

(1) Комисията за енергийно и водно регулиране:

1. издава, изменя, допълва, спира, прекратява и отнема лицензии в случаите, предвидени в този закон;

2. приема и публикува основни насоки за дейността си;

3. приема подзаконовите нормативни актове, предвидени в този закон;

4. одобрява общите условия на договорите, предвидени в този закон;

5. одобрява правила за работа с клиентите на енергийни услуги;

6. упражнява контрол, анализира, периодично разглежда и има право да поиска изменение и допълнение на механизмите за ценообразуване, заложени в договорите за дългосрочно изкупуване на разполагаемост и електрическа енергия,, когато те противоречат на правото на Европейския съюз или не са в съответствие с политиките на Европейския съюз;

7. наблюдава прилагането на всички мерки, приети за изпълнение на задълженията за услуги от обществен интерес, включително за защита на ползвателите на енергийни услуги и за опазване на околната среда, и за възможния им ефект върху вътрешната и международната конкуренция и информира Европейската комисия за тези мерки и за всички техни промени;

8. осъществява регулиране на цените в случаите, предвидени в този закон, определя базова стойност на електрическа енергия за 1 MWh, която битовият краен клиент следва да заплаща за съответния регулаторен период, както и определя компонента от цената на крайния снабдител във връзка със снабдяването с електрическа енергия на битови крайни клиенти;

8а. определя за всеки ценови период пределна стойност на разходите на оператора на електропреносната мрежа за закупуване на разполагаемост за допълнителни услуги по реда на чл. 105, ал. 2;

8б. определя ежегодно в срок до 30 юни премии за електрическа енергия от възобновяеми източници и от високоефективно комбинирано производство на електрическа и топлинна енергия, произведена от централи с обща инсталирана електрическа мощност 500 kW и над 500 kW;

8в. определя ежемесечно компенсация за покриване на част от разходите на битови крайни клиенти за закупена електрическа енергия от краен снабдител;

8г. за целите на ценообразуването определя ежегодно в срок до 30 юни прогнозна пазарна цена на електрическата енергия за покриване на технологичните разходи на оператора на електропреносната мрежа и на операторите на електроразпределителните мрежи;

8д. по искане на министъра на енергетиката определя за срок до края на съответния ценови период размер от приходите по чл. 36д, ал. 1, т. 1 – 7 на Фонд „Сигурност на електроенергийната система“, с който да се покриват разходи по чл. 36б, ал. 1, т. 4 при наличие на средства, надвишаващи разходите на фонда за съответния ценови период; в този случай чл. 13, ал. 5 и чл. 14 не се прилагат;

8е. при необходимост определя размер от приходите по чл. 36д, ал. 1, т. 1 – 9 на Фонд „Сигурност на електроенергийната система“, с който да се покриват разходи по чл. 36б, ал. 1, т. 5; в този случай чл. 13, ал. 5 и чл. 14 не се прилагат;

8ж. наблюдава развитието на пазара, оценява рисковете, които могат да възникнат от новите продукти и услуги, и взема мерки срещу злоупотреби;

8з. осъществява контрол по отношение на възможността операторите на преносни системи да налагат ограничения на предоставения капацитет или оперативни ограничения, въз основа на прозрачни и недискриминационни процедури, които не създават пречки за навлизане на пазара;

8и. може да разреши на оператора на преносна мрежа и на операторите на разпределителни мрежи да извършват дейности, различни от предвидените в този закон и в Регламент (ЕС) 2019/943 на Европейския парламент и на Съвета от 5 юни 2019 г. относно вътрешния пазар на електроенергия (OB, L 158/54 от 14 юни 2019 г.), наричан по-нататък „Регламент (ЕС) 2019/943“, ако тези дейности са необходими за изпълнение на задълженията им по този закон или Регламент (ЕС) 2019/943;

8к. извършва оценка на сключените сделки от крайните снабдители за закупуване на електрическа енергия за снабдяване на битови крайни клиенти за съответствието им с основната дейност по лицензията – покупка на едро изключително с цел препродажба на дребно, както и с ценовите нива на идентични или подобни сделки на националната и регионалните организирани борсови пазари на електрическа енергия; въз основа на извършената оценка комисията има право да откаже да признае пълния размер на направените разходи по конкретни сделки;

9. по предложение на енергийните предприятия или по своя инициатива приема или изменя правила за търговия с електрическа енергия и правила за търговия с природен газ, както и технически правила на съответните мрежи и системи, включващи правила за сигурност и надеждност, контролира спазването им и извършва преглед и контрол на резултатите от минали периоди;

10. приема и контролира спазването на правила за снабдяване с електрическа енергия от крайните снабдители и доставчиците от последна инстанция и правила за снабдяване с природен газ от обществения доставчик и от крайните снабдители като част от правилата по т. 9, включващи норми за качество на услугите и доставките, както и правила за снабдяване на клиентите с топлинна енергия, включващи норми за качество на услугите и доставките;

11. приема и контролира прилагането на методика за определяне на цените на балансиращата електрическа енергия;

12. приема и контролира прилагането на методика за определяне на цените на електрическата енергия на доставчика от последна инстанция;

13. определя правилата за достъп до електропреносната и газопреносната мрежа, съответно до електроразпределителната и газоразпределителната мрежа и съоръженията за съхранение на природен газ, включително норми за качество на услугите и доставките, и при необходимост ги преразглежда с оглед осигуряване на ефективен достъп;

13а. определя мерки за достъпа до мрежата на съоръжения за съхраняване на електрическа енергия, включително отстраняване на пречки, които възпрепятстват достъпа до пазара на електрическа енергия на операторите на тези съоръжения и на производителите на енергия от възобновяеми източници;

13б. разрешава чрез изключение по чл. 87а и чл. 90, ал. 2 на операторите на преносни и разпределителни мрежи да притежават, разработват, управляват или експлоатират съоръжения за съхранение на енергия, когато тези съоръжения са напълно интегрирани мрежови компоненти, в случай че са изпълнени следните условия:

14. по предложение на оператора на преносната мрежа, съответно оператора на разпределителна мрежа взема решение относно принадлежността на електропроводите, топлопроводите и газопроводите и прилежащите им уредби към преносните или разпределителните мрежи и дава задължителни предписания за изкупуването им и/или за предоставяне на достъп до тях;

15. провежда конкурсите по чл. 46 и търга по чл. 163д;

16. изисква всякаква информация и документи, свързани с функционирането на енергийния пазар, включително договори за доставка, пренос, разпределение и съхранение, както и всички последващи споразумения към тях, и може да предоставя на участници на пазара части от тази информация, при условие че не се разкрива информация, представляваща търговска тайна, или информация, защитена по силата на закон;

17. разглежда исканията на енергийните предприятия и Фонд „Сигурност на електроенергийната система“ за компенсиране на разходи по чл. 34 и 35, утвърждава техния обоснован размер и определя начина на компенсирането им при спазване изискванията за държавните помощи;

17а. утвърждава разходи за лихви по чл. 36б, ал. 1, т. 3;

18. издава, прехвърля и отменя месечни сертификати на производителите на електрическа енергия за произхода на стоката електрическа енергия, произведена при високоефективно комбинирано производство на електрическа и топлинна енергия;

19. определя максимални размери на технологични разходи на електрическа енергия, топлинна енергия или природен газ, които могат да бъдат признати при ценовото регулиране при производство, пренос и разпределение на електрическа енергия, при производство и пренос на топлинна енергия и при пренос, разпределение и съхранение на природен газ съгласно методика или указания, приети от комисията;

19а. изисква от операторите на електрическите и газовите мрежи да извършат оценка на потенциала за енергийна ефективност на съответните мрежи чрез намаляване на технологичните разходи; оценката включва анализ на преноса, разпределението, управлението на товарите, ефективното функциониране на мрежите и възможностите за присъединяване на инсталации за децентрализирано производство на енергия и на съоръжения за съхранение на електрическа енергия;

19б. въз основа на оценката по т. 19а изисква в плановете за развитие на мрежите да са включени конкретни мерки и инвестиции за подобряване на енергийната ефективност в газовите и електроенергийните мрежи и график за тяхното изпълнение;

20. извършва оценка на икономическата целесъобразност по отношение на въвеждането на интелигентни системи за измерване по предложение на операторите на мрежите и в случай че въвеждането е икономически обосновано, изготвя графици за въвеждането им, като гарантира оперативната съвместимост на интелигентните системи за измерване при отчитане на подходящи стандарти, най-добри практики и значението им за развитието на вътрешния пазар на електрическа енергия и природен газ;

21.

22. дава съгласие за разделяне, отделяне, вливане или сливане на енергийни предприятия – титуляри на лицензии по този закон;

22а. изисква от собствениците на енергийни предприятия по този закон в рамките на ежегодните отчети по изпълнение на лицензиите да декларират наличието на намерения за разделяне, отделяне, сливане, разпореждане с дялове или акции, представляващи повече от 20 на сто от капитала или продажби на части или всички активи на енергийното дружество;

23. разрешава извършването на разпореждане с имущество, с което се упражнява лицензионна дейност в случаите, предвидени в този закон, както и на други сделки, които водят или могат да доведат до нарушаване сигурността на снабдяването вследствие на задлъжнялост на енергийното предприятие;

23а. разрешава сделки по разпореждане с дялове и акции, представляващи повече от 20 на сто от капитала на търговски дружества, които осъществяват лицензионна дейност по пренос и разпределение на електрическа, топлинна енергия или природен газ, с оглед гарантиране сигурността на доставките, защитата на националната сигурност и обществения ред; Комисията се произнася след влизането в сила на всички други необходими разрешения и одобрения, свързани със сделките.

24. предоставя на компетентните институции на Европейския съюз информацията, предвидена в правото на Европейския съюз;

25. в съответствие с правомощията си отправя до компетентните институции на Европейския съюз искания и уведомления за предоставяне на временно освобождаване от прилагането на разпоредби от правото на Европейския съюз и преходни периоди в енергетиката в случаите, предвидени в правото на Европейския съюз;

26. публикува годишен доклад за дейността си, включително за резултатите от контрола за недопускане ограничаването и нарушаването на конкуренцията на енергийните пазари и за тяхното ефективно функциониране, като изпраща доклада до Агенцията за сътрудничество между регулаторите на енергия (АСРЕ) и до Европейската комисия;

27. сертифицира операторите на електропреносната мрежа и на газопреносни мрежи за спазване на изискванията за независимост, наблюдава тяхното спазване и изпраща съответните уведомления до Европейската комисия;

27а. създава и поддържа платформа за сравняване на оферти за доставка на електрическа енергия;

28. осъществява сътрудничество по въпроси от трансграничен характер с регулаторните органи на други държави – членки на Европейския съюз, и с АСРЕ, сключва споразумения за сътрудничество с национални регулаторни органи;

28а. си сътрудничи с компетентните органи на трета държава, след като се консултира с компетентните регулаторни органи на други заинтересовани държави членки, за да се гарантира спазването на българското законодателство по отношение на газова инфраструктура до и от трета държава, в рамките на територията на държавите членки, когато първата точка на междусистемно свързване с мрежата на държавите членки е разположена на територията на Република България;

28б. може да се консултира и да си сътрудничи със съответните компетентни органи на трети държави във връзка с експлоатацията на газова инфраструктура до и от трети държави, за да се гарантира прилагането на българското законодателство по отношение на съответната инфраструктура на територията и в териториалните води на Република България;

29. допринася за съвместимостта на процесите за обмен на данни относно най-важните пазарни процеси на регионално равнище, като гарантира необходимата степен на поверителност на информацията;

29а. одобрява определянето на цени на услуги за достъп до данни на лица, отговарящи на условията по чл. 28 от Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 г. относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46/EО (OB, L 119/1 от 4 май 2016 г.), при условие че начисляваните цени на услуги от регулираните субекти, които предоставят услуги, свързани с данни, са разумни и надлежно обосновани;

30. контролира изпълнението на инвестиционните планове на операторите на електропреносни и газопреносни мрежи и представя в годишния си доклад оценка на инвестиционните планове на операторите по отношение на съответствието им с 10-годишните планове за развитие на мрежите в Европейския съюз по член 8, параграф 3, буква „б“ от Регламент (ЕО) № 714/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 13 юли 2009 г. относно условията за достъп до мрежата за трансграничен обмен на електроенергия и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1228/2003 (ОВ, L 211/15 от 14 август 2009 г.), наричан по-нататък „Регламент (ЕО) № 714/2009“, и член 8, параграф 3, буква „б“ от Регламент (ЕО) № 715/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 13 юли 2009 г. относно условията за достъп до газопреносни мрежи за природен газ и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1775/2005 (ОВ, L 211/36 от 14 август 2009 г.), наричан по-нататък „Регламент (ЕО) № 715/2009“, като тази оценка може да включва препоръки за промяна на инвестиционните планове;

30а. контролира плановете на операторите на електроразпределителни мрежи за развитието на разпределителната мрежа и представя в годишния си доклад оценка на необходимите средносрочни и дългосрочни услуги за гъвкавост, планирани инвестиции за следващите пет до десет години, с особен акцент върху основната разпределителна инфраструктура, необходима за присъединяване към мрежата на нови произвеждащи мощности и нови товари, включително точки за зареждане на електрически превозни средства, както и използването на оптимизацията на потреблението, енергийната ефективност, съоръженията за съхраняване на енергия или други ресурси, които операторите на разпределителните мрежи използват като алтернатива на разширяването на системата;

30б. утвърждава и контролира изпълнението на инвестиционните планове на операторите на електроразпределителни мрежи, включително за поддържането и модернизацията им, с които се гарантира сигурността и качеството на доставките на електрическа енергия;

30в. утвърждава за всеки регулаторен период минимален размер на планираните от операторите на електроразпределителни мрежи инвестиционни разходи и разходи за ремонт, свързани с реконструкцията и модернизацията на съществуващи електроенергийни обекти с цел гарантиране сигурността и качеството на снабдяването с електрическа енергия на крайни клиенти, който е не по-малко от 30 на сто от общия размер на предвидените разходи за инвестиции и ремонти;

31. прилага и контролира изпълнението на правно обвързващи решения на Европейската комисия или на АСРЕ;

32. приема внесените от председателя проект на годишен бюджет и финансов отчет на комисията и доклад по чл. 20, т. 4;

33. контролира изпълнението на задължението за предоставяне на потребителите на енергийни услуги на достъп до данни за потреблението им;

34. наблюдава и контролира изпълнението на задълженията за прозрачност от енергийните предприятия при определянето на цените, счетоводната отчетност и работата с клиентите на енергийни услуги;

35. наблюдава степента и ефективността на отваряне на пазара и конкуренцията в секторите на едро и на дребно, като следи за свързването с енергийните пазари на други държави – членки на Европейския съюз;

36. насърчава интеграцията на пазарите и подкрепя свързаните с това научноизследователски дейности;

37. наблюдава техническото сътрудничество между операторите на преносни мрежи от държави – членки на Европейския съюз, и от трети държави;

38. изисква от операторите на преносни и разпределителни мрежи при необходимост да направят предложение за изменение на правилата и общите условия на договорите, предвидени в този закон, които се одобряват от комисията по тяхно предложение;

39. извършва контрол по преминаването от пазар по регулирани цени към организиран пазар по свободно договорени цени в съответствие с правилата за търговия с електрическа енергия или правилата за търговия с природен газ;

40. следи за оповестяването и справедливото разпределение на наличния капацитет на мрежите между всички ползватели;

41. извършва контрол за развиването на електрическите и газовите мрежи в полза на всички участници, което ще гарантира достатъчен и разполагаем за всички капацитет;

42. по предложение на оператор на съответния борсов пазар одобрява правила за работа на организиран борсов пазар на електрическа енергия или правила за работа на организиран борсов пазар на природен газ;

43. по предложение на обществения доставчик одобрява споразумението за изпълнение на програмата за освобождаване на природен газ, включително ценовите механизми в него; комисията може да изменя или да изисква изменение на споразумението в определен от нея срок; комисията контролира изпълнението на споразумението;

44. упражнява контрол в случаите, предвидени в този закон;

45. има други правомощия, определени със закон.

46. извършва анализ и оценка на разходите и ползите във връзка с въвеждането на интелигентни измервателни системи въз основа на предоставената информация от операторите на мрежи, както и график за тяхното въвеждане.

Комисията в сътрудничество с регионалните регулаторни органи на региона на действие на системата, където е установен регионален координационен център:

(2) Правомощията на комисията по ал. 1, т. 10, 16, 17, 19 и 34 не се прилагат за дейностите по чл. 39, ал. 4, т. 2, 3 и 4.

(3) Във връзка с осъществяването на правомощията си по регулиране дейността на независим преносен оператор на електропреносната мрежа и на газопреносни мрежи комисията:

1. налага санкции за дискриминационно поведение на операторите в полза на вертикално интегрираното предприятие;

2. наблюдава комуникациите между оператора и вертикално интегрираното предприятие, за да се гарантира, че операторът изпълнява задълженията си;

3. действа като орган за уреждане на спорове между вертикално интегрираното предприятие и оператора;

4. изисква информация и документи, касаещи търговските и финансовите отношения, включително заемите между вертикално интегрираното предприятие и оператора;

5. одобрява търговски и финансови споразумения между вертикално интегрираното предприятие и оператора в случаите, когато те влияят на условията за развитието на пазара;

6. изисква обосновка от вертикално интегрираното предприятие във връзка с представените от отговорника по съответствието решения относно плана за развитие на мрежата или отделни инвестиции на оператора, включително по отношение на спазването на изискванията за недискриминационно поведение в полза на вертикално интегрираното предприятие;

7. извършва проверки в обектите на вертикално интегрираното предприятие и на оператора;

8. одобрява 10-годишен план за развитие на преносната мрежа, наблюдава и контролира изпълнението му при условията и по реда на наредбата по чл. 60;

9. възлага всички или определени задачи на независимия преносен оператор на независим системен оператор, предложен от собственика на мрежата, в случай че операторът нарушава системно задълженията си, свързани с изискванията за независимост, съгласно глава осма „а“, раздел ІІ, включително при системно дискриминационно поведение в полза на вертикално интегрираното предприятие.

(4) Във връзка с осъществяването на правомощията си по регулиране дейността на независим системен оператор на електропреносната мрежа и на газопреносни мрежи комисията:

1. налага санкции за неизпълнение на задълженията на собственика на мрежата и на оператора;

2. наблюдава отношенията и комуникациите между оператора и собственика на мрежата, за да се гарантира, че операторът изпълнява задълженията си;

3. одобрява договорите и действа като орган за уреждане на спорове между собственика на мрежата и оператора;

4. одобрява 10-годишен план за развитие на преносната мрежа, наблюдава и контролира изпълнението му при условията и по реда на наредбата по чл. 60;

5. осигурява условия, които гарантират, че събираните от независимия системен оператор приходи от достъп и пренос през мрежите осигуряват достатъчна доходност от активите на мрежата и от новите инвестиции в нея;

6. наблюдава използването на всички приходи, събирани от независимия преносен оператор, по чл. 16, параграф 6 от Регламент (ЕО) № 714/2009;

7. извършва проверки в обектите на собственика на мрежата и на оператора.

(5) Правилата и методиките по ал. 1, т. 9 – 13 се публикуват от енергийните предприятия и комисията на интернет страниците им.

(6) При осъществяване на дейността си комисията си сътрудничи с Комисията за защита на конкуренцията и с Комисията за защита на клиентите, като при необходимост може да ги сезира с оглед образуване на производство по реда на Закона за защита на конкуренцията, съответно по реда на Закона за защита на клиентите.

(7) Правомощията на комисията за регулиране на дейностите в областта на водоснабдяването и канализацията се определят в Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги.

Чл. 21а

(1) Комисията може да изиска становище от АСРЕ, съответно е длъжна да представи констатациите си при поискване от АСРЕ относно съответствието на решение, взето от друг регулаторен орган на държава – членка на Европейския съюз, с насоките, посочени в Регламент (ЕО) № 714/2009 и Регламент (ЕО) № 715/2009.

(2) Комисията се съобразява със становището на АСРЕ относно съответствието на взето от нея решение с насоките по ал. 1 и информира АСРЕ в срок до 4 месеца от датата на получаване на становището.

(3) Комисията може да информира Европейската комисия, когато според нея решение, свързано с трансгранична търговия, взето от друг регулаторен орган, не съответства на насоките по ал. 1, в двумесечен срок от вземане на решението.

(4) Когато Европейската комисия по искане на друг регулаторен орган или на АСРЕ е взела решение, че насоките по ал. 1 не са спазени и е поискала отмяна или изменение, комисията е длъжна в срок два месеца от решението на Европейската комисия да отмени или измени решението си и да информира Европейската комисия.

Чл. 22

(1) Комисията разглежда жалби на:

1. ползватели на мрежи и съоръжения срещу оператори на преносни и разпределителни мрежи, добивни предприятия, оператори на съоръжения за съхранение на природен газ и оператори на съоръжения за втечнен природен газ, свързани с изпълнението на задълженията им по този закон, и на клиенти срещу В и К оператори, свързани с предмета на регулиране по Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги;

2. клиенти срещу доставчици на енергия и природен газ, включително крайни снабдители, свързани с изпълнението на задълженията им по този закон;

3. лицензианти срещу лицензианти, свързани с изпълнението на лицензионната дейност по този закон, както и на В и К оператори срещу В и К оператори, свързани с предмета на регулиране по Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги;

4. членовете на органите на оператора на преносна мрежа, на отговорниците по съответствието при оператор на преносна мрежа и на лицата по чл. 81д, ал. 9 при прекратяване на техните правоотношения в предвидените от този закон случаи.

(2) Сдружения на клиентите по Закона за защита на клиентите и юридически лица с нестопанска цел за защита на клиентите на енергийни услуги могат да подават жалби по ал. 1, т. 1 и 2 за нарушаване на колективни интереси на клиентите на енергийни услуги, както и да предлагат на комисията да започне процедура за промяна в общите условия на договорите по реда на наредбата по чл. 60.

(3) В двумесечен срок от подаване на жалба по ал. 1, т. 1, 2 и 3 и ал. 2 комисията може да съдейства за доброволно уреждане на спора. Срокът може да бъде продължен с още два месеца, ако естеството на спора налага събиране на допълнителни данни и информация от комисията.

(4) При жалби по ал. 1, т. 1, 2 и 3, включително подадени по ал. 2, когато не е постигнато доброволно уреждане на спора или при отказ на страна от доброволно уреждане, комисията взема решение по жалбата в срок два месеца след получаването й. Този срок може да бъде удължен с още два месеца, ако естеството на спора налага събиране на допълнителни данни и информация от комисията. Със съгласие на жалбоподателя удълженият срок може да бъде продължен с още два месеца.

(5) В случаите, когато комисията приеме жалба за основателна, тя с решението дава задължителни указания по прилагането на закона.

(6) Комисията разглежда жалби на:

1. независимия преносен оператор срещу вертикално интегрираното предприятие и на вертикално интегрираното предприятие срещу независимия преносен оператор – след определяне на независим преносен оператор;

2. независимия системен оператор срещу собственика на преносната мрежа и на собственика на преносната мрежа срещу независимия системен оператор – след определяне на независим системен оператор, като взема решение по жалбата в срок два месеца след получаването й; този срок може да бъде удължен с още два месеца, ако естеството на спора налага събиране на допълнителни данни и информация от комисията; със съгласието на жалбоподателя удълженият срок може да бъде продължен с още два месеца.

(7) Редът за подаване на жалбите, тяхното разглеждане и процедурата за доброволно уреждане на спорове се уреждат в наредбата по чл. 60.

Чл. 23

При изпълнение на регулаторните си правомощия комисията се ръководи от следните общи принципи:

1. насърчаване в тясно сътрудничество с АСРЕ, с регулаторните органи на другите държави – членки на Европейската комисия, и с Европейската комисия на развиването на конкурентен, сигурен и устойчив от екологична гледна точка вътрешен пазар на електроенергия и природен газ в рамките на Европейския съюз, както и на действителното отваряне на пазара за всички клиенти и доставчици в Европейския съюз, и осигуряване на подходящи условия за ефективната и надеждна експлоатация на електрическите и газовите мрежи, като се вземат предвид дългосрочните цели;

2. развиване на конкурентни и добре функциониращи регионални пазари в рамките на Европейския съюз;

3. предотвратяване и недопускане на ограничаване или нарушаване конкуренцията на енергийния пазар;

4. осигуряване на баланс между интересите на енергийните предприятия и клиентите;

5. осигуряване на равнопоставеност между отделните категории енергийни предприятия и между видовете клиенти;

6. създаване на стимули за развитието на конкурентен пазар за дейности в енергетиката, където има условия за това;

7. насърчаване интеграцията на пазарите, осигуряване на подходящи стимули и подкрепа за свързаните с това научноизследователски дейности;

8. създаване на стимули за ефективно развитие на сигурни, надеждни и ефикасни мрежи в съответствие с интересите на клиентите, интегриращи производство от различен мащаб на електрическа енергия от възобновяеми източници и разпределено производство;

9. стимулиране на инвестициите в инфраструктура по недискриминационен начин, равнопоставен достъп на нови участници до мрежите и пазара;

10. постигане на високи стандарти за предоставяните услуги от обществен интерес, обезпечаване възможностите на клиентите за избор и смяна на доставчика, осигуряване защита на клиентите на енергийни услуги;

11. създаване на стимули за енергийните предприятия за ефективност на регулираните дейности.

12. създаване на гаранции за защита на крайните клиенти;

13. създаване на условия за осигуряване на баланс между производството и потреблението на електрическа енергия на вътрешния пазар.

14. насърчаване повишаването на енергийната ефективност при производството, преноса, разпределението и крайното потребление на енергия и природен газ;

15. създаване на стимули на операторите на преносни и разпределителни мрежи за осигуряване на системни услуги на крайните клиенти, които дават възможност да се реализират мерки за подобряване на енергийната ефективност с въвеждане на интелигентни мрежи, като се вземат предвид разходите и ползите, свързани с всяка мярка, при гарантиране сигурността на системата.

Чл. 24

(1) При изпълнение на правомощието си по чл. 21, ал. 1, т. 10 и § 135 комисията спазва следните принципи:

1. справедливо разпределяне на икономическите последици от либерализирането на пазара между всички страни по сделките с електрическа енергия и природен газ;

2. осигуряване на равни условия за сключване на сделки при свободно договорени цени в сравнение със сключваните с обществения доставчик на природен газ или с крайните снабдители на електрическа енергия и на природен газ;

3. осигуряване на балансирано изменение на цените за краен клиент, като се отчитат задълженията на обществения доставчик на природен газ, на крайните снабдители и на операторите на преносни и разпределителни мрежи, свързани с осъществяването на услуги от обществен интерес, със задълженията към обществото и с невъзстановяемите разходи;

4. осигуряване на необходимите мерки за снабдяване на клиентите с електрическа енергия и природен газ с определено качество при изцяло съпоставими, прозрачни и обективни цени, прилагани при условията на равнопоставеност.

(2)

(3) Условията, на които трябва да отговарят лицата, които имат право да сключват сделки по чл. 100, ал. 1, както и условията за предоставяне на достъп до съответните мрежи се определят с правила, приети от комисията.

Чл. 25

(1) Комисията води публични регистри за:

1. издаваните лицензии, в които се вписват всички лицензианти, издадените лицензии и други обстоятелства;

2. сертификатите за произход на електрическата енергия, произведена от високоефективно комбинирано производство на електрическа и топлинна енергия;

3.

4.

5. издаваните от нея разрешения по този закон.

6. издадените от нея решения по чл. 21, ал. 1, т. 1, 4, 5, 9, 10, 15, 18, 25 и 26.

(2) Обстоятелствата, подлежащи на вписване по ал. 1, т. 1, 5 и 6, редът за вписване в регистрите и за получаване на информация се определят в наредбата по чл. 60. Обстоятелствата, подлежащи на вписване по ал. 1, т. 2, редът за вписване в регистъра и за получаване на информация се определят с наредбата по чл. 163в, ал. 3.2, 3 и 4, редът за вписване в регистрите и за получаване на информация се определят в наредбата по чл. 161, ал. 4.

(3) Решенията за издаване, изменение, допълнение, отнемане и прекратяване на лицензиите, както и решенията за утвърждаване на цените се публикуват на интернет страницата на комисията.

Чл. 26

(1) Дейността на комисията и на нейната администрация се финансира от приходите, определени в чл. 27, ал. 1 и в Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги.

(2) Комисията е първостепенен разпоредител с бюджет.

(3) Бюджетът на комисията е част от държавния бюджет и се съставя, изпълнява и отчита по реда на Закона за публичните финанси.

(4) Бюджетът на комисията включва всички приходи и средства по чл. 27, ал. 1.

Чл. 27

(1) По бюджета на комисията постъпват приходите и средствата от:

1. тaксите, събирани от комисията по чл. 28 от този закон и по чл. 8, ал. 1, т. 1 и 3 от Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги, и лихвите върху тях;

2. от глобите и имуществените санкции, предвидени в този закон; 3.дарения от лица, неподлежащи на лицен-зиране по този закон, или на свързани с тях лица по смисъла на Търговския закон и в Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги.

4. субсидия от централния бюджет.

(2) Не се приемат дарения от лица, подлежащи на лицензиране и/или контрол по този закон или на регулиране по Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги, и от свързаните с тях лица по смисъла на Търговския закон.

(3) Средствата по ал. 1 се разходват за:

1. финансиране дейността на комисията и на нейната администрация, включително извършването на проучвания, анализи и експертизи, свързани с регулаторните дейности по този закон и по Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги;

2.

3.

(4)

(4) По бюджета на комисията не може да се предвижда финансиране на разходи и предоставяне на трансфери за сметка на приходи по ал. 1, т. 2, които се отчитат като вноска в централния бюджет.

(5) При преизпълнение на приходи по ал. 1, т. 1 и 3, както и при неусвоени суми на разходи и трансфери за предоставяне за съответната бюджетна година могат да се одобряват допълнителни разходи и плащания за трансфери по бюджета на комисията за следващата година при условията и по реда на Закона за публичните финанси.

(6) Когато годишните постъпления от такси по този закон превишават или не достигат за покриване на необходимите разходи по бюджета на комисията за следващата календарна година, председателят на комисията може да прави предложение за преразглеждане на размера на таксите.

(7)

Чл. 28

(1) За изпълнение на регулаторните си правомощия по този закон и по Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги комисията събира такси за разглеждане на заявления, за издаване на сертификати, за продажба на документи за провеждане на конкурси, лицензионни такси и такси за регистрация на експерти.

(2) Размерът на таксите по ал. 1, редът и сроковете за заплащането им се определят с тарифа, одобрена от Министерския съвет по предложение на комисията.

(3) Таксите, събирани по реда на този закон и на Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги, са публични държавни вземания.

Чл. 29

(1) Таксата за разглеждане на заявление се заплаща при подаването му.

(2) Лицата, получили лицензия, заплащат лицензионни такси за всяка издадена лицензия, както и за изменение на лицензията в случаите, посочени в тарифата.

(3) Лицензионните такси са:

1. първоначална-за издаване или изменение на лицензия, включваща разходи за нейната подготовка и разходи за регулаторната дейност по лицензията до края на текущата година; 2.годишна-включваща разходи за регулаторната дейност по лицензията за съответната година.

(4) Годишната такса за срока на лицензията, както и за срока на продължаването й, се заплаща от лицензианта за всяка година, следваща годината на издаването й.

(5) Таксата по ал. 4 се заплаща до 31 март на съответната година, за която е дължима.

(6) Лицензионните такси се определят в зависимост от вида на извършената лицензионна дейност и се диференцират по критерии, определени с тарифата по чл. 28, ал. 2.

Чл. 30

(1) На регулиране от комисията подлежат цените:

1.

2.

3. по които производителите продават топлинна енергия на топлопреносното предприятие и на пряко присъединени клиенти;

4. по които топлопреносното предприятие продава топлинна енергия на клиенти;

5.

6.

7. по които общественият доставчик продава природен газ на крайните снабдители на природен газ и на лице, на което е издадена лицензия за производство и пренос на топлинна енергия; Цените се утвърждават ежемесечно и се прилагат от първо число на месеца, за който са утвърдени.

8. по които крайните снабдители продават природен газ на клиенти, присъединени към съответните газоразпределителни мрежи;

9.

10. за достъп и/или за пренос през електропреносната мрежа;

11. за присъединяване към мрежите;

12. за достъп и пренос на природен газ през преносни и/или разпределителни мрежи освен в случаите, когато комисията по своя преценка одобрява методика за определяне на цена за достъп и пренос през преносна мрежа;

13. за достъп и/или за пренос през електроразпределителните мрежи;

14. за достъп и съхранение на природен газ в съоръжение за съхранение;

15. за разпределение на тягова електрическа енергия по разпределителните мрежи на железопътния транспорт;

16. на предоставяни на клиентите услуги, определени от комисията, свързани с лицензионната дейност.

17. включително цената или компонентата от цена, чрез която всички крайни клиенти, присъединени към електроенергийната система включително операторът на електропреносната мрежа и операторите на електроразпределителните мрежи, участват в компенсиране на разходите по чл. 34 и чл. 35.

(2) Цените на енергията, природния газ и услугите, предоставени от енергийните предприятия, не подлежат на регулиране от комисията при установяване от нея наличието на конкуренция, която създава предпоставки за свободно договаряне на цените при пазарни условия за съответната дейност в енергетиката.

(3) Не подлежат на регулиране от комисията цените за снабдяване с топлинна енергия от лицата по чл. 39, ал. 4, т. 2 и 3.

(4) Комисията не регулира цените за продажба на топлинна енергия и не определя цени по чл. 33, ал. 1 и 2 и премии по чл. 33а на производители, които съгласно одитираните годишни финансови отчети за някоя от предходните три календарни години имат общи годишни приходи над 5 000 000 лв. и приходите им от продажба на електрическа енергия от комбинирано производство на топлинна и електрическа енергия надвишават 35 на сто от общите им годишни приходи, освен ако тези производители осъществяват пренос и снабдяване с топлинна енергия на битови клиенти или използват 100 на сто от произведената топлинна енергия за производство на растителна земеделска продукция.

(5) Комисията не регулира цената за продажба на топлинна енергия и не определя цени по чл. 33, ал. 1 и 2 и премии по чл. 33а на производител на електрическа енергия от високоефективно комбинирано производство на топлинна и електрическа енергия, на който не са определяни такива цени и премии, освен в случаите по чл. 163д, ал. 1 или 2.

(6) За целите на регулирането на цените по ал. 1, т. 1 – 4 в състава на признатите от комисията разходи не се включват разходи за заплащане на цени за достъп до и/или пренос през електропреносната, съответно електроразпределителните мрежи, които се дължат от производители на електрическа енергия.

(7) Цените за достъп и/или за пренос през затворена електроразпределителна или газоразпределителна мрежа не подлежат на утвърждаване от комисията преди тяхното прилагане от съответния оператор на затворена електроразпределителна или газоразпределителна мрежа.

(8) Операторът на затворена електроразпределителна мрежа прилага цени за достъп и/или за пренос през тази мрежа, които не са по-високи от цените за достъп и/или пренос през мрежа на която и да е лицензионна територия за разпределение на електрическа енергия.

(9) Операторът на затворена газоразпределителна мрежа прилага цени за достъп и/или за пренос през тази мрежа, които не са по-високи от цените за достъп и/или пренос през мрежа на която и да е лицензионна територия за разпределение на природен газ.

(10)

(11) Всеки потребител на затворена електроразпределителна или газоразпределителна мрежа може да поиска от комисията да преразгледа цените за достъп и/или за пренос, които съответният оператор на затворена електроразпределителна или газоразпределителна мрежа прилага, и да утвърди цени на този оператор за определен срок.

(12) След изтичането на срока по ал. 11 операторът на затворената електроразпределителна или газоразпределителна мрежа прилага правилата по ал. 7 – 10.

(13) При регулиране на цените за достъп до и/или пренос през електроразпределителните мрежи комисията взема предвид резултатите от предоставения доклад на Агенцията за държавна финансова инспекция по чл. 80а, ал. 14.

Чл. 30а

(1) Комисията определя компонента от цената на крайния снабдител във връзка със снабдяването с електрическа енергия на битови крайни клиенти чрез универсална услуга.

(2) Цената на крайния снабдител на електрическа енергия е сумата от постигнатата средно претеглена цена по чл. 30в, ал. 1, относима към съответния краен снабдител за съответния месец, и компонентата по ал. 1.

(3) Битовият краен клиент заплаща цена, представляваща сума от базовата стойност по чл. 30б, определена за съответното количество потребена електрическа енергия, и компонентата по ал. 1.

Чл. 30б

(1) Комисията определя базова стойност на електрическа енергия за 1 MWh, която е част от цената по чл. 30а, ал. 3, която битовият краен клиент заплаща за съответния регулаторен период.

(2) Базовата стойност по ал. 1 се определя при отчитане на средствата по чл. 36д, ал. 1 за съответния регулаторен период, както и на прогноза за средствата по чл. 36д, ал. 1, т. 8, 8а и 11 за покриване на разходи по чл. 36б, ал. 1, т. 5 за частта от регулаторния период, за която такива средства не са предвидени.

(3) Комисията може да изменя определената базова стойност на електрическа енергия за 1 MWh при изменен размер на средствата по ал. 2 и/или при несъответствие на прогнозния с действителния размер на средствата за частта от регулаторния период, за която такива не са предвидени, и/или при съществено изменение на прогнозната пазарна цена за базов товар.

(4) В случаите по ал. 1 и 3 комисията може да приеме съкратени процедури и срокове.

Чл. 30в

(1) Компенсацията по чл. 21, ал. 1, т. 8в се определя като разлика между постигнатата средно претеглена цена за съответните количества, закупени по механизма по чл. 100, ал. 8 и/или на пазарен сегмент ден напред, относима към съответния краен снабдител за съответния месец, и определената с решение на комисията базова стойност на електрическа енергия за 1 MWh, част от цената, която битовият краен клиент заплаща за съответния регулаторен период. За целите на изчислението на средно претеглената цена, относима към съответния краен снабдител за съответния месец, в случай на закупено количество електрическа енергия на други пазарни сегменти и механизми, се прилага постигнатата реална средно претеглена цена на съответния пазарен сегмент и/или механизъм за съответния месец, но не по-висока от средно претеглена цена на пазарен сегмент ден напред за съответния месец.

(2) Размерът на компенсацията по ал. 1 може да бъде диференциран според количеството на закупената електрическа енергия. Компенсацията може да бъде за цялото или за част от закупеното количество електрическа енергия от битовите крайни клиенти.

(3) При определяне на компенсацията по ал. 1 се отчитат приходите на крайните снабдители от продажба на електрическа енергия на пазарен сегмент в рамките на деня и/или на пазарен сегмент ден напред, които надвишават разходите за нейното закупуване.

(4) На всяко тримесечие при определяне на размера на компенсацията комисията извършва корекция с надвзет или недовзет приход, формиран от прилагане на тарифна структура на базовата стойност на електрическа енергия за 1 MWh през този период, като тази корекция може да бъде разсрочвана.

(5) При определяне на компенсацията по ал. 1 не се прилагат чл. 13, ал. 5 и чл. 14.

Чл. 31

При изпълнение на правомощията си за ценово регулиране комисията се ръководи освен от принципите по чл. 23 и 24 и от следните принципи:

1. цените да са недискриминационни, основани на обективни критерии и определени по прозрачен начин;

2. цените на енергийните предприятия да възстановяват икономически обоснованите разходи за дейността им, включително разходите за:

3. извън разходите по т. 2 цените може да включват невъзстановяемите разходи, свързани с прехода към конкурентен енергиен пазар, както и разходите, произтичащи от изпълнение на задължения към обществото, свързани със сигурността на снабдяването, включително за защита на обектите, представляващи критична инфраструктура в енергетиката;

4. цените да осигуряват икономически обоснована норма на възвръщаемост на капитала;

5. цените за отделните групи клиенти да съответстват на разходите за доставка на енергия и природен газ до тези клиенти;

6. недопускане чрез цените на кръстосано субсидиране:

7. справедливо прехвърляне на разходите от преференциални цени и премии за енергия от възобновяеми източници и високоефективно комбинирано производство на електрическа и топлинна енергия върху крайните клиенти на електрическа енергия присъединени към електроенергийната система включително операторът на електропреносната мрежа и операторите на електроразпределителните мрежи, за технологичните разходи по пренос и разпределение;

8. справедливо прехвърляне на разходите за системни услуги, в т. ч. допълнителни и спомагателни услуги, и за технологични разходи, върху ползвателите на преносната мрежа, съответно на разпределителните мрежи.

9. цените за пренос и разпределение на електрическа енергия да не ограничават повишаването на енергийната ефективност при производството, преноса и разпределението на енергия и включването на оптимизацията на потреблението в балансирането на пазарите и предоставянето на допълнителни услуги, както и отразяване в мрежовите тарифи на намаляването на разходи в мрежите, постигнато от потребителите, оптимизирането на енергопотреблението, децентрализацията на производството, понижаване на разходите за доставка или за инвестиции в мрежите и от оптимизация на работата на мрежите;

10. цените за пренос и разпределение на електрическа енергия да позволяват повишаване участието на крайните клиенти в подобряване ефективността на електроенергийната система чрез оптимизиране на потреблението;

11. насърчаване на операторите на преносни и разпределителни мрежи да предлагат системни услуги за оптимизация на потреблението на електрическа енергия, за управление на енергопотреблението и на децентрализирано производство в рамките на организирани електроенергийни пазари и да подобряват ефективността при проектирането и функционирането на мрежите, и по-специално:

12. въвеждане на динамично ценообразуване за мерки за оптимизация на потреблението на електрическа енергия от страна на крайните клиенти чрез:

Чл. 31а

(1) Комисията има право при необходимост да изменя утвърдените цени на електрическата енергия, цените за достъп и/или пренос през електропреносната и/или електроразпределителните мрежи и цената и/или компонентата от цената по чл. 30, ал. 1, т. 17 по време на ценовия период но не по-често от веднъж на календарно тримесечие, като:

1. изменя разполагаемостта по чл. 21, ал. 1, т. 21, както и количеството електрическа енергия на обществения доставчик, в съответствие с които производителите и/или общественият доставчик са длъжни да сключват сделки с крайните снабдители, при съобразяване с енергийния баланс с цел осигуряване на максимална защита на интересите на крайните клиенти и при спазване на принципа за осигуряване на баланс между интересите на енергийните предприятия и клиентите;

2. изменя размера на технологични разходи на енергийните предприятия при производство, пренос и разпределение на електрическа енергия, като определя целевите им стойности при спазване на принципа за осигуряване на баланс между интересите на енергийните предприятия и клиентите;

3. изменя признатия размер на други ценообразуващи елементи при спазване на принципа за осигуряване на баланс между интересите на енергийните предприятия и клиентите.

(2) Комисията има право при необходимост да измени определените премии, но не по-често от веднъж на 6 месеца, при условие че е налице съществено изменение между определената прогнозна пазарна цена за базов товар за този период спрямо постигнатата и прогнозната такава за оставащия срок от периода на организиран борсов пазар.

(3) В случаите по ал. 1 и 2 комисията може да приеме съкратени процедури и срокове.

(4) Решението за изменение на цените влиза в сила от деня на приемането му от комисията.

Чл. 32

(1) Комисията може да регулира цените чрез прилагане на различни методи за регулиране, включително, да определя показатели за ефективност на енергийните предприятия, показатели за сравнимост между тях, изпълнение на базисни критерии.

(2) Комисията може да определя: 1. компоненти на цените, отразяващи структурата на разходите;

2. часови, сезонни и други тарифни структури на цените в съответствие с разходите.

3. часови, сезонни и други тарифни структури на базовата стойност по чл. 30б.

(3)

(4) Комисията може да определи временни цени по чл. 30, ал. 1, т. 10, 12, 13, 14 и 15 в случай на забавяне на операторите на преносни или разпределителни мрежи при определянето на цените за достъп, пренос и разпределение и да вземе решения относно подходящи компенсаторни мерки, в случай че окончателните цени за достъп, пренос и разпределение се отклоняват от временните цени.

Чл. 33

(1) Комисията определя преференциални цени за продажба на електрическа енергия, произведена от възобновяеми енергийни източници по чл. 159, ал. 2 и по комбиниран начин от централи с комбинирано производство на електрическа и топлинна енергия по чл. 162, ал. 2,, т. 1.

(2) Преференциалната цена на електрическата енергия, произведена от възобновяемите енергийни източници по ал. 1, се определя като не по-ниска от 70 на сто от средната продажна цена за предходната календарна година на обществените или крайните снабдители и добавка, определена от комисията по критерии в зависимост от вида на първичния енергиен източник съгласно наредбата по чл. 36, ал. 3.

(3) Преференциалната цена на електрическата енергия, произведена по високоефективен комбиниран начин от централите с комбинирано производство на електрическа и топлинна енергия по ал. 1 и 2, се определя на база индивидуалните разходи за производство съгласно наредбата по чл. 36, ал. 3.

(4)

(5) По предложение на съответното топлопреносно предприятие комисията определя преференциална цена на топлинна енергия за асоциацията по чл. 151, ал. 1 и за доставчика по чл. 149а.

(6) За целите на регулирането на цените по ал. 1 – 5 в състава на признатите от комисията разходи не се включват разходи за заплащане на цени за достъп до и/или пренос през електропреносната, съответно електроразпределителните мрежи, които се дължат от производители на електрическа енергия.

Чл. 33а

(1) Комисията определя на централи с обща инсталирана електрическа мощност 500 kW и над 500 kW премии за произведената електрическа енергия от високоефективно комбинирано производство на топлинна и електрическа енергия.

(2) Премиите се определят ежегодно в срок до 30 юни като разлика между преференциалните цени на производителите и определената за този период прогнозна пазарна цена за електрическа енергия, произведена по високоефективен комбиниран начин.

Чл. 34

(1) Енергийните предприятия имат право да предявят искане за признаване и компенсиране на невъзстановяеми разходи.

(2) Невъзстановяеми са разходите, произтичащи от извършени инвестиции и/или сключени сделки до влизането в сила на този закон от енергийните предприятия, които не могат да бъдат възстановени в резултат на създаване на конкурентен електроенергиен пазар.

(3) Енергийните предприятия по ал. 1 подават заявление пред комисията за признаване на разходите за невъзстановяеми и за установяване на размера им. Към заявлението се представят доказателства за основанието за възникване на невъзстановяемите разходи и за размера им.

(4) Комисията определя максималния общ размер и период за компенсация на признатите невъзстановяеми разходи за всяко отделно предприятие.

(5) Комисията, ръководейки се от принципите по чл. 23 и при отчитане на промените в конкурентните условия:

1. преизчислява ежегодно максималния общ размер на компенсацията, свързана с невъзста-новяемите разходи;

2. определя обема за възстановяване за съответния период; 3.разпределя ги между съответните енергийни предприятия.

(6) Начинът за компенсиране на невъзстановяемите разходи се определя по механизъм за разпределение на тези разходи по прозрачен начин между крайните клиенти, присъединени към електроенергийната система включително оператора на електропреносната мрежа и операторите на електроразпределителните мрежи и/или по друг ред, предвиден в закон.

(7)

Чл. 35

(1) Енергийните предприятия имат право да предявят искане за компенсиране на разходи, произтичащи от наложени им задължения към обществото, включително свързани със сигурността на снабдяването, защитата на околната среда и енергийната ефективност. Фонд „Сигурност на електроенергийната система“ има право да предяви искане за компенсиране на разходи, произтичащи от задължения за изкупуване на електрическа енергия на преференциални цени и предоставяне на премии за електрическа енергия от възобновяеми източници и от високоефективно комбинирано производство на електрическа и топлинна енергия. (2) За разходи по ал. 1 се приемат: 1. произтичащи от задължение за изкупуване на електрическа енергия от производители, спечелили конкурс по реда на чл. 46;

2. произтичащи от задължение за производство на електрическа енергия при използване на местни първични енергийни източници по чл. 4, ал. 2, т. 8;

3. произтичащи от задължение за изкупуване на електрическа енергия на преференциални цени по чл. 159 и 162;

4. други допълнителни задължения.

(3) Лицата по ал. 1 подават периодично заявление пред комисията за компенсиране на съответните разходи. Към заявлението се представят доказателства за тяхното основание и размер.

(4) Комисията определя обема за компенсиране за всяко отделно предприятие и общия обем за възстановяване за съответния период.

(5) Начинът за компенсиране на разходите, произтичащи от задължения към обществото, се определя по приета от комисията методика за разпределение на тези разходи по прозрачен начин между всички крайни клиенти, включително ползващите електрическа енергия от внос, присъединени към електроенергийната система оператора на електропреносната мрежа и операторите на електроразпределителните мрежи и/или по друг ред, предвиден в закон.

(6) Крайните клиенти по ал. 5, операторът на електропреносната мрежа и операторите на електоразпределителните мрежи заплащат частта от цената или от компонентата от цена по чл. 30, ал. 1, т. 17 за разпределяне на разходите, произтичащи от задълженията за предоставяне на премии и за изкупуване по преференциални цени на електрическа енергия:

1. от високоефективно комбинирано производство на топлинна и електрическа енергия;

2. произведена от възобновяеми източници.

Чл. 35а

(1) Всички крайни клиенти, присъединени към електроенергийната система, включително операторът на електропреносната мрежа и операторите на електроразпределителните мрежи, заплащат разходите по чл. 34 и 35.

(2) Крайните клиенти не заплащат разходите по чл. 34 и 35 за количествата електрическа енергия, доставена чрез директен електропровод съгласно чл. 119, ал. 1, т. 2 и ал. 2 от енергиен обект за производство на електрическа енергия от възобновяеми източници, въведен в експлоатация след 1 юли 2019 г.

(3) Крайните клиенти и търговците не заплащат разходите по чл. 34 и 35 за количествата електрическа енергия, закупена с двустранна сделка и произведена от енергиен обект за производство на електрическа енергия от възобновяеми източници, въведен в експлоатация след 1 ноември 2019 г., с изключение на електрическата енергия, произведена от енергиен обект по чл. 24, т. 1 от Закона за енергията от възобновяеми източници. Производителят прехвърля на крайните клиенти или търговците гаранциите за произход по чл. 34 от Закона за енергията от възобновяеми източници за произведената електрическа енергия.

Чл. 36

(1) Цените, които подлежат на регулиране, се образуват от енергийните предприятия съобразно изискванията на този закон и наредбите по ал. 3. Указанията, дадени от комисията относно образуването на цените, са задължителни за енергийните предприятия.

(2)

(3) Методите за регулиране на цените, правилата за тяхното образуване или определяне и изменение, редът за предоставяне на информация, внасяне на предложенията за цените и утвърждаването на цените редът за определяне на премиите, методиката за определяне на прогнозната пазарна цена по групи производители в зависимост от първичния енергиен източник, редът за определяне на прогнозната пазарна цена за технологични разходи на оператора на електропреносната мрежа и операторите на електроразпределителните мрежи както и условията и редът за определяне на компенсации по чл. 21, ал. 1, т. 8в и на компонента по чл. 30а, ал. 1 се определят с наредби за електрическата енергия, топлинната енергия и природния газ, приети от комисията.

Чл. 36а

(1) Енергийните предприятия, доставящи природен газ по регулирани цени, и операторите на преносни и разпределителни мрежи, в едномесечен срок преди подаване в комисията на заявлението за утвърждаване на нови цени или за изменение на действащи цени оповестяват в средствата за масова информация предложението си за утвърждаване на новите цени или за изменението на действащите цени.

(2) Комисията утвърждава цените по ал. 1 като пределни цени на всеки лицензиант с решение, което е индивидуален административен акт.

(3) В срок до 7 дни след получаването на решението по ал. 2 лицензиантът публикува на интернет страницата си утвърдените пределни цени и цените по договорите с клиентите.

Чл. 36б

(1) Фонд „Сигурност на електроенергийната система“, наричан по-нататък „фонда“, се създава за управление на средствата за покриване на разходите:

1. извършени от енергийно предприятие в качеството му на обществен доставчик за изкупуване на електрическа енергия по дългосрочни договори и по преференциални цени, както и тези, произтичащи от задължението му за изкупуване на електрическа енергия в качеството му на търговец на електрическа енергия, определени с решение на комисията, включително за предходния регулаторен период;

2. за предоставяне на премия на производител по чл. 162а и производител с обект с обща инсталирана мощност 500 kW и над 500 kW по Закона за енергията от възобновяеми източници, определена с решение на комисията, включително за минали регулаторни периоди.

3. за лихви, договорени с рамково споразумение между фонда и кредитна или друга финансираща институция за финансиране на проекти за енергийна ефективност; размерът на финансовия ресурс, който фондът предоставя за лихви, се утвърждава от комисията по предложение на председателя на фонда.

4. за компенсации за електрическа енергия и/или природен газ по приети от Министерския съвет програми за предоставяне на компенсации, свързани с цените на електрическата енергия и/или природния газ; бюджетът на съответната програма се формира от приходите на фонда по чл. 36д, ал. 1, т. 8 и/или от определените средства по чл. 21, aл. 1, т. 8г.

5. за предоставяне на компенсации чрез крайния снабдител, покриващи част от разходите за електрическа енергия на битовите крайни клиенти за обекти, присъединени към електроразпределителна мрежа на ниво ниско напрежение;

6. извършени от крайните снабдители по чл. 94а, ал. 3, определени с решение на комисията.

(2) Плащанията по ал. 1 се извършват от фонда ежемесечно.

(3) Плащания на компенсации се извършват въз основа на:

1. договор, сключен с фонда, съгласно приетата от Министерския съвет програма за предоставяне на компенсации по ал. 1, т. 4, и

2. договор, сключен между фонда и крайните снабдители за компенсациите по ал. 1, т. 5.

(4) Покриване на разходите по ал. 1, т. 1 и 6 се извършва при условия и по ред, предвидени в договор, сключен с фонда по утвърден от управителния съвет на фонда образец. Размерът на разходите по чл. 94а, ал. 3, които фондът покрива, се определя като разлика между разходите за закупена електрическа енергия по преференциални цени и приходите от продажбата на тази енергия на организиран борсов пазар на пазарен сегмент ден напред за съответния месец.

(5) Фондът е юридическо лице със седалище София.

Чл. 36в

(1) Фондът се управлява от управителен съвет.

(2) Управителният съвет се състои от 5 членове, които се определят за срок 5 години, както следва:

1. председател – от министъра на енергетиката;

2. един член – от министъра на финансите;

3. един член – от министъра на околната среда и водите;

4. двама членове – от производителите на електрическа енергия.

(3) След изтичането на срока по ал. 2 членовете на управителния съвет на фонда може да бъдат определени отново за членове само за срок от още 5 години.

(4) Членовете на управителния съвет се определят съгласно правила, утвърдени от министъра на енергетиката.

(5) Министърът на енергетиката със заповед определя поименния състав на управителния съвет след съгласуване с министъра на финансите, министъра на околната среда и водите и с производителите на електрическа енергия.

(6) Председателят на управителния съвет:

1. организира изпълнението на решенията на управителния съвет;

2. организира и ръководи дейността на администрацията на фонда;

3. насрочва и ръководи заседанията на управителния съвет;

4. представлява фонда във взаимоотношенията му с трети лица;

5. назначава и освобождава служителите от администрацията.

(7) Обстоятелството, че предложените за членове на управителния съвет от министъра на финансите и министъра на околната среда и водите не са осъждани за престъпления от общ характер, се установява служебно.

(8) Не може да бъде член на управителния съвет лице, което е осъждано за престъпление от общ характер или е съпруг или роднина по права или по съребрена линия до четвърта степен и по сватовство до трета степен включително с друг член на органите на управление на фонда.

(9) Пълномощията на член на управителния съвет на фонда се прекратяват предсрочно:

1. по негово искане;

2. при несъвместимост;

3. при фактическа невъзможност да изпълнява задълженията си повече от 6 месеца;

4. когато e осъден за престъпление от общ характер с влязъл в сила акт;

5. при тежко нарушение или системно неизпълнение на служебните задължения;

6. при смърт.

(10) В случаите на предсрочно прекратяване на пълномощията на член на управителния съвет на фонда нов член се определя в двумесечен срок от прекратяването. Новоизбраният член довършва мандата на лицето, на чието място е избран.

(11) Възнагражденията на членовете на управителния съвет на фонда се определят, както следва:

1. председателят на фонда получава основно месечно възнаграждение, равно на 94 на сто от основното месечно възнаграждение на председателя на Народното събрание.

2. на останалите членове – една трета от възнаграждението на председателя по т. 1.

(12) Дейността на фонда се подпомага от администрация, чиято структура и организация на работа се определят с правилника по чл. 36г, ал. 5, т. 1.

(13) Дейността на администрацията се осъществява от лица, работещи по трудово правоотношение. Трудовите правоотношения на служителите на фонда се уреждат съгласно разпоредбите на Кодекса на труда.

(14) Когато за длъжност в администрацията на фонда се изисква висше юридическо образование, придобитият трудов стаж по нея се признава за стаж по специалност „Право“.

Чл. 36г

(1) Управителният съвет се свиква от председателя.

(2) Заседанията на управителния съвет са редовни, ако на тях присъстват не по-малко от две трети от неговите членове.

(3) Решенията на управителния съвет се приемат с явно гласуване и с обикновено мнозинство от присъстващите членове.

(4) Управителният съвет управлява фонда, като се ръководи от следните принципи:

1. независимост;

2. прозрачност при управлението на средствата;

3. проследимост и отчетност на всички приходи и разходи;

4. обективност при вземането на решения.

(5) Управителният съвет:

1. приема правилник за организацията и дейността на фонда и правила за разходването на средствата и операциите на фонда;

2. контролира администрирането на приходите по фонда и разходването им;

3. изпраща ежегодно до 31 март в Министерството на енергетиката отчет за дейността си, който се внася от министъра на енергетиката в Министерския съвет за приемане и в комисията за сведение;

4. изпълнява и други функции, свързани с управлението на фонда, в съответствие с действащите нормативни актове.

5. приема правила за определяне на минималните условия по рамковите споразумения и за избор на кредитни или други финансиращи институции по чл. 36б, ал. 1, т. 3, които представя за одобрение от Министерския съвет.

Чл. 36д

(1) Средствата на фонда се набират от:

1. вноските по чл. 36е;

2. приходите, получени по чл. 55, ал. 2 и 4 от Закона за ограничаване изменението на климата, се използват приоритетно за финансиране на дейности по чл. 57, ал. 1, т. 2, 8 и 9 от същия закон.

3. приходите от лихви, включително по просрочени плащания на вноските по т. 1;

4. дарения;

5. приходите от статистически прехвърляния на енергия от възобновяеми източници, които се използват за развитие на възобновяеми енергийни източници.

6.

7. приходите от цената и/или компонентата от цена по чл. 30, ал. 1, т. 17.

8. целево предоставени средства от държавния бюджет чрез бюджета на Министерството на енергетиката за изпълнение на приети от Министерския съвет програми за предоставяне на компенсации, свързани с цените на електрическата енергия и/или природния газ както и за покриване на разходи по чл. 36б, ал. 1, т. 5.

8а. приходи, определени с акт на Министерския съвет, за покриване на разходи по чл. 36б, ал. 1, т. 5;

9. вноските по чл. 36м;

10. средства от Европейски структурни и инвестиционни фондове.

11. приходи, предвидени в друг закон.

(2) Средствата по ал. 1 се разходват за издръжка, свързана с дейността на фонда и за покриване на разходите по чл. 36б, ал. 1 а средствата, предоставени въз основа на друг закон – съгласно предвиденото в него.

(3) Средствата за издръжка, свързани с дейността на фонда, са в размер едно на сто от събраните средства по ал. 1, т. 1 и 3.

(4) Средствата по ал. 1, т. 8, 8а и 11 не се вземат предвид от комисията при утвърждаване на цената или компонентата от цена по чл. 30, ал. 1, т. 17.

Чл. 36е

(1) Вноски във фонда в размер 5 на сто дължат ежемесечно:

1. производителите на електрическа енергия от приходите от продадената електрическа енергия без ДДС а за тези, които получават премия по чл. 162а и по Закона за енергията от възобновяеми източници и от приходите от нея без ДДС; Производителите на електрическа енергия от енергиен обект за производство на електрическа енергия от възобновяеми източници или от зелен водород, въведен в експлоатация след 1 януари 2021 г., с изключение на производителите по чл. 24, т. 1 от Закона за енергията от възобновяеми източници, на които електрическата енергия се изкупува при условията на чл. 31 от същия закон, не дължат вноска във фонда.

2.

3. операторът на електропреносната мрежа от приходите за достъп и пренос на електрическа енергия без ДДС;

4. операторите на газопреносни мрежи от приходите от достъп и пренос на природен газ без ДДС;

5. операторите на съоръжения за съхранение на природен газ от приходите от достъп и съхранение на природен газ без ДДС.

(2) Лицата по ал. 1, с изключение на производителите по чл. 30, ал. 2 от Закона за енергията от възобновяеми източници, до 20-о число на текущия месец:

1. подават във фонда декларация за съответните приходи за предходния месец;

2. внасят във фонда съответната вноска по ал. 1 за предходния месец.

(3) Производителите на електрическа енергия по чл. 30, ал. 2 от Закона за енергията от възобновяеми източници ежегодно до 31 март:

1. подават във фонда декларация за приходите за предходната календарна година;

2. внасят във фонда съответните вноски по ал. 1 за предходната календарна година.

(4) За целите на ценовото регулиране в състава на признатите от комисията разходи не се включват разходи за вноски по ал. 1.

(5)

(5) За целите на данъчното облагане внесените във фонда вноски се признават за текущи разходи за дейността.

(6)

(7)

Чл. 36ж

Министерският съвет определя с наредба реда и начина за набирането, разходването, отчитането и контрола на средствата на фонда.

(8) Фондът проверява изпълнението на условията по ал. 7 и при неизпълнение уведомява съответния търговец или производител да внесе обезпечението по ал. 3 в 7-дневен срок от уведомяването.

(11) При неизпълнение от търговец или производител на задължения по този член фондът приема мотивирано решение за отстраняването му от пазара на електрическа енергия за срок, определен в решението. Отстраняването се извършва от независимия преносен оператор след получаване на искане от фонда. Решението за отстраняване се обжалва по реда на Административнопроцесуалния кодекс, като обжалването не спира изпълнението.

(12) Уведомяването по ал. 7, 8 и 9 се извършва по електронен път с електронен подпис с препоръчано писмо с обратна разписка или по факс.

(13) Търговците и производителите нямат задължение по ал. 1 за количествата електрическа енергия по чл. 35а, ал. 3, които декларират пред фонда до 10-о число на месеца, следващ месеца, за който се отнасят.

Чл. 36л

(1) Фондът сключва с краен снабдител договор за компенсиране на разходи за снабдяване с електрическа енергия на битови крайни клиенти по утвърден от управителния съвет на фонда образец.

(2) Компенсация не се изплаща, когато крайният снабдител по ал. 1 има задължения към фонда, като в този случай фондът не дължи лихва за забава.

(3) Фондът не дължи компенсация за количества електрическа енергия, които надвишават тези, които крайният снабдител е доставил на битовите крайни клиенти за същия период.

(4) Максималният размер на компенсацията, която фондът изплаща за съответния месец, се изчислява въз основа на количеството, за което крайният снабдител би дължал цената и/или компонентата от цена по чл. 30, ал. 1, т. 17, и определената от комисията компенсация по чл. 30в. В случай че комисията е определила компенсация за част от закупеното от битовите крайни клиенти количество за конкретен месец, фондът изплаща компенсация само за това количество.

(5) Фондът може да прихваща задълженията си по ал. 4 с подлежащите на възстановяване компенсации и вземанията си по чл. 36м.

(6) Крайните снабдители предоставят информация в изпълнение на договора по ал. 1 по образец, в срок и във формат, определени от управителния съвет на фонда.

(7) Фондът извършва проверка на съответствието между фактурираните количества електрическа енергия от крайните снабдители на битовите крайни клиенти за съответния месец и количествата, за които е изплатил компенсация по ал. 4.

(8) В случай че се установи разлика между количествата по ал. 7 или във фонда постъпи информация за корекция на количествата, за които крайният снабдител би дължал цената и/или компонентата от цена по чл. 30, ал. 1, т. 17, извършена в съответствие с правилата за търговия с електрическа енергия, фондът преизчислява дължимата компенсация за съответния месец въз основа на по-малкото количество електрическа енергия. Възстановяване на изплатени компенсации се извършва по ред, предвиден в договора по ал. 1.

Чл. 36м

(1) Крайните снабдители дължат ежемесечно вноски във фонда за разликата между приходите от продажба на електрическа енергия без ДДС по цената по чл. 30а, ал. 3 и разходите за доставка на електрическа енергия на битовите крайни клиенти по цената по чл. 30а, ал. 2, когато тази разлика е положителна стойност.

(2) Лицата по ал. 1 до 20-о число на текущия месец:

1. подават във фонда декларация за изчислената вноска за предходния месец;

2. внасят във фонда вноската по ал. 1 за предходния месец.

(3) За целите на данъчното облагане внесените във фонда вноски се признават за текущи разходи за дейността.

Чл. 37

(1) Енергийните предприятия водят отделна счетоводна отчетност за:

1. всяка дейност, подлежаща на лицензира-не по този закон;

2. дейностите, подлежащи на лицензиране по този закон, и други дейности;

3. всеки клон и предприятие;

4. дейности при регулирани, свободно договорени цени и цени по чл. 30а.

(2) Правилата за водене на разделното счетоводство от енергийните предприятия, включително активите за целите на ценообразуването по групи клиенти, както и формата и съдържанието на счетоводните отчети за регулаторни цели се определят с решение на комисията по ред, предвиден в наредбите по чл. 36, ал. 3.

(3) Енергийните предприятия, които подлежат на независим финансов одит, представят на комисията одиторски доклад за спазването на правилата за водене на отделната счетоводна отчетност.

Чл. 38

(1) Енергийните предприятия са длъжни ежегодно да предоставят на комисията:

1. годишните си финансови отчети, включително приложенията към тях, съгласно Закона за счетоводството и годишните одиторски доклади;

2. отчетна информация по видове дейности. (2) Енергийните предприятия са длъжни при поискване от комисията за целите на ценовото регулиране да предоставят на комисията цялата счетоводна документация и технико-иконо-мическа информация, включително сключени договори. Глава четвърта ЛИЦЕНЗИИ

3. информация за активите и разходите по видове клиенти за целите на ценообразуването.

(3) Предприятията за доставка на електрическа енергия и природен газ съхраняват за срок 5 години данни за всички сключени сделки за доставка на електрическа енергия и природен газ с клиенти на едро и с оператори на преносни мрежи – срок, условия за доставка и плащане, количество, дати и часове на изпълнението, цени и начини за идентифициране на съответния клиент на едро, както и други данни, определени с наредбата по чл. 60. Комисията може да предоставя на участници на пазара части от тази информация, при условие че не се разкрива информация, представляваща търговска тайна, или информация, защитена по силата на закон.

Чл. 38е

Крайният снабдител информира клиента, заедно с фактурата за последния месец на всяко шестмесечие, когато отчетената консумация на електрическа енергия или на природен газ на крайните клиенти за това шестмесечие е по-висока с над 50 на сто от отчетената консумация за съответното шестмесечие на предходната календарна година.

Чл. 38ж

(1) Клиентът може да поиска от оператора на електроразпределителната или газоразпределителната мрежа да се извърши метрологична експертиза на средството за търговско измерване. Експертизата се извършва от Българския институт по метрология по реда на глава пета от Закона за измерванията. Средството за търговско измерване се демонтира и съхранява от оператора, който осигурява изпращането му в Българския институт по метрология, запечатано с пломбите и стикерите, записани в констативния протокол, съставен при демонтажа.

(2) Разходите за метрологична експертиза на средството за търговско измерване са за сметка на:

1. оператора на електроразпределителната, съответно на газоразпределителната мрежа, в случай че експертизата докаже неизправност на средството за търговско измерване;

2. клиента, в случай че експертизата докаже изправност на средството за търговско измерване.

Чл. 38з

Когато по инициатива на крайния снабдител ще бъде преустановено снабдяването на клиента с електрическа енергия или природен газ, крайният снабдител е длъжен да уведоми клиента, по заявен от него начин, не по-късно от три дни преди датата на преустановяване на снабдяването. В случай че клиентът не е заявил начин за уведомяване, той се уведомява по начин, определен от крайния снабдител.

Чл. 38и

(1) Платформата по чл. 21, ал. 1, т. 27а е единна, централна, публична уеб базирана информационна система, която осигурява достъп до актуална информация за офертите за доставка на електрическа енергия. Крайните клиенти с очаквано годишно потребление под 100 000 kWh имат безплатен достъп до платформата за сравняване на оферти за доставка на електрическа енергия, включително оферти за договори с динамична цена на електрическата енергия.

(2) Платформата по ал. 1 трябва да:

1. осигурява условия за еднакво третиране на електроенергийните предприятия при сравняване на офертите за доставка на електрическа енергия;

2. осигурява критерии, въз основа на които да се извършва сравнението, включително услугите, които са публични;

3. предоставя точна и актуална информация, включително датата на последната актуализация;

4. е достъпна за хората с увреждания, лесна за сетивно възприемане, функционално пригодна, разбираема и стабилна;

5. осигурява ефективна процедура за съобщаване на наличието на неточна информация относно публикуваните оферти;

6. извършва сравнения, като обработването на лични данни се ограничава до данните, необходими за сравняването.

(3) Комисията е оператор на платформата по ал. 1.

(4) Платформата обхваща целия пазар на електрическа енергия с клиенти по ал. 1.

(5) Условията и редът за поддържане на платформата по ал. 1 се определят с правила, приети с решение на комисията, които се публикуват на интернет страницата й.

Чл. 38к

(1) Търговците на електрическа енергия са длъжни да предоставят на оператора на платформата ежемесечно актуална информация за офертите си за крайните клиенти по чл. 38и, ал. 1.

(2) Търговците и крайните снабдители на електрическа енергия осигуряват информация за платформата по чл. 38и, ал. 1, както и за други платформи за сравнение, опериращи на пазара на електрическа енергия, във фактурите на клиентите или в приложения към тях.

Чл. 39

(1) Дейностите, подлежащи на лицен-зиране по този закон, са:

1. производство на електрическа и/или топлинна енергия;

2. пренос на електрическа енергия, топлинна енергия или природен газ; 3.разпределение на електрическа енергия или природен газ;

4. съхранение на природен газ; 5.търговия с електрическа енергия в съоръжение за съхранение и/или втечняване на природен газ или внасяне, разтоварване и регазификация на втечнен природен газ в съоръжение за втечнен природен газ;

6. организиране на борсов пазар на електрическа енергия или на природен газ;

7. обществена доставка на природен газ;

8.

8. разпределение на електрическа енергия или природен газ в затворена електроразпределителна или затворена газоразпределителна мрежа;

9.

10. снабдяване с електрическа енергия или природен газ от крайни снабдители;

11.

12. разпределение на тягова електрическа енергия по разпределителни мрежи на железопътния транспорт.

13. доставка на електрическа енергия от доставчик от последна инстанция.

(2) С лицензията се разрешава осъществяване на някои от дейностите по ал. 1 при посочените в нея условия и е неразделна част от решението за издаването й.

(3) Когато за извършване на някоя от дейностите по ал. 1 се издава лицензия, преди да е изграден енергийният обект за осъществяване на тази дейност, лицензията съдържа условията за изграждане на този обект и срок за започване на лицензионната дейност.

(4) Не се изисква издаване на лицензия за:

1. производство на електрическа енергия от лице, притежаващо централа с обща инсталирана електрическа мощност до 20 MW включително;

2. производство на топлинна енергия от лице, притежаващо централа с обща инсталирана топлинна мощност до 10 MW;

3. пренос на топлинна енергия от лице, притежаващо топлопреносна мрежа, към която са присъединени централи с обща инсталирана мощност до 10 MW;

4. производство на топлинна енергия само за собствено потребление.

5. производство на електрическа енергия само за собствено потребление, включително производство на електрическа енергия от граждански енергийни общности и активни клиенти.

6. продажба на компресиран природен газ, получен чрез станция за повишаване на налягането на природния газ чрез компресиране, както и за продажба на природен газ от добивно предприятие от местен добив.

7. съхранение на електрическа енергия, освен в случаите по чл. 90а, ал. 2, т. 2, когато операторът на съоръжението извършва търговия с електрическа енергия, за което се изисква лицензия по ал. 1, т. 5.

(5) Когато лицето, което кандидатства за издаването на лицензия за някоя от следните дейности:

1. производство на електрическа енергия;

2. производство на електрическа и топлинна енергия;

3. пренос на електрическа енергия;

4. разпределение на електрическа енергия;

4а. разпределение на електрическа енергия в затворена електроразпределителна мрежа;

5. търговия с електрическа енергия;

6. организиране на борсов пазар на електрическа енергия;

7.

8. снабдяване с електрическа енергия от краен снабдител;

9. доставка на електрическа енергия от доставчик от последна инстанция;

10. разпределение на тягова електрическа енергия по електроразпределителни мрежи на железопътния транспорт, или притежава такава лицензия и отговаря на изискванията за координатор на балансираща група, съответната лицензия съдържа правата и задълженията, свързани с дейността на координатор на балансираща група.

(6) Лицензия за доставка на електрическа енергия от доставчик от последна инстанция за клиенти, които не са избрали друг доставчик или избраният доставчик не извършва доставка по независещи от клиента причини, се издава на:

1. лицензианта за дейността обществена доставка на електрическа енергия – за клиентите, присъединени към електропреносната мрежа;

2. лицензианти за дейността снабдяване с електрическа енергия от краен снабдител – за клиентите, присъединени към съответната разпределителна мрежа, за територията на действащите лицензии за обществена доставка и снабдяване от краен снабдител.

(7) Лицето, на което е издадена лицензия за организиране на борсов пазар за електрическа енергия, организира борсов пазар на гаранции за произход.

(8) Лицензия за дейността снабдяване с електрическа енергия от краен снабдител може да бъде издадена на енергийно предприятие, което отговаря на условията за осъществяване на тази дейност и е лицензиант за дейността търговия с електрическа енергия.

Чл. 40

(1) Лицензия се издава на лице, регистрирано по Търговския закон, което:

1. притежава технически и финансови възможности, материални и човешки ресурси и организационна структура за изпълнение на нормативните изисквания за осъществяване на дейността по лицензията;

2. има вещни права върху енергийните обекти, чрез които ще се осъществява дейността, ако те са изградени, с изключение на лицензиите по чл. 39, ал. 1, т. 4, 5, 6, 7, 10 и 13;

3. представи доказателства, че енергийните обекти, чрез които ще се осъществява дейността по лицензията, отговарят на нормативните изисквания за безопасна експлоатация и за опазване на околната среда.

(2) В случай на издаване на лицензия по чл. 39, ал. 3 се изисква условията по ал. 1, т. 1 – 3 да са налице към момента на започване на лицензионната дейност.

(3) Лицензия по чл. 39, ал. 1, т. 4 се издава при спазване на разпоредбите на чл. 118а, ал. 3 – 6 от Закона за водите.

(4) Не се издава лицензия на лице:

1. спрямо което е открито производство по несъстоятелност или което е обявено в несъстоятелност;

2. което е в ликвидация;

3. на което е отнета лицензията или е отказано издаването на лицензия за същата дейност и не е изтекъл срокът по чл. 59, ал. 4 или по чл. 41, ал. 4.

(5) Лицензия не се издава, когато съществува опасност от увреждане на живота и здравето на гражданите, имуществото на трети лица и интересите на клиентите, нарушаване на надеждното снабдяване с електрическа или топлинна енергия или с природен газ.

(6) В случаите, когато едно и също лице осъществява повече от една от дейностите, за които е предвидено лицензиране, за всяка от дейностите се издават отделни лицензии. Комисията следи за недопускане на противоречия в режима на осъществяване на отделните лицензирани дейности.

(7) Лицензия по ал. 1 се издава и на лице с регистрация, еквивалентна на тази по ал. 1 по законодателството на друга държава – членка на Европейския съюз, при условията по ал. 1 – 6.

(8) Лицензия по чл. 39, ал. 1, т. 1 и 2 се издава и на лице, на което е предоставена концесия или притежава право на ползване и експлоатация върху енергийни обекти за производство, пренос и разпределение на топлинна енергия, при условията на ал. 1 – 6.

Чл. 41

(1) Процедура за издаване на лицен-зия се открива по писмено заявление, към което се прилагат всички необходими документи за издаване на лицензия.

(2) В случай че лицензионната дейност се осъществява по цени, подлежащи на регулиране по този закон, към заявлението по ал. 1 се подава и заявление за утвърждаването им.

(3) В срок до три месеца от подаване на заявленията по ал. 1 и 2 комисията издава или мотивирано отказва издаването на лицензия и утвърждава или определя съответните цени.

(4) В случаите на отказ заявителят може да направи ново искане за издаване на лицензия не по-рано от три месеца от постановяване на решението за отказ, съответно от влизането в сила на съдебното решение, с което жалбата е отхвърлена като неоснователна.

(5) Комисията изпраща информация на Европейската комисия за всеки случай на мотивиран отказ за издаване на лицензии за пренос, разпределение, съхранение, обществена доставка на природен газ и снабдяване с природен газ от крайни снабдители.

Чл. 42

(1) Лицензията се издава за срок до 35 години в съответствие с изискванията на наредбата по чл. 60.

(2) Срокът на лицензията се продължава за срок не по-дълъг от срока по ал. 1, ако лицензи-антът отговаря на условията на закона и изпълнява всички задължения и изисквания по ли-цензията, и е направил писмено искане за продължаване най-малко една година преди изтичането на срока на първоначалната лицензия.

(3) С решението за продължаване на срока по ал. 2 комисията определя и условията за осъществяване на дейността за новия срок на лицензията.

Чл. 43

(1) На територията на страната се издава само една лицензия за:

1. пренос на електрическа енергия; 2.организиране на пазар на електрическа енергия;

3. обществена доставка на природен газ.

4.

5. доставка на електрическа енергия от доставчик от последна инстанция за клиенти, присъединени към електропреносната мрежа.

Лицензия за разпределение на електрическа енергия в затворена електроразпределителна мрежа се издава и за територия, на която са разположени енергийни обекти с интегрирана дейност.

(2) За една обособена територия се издава само една лицензия за: 1.разпределение на електрическа енергия или на природен газ;

2.

2а. снабдяване с природен газ от крайни снабдители;

3. пренос на топлинна енергия.

4. доставка на електрическа енергия от доставчик от последна инстанция за клиенти, присъединени към електроразпределителната мрежа на територията.

(3) Една обособена територия за разпределение на електрическа енергия включва не по-малко от 150 хил. клиенти, присъединени към прилежащата електроразпределителна мрежа, и в нейните граници се включва не по-малко от една област съобразно административно-териториалното устройство на страната.

(4)

(5) Една обособена територия за разпределение на природен газ включва не по-малко от 50 хил. клиенти, които могат да бъдат присъединени към прилежащата газоразпределителна мрежа, и нейните граници се определят с описа по чл. 4, ал. 2, т. 6.

(6) За обособена територия по ал. 5 се издава само една лицензия за снабдяване с природен газ от крайни снабдители.

(7) Една обособена територия за пренос на топлинна енергия се определя съобразно действащите устройствени планове на населеното място.

(8) Разпоредбата на ал. 6 не се прилага, когато има заявен интерес за газоснабдяване на дадена територия, която е извън описа по чл. 4, ал. 2, т. 6. В този случай територията, предмет на инвестиционен интерес, се обособява като самостоятелна територия за разпределение на природен газ. Лицензии за разпределение на природен газ или за снабдяване с природен газ от краен снабдител за тази територия се издават без конкурс на заинтересования инвеститор при условията на раздел I от тази глава и по реда на наредбата по чл. 60 след съгласуване със съответната община.

(9) В случай че за територията по ал. 8 има подадено повече от едно заявление за газоснабдяване, комисията обявява конкурс при условията на раздел II от тази глава и по реда на наредбата по чл. 60.

(10) С решение на комисията за изменение на лицензията територията на общината, която е извън описа по чл. 4, ал. 2, т. 6, може да бъде присъединена към обособена територия за разпределение на природен газ или към територията на община, за която е издадена лицензия за същата дейност, при заявено съгласие от съответната община извън описа и съгласие на титуляря на лицензията.

(11) Разпоредбите на ал. 8 и 9 не се прилагат, когато е получено съгласието по ал. 10 от титуляря на лицензията за разпределение на природен газ на обособената територия или в територията по ал. 8.

(12) За територията на страната се издава една лицензия за разпределение на тягова електрическа енергия само по електроразпределителните мрежи на железопътния транспорт на Националната компания “Железопътна инфраструктура”.

(13) За територията на индустриален парк или на географски обособен промишлен обект, когато дейностите или производственият процес на ползвателите на тази мрежа са интегрирани поради определени технически причини или по причини, свързани с безопасността, или когато разпределението на електрическа енергия или природен газ се осъществява основно за собственика, оператора на мрежата или за свързани с тях предприятия, се издава лицензия за:

1. разпределение на електрическа енергия в затворена електроразпределителна мрежа;

2. разпределение на природен газ в затворена газоразпределителна мрежа.

(14) Лицензия за разпределение на електрическа енергия в затворена електроразпределителна мрежа и лицензия за разпределение на природен газ в затворена газоразпределителна мрежа се издават от комисията при условията и по реда на наредбата по чл. 60.

Чл. 44

(1) На лицето, на което е издадена лицензия за пренос на електрическа енергия, не се издава лицензия за друга дейност, подлежаща на лицензиране по този закон, освен лицензия за организиране на борсов пазар на електрическа енергия.

(2) На лицето, на което е издадена лицензия за пренос на природен газ, не се издава лицензия за друга дейност, подлежаща на ли-цензиране по този закон, освен лицензия за дейността по чл. 39, ал. 1, т. 4 и лицензия за разпределение на природен газ. Лицето, на което е издадена лицензия за пренос на природен газ, не може да извършва търговия с природен газ.

(3) На лицата, на които е издадена лицен-зия за разпределение на електрическа енергия, не се издават лицензии за други дейности, подлежащи на лицензиране по този закон.

(4) На лицата, на които е издадена лицензия за разпределение на природен газ, не се издават лицензии за други дейности, подлежащи на лицензиране по този закон, освен лицензия за снабдяване с природен газ от краен снабдител, ако присъединените към газоразпределителната мрежа на тази територия клиенти са по-малко от 100 000.

(5) На едно и също лице може да бъде издадена лицензия за разпределение на електрическа енергия в затворена електроразпределителна мрежа и лицензия за разпределение на природен газ в затворена газоразпределителна мрежа.

Чл. 45

В лицензията се определят:

1. наименованието на лицензианта;

2. дейността, за която се издава лицензията;

3. обектите, чрез които се осъществява лицензионната дейност;

4. територията на лицензията за дейностите, за които това е необходимо;

5. срокът на лицензията;

6. видовете застраховки, покрити рискове и размерът на застрахователното покритие, които лицензиантът е длъжен да поддържа, докато упражнява лицензионната дейност;

7. изисквания за извеждане от експлоатация на енергийните обекти, чрез които се осъществява дейността;

8. други специални нормативни изисквания, свързани с осъществяването на дейността по лицензията.

Чл. 46

(1) Конкурс за необходима мощност за производство на електрическа енергия се провежда само в случаите по чл. 4, ал. 2, т. 5 за изграждане на нова или за предоставяне на съществуваща мощност. Спечелилият конкурса участник се определя за титуляр на лицензията, съдържаща задължение за изграждане, в случаите на изграждане на нова мощност.

(2) Титулярите на лицензии за разпределение на природен газ за обособените територии, определени с описа по чл. 4, ал. 2, т. 6, се определят чрез конкурси.

(3) На лице, спечелило конкурс по ал. 1 – в случаите на изграждане на нова мощност, или по ал. 2, се издава лицензия по чл. 39, ал. 1, т. 1 или 3.

(4) В случаите по ал. 2 с решението на комисията по ал. 3 се издава и лицензия за извършване на дейността снабдяване с природен газ от краен снабдител до достигане на 100 000 клиенти в съответствие с чл. 44, ал. 4.

(5) Когато конкурсът е спечелен от чуждестранно лице което не е регистрирано в държава - членка на Европейския съюз, или в друга държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, лицензията се издава на дружество, регистрирано по Търговския закон, в което чуждестранното лице притежава най-малко 67 на сто от капитала на дружеството. Това лице няма право да прехвърля участието си в дружеството лицензиант на трето лице до датата на започване на лицензионната дейност.

(6)

Чл. 47

(1) Конкурсът се обявява от комисията в съответствие с описа по чл. 4, ал. 2, т. 5 или 6 и се провежда при условия и по ред, определени с наредбата по чл.60.

(2) Конкурсната документация се изготвя в съответствие с наредбата по чл. 60 и се утвърждава от комисията. Конкурсната документация включва проект на лицензия, а в случая по чл. 46, ал. 1 — и проект на договор за изкупуване на електрическа енергия.

(3) Решението на комисията за обявяване на конкурс се обнародва в „Държавен вестник“, като за конкурса се публикува и подробна информация в „Официален вестник“ на Европейския съюз. Срокът за подаване на заявление за участие в конкурса е не по-кратък от 6 месеца от датата на обнародване на решението в „Държавен вестник“. Решението на комисията за обявяване на конкурса може да бъде обжалвано само заедно с решението за определяне на спечелилия конкурса кандидат.

(4) Кандидат за участие в конкурс може да бъде всяко лице, което притежава технически, икономически, финансови и организационни възможности в съответствие с изискванията, посочени в конкурсната документация, и за което не са налице обстоятелствата по чл. 40, ал. 4.

Чл. 48

Когато в срока за подаване на заявления за участие в конкурса не постъпи заявление или постъпи само едно заявление, този срок може да се удължи най-много с 60 дни считано от датата на обнародване в „Държавен вестник“ на решението за удължаване на срока. В този случай се променя и датата на провеждане на конкурса.

Чл. 49

(1) Комисията с решение назначава конкурсна комисия за провеждане на конкурса с председател — член на комисията. В нея се включват служители на администрацията на комисията, а в зависимост от предмета на конкурса—и представители на съответните общини и заинтересувани ведомства и организации.

(2) Конкурсната комисия разглежда и оценява предложенията на кандидатите и предлага на комисията да вземе решение за определяне на лицето, спечелило конкурса.

(3) Комисията в 14-дневен срок от получаване на предложението на конкурсната комисия класира кандидатите и с мотивирано решение определя лицето, спечелило конкурса, и му издава съответната лицензия.

(4) Комисията в 14-дневен срок от получаване на предложението на конкурсната комисия класира кандидатите и с мотивирано решение определя лицето, спечелило конкурса, и му издава съответната лицензия.

Чл. 50

(1) Комисията прекратява конкурса и обявява нов, когато:

1. се е явил само един кандидат, или

2. предложенията на кандидатите не отговарят на конкурсните условия.

(2) При повторно обявяване на конкурс срокът за подаване на заявления за участие в конкурса не може да бъде по-кратък от три месеца от датата на обнародване на решението за повторно обявяване на конкурса в „Държавен вестник“.

(3) В случай че при повторно обявяване на конкурса се яви само един кандидат, комисията го обявява за спечелил конкурса, когато отговаря на конкурсните условия.

Чл. 51

(1) Лицензията може да бъде изменена и/или допълнена с решение на комисията:

1. по искане на лицензианта;

2. по инициатива на комисията включително при условията и по реда на чл. 55а.

(2) Комисията има право на инициатива за изменение и/или допълнение на издадена ли-цензия:

1. за осигуряване на надеждността или за непрекъснатото и качествено снабдяване на клиентите с електрическа и топлинна енергия и природен газ;

2. при промяна на законодателството, както и за изпълнение на правнообвързващи решения на Европейската комисия или АСРЕ;

3. за осигуряване на националната сигурност и обществения ред съгласувано със съответните компетентни държавни органи;

4. при опасност от увреждане на живота и здравето на гражданите, от увреждане на околната среда или на имуществото на трети лица, когато това не налага отнемане на лицензията, и/или по предложение на специализирани държавни органи в изпълнение на техните правомощия;

5. при разрешаване преобразуване на лицен-зиант или сделка на разпореждане, когато това не води до прекратяване на лицензията.

(3) Комисията уведомява писмено лицензи-анта за откриване на производство за изменение и/или допълнение на лицензията по ал. 2. Лицензиантът може в 14-дневен срок да даде писмено становище по основанията за изменение и/или допълнение на лицензията.

(4) Комисията изменя и/или допълва лицензията след изтичането на срока по ал. 3.

(5) Лицензиантът може да поиска изменение и/или допълнение на лицензията и по отношение на естеството на използваните първични енергийни източници и/или енергопреобра-зуващата технология.

(6) Титулярят на лицензия по чл.39, ал. 3, издадена чрез конкурс, може да поиска нейното изменение и/или допълнение преди започването на дейността само поради настъпване на независещи от него обстоятелства.

Чл. 51а

(1) Комисията по своя инициатива открива производство за изменение на издадена лицензия за разпределение на електрическа енергия, съответно за разпределение на природен газ, на чиято територия е обособената територия, за която е подадено заявление за издаване на лицензия за разпределение на електрическа енергия в затворена електроразпределителна мрежа, съответно на лицензия за разпределение на природен газ в затворена газоразпределителна мрежа.

(2) Комисията уведомява писмено лицензианта за откриване на производството по ал. 1 за изменение на лицензията за разпределение на електрическа енергия или на природен газ.

(3) Комисията изменя съществуваща лицензия за разпределение на електрическа енергия, съответно съществуваща лицензия за разпределение на природен газ, като от нейната територия изключва територията, за която е подадено заявление за издаване на лицензия за разпределение на електрическа енергия в затворена електроразпределителна мрежа, съответно на лицензия за разпределение на природен газ в затворена газоразпределителна мрежа, ако лицето, което е подало съответното заявление, отговаря на условията за осъществяване на дейността.

(4) Комисията се произнася с едно решение по производство по ал. 1 и по подаденото заявление за издаване на лицензия за разпределение на електрическа енергия в затворена електроразпределителна мрежа, съответно за издаване на лицензия за разпределение на природен газ в затворена газоразпределителна мрежа.

(5) В случай че заявлението по ал. 1 не отговаря на условията по чл. 43, ал. 13 и/или лицето, което е подало заявлението, не отговаря на условията по чл. 40, комисията отказва да издаде лицензии и прекратява производството.

Чл. 52

(1) Комисията разрешава преобразуване на лицензиант чрез вливане, сливане, разделяне, отделяне, отделяне на еднолично търговско дружество и чрез промяна на правната форма, ако лицето, което ще извършва лицен-зионната дейност, след преобразуването отговаря на условията за издаване на лицензия за дейността.

(2) В случаите по ал. 1 комисията изменя или прекратява съществуващата лицензия и/или издава нова лицензия в зависимост от конкретния случай в едномесечен срок от подаване на заявлението. Прекратяването, изменението или издаването на лицензия влиза в сила от датата на вписване на преобразуването в търговския регистър.

(3) Прекратяването, изменението или издаването на лицензия в Република България при преобразуване на юридическо лице с издадена лицензия по чл. 40, ал. 6 влиза в сила от датата на влизане в сила на преобразуването на юридическото лице по законодателството на държавата, в която то е регистрирано.

Чл. 53

(1) Разпореждане с незавършени обекти на строителството или с имуществото, с което се осъществява дейността по лицензията, може да се извършва само в тяхната цялост след разрешение на комисията, включително при обявяване на лицензиант в несъстоятелност.

(2) В случаите по ал. 1, когато лицензията е издадена за производство на електрическа и/или топлинна енергия и дейността се осъществява чрез генериращи мощности (блок), които технологично могат да бъдат експлоатирани независимо една от друга, предмет на разпореждането може да бъде отделен блок. В този случай първоначалната лицензия се изменя или допълва.

(3) Когато прекратяване или изменение на лицензия по ал. 1 или 2 може да доведе до нарушаване сигурността на снабдяването с електрическа или топлинна енергия или с природен газ, комисията разрешава извършване на разпореждане, ако приобретателят е подал заявление и отговаря на условията за издаване на лицензия за съответната дейност. Лицензията, издадена на приобретателя, влиза в сила от датата на придобиване право на собственост.

(4) Когато прекратяването или изменението на лицензията по ал. 1 и 2 не води до нарушаване сигурността на снабдяването, комисията издава разрешение за разпореждане, независимо дали приобретателят е подал заявление за издаване на лицензия.

(5) Комисията издава разрешение и в случаите на залог или ипотека върху имущество, с което се извършва лицензионна дейност.

(6) Разрешение не се изисква в случаите на подмяна или модернизация, или когато такова разпореждане не води до изменение на условията, при които се осъществява лицензионната дейност.

(7) Разпорежданията, извършени в нарушение на предходните алинеи, се обявяват за нищожни от съда по искане на комисията, на прокурора или на всяко заинтересовано лице.

(8) Комисията разглежда исканията по ал. 1 — 4 в тримесечен срок от подаване на заявлението, а по ал. 5—в едномесечен срок.

Чл. 54

(1) При приватизация на обособена част от енергийно предприятие не се изисква разрешение по чл. 53.

(2) Комисията издава лицензия на приобре-тателя по приватизационната сделка по ал. 1, ако е поискал издаването на лицензия и отговаря на условията за издаването й.

Чл. 55

(1) Лицензията се прекратява с решение на комисията:

1. по искане на лицензианта, включително при прехвърляне на имуществото, с което се осъществява лицензионната дейност, при условията на чл. 53;

2. при погиване на енергийния обект, чрез който лицензиантът осъществява дейността си;

3. при преобразуване на лицензианта, когато преобразуването води до прекратяване на юридическото лице—титуляр на лицензията;

4. при влизане в сила на решението на съда за обявяване на лицензианта в несъстоятелност или на решението за прекратяване на дейността поради обявяването на лицензианта в ликвидация извън случаите по чл. 61.

5. при неизпълнение на задължението по чл. 29, ал. 5;

6. при условията и по реда на чл. 55а.

(2) Комисията може след писмено уведомление да прекрати лицензията, когато лицензиан-тът не упражнява лицензионната дейност за период повече от една година както и в случай на разпореждане с дялове или акции на дружеството без изискуемото разрешение по чл. 21, ал. 1, т. 23а.

(3) Лицензията се прекратява при изтичане срока на лицензията освен в случаите по чл. 56.

(4) Решението за прекратяване на лицензи-ята е условие за разглеждане от съответния съд на молба за вписване на ликвидатори при прекратяване дейността на юридическото лице-титуляр на лицензията.

(5) В случаите на прекратяване на лицензията по ал. 1, т.1 и ал. 2 при условия, посочени в наредбата по чл. 60, комисията има право да задължи лицензианта да прехвърли на трето лице имуществото, чрез което осъществява лицензионната дейност, в неговата цялост или да учреди право на ползване върху него, ако приобретателят е лицензиант или е подал заявление и отговаря на условията за издаване на лицензия за съответната дейност. В случай че лицензиантът в срок един месец след прекратяването на лицензията не прехвърли собствеността си или не учреди вещно право на ползване, се прилагат съответно разпоредбите на чл. 56, ал. 4-11.

Чл. 55а

(1) С решение комисията може да измени лицензия за разпределение на природен газ, като я прекрати за част от обособената територия на лицензията, когато на тази част от територията няма изградени елементи на газоразпределителна мрежа за период от 5 години, считано от издаването на лицензията за разпределение на природен газ.

(2) Министърът на енергетиката изважда от описа по чл. 4, ал. 2, т. 6 частта от обособената територия, за която е прекратена лицензията по ал. 1, като същата се обособява като самостоятелна територия за разпределение на природен газ.

(3) Комисията установява обстоятелствата по ал. 1 с извършване на проверка от длъжностни лица, определени със заповед на председателя на комисията.

(4) За резултатите от проверката по ал. 3 се съставя констативен протокол, който се подписва от проверяващите лица и от лицензианта, а при отказ – от двама свидетели на отказа. В срок от три дни от връчването на констативния протокол лицензиантът може да даде писмени обяснения и възражения.

(5) Лицензиантът е длъжен да осигури всички условия за нормалното протичане на проверката по ал. 3 и да оказва съдействие на длъжностните лица.

(6) С решението, с което комисията по ал. 1 изменя лицензия за разпределение на природен газ, съответно се изменя и издадената на същия лицензиант лицензия за снабдяване с природен газ от краен снабдител.

(7) Титуляр на лицензия за разпределение на природен газ на обособената територия по ал. 2 се избира по реда на глава четвърта.

Чл. 56

(1) Лицензиантът е длъжен най-малко една година преди изтичането на срока на лицензията:

1. да подаде заявление за продължаване на срока, или 2.да уведоми комисията, че няма да осъществява лицензионната дейност след изтичането на срока.

(2) Когато след изтичането на срока на ли-цензията енергийният обект, чрез който е била осъществявана лицензионната дейност, подлежи на окончателно извеждане от експлоатация поради технически причини, комисията удължава срока на лицензията до окончателното извеждане от експлоатация на енергийния обект.

(3) В случая по ал. 1, т. 2 или при отказ на комисията да продължи срока на лицензията, ако прекратяването на лицензионната дейност може да доведе до нарушаване сигурността на снабдяването на клиентите с електрическа или топлинна енергия или природен газ, или може да възникне опасност за националната сигурност и обществения ред, лицензиантът е задължен да прехвърли на трето лице собствеността си или да учреди право на ползване върху имуществото, чрез което осъществява лицен-зионната дейност, само в неговата цялост по реда на чл. 53, ал. 1 и 3.

(4) Когато лицензиантът в срок до 60 дни преди изтичането на срока на лицензията не изпълни задълженията си по ал. 3 или комисията не разреши сделката на разпореждане, комисията назначава особен търговски управител, който:

1. приема по опис обектите, чрез които се осъществява лицензионната дейност, като те му се предават за управление, считано от първия ден след изтичането на срока на лицен-зията, и

2. продължава осъществяването на лицензионната дейност за сметка на лицензианта до прехвърлянето на собствеността върху енергийните обекти и определянето на нов лицензиант.

(5) Особеният търговски управител се избира по взаимно съгласие на лицензианта и комисията в срок до 30 дни преди изтичането на срока на лицензията. В случай че не се постигне съгласие, той се определя от комисията.

(6) Особеният търговски управител има право да извършва само действия и сделки, пряко свързани с лицензионната дейност, и няма право да отчуждава и обременява с тежести недвижими имоти, както и да извършва действия, определени от комисията с акта за назначаване.

(7) Името и адресът на назначения особен търговски управител се вписват в търговския регистър по искане на председателя на комисията и се обнародват в „Държавен вестник".

(8) Управителните органи на лицензианта след вписване на особения търговски управител в търговския регистър могат да извършват само действия, свързани с подготовка и сключване на сделка на разпореждане по ал. 3.

(9) В случаите на обжалване отказа на комисията лицензиантът продължава да осъществява дейността до окончателното решение на съда по жалбата.

(10) Установяването на обстоятелствата по ал. 3 се извършва съгласувано със съответните компетентни държавни органи.

(11) За особен търговски управител може да бъде назначавано лице, което отговаря на следните условия:

1. да има висше образование и професионален опит в управлението на енергийни предприятия;

2. да не е осъждано като пълнолетно за умишлено престъпление от общ характер, освен ако е реабилитирано;

3. да не се намира с лицензианта в отношения, които пораждат основателно съмнение за неговото безпристрастие.

(12) Обстоятелствата по ал. 11, т. 2 се установяват служебно от Комисията.

Чл. 57

(1) В случаите, когато лицензиантът поиска прекратяване на лицензията преди изтичането на срока и ако прекратяването на лицензионната дейност може да доведе до нарушаване сигурността на снабдяването на клиентите с електрическа или топлинна енергия или природен газ, или може да възникне опасност за националната сигурност и обществения ред, той е длъжен да продължи да осъществява лицензи-онната дейност до издаването на нова лицензия на друго лице по реда на чл. 56, ал. 3.

(2) Когато в срока на предизвестието, с което лицензиантът е поискал прекратяване на лицензията, не бъде определен нов лицензиант по реда на ал. 1, се прилага съответно чл. 56, ал. 4, 5, 6, 7, 9 и 11.

Чл. 58

(1) При подаване на заявление с искане за прекратяване на лицензия, издадена чрез конкурс, комисията преценява искането с оглед нуждите на общия прогнозен енергиен баланс на страната и сигурното и надеждно снабдяване на клиентите с енергия и природен газ.

(2) Титулярят на лицензия, определен чрез конкурс, може да подаде искане за нейното прекратяване, ако е прехвърлил незавършения обект на строителство на трето лице, при условията на чл. 53, ал. 1.

Чл. 59

(1) Комисията, след писмено предупреждение с определен срок, отнема лицензията: 1.когато лицензиантът не изпълнява или нарушава задълженията си по глави шеста и седма; 2.когато лицензиантът не изпълнява или нарушава задълженията си по издадената ли-цензия;

3. когато лицензиантът не изпълни в указания срок или нарушава предписания на контролните органи на комисията или наложени принудителни административни мерки от комисията; 4.когато лицензиантът е представил неверни сведения, които са послужили като основание за издаване на лицензията.

(2) Лицензията се отнема и когато на лицензианта е отнета с влязъл в сила административен акт лицензия за експлоатация на ядрено съоръжение, издадена по Закона за безопасно използване на ядрената енергия.

(3) Комисията може да отнеме лицензия за разпределение на природен газ, издадена след конкурс,, ако в определения с лицензията срок лицензиантът не изгради съответната газораз-пределителна мрежа, посочена в предложението му по конкурса. В този случай за освободената територия се провежда нов конкурс по реда на този закон.

(4) С решението за отнемане на лицензията се определя срок, в който лицето не може да кандидатства за издаване на нова лицензия за същата дейност. Този срок не може да бъде по-малък от две години.

(5) Отнемането на лицензия не изключва търсенето на административнонаказателна или наказателна отговорност за извършено нарушение, ако съществуват предпоставки за това.

(6) С решението за отнемане на лицензията комисията назначава особен управител с правомощия съгласно чл. 56, ал. 4 до окончателното решение на съда, в случай на обжалване.

Чл. 60

Условията и редът за издаване, изменение, допълнение, прекратяване и отнемане на лицензии, за издаване на разрешенията по тази глава, за одобряване на общите условия на договорите по този закон за одобряване на правила за работа с клиентите на енергийни услуги, за снабдяване на клиентите с електрическа и топлинна енергия и природен газ, за доброволно уреждане на споровете по чл. 22 както и условията и редът за извършване на контрол по изпълнение на Регламент (ЕС) № 1227/2011, се определят с наредба, приета от комисията.

Чл. 61

Отношенията, свързани с неплатежоспособността и несъстоятелността на енергийно предприятие, получило лицензия за пренос на електрическа и топлинна енергия или природен газ, за разпределение на електрическа енергия или природен газ, както и лицата, получили лицензия за дейност чрез обекти по утвърдения от Министерския съвет списък на стратегическите обекти от национално значение в енергетиката за обществена доставка или обществено снабдяване с електрическа енергия или с природен газ, се уреждат със специален закон.

Чл. 62

(1) Когато изграждането или разширението на площадкови енергийни обекти, както и на надземни и подземни хидротехнически съоръжения за производство на електрическа енергия или на части от тях и на свързаните с производството съоръжения и площадки за депониране на производствени отпадъци се извършва върху имот – държавна собственост, компетентните държавни органи учредяват в полза на лицето, което ще изгражда и експлоатира енергийния обект, възмездно право на строеж върху земята по реда на Закона за държавната собственост без търг или конкурс.

(2) Когато изграждането или разширението на обектите по ал. 1 се извършва върху имот – общинска собственост, компетентните общински органи учредяват в полза на лицето, което ще изгражда и експлоатира енергийния обект, възмездно право на строеж върху земята по реда на Закона за общинската собственост без търг или конкурс.

(3)

(4) Когато е необходимо изграждането или разширението на площадкови енергийни обекти, както и на надземни и подземни хидротехнически съоръжения за производство на електрическа енергия или на части от тях, да се извърши върху имот - частна собственост, лицето по ал. 1 трябва предварително възмездно да придобие право на собственост или право на строеж върху необходимата за изграждане на обекта земя.

(5) В случаите по ал. 4 право на собственост може да се придобива и върху части от имоти с размери, по-малки от 3 дка за ниви, 2 дка за ливади, 1 дка за трайни насаждения и 1 дка за гора със съгласието на собственика на имота.

(6) Лицето по ал. 1 отправя писмено предложение до титуляря на вещни права, като посочва правните и фактическите основания, обосноваващи предложението, включително имота, вида на енергийните обекти и/или съоръжения и начина, по който те се отразяват на ползването на имота, вида вещни права, които е необходимо да бъдат придобити, площта и предлаганото обезщетение, като дава подходящ срок не по-кратък от един месец, за отговор на предложението. Този срок може да бъде променен по взаимно съгласие на лицата.

(7) При учредяване на ограничени вещни права по ал. 1 върху имоти – публична собственост, за национални обекти и обекти с национално значение се прилага съответно редът за частна държавна или частна общинска собственост, доколкото друго не е предвидено в закон.

(8) Лицата по ал. 1 са възложители на строителството на тези обекти по смисъла на чл. 161, ал. 1 от Закона за устройство на територията, както и заинтересовани лица по смисъла на чл. 124а, ал. 5 от Закона за устройство на територията.

Чл. 63

(1) При отказ или при невъзможност за изпълнение на действията по чл. 62, ал. 4, която се дължи на причини, непреодолими от лицето по чл. 62, ал. 1, имотът се отчуждава в полза на държавата. За отказ се смята изричният отказ, както и неприемането на предложението или непостигането на съгласие в срока по чл. 62, ал. 6.

(2) Отчуждаването по ал. 1 се извършва при условията и по реда на Закона за държавната собственост.

(3) Лицето по чл. 62, ал. 1 може да използва имота само за целите на отчуждаването.

Чл. 64

(1) При разширение на съществуващи и при изграждане на нови линейни енергийни обекти в полза на лицата, които ще изграждат и експлоатират енергийния обект възникват сервитути.

(2) Сервитутите по този закон са:

1. право на преминаване на хора и техника в полза на лицата по ал. 1;

2. право на прокарване на линейни енергийни обекти в полза на лицата по ал. 1;

3. ограничаване в ползването на засегнатите поземлени имоти.

(3) При упражняване на сервитутите:

1. титулярят на сервитута придобива право:

2. в засегнатите поземлени имоти не се допускат:

3. промяната на собствеността на засегнатия имот и на линейния енергиен обект не прекратява действието на сервитутите по ал. 1;

4. сервитутите са неделими права; те могат да се упражняват изцяло в полза на лицата по ал. 1 и тежат изцяло върху всяка част от засегнатите имоти и когато имотите бъдат разделени;

5. сервитутът може да се използва само от лицата по ал. 1 за изграждането и експлоатацията на линейния енергиен обект;

6. собственикът на засегнатия имот няма право да премества сервитута.

(4) Сервитутите по ал. 2 възникват, когато:

1. има влязъл в сила подробен устройствен план, с който се определя местоположението и размерите на сервитутните зони на линейния енергиен обект в засегнатите имоти, и

2. титулярят на сервитута изплати или внесе еднократно обезщетение по реда на ал. 6 на разположение на собственика, и на носителите на други вещни права върху засегнатия имот.

(5)

(5) Възникнали сервитути по ал. 2, т. 2 са основание за издаване на разрешение за строеж по чл. 148 от Закона за устройство на територията.

(6) Определянето на размера и изплащането на обезщетенията за сервитутите на енергийните обекти се извършват по реда на чл. 210 и 211 от Закона за устройство на територията или по взаимно съгласие на страните въз основа на оценка от независим оценител. Обжалването на размера на обезщетението от заинтересованите лица не препятства упражняването на сервитутните права от лицата по ал. 1.

(7) Упражняването на сервитутното право се извършва от титуляря на сервитута съобразно техническите изисквания на наредбата по ал. 9.

(8) В случай че сервитутната зона попада в имот, за който в полза на титуляря на сервитута се учредява право на строеж, сервитутът върху имота се посочва в акта за учредяване право на строеж. Когато сервитутната зона не попада в имота, в който ще се изгражда площадков енергиен обект, за този обект се учредяват сервитути.

(9) Размерите, разположението и специалният режим за упражняване на сервитутите са индивидуални за различните видове енергийни обекти и се определят по ред и начин, предвидени в наредба на министъра на енергетиката и енергийните ресурси, министъра на земеделието и министъра на регионалното развитие и благоустройството.

(10) При учредяване на ограничени вещни права по ал. 1 върху имоти – публична собственост, за национални обекти и обекти с национално значение се прилага съответно редът за частна държавна или частна общинска собственост, доколкото друго не е предвидено в закон.

(12) За сервитутните права, възникнали върху имот – държавна собственост, областният управител уведомява ръководителя на ведомството, което управлява имота, в 7-дневен срок от заплащане на обезщетението по ал. 4, т. 2.

(13) Не по-късно от една седмица преди започване на сечта или кастренето по ал. 3, т. 1, буква „в“ титулярят на сервитута уведомява лицата, които управляват засегнатите недвижими имоти – държавна и общинска собственост, съответно кмета по местонахождение на недвижимия имот – държавна, общинска и частна собственост, който публикува уведомлението на интернет страницата на общината и поставя уведомлението на видно място в сградата на съответната община, район или кметство.

Чл. 64а

(1) Влязъл в сила акт на компетентен орган за одобряване на подробен устройствен план по чл. 64, ал. 4, т. 1 с приложена извадка от графичните и текстовите материали относно засегнатия имот, титуляря на сервитута и собственика/носителя на вещно право в този имот и документ за изплатено или депозирано в търговска банка на разположение на собствениците и носителите на други вещни права върху засегнатия имот еднократно обезщетение, представляващо цената на сервитутното право, се вписва в имотния регистър по молба на титуляря на сервитута.

(2) До откриване на производство по създаване на имотен регистър по чл. 70, ал. 1 от Закона за кадастъра и имотния регистър вписването на актовете и документите по ал. 1 се извършва по партидата на собственика на засегнатия имот по реда на Правилника за вписванията (Изв., бр. 101 от 1951 г.; изм., бр. 30 от 1955 г., ДВ, бр. 82 от 1996 г., бр. 86 от 1997 г., бр. 14 от 2000 г., бр. 5 и 16 от 2001 г., бр. 69 от 2004 г., бр. 67 от 2005 г. и бр. 22 от 2008 г.).

Чл. 65

(1) Размерът на обезщетението по чл. 64, ал. 4, т. 2 се определя при прилагане на следните критерии:

1. площта на чуждия поземлен имот, включена в границите на сервитута;

2. видовете ограничения на ползването;

3. срок на ограничението;

4. справедливата пазарна оценка на имота или на частта от него, която попада в границите на сервитута.

(2) Независимо от обезщетението по ал. 1, титулярят на сервитута дължи възстановяване на всички причинени вреди на имота или съответно парично обезщетение.

Чл. 66

Видът и местоположението на енергийните обекти и на площите на засегнатите поземлени имоти, включени в границите на сер-витутите по този закон, се определят в общи и подробни устройствени планове.

Чл. 67

(1) Представителите на лицата, които експлоатират енергийните обекти, и длъжностните лица, които осъществяват контрол по този закон, могат да влизат и да преминават през чужди имоти и да извършват дейности в тях, свързани с експлоатацията на енергийните обекти или за контрол върху тях.

(2) Лицата, които изграждат или експлоатират енергийните обекти, имат право безвъзмездно да използват мостове, пътища, улици, тротоари и друга инфраструктура – публична собственост, с изключение на поземлени имоти в горски територии, за изграждане, прокарване, скачване, преминаване и поддържане на линейни енергийни обекти, като осигуряват техническата безопасност и предприемат мерки за недопускане на щети.

(3) Операторите на преносни и разпределителни мрежи ползват безвъзмездно части от сгради и прилежащите им поземлени имоти за монтиране на средства за измерване и други съоръжения, свързани с доставката на електрическа и топлинна енергия и природен газ.

(4) Собствениците на имотите по ал. 1 — 3 имат право на обезщетение за нанесени щети.

Чл. 68

(1) Когато собственикът, ползвате-лят или наемателят на имота извърши неразрешено застрояване, заграждение, засаждане или друго нарушение на режима за упражняване на сервитута, титулярят на сервитута има право да сезира компетентните органи с искане за премахване на незаконните строежи за сметка на собственика, ползвателя или наемателя, ако последният не ги отстрани в срока, даден му от титулярят на сервитута.

(2) В случаите по ал. 1 титулярят на сервитута не дължи обезщетение за причинените вреди. Глава шеста ЗАДЪЛЖЕНИЯ КЪМ ОБЩЕСТВОТО

Чл. 69

Енергийните предприятия са длъжни да извършват дейността си в интерес на обществото и на отделните клиенти и в съответствие с изискванията на този закон и другите нормативни актове, като обезпечават сигурността на снабдяването включително защита на обектите, представляващи критична инфраструктура в енергетиката,, непрекъснатостта и качеството на електрическата и топлинната енергия и природния газ, ефективното използване на горивата и енергията, опазването на околната среда, живота, здравето и собствеността на гражданите.

Чл. 69а

(1) Енергийните предприятия, за които възникват задължения съгласно Националния план за инвестиции за периода 2013 – 2020 г., са длъжни да изпълнят задълженията, предвидени в този план, и да докладват на министъра на икономиката, енергетиката и туризма.

(2) Организацията и контролът по изпълнението на Националния план за инвестиции за периода 2013 – 2020 г., включително механизмът за предоставяне и начинът на разходване на средствата за неговото изпълнение, се осъществяват при условия и по ред, определени с наредба на Министерския съвет по предложение на министъра на икономиката, енергетиката и туризма и на Комисията за енергийно и водно регулиране.

(3) Предприятията по ал. 1, които не правят инвестиции на своите площадки, са длъжни да правят месечни вноски по сметка „Национален план за инвестиции“ на Министерството на енергетиката.

(4) Вноските по ал. 3 се определят в размер на една дванадесета от изчислената годишна вноска, която се определя за всяка календарна година, като произведение на референтната цена на тон емисии и предвидените за оператора безплатни квоти за същата година. Вноската се преизчислява при промяна на референтната цена на тон емисии.

(5) Вноските по ал. 3 се внасят до 15-о число на текущия месец. За невнесените в срок вноски се дължи законна лихва.

(6) Вноските по ал. 3 са публични държавни вземания. Неплатените в срок вноски подлежат на принудително изпълнение от публичен изпълнител по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. Актът за установяване на вземането се издава от министъра на енергетиката или от оправомощено от него длъжностно лице.

Чл. 70

(1) Министърът на енергетиката и енергийните ресурси може да налага на енергийните предприятия допълнителни задължения за обслужване на обществото.

(2) Допълнителните задължения по ал. 1 се налагат, когато са свързани със:

1. непрекъснатост на доставките на електрическа и топлинна енергия и природен газ, и

2. опазването на околната среда — съгласувано с министъра на околната среда и водите.

3. защитата на обектите, представляващи критична инфраструктура в енергетиката.

(3) Допълнителните задължения по ал. 1 се налагат със заповед, която съдържа:

1. лицето, на което се налага;

2. съдържанието на задължението; 3.срока и условията, при които трябва да бъде изпълнено задължението; 4. други условия.

(4) Извършените от енергийните предприятия допълнителни разходи по ал. 3 се признават като разходи по чл. 35.

(5) Със заповедта по ал. 3 не могат да бъдат налагани допълнителни задължения, които противоречат на чл. 93а, ал. 2, 3 и 5.

Чл. 71

Енергийните предприятия за, пренос на електрическа и топлинна енергия и природен газ или за разпределение на електрическа енергия и природен газ, които осигуряват услуга от обществен интерес и които имат господстващо положение на пазара по смисъла на Закона за защита на конкуренцията, се подчиняват на неговите разпоредби, доколкото те не възпрепятстват фактически или юридически изпълнението на задълженията, които са им възложени.

Чл. 72

(1) Ограничителен режим за снабдяване с електрическа енергия, топлинна енергия или природен газ се въвежда в случаите, когато се налага ограничаване или прекъсване на снабдяването за време по-дълго от 48 часа на територията на цялата страна или на част от нея в резултат на:

1. непреодолима сила;

2. възникване или за предотвратяване на аварии по съоръжения за производство и пренос на електрическа или топлинна енергия и природен газ и за разпределение на електрическа енергия и природен газ;

2а. претоварване на електрическите мрежи;

3. дълготраен недостиг на енергийни мощности или енергоносители;

4. разпоредителни мерки на държавни органи за състояние на готовност или при военни действия;

5. терористични действия или посегателства върху енергийни обекти.

(2) Компетентен орган за вземане на решения за въвеждане на ограничителен режим за територията на страната е министърът на енергетиката и енергийните ресурси или оправомо-щен от него заместник-министър който издава заповед по реда на Административнопроцесуалния кодекс.

(3) Кметовете определят ограничителния режим на топлинна енергия и природен газ на територията на общината след съгласуване с министъра на енергетиката и енергийните ресурси в съответствие с наредбата по чл. 74, ал. 1.

(4) Министърът на икономиката, енергетиката и туризма съобщава въвеждането на ограничителния режим или на ограничителните условия по ал. 1 – 3 на комисията, на Европейската комисия – в случаите, предвидени в наредбата по чл. 9, ал. 4, и го обявява чрез средствата за масово осведомяване.

Чл. 72а

(1) Министърът на икономиката, енергетиката и туризма след консултации с предприятията за природен газ и организации, представляващи интересите на битовите и небитовите клиенти, снабдявани с газ, и с комисията въвежда на национално равнище:

1. превантивен план за действие, в който се съдържат мерките, необходими за отстраняване или ограничаване въздействието на идентифицираните рискове, в съответствие с извършената оценка на риска;

2. план за действие при извънредни ситуации, в който се съдържат мерките, които трябва да бъдат предприети за отстраняване или смекчаване на въздействието от прекъсване доставките на природен газ.

(2) Оценката на риска по ал. 1, т. 1 се извършва въз основа на елементите, посочени в Регламент (ЕС) 2017/1938.

(3) При приемането на плановете по ал. 1 министърът на икономиката, енергетиката и туризма си сътрудничи с компетентните органи от региона и с Европейската комисия с цел гарантиране, че те са съвместими с плановете на други държави – членки на Европейския съюз, в региона и с цел разработване на регионални планове за действие.

Чл. 73

(1) Оператор на електропреносната мрежа, на топлопреносна мрежа, на газопреносна мрежа или оператор на съответната разпределителна мрежа може да разпореди временно прекъсване или ограничаване на производството или снабдяването с електрическа енергия, топлинна енергия и природен газ без предварително уведомяване на производителите и клиентите:

1. при възникване или за предотвратяване на аварии;

2. когато съществува опасност за здравето или живота на хора;

3. когато съществува опасност за целостта на електроенергийната система, топлоснабди-телната или газотранспортната система;

4. при опасност от нанасяне на значителни материални щети на системата, съответно на мрежата или на клиентите;

5. при опасност от наднормени замърсявания на околната среда—по предложение на компетентните органи по смисъла на чл. 10, ал. 1 от Закона за опазване на околната среда; 6.при ограничаване доставките на природен газ по независещи от преносното предприятие обстоятелства.

7. при невъзможност за поддържане баланса между производство и потребление в електроенергийната система или възникване на отклонение от междусистемните графици за обмен със съседни оператори над допустимите граници, указани в правилата по чл. 83, ал. 1, т. 4 и в правилата на Европейската мрежа на операторите на преносни системи за електроенергия (ЕМОПС за електроенергия).

8. в случаите по чл. 116, ал. 10 и чл. 117, ал. 11, когато присъединяването при временна схема на достъп създава рискове от претоварване на елементи на електропреносната система или от възникване на аварии.

(2) Операторите по ал. 1 са длъжни предварително да уведомят производителите и клиентите за времето и продължителността на прекъсването или ограничаването при извършване на ремонтни работи, оперативни превключвания, въвеждане в експлоатация на нови съоръжения и други подобни действия, които подлежат на планиране.

(3) Продължителността на прекъсването или ограничението по ал. 1 т. 1 – 7 не може да надхвърля 48 часа.

(4) В случай че продължителността на прекъсването или ограничението по ал. 1, т. 1 – 7 надхвърля общо 48 часа за период от 72 часа, операторите на електропреносната, съответно електроразпределителните мрежи заплащат на засегнатите крайни клиенти неустойка за времето над 48 часа в размер, определен в общите условия по чл. 104а. В случаите на въведен ограничителен режим неустойка не се дължи.

Чл. 74

(1) Редът за въвеждане на ограничителен режим, временно прекъсване или ограничаване на производството или снабдяването с електрическа енергия, топлинна енергия и природен газ се определя с наредба на министъра на енергетиката и енергийните ресурси.

(2) Енергийните предприятия не са задължени да изплащат обезщетения за щетите, нанесени в резултат на ограничителен режим, временно прекъсване или ограничаване на снабдяването с електрическа енергия, топлинна енергия или природен газ, с изключение на случаите, при които авариите или дълготрайният недостиг са настъпили по тяхна вина.

Чл. 74а

(1) Комисията може да бъде сезирана за нарушаване на чл. 3 и 5 от Регламент (ЕС) № 1227/2011 от:

1. участник на пазара или предприятие майка или свързано предприятие по смисъла на Регламент (ЕС) № 1227/2011;

2. лице, което извършва сделки по занятие по смисъла на Регламент (ЕС) № 1227/2011;

3. лице, чиито интереси са нарушени или застрашени от нарушението;

4. регулаторен орган на държава – членка на Европейския съюз, или от АСРЕ;

5. държавен орган;

6. прокурор.

(2) Въз основа на постъпило искане от лице по ал. 1 председателят на комисията със заповед определя длъжностни лица, които да извършат предварително проучване за наличие на обосновано предположение за извършено нарушение.

(3) Предварително проучване за наличие на обосновано предположение за извършено нарушение може да започне и служебно въз основа на заповед на председателя на комисията.

(4) За извършеното предварително проучване длъжностните лица по ал. 2 изготвят доклад. При осъществено съвместно проучване с други регулаторни органи се изготвя общ доклад за проучване.

(5) Председателят на комисията насрочва закрито заседание, на което комисията разглежда доклада по ал. 4 и взема решение за:

1. образуване на производство за установяване на нарушение на чл. 3 и 5 от Регламент (ЕС) № 1227/2011, за което незабавно уведомява АСРЕ; решението не подлежи на обжалване;

2. прекратяване на предварителното проучване.

(6) В случаите по ал. 5, т. 1 председателят на комисията със заповед определя длъжностните лица, които извършват проверка за установяване на нарушение по чл. 3 и 5 от Регламент (ЕС) № 1227/2011.

(7) Проверяваното лице се уведомява, че е образувано производство за установяване на нарушение по чл. 3 и 5 от Регламент (ЕС) № 1227/2011 след неговото образуване или при извършването на проверката на място.

(8) Решенията и протоколите от заседанията на комисията, свързани с предварителното проучване и установяването на нарушение по чл. 3 и 5 от Регламент (ЕС) № 1227/2011, не се публикуват на интернет страницата на комисията.

Чл. 74б

(1) Длъжностните лица по чл. 74а, ал. 6 при извършване на проверката за установяване на нарушение по чл. 3 и 5 от Регламент (ЕС) № 1227/2011 имат право да:

1. изискват информация и/или документи, веществени, писмени, цифрови и електронни доказателства, независимо от носителя, на който са били съхранявани, и да получат копие от тях;

2. снемат устни или писмени обяснения от всички лица, имащи отношение към случая, включително и тези, които участват последователно при предаването на нареждания или при изпълнението на съответните операции, както и от техните възложители и ако е необходимо, да се призовава и изслушва всяко такова лице или възложител;

3. извършват проверки на място;

4. предлагат на комисията да възложи извършване на експертиза от външен експерт;

5. предлагат на комисията да приложи мярката по чл. 74л;

6. изискват чрез председателя на комисията информация или съдействие от друг регулаторен орган на държава – членка на Европейския съюз, и/или от ACРE.

(2) При извършване на проверката лицето, което се проверява, включително негово предприятие майка или свързано предприятие по смисъла на Регламент (ЕС) № 1227/2011, както и държавните и общинските органи и техните администрации са длъжни да оказват съдействие на длъжностните лица по чл. 74а, ал. 6.

Чл. 74в

(1) Лицата, от които е искана информация и/или документи, не може да се позовават на производствена, търговска или друга, защитена от закон тайна.

(2) Исканата информация и/или документи се предоставят в срока, определен от длъжностните лица по чл. 74а, ал. 6. Информацията, която се предоставя, трябва да бъде пълна, точна, достоверна и незаблуждаваща.

(3) Когато лицето, от което се иска информация и/или документи, възпрепятства тяхното събиране, комисията може да приеме за доказани фактите, за които информацията и/или документите се отнасят.

(4) Когато документите съдържат данни, които пораждат основателни съмнения и за други нарушения по Регламент (ЕС) № 1227/2011, същите се изземват и въз основа на тях комисията може да започне ново производство.

(5) Информацията и/или документите, събрани при извършване на проверката за установяване на нарушение, се използват само за целите на контрол по тази глава.

Чл. 74г

(1) Устните обяснения се снемат и протоколират от най-малко две длъжностни лица, определени в заповедта по чл. 74а, ал. 6.

(2) Протоколът се подписва от лицето, от което са снети обясненията, и от длъжностните лица по чл. 74а, ал. 6.

Чл. 74д

Когато спрямо лице, което е дало обяснения или е предоставило информация и/или документи за извършено нарушение по Регламент (ЕС) № 1227/2011, са налице достатъчно основания да се предполага, че от разкриването на самоличността му биха настъпили сериозни неблагоприятни последици за упражняваната от него дейност или за личността му, комисията взема мерки за запазване в тайна на неговата самоличност по ред, определен в наредбата по чл. 60.

Чл. 74е

(1) Комисията може да извършва проверка на място на лицето, включително негово предприятие майка или свързано предприятие по смисъла на Регламент (ЕС) № 1227/2011, след получаване на разрешение по чл. 74ж.

(2) При проверката на място длъжностните лица по чл. 74а, ал. 6 имат право да:

1. влизат в помещения, превозни средства и обекти на лицата по ал. 1;

2. преглеждат документи и записи, свързани с дейността на лицата по ал. 1, включително на търговски или счетоводни документи независимо от носителя, на който са съхранени;

3. изземват или получават на хартиен, цифров или електронен носител копия или извлечения от документи, както и съществуващи записи на телефонни разговори и предаване на данни, независимо от носителя, на който се съхраняват, а когато това е невъзможно, да изземват оригиналите, както и други доказателства;

4. изземват или получават електронни доказателства, както и данни за трафика от всички видове носители на компютърни данни, компютърни системи и други носители, както и да изземват средства за предаване на информация;

5. получават достъп до всички видове информационни носители, включително сървъри, достъпни чрез компютърни системи или други средства, намиращи се в проверяваните помещения;

6. запечатват за определен срок помещения, превозни средства и други обекти, използвани от лицата по ал. 1;

7. снемат устни и писмени обяснения от представител или член на управителен орган или от персонала на лицата по ал. 1 за обстоятелства, свързани с предмета и целта на проверката на място.

(3) При извършване на проверка на място органите на полицията оказват съдействие на длъжностните лица по чл. 74а, ал. 6 съобразно правомощията им по Закона за Министерството на вътрешните работи. Редът за организиране и провеждане на съвместни действия се определя с инструкция, издадена от министъра на вътрешните работи и председателя на комисията.

Чл. 74ж

(1) Проверката на място се извършва с разрешение на съдия от Административния съд – град София, по искане на председателя на комисията, което съдържа:

1. целта на проверката на място, началната и крайната дата на извършване на проверката и наименованието на лицето, включително негово предприятие майка или свързано предприятие по смисъла на Регламент (ЕС) № 1227/2011, за което се иска разрешение;

2. естеството на предполагаемото нарушение;

3. обосновка на причините, които налагат извършването на проверката на място.

(2) Към искането за разрешение се прилагат решението на комисията по чл. 74а, ал. 5, т. 1 и заповедта по чл. 74а, ал. 6.

(3) Административният съд – град София, се произнася по искането по ал. 1 в деня на постъпването му в закрито заседание с мотивирано определение. В определението съдът посочва лицето, за което се иска разрешение. Разрешението се отнася за всички помещения, превозни средства и други обекти, които се използват от проверяваното лице. Съдът съобщава на проверяваното лице определението, с което разрешава извършване на проверка на място в деня, следващ началната дата на проверката по реда на Административнопроцесуалния кодекс.

(4) Когато проверката на място трябва да се извърши едновременно на няколко лица, председателят на комисията може да подаде едно общо искане. В този случай съдът се произнася с отделни определения за всяко лице, за което се иска разрешение.

(5) Определенията по ал. 3 и 4 подлежат на обжалване пред тричленен състав на Върховния административен съд в тридневен срок от съобщаването на комисията, съответно на проверяваното лице или лица. Обжалването не спира изпълнението. Върховният административен съд се произнася по жалбата в закрито заседание с мотивирано определение в тридневен срок от деня на постъпването ù.

(6) В случай на влязло в сила определение на съда, с което е отказано разрешение за извършване на проверка на място, събраните доказателства в хода на проверката на място се връщат на проверяваното лице и не се вземат предвид в производството.

Чл. 74з

(1) Събирането на доказателства по време на проверката на място се извършва от длъжностните лица по чл. 74а, ал. 6 в присъствието на проверяваното лице, негови служители или друго лице, което има право да присъства в помещенията или превозните средства или е заварено по време на проверката в тях.

(2) Копията на иззетите документи се заверяват от длъжностно лице по чл. 74а, ал. 6 и от проверяваното лице или упълномощено от него лице. При отказ на проверяваното или упълномощеното лице да завери документите, заверката се прави от длъжностното лице, а отказът се отбелязва в протокола по ал. 7.

(3) Електронните копия на иззетите документи, цифровите и електронните доказателства, иззети чрез специален софтуер, се запечатват по подходящ начин.

(4) Оригиналните документи се изземват в състоянието, в което са открити по време на проверката, и се връщат на проверяваното лице след влизане в сила на решението на комисията по чл. 74н.

(5) Иззетите оригинални документи се връщат, преди да е влязло в сила решението на комисията по чл. 74н:

1. когато упражняването на права по тях е свързано с фактическото им държане;

2. по искане на проверяваното лице.

(6) В случаите по ал. 5 комисията ползва копия на оригиналните документи, които се заверяват от длъжностно лице на комисията и от проверяваното лице или упълномощеното от него лице.

(7) За иззетите документи и доказателства по ал. 2 се съставя протокол на място с пълен и точен опис на иззетото. Протоколът се съставя в два екземпляра, подписва се от лицата по ал. 2 и единият екземпляр от него се предоставя на проверяваното лице.

Чл. 74и

(1) Когато с цел изясняване на обстоятелства по производството са необходими специални знания, комисията може с решение да възложи извършване на експертиза от един или повече външни експерти. В решението се посочват експертът, задачата на експертизата, както и срокът за представяне на доклад с експертното заключение, като решението се съобщава на проверяваното лице.

(2) Експертът не може да е лице, заинтересовано пряко или косвено от изхода на производството.

(3) В тридневен срок от съобщаването по ал. 1 проверяваното лице може да иска отвод на експерта, определен в решението, като представи доказателства във връзка с ал. 2.

(4) Когато искането е обосновано, комисията с решение възлага извършване на експертиза на друг външен експерт.

(5) Експертното заключение не е задължително за комисията, а се обсъжда заедно с другите доказателства, събрани в хода на производството.

Чл. 74к

(1) Проверяваното лице има право на достъп до всички доказателства, събрани в хода на проверката, с изключение на материалите, съдържащи производствена, търговска или друга, защитена от закон тайна. Не се предоставя достъп до вътрешни документи на комисията, включително кореспонденция с ACРE и регулаторни органи на държави – членки на Европейския съюз.

(2) Всяко лице, което предоставя информация на комисията в хода на производството, посочва материалите, за които твърди, че съдържат производствена, търговска или друга, защитена от закон тайна и трябва да се смятат от комисията за поверителни. В тези случаи лицето мотивира твърденията си и предоставя същите материали и във вариант, в който са заличени данните, които смята за поверителни.

Чл. 74л

(1) В случай че в образуваното производство за установяване на нарушение по чл. 3 и 5 от Регламент (ЕС) № 1227/2011 има достатъчно данни за наличие на нарушение, в неотложни случаи, поради риск от сериозни и непоправими вреди за пазара на електрическа енергия или природен газ, комисията може да наложи незабавно преустановяване от страна на проверяваното лице и/или негово предприятие майка, и/или свързано предприятие по смисъла на Регламент (ЕС) № 1227/2011 на практика, която противоречи на същия регламент или на делегираните актове, или на актовете за изпълнение, приети въз основа на този регламент.

(2) Мярката по ал. 1 се прилага във всеки момент в хода на производството с решение на комисията, което подлежи на незабавно изпълнение.

(3) Решението по ал. 2 се обжалва пред Административния съд – град София по реда на Административнопроцесуалния кодекс в 14-дневен срок от съобщаването. Обжалването на решението не спира неговото изпълнение.

Чл. 74м

(1) След приключване на проверката длъжностните лица по чл. 74а, ал. 6 представят на комисията доклад.

(2) Председателят насрочва закрито заседание, на което комисията може да:

1. даде задължителни указания за извършване на допълнително проучване, като определи срок за тяхното изпълнение;

2. приеме доклада, в който са проучени твърдения за извършено нарушение на чл. 3 и/или чл. 5 от Регламент (ЕС) № 1227/2011, а когато докладът съдържа производствена, търговска или друга защитена от закон тайна – и вариант със заличена тайна;

3. установи, че не е извършено нарушение или че не са предприемани действия за извършване на нарушение на чл. 3 и/или на чл. 5 от Регламент (ЕС) № 1227/2011, и прекрати образуваното производство.

(3) В случаите по ал. 2, т. 1 длъжностните лица по чл. 74а, ал. 6 извършват допълнителното проучване, за което представят доклад, като се прилага редът на ал. 2.

(4) В случаите на ал. 2, т. 2 докладът, съответно вариантът на доклада със заличена тайна, се изпраща на проверяваното лице за представяне на становище в определен от комисията срок, но не по-кратък от един месец.

(5) В срока по ал. 4 проверяваното лице има право на достъп до събраните материали в хода на образуваното производство, с изключение на тези, които съдържат производствена, търговска или друга, защитена от закон тайна.

(6) По искане на комисията може да насрочи открито заседание при закрити врата за изслушване на проверяваното лице.

(7) В случаите по ал. 2, т. 3 проверяваното лице и лицето по чл. 74а, ал. 1 се уведомяват за прекратяване на образуваното производство.

Чл. 74н

(1) Комисията в закрито заседание приема решение, с което:

1. установява, че не е извършено нарушение или че не са предприемани действия за извършване на нарушение на чл. 3 и 5 от Регламент (ЕС) № 1227/2011, и прекратява производството;

2. установява, че е извършено нарушение или че са предприети действия за извършване на нарушение на чл. 3 и 5 от Регламент (ЕС) № 1227/2011; с решението комисията налага глобата или имуществената санкция по чл. 224г и може да приложи мярката по чл. 74л.

(2) Решението се обжалва пред Административния съд – град София по реда на Административнопроцесуалния кодекс, като обжалването спира изпълнението освен в частта на решението, с което е приложена мярка по чл. 74л.

Чл. 74о

(1) Комисията извършва превантивен, текущ и последващ контрол за спазване на задълженията по чл. 4, 8, 9 и 15 от Регламент (ЕС) № 1227/2011.

(2) В изпълнение на контрола по ал. 1 комисията извършва проверки чрез длъжностни лица, определени със заповед на председателя на комисията. За проверките се прилага съответно чл. 78, ал. 2 – 4. За констативния протокол се прилагат съответно чл. 80, ал. 2 – 5.

(3) За извършената проверка длъжностните лица съставят констативен протокол, към който се прилагат събраните доказателства.

(4) Нарушенията по чл. 4, 8, 9 и 15 от Регламент (ЕС) № 1227/2011 се установяват с акт за установяване на административно нарушение, който се съставя от длъжностни лица, определени със заповед на председателя на комисията.

Чл. 74п

При осъществяване на дейността си по тази глава комисията си сътрудничи с Министерството на вътрешните работи, Министерството на финансите, Комисията за финансов надзор, Комисията за защита на конкуренцията, Комисията за защита на потребителите и с компетентните органи на съдебната власт. Взаимодействието и сътрудничеството на комисията с Комисията за защита на конкуренцията и Комисията за финансов надзор се осъществяват въз основа на съвместни правила, приети от съответните комисии.

Чл. 74р

(1) Комисията си сътрудничи с ACРE и регулаторни органи на други държави – членки на Европейския съюз, като получава и оказва съдействие и обменя информация по реда на Регламент (ЕС) № 1227/2011.

(2) Обменената информация се използва, като се осигурява същата степен на защита, каквато осигурява регулаторният орган на държавата – членка на Европейския съюз, или от ACРE, които са я предоставили.

Чл. 75

(1) Министърът на икономиката и енергетиката провежда предварителен, текущ и последващ контрол за:

1. техническото състояние и експлоатацията на енергийните обекти,;

2. прилагането на реда и техническите условия за топлоснабдяване, прекратяване на топлоподаването и прилагане на дяловото разпределение на топлинна енергия;

3. изпълнението на задължението за набиране и съхраняване на резервите от горива, необходими за сигурно и непрекъснато снабдяване с енергия;

4. готовността на енергийните обекти за работа при бедствия и военно положение;

5. изпълнението на задълженията по този закон за предоставяне на информация на Министерството на икономиката и енергетиката.

6. изпълнението на Националния план за инвестиции за периода 2013 – 2020 г.

(2) Комисията провежда контрол за:

1. спазването на условията по издадените лицензии;

2. прилагането на цените по чл. 30, ал. 1;

3.

(3) Фондът провежда контрол за верността и пълнотата на подадената информация, въз основа на която се начисляват и събират средствата на фонда.

Чл. 76

(1) Комисията контролира съответствието на извършваните лицензионни дейности с условията на издадените лицензии.

(2) Комисията извършва превантивен, текущ и последващ контрол.

(3) Комисията извършва превантивен контрол в процедурите по издаване на лицензии по този закон.

(4) Комисията текущо контролира съответствието на изпълнението на лицензионната дейност с условията на лицензията, включително:

1. изпълнението на изискванията за сигурност на доставките на електрическа и топлинна енергия или природен газ и за ефективно използване на енергията и енергийните ресурси; 2.изпълнението на задълженията за предоставяне на достъп до мрежите;

3. прилагането на утвърдените от комисията цени;

4. изпълнението или готовността за изпълнение на допълнителни задължения за преустановяване на лицензионната дейност след изтичането на срока на лицензията или при прекратяването й, както и за извеждане на енергийни обекти от експлоатация;

5. изпълнението на задълженията за застраховане на имуществото, с което се осъществява лицензионната дейност, или за изпълнението на задълженията за финансово обезпечаване;

6. изпълнението на задълженията за съхраняване и предоставяне на информация на комисията;

7. изпълнението на задълженията за предоставяне на информация на съответния оператор на преносна мрежа;

7а. спазването на дългосрочните договори и условията на договорите за прекъсваеми услуги, както и съвместимостта им с правото на Европейския съюз и съответствието им с политиките на Европейския съюз;

8. проверки на основателността на жалби и сигнали срещу енергийните предприятия, включително за договорни нарушения, неизпълнение на задължения за присъединяване на производители и клиенти към мрежите или прекъсване на снабдяването с енергия или природен газ;

9. наличието на ограничаващи договорни практики и разпоредби за изключителност, които може да възпрепятстват небитови клиенти да сключват договори едновременно с повече от един доставчик или да ограничат избора им на доставчици;

10. времето, за което операторите на електропреносни/електроразпределителни и газопреносни/газоразпределителни мрежи извършват свързвания към мрежите, ремонти и междусистемни връзки;

11. спазването на правилата за работа с клиентите на енергийни услуги;

12. спазването на изискванията, определени в Регламент (ЕО) № 714/2009 и Регламент (ЕО) № 715/2009;

13. други условия, посочени в лицензията. (5) Комисията извършва последващ контрол върху изпълнението на дадените препоръки и предписания на лицензиантите.

(6) Комисията контролира извършването на дейност по чл. 39, ал. 1, както и изпълнението на задължението за осигуряване на достъп до собствена уредба и/или съоръжение и до добивна газопроводна мрежа, както и за осигуряване на достъп за ползването им в случаите, предвидени в този закон.

Чл. 77

(1) В изпълнение на контролните си правомощия министърът на енергетиката и енергийните ресурси:

1. извършва проверки чрез упълномощени от него лица;

2. уведомява органите на специализирания контрол с оглед предприемането на мерки от кръга на тяхната компетентност;

3. налага принудителни административни мерки и административни наказания, предвидени с този закон.

(2) В изпълнение на контролните си правомощия комисията:

1. извършва проверки чрез упълномощените от нея лица;

2. уведомява органите на специализирания контрол с оглед предприемането на мерки от кръга на тяхната компетентност;

3. спира дейноствието, изменя или отнема издадената лицензия;

4. налага принудителни административни мерки и административни наказания, предвидени в този закон.

(3) В изпълнение на контролните си правомощия фондът:

1. извършва проверки чрез упълномощени от него лица;

2. уведомява органите на специализирания контрол, с оглед предприемането на мерки от кръга на тяхната компетентност.

(4) Министърът на енергетиката и енергийните ресурси, комисията, съответно фондът, има право да изисква от проверяваните лица информация за дейността им, необходимите документи във връзка с осъществяването на контрола и ако се налага да изисква съдействие от специализираните органи за контрол.

Чл. 78

(1) Лицата, които извършват проверки и съставят актове за установяване на извършено нарушение, се определят със заповед на министъра на енергетиката, на председателя на управителния съвет на фонда и енергийните ресурси или на председателя на комисията съобразно компетентността им по този закон.

(2) Лицата по ал. 1, наричани по-нататък „контролните органи", имат право:

1. на свободен достъп до контролираните от тях лица и обекти за проверка;

2. да изискват необходимите данни, сведения, обяснения, оперативна и друга информация, включително да извършват или да възлагат извършването на експертизи, измервания и изпитвания за изясняване на техническото състояние и условията за експлоатация на обекта, включително за правоспособността на персонала, от съответните длъжностни лица, както и всяка друга информация, свързана с осигуряване изпълнението на условията на лицензията;

3. да извършват насрещни проверки и да изискват от трети лица сведения и документи, необходими за извършване на насрещните проверки;

4. да дават задължителни предписания;

5. да правят предложения за налагане на принудителни административни мерки и административни наказания.

(3) Проверяваното лице е длъжно да осигури всички условия за нормалното протичане на проверката и да оказва съдействие на контролните органи, като:

1. предоставя място за извършване на проверката или се явява в сградата на министерството, на комисията, съответно на фонда;

2. определя свой служител за контакти и оказване съдействие на проверяващите длъжностни лица;

3. предоставя достъп до служебни помещения;

4. предоставя всички счетоводни, търговски и други документи, необходими за установяване на факти и обстоятелства, свързани с обхвата на проверката;

5. дава писмени обяснения при поискване от контролния орган.

(4) Предписанията на контролните органи, дадени в изпълнение на правомощията им по този закон, са задължителни.

Чл. 79

(1) Контролните органи са длъжни да не разгласяват служебната, производствената и търговската тайна, които са им станали известни при или по повод осъществяването на контролната дейност.

(2) Контролните органи извършват своята дейност самостоятелно или при необходимост съвместно с други специализирани контролни органи.

Чл. 80

(1) За резултатите от проверката контролните органи съставят протокол, към който прилагат събраните данни, документи и обяснения.

(2) Протоколът се подписва от съставителя, от проверяваното лице, а при отказ—от двама свидетели на отказа.

(3) Не се съставя констативен протокол в случаите, в които контролните органи са констатирали нарушение на този закон и на подзаконовите нормативни актове по прилагането му въз основа на официални документи, както и при неизпълнение на задължението за предоставяне на документи и информация, предвидено в този закон и в подзаконовите нормативни актове по прилагането му.

(4) Въз основа на резултатите от проверката контролните органи могат да:

1. дават задължителни предписания на проверяваните лица;

2. съставят актове за установяване на административни нарушения, и

3. предлагат налагане на принудителни административни мерки.

(5) Лицата, на които са дадени задължителни предписания, уведомяват в определения им срок контролните органи за тяхното изпълнение.

Чл. 80а

(1) Органите на Агенцията за държавна финансова инспекция осъществяват последващ контрол на енергийните предприятия, осъществяващи дейности при регулирани, включително при преференциални цени на електрическа енергия. Контролът обхваща финансово-стопанската и отчетната им дейност при регулирани, включително преференциални цени.

(2)

(3) Енергийните предприятия по ал. 1, за които се прилага Законът за държавната финансова инспекция, подлежат ежегодно на контрол от органите на Агенцията за държавна финансова инспекция в рамките на финансова инспекция.

(4) Енергийните предприятия по ал. 1, за които не се прилага Законът за държавната финансова инспекция, подлежат ежегодно на контрол от органите на Агенцията за държавна финансова инспекция чрез последващи проверки.

(5) Производителите на електрическа енергия, притежаващи централа с обща инсталирана електрическа мощност до 1 MW, не подлежат на ежегоден контрол по ал. 4. Тези производители подлежат на проверка от органите на Агенцията за държавна финансова инспекция по утвърден годишен план, на база оценка на риска, по следните критерии:

1. дата на въвеждане в експлоатация;

2. размер на преференциалната цена за задължително изкупуване на произведената електрическа енергия;

3. дата на сключване на договора за изкупуване с крайния снабдител;

4. вид на енергийния източник и технология на производството.

(6) Заповедта за извършване на проверка от органите на Агенцията за държавна финансова инспекция се издава от директора на агенцията или от оправомощени от него длъжностни лица и не подлежи на обжалване.

(7) Министърът на енергетиката може да поиска от Агенцията за държавна финансова инспекция да извърши финансова инспекция или последваща проверка по конкретен случай.

(8) При извършване на проверките по ал. 4 органите на Агенцията за държавна финансова инспекция имат право:

1. на свободен достъп до проверявания обект;

2. да проверяват цялата документация, свързана с финансово-стопанската и отчетната дейност при цени по чл. 30а и при регулирани цени, включително преференциални цени;

3. да изискват от длъжностните лица в проверяваните обекти документи, сведения и справки във връзка с проверката.

(9) Лицата в проверяваните обекти са длъжни да оказват съдействие на органите на Агенцията за държавна финансова инспекция, да осигуряват свободен достъп до служебните помещения и до цялата документация и да предоставят в определените срокове необходимите документи, сведения и справки, свързани с проверката. Документите на чужд език се представят заедно със заверен превод на български език. Лицата нямат право да отказват достъп до информация, като се позовават на своя или чужда търговска или банкова тайна, както и на информация, класифицирана като държавна или служебна тайна, при спазване на Закона за защита на класифицираната информация.

(10) При извършване на проверките органите на Агенцията за държавна финансова инспекция са длъжни да:

1. се легитимират със служебна карта и заповед за извършване на проверката;

2. отразяват точно резултатите от контролната дейност;

3. не разгласяват и не разпространяват информация, станала им известна при извършване на проверките.

(11) За резултатите от извършена проверка органите на Агенцията за държавна финансова инспекция изготвят доклад, който съдържа направените констатации, подкрепени с доказателства.

(12) Докладът по ал. 11 се връчва на лицето, което представлява енергийното предприятие. След връчването на доклада лицето може да даде писмено становище в 14-дневен срок от връчването. Органите на Агенцията за държавна финансова инспекция се произнасят с мотивирано писмено заключение в 7-дневен срок от получаване на становището.

(13) При данни за извършено престъпление материалите от проверката се изпращат на прокуратурата.

(14) Докладът по ал. 12 заедно с мотивираното писмено заключение и писменото становище по ал. 12 се изпраща в 7-дневен срок от изготвянето му на министъра на енергетиката и на комисията.

(15) Докладът по ал. 11 заедно с мотивираното писмено заключение и докладът за извършена финансова инспекция по ал. 3 заедно с мотивираното писмено заключение се публикуват на интернет страницата на Агенцията за държавна финансова инспекция в 7-дневен срок от изготвяне на заключението.

Чл. 81

Държавните и общинските органи и техните администрации, както и задължените по закона лица, са длъжни да оказват съдействие на контролните органи при осъществяването на техните правомощия.

Чл. 81а Правила за осъществяване на инвестиции

(1) Комисията сертифицира всеки оператор на преносна мрежа за изпълнението на изискванията за независимост и наблюдава тяхното спазване от сертифицирания оператор.

(2) Комисията открива процедури за сертифициране по ал. 1 по своя инициатива, по искане на преносния оператор или по мотивирано искане на Европейската комисия.

(3) Комисията приема проект на решение за сертифициране или отказва сертифициране в срок 4 месеца от датата на постъпването на искането за сертифициране или от образуването на производството по нейна инициатива или по искане на Европейската комисия. В случай че в посочения срок комисията не се произнесе изрично, се смята, че проектът на решение за сертифициране е приет.

(4) Проектът на решение по ал. 3 заедно с цялата свързана с него информация се нотифицира незабавно пред Европейската комисия.

(5) Операторът на преносна мрежа и предприятията, изпълняващи някоя от функциите по производство на електрическа енергия, добив на природен газ или доставка на електрическа енергия или природен газ, производство на природен газ от възобновяеми източници, предоставят при поискване от комисията или от Европейската комисия всякаква информация, свързана с изпълнението на задълженията за независимост на оператора.

(6) Решението за определяне на оператор се нотифицира на Европейската комисия и се публикува в „Официален вестник“ на Европейския съюз. При определянето на независим системен оператор се прилага чл. 81л, ал. 10.

(7) Условията и редът за сертифициране на оператори на преносни мрежи се определят с наредбата по чл. 60.

Чл. 81б

(1) Когато сертифицирането е поискано от собственик или оператор на преносна мрежа, които са контролирани от лице или лица от трета държава или трети държави, комисията уведомява Европейската комисия.

(2) Комисията незабавно уведомява Европейската комисия за всяко обстоятелство, което може да доведе до придобиването на контрол върху преносна мрежа или оператор на преносна мрежа от лица от трети държави.

(3) Операторите на преносни мрежи уведомяват комисията за всяко обстоятелство, което може да доведе до придобиването на контрол върху преносна мрежа или оператор на преносна мрежа от лица от трети държави.

(4) Проектът на решение на комисията за сертифициране на оператор на преносна мрежа, който или чийто собственик е контролиран от лица от трети държави, съответно проектът на отказ за сертифициране, се приема в срок 4 месеца от датата на постъпване на искането по ал. 1.

(5) Сертифицирането, поискано от лицата по ал. 1, се отказва, когато не е било доказано, че:

1. съответното лице спазва изискванията за независимост на оператора на преносна мрежа и

2. сертифицирането няма да представлява риск за сигурността на снабдяването с електрическа енергия и природен газ на Република България и на Европейския съюз, предвид:

(6) Сертифицирането, освен в случаите по ал. 5, се отказва и когато:

1. може да доведе до нарушаване сигурността на снабдяването в Република България или сигурността на доставките в друга държава – членка на Европейския съюз;

2. може да възникне опасност за националната сигурност и обществения ред;

3. Европейската комисия е дала отрицателно становище относно сертифицирането.

(7) Министерският съвет приема решение, с което прави преценка налице ли са обстоятелствата по ал. 5, т. 2 и ал. 6, т. 1 и 2, по искане на комисията, което се придружава от цялата свързана със случая информация. Решението на Министерския съвет е обвързващо за комисията.

(8) Проектът на решение по ал. 4 за сертифициране на оператор на преносна мрежа, който или чийто собственик е контролиран от лице или лица от трета държава или трети държави, заедно с цялата свързана с него информация се представя незабавно на Европейската комисия за становище дали са спазени изискванията за независимост на оператор на преносна мрежа и дали сертифицирането няма да представлява риск за сигурността на снабдяването с електрическа енергия и природен газ за Европейския съюз.

(9) Комисията приема окончателно решение относно сертифицирането на оператор на преносна мрежа, който или чийто собственик е контролиран от лица от трети държави, в съответствие със становището на Европейската комисия в срок два месеца след получаването му или от изтичането на срока за получаване на такова становище.

(10) Срокът за получаване на становище на Европейската комисия е два месеца, а в случай че Европейската комисия е поискала становище от АСЕР – 4 месеца, и тече от представянето на проекта на решение по ал. 8 и на съответната информация.

(11) Решението по ал. 9 се представя на Европейската комисия заедно с цялата свързана с него информация и се публикува заедно със становището на Европейската комисия, а когато решението се отклонява от това становище – и съображенията, на които решението се основава.

(12) Условията и редът за сертифициране се определят с наредбата по чл. 60 и насоки на Европейската комисия относно процедурата за сертифициране по ал. 1 – 11.

Чл. 81в

Върху оператор на преносна мрежа, който е и собственик на преносната мрежа, не може да бъде придобит пряко или непряко контрол или да бъдат упражнявани права от предприятия, изпълняващи която и да е от дейностите: производство на електрическа енергия, производство на газ от възобновяеми източници, добив на природен газ или доставка на електрическа енергия или на природен газ.

Чл. 81г

(1) Операторът на преносна мрежа разработва, консултира с всички заинтересовани страни и предоставя на комисията ежегодно до 30 април 10-годишен план, който:

1. показва на участниците на пазара основната инфраструктура за пренос, която се предвижда за изграждане, разширяване, реконструкция и модернизация през следващите 10 години;

2. съдържа всички инвестиции, за които вече е взето решение, и определя новите инвестиции, които трябва да бъдат направени през следващите три години;

3. предвижда график за всички инвестиционни проекти.

(2) При изготвянето на 10-годишния план за развитие на преносната мрежа операторът на преносна мрежа се съобразява с наличната информация относно предстоящи изменения в производството, доставките, потреблението и обмена с други държави, потенциала за използването на оптимизация на потреблението, съоръженията за съхраняване на енергия или други ресурси като алтернативи на разширяването на системата, включително проучванията, плановете и прогнозите по чл. 87, ал. 3, като взема предвид и инвестиционните планове за регионални мрежи и мрежи на територията на Европейския съюз. При изготвяне на 10-годишния план за развитие на газопреносната мрежа операторът се съобразява и с инвестиционните планове за съоръжения за съхранение на природен газ.

(3) Комисията се консултира с всички настоящи или потенциални ползватели на мрежата относно 10-годишния план за развитие на преносната мрежа по открит и прозрачен начин. От лицата или предприятията, които твърдят, че са потенциални ползватели на мрежата, може да бъде поискано да обосноват твърденията си. Резултатите от процеса на консултации, включително възможните нужди от инвестиции, се публикуват на страницата на комисията в интернет.

(4) Комисията проучва дали 10-годишният план за развитие на преносната мрежа обхваща всички нужди от инвестиции, установени в процеса на консултации, и дали той е в съответствие с 10-годишните планове за развитие на мрежите в Европейския съюз.

(5) Комисията наблюдава и оценява изпълнението на 10-годишния план за развитие на преносната мрежа.

(6) Освен ако не са налице наложителни причини извън неговия контрол, когато независим преносен оператор не извърши инвестиция, която съгласно 10-годишния план за развитие на преносната мрежа е следвало да бъде извършена в следващите три години, комисията задължава оператора да осъществи нужните инвестиции, ако все още е необходимо те да бъдат извършени, както и да осигури възстановяване на разходите за тези инвестиции чрез цените за мрежовите услуги.

Чл. 81д

(1) Независим преносен оператор на преносна мрежа за електрическа енергия или за природен газ – част от вертикално интегрирано предприятие, е акционерно дружество с двустепенна система на управление.

(2) Управителният съвет на независимия преносен оператор взема решенията, свързани с текущите дейности на оператора на преносна мрежа, управлението на мрежата и дейностите, необходими за изготвянето на 10-годишния план за развитие на мрежата.

(3) Членовете на управителния съвет на независимия преносен оператор се избират и освобождават от надзорния съвет. Надзорният съвет незабавно изпраща на комисията решенията за избор, както и информация за условията, които уреждат мандата, продължителността и прекратяването му, условията на работа, включително възнагражденията, съответно решенията за предсрочно освобождаване, заедно с мотивите към тях. Решенията пораждат действие, ако в срок три седмици от уведомяването, но не по-кратък от срока за обжалване по ал. 7, комисията не възрази срещу тях.

(4) Комисията се уведомява за решенията за:

1. избор на член на управителния съвет на независимия преносен оператор;

2. предсрочно освобождаване на член на управителния съвет на независимия преносен оператор след получаването му от лицето, което се освобождава.

(5) Членовете на управителния съвет на независимия преносен оператор:

1. не заемат професионален пост или отговорна длъжност, нямат икономически интереси или делови отношения, пряко или непряко, с която и да е друга част от вертикално интегрираното предприятие или с негови акционери, притежаващи контролен пакет от акции;

2. нямат интереси или не получават финансови облаги, пряко или непряко, от която и да е част от вертикално интегрираното предприятие;

3. получават възнаграждение, което не зависи от дейностите или резултатите на вертикално интегрираното предприятие, различни от тези на оператора на преносна мрежа.

(6) Мнозинството от членовете на управителния съвет на независимия преносен оператор са лица, които в срок три години преди назначаването им не са заемали професионален пост или отговорна длъжност, не са имали интереси или делови отношения, пряко или непряко, с вертикално интегрираното предприятие или с която и да е част от него, различна от оператора на преносната мрежа, или с негови акционери, притежаващи контролен пакет от акции. Останалите членове на управителния съвет са лица, които за период най-малко 6 месеца преди назначаването им не са упражнявали управленска или друга подобна дейност във вертикално интегрираното предприятие.

(7) Членовете на управителния съвет на независимия преносен оператор имат право да обжалват решението на надзорния съвет за предсрочно прекратяване на договорите за възлагане на управление пред комисията по реда на чл. 22, ал. 1, т. 4 в срок до 7 дни от получаването на решението.

(8) След прекратяването на мандата им членовете на управителния съвет на независимия преносен оператор не заемат професионален пост или отговорна длъжност, нямат интереси или делови отношения с която и да е част от вертикално интегрираното предприятие, различна от оператора на преносна мрежа, или с негови акционери, притежаващи контролен пакет от акции, за период не по-малък от 4 години.

(9) Разпоредбите на ал. 5, ал. 6, изречение първо и ал. 8 се прилагат и по отношение на лицата, които докладват директно на членовете на управителния съвет на независимия преносен оператор по въпроси, свързани с експлоатацията, поддръжката и развитието на мрежата.

(10) Лицата по ал. 9 при прекратяване на трудовите им правоотношения могат да обжалват прекратяването пред комисията по реда на чл. 22, ал. 1, т. 4 в срок до 7 дни от получаването на акта за прекратяване, като се прилага съответно ал. 3.

(11) Комисията може да възрази срещу решение за:

1. избор на член на управителния съвет на независимия преносен оператор, когато възникнат съмнения относно неговата професионална независимост;

2. предсрочно освобождаване на член на управителния съвет на независимия преносен оператор, когато съществуват съмнения относно основанията за това предсрочно освобождаване.

Чл. 81е

(1) Надзорният съвет на независимия преносен оператор приема решенията, които могат съществено да повлияят върху стойността на активите на оператора на преносна мрежа, включително решенията, свързани с одобрението на годишните финансови планове, нивото на задлъжнялост на оператора на преносна мрежа и обвързващи общото събрание на оператора решения относно размера на дивидентите, които се разпределят между акционерите.

(2) Членовете на надзорния съвет на независимия преносен оператор се избират от общото събрание на акционерите. Надзорният съвет се състои от 3 до 7 членове, представляващи вертикално интегрираното предприятие, и членове, представляващи акционери – трети страни, в случаите, в които има такива акционери, като за избора се уведомява комисията. Решението на общото събрание на акционерите поражда действие, ако в срок до три седмици от уведомяването комисията не възрази срещу избора на половината минус един от членовете на надзорния съвет на основанието, посочено в чл. 81д, ал. 11, т. 1.

(3) Разпоредбите на чл. 81д, ал. 7 и ал. 11, т. 2 се прилагат за всички членове на надзорния съвет на независимия преносен оператор, а чл. 81д, ал. 3, 4, 5, ал. 6, изречение първо и ал. 8 се прилагат съответно за поне половината минус един от членовете на надзорния съвет.

Чл. 81ж

(1) Независимият преносен оператор на преносна мрежа за електрическа енергия или за природен газ разполага с всички човешки, технически, физически и финансови ресурси, необходими за изпълнение на задълженията за извършване на дейността по пренос на електрическа енергия или природен газ.

(2) Операторът по ал. 1 е собственик на активите, необходими за дейността по пренос на електрическа енергия или природен газ, включително на преносната мрежа, и има собствена идентичност, отделно седалище, персонал и ползва самостоятелно необходимото му оборудване и правни, счетоводни и информационни услуги.

(3) Без да се засягат решенията на надзорния орган съгласно чл. 81е, ал. 1, независимият преносен оператор има право да взема решения независимо от вертикално интегрираното предприятие по отношение на активи, необходими за функционирането, поддръжката или развитието на преносната мрежа, както и правомощия да предлага обвързващи общото събрание решения относно набиране на средства на капиталовия пазар чрез заем или увеличаване на капитала.

(4) Независимият преносен оператор назначава необходимия му персонал, като не може да наема и предоставя персонал от и за други части на вертикално интегрираното предприятие.

(5) Забранява се предоставянето на услуги на независимия преносен оператор на:

1. електропреносна мрежа от други части на вертикално интегрираното предприятие, изпълняващи дейностите по доставка или производство на електрическа енергия;

2. газопреносна мрежа от други части на вертикално интегрираното предприятие, изпълняващи дейностите по доставка или производство на природен газ.

(6) Независимият преносен оператор може да предоставя услуги на вертикално интегрирано предприятие, при условие че предоставянето на тези услуги:

1. не води до дискриминация между различните ползватели на мрежата;

2. е достъпно за всички ползватели на мрежата при едни и същи условия и ред;

3. не ограничава, не нарушава и не възпрепятства конкуренцията в производството или доставките.

(7) Комисията одобрява условията и реда за предоставяне на услугите по ал. 6.

(8) Независимият преносен оператор не разкрива никаква информация, която е търговска тайна, на останалите части от интегрираното предприятие, освен ако това е необходимо за сключването на търговска сделка. При сделки за продажби или покупки от свързани предприятия операторите не могат да злоупотребяват с информация – търговска тайна, получена от трети страни при осигуряването или договарянето на достъп до системата.

(9) Независимият преносен оператор чрез своята корпоративна идентичност, комуникации, търговски марки и обекти не създава объркване по отношение на отделната идентичност на вертикално интегрираното предприятие или която и да било част от него.

(10) Независимият преносен оператор и която и да е друга част от вертикално интегрираното предприятие, изпълняващо дейности по доставка или производство на електрическа енергия или природен газ, ползват самостоятелни системи или оборудване за информационни технологии, помещения и системи за сигурност по отношение на достъпа до тях, както и различни консултанти или външни изпълнители за системи или оборудване за информационни технологии и системи за сигурност по отношение на достъпа.

(11) Независимият преносен оператор уведомява комисията за планирани сделки, които могат да наложат преоценка на спазването от него на изискванията за независимост.

(12) На независимия преносен оператор се извършва независим одит от одитор, различен от този на вертикално интегрираното предприятие и на дружествата в него.

(13) Изискването на ал. 2 се смята за изпълнено, когато две или повече предприятия, притежаващи преносни мрежи, са създали съвместно предприятие, действащо като оператор на преносните мрежи в Република България и в друга/други държави – членки на Европейския съюз. Друго предприятие не може да бъде част от съвместното предприятие, освен ако е било одобрено като независим преносен оператор или като независим системен оператор на преносна мрежа.

Чл. 81з

(1) Вертикално интегрираното предприятие не извършва действия, възпрепятстващи или увреждащи независимия преносен оператор при изпълнението на задълженията му по закона, а независимият преносен оператор не иска разрешение от вертикално интегрираното предприятие, за да изпълнява задълженията си по този раздел.

(2) Без да се засягат решенията на надзорния орган съгласно чл. 81е, ал. 1, вертикално интегрираното предприятие осигурява своевременно на независимия преносен оператор достатъчни финансови ресурси за бъдещи инвестиционни проекти и/или за подмяна на съществуващи активи при обосновано и икономически целесъобразно искане от оператора.

Чл. 81и

(1) Дъщерни предприятия на вертикално интегрираното предприятие, изпълняващи функциите по производство или доставка, нямат пряко или непряко участие в капитала на независимия преносен оператор. Операторът няма пряко или непряко участие в капитала в никое дъщерно предприятие на вертикално интегрираното предприятие, изпълняващо функциите по производство или доставка, нито получава дивиденти или други финансови облаги от това дъщерно предприятие.

(2) Цялостната управленска структура и устав на независимия преносен оператор гарантират неговата ефективна независимост. Вертикално интегрираното предприятие не определя пряко или непряко конкурентното поведение на оператора по отношение на текущите му дейности и управлението на мрежата или по отношение на дейностите, необходими за изготвянето на 10-годишния план за развитие на мрежата, разработен съгласно чл. 81г.

(3) Всички търговски и финансови отношения между вертикално интегрираното предприятие и независимия преносен оператор, включително заеми, предоставяни от оператора на вертикално интегрираното предприятие, се осъществяват при пазарни условия. Операторът съхранява подробна документация за тези търговски и финансови отношения и при поискване предоставя достъп до нея на комисията.

(4) Независимият преносен оператор представя за одобрение от комисията всички търговски и финансови споразумения с вертикално интегрираното предприятие.

(5) Независимият преносен оператор уведомява комисията за предоставени финансови ресурси по чл. 81з, ал. 2.

Чл. 81к

(1) Независимият преносен оператор разработва и изпълнява програма за съответствие, в която се посочват мерки за недопускане на дискриминационно поведение на оператора, както и конкретните задължения на служителите на оператора за постигане на тази цел. Програмата за съответствие влиза в сила след одобрение от комисията.

(2) Контролът по изпълнението на програмата за съответствие се възлага на лице, избрано за отговорник по съответствието от надзорния съвет на независимия преносен оператор. Изборът на отговорник по съответствието се одобрява от комисията, която може да откаже одобрение на основание липса на независимост или на професионална компетентност. Изискванията за независимост и редът за избор, уведомяване на комисията и освобождаване по чл. 81д, ал. 3 – 8 и 10 се прилагат и за отговорника по съответствието.

(3) В изпълнение на правомощията си отговорникът по съответствието:

1. наблюдава изпълнението на програмата за съответствие и представя на комисията тримесечни доклади за изпълнението й;

2. изготвя ежегодно и представя на комисията годишен доклад, в който посочва взетите мерки за изпълнение на програмата за съответствие;

3. изготвя и представя пред надзорния съвет отчет и дава препоръки по програмата за съответствие и за нейното изпълнение;

4. уведомява комисията за съществени нарушения при прилагането на програмата за съответствие и за всички търговски и финансови взаимоотношения между вертикално интегрираното предприятие и оператора;

5. уведомява комисията за предложените решения относно плана за развитие на мрежата или отделни инвестиции на оператора преди представянето от управителния съвет на тези планове и решения на надзорния съвет;

6. уведомява комисията за решения на общото събрание на вертикално интегрираното предприятие или за гласуване от членовете на надзорния съвет на оператора, с които е осуетено или забавено осъществяването на инвестиции, предвидени за предходните три години съгласно 10-годишния план за развитие на мрежата;

7. контролира спазването на чл. 81ж, ал. 8;

8. докладва пред комисията и има право да докладва пред надзорния съвет на оператора.

(4) Отговорникът по съответствието има право, без предварително известие, на постоянен достъп до цялата необходима информация и до помещенията на оператора, доколкото това е необходимо за изпълнение на неговите задължения.

(5) Отговорникът по съответствието може да присъства на всички заседания на общото събрание, управителния и надзорния съвет на оператора и задължително присъства на заседанията, на които се разглеждат въпросите за:

1. условията за достъп до мрежите, определени в Регламент (ЕО) № 714/2009 и Регламент (ЕО) № 715/2009;

2. инвестициите и проектите, свързани с експлоатацията, поддръжката и развитието на преносните мрежи, включително междусистемните връзки;

3. закупуването на енергия, необходима за технологични разходи за електропреносната мрежа, съответно за експлоатацията на газопреносната мрежа.

(6) Отговорникът по съответствието е длъжен да не разгласява служебната, производствената и търговската тайна, които са му станали известни при или по повод изпълнение на задълженията му.

(7) След предварително одобрение от комисията надзорният съвет може да освободи от длъжност отговорника по съответствието. Той освобождава отговорника по съответствието на основание липса на независимост или на професионална компетентност по искане на комисията.

Чл. 81л

(1) Всички или определени задачи на независимия преносен оператор се възлагат на независим системен оператор по искане на комисията при системно нарушаване на задълженията на независимия преносен оператор, свързани с изискванията за независимост, съгласно раздел ІІ от тази глава, включително при системно дискриминационно поведение в полза на вертикално интегрираното предприятие.

(2) За независим системен оператор се определя лице, предложено от собственика на преносна мрежа и одобрено от комисията, по отношение на което са изпълнени следните изисквания:

1. едно и също лице или едни и същи лица нямат право да:

2. разполага с всички човешки, технически, физически и финансови ресурси, необходими за изпълнение на задълженията за извършване на дейността по пренос на електрическа енергия или природен газ;

3. поело е задължение да спазва плана за развитие на преносната мрежа по чл. 81г;

4. кандидатът за оператор е доказал способността си да изпълнява задълженията съгласно Регламент (ЕО) № 714/2009 или Регламент (ЕО) № 715/2009, включително сътрудничеството между оператори на преносни мрежи на европейско и регионално равнище.

(3) По смисъла на ал. 2, т. 1, букви „а“, „б“ и „в“ права върху предприятие означава правото да се гласува, да се определят членове на надзорния съвет или на управителни органи на предприятието или притежаването на мажоритарен дял.

(4) Сертифицирането на независим системен оператор се извършва по реда на чл. 81а или 81б, когато са изпълнени условията по ал. 2 и собственикът на преносната мрежа докаже възможност да изпълнява задълженията по ал. 5, за което се представят всички проекти на договорни споразумения между собственика и предприятието – кандидат за независим системен оператор, и други относими споразумения.

(5) Когато бъде определен независим системен оператор, собственикът на преносната мрежа:

1. съдейства на независимия системен оператор при изпълнението на задачите му, включително като предоставя цялата необходима информация;

2. финансира инвестициите, които независимият системен оператор е решил да направи и които са одобрени от комисията, или дава съгласието си да бъдат финансирани от която и да е заинтересована страна, включително от независимия системен оператор;

3. осигурява покритието на отговорността, свързана с активите на мрежата, с изключение на отговорността, която е свързана със задачите на независимия системен оператор;

4. осигурява гаранциите, необходими за улесняване финансирането на всички разширения на мрежата, с изключение на инвестициите, за които в съответствие с т. 2 е дал съгласие да бъдат финансирани от която и да е заинтересована страна, включително от независимия системен оператор.

(6) Финансовите споразумения по ал. 5, т. 2 се одобряват от комисията след консултации със собственика на преносната мрежа и с други заинтересовани лица.

(7) Независимият системен оператор отговаря за осигуряването и управлението на достъпа на трети страни, включително за събирането на всички вземания, свързани с преноса, както и за експлоатацията, поддръжката и развитието на мрежата и за осигуряването на дългосрочната й способност да отговаря на разумното търсене чрез инвестиционно планиране. Когато разработва планове за развитие на мрежата, независимият системен оператор отговаря за планирането, включително за процедурите за получаване на разрешения, изграждането и пускането в експлоатация на новата инфраструктура. Собственикът на мрежата не отговаря за предоставянето и управлението на достъпа на трети страни, нито за инвестиционното планиране.

(8) Изпълнението на задълженията на собственика на преносна мрежа по ал. 5 се контролира от Комисията за защита на конкуренцията в сътрудничество с комисията.

(9) Когато лицето, посочено в ал. 2, т. 1, е българската държава или публичен орган, не се смятат за едно и също лице или лица два публични органа, единият от които упражнява контрол върху оператор на преносна мрежа или върху преносна мрежа, а другият – върху предприятие, изпълняващо някоя от функциите по производство, добив или доставка.

(10) Решението за определяне на независим системен оператор се взема след приключване на процедурата по ал. 4, подлежи на одобряване от Европейската комисия и се публикува в „Официален вестник“ на Европейския съюз с решението на Европейската комисия.

Чл. 81м

(1) При определяне на независим системен оператор на електропреносна мрежа собственикът на мрежата, който е част от вертикално интегрирано предприятие, е независим по отношение на правноорганизационна форма, организацията и вземането на решения от другите дейности на вертикално интегрираното предприятие, които не са свързани с преноса на електрическа енергия.

(2) За да се осигури независимостта на собственика на електропреносна мрежа по ал. 1, лицата, отговорни за управлението:

1. не участват в дружествени структури на интегрираното енергийно предприятие, отговарящи пряко или непряко за ежедневното функциониране на производството, разпределението, обществена доставка и търговия;

2. вземат самостоятелно решения при изпълнение на възложените им с този закон задължения и по отношение на тях са взети подходящи мерки, които отчитат професионалните им интереси, за да се осигури възможността да действат независимо;

3. са длъжни да не допускат дискриминационно поведение при изпълнение на възложените им с този закон задължения.

(3) Собственикът на електропреносна мрежа изготвя програма, в която посочва мерки за изпълнение на ал. 1 и 2, съдържаща конкретни задължения на служителите за постигането й, като определя лице, отговарящо за контрола по изпълнението на програмата.

(4) Собственикът на електропреносна мрежа е длъжен да пази поверителността на информацията, която е търговска тайна, получена е при и по повод дейността му и може да доведе до търговски предимства. Информация се предоставя при условия на равнопоставеност.

(5) Лицето по ал. 3 представя на комисията годишен отчет за мерките по ал. 3, който се публикува на интернет страницата на собственика на електропреносна мрежа.

Чл. 81н

(1) Собственикът на мрежата, когато е определен независим системен оператор на газопреносна мрежа, и операторът на съоръжение за съхранение на природен газ, когато са част от вертикално интегрирано предприятие, са независими по отношение на правноорганизационната форма, организацията и вземането на решения от другите дейности на вертикално интегрираното предприятие, които не са свързани с пренос, разпределение и съхранение на природен газ.

(2) За да се осигури независимостта на собственика на газопреносна мрежа и на оператора на съоръжение за съхранение на природен газ по ал. 1, лицата, отговорни за управлението:

1. не участват в дружествени структури на интегрираното енергийно предприятие, отговарящи пряко или непряко за ежедневното осъществяване на дейностите по добив на природен газ, производство на газ от възобновяеми източници, обществена доставка и търговия с природен газ;

2. вземат самостоятелно решения при изпълнение на възложените им с този закон задължения и по отношение на тях са взети подходящи мерки, които отчитат професионалните им интереси, за да се осигури възможността да действат независимо;

3. са длъжни да не допускат дискриминационно поведение при изпълнение на възложените им с този закон задължения.

(3) Собственикът на газопреносна мрежа и операторът на съоръжение за съхранение на природен газ изготвят програма, в която се посочват мерки за изпълнение на ал. 1 и 2, съдържаща конкретни задължения на служителите за постигането й, като се определя лице, отговарящо за контрола по изпълнението на програмата.

(4) Лицето по ал. 3 представя на комисията годишен отчет за мерките по ал. 3, който се публикува на интернет страниците на собственика на газопреносна мрежа и на оператора на съоръжение за съхранение на природен газ.

(5) Собственикът на газопреносна мрежа е длъжен да пази поверителността на информацията, която е търговска тайна, получена е при и по повод дейността му и може да доведе до търговски предимства. Информация се предоставя при условия на равнопоставеност.

(6) Дружеството, което притежава операторът на съоръжение за съхранение на природен газ, не дава нареждания по отношение на неговата текуща дейност и не взема решения относно изграждане или модернизиране на съоръжение за съхранение на природен газ извън одобрените бизнес планове. Операторът на съоръжение за съхранение на природен газ притежава ефективни, независими от вертикално интегрираното предприятие за природен газ права за вземане на решения относно активите, които са необходими за функционирането, поддръжката или развитието на съоръжението за съхранение.

Чл. 81о

(1) Всяко предприятие, което придобие преносна мрежа след сертифициране, функционира като оператор на преносна мрежа.

(2) Предприятието по ал. 1 не осъществява дейности по производство на електрическа енергия, производство на газ от възобновяеми източници, добив на природен газ или доставка на електрическа енергия или на природен газ и не е част от вертикално интегрирано предприятие, в което се осъществяват такива дейности.

(3) Операторът по ал. 1 изпълнява изискванията на чл. 81ж, ал. 1 и чл. 81л, ал. 2, т. 1 и 2. Прилагат се съответно чл. 81ж, ал. 11 и 13, чл. 81л, ал. 3 и 9 и чл. 81м, ал. 4, съответно чл. 81н, ал. 5.

(4) Оператор на преносна мрежа, който е бил част от вертикално интегрирано предприятие, е длъжен да пази поверителността на информацията, която е търговска тайна и е получена при и по повод дейността му.

(5) Персоналът на оператор, който е бил част от вертикално интегрирано предприятие, не се прехвърля към предприятия, изпълняващи някоя от функциите по производство или доставка.

(6) Изискването по ал. 1 се смята за изпълнено, когато две или повече предприятия, притежаващи преносни мрежи, са създали съвместно предприятие, действащо като оператор на преносните мрежи в Република България и друга държава – членка на Европейския съюз, по отношение на съответните преносни мрежи. Друго предприятие не може да бъде част от съвместното предприятие, освен ако е било одобрено като независим преносен оператор или като независим системен оператор на преносна мрежа.

Чл. 82

(1) Всички електроенергийни обекти на територията на страната се свързват и функционират в единна електроенергийна система с общ режим на работа и с непрекъснат процес на производство, преобразуване, пренос, разпределение и потребление на електрическа енергия.

(2) Електроенергийната система обхваща енергийните обекти за производство на електрическа енергия съоръженията за съхранение на електрическа енергия, електропреносната мрежа, отделните електроразпределителни мрежи и електрическите уредби на клиентите.

(3) Паралелната работа на електроенергийната система с други електроенергийни системи и обединения на системи се осъществява в съответствие със сключените международни актове в областта на електроенергетиката и при спазване на техническите норми и изискванията за надеждна и безопасна работа.

Чл. 83

(1) Устройството и експлоатацията на електроенергийната система се осъществяват съгласно норми, предвидени във:

1. наредба за устройството на електрическите уредби и електропроводи, която регламентира техническите норми за проектиране и изграждане на електрически уредби и електропроводи;

2. наредба за техническата експлоатация на електрическите централи и мрежи, която регламентира условията и реда за организация и техническата експлоатация на електрически централи и мрежи, на централи за производство на електрическа и/или топлинна енергия на съоръжения за съхранение на електрическа енергия, на топлопреносни мрежи, на хидротехническите съоръжения на централите и техните механични части (и управление и техническа експлоатация на електрически централи и мрежи);

3. наредба за техническата експлоатация на електрообзавеждането, която регламентира правилата за поддържане в техническа изправност и правилата за безопасна експлоатация на електрическите уредби и съоръжения на предприятията, присъединени към електропреносната и/или електроразпределителната мрежа;

4. правилата за управление на електроенергийната система, които регламентират правата и задълженията на оператора на електропреносната мрежа и присъединените към електропреносната мрежа лица във връзка с планиране развитието на електропреносната мрежа, планиране и управление на режима на работа на електроенергийната система, процедурите по задължителния обмен на данни, реда за оперативно оповестяване и обмен на информация, създаване и изпълнение на защитен план и план за възстановяване на електроенергийната система, условия и ред за провеждане на системни изпитвания и за предоставяне на допълнителни услуги, за условията и реда за достъп до електропреносната мрежа, за пренос на електрическа енергия през електропреносната мрежа включително приоритетите за достъп и диспечерско управление, за прилагане на нормите за сигурност и качество на снабдяването с електрическа енергия, пренасяна през електропреносната мрежа, и предоставяните услуги;

5. правилата за управление на електроразпределителните мрежи, които регламентират правата и задълженията на оператора на електроразпределителната мрежа, оператора на затворена електроразпределителна мрежа и присъединените към съответната мрежа лица във връзка с планиране развитието на мрежата, планиране и управление на режима на работа на електроразпределителната мрежа, процедурите по задължителен обмен на данни, реда за оперативно оповестяване и обмен на информация, създаване и изпълнение на местен защитен план и за предоставяне на допълнителни услуги, условията и реда за достъп до електроразпределителните мрежи, за пренос на електрическа енергия през електроразпределителните мрежи включително приоритетите за достъп и диспечерско управление, за нормите за сигурност и качество на снабдяването с електрическа енергия, пренасяна през електроразпределителните мрежи, и предоставяните услуги, отговорностите на оператора на електроразпределителната мрежа за доставката и осигуряването на продукти и услуги, необходими за ефективното, надеждно и сигурно действие на разпределителната мрежа, гарантиращо ефективното участие на всички участници на пазара, включително на производителите на електрическа енергия от възобновяеми източници, участниците на пазара, които извършват оптимизация на потреблението, операторите на съоръжения за съхраняване на енергия и участниците на пазара, извършващи агрегиране, техническите изисквания за участие на пазара въз основа на техническите характеристики на пазара и възможностите на всички участници.;

6. правилата за измерване на количеството електрическа енергия, регламентиращи принципите на измерване, начините и местата за измерване,, включително реда и начините за преизчисляване на количеството електрическа енергия при установяване на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия или за която има измерени показания в невизуализиран регистър на средството за търговско измерване, реда и начина за обслужване на средствата за търговско измерване, както и създаването, поддържането и достъпа до регистрираните от тези средства база данни.

(2) Наредбите по ал. 1, т. 1 — 3 се издават от министъра на енергетиката и енергийните ресурси. Правилата по ал. 1, т.4 — 6 се приемат от комисията по предложение на енергийните предприятия и се публикуват от енергийните предприятия и комисията на интернет страниците им.

(3) Техническите правила и нормативи за проектиране, изграждане и ползване на обектите и съоръженията за производство, преобразуване, съхранение, пренос и разпределение на електрическа енергия се определят с наредба на министъра на регионалното развитие и благоустройството и министъра на енергетиката и енергийните ресурси.

Чл. 84

(1) Производство на електрическа енергия могат да осъществяват енергийни предприятия, получили лицензия за производство по реда на този закон, освен в случаите по чл. 39, ал. 4, т. 1 и 5.

(2) Производителите на електрическа енергия са длъжни да сключат договори за достъп с оператора на електропреносната мрежа и/или с оператора на електроразпределителна мрежа, в които се уреждат правата и задълженията на страните във връзка с диспечирането и предоставянето на допълнителни услуги.

(3) Договорите по ал. 2 са условие за изпълнение на договорите за продажба на електрическа енергия, включително изпълнението на договорите по чл. 93а и чл. 94а, ал. 3.

(4) Производителите на електрическа енергия са длъжни да спазват нормите за качество и надеждност на произвежданата електрическа енергия съгласно правилата по чл. 83, ал. 1, т. 4 и 5 с оглед гарантиране сигурността на електроенергийната система.

(5) Производителите, които не спазват нормите за качество и надеждност по ал. 4 съгласно правилата по чл. 83, ал. 1, т. 4 и 5, могат да бъдат изключени от системата от съответния оператор на мрежа до отстраняване на несъответствията.

(6) Производителите на електрическа енергия от топлоелектрическите централи с комбинирано производство на топлинна и електрическа енергия са задължени:

1. да поддържат електрическа мощност за производство на електрическа енергия с постигнати показатели за висока ефективност, съответстваща на полезния топлинен товар, ако не е договорено изкупуване на по-голяма мощност в резултат на сключени договори по реда на глава девета, раздел VІІ, или не е разпоредено друго от оператора на мрежата;

2. да осигурят възможност на оператора на електропреносната мрежа и/или оператора на електроразпределителна мрежа за оперативен контрол чрез предаване на данни в реално време за производството на топлинна и електрическа енергия на производството на електрическа енергия, произведена от високоефективен комбиниран начин, комбинирана електрическа енергия без постигнати показатели за високоефективно комбинирано производство и за количествата некомбинирана електрическа енергия, необходима за осигуряване експлоатационната надеждност на основните съоръжения.

(7) Условията и начинът на изпълнение на задълженията по ал. 6 се уговарят в договорите между производителя и оператора на електропреносната мрежа и/или на оператора на електроразпределителна мрежа. В случаите, когато централата е присъединена едновременно към електропреносната и електроразпределителната мрежа, условията и начинът на изпълнението на задълженията по ал. 6 се договарят в договора между производителя и операторите на съответните мрежи.

Чл. 85

(1) Производителите на електрическа енергия са длъжни да поддържат резерви от горива, включително и от местни твърди горива в количество, което да гарантира продължително и надеждно производство.

(2) Условията и редът за набирането, поддържането на резервите от горива и контрола се определят с наредба на министъра на икономиката и енергетиката.

Чл. 86

(1) Преносът на електрическа енергия се осъществява от оператора на електропреносната мрежа, получил лицензия за пренос на електрическа енергия и сертифициран по реда на глава осма „а“, раздел І.

(2) Преносът и трансформирането на електрическа енергия е услуга от обществен интерес, която се диспечира от оператора на електропреносната мрежа.

(3) Дейността по пренос на електрическа енергия включва и:

1. представителство на оператора на електропреносната мрежа и контакти с трети страни, с регулаторните органи на други държави – членки на Европейския съюз, както и представителство в рамките на Европейската мрежа на операторите на преносни системи (ЕМОПС за електроенергия);

2. събиране на всички вземания, свързани с преноса, включително за достъп, изравнителни плащания за допълнителни услуги, като закупуване на услуги (разходи за балансиране, енергия за покриване на загуби), както и за претоварване по механизма за компенсиране между операторите на преносни системи в съответствие с чл. 13 от Регламент (ЕО) № 714/2009;

3. експлоатацията, поддръжката и развитието на сигурна, ефикасна и икономична електропреносна мрежа с цел осигуряване на отворен пазар, съобразено с изискванията за опазване на околната среда, енергийна ефективност и ефективно използване на енергията;

4. инвестиционно планиране, което да осигури дълготрайният капацитет на мрежата да покрива в разумни граници търсенето и да гарантира сигурността на доставките;

5. създаването на подходящи съвместни предприятия, включително с един или повече оператори на електропреносни мрежи, енергийни борси и другите съответни участници, с цел да се развива създаването на регионални пазари или да се улеснява процесът на либерализиране, и

6. всички корпоративни услуги, включително правни услуги, счетоводство и услуги, свързани с информационни технологии.

(4) Операторът на електропреносната мрежа по всяко време действа така, че да осигури наличността на необходимите му ресурси за изпълнение на дейността по преноса по подходящ и ефективен начин и за развитие и поддръжка на ефективна, сигурна и икономична преносна мрежа.

Чл. 87

(1) Операторът на електропреносната мрежа осигурява разширението, реконструкцията и модернизацията на преносната мрежа в съответствие с дългосрочните прогнози и планове за развитие на електроенергетиката.

(2) Операторът на електропреносната мрежа осигурява:

1. единното управление на електроенергийната система и надеждното функциониране на електропреносната мрежа, включително наличието на всички необходими допълнителни услуги;

2. преноса на електрическа енергия по електропреносната мрежа, предоставянето и управлението на достъпа на трети страни на недискриминационна основа между ползватели на мрежата или групи от ползватели на мрежата;

3. поддържането на обектите и съоръженията на електропреносната мрежа в съответствие с техническите изисквания и с изискванията за безопасност при работа;

4. съгласуваното развитие и оперативната съвместимост на електропреносната мрежа с взаимносвързани електропреносни мрежи;

5. поддържането и развитието на спомагателните мрежи;

6. измерването на електрическата енергия в електропреносната мрежа.

7. гарантирането на сигурна, надеждна и ефективна електроенергийна система, включително чрез ползване на услуги за оптимизация на потреблението, както и услуги, предоставяни от оператори на съоръжения за съхранение на електрическа енергия.

(3) За изготвяне на електроенергийния баланс на страната операторът на електропреносната мрежа:

1. разработва краткосрочни и дългосрочни прогнози за изменение на потреблението на електрическа енергия в страната;

2. организира извършването на проучвания на възможностите за разширение и модернизация на електропреносната мрежа с оглед въвеждането в експлоатация на нови мощности, извеждането от експлоатация на съществуващи производствени мощности, присъединяването към електропреносната мрежа на нови клиенти, очакваното увеличаване на количеството пренасяна електрическа енергия, въвеждането на нови технологии, осигуряващи по-високо качество и сигурност на предоставяните услуги, и ефективност на дейността; проучванията се придружават от технико-икономически и екологичен анализ;

3. изготвя краткосрочни, средносрочни и дългосрочни прогнози и планове за разширение и модернизация на електропреносната мрежа и развитие на спомагателните мрежи, включително с цел подобряване на сигурността на доставките;

4. изготвя краткосрочни и дългосрочни планове за развитие на електроенергийната система с цел осигуряване на електроенергийния баланс;

5. въз основа на проучванията, прогнозите и плановете изготвя и предоставя на министъра на икономиката и енергетиката проект на електроенергиен баланс на страната и проект на опис на необходимите за задоволяване нуждите на страната източници, включително нови производствени мощности и междусистемни електропроводи.

Чл. 87а

Операторът на електропреносната мрежа няма право да притежава, разработва, експлоатира или управлява съоръжения за съхранение на енергия.

Чл. 88

(1) Разпределението на електрическа енергия и експлоатацията на електроразпределителните мрежи се осъществяват от оператори на електроразпределителни мрежи – собственици на такива мрежи на обособена територия, лицензирани за извършване на разпределение на електрическа енергия за съответната територия.

(2) Разпределението на електрическа енергия е услуга от обществен интерес.

Чл. 88а

(1) Разпределението на електрическа енергия и експлоатацията на затворените електроразпределителни мрежи се осъществяват от оператори на затворени електроразпределителни мрежи, лицензирани за извършване на разпределение на електрическа енергия в затворена електроразпределителна мрежа.

(2) Операторът на затворена електроразпределителна мрежа има правата и задълженията на оператор на електроразпределителна мрежа с изключение на тези по чл. 90 и чл. 104а, ал. 3. При осъществяване на дейността си операторът на затворена електроразпределителна мрежа, която служи за разпределение на електрическа енергия между енергийни обекти с интегрирана дейност, не прилага общи условия по чл. 104а, ал. 1.

(3) Операторът на затворена електроразпределителна мрежа няма право да извършва разпределение на електрическа енергия за снабдяване на битови клиенти, освен при несистемно ползване на мрежата от малък брой битови клиенти, които работят по трудово или друго правоотношение за ползвател на затворената електроразпределителна мрежа и се намират на територията на затворената електроразпределителна мрежа.

(4) Експлоатацията на затворените разпределителни мрежи се осъществява съгласно правилата по чл. 83, ал. 1, т. 5.

(5) Затворените разпределителни мрежи се считат за разпределителни мрежи.

Чл. 89

(1) За лицензионната територия, обхваната от електроразпределителната мрежа, операторът на електроразпределителната мрежа осигурява:

1. разпределение на електрическата енергия, постъпваща в електроразпределителната мрежа;

2. непрекъснатост на електроснабдяването и качество на доставяната електрическа енергия;

3. управление на електроразпределителната мрежа;

4. поддържане на електроразпределителната мрежа, обектите и съоръженията и на спомагателните мрежи в съответствие с техническите изисквания;

5. разширяване, реконструкция и модернизация на електроразпределителната мрежа и на спомагателните мрежи, съобразено с изискванията за опазване на околната среда, енергийна ефективност и ефективно използване на енергията;

6. измерване на електрическата енергия в електроразпределителната мрежа;

7. други услуги, свързани с лицензионната дейност.

(2) Операторът на електроразпределителна мрежа предвижда в годишния си инвестиционен план дейности за реконструкция и/или модернизация на конкретни съоръжения и въз основа на направени предложения от кметове на общини по чл. 6, ал. 4.

(3) Информация за съоръженията по ал. 2 се публикува на интернет страницата на оператора.

Чл. 90

(1) Операторът на електроразпределителната мрежа:

1. проучва перспективите за икономическо развитие и изменението на електропотреблението на съответната територия;

2. изготвя краткосрочни и дългосрочни планове за развитие на електроразпределителната мрежа;

3. предоставя резултатите от проучванията и изготвените планове по т. 1 и 2 на оператора на електропреносната мрежа.

(2) Операторът на електроразпределителната мрежа няма право да притежава, разработва, експлоатира или управлява съоръжения за съхранение на енергия.

(3) Операторът на електроразпределителната мрежа и на затворена електроразпределителна мрежа няма право да притежава, разработва, управлява или експлоатира зарядни точки за електрически превозни средства, с изключение на случаите, в които операторът на разпределителна мрежа притежава зарядни точки единствено за своя собствена употреба.

Чл. 91

(1) Сделки с електрическа енергия може да се сключват по цени по чл. 30а, по свободно договорени цени между страни и на борсов пазар, както и на балансиращ пазар на електрическа енергия.

(2) Сделките с електрическа енергия се извършват при спазване разпоредбите на този закон и правилата за търговия с електрическа енергия,. Правилата се публикуват от енергийните предприятия и комисията на интернет страниците им.

(3) С правилата по ал. 2 се определят правилата за снабдяване от крайни снабдители и доставчици от последна инстанция реда за регистрация на пазара и за отстраняване от пазара на търговски участник, правила за обмен на данни, начинът на администриране на сделките, известяването на почасови графици, организиране и работа на борсовия пазар, пазара на балансираща енергия и пазара за предоставяне на преносна способност, механизмите за определяне на цените за небаланс, както и регистрирането на отделните видове балансиращи групи и дейността на координаторите на балансиращи групи.

(4) Комисията при отчитане на постигнатите резултати от работата на електроенергийната система и пазара на електрическа енергия и процедурите, регламентирани в правилата за търговия с електрическа енергия, по предложение на енергийните предприятия или по своя инициатива изменя или приема нови правила за търговия с електрическа енергия при спазване на принципите на равнопоставеност и баланс на интересите на всички страни.

Чл. 92

Страни по сделките с електрическа енергия са:

1.

2. краен снабдител на електрическа енергия;

3. производител;

4. краен клиент;

5. оператор на електропреносната мрежа;

6. оператор на електроразпределителна мрежа;

6а. оператор на затворена електроразпределителна мрежа;

6б. оператор на съоръжение за съхранение на електрическа енергия;

7. търговец на електрическа енергия;

8. доставчик от последна инстанция;

9. координатор на балансираща група.

10. оператор на борсов пазар на електрическа енергия.

11. граждански енергийни общности;

12. независим доставчик на услуги по агрегиране;

13. активни клиенти.

Чл. 92а

(1) Операторите на публично достъпни зарядни точки са страни по сделки с електрическа енергия като крайни клиенти във връзка с предоставяни от тях услуги за зареждане на електрически превозни средства.

(2) Ползвателите на услуги за зареждане на електрически превозни средства не са страни по сделките с електрическа енергия.

(3) Доставката на електрическа енергия за зарядна точка, разположена в имот, който се снабдява като обект на краен клиент, може да е предмет на сделка, страна по която е енергийно предприятие, различно от доставящото електрическа енергия за снабдяване на имота.

(4) Сделките с електрическа енергия по ал. 1 и 3 и отношенията по предоставянето на услуги за зареждане на електрически превозни средства се уреждат съгласно правилата по чл. 91, ал. 2.

(5) Краен клиент, притежаващ зарядна точка в съсобствен имот, е индивидуална страна по сделка с електрическа енергия за зарядна точка, независимо дали имотът е снабден с електрическа енергия за други цели и/или от друг доставчик.

Чл. 93

(1) Общественият доставчик на електрическа енергия осигурява снабдяването с електрическа енергия на обществените снабдители и на клиенти, присъединени към преносната мрежа, които не са избрали друг доставчик.

(2) Общественият доставчик има изключително право да сключва сделки за внос и износ на електрическа енергия.

Чл. 93а

(1)

1. от централи, присъединени към електропреносната мрежа с обща инсталирана електрическа мощност, по-малка от 500 kW, произведена от възобновяеми източници и от високоефективно комбинирано производство на електрическа и топлинна енергия;

2. по договори за дългосрочно изкупуване на разполагаемост и електрическа енергия;

3. в количество, определено по реда на чл. 4, ал. 2, т. 8.

(2) Дългосрочни договори за изкупуване на електрическа енергия и разполагаемост или други подобни споразумения със същия или еквивалентен предмет или ефект, включително допълнителни споразумения за продължаване срока на действащи договори, не могат да се сключват. Производители на електрическа енергия от въглища, които са се възползвали от такива договори, не могат да получават нова държавна помощ за подпомагане на производството от въглища.

(3) Дългосрочни споразумения за закупуване на електрическа енергия и дългосрочни договори за изкупуване на електрическа енергия или други подобни договори със същия или еквивалентен предмет или ефект, включително допълнителни споразумения за продължаване срока на действащи договори, могат да се сключват само за закупуване на електрическа енергия от възобновяеми източници.

(4) Търговските (TPS) графици на производителите на високоефективна комбинирана електрическа енергия могат да бъдат променяни само по реда на чл. 73.

(5) Производителите на електрическа енергия, с изключение на производителите на електрическа енергия от възобновяеми източници, може да сключват споразумения за закупуване на електрическа енергия със срок до две години на организиран борсов пазар.

Чл. 94

(отменен)

Обществените снабдители на електрическа енергия осигуряват снабдяването с електрическа енергия на клиенти, присъединени към разпределителните мрежи, за териториите на които снабдителите имат лицензия. Крайните снабдители удостоверяват с протокол от измерванията и фактура количествата електрическа енергия, закупена от всеки производител.

Чл. 94а

(1) Крайният снабдител осигурява на битовите крайни клиенти ползване на универсална услуга по цената по чл. 30а, за което е длъжен да снабдява с електрическа енергия техните обекти, присъединени към електроразпределителна мрежа на ниво ниско напрежение, когато тези клиенти не се снабдяват от друг доставчик. Това задължение се изпълнява по прозрачен и недискриминационен начин, без да възпрепятства свободния избор на доставчик.

(2) Снабдяването с електрическа енергия по ал. 1 е услуга, която се предоставя при условията на равнопоставеност в съответствие с правилата по чл. 21, ал. 1, т. 10.

(3) Краен снабдител изкупува електрическа енергия, произведена от възобновяеми източници и от високоефективно комбинирано производство на електрическа и топлинна енергия от производители по чл. 162 и по чл. 31 от Закона за енергията от възобновяеми източници, присъединени към електроразпределителна мрежа. Крайният снабдител продава изкупената електрическа енергия на организиран борсов пазар на пазарен сегмент ден напред чрез отделна регистрация.

(4) Електрическата енергия, доставена от краен снабдител на битов краен клиент по цени, определени при условията на чл. 30а, може да се използва само за собствено крайно потребление от съответния битов краен клиент.

Чл. 95

(1) Всеки клиент има право да избира доставчик на електрическа енергия независимо от това в коя държава е регистриран доставчикът, доколкото доставчикът спазва правилата по чл. 91, ал. 2.

(2) Операторът на мрежата извършва смяната на доставчика съгласно правилата по чл. 91, ал. 2 до три седмици след получаване на писменото искане на клиента.

(3) Смяната на доставчика при спазване на договорните условия не е съпроводена с допълнителни задължения за клиента.

(4) Всеки доставчик изготвя и изпраща окончателна изравнителна сметка при избор на друг доставчик в срок до 6 седмици след смяната на доставчика.

(5) Когато доставка по ал. 1 е отказана от доставчик в друга държава – членка на Европейския съюз, поради това, че клиентът няма право да избира доставчик в другата държава, по искане на клиента комисията уведомява регулаторния орган на тази друга държава, а при необходимост – и Европейската комисия, за предприемане на действия за отмяна на отказа.

(6) При първоначална регистрация на пазара на електрическа енергия, с договора за доставка клиентът упълномощава доставчика да сключи от негово име и за негова сметка договори със съответния оператор на мрежата и с доставчика от последна инстанция, както и да подаде заявлението за първоначална регистрация. Договорите може да бъдат сключени и по електронен път с електронен подпис.

Чл. 95а

(1) Доставчикът от последна инстанция осигурява снабдяването с електрическа енергия на крайни клиенти, които не могат да бъдат клиенти на крайния снабдител по чл. 94а, ал. 1 включително на крайни клиенти, снабдявани на територия, за която е издадена лицензия за дейността разпределение на електрическа енергия в затворена електроразпределителна мрежа и чиято територия е изключена от територията на този краен снабдител до избора на друг доставчик или избраният доставчик не извършва доставка по независещи от крайния клиент причини.

(2) Снабдяването с електрическа енергия по ал. 1 е услуга от обществен интерес по смисъла на този закон, която се предоставя въз основа на договор при общи условия при условията на равнопоставеност в съответствие с правилата по чл. 91, ал. 2.

Чл. 96

Търговците на електрическа енергия са лицензирани за дейността си лица, които отговарят на условията за финансово гарантиране на сключваните от тях сделки с електрическа енергия, определени в правилата по чл. 24, ал. 3,.

Чл. 97

(1) Сделки с електрическа енергия между краен снабдител и битов краен клиент за обекти, присъединени към електроразпределителна мрежа на ниво ниско напрежение, когато клиентът не е избрал друг доставчик, се сключват по цената по чл. 30а, ал. 3.

(2) Операторът на електропреносната мрежа сключва сделки с операторите на съседните системи за взаимно компенсиране влиянието на презграничните потоци на електрическа енергия.

Чл. 98

(отменен)

(1) Обществените снабдители на електрическа енергия продават електрическа енергия на клиенти при публично известни общи условия.

(2) Общите условия по ал. 1 се изготвят от обществените снабдители на електрическа енергия и се одобряват от комисията.

(3) Общите условия съдържат задължително: 1.условията за качество на снабдяването;

2. информация, която се предоставя от дружествата;

3. срок на договора;

4. условията за прекратяване или прекъсване на снабдяването; 5.отговорността на енергийното предприятие при нерегламентирано прекъсване и некачествено снабдяване.

(4) Обществените снабдители на електрическа енергия публикуват одобрените общи условия най-малко в един централен и един местен всекидневник. Общите условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от клиентите.

(5) В срок до 30 дни след влизането в сила на общите условия клиентите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат при съответния обществен снабдител на електрическа енергия заявление, в което да предложат специални условия. Приетите от обществения снабдител на електрическа енергия специални условия, различни от публикуваните общи условия, се отразяват в допълнителни писмени споразумения.

(6) Процедурата, предвидена в ал. 2-4, се прилага и при внасяне на промени в общите условия.

Чл. 98а

(1) Крайният снабдител продава електрическа енергия при публично известни общи условия.

(2) Общите условия съдържат задължително:

1. информация, която се предоставя от снабдителя;

2. срок на договора и права и задължения на страните по договора;

3. условията за прекратяване или прекъсване на снабдяването;

4. ред и срокове за заплащане, включително възможност за заплащане на месечни вноски;

5. отговорността на енергийното предприятие при неизпълнение на общите условия.

6. ред за уведомяване на клиента при извършване на корекция на сметка съгласно правилата по чл. 83, ал. 1, т. 6:

7. видовете лични данни, които задължително се обработват от крайния снабдител, включително, но не само:

(3) Крайният снабдител с електрическа енергия публикува общите условия най-малко в един централен и един местен всекидневник.

(4) Публикуваните общи условия влизат в сила за клиентите на крайния снабдител, без изрично писмено приемане.

(5) В срок до 30 дни след влизането в сила на общите условия клиентите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат при съответния краен снабдител на електрическа енергия заявление, в което да предложат специални условия. Приетите от крайния снабдител на електрическа енергия специални условия, различни от публикуваните общи условия, се отразяват в допълнителни писмени споразумения.

Чл. 98б

(отменен)

(1) Потребителите на крайния снабдител сключват договор с разпределителното предприятие за преноса по разпределителни мрежи на потребената от тях електрическа енергия при публично известни общи условия.

(2) Общите условия съдържат задължително:

1. информация, която се предоставя от разпределителното предприятие;

2. условията за прекратяване или прекъсване на снабдяването;

3. условия за качество и надеждност на снабдяването;

4. отговорността на енергийното предприятие при нерегламентирано прекъсване и некачествено снабдяване.

(3) Разпределителното предприятие публикува общите условия най-малко в един централен и един местен всекидневник.

(4) Публикуваните общи условия влизат в сила за потребителите, които купуват електрическа енергия от крайния снабдител, без изрично писмено приемане.

Чл. 99

(1) За целите на балансиране на производството и потреблението на електрическа енергия операторът на електропреносната мрежа организира пазар на балансираща енергия в съответствие с правилата по чл. 91, ал. 2.

(2) Операторът на електропреносната мрежа е страна по всички сделки с балансираща енергия.

(3) Операторът на електропреносната мрежа сключва сделки с доставчиците на балансираща енергия от страната и/или извън страната за балансиране на електроенергийната система.

(4) Операторът на електропреносната мрежа сключва сделки за уреждане на небаланси с координаторите на балансиращи групи и с лицата, които поради неучастието си в балансиращи групи отговарят самостоятелно за своите небаланси.

(5) Операторът на електропреносната мрежа урежда сделките и взаимните задължения между участниците в пазара на балансираща енергия, в съответствие с правилата по чл. 91, ал. 2.

Чл. 100

(6) Производители по чл. 162а и производители с обект с обща инсталирана мощност 4 MW и над 4 MW по Закона за енергията от възобновяеми източници може да продават цялата или част от произведената от тях електрическа енергия чрез координатор на балансираща група. В този случай координаторът регистрира при независимия преносен оператор производителите като подгрупа в балансиращата група и задължително продава закупената от тях електрическа енергия чрез отделна регистрация на организиран борсов пазар. (7) Координаторът по ал. 6 изготвя месечна справка за продадената електрическа енергия на организиран борсов пазар по производители, която предоставя на комисията и фонда до 10-число на месеца, следващ месеца, за който се отнася.

(8) С цел гарантиране на сигурността на доставките за снабдяване на битови крайни клиенти и предвидимостта на разходите за балансиране организираният борсов пазар включва и механизъм, на който се предлагат дългосрочни продукти.

(9) Сделки по ал. 8 може да сключват:

1. крайните снабдители, които снабдяват над 10 000 битови крайни клиенти, за закупуване на електрическа енергия за тяхното снабдяване;

2. търговците и производителите на електрическа енергия, самостоятелно или чрез координатор на балансираща група, за продажба на електрическа енергия на крайни снабдители.

(10) Организираният борсов пазар може да приема нестандартни дългосрочни продукти на механизма по ал. 8.

Чл. 101

(1)

(2) Операторът на електропреносната мрежа получава валидирани данни за измерените количества електрическа енергия от операторите на електроразпределителните мрежи и операторите на затворените електроразпределителни мрежи съгласно процедурите и в срокове, регламентирани в правилата по чл. 83, ал. 1, т. 6 и чл. 91, ал. 2.

Чл. 102

Производителите, търговците, общественият доставчик,, крайните снабдители на електрическа енергия доставчиците от последна инстанция, операторът на борсовия пазар на електрическа енергия и клиентите могат да сключват сделки за електрическа енергия с местни лица в държава - членка на Европейския съюз, или регистрирани в държава, с която Република България има постигната договореност по силата на международен акт за взаимно прилагане на съответното право на Европейския съюз, когато:

1. на производителите, търговците на електрическа енергия,,, крайните снабдители на електрическа енергия, оператора на борсовия пазар на електрическа енергия и на клиентите е признато правото за свободна търговия с електрическа енергия съгласно законодателството на другата държава, и

2. при условията на взаимност законодателството на другата държава предвижда възможност за свободна търговия с електрическа енергия за свои клиенти;

3. при условие че клиентите по чл. 94а, ал. 1 са осигурени с необходимата им електрическа енергия с определени качествени показатели при прозрачни и разумни цени.

4. информират участниците за сключените сделки на организирания пазар на електрическа енергия.

Чл. 103

(1) Сделките на организирания борсов пазар на електрическа енергия се осъществяват в съответствие с правилата за търговия с електрическа енергия, определени по чл. 91, ал. 2.

(2) Организирането на борсов пазар на електрическа енергия се извършва от лице, получило лицензия по чл. 39, ал. 1, т. 6, което:

1. публикува правила за работа на организиран борсов пазар на електрическа енергия, включително инструкциите към тях;

2. организира получаване на оферти за продажба и покупка на електрическа енергия;

3. извършва съпоставяне на офертите за продажба и покупка за съответния период до покриване на търсенето;

4. информира участниците за сключените сделки на организирания пазар на електрическа енергия и отчита условията и промените, налагащи се от ограничения в преносните способности или от аварийни ситуации в мрежите;

5. определя цена на търгуваната електрическа енергия за всеки период;

6. публикува информацията, изискуема съгласно правилата за търговия с електрическа енергия по чл. 91, ал. 2.

7. осигурява възможност за предлагане на краткосрочни и дългосрочни продукти, включително продукти със срок на доставка над една година, но не повече от две години.

(3)

1. производителите в рамките на разполагаемостта, определена по реда на чл. 21, т. 17;

2. привилегированите потребители; 3.търговците на електрическа енергия;

4. общественият доставчик-за количества електрическа енергия по чл. 100, ал. 3;

5. обществените снабдители-за количества електрическа енергия по чл. 100, ал. 3.

(4) Операторът на борсовия пазар на електрическа енергия сключва договори с лице, предоставящо клирингови услуги, за гарантиране плащането по сключените сделки.

Чл. 104

(1) Ползвателите на съответната мрежа, с изключение на крайните клиенти, уреждат чрез сделка взаимоотношенията с оператора на електропреносната и/или електроразпределителната или затворената електроразпределителна мрежа за ползване на мрежата, за достъп до мрежата и за преноса на количествата електрическа енергия, постъпили в мрежата или потребени от нея.

(2)

(2) Цените за достъп и/или пренос се дължат от производителите на електрическа енергия, операторите на електроразпределителни мрежи за количеството електрическа енергия за покриване на технологичните разходи по преноса и от крайните клиенти, присъединени към електроенергийната система, освен в случаите по чл. 119, ал. 1, т. 2 и ал. 2.

(3) Редът, условията и съотношението в заплащането на цените по ал. 1 от ползвателите на съответните мрежи се определят в съответната наредба по чл. 36, ал. 3.

Чл. 104а

(1) Крайните клиенти използват електропреносната или съответната електроразпределителна мрежа, към която са присъединени, при публично известни общи условия.

(2) Общите условия съдържат задължително:

1. информация, която се предоставя от оператора на електропреносната или на съответната електроразпределителна мрежа;

2. условията за прекратяване или прекъсване на снабдяването;

3. условията за качество и надеждност на снабдяването;

4. отговорността на оператора при нерегламентирано прекъсване и некачествено снабдяване както и срок за уведомяване в случаи на претърпени вреди от действие или бездействие на оператора, който срок не може да бъде по-кратък от 15 дни от узнаване на вредите;

5. ред за уведомяване на клиента при извършване на корекция на сметка съгласно правилата по чл. 83, ал. 1, т. 6:

6. видовете лични данни, които задължително се обработват от оператора на електропреносната или на съответната електроразпределителна мрежа, включително, но не само:

(3) Операторът на електропреносната или на съответната електроразпределителна мрежа публикува общите условия най-малко в един централен и един местен всекидневник.

(4) Публикуваните общи условия влизат в сила за крайните клиенти без изрично писмено приемане.

(5) Операторите на публично достъпни зарядни точки като крайни клиенти ползват електропреносната или съответната електроразпределителна мрежа, към която са присъединени, при общите условия по ал. 1.

(6) Ползвателите на услуги за зареждане на електрически превозни средства не са страна по сделки с оператора на електропреносната и/или електроразпределителната мрежа.

Чл. 105

(1) С цел гарантиране сигурната работа на електроенергийната система операторът на електропреносната мрежа сключва сделки за допълнителни услуги при условията и по реда на чл. 83, ал. 1, т. 4 и чл. 91, ал. 2 с доставчици от и/или извън страната.

(2) Операторът на електропреносната мрежа закупува разполагаемост за резерви за първично регулиране на честотата, автоматично вторично регулиране и ръчно вторично регулиране на честотата и обменните мощности въз основа на тръжна процедура.

(3)

(3) Операторът на електропреносната мрежа може да провежда търгове и да сключва договори за гарантиране на разполагаемост за резерви за първично регулиране на честотата и автоматично вторично регулиране на честотата от бъдещи съоръжения за съхранение на електрическа енергия, като редът за провеждане на търгове и сключване на договори се урежда в правилата по чл. 83, ал. 1, т. 4 и чл. 91, ал. 2.

(4) Нетната електрическа енергия от активирани допълнителни услуги се заплаща при условия, по ред и при цена, определени в правилата по чл. 91, ал. 2.

(5)

(6) Производителите на електрическа енергия са длъжни да предлагат на оператора на електропреносната мрежа за изкупуване разполагаемост за допълнителни услуги в размер не по-малко от половината на регулировъчния диапазон на планираните за работа блокове за всеки месец.

(7) Операторът на електропреносната мрежа с оглед нуждите на електроенергийната система и по критерия най-ниска цена определя количествата по ал. 6, които подлежат на изкупуване.

(8) Производителите на енергия от високоефективно комбинирано производство на енергия и оператори на съоръжения за съхранение на електрическа енергия могат да предлагат допълнителни услуги на оператора на преносната мрежа в случаите по ал. 7, когато това е технически и икономически съвместимо с начина на експлоатацията на обекта за производство или съоръжението за съхранение.

Чл. 106

(1) С цел гарантиране сигурната работа на електроразпределителните мрежи операторите на електроразпределителните мрежи сключват сделки за допълнителни услуги при условията и по реда на чл. 83, ал. 1, т. 5.

(2) Производителите на енергия от високоефективно комбинирано производство на енергия могат да предлагат допълнителни услуги на операторите на разпределителните мрежи в случаите по ал. 1, когато това е технически и икономически съвместимо с начина на експлоатацията на обекта за производство.

Чл. 107

,, крайните снабдители, доставчиците от последна инстанция, операторът на електропреносната мрежа и операторите на електроразпределителни мрежи могат да поискат издаване на заповед за изпълнение по чл. 410, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс за вземанията си за доставена или пренесена електрическа енергия, както и за оказваните от тях услуги по този закон независимо от техния размер.

Чл. 108

(1) Единното оперативно планиране, координиране и управление на електроенергийната система се осъществява от оператора на електропреносната мрежа и от операторите на всяка от електроразпределителните мрежи.

(2) Оперативното управление и осигуряването на надеждното функциониране на електроенергийната система и електроразпределителните мрежи се осъществяват от специализирани звена на съответния оператор (звена за оперативно управление).

Чл. 109

(1) Операторът на електропреносната мрежа е длъжен да осигурява:

1. сигурно, безопасно и ефективно функциониране на електроенергийната система;

2. поддържане на баланса между производството и потреблението на електрическа енергия;

3. осъществяване на съвместната работа на електроенергийната система с електроенергийните системи на другите страни в съответствие с международните договори;

4. равнопоставен достъп за пренос на електрическа енергия при спазване на изискванията за качество и предоставяне на ползвателите на мрежата на информацията, която им е необходима за ефикасен достъп до мрежата;

5. сигурно и ефективно функциониране на спомагателните мрежи.

(2) Разпорежданията на звеното за оперативно управление на електроенергийната система, свързани с оперативното управление, са задължителни за звената за оперативно управление на електроразпределителните мрежи, за производителите на електрическа енергия и за клиенти, присъединени към електропреносната мрежа.

(3) Операторът на електропреносната мрежа определя координиран график за планираните престои на производствените мощности и елементите на преносната мрежа по критерий максимална надеждност.

Чл. 109а

(отменен)

(1) Когато електроенергийният системен оператор е част от вертикално интегрирано предприятие, дейността му трябва да бъде независима по правноорганизационна форма и вземане на решения от другите дейности на вертикално интегрираното предприятие.

(2) За осигуряване независимостта на електроенергийния системен оператор по ал. 1 лицата, отговорни за управлението, включително оперативното управление на електроенергийната система:

1. не могат да участват в управлението на другите дружества на вертикално интегрираното предприятие, които извършват производство, разпределение, обществена доставка, обществено снабдяване и търговия с електрическа енергия;

2. вземат самостоятелно решения при изпълнение на възложените им с този закон задължения;

3. са длъжни да не допускат дискриминационно поведение при изпълнение на възложените им с този закон задължения.

(3) Електроенергийният системен оператор изготвя програма, в която посочва мерки за изпълнение на целта по ал. 1 и 2, която съдържа конкретни задължения на служителите за постигането й, като определя служител, отговарящ за контрола по изпълнението на програмата.

(4) Електроенергийният системен оператор изготвя годишен отчет за мерките по ал. 3, който се представя на комисията от определения служител и се публикува в бюлетина по чл. 15, ал. 1.

Чл. 110

(1) За целите на измерването на количествата електрическа енергия операторът на електропреносната мрежа и операторите на електроразпределителните мрежи в съответствие с издадените им лицензии осигуряват:

1. техническо и метрологично обезпечаване, развитие и модернизация на средствата за търговско измерване; 2.поддържане на бази данни с регистрацията от средствата за търговско измерване на количеството електрическа енергия по т. 1 и по сделките със свободно договорени цени и на балансиращия пазар.

(2) Собствениците на средствата за търговско измерване предоставят данните от измерването на тези средства на оператора на електропреносната мрежа, необходими за изпълнение на функциите му по чл. 111.

(3) Координаторите на балансиращи групи,, крайните снабдители, доставчиците от последна инстанция, търговците и ползвателите на мрежите получават информация от базата данни от измерванията на оператора на съответната мрежа при условията и по реда на правилата по чл. 91, ал. 2.

Чл. 111

(1) Операторът на електропреносната мрежа администрира сделките с електрическа енергия, които се сключват по регулирани, свободно договорени цени и цени по чл. 30а, и организира пазар на балансираща енергия в съответствие с правилата по чл. 91, ал. 2, като

1. поддържа регистри за лицата, сключващи сделки на пазара на електрическа енергия;

2. поддържа регистри на графици;

3. приема, подрежда в приоритетни списъци по цена и технологични критерии и активира предложения и заявки за покупка/продажба на балансираща енергия;

4. прилага методика за изчисляване и определя цени на балансиращата енергия за всеки период на сетълмент и предоставя на участниците окончателните резултати ежеседмично;

5. изготвя дневни и месечни известия за дължимите суми за балансираща енергия от участниците за всеки период на сетълмент;

6. контролира финансовата обезпеченост на сделките с балансираща енергия и дава задължителни указания на участниците на пазара във връзка с това;

7. при възникване на обстоятелства, застрашаващи сигурността на работата на електроенергийната система или на части от нея, има право временно да спира изпълнението на сделки или да променя договорените количества електрическа енергия по тях при условия и по начин, описани в правилата по чл. 91, ал. 2;

8. предоставя общодостъпна информация за работата на пазара и информация на всеки търговски участник, отнасяща се до неговото участие на пазара, съгласно правилата по чл. 91, ал. 2.

(2) Разходите във връзка с изпълнение на функциите по ал. 1 се признават за икономически обосновани разходи по чл. 31, т. 2.

(3) При поискване операторът на електропреносната мрежа предоставя на търговските участници срещу заплащане допълнителна информация и справки за минали периоди.

Чл. 112

(1) Операторът на електропреносната мрежа регулира разпределението на електрическия товар на електроенергийната система между електрическите централи по технически и икономически критерии.

(2) При разпределението на електрическия товар операторът на електропреносната мрежа осигурява спазването на сключените договори, в които е предвидено задължително изкупуване на част или на цялата произведена електрическа енергия по този закон, като потвърждава графиците на производителите само ако те последователно са спазили задълженията:

1. за предоставяне на допълнителни услуги по договори с оператора на преносната мрежа;

2.

3. за изпълнение на доставки по други договори.

(3) При разделянето на пропускателната способност на елементи от мрежата операторът на електропреносната мрежа спазва технически и икономически правила за равноправен достъп и спазване на задълженията за сигурност на мрежата и за публичност на информацията.

(4) Операторът на електропреносната мрежа има право да санкционира нарушителите на договорените с ползвателите на мрежата технически изисквания за надеждна работа на електроенергийната система и нарушаване на правилата за работа на пазара на балансираща енергия.

Чл. 113

(1) Операторите на електроразпределителните мрежи са длъжни да осигуряват:

1. надеждно, безопасно и ефективно функциониране на съответната електроразпределителна мрежа;

2. надеждно и ефективно функциониране на спомагателните мрежи;

3. равнопоставен достъп за пренос на електрическа енергия при спазване на изискванията за качество;

4. равнопоставеност на производителите, операторите на съоръжения за съхранение на електрическа енергия и равнопоставеност на клиентите, свързани към мрежата.

(2) Разпорежданията на звеното за оперативно управление на електроразпределителна мрежа, свързани с оперативното управление, са задължителни за оперативния дежурен персонал от енергийните обекти на крайните клиенти и производителите на електрическа енергия, присъединени към съответната разпределителна мрежа.

Чл. 113а

(1) Когато операторът на електроразпределителната мрежа е част от вертикално интегрирано предприятие, дейността му трябва да бъде независима по правноорганизационна форма и при вземане на решения от другите дейности, които не са свързани с разпределение на електрическа енергия.

(2) За осигуряване независимостта на оператора на електроразпределителната мрежа по ал. 1 лицата, отговорни за управлението, включително оперативното управление на електроразпределителните мрежи:

1. не могат да участват в управлението на другите дружества на вертикално интегрираното предприятие, които извършват производство, пренос, обществена доставка, снабдяване от краен снабдител и търговия с електрическа енергия;

2. вземат самостоятелно решения при изпълнение на възложените им с този закон задължения и по отношение на тях са взети подходящи мерки, които отчитат професионалните им интереси, за да се осигури възможността да действат независимо;

3. са длъжни да не допускат дискриминационно поведение при изпълнение на възложените им с този закон задължения.

(3) Операторът на електроразпределителната мрежа изготвя програма, в която посочва мерки за изпълнение на целта по ал. 1 и 2, която съдържа конкретни задължения на служителите за постигането й.

(4) Операторът на електроразпределителната мрежа определя отговорник по съответствието, отговарящ за контрола по изпълнението на програмата по ал. 3, като осигурява неговата независимост, както и достъп до информацията за оператора на електроразпределителна мрежа и всички свързани с него предприятия, необходима за изпълнението на задачите му.

(5) Операторът на електроразпределителната мрежа изготвя годишен отчет за мерките по ал. 3, който се представя на комисията от отговорника по съответствието и се публикува в съответствие с чл. 15.

(6) Операторът на електроразпределителната мрежа в комуникациите си и при използване на търговската си марка не създава объркване по отношение на отделната си идентичност от частта на вертикално интегрираното предприятие, осъществяваща доставки на електрическа енергия.

(7) Операторът на електроразпределителна мрежа трябва да има ефективни права за вземане на решения, независимо от интегрираното електроенергийно предприятие, по отношение на активите, необходими за експлоатацията, поддръжката или развитието на мрежата.

(8) Дружеството, което притежава оператор на електроразпределителна мрежа:

1. не дава нареждания по отношение на неговата текуща дейност и не взема решения относно дейностите по изграждане, разширяване, реконструкция или модернизация на мрежата, когато тези дейности са в рамките на одобрения бизнес план;

2. може да прилага подходящи координационни механизми, които да гарантират защитата на неговите икономически и управленско-надзорни права в дружеството – оператор по отношение възвръщаемостта върху активите, както и да одобрява бизнес плана на оператора и да поставя общи ограничения върху равнището на неговата задлъжнялост.

Чл. 114

Операторите на електропреносната и електроразпределителните мрежи са длъжни да пазят поверителността на информацията, която е търговска тайна и е получена при или по повод изпълнението на техните задължения. Операторите са длъжни да предоставят информация относно тяхната дейност при условията на равнопоставеност.

Чл. 115

(1) Условията и редът, при които се осъществява дейността по управление на електроенергийната система и на електроразпределителните мрежи, както и дейността на оперативния дежурен персонал от електроенергийните обекти и електрическите уредби на крайните клиенти, се определят с наредба на министъра на икономиката, енергетиката и туризма.

(2) Работещите като оперативен дежурен персонал в подземни ВЕЦ и ПАВЕЦ, за които е установено намалено работно време съгласно чл. 137 от Кодекса на труда, може да полагат труд на смени, като максималната продължителност на работна смяна при сумирано изчисляване на работното време може да бъде до 12 часа, независимо от продължителността на намаленото работно време.

Чл. 116

(1) Операторът на електропреносната мрежа, съответно операторът на електроразпределителна мрежа, е длъжен да присъедини всеки обект на производител на електрическа енергия или на съоръжение за съхранение на електрическа енергия, разположени на съответната територия, за който производителят, съответно операторът на съоръжение:

1. е сключил писмен договор за присъединяване по цена за присъединяване, определена съгласно съответната наредба по чл. 36, ал. 3;

2. е изпълнил своите задължения по договора по т. 1 и нормативните изисквания за присъединяване към електропреносната или електроразпределителната мрежа;

3. има изградени електрически уредби в границите на собствения си имот или на имота, в който има право да строи, отговарящи на техническите норми и на изискванията за безопасна работа, и

4. е сключил договор за достъп по чл. 84, ал. 2.

(2) Операторът на електропреносната мрежа, съответно операторът на електроразпределителна мрежа, е длъжен да определи технически възможното място на присъединяване при съобразяване с критериите за сигурно функциониране на електроенергийната система и в съответствие с утвърдените планове за развитие на електрическите мрежи.

(3) Операторът на електропреносната мрежа, съответно операторът на електроразпределителна мрежа, е длъжен да извършва разширението и реконструкцията на електропреносната или съответната електроразпределителна мрежа, свързани с присъединяването на обекти на производители или на съоръжения за съхранение на електрическа енергия, до мястото на присъединяването.

(4) Електрическите уредби високо и средно напрежение, които служат за присъединяване на производител на електрическа енергия или оператор на съоръжение за съхранение на електрическа енергия към електропреносната или съответната електроразпределителна мрежа и не са елементи на тези мрежи, се изграждат за негова сметка и са негова собственост.

(5) Електропроводите високо и средно напрежение, които свързват уредбите по ал. 4 със съответната електрическа мрежа в мястото на присъединяване, се изграждат от оператора на електропреносната мрежа, съответно от оператора на електроразпределителна мрежа, и са негова собственост. Електропроводите високо и средно напрежение, които свързват уредбите по ал. 4 със съответната електрическа мрежа в мястото на присъединяване и не са елемент от електропреносната или съответната електроразпределителна мрежа, се изграждат от производителя или от оператора на съоръжение за съхранение на електрическа енергия за негова сметка и са негова собственост.

(6) Произведената електрическа енергия, както и електрическата енергия, използвана/отдавана от съоръжение за съхранение на електрическа енергия, се измерва със средства за търговско измерване – собственост на оператора на електропреносната мрежа, съответно оператора на електроразпределителната мрежа, като изискванията, на които трябва да отговарят, и мястото им на разположение се определят с правилата по чл. 83, ал. 1, т. 6.

(7) Условията и редът за присъединяване към съответната мрежа, за преустановяване на присъединяването или снабдяването с електрическа енергия и границата на собственост между електрическите съоръжения се определят с наредба, приета от комисията.

(8) Операторът на електропреносната мрежа няма право да откаже присъединяването на нов обект на производител на електрическа енергия или ново съоръжение за съхранение на електрическа енергия въз основа на възможни бъдещи ограничения в преносната способност на мрежата, като предоставя необходимата информация за преносната мрежа във връзка с присъединяването, включително за начина и сроковете за присъединяване, в съответствие с 10-годишния план за развитие на мрежата.

(9) Операторът на електропреносната мрежа няма право да откаже нова точка за присъединяване на нов обект на производител на електрическа енергия или ново съоръжение за съхранение на електрическа енергия на основание, че това ще доведе до допълнителни разходи, свързани с увеличаване на преносната способност на елементите от мрежата в непосредствена близост до точката на присъединяване. Промените в електропреносната мрежа, необходими за присъединяването, се отразяват в следващия 10-годишен план за развитие на мрежата.

(10) Производител на електрическа енергия може да изгради съоръжение за съхранение на електрическа енергия към енергиен обект за производство на електрическа и/или топлинна енергия, присъединен към електропреносната или електроразпределителна мрежа.

(11) В случаите по ал. 10, когато не е необходимо увеличаване на присъединената мощност, производителят подава уведомление до оператора на електропреносната мрежа или до съответния оператор на електроразпределителна мрежа. С допълнително споразумение към договора за достъп и пренос на производителя се посочват техническите изисквания към схемата на свързване на съоръжението за съхранение към електрическата уредба на производителя, местата на измерване на електрическата енергия и се регламентират правата и задълженията на страните с цел гарантиране сигурността на електроенергийната система с оглед недопускане смущения в мрежата. Допълнителното споразумение се сключва преди издаване на разрешение за строеж на съоръжението за съхранение, когато това е необходимо, като в този случай не се сключва договор за присъединяване.

(12) В случаите по ал. 8 и 9 по искане на производителя операторът на електропреносната мрежа има право да предложи присъединяване при временна схема на достъп на цялата или на част от заявената мощност на обекта, която да бъде приложена до извършване на разширението или реконструкцията в електропреносната мрежа. В този случай операторът предлага присъединяване при временна схема на достъп на всеки от производителите, подали искане за присъединяване при временна схема, за които конкретното техническо решение е приложимо, по реда на постъпване на тяхното искане.

(13) С цел гарантиране сигурността на електроенергийната система, за срока на действие на временната схема на присъединяване операторът на електропреносната мрежа може да налага ограничения при ползването на обекта. В тези случаи операторът на електропреносната мрежа не носи отговорност за вреди, претърпени от собственика на обекта в резултат на наложените ограничения.

(15) Операторът на електропреносната мрежа, съответно оператор на електроразпределителна мрежа, може да присъедини два или повече обекта, чийто общ капацитет да доставят в мрежата или да бъдат снабдявани от мрежата надвишава нейната преносна способност, като определя техническите изисквания и договаря условията за оптималното използване на капацитета на мрежата. Отношенията между оператора и ползвателите на мрежата се уреждат в правилата по чл. 83, ал. 1, т. 4, чл. 91, ал. 2 и наредбата по ал. 7.

Чл. 116а

(1) Операторът на електропреносната мрежа е длъжен да присъединява обекти на оператор на електроразпределителна мрежа във връзка с разширяване, реконструкция и модернизация на електроразпределителните мрежи, както и за присъединяване към тях на обекти на производители съоръжения за съхранение на електрическа енергия и клиенти на електрическа енергия.

(2) Присъединяването по ал. 1 се осъществява при сключен договор между оператора на електропреносната мрежа и оператор на електроразпределителна мрежа по цени за присъединяване, утвърдени от комисията съгласно съответната наредба по чл. 36, ал. 3.

(3) Условията и редът за присъединяване на обектите по ал. 1 към електропреносната мрежа и за сключване на договорите по ал. 2 се уреждат с наредбата по чл. 116, ал. 7.

Чл. 116б

(1) Операторът на електропреносната мрежа, съответно операторът на електроразпределителна мрежа е длъжен да присъедини затворена електроразпределителна мрежа.

(2) Оператор на затворена електроразпределителна мрежа е длъжен да присъединява обекти на производители и клиенти на електрическа енергия, разположени на територията на затворената електроразпределителна мрежа.

(3) Условията и редът за присъединяване на обектите по ал. 1 и 2 се уреждат по чл. 116а, ал. 2 и 3.

Чл. 117

(1) Операторът на електропреносната мрежа, съответно операторът на електроразпределителна мрежа, е длъжен да присъедини всеки обект на клиент на електрическа енергия, включително зарядна точка, разположен на съответната територия, който:

1. има изградени електрически уредби в границите на имота си, отговарящи на техническите норми и на изискванията за безопасна работа;

2. е изпълнил условията за присъединяване към преносната, съответно разпределителната мрежа, и

3. е сключил писмен договор за присъединяване с оператора на електропреносната мрежа, съответно с оператора на електроразпределителна мрежа, по цена за присъединяване, определена съгласно съответната наредба по чл. 36, ал. 3.

(2) С разрешение на комисията операторът на електроразпределителна мрежа може да присъединява клиент на електрическа енергия, който се намира на територията на друг оператор на електроразпределителна мрежа, когато това е технически и икономически целесъобразно и е в интерес на клиентите.

(3) Условията и редът за присъединяване към електропреносната и електроразпределителна мрежа и за сключване на договорите по ал. 1 се уреждат с наредбата по чл. 116, ал. 7. Договорът за присъединяване на обект към електропреносната, съответно електроразпределителната мрежа е със срок за присъединяване не по-дълъг от срока за въвеждане в експлоатация на обекта и съоръженията за присъединяването му.

(4) Отказът на оператора на електропреносната мрежа, съответно на оператора на електроразпределителна мрежа, да извърши присъединяване се мотивира писмено.

(5) Електрическите уредби високо и средно напрежение, които служат за снабдяване с електрическа енергия само на един небитов клиент, се изграждат за негова сметка и са негова собственост. Електрическите уредби високо и средно напрежение остават собственост на клиента и в случаите на присъединяване с директен електропровод на производител на електрическа енергия към уредбата на клиента за снабдяването му с електрическа енергия.

(6) В случаите, когато електропроводите високо и средно напрежение, чрез които уредбите по ал. 5 се присъединяват към електропреносната или съответната електроразпределителна мрежа, не са елементи на тези мрежи, те се изграждат от клиента и са негова собственост.

(7) Електрическите съоръжения ниско напрежение, които се намират в имотите на клиентите и са разположени след границите на собственост на съоръженията, се изграждат за тяхна сметка и са тяхна собственост.

(8) Собствениците на електрически уредби и съоръжения при техническа възможност и свободен капацитет предоставят ползването им на оператора на електропреносната мрежа, съответно на оператора на електроразпределителна мрежа, за целите на преобразуването и преноса на електрическа енергия до други клиенти. Ползването се предоставя след сключване на договор по цена, определена по методика, одобрена от комисията. При непостигане на съгласие комисията разпорежда предоставянето на ползването и заплащането на цена, определена от комисията по методиката.

(9) Алинеи 1 – 8 не се прилагат за оператора на електроразпределителната мрежа в железопътния транспорт.

(10) При изграждане на зарядна точка по чл. 92а, ал. 3 и ал. 5 по искане на клиента тя се присъединява към съответната електрическа мрежа като обособен обект със самостоятелно измерване на доставяната от мрежата електрическа енергия при условията и по реда на наредбата по чл. 116, ал. 7.

(11) Клиент на електрическа енергия може да изгради съоръжение за съхранение на електрическа енергия към собствен обект, присъединен към електропреносната или електроразпределителна мрежа.

(12) В случаите по ал. 11, когато не е необходимо увеличаване на присъединената мощност, клиентът на електрическа енергия подава уведомление до оператора на електропреносната мрежа или до съответния оператор на електроразпределителна мрежа. С допълнително споразумение към договора за достъп и пренос на крайния клиент се посочват техническите изисквания към схемата на свързване на съоръжението за съхранение към електрическата уредба на клиента, местата на измерване на електрическата енергия и се регламентират правата и задълженията на страните с цел гарантиране сигурността на електроенергийната система с оглед недопускане смущения в мрежата. Допълнителното споразумение се сключва преди издаване на разрешение за строеж на съоръжението за съхранение, когато това е необходимо, като в този случай не се сключва договор за присъединяване.

(13) В случай че присъединяването на обекта на клиента изисква разширение или реконструкция в електропреносната мрежа, по искане на клиента операторът на електропреносната мрежа има право да предложи присъединяване при временна схема на достъп на цялата или на част от заявената мощност на обекта, която да бъде приложена до извършване на разширението или реконструкцията. В този случай операторът предлага присъединяване при временна схема на достъп на всеки от клиентите, подали искане за присъединяване при временна схема, за които конкретното техническо решение е приложимо, по реда на постъпване на тяхното искане.

(14) С цел гарантиране сигурността на електроенергийната система, за срока на действие на временната схема на присъединяване операторът на електропреносната мрежа може да налага ограничения при ползването на обекта. В тези случаи операторът на електропреносната мрежа не носи отговорност за вреди, претърпени от собственика на обекта в резултат на наложените ограничения.

Чл. 118

(1) Операторът на електропреносната мрежа и операторите на електроразпределителните мрежи са длъжни да осигурят достъп при условията на равнопоставеност до електропреносната и електроразпределителните мрежи на ползвателите на съответната мрежа.

(2) Операторът на електропреносната мрежа, съответно оператор на електроразпределителна мрежа може в съответствие с критерии, определени в правилата по чл. 83, ал. 1, т. 4 и 5, временно да ограничи или да преустанови достъпа на ползвател на мрежата, който нарушава условията за достъп, и това би довело до нарушаване на техническите параметри и сигурността на мрежите или до влошаване на условията за снабдяване на други ползватели.

Чл. 119

(1) Производители могат да снабдяват с електрическа енергия свои клонове, предприятия и обекти, разположени на територията на страната:

1. през електропреносната мрежа и/или електроразпределителните мрежи (високо, средно и ниско напрежение) до конкретен обект, като сключват договор за пренос с оператора на електропреносната мрежа и/или с оператор на електроразпределителна мрежа, или

2. по изградени за тяхна сметка директни електропроводи.

(2) Обект на клиент може да бъде снабдяван чрез директен електропровод от производител или от търговец на електрическа енергия като в този случай средствата за търговско измерване се изграждат и монтират за сметка на производителя или търговеца и са негова собственост.

(3) Операторът на електропреносната мрежа и/или съответният оператор на електроразпределителна мрежа могат да откажат сключването на договори за пренос през съответната мрежа в случаите по ал. 1, т. 1, когато:

1. преносните възможности на мрежата са недостатъчни, или

2.

3. не съществуват технически условия за измерване на консумираните количества електрическа енергия от собствено производство отделно от количествата, доставяни от други източници.

(4) Начинът на разпределяне на електрическата енергия от собствено производство или на доставяната от други източници се определя с правилата по чл. 91, ал. 2.

(5)

Чл. 120

(1) Електрическата енергия, доставена на крайни клиенти, се измерва със средства за търговско измерване – собственост на оператора на електропреносната мрежа, оператора на съответната електроразпределителна или затворена електроразпределителна мрежа, разположени до или на границата на имота на клиента.

(2) Границата на собственост върху електрическите съоръжения и мястото на средствата за търговско измерване се определят съгласно изискванията на наредбата по чл. 116, ал. 7 и на правилата по чл. 83, ал. 1, т. 6.

(3) Операторът на електропреносната мрежа, съответно операторът на електроразпределителна мрежа определя вида, броя и мястото на монтиране на измервателните уреди и съоръжения и на управляващите и комуникационните устройства към тях. Операторът на електропреносната мрежа, съответно операторът на електроразпределителна мрежа, предоставя на своите клиенти измервателни средства, които точно измерват действителното потребление. Операторите гарантират, че средствата за търговско измерване предоставят възможност на техните клиенти лесно да прочетат показанията, както непосредствено, така и чрез електронен интерфейс, онлайн или чрез друг подходящ интерфейс.

(4) Когато утвърдените тарифи предоставят възможност на клиентите да избират начина на измерване на количеството електрическа енергия, операторът на електропреносната мрежа или операторът на електроразпределителна мрежа е длъжен да монтира измервателни уреди, които да съответстват на писмено заявения избор на клиента.

(5) Клиент или производител на електрическа енергия или оператор на съоръжение за съхранение на електрическа енергия с обект с предоставена, съответно инсталирана мощност над 50 kW може да поиска от оператора на електропреносната или електроразпределителната мрежа подмяна на средството за търговско измерване с такова с дистанционен отчет на данните от измерването по периоди на сетълмент съгласно правилата по чл. 91, ал. 2. Подмяната се извършва в срок до 30 дни от постъпване на искането и след заплащане на стойността на средството за търговско измерване и разходите по подмяната.

(6) Условията и редът за подмяна на измервателен уред по искане на клиент в случаите по ал. 4 и 5 се определят с правилата по чл. 83, ал. 1, т. 6.

(7) Тяговата електрическа енергия, доставена на крайните клиенти на оператора на електроразпределителната мрежа в железопътния транспорт, се измерва със средства за търговско измерване – собственост на клиента, разположени в електрическия тягов подвижен състав.

(8) Когато това е технически възможно и икономически целесъобразно, операторът на електропреносната или на съответната електроразпределителна мрежа при присъединяване към мрежата на зарядна точка, както и в случаите по чл. 67, ал. 4 от Закона за енергийната ефективност, монтира интелигентни измервателни системи при спазване изискванията на чл. 67, ал. 6 от същия закон.

(9) В случаите на монтирано средство за търговско измерване с дистанционен отчет на данните от измерването по периоди на сетълмент съгласно правилата по чл. 91, ал. 2 клиентът, операторът на съоръжение за съхранение или производителят на електрическа енергия може да заяви постоянен дистанционен достъп до данни от измерването за интервал не по-дълъг от 15 минути в съответния период за сетълмент. Операторът на електропреносната, съответно на електроразпределителната мрежа, е длъжен в срок до 30 дни от постъпване на искането безвъзмездно да предостави такъв достъп на клиента, оператора или производителя.

(10) Данните от средствата за търговско измерване се предоставят от собственика на средството за търговско измерване на консуматора или производителя съгласно определения единен формат за обмен на данни от електроенергийния системен оператор. Предоставянето на данните се извършва чрез единна уеб базирана информационна система, администрирана от електроенергийния системен оператор, осигуряваща достъп до данните в реално време.

(11) При липса на системно въвеждане на интелигентни измервателни системи всеки краен клиент има право, като поема свързаните с това разходи, да му бъде инсталирано интелигентно средство на търговско измерване при справедливи, разумни и икономически ефективни условия или, когато е приложимо, неговото съществуващо средство за търговско измерване да бъде модернизирано, така че:

1. да е оборудвано, когато това е технически осъществимо, с функционалните възможности, в съответствие с чл. 67, ал. 6, т. 1 и 2 от Закона за енергийната ефективност, или с минималния набор от функционални възможности, определени в правилата по чл. 83, ал. 1, т. 6;

2. да е оперативно съвместим и да може да осъществява желаните връзки с инфраструктурата за измерване на системите за управление на потреблението на енергия на потребителите във време близо до реалното.

(12) При инсталиране на интелигентно средство за търговско измерване крайният клиент задължително получава информация относно:

1. функциите и оперативната съвместимост, които може да поддържа интелигентният измервателен уред, осъществимите услуги и ползите, които могат реално да бъдат извлечени от притежаването на конкретния интелигентен измервателен уред в конкретния момент, както и всякакви свързани с това разходи, които трябва да бъдат понесени от крайния клиент;

2. срока, в който трябва да бъде инсталирано средството за търговско измерване, но не по-късно от 4 месеца след като клиентът отправи искането.

(13) Операторите на преносната и разпределителните мрежи поне веднъж на всеки две години преразглеждат и публикуват на интернет страниците си информация за свързаните с инсталирането на интелигентни измервателни средства разходи, като проследяват тяхното развитие в резултат на технологичните разработки и евентуалните осъвременявания на измервателната система.

Чл. 120а

клиентите на електрическа енергия не заплащат такса за средствата за търговско измерване.

Чл. 121

(1) Клиент, който желае да инсталира собствен източник за резервно захранване, е длъжен да уведоми писмено оператора на електропреносната мрежа, съответно оператора на електроразпределителна мрежа, и да осигурява достъп на техните представители до резервния източник за извършване на проверки.

(2) Операторът на електропреносната мрежа, съответно операторът на електроразпределителна мрежа, определя на клиентите задължителни технически условия за инсталиране на собствен източник на резервно захранване съгласно наредбата по чл. 83, ал. 1, т. 1.

(3) Операторът на електропреносната мрежа, съответно операторът на електроразпределителна мрежа, има право да преустанови електроснабдяването на клиента, в случай че не спазва задълженията си по ал. 1 и 2.

Чл. 122

(1) Операторът на електропреносната мрежа и операторите на електроразпределителни мрежи имат право да преустановят временно преноса на електрическа енергия през съответната мрежа с предварително писмено предизвестие в случаите на планови ремонти, реконструкция или прегледи на съоръжения на електроенергийното предприятие, изискващи обезопасяване чрез изключването им.

(2) Операторът на електропреносната мрежа и операторите на електроразпределителни мрежи имат право да преустановят временно преноса на електрическа енергия през съответната мрежа без предварително предизвестие:

1. за предотвратяване на непосредствена опасност за здравето и сигурността на хора или съоръжения;

2. при повреди в електрическите мрежи и съоръжения по независещи от електроенергийното предприятие причини;

3. при ползване на електрическа енергия, без да се измерва или ако неправилно се измерва със средства за търговско измерване;

4. при установяване на несъгласувана промяна на схемата за свързване на клиента.

(3) Операторът на електропреносната мрежа и операторите на електроразпределителни мрежи имат право да преустановят присъединяването:

1. на лица, които са се присъединили към съответната мрежа, без да имат право на това;

2. на клиенти, допуснали присъединяването на трето лице до собствените им електрически уредби, без изричното съгласие на енергийното предприятие;

3. при неизпълнение в срок на предписание на контролен орган за отстраняване на нарушение;

4. на клиенти, които внасят смущения в електроенергийната система.

(4) При преустановяване на преноса по ал. 2 или присъединяването по ал. 3 доставчиците на електрическа енергия не носят отговорност за вредите, причинени от ограничаване или преустановяване на снабдяването.

Чл. 123

(1) Доставчиците от последна инстанция,, крайните снабдители производителите и търговците на електрическа енергия имат право да преустановят временно снабдяването с електрическа енергия на крайните клиенти при неизпълнение на задължения по договора за продажба на електрическа енергия, включително при неизпълнение на задължението за своевременно заплащане на всички дължими суми във връзка със снабдяването с електрическа енергия. Правото за временно преустановяване на снабдяването с електрическа енергия не може да се реализира в почивен или празничен ден, както и в деня, който го предшества.

(2) След смяна на доставчик, ако крайният клиент не е изпълнил задълженията по договор за продажба на електрическа енергия към предходния си доставчик, последният има право да преустанови временно снабдяването му с електрическа енергия по ред, определен в правилата по чл. 91, ал. 2.

(3) Крайните снабдители преустановяват снабдяването с електрическа енергия на крайните клиенти, които не могат да бъдат негови клиенти съгласно чл. 94а, ал. 1, в случаите, когато не са избрали доставчик по свободно договорени цени и са отказали сделка с доставчик от последна инстанция.

(4) Сроковете на предизвестията и другите условия за временно преустановяване на снабдяването се уреждат в договорите за продажба на електрическа енергия, съответно в общите условия.

(5) В случаите по ал. 1 и 3 операторът на електропреносната мрежа, съответно операторът на електроразпределителна мрежа, е длъжен да преустанови преноса на електрическа енергия към крайните клиенти по искане на съответния доставчик.

(6) При изпълнение на задължението си по ал. 5 операторът на електропреносната мрежа, съответно операторът на електроразпределителна мрежа, не носи отговорност за вредите, причинени от преустановяване преноса на електрическа енергия.

(7) Операторът на електропреносната мрежа, съответно операторът на електроразпределителна мрежа, има право да преустанови временно преноса на електрическа енергия към крайните клиенти при неизпълнение на задължения по договор за пренос на електрическа енергия или за достъп до мрежата, включително при неизпълнение на задължението за своевременно заплащане на всички дължими суми във връзка с предоставянето на тези услуги.

Чл. 123а

(отменен)

(1) Крайният снабдител има право да преустановява временно снабдяването с електрическа енергия на потребителите при неизпълнение на задължения по договора за продажба на електрическа енергия, включително при неизпълнение на задължението за своевременно заплащане на потребената електрическа енергия или надвишаване на договорената мощност.

(2) Сроковете на предизвестията и другите условия за временно преустановяване на снабдяването се уреждат в договорите за продажба на електрическа енергия, съответно в общите условия.

(3) Преносното или съответното разпределително предприятие преустановява преноса на електрическа енергия към потребителите по ал. 1 по искане на крайния снабдител.

(4) При изпълнение на задължението си по ал. 3 преносното или съответното разпределително предприятие не носи отговорност за вредите, причинени от преустановяване преноса на електрическа енергия.

Чл. 124

Енергийното предприятие възстановява снабдяването и/или присъединяването на клиентите след отстраняване на причините, довели до преустановяването им.

Чл. 125

(1) Топлоснабдяването е процес на производство, пренос, доставка, разпределение и потребление на топлинна енергия с топлоносител водна пара и гореща вода за битови и небитови нужди.

(2) Топлоснабдяването се осъществява чрез обекти и съоръжения за производство, пренос, доставка и разпределение, свързани в топло-снабдителна система.

(3) Редът и техническите условия за топло-снабдяване, за оперативно управление на топ-лоснабдителната система, за присъединяване на производители и клиенти към топло-преносната мрежа, за разпределение, прекратяване на топлоснабдяването и спиране на топлоподаването се определят с наредба на министъра на енергетиката и енергийните ресурси.

(4) Техническите правила и нормативи за проектиране, изграждане и експлоатация на обектите и съоръженията за производство, пренос и разпределение на топлинна енергия се определят с наредба на министъра на регионалното развитие и благоустройството и министъра на енергетиката и енергийните ресурси.

Чл. 125а

Разпоредбите на тази глава, с изключение на чл. 125, ал. 4, не се прилагат за лицата по чл. 39, ал. 4, т. 2 и 3.

Чл. 126

(1) Производството на топлинна енергия се извършва от енергийно предприятие, получило лицензия за производство по реда на този закон.

(2) Производство на топлинна енергия могат да извършват и лица без лицензия в случаите по чл. 39, ал. 4, т.2 и 3.

Чл. 127

(1) Производството на топлинна енергия се извършва във:

1. централи за комбинирано производство на топлинна и електрическа енергия;

2. отоплителни централи;

3. инсталации за оползотворяване на отпадна топлинна енергия и на възобновяеми източници.

(2) При заявена потребност от топлинна енергия нови инсталации с мощност над 5 MW и ползващи гориво природен газ се изграждат за производство по комбиниран начин на топлинна и електрическа енергия.

(3) Алинея 2 не се прилага при извършване на техническа реконструкция или изграждане на заместващи инсталации с цел осигуряване изпълнението на задълженията за непрекъснатост на качеството на топлоснабдяването.

Чл. 128

Производителите на топлинна енергия в топлоелектрически и/или отоплителни централи са длъжни да поддържат резерви от горива в количество, което да гарантира надеждно производство, определени при условията и по реда на наредбата по чл. 85, ал. 2.

Чл. 129

(1) Експлоатацията на топлопре-носната мрежа се осъществява от топлопре-носно предприятие.

(2) Топлопреносното предприятие може да извършва и дейност по производството на топлинна и електрическа енергия.

Чл. 130

Топлопреносното предприятие е длъжно:

1. да снабдява с топлинна енергия клиентите, присъединени към топлопреносна-та мрежа при равни и недискриминационни условия;

2. да поддържа обектите и съоръженията на топлопреносната мрежа в съответствие с техническите изисквания и с изискванията за безопасност при работа;

3. да развива топлопреносната мрежа в съответствие с плановете за развитие на територията, за която има издадена лицензия;

4. да изкупува договорените количества топлинна енергия от производители, разположени на територията, за която има лицензия.

Чл. 131

(1) Оперативното управление на топлоснабдителната система се извършва от оператор на топлопреносната мрежа.

(2) Оператор на топлопреносната мрежа е специализирано звено на топлопреносното предприятие.

(3) Разпорежданията на оператора са задължителни за производителите и клиентите на топлинна енергия.

Чл. 132

(1) Операторът на топлопреносна-та мрежа е длъжен да осигурява:

1. режима на работа на топлопреносната мрежа в съответствие с изискванията на наредбата по чл. 125, ал. 3; 2.поддържане на баланса между производството и потреблението;

3. координация с оператора на електропреносната мрежа и/или оператора на електроразпределителна мрежа в съответствие със сключените договори — в случаите на комбинирано производство на топлинна и електрическа енергия;

4. координация с оператора на газопренос-ната и/или газоразпределителната мрежа в съответствие със сключените договори—при използване на природен газ.

(2) Операторът на топлопреносната мрежа регулира разпределението на топлинния товар между централите за производство на топлинна енергия по критерии, определени с наредбата по чл.125, ал. 3.

Чл. 133

(1) Топлопреносното предприятие е длъжно да присъединява към топлопреносната мрежа производители и клиенти, разположени на съответната територия, определена с лицензията за пренос на топлинна енергия.

(2) Присъединяването на инсталациите на клиентите в сграда – етажна собственост, се извършва с писмено съгласие на собствениците, притежаващи най-малко две трети от собствеността в сградата – етажна собственост.

(3) Топлопреносното предприятие може да откаже присъединяване на производител към топлопреносната мрежа, когато не е изпълнил изискванията на този закон и на наредбата по чл. 125, ал. 3.

(4) Топлопреносното предприятие може да откаже присъединяване на клиенти към топлопреносната мрежа:

1. когато няма изградена топлопреносна мрежа;

2. при недостиг на производствени мощности;

3. при недостатъчна пропускателност на топлопреносната мрежа;

4. когато инсталациите на клиентите в сграда — етажна собственост, не са комплектовани със средствата и уредите по чл. 140, ал. 1, т.2 и 3.

(5) Топлопреносното предприятие мотивира писмено причините за отказ от присъединяване.

Чл. 134

Производителите се присъединяват към топлопреносната мрежа чрез присъединителни топлопроводи, които се изграждат от и за сметка на производителя и са негова собственост.

Чл. 135

(1) Сградните инсталации на клиентите се присъединяват към топлопреносната мрежа чрез присъединителен топлопровод и абонатна станция.

(2) Когато се присъединява нова сграда, във всеки отделен имот в сградата се монтира индивидуален топломер на конкурентна цена.

(3) Когато се присъединява съществуваща сграда след основен ремонт и преработка на сградните отоплителни инсталации от вертикално в хоризонтално разпределение, във всеки отделен имот в сградата се монтира индивидуален топломер на конкурентна цена.

Чл. 136

(1) При присъединяване на потребител на топлинна енергия за небитови нужди присъединителните топлопроводи и съоръженията към тях и абонатната станция се изграждат от и за сметка на потребителя и са негова собственост.

(2) Присъединяване на нов потребител на топлинна енергия за небитови нужди чрез съществуващ присъединителен топлопровод— собственост на друг потребител за небитови нужди, може да бъде извършено при техническа възможност, когато топлопреносното предприятие изкупи частта за общо ползване от присъединителния топлопровод или собственикът учреди в негова полза възмездно вещно право на ползване върху тази част.

Чл. 137

(1) При присъединяване на клиенти на топлинна енергия за битови нужди присъединителният топлопровод, съоръженията към него и абонатната станция се изграждат от топлопреносното предприятие и са негова собственост.

(2) Изграждането на съоръженията по ал. 1 може да се извършва от клиентите след съгласуване с топлопреносното предприятие. В този случай топлопреносното предприятие заплаща цена за ползване на съоръженията по ал. 1, изградени от клиентите.

(3) Собствеността върху съоръженията, изградени от клиентите, се прехвърля в срок до три години, като отношенията се уреждат в договора за присъединяване по чл. 138, ал. 1.

(4) Присъединяването на клиенти от една или повече сгради към абонатна станция в друга сграда се допуска, когато:

1. собствениците на имотите в сградите без абонатна станция са сключили договор за ползване на помещението на съществуващата абонатна станция, и

2. са изпълнили техническите изисквания на наредбата по чл.125, ал. 3.

(5) Изграждането на присъединителния топлопровод от съществуващата абонатна станция до сградата на клиентите по ал. 4 се извършва от и за сметка на присъединяващите се клиенти и е тяхна собственост.

Чл. 138

(1) Присъединяването на производителите и клиентите към топлопреносната мрежа се осъществява въз основа на писмен договор с топлопреносното предприятие при условията и по реда на наредбата по чл. 125, ал. 3.

(2) Производителите и клиентите по ал. 1 заплащат на топлопреносното предприятие цена за присъединяване, образувана по реда на съответната наредба по чл. 36, ал. 3.

(3) Присъединените към топлопреносната мрежа клиенти са длъжни да предоставят достъп на топлопреносното предприятие, получило лицензия, през собствените си съоръжения за целите на преноса на топлинна енергия до други клиенти на територията, определена в лицензията. Цената за предоставения достъп се определя по методика, одобрена от комисията.

Чл. 139

(1) Разпределението на топлинната енергия в сграда — етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение.

(2) Дяловото разпределение на топлинната енергия между клиентите в сгради - етажна собственост, се извършва от топлопреносното предприятие или от доставчик на топлинна енергия самостоятелно или чрез възлагане на лице, вписано в публичния регистър по чл. 139а.

Чл. 139а

(1) Лицата, извършващи услугата дялово разпределение, се регистрират в публичен регистър в Министерството на икономиката и енергетиката.

(2) В регистъра по ал. 1 се вписва лице, което отговаря на следните изисквания:

1. е търговец;

2. производител е на индивидуални разпределители на топлинна енергия или е надлежно упълномощен негов представител, което се удостоверява с декларация от лицето производител, а за представителите на производителя - с нотариално заверено пълномощно или друг документ, с който производителят упълномощава лицето да извършва тази дейност;

3. предлага и/или използва индивидуални разпределители и/или индивидуални топломери на топлинна енергия, отговарящи на действащите в страната стандарти;

4. осигурява гаранционно и извънгаранционно обслужване на предлаганите и монтираните уреди за дялово разпределение;

5. разполага с технически средства и лицензиран софтуер за извършване на дейността;

6. разполага с квалифициран персонал и упълномощен представител в съответното населено място;

7. прилага методика за дялово разпределение на топлинната енергия, съответстваща на правилата за разпределение съгласно наредбата по чл. 125, ал. 3;

8. не е в процедура по ликвидация;

9. не е обявен в несъстоятелност и не е в производство за обявяване в несъстоятелност;

10.

11. не е лишен от правото да упражнява търговска дейност;

12. няма парични задължения към държавата, установени с влязъл в сила акт на компетентен орган, или задължения към осигурителни фондове, освен ако компетентният орган е допуснал разсрочване или отсрочване на задължението.

(3) За извършване на регистрацията лицето подава заявление до министъра на икономиката и енергетиката, към което прилага документи, удостоверяващи обстоятелствата по ал. 2. Когато дяловото разпределение ще се извършва от чуждестранно физическо или юридическо лице, заявлението се подава на български език, а документите, приложени към заявлението, които са на чужд език, се представят и в превод. Когато заявителят е български гражданин или българско юридическо лице, в заявлението се посочва ЕГН или ЕИК и обстоятелствата по ал. 2, т. 1 и 8 – 12 се проверяват по служебен път. Физическите и юридическите лица от друга държава – членка на Европейския съюз, или от държава – страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, удостоверяват обстоятелствата по ал. 2, т. 1 и 8 – 12 с документи от компетентните органи на съответната държава.

(4) За обстоятелствата по ал. 2, т. 4 - 6 лицето прилага към заявлението декларация, в която посочва и броя на използвания персонал, както и неговата квалификация.

(5) Обстоятелствата по ал. 2, т. 3 и т. 8 - 12 се удостоверяват с документи от съответните компетентни административни или съдебни органи.

(6) Заявлението се разглежда от комисия, назначена със заповед на министъра на икономиката и енергетиката, която в едномесечен срок от датата на подаването му изготвя мотивирано предложение до министъра.

(7) Комисията по ал. 6 има право в хода на разглеждане на заявлението да проверява заявените от лицето данни, да иска разяснения относно обстоятелствата и документите по ал. 2, както и да изисква писмено представяне в определен срок на допълнителни доказателства за обстоятелствата, посочени в заявлението.

(8) Министърът на икономиката и енергетиката се произнася по заявлението въз основа на предложението на комисията в 7-дневен срок от изготвянето му. Заявителят се уведомява по реда на Гражданския процесуален кодекс.

(9) Органът по ал. 8 се произнася с мотивиран отказ по заявлението, когато лицето не отговаря на изискванията на ал. 2 и/или не е представило някои от документите по ал. 4 или 5. Отказът се обжалва по реда на Административнопроцесуалния кодекс.

(10) Вписването в регистъра се извършва в тридневен срок от произнасянето на органа по ал. 8, за което на заявителя се издава удостоверение. Регистрацията се смята за извършена от датата на връчване на удостоверението.

(11) Лице, вписано в регистъра по ал. 1, се отписва с акт на органа по ал. 8:

1. при подаване от лицето на заявление за отписване;

2. при прекратяване на дейността или при смърт на физическото лице - едноличен търговец, или при поставянето му под пълно запрещение, както и при прекратяване - за юридическо лице;

3. когато в резултат на промяна на обстоятелствата не отговаря на изискванията по ал. 2;

4. когато с влезли в сила два или повече акта на компетентни държавни органи е установено, че търговецът системно е нарушавал разпоредбите на закона.

(12) Лицата, вписани в регистъра по ал. 1, са длъжни да уведомяват министъра на икономиката и енергетиката за всички промени в обстоятелствата по ал. 2 в 7-дневен срок от настъпването им.

(13) За разглеждането на заявлението и за вписването в регистъра се заплаща такса, определена с тарифа на Министерския съвет по предложение на министъра на икономиката и енергетиката.

(14) Правилата за водене и съхранение на данните в регистъра се определят с инструкция на министъра на икономиката и енергетиката.

Чл. 139б

(1) клиентите в сграда - етажна собственост, избират лице, регистрирано по реда на чл. 139а, за извършване на услугата дялово разпределение.

(2) Изборът по ал. 1 се извършва с писмено съгласие на собствениците, притежаващи най-малко две трети от собствеността в сградата – етажна собственост.

(3) За резултатите от избора клиентите уведомяват писмено топлопреносното предприятие или доставчика на топлинна енергия.

Чл. 139в

(1) Когато топлопреносното предприятие или доставчикът на топлинна енергия не са регистрирани по реда на чл. 139а, те сключват писмен договор за извършване на услугата дялово разпределение с лицето, избрано от клиентите по реда на чл. 139б.

(2) Договорът по ал. 1 се сключва при общи условия, предложени от топлопреносното предприятие или доставчика на топлинна енергия и одобрени от комисията. Общите условия съдържат и видовете лични данни, които задължително се обработват от топлопреносното предприятие или доставчика на топлинна енергия, включително, но не само имена, единен граждански номер и адрес.

(3) Договорът по ал. 1 задължително съдържа:

1. правата и задълженията на страните;

2. методика за дялово разпределение на топлинната енергия;

3. реда, начина, сроковете и съдържанието на необходимата информация, която страните си предоставят за извършване на дяловото разпределение;

4. цена за услугата дялово разпределение, заплащана от топлопреносното предприятие или доставчика, която възстановява доказани пред топлопреносното предприятие или доставчика на топлинна енергия разходи за услугата и икономически обоснована норма на възвръщаемост на капитала;

5. задължението на лицето, избрано от клиентите по реда на чл. 139б, да отчете приборите за дялово разпределение и да изготви изравняване на сумите за действително консумираното количество топлинна енергия в случай на прекратяване на договора;

6. отговорността и неустойките при неизпълнение на договора, както и контрола на топлопреносното предприятие или доставчика на топлинна енергия за правилно извършване на услугата по дялово разпределение;

7. условията за прекратяване на договора;

8. реда, начина, сроковете, достъпа и условията за предоставяне на информацията, необходима за формиране на сметките на клиентите в сградата - етажна собственост, от лицето, извършващо дялово разпределение, на топлопреносното предприятие или доставчика на топлинна енергия.

(4) При прекратяването на договора по ал. 1 клиентите в сградата - етажна собственост, или асоциацията по чл. 151, ал. 1 са длъжни да изберат друго лице, регистрирано по чл. 139а, с което топлопреносното предприятие или доставчикът на топлинна енергия да сключат договор.

Чл. 140

(1) Дяловото разпределение на топлинната енергия между клиентите в сграда — етажна собственост, се извършва чрез:

1. средства за търговско измерване на количеството топлинна енергия в абонатната станция;

2. средства за дялово разпределение за отопление - индивидуални разпределители, съответстващи на действащите в страната стандарти, или индивидуални топломери;

3. средства за дялово разпределение за битово горещо водоснабдяване - общ водомер за битово горещо водоснабдяване и индивидуални водомери за топла вода на всички отклонения от сградната инсталация за горещо водоснабдяване към имотите на клиентите;

(2) клиентите, присъединени към една абонатна станция в сграда — етажна собственост, прилагат средства за дялово разпределение за отопление от един и същ модел, доставени от един и същ търговец или одобрени за използване в сградата от него.

(3) Сградните инсталации за отопление и горещо водоснабдяване са обща етажна собственост.

(4) Отоплителните тела, регулиращата арматура към тях, отклоненията от сградната инсталация за отопление, както и отклоненията от инсталациите за горещо водоснабдяване са собственост на клиентите. Средствата за дялово разпределение по ал. 1, т. 2 и индивидуалните водомери по ал. 1, т. 3 са собственост на клиентите или на лицето по чл. 139б, ал. 1 – в случаите, предвидени в наредбата по чл. 125, ал. 3.

(5)

1. правата и задълженията на страните;

2. собствеността на уредите, условията и начинът на плащане, предоставяне на информация съгласно Български държавни стандарти за средствата за дялово разпределение;

3. методиката за разпределение на енергията;

4. периодичността и редът на отчитане на показанията на средствата за дялово разпределение и за предоставяне на информацията за разпределената енергия;

5. гаранционните срокове, гаранционната и извънгаранционната поддръжка;

6. отговорност и неустойки при изпълнение на договора;

7. редът за разглеждане на рекламации;

8. условията и начинът на плащане на услугата дялово разпределение;

9. условията за прекратяване на договора.

(5) Лицето по чл. 139б, ал. 1 предлага на клиентите в сграда – етажна собственост, самостоятелно или чрез упълномощено лице, да сключат писмен договор, в който се уреждат:

(6)

(6) Когато се подменят съществуващи средства за дялово разпределение за отопление, се монтират индивидуални топломери на конкурентна цена, доколкото това е технически възможно или разходноефективно по отношение на потенциалните икономии на енергия.

(7) При монтиране на нови средства по ал. 1 същите са с дистанционно отчитане.

(8) Индивидуалните водомери за топла вода с дистанционно отчитане в имотите на клиентите, присъединени към абонатна станция в сграда – етажна собственост, се доставят от лицето по чл. 139б или се одобряват от него за използване в сградата.

Чл. 140а

Общото консумирано количество топлинна енергия в сграда - етажна собственост, присъединена към една абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, се разпределя за горещо водоснабдяване и за отопление.

Чл. 141

(1) Топлинната енергия за горещо водоснабдяване на сграда — етажна собственост, се определя чрез:

1. количеството вода, консумирано в сградата за битово горещо водоснабдяване, отчетено по общия водомер;

2. разхода на топлинна енергия за загряване на 1 куб. м вода от количеството по т. 1, определен при условията и по реда на наредбата по чл. 125, ал. 3.

(2) Топлинната енергия по ал. 1 се разпределя между клиентите при условията и по реда на наредбата по чл. 125, ал. 3.

Чл. 142

(1) Топлинната енергия за отопление на сграда — етажна собственост, е разликата между общото количество топлинна енергия за разпределение в сграда - етажна собственост и количеството топлинна енергия за гореща вода, определено по чл. 141, ал. 1.

(2) Топлинната енергия за отопление на сграда — етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите.

Чл. 143

(1) Потребителите на топлинна енергия в сграда – етажна собственост, избират метод за определяне на количеството топлинна енергия, отдадена от сградна инсталация, при въведена система за дялово разпределение чрез индивидуални разпределители съгласно наредбата по чл. 125, ал. 3.

(2) Когато потребителите на топлинна енергия в сграда – етажна собственост, не изберат метод за определяне на количеството топлинна енергия, количеството топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация при въведена система за дялово разпределение чрез индивидуални разпределители, се определя от лицето по чл. 139б, ал. 1 съгласно методиката по наредбата по чл. 125, ал. 3.

(3) Изборът по ал. 1 се извършва с решение на общото събрание на собствениците или на сдружението на собствениците по реда на Закона за управление на етажната собственост.

(4) Топлинната енергия за отопление на общите части на сградата – етажна собственост, в които има отоплителни тела, при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални разпределители, се определя въз основа на:

1. мощността на отоплителните тела, или

2. показанията на инсталираните върху тях индивидуални разпределители.

(5) В случаите по ал. 1, 2 и 4 топлинната енергия се разпределя между всички клиенти пропорционално на отопляемия обем на отделните имоти по проект.

Чл. 144

(1) Топлинната енергия за отопление на имотите се разпределя между отделните имоти въз основа на дяловите единици, определени по индивидуалните разпределители, монтирани на отоплителните тела в имот.

(2) Дяловата единица се определя от показанието на индивидуалния разпределител с отразени фактори за оценяване в съответствие със стандарта му.

(3) Топлинната енергия за една дялова единица се определя, като топлинната енергия за отопление на сградата, намалена с количеството топлинна енергия, определена по чл. 143, ал. 1, ал. 2 и ал. 4, т. 1, се раздели на сбора от дяловите единици за всички отоплителни тела в сградата.

(4) Топлинната енергия, отдадена от едно отоплително тяло, е произведението от дяловите единици, определени по показанията на индивидуалния разпределител на отоплителното тяло, и топлинната енергия за една дялова единица.

(5) Топлинната енергия по ал. 4 не може да надвишава максималната енергия, която отоплителното тяло може да отдаде за един отоплителен период, определена съгласно методика по наредбата по чл. 125, ал. 3, при съответния режим на работа на сградната инсталация.

(6) При липса на средства за дялово разпределение за отопление в отделен имот и/или в отделно помещение топлинната енергия за отоплението им се изчислява, като инсталираната мощност на монтираните в тях отоплителни тела се умножи с максималния специфичен разход на сградата, определен по реда на наредбата по чл. 125, ал. 3.

Чл. 145

(1) Топлинната енергия за отопление на имотите в сграда — етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери се определя въз основа на показанията на топломерите в отделните имоти.

(2) Топлинната енергия, отдадена от сград-ната инсталация, и топлинната енергия за отопление на общите части при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери се определя като разлика между топлинната енергия за отопление на сградата, определена по чл. 142, ал. 1, и топлинната енергия за отопление на имотите, определена по ал. 1.

(3) Топлинната енергия по ал. 2 се разпределя между всички клиенти пропорционално на отопляемия обем на отделните имоти.

Чл. 146

(отменен)

(1) Търговецът по чл. 140, ал. 3, за да извършва услугата дялово разпределение, сключва договор с топлопреносното предприятие. Към договора се прилага методика за дялово разпределение на топлинната енергия.

1. на всяка отделна сграда, когато се снабдяват множество сгради;

2. на всеки отделен имот, когато енергията за охлаждане се доставя в сграда – етажна собственост.

(2) Договорът по ал. 1 се сключва при общи условия, одобрени от комисията и предложени на търговеца по чл. 140, ал. 3 от топлопреносното предприятие, които задължително съдържат:

1. правата и задълженията на страните;

2. реда, начина, сроковете и съдържанието на необходимата информация, която страните си предоставят за извършване на дяловото разпределение;

3. отговорността при неизпълнение на договора; 4.условията за прекратяване на договора;

5. реда, начина, сроковете и условията за предоставяне на цялата информация, необходима за формиране на сметките на потребителите в сградата, от търговеца, извършващ дялово разпределение, на топлопреносното предприятие.

(3) В 30-дневен срок от одобряването на общите условия търговецът по чл. 140, ал. 3 писмено потвърждава приемането на общите условия и/или прави предложение за специални условия, които се отразяват в индивидуални споразумения.

При централизирано снабдяване с енергия за охлаждане от централен източник или районна охладителна система средствата за измерване на потребената енергия за охлаждане се монтират на точката за доставка:

Чл. 146

Чл. 147

(отменен)

(1) Потребителите, чиято собственост общо възлиза най-малко на 90 на сто от отопляемия обем в сграда—етажна собственост, или асоциацията по чл. 151, ал. 1 сключват писмен договор за извършване на услугата дялово разпределение с търговец по чл. 140, ал. 3 чрез упълномощен представител.

(2) С договора по ал. 1 се уреждат:

1. правата и задълженията на страните;

2. периодичността на отчитане показанията на уредите за дялово разпределение;

3. методиката за дялово разпределение на топлинната енергия по чл. 146, ал. 1;

4. отговорностите на страните при неизпълнение на задълженията по договора;

5. редът за разглеждане на рекламации;

6. условията и редът за прекратяване на договора.

(3) При прекратяването на договора по ал. 1 търговецът по чл. 140, ал. 3 е длъжен да отчете приборите за дялово разпределение и да изготви изравняване на сумите за действително консумираното количество топлинна енергия към момента на прекратяването на договора.

(4) При прекратяването на договора по ал. 1 потребителите в сградата — етажна собственост, или асоциацията по чл. 151, ал. 1 са длъжни да сключат нов договор за извършване на дяловото разпределение с друг избран от тях търговец, с който топлопреносното предприятие има сключен договор.

(5) Когато търговецът по чл. 140, ал. 3 не изпълни задължението си по ал. 3, топлопреносното предприятие изготвя изравняването на сумите за действително консумираното количество топлинна енергия към дата, уговорена между потребителите в сграда — етажна собственост, или асоциацията по чл. 151, ал. 1 и топлопреносното предприятие при финансовите условия на прекратения договор.

(6) При липса на средства за дялово разпределение за отопление в отделен имот и/или в отделно помещение топлинната енергия за отоплението им се изчислява, като инсталираната мощност на монтираните в тях отоплителни тела се умножи с максималния специфичен разход на сградата, определен по реда на наредбата по чл. 125, ал. 3.

Чл. 148

(отменен)

(1) Сградните инсталации за отопление и горещо водоснабдяване са обща етажна собственост.

(2) Отоплителните тела, регулиращата арматура към тях, отклоненията от сградните инсталации за отопление, отклоненията от инсталациите за горещо водоснабдяване и средствата за дяловото разпределение по чл. 140, ал. 1, т.2 и 3 са собственост на потребителите.

Чл. 149

(1) Продажбата на топлинна енергия се извършва на основата на писмени договори при общи условия, сключени между:

1. производител и топлопреносното предприятие;

2. производител и пряко присъединени клиенти на топлинна енергия за небитови нужди;

3. топлопреносно предприятие и клиенти на топлинна енергия за небитови нужди;

4. топлопреносно предприятие и асоциации на клиентите на топлинна енергия в сграда — етажна собственост.

5. топлопреносно предприятие и доставчик на топлинна енергия;

6. доставчик на топлинна енергия и клиентите в сграда - етажна собственост.

(2) Общите условия на договорите по ал. 1, т. 1, 3, 4 и 5 се предлагат от топлопреносното предприятие, а по ал. 1, т.2 — от производителя а по ал. 1, т. 6 - от доставчика на топлинна енергия, за одобряване от комисията.

(3) Когато юридическо лице, което се помещава в отделен имот от сграда – етажна собственост, не сключи договор по ал. 1, т. 3, продажбата на топлинна енергия се извършва по реда на чл. 150, ал. 1.

Чл. 149а

(1) клиентите на топлинна енергия в сграда – етажна собственост, могат да купуват топлинна енергия от доставчик, избран с писмено съгласие на собствениците, притежаващи най-малко две трети от собствеността в сградата – етажна собственост.

(2) Доставчици на топлинна енергия са юридически лица, регистрирани като търговци по българското законодателство, които отговарят на условията за финансово гарантиране на сключваните от тях сделки с топлопреносното предприятие.

(3) Гаранциите по ал. 2 се предоставят от доставчика в полза на топлопреносното предприятие във вид, при условия и по ред, предвидени в наредбата по чл. 125, ал. 3.

Чл. 149б

(1) При продажба на топлинна енергия от доставчик на клиенти в сграда - етажна собственост, в писмения договор се определят:

1. правата и задълженията на страните;

2. цена на топлинната енергия;

3. редът за измерване, отчитане, разпределение и заплащане на топлинната енергия;

4. редът за осигуряване на достъп до отоплителните тела и средствата за дялово разпределение;

5. изисквания към качеството на услугата;

6. отговорността при неизпълнение на задълженията;

7. редът за разглеждане на жалби и рекламации от клиентите;

8. редът и условията за прекратяване на договора.

(2) Неразделна част от договора по ал. 1 са:

1. копие от договора с топлопреносното предприятие;

2. методиката за дялово разпределение на потребената топлинна енергия;

3. протокол от общото събрание на етажната собственост.

(3) В договора по ал. 1 услугата дялово разпределение се извършва от и за сметка на доставчика самостоятелно или по сключен от него договор с лице, регистрирано по реда на чл. 139а.

Чл. 150

(1) Продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от комисията, в които се определят:

1. правата и задълженията на топлопреносното предприятие и на клиентите;

2. редът за измерване, отчитане, разпределение и заплащане на количеството топлинна енергия;

3. отговорността при неизпълнение на задълженията;

4. условията и редът за включване, прекъсване и прекратяване на топлоснабдяването; 5.редът за осигуряване на достъп до отоплителните тела, средствата за търговско измерване или други контролни приспособления.

6. редът и сроковете за предоставяне и получаване от клиентите на индивидуалните им сметки за разпределение на топлинна енергия по начин, удостоверяващ времето, от което тече срокът за възражение.

7. видовете лични данни, които задължително се обработват от топлопреносното предприятие, включително, но не само:

(2) Топлопреносните предприятия задължително публикуват одобрените от комисията общи условия най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване. Общите условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от клиентите.

(3) В срок до 30 дни след влизането в сила на общите условия клиентите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални условия. Предложените от клиентите и приети от топлопреносните предприятия специални условия се отразяват в писмени допълнителни споразумения.

Чл. 151

(1) клиенти на топлинна енергия в сграда — етажна собственост, могат да учредят асоциация, с която топлопреносното предприятие да сключи договор за продажба на топлинна енергия, използвана от клиентите в сградата.

(2) В договора по ал. 1 се определят:

1. правата и задълженията на страните по договора;

2. редът за измерване, отчитане и заплащане на количеството топлинна енергия по показания на топломера в абонатната станция;

3. гаранции, обезпечаващи изпълнението на задълженията на страните по договора;

4. отговорността при неизпълнение на задълженията;

5. редът за разглеждане на рекламации;

6. условията и редът за прекратяване на договора.

(3) Договорът по ал. 1 се сключва по преференциална цена на топлинната енергия за асоциацията, определена от комисията по предложение на топлопреносните предприятия.

(4) Договорът за продажба на топлинна енергия по преференциална цена се прекратява при прекратяването на асоциацията по ал. 1 или при прекратяване на членство на потребител в асоциацията. От момента на прекратяването на договора клиенти на топлинна енергия са собствениците или ползвателите на имотите в сграда — етажна собственост.

Чл. 152

(1) Асоциацията по чл. 151, ал. 1 е доброволно обединение на всички клиенти на топлинна енергия в сграда — етажна собственост. Регистрацията на асоциацията се извършва по реда на глава първа от Закона за юридическите лица с нестопанска цел. Съдът вписва в регистъра данните по чл. 18, ал. 1, т. 13, 5, 6, 8 и 9 от Закона за юридическите лица с нестопанска цел.

(2) Асоциацията по чл. 151, ал. 1 се учредява за повишаване и подобряване на условията и средата за живеене в сграда-етажна собственост, и може:

1. да извършва покупка на топлинна енергия от топлопреносното предпрятие, която ще се използва в сградата-етажна собственост;

2. да отчита показанията на средствата за измерване и разпределение на количеството топлинна енергия;

3. да създава нова или да актуализира съществуващата документация с данни за отопляемите обекти и за консумацията на топла вода;

4. да осъществява контрол върху отоплителните тела и водомерите, включително върху тези, към които е прекратено топлоподаването и водоподаването;

5. да извършва ремонт и настройка на сградните инсталации самостоятелно или чрез други лица, включително саниране на сградата - етажна собственост;

6. да полага грижи за сградните инсталации и сградата - етажна собственост;

7. да извършва други дейности, свързани с обслужването на имотите в сградата - етажна собственост; 8.да извършва стопанска дейност.

(3) Асоциацията по чл. 151, ал. 1 е юридическо лице и не разпределя печалба.

(4) Асоциацията се прекратява на основанията и по реда на Закона за юридическите лица с нестопанска цел.

(5) При прекратяване на асоциацията се извършва ликвидация. Ликвидацията се извършва от управителя или от определено от общото събрание лице. Относно неплатежоспособността, съответно несъстоятелността, реда за ликвидация и правомощията на ликвидатора се прилагат съответно разпоредбите на Търговския закон.

(6) Учредителите на асоциацията приемат устав, който трябва да съдържа:

1. наименованието на асоциацията;

2. целите и средствата за тяхното постигане;

3. седалището;

4. размера на първоначалните вноски;

5. предмета на стопанска дейност;

6. органите на управление;

7. правомощията на органите на асоциацията;

8. правилата относно възникването и прекратяването на членството, както и реда за уреждане на имуществените отношения при прекратяване на членството;

9. срока, за който е учредена асоциацията, ако има такъв;

10. реда за определяне на размера и начина на внасяне на вноските.

(7) Всеки член има право да участва в управлението на асоциацията, да бъде информиран за нейната дейност, да се ползва от имуществото и от резултатите от дейността по реда, предвиден в устава. Всеки член е длъжен да прави вноски в размер, предвиден в устава. Членството се прекратява по реда и начина, определени в устава.

(8) Вноските на членовете на асоциацията до размера на задължението на асоциацията по договора за продажба на топлинна енергия по чл. 151 не са част от стопанската дейност на асоциацията.

(9) Органи на асоциацията са общото събрание и управителят.

(10) Общото събрание се състои от всички членове на асоциацията-клиенти на топлинна енергия.

(11) Общото събрание:

1. изменя и допълва устава;

2. приема други вътрешни актове;

3. избира и освобождава управител и ликвидатор;

4. приема, освобождава и изключва членове;

5. взема решение за прекратяване на асоциацията;

6. приема основните насоки и програма за дейността на асоциацията;

7. приема бюджета на асоциацията;

8. взема решения относно дължимостта и размера на членския внос и/или на вноските;

9. приема отчета за дейността на асоциацията;

10. взема и други решения, предвидени в устава.

(12) Решенията на общото събрание подлежат на съдебен контрол относно тяхната законосъобразност и съответствие с устава пред окръжния съд по седалището на асоциацията.

(13) Общото събрание се свиква от управителя по негова инициатива или по искане на една трета от членовете на асоциацията. Ако управителят в едноседмичен срок не отправи писмено покана за свикване на общото събрание, то се свиква от заинтересованите членове или от упълномощено от тях лице.

(14) Поканата трябва да съдържа дневния ред, датата, часа и мястото за провеждането на общото събрание и по чия инициатива то се свиква.

(15) Поканата се поставя на мястото за обявления в сградата, в която се намира управлението на асоциацията, най-малко една седмица преди насрочения ден.

(16) Общото събрание е законно, ако присъстват повече от половината от всички членове, освен ако уставът разпорежда друго. При липса на кворум събранието се отлага с един час по-късно на същото място и при същия дневен ред и може да се проведе, колкото и членове да се явят, освен ако уставът разпорежда друго.

(17) Член на общото събрание няма право на глас при решаването на въпроси, отнасящи се до него, неговия съпруг (съпруга) или роднини по права линия без ограничения, по съребрена линия-до четвърта степен, или по сватовство-до втора степен включително.

(18) Едно лице може да представлява не повече от трима членове на общото събрание въз основа на писмено пълномощно, освен ако друга норма на представителство или събрание на пълномощниците са предвидени в устава. Преупълномощаване не се допуска.

(19) Всеки член на общото събрание има право на един глас. Решенията на общото събрание се вземат с мнозинство от присъстващите.

(20) Управителят на асоциацията е физическо лице-член на асоциацията, което:

1. представлява асоциацията;

2. осигурява изпълнението на решенията на общото събрание;

3. се разпорежда с имуществото на асоциацията при спазване изискванията на устава;

4. подготвя и внася в общото събрание проект на бюджет;

5. подготвя и внася в общото събрание отчет за дейността на асоциацията;

6. взема решения по всички въпроси, които по закон или съгласно устава не са от компетентността на общото събрание;

7. изпълнява и други задължения, предвидени в устава.

Чл. 153

(1) Всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда-етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3.

(2) Когато собствениците, притежаващи най-малко две трети от собствеността в сградата – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, не желаят да бъдат клиенти на топлинна енергия за отопление и/или за горещо водоснабдяване, те са длъжни да декларират писмено това пред топлопреносното предприятие и да поискат прекратяване на топлоснабдяване-то за отопление и/или горещо водоснабдяване от тази абонатна станция или от нейното самостоятелно отклонение.

(3) Лицата по ал. 2 се смятат за клиенти на топлинна енергия до датата на прекратяване на топлоснабдяването.

(4) Топлопреносното предприятие е длъжно да извърши исканото прекратяване по ал. 2 в срок до 15 дни след постъпване на заявлението.

(5) При въведена система за дялово разпределение на топлинна енергия клиентите в сграда-етажна собственост, нямат право да прекратяват подаването на топлинна енергия към отоплителните тела в имотите си чрез физическото им отделяне от сградна-та инсталация през отоплителния период.

(6) Клиентите в сграда-етажна собственост, които прекратят топлоподаването към отоплителните тела в имотите си, остават клиенти на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите части на сградата.

Чл. 154

За задълженията на клиентите - неизправни длъжници, и на асоциацията по чл. 151, ал. 1 към топлопреносното предприятие може да се издаде заповед за изпълнение по чл. 410, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс независимо от техния размер. За задълженията на клиентите с въведена система за дялово разпределение - неизправни длъжници, трябва да е изготвена изравнителна сметка за съответната година, за която е задължението.

Чл. 155

(1) клиентите на топлинна енергия в сграда - етажна собственост, заплащат консумираната топлинна енергия: 1.на 11 равни месечни вноски и една дванадесета изравнителна вноска по един от следните избрани от тях начини;

2. на месечни вноски, определени по прогнозна консумация за сградата, и една изравнителна вноска;

3. по реална месечна консумация.

(2) Топлопреносното предприятие или доставчикът на топлинна енергия фактурира консумираното количество топлинна енергия въз основа на действителното потребление най-малко веднъж годишно.

(3) Правилата за определяне на прогнозната консумация и изравняването на сумите за действително консумираното количество топлинна енергия за всеки отделен потребител се определят с наредбата по чл.125, ал. 3.

Чл. 156

(1) Топлинната енергия се измерва със средства за търговско измерване-соб-ственост на топлопреносното предприятие, монтирани на границата на собственост на съоръженията.

(2) Границата на собственост на съоръженията:

1. между производителя и топлопреносното предприятие е последната спирателна арматура на производителя;

2. между топлопреносното предприятие или производителя и стопанските клиенти е последната спирателна арматура преди присъединителните тръбопроводи на клиентите;

3. между топлопреносното предприятие и клиентите на топлинна енергия в самостоятелна сграда или в сграда-етажна собственост, е последната спирателна арматура преди разпределителната мрежа на сградните инсталации.

(3) Когато топлинната енергия се измерва със средства за търговско измерване, монтирани на място, различно от границата на собственост по ал. 2, начинът за отчитане на топлинната енергия се урежда съгласно наредбата по чл. 125, ал. 3.

Чл. 157

Националните индикативни цели за насърчаване на потреблението на електрическа енергия, произведена от възобновяеми енергийни източници, се определят като процент от годишното брутно потребление на електрическа енергия за следващите десет години в страната от Министерския съвет по предложение на министъра на икономиката и енергетиката и се актуализират на всеки 5 години.

Чл. 158

За постигане на националните индикативни цели производството на електрическа енергия от възобновяеми енергийни източници се насърчава при:

1. отчитане принципите на пазара на електрическа енергия;

2. отчитане характеристиките на различните възобновяеми енергийни източници и технологии за производство на електрическа енергия; 3.осигуряване на производителите на електрическа енергия най-малко еквивалентен ефект на преференциално третиране по отношение на приходите им от единица произведена електрическа енергия при промяна на механизмите за насърчаване.

Чл. 159

(1) Общественият доставчик, съответно крайните снабдители, които имат лицен-зия за снабдяване с електрическа енергия, са длъжни да изкупят цялото количество електрическа енергия, произведена от централа, използваща възобновяеми енергийни източници, регистрирано със сертификат за произход, с изключение на количествата, за които производителят има сключени договори по реда на глава девета, раздел VII или с които участва на балансиращия пазар.

(2) Общественият доставчик, съответно крайните снабдители са длъжни да изкупуват електрическата енергия, произведена от централи, използващи възобновяеми енергийни източници, в т.ч. и от водноелектрически централи с инсталирана мощност до 10 MW, по преференциални цени, съгласно съответната наредба по чл. 36, ал. 3.

(3) Формата, съдържанието, условията и редът за издаване на сертификата за произход се определят с наредба, приета от Министерския съвет по предложение на комисията.

Чл. 160

(1) Преносното предприятие и разпределителните предприятия са длъжни приоритетно да присъединяват всички централи, произвеждащи енергия от възобновяеми енергийни източници, в т.ч. и от водноелектрически централи с инсталирана мощност до 10 MW, към преносната, съответно към разпределителната мрежа.

(2) Разходите, необходими за присъединяване на централата към съответната мрежа до границата на собственост на електрическите съоръжения, се поемат от производителя.

(3) Разширението и реконструкцията на преносната и/или разпределителната мрежа, свързани с присъединяването на централата по ал. 1, са задължение на преносното, съответно на разпределителното предприятие след заплащане на цена за присъединяване.

(4) За осъществяване на разширението и реконструкцията на мрежите по ал. 3 преносното и/или съответното разпределително предприятие имат право да кандидатстват за външно финансиране.

Чл. 161

(отменен)

(1) Задължителното изкупуване по чл. 159 на електроенергия по преференциални цени се прилага до създаване на система за издаване и търговия със зелени сертификати.

(2) Министърът на енергетиката и енергийните ресурси определя минимални задължителни квоти за производство на електрическа енергия от възобновяеми енергийни източници като процент от общото годишно производство на електрическа енергия на всеки производител по години за срок 10 години, считано от датата на въвеждане на системата за издаване и търговия със зелени сертификати.

(3) Задължението на всеки производител по ал. 2 се смята за изпълнено при представяне от производителя на комисията на зелен(и) сертификат(и) за количеството електрическа енергия от възобновяеми енергийни източници, съставляващо неговото задължение, които са:

1. издаден(и) на производителя, и/или

2. купен(и) от друг производител на електрическа енергия, като сделката за покупко-продажба се счита за действителна при условие, че е вписана в регистъра по чл. 25, ал. 1, т. 4.

(4) формата, съдържанието, условията и редът за издаване на сертификатите за произход и за издаване и търговия със зелени сертификати се уреждат с наредба на министъра на енергетиката и енергийните ресурси.

Чл. 162

(1) крайните снабдители са длъжни да изкупят при поискване от производители с обекти с обща инсталирана електрическа мощност, по-малка от 500 kW,, цялото количество електрическа енергия от високоефективно комбинирано производство на топлинна и електрическа енергия, регистрирано с месечен сертификат за произход, по преференциални цени, определени съгласно съответната наредба по чл. 36, ал. 3, с изключение на количеството електрическа енергия, необходимо за осигуряване експлоатационната надеждност на основните съоръжения, произведено над количеството електрическа енергия от комбинирано производство и количествата, които производителят ползва за собствени нужди и за собствено потребление по смисъла на чл. 119, ал. 1 или има сключени договори по реда на глава девета, раздел VII, или с които участва на пазара на балансираща енергия, или която е потребявана от небитови клиенти, които не са на бюджетна издръжка, и които производителят с преобладаващ топлинен товар за стопански нужди снабдява с топлинна енергия. Количествата електрическа енергия от високоефективно комбинирано производство на топлинна и електрическа енергия се изкупуват до размера на количествата, определени с решение на комисията за определяне на преференциална цена.

(2) Производителят може да продава количествата електрическа енергия извън тези по ал. 1 на крайния снабдител по средноаритметична цена за излишък на балансиращия пазар за съответния месец.

(3)

(4)

(5)

Чл. 162а

(1) Операторите на електропреносната мрежа и на електроразпределителните мрежи са длъжни приоритетно да присъединяват всички централи, произвеждащи електрическа енергия от високоефективно комбинирано производство с инсталирана мощност до 10 MW, към преносната, съответно към разпределителната мрежа при облекчени процедури съгласно наредбата по чл. 116, ал. 7.

(2) Разходите, необходими за присъединяване на централата към съответната мрежа до границата на собственост на електрическите съоръжения, се поемат от производителя.

(3) Разширението и реконструкцията на преносната и/или разпределителната мрежа, свързани с присъединяването на централата по ал. 1, са задължение на оператора на електропреносната мрежа, съответно на оператора на електроразпределителна мрежа, след заплащане на цена за присъединяване.

(4)

1. предоставят гарантиран достъп до съответната мрежа на електрическата енергия, произведена от високоефективно комбинирано производство;

2. гарантират преноса и разпределението на електрическата енергия, произведена от високоефективно комбинирано производство;

3. предоставят приоритет при диспечиране на електрическата енергия, произведена от високоефективно комбинирано производство.

(4) Операторите на електропреносната мрежа и на електроразпределителните мрежи при спазване на критериите за сигурност, определени с правилата по чл. 83, ал. 1, т. 4 и 5 от този закон и чл. 18, ал. 1, т. 1, 2 и 4 от Закона за енергията от възобновяеми източници, са длъжни да:

Чл. 163

Критериите, на които трябва да отговарят всеобхватната оценка, анализът на разходите и ползите и анализът на националния потенциал за високоефективно комбинирано производство по чл. 4, ал. 2, т. 11, се определят с наредба, издадена от министъра на енергетиката.

Чл. 163а

(1) При разработване на инвестиционни проекти се извършва анализ на разходите и ползите в съответствие с наредбата по чл. 163 за инсталации с обща входяща топлинна мощност над 20 MW в случаите на:

1. планиране на нова топлоелектрическа инсталация за производство на електроенергия, за да бъдат оценени разходите и ползите от проектиране на инсталация, която да функционира като инсталация за високоефективно комбинирано производство на енергия;

2. значително преоборудване на топлоелектрическа инсталация за производство на електроенергия, за да бъдат оценени разходите и ползите от преоборудване на инсталацията като инсталация за високоефективно комбинирано производство на енергия;

3. значително преоборудване на промишлена инсталация, генерираща отпадна топлина на полезно температурно ниво, с цел използването на отпадната топлина за задоволяване на икономически оправдано търсене, в т.ч. чрез комбинирано производство на енергия, както и от свързването на тази инсталация с районна отоплителна или охладителна мрежа;

4. планиране на нова районна отоплителна и охладителна мрежа; при съществуваща районна отоплителна или охладителна мрежа се планира нова инсталация за производство на енергия или значително преоборудване на съществуваща инсталация с цел оползотворяване на отпадната топлина от съседни промишлени инсталации.

(2) Дружествата, отговарящи за експлоатацията на районни отоплителни и охладителни мрежи, по искане на лицата, които извършват анализ на разходите и ползите по ал. 1, оказват съдействие и предоставят необходимата информация в случаите по ал. 1, т. 3 и 4.

(3) Монтирането на оборудване, с което да се улавя въглероден диоксид, произведен от горивна инсталация, с оглед на съхранението му в геоложки формации, не се смята за преоборудване в случаите по ал. 1, т. 2, 3 и 4.

Чл. 163б

(1) Сертификатът за произход е електронен документ, който се издава за 1 MWh електрическа енергия на производител за нетното производство на електрическа енергия, измерено на изхода на централата и подадено към съответната електрическа мрежа, при спазване на изискванията за точност, надеждност и невъзможност за подправяне.

(2) Сертификатът съдържа:

1. наименованието, местоположението, вида и общата инсталирана мощност на централата;

2. началната и крайната дата на периода, в който е произведена електрическата енергия;

3. долната топлина на изгаряне на горивото, използвано за производството на електрическата енергия;

4. количеството на топлинната енергия, произведена едновременно с електрическата енергия, както и количеството на потребената топлинна енергия;

5. количеството на електрическата енергия, произведена при високоефективно комбинирано производство на електрическа и топлинна енергия, определено съгласно наредбата по чл. 162б;

6. спестяванията на първична енергия, изчислени съгласно наредбата по чл. 162б;

7. номиналната ефективност на енергийния обект за комбинирано производство на електрическа и топлинна енергия;

8. получената инвестиционна помощ за изграждането на енергийния обект за комбинирано производство на електрическа и топлинна енергия от национална или европейска схема за подпомагане;

9. всякакъв друг вид подкрепа, предоставена за единица енергия по национална схема за подпомагане;

10. вида на националната схема за подпомагане;

11. датата, на която всяка от инсталациите на енергийния обект е въведена в експлоатация;

12. датата и държавата на издаване;

13. уникален идентификационен номер.

(3) За всяка единица произведена електрическа енергия от високоефективно комбинирано производство на електрическа и топлинна енергия може да се издава само един сертификат за произход, който е със срок на валидност 12 месеца от производството на съответната единица енергия.

(4) Сертификатът за произход се издава по искане на производителя на електрическата енергия, произведена от високоефективно комбинирано производство на електрическа и топлинна енергия, и се използва от производителя, за да докаже, че електрическата енергия е произведена от високоефективно комбинирано производство на електрическа и топлинна енергия.

(5) За изкупената електрическа енергия по чл. 162 производителите заявяват издаване на месечни сертификати за произход и ги прехвърлят на крайните снабдители.

(6) За произведената електрическа енергия по чл. 162а производителите заявяват издаване на месечни сертификати за произход и ги прехвърлят на Фонд „Сигурност на електроенергийната система“.

(7) Фонд „Сигурност на електроенергийната система“ след изплащане на премия прехвърля на лицата по чл. 36ж, ал. 1, т. 1 сертфикатите за произход по ал. 6 за съответния месец пропорционално на размера на дължимите от тези лица за същия месец средства от цената и/или компонентата от цена по чл. 30, ал. 1, т. 17.

Чл. 163в

(1) Издаването, прехвърлянето и отмяната на сертификатите за произход на електрическа енергия, произведена от високоефективно комбинирано производство на електрическа и топлинна енергия, се извършват по електронен път.

(2) Сертификатът за произход се смята за отменен, след като бъде използван за доказване произхода на енергията пред крайния клиент или с изтичането на срока на валидност.

(3) Условията и редът за издаване, прехвърляне и отмяна на сертификатите за произход на електрическата енергия от комбинирано производство на електрическа и топлинна енергия се определят с наредба, приета от комисията.

Чл. 163г

(1) Комисията признава сертификатите за произход, издадени от компетентните органи в другите държави – членки на Европейския съюз, и в държавите – страни по Споразумението за Европейското икономическо пространство.

(2) Комисията може да откаже признаването на сертификат за произход по ал. 1, когато не е изпълнено някое от изискванията на чл. 163б, ал. 2.

(3) За всеки влязъл в сила отказ по ал. 2 се уведомява Европейската комисия.

(4) Сертификатът за произход, който не е признат от комисията, се признава, когато след нотифициране по ал. 3 Европейската комисия приеме решение, изискващо признаване.

Чл. 164

Газоснабдяването е съвкупност от дейностите по пренос,, съхранение, разпределение търговия и доставка на природен газ за осигуряване на нуждите на клиентите.

Чл. 165

Обектите и съоръженията за извършване на дейностите по пренос, съхранение и разпределение на природен газ на територията на страната, които са свързани помежду си, функционират в единна газотранспортна система с общ режим на работа.

Чл. 166

Преносът на природен газ и експлоатацията на газопреносна мрежа се извършват от оператора на газопреносна мрежа, получил лицен-зия по чл. 39, ал. 1, т. 2.

Чл. 167

(отменен)

(1) Транзитен пренос на природен газ през територията на страната за други страни се извършва от преносното предприятие.

(2) Транзитен пренос може да се извършва и от лице, което е получило лицензия по чл. 39, ал. 1, т. 9.

Чл. 168

(1) Съхранението на природен газ и експлоатацията на съоръженията за съхранение на природен газ и/или за втечнен природен газ се осъществяват от лице, получило лицен-зия по чл. 39, ал. 1, т. 4.

(2) Операторът на съоръжение за съхранение на природен газ и/или операторът на съоръжение за втечнен природен газ:

1. експлоатира, поддържа и развива в пазарни условия сигурни, надеждни и ефективни съоръжения за съхранение на природен газ и/или за втечнен природен газ;

2. предоставя равнопоставен достъп на ползвателите на съоръжения за съхранение на природен газ и/или за втечнен природен газ;

3. предоставя на операторите на газопреносни мрежи, операторите на други съоръжения за съхранение и/или операторите на други съоръжения за втечнен природен газ и/или операторите на газоразпределителни мрежи достатъчно информация, за да се гарантира, че съхранението на природен газ става по начин, съвместим със сигурната и ефективна експлоатация на взаимосвързаните мрежи и съоръжения, и

4. осигурява на ползвателите на мрежи и съоръжения информацията, която им е необходима за техния ефикасен достъп.

Чл. 168а

(1) Временно съхранение на природен газ се извършва от оператор на газопреносна или газоразпределителна мрежа.

(2) Операторът на мрежа оповестява на интернет страницата си данни за предлаганите услуги по временно съхранение на природен газ и ежегодно до 1 януари публикува основните търговски условия за предоставянето на тези услуги.

Чл. 169

(1) Разпределението на природен газ и експлоатацията на газоразпределителните мрежи се осъществяват от операторите на газоразпределителни мрежи, получили лицензия по чл.39, ал. 1, т. 3.

(2) Разпределението на природен газ и експлоатацията на затворените газоразпределителни мрежи се осъществяват от операторите на затворени газоразпределителни мрежи, получили лицензия по чл. 39, ал. 1, т. 8.

Чл. 170

(1) Операторът на газопреносна мрежа осигурява:

1. единното управление на газопреносната мрежа с оглед на нейното надеждно, безопасно и ефективно функциониране;

2. преноса на природен газ по газопреносната мрежа и отчитането му;

3. поддържането на обектите и съоръженията на газопреносната мрежа в съответствие с техническите изисквания и с изискванията за безопасност при работа;

4. развитие на газопреносната мрежа в съответствие с дългосрочните прогнози и планове за развитие на газоснабдяването и извън тях, когато е икономически обосновано;

5. поддържането и развитието на спомагателните мрежи;

6. предоставянето и управлението на достъпа на трети страни на недискриминационна основа между ползватели на мрежата или групи от ползватели на мрежата при спазване на изискванията за качество и предоставя на ползвателите на мрежата информацията, която им е необходима за ефикасен достъп до мрежата;

7. съгласуваното развитие и оперативната съвместимост на газопреносната мрежа с взаимно свързани газотранспортни системи;

8. на операторите на други газопреносни мрежи, операторите на съоръжения за съхранение на природен газ и/или операторите на съоръжения за втечнен природен газ и/или операторите на газоразпределителни мрежи достатъчно информация, за да се гарантира, че транспортирането и съхранението стават по начин, съвместим със сигурната и ефективна експлоатация на взаимосвързаните мрежи и съоръжения;

9. достатъчен трансграничен капацитет с оглед интегриране на европейската газопреносна инфраструктура при удовлетворяване на всички икономически разумни и технически осъществими искания за капацитет и с оглед спазване на изискванията за сигурност на доставките на газ;

10. включване на газ от възобновяеми източници в газопреносната мрежа, когато това е технически възможно и безопасно.

(2) Дейността по пренос на природен газ включва и:

1. представителство на оператора на газопреносната мрежа и контакти с трети страни, с регулаторните органи на други държави – членки на Европейския съюз, както и представителство в рамките на Европейската мрежа на операторите на газопреносни системи (ЕМОПС за газ);

2. събиране на всички вземания, свързани с преноса, включително за достъп, изравнителни плащания за спомагателни услуги, като преработване на природния газ, закупуване на услуги (разходи за балансиране, енергия за покриване на загуби);

3. експлоатацията, поддръжката и развитието на сигурна, ефикасна и икономична газопреносна мрежа с цел осигуряване на отворен пазар при опазване на околната среда;

4. инвестиционно планиране, което да осигури дълготрайния капацитет на мрежата да покрива в разумни граници търсенето и да гарантира сигурността на доставките;

5. създаването на подходящи съвместни предприятия, включително с един или повече оператори на газопреносни мрежи, енергийни борси и другите съответни участници, с цел развитие на регионални пазари или улесняване процеса на либерализиране, и

6. всички корпоративни услуги, включително правни услуги, счетоводство и услуги, свързани с информационни технологии.

(3) Експлоатацията на газопреносните мрежи се осъществява съгласно правила за управление на газопреносните мрежи, приети от комисията по предложение на операторите на газопреносни мрежи.

(4) Операторът на газопреносната мрежа по всяко време действа така, че да осигури наличността на необходимите му ресурси за изпълнение на дейността по преноса по подходящ и ефективен начин и за развитие и поддръжка на ефективна, сигурна и икономична преносна мрежа.

Чл. 171

(1) Операторът на газоразпределителна мрежа осигурява:

1. управлението на газоразпределителната мрежа с оглед на нейното надеждно, безопасно и ефективно функциониране;

2. разпределението на природен газ по газоразпределителната мрежа и отчитането му;

3. поддържането на обектите и съоръженията от газоразпределителната мрежа и на спомагателните съоръжения в съответствие с техническите изисквания;

4. разширяване, реконструкция и модернизация на газоразпределителната мрежа, съобразено с изискванията за опазване на околната среда и енергийна ефективност и в съответствие с прогнозите за потребление на природен газ, приети от комисията, и извън тях, когато е икономически обосновано;

5. включване на газ от възобновяеми източници в газоразпределителната мрежа, когато това е технически възможно и безопасно.

(2) Експлоатацията на газоразпределителни мрежи и на затворени газоразпределителни мрежи се осъществява съгласно правила за управление на газоразпределителни мрежи, приети от комисията по предложение на операторите на газоразпределителни мрежи и на операторите на затворени газоразпределителни мрежи.

Чл. 171а

(1) Операторът на затворена газоразпределителна мрежа има правата и задълженията на оператор на газоразпределителна мрежа с изключение на тези по чл. 183б.

(2) Операторът на затворена газоразпределителна мрежа няма право да извършва разпределение на природен газ за снабдяване на битови клиенти, освен при несистемно ползване на мрежата от малък брой битови клиенти, които работят по трудово или друго правоотношение за ползвател на затворената газоразпределителна мрежа и се намират на територията на затворената газоразпределителна мрежа.

(3) Затворените газоразпределителни мрежи се считат за газоразпределителни мрежи.

Чл. 172

(1) Операторите на газопреносни и операторите на газоразпределителни мрежи са длъжни да предоставят достъп при условията на равнопоставеност до газопреносните си и/или газоразпределителните си мрежи на лицата, отговарящи на условията, определени с правила, приети от комисията, и да предоставят на ползвателите на мрежата информацията, която им е необходима за ефикасен достъп до мрежата.

(2) Достъп по ал. 1 може да бъде отказан поради липса на капацитет или в случай че предоставянето на достъп би довело до нарушаване на техническите условия и сигурност на мрежите или би попречило на предприятията да изпълнят задълженията си за услуги от обществен интерес, или ако предоставянето на достъп би причинило сериозни икономически и финансови трудности вследствие на сключени договори за доставка с клауза „вземай или плащай“.

(3) Операторите на мрежи, които отказват достъп поради липса на капацитет или липса на връзка, правят необходимите подобрения, ако това е икономически целесъобразно или когато потенциален клиент има желание да заплати за това.

(4) Операторът на газопреносна мрежа, операторът на съоръжение за съхранение на природен газ, операторът на съоръжение за втечнен природен газ, съответно операторът на газоразпределителна мрежа, има право да откаже достъп или временно да преустанови преноса на природен газ или газ от възобновяеми източници по съответната мрежа, съответно – съхранението в съоръжение за съхранение или временно съхранение, поради:

1. несъответствие на доставения до мрежата или до съоръжението за съхранение природен газ или газ от възобновяеми източници с определените от оператора изисквания за качество;

2. при неизпълнение на задължения по договор за пренос или съхранение или за достъп до мрежа или съоръжение за съхранение, включително при неизпълнение на задължение за плащане на дължими суми във връзка с предоставянето на тези услуги.

Чл. 172г

(1) При изграждане на голяма нова газова инфраструктура, както и при значително увеличаване капацитета на съществуваща газова инфраструктура и на разширяване, реконструкция и модернизация на такава инфраструктура, които дават възможност за развитието на нови източници на газови доставки, комисията може да предостави временно освобождаване от задълженията за:

1. независимост на оператора по чл. 81в, чл. 81ж, ал. 2 и чл. 81л, ал. 2, т. 1;

2. предоставяне на достъп;

3. регулиране на цените на предоставяните услуги.

(2) Временното освобождаване по ал. 1 се допуска, когато:

1. инвестицията стимулира конкуренцията в доставките на природен газ и повишава сигурността на доставките;

2. нивото на риска, свързан с инвестицията, е такова, че тя не би била направена, ако не се предостави освобождаване;

3. инфраструктурата е собственост на лице, което е отделено поне по отношение на правната му форма от операторите, в чиито системи се изгражда тази инфраструктура;

4. ползвателите на новата инфраструктура заплащат цена за ползването й;

5. освобождаването не е във вреда на конкуренцията на съответните пазари, които е вероятно да бъдат засегнати от инвестицията, на ефективното функциониране на вътрешния пазар за природен газ, на ефективното функциониране на съответните регулирани системи или на сигурността на доставките на природен газ в Европейския съюз.

(3) Собственикът или операторът на новата инфраструктура по ал. 1 подава молба до комисията за освобождаване на целия или на част от капацитета на новата инфраструктура, към която прилага правила за управление и разпределение на капацитета на новата инфраструктура, включващи:

1. изискване всички потенциални ползватели на инфраструктурата да бъдат поканени да изявят интерес при договарянето на капацитет преди извършване разпределението на капацитета на новата инфраструктура, включително за собствени нужди;

2. задължение в случай на претоварване неизползваният капацитет да бъде предлаган на пазара, а ползвателите на инфраструктурата да имат право да търгуват с договорения си капацитет.

(4) При вземане на решение за освобождаване комисията взема предвид резултатите от процедурата за разпределение на капацитет по ал. 3, т. 1 за преценка на изпълнението на условията, посочени в ал. 2, т. 1, 2 и 5, и одобрява правилата и механизмите за управление и разпределяне на капацитета.

(5) При вземане на решение за освобождаване комисията разглежда необходимостта от налагане на условия относно продължителността на освобождаването и недискриминационния достъп до инфраструктурата, като взема предвид допълнителния капацитет, който ще се изгради, или изменението на съществуващия капацитет, експлоатационния период на инфраструктурата и националните особености.

(6) Комисията разглежда молбата по ал. 3 и се произнася с мотивирано решение. Решението се публикува на интернет страницата на комисията.

(7) Преди да приеме решението по ал. 6 комисията провежда консултации:

1. с регулаторните органи на държавите членки, чиито пазари е вероятно да бъдат засегнати от новата инфраструктура;

2. със съответните компетентни органи на трети държави, когато инфраструктурата е свързана с мрежата на Европейския съюз под юрисдикцията на Република България и е с начало или завършва в една или повече трети държави.

(8) Комисията може да приеме решение по ал. 6 и в случаите, когато органите на третата държава, към които е отправено искане за консултация, не отговорят на искането в тримесечен срок.

Чл. 172д

(1) Когато новата газова инфраструктура е разположена на територията на Република България и най-малко на още една държава – членка на Европейския съюз, собственикът или операторът на съответната инфраструктура подава молба за освобождаване до комисията и до компетентния регулаторен орган на съответната държава – членка на Европейския съюз.

(2) Комисията провежда консултации с компетентните регулаторни органи по ал. 1 за постигане на споразумение по молбата за освобождаване в 6-месечен срок от датата, на която молбата е получена от последния от регулаторните органи. Когато в посочения срок АСРЕ предостави на регулаторните органи консултативно становище по молбата, те могат да мотивират споразумението си относно освобождаването с препоръките, дадени от АСРЕ. Регулаторните органи уведомяват АСРЕ за постигнатото споразумение. Комисията взема мотивирано решение относно освобождаването, съобразено с постигнатите в споразумението договорености.

(3) Комисията и компетентният друг регулаторен орган могат да поискат от АСРЕ удължаване на срока по ал. 2 с не повече от три месеца.

(4) Агенцията за сътрудничество между регулаторите на енергия взема решение за освобождаване, когато в сроковете по ал. 2 и 3 не се постигне споразумение между регулаторните органи относно освобождаването или по тяхно съвместно искане.

(5) Когато съответната инфраструктура представлява преносен газопровод между Република България и трета държава и когато първата точка на междусистемно свързване с мрежата на държавите членки е разположена на територията на Република България, преди да приеме решението по ал. 2 във връзка с освобождаването, комисията може да се консултира с компетентния орган на третата държава, за да се гарантира спазването на българското законодателство по отношение на съответната инфраструктура на територията на Република България, а когато е приложимо – в териториалното море на Република България.

(6) Комисията може да приеме решение по ал. 2 и в случаите, когато органите на третата държава, към които е отправено искане за консултация, не отговорят на искането в тримесечен срок.

Чл. 172е

(1) Комисията уведомява незабавно Европейската комисия за всяка подадена молба за освобождаване и за решение по чл. 172г, ал. 6 и чл. 172д, ал. 2. Уведомяването за взето решение за освобождаване е придружено с цялата свързана с него информация, включително:

1. основанията за взетото решение;

2. анализа за влиянието върху конкуренцията и ефективното функциониране на вътрешния пазар;

3. обосновка за срока на освобождаването и освободения дял от общия капацитет на инфраструктура;

4. споразумението с другите регулаторни органи при молба за освобождаване по чл. 172д;

5. приноса на инфраструктурата за диверсификацията на доставките.

(2) Комисията предоставя допълнителна информация по искане на Европейската комисия в срока, посочен в искането или определен по взаимно съгласие между комисията и Европейската комисия, или уведомява Европейската комисия, че смята уведомлението по ал. 1 за пълно.

(3) Когато изисканата информация не бъде предоставена в срока по ал. 2, уведомлението се смята за оттеглено, освен ако комисията е заявила, че смята уведомлението за пълно.

(4) Комисията привежда решението относно освобождаването в съответствие със становището на Европейската комисия. Изменението или оттеглянето на решението за освобождаване се извършва в срок един месец, за което комисията информира Европейската комисия.

(5) Решението за освобождаване влиза в сила след приключване на процедурите по ал. 1 – 4.

(6) Решението за освобождаване губи силата си две години след становището на Европейската комисия, ако в рамките на този срок не е започнало изграждането на инфраструктурата или ако в срок 5 години от приемането му инфраструктурата не е въведена в експлоатация, освен ако комисията след консултации с Европейската комисия реши, че забавянето се дължи на значителни пречки, които са извън контрола на лицето, на което е предоставено освобождаване.

Чл. 173

(1) Сделките с природен газ се извършват въз основа на писмени договори и/или на организиран борсов пазар на природен газ при спазване на разпоредбите на този закон и на правилата за търговия с природен газ, приети от комисията. Правилата се публикуват от енергийните предприятия и комисията на интернет страниците им.

(2) Сделките с природен газ на организиран борсов пазар на природен газ се извършват и при спазване на правилата за работа на организиран борсов пазар на природен газ, приети от комисията. Правилата се публикуват от оператора на организирания борсов пазар на природен газ на неговата интернет страница.

(3) С правилата по ал. 1 и 2 се определя начинът на администриране на съответните сделки с природен газ.

Чл. 174

Сделките с природен газ са доставка, пренос по газопреносна, газоразпределителни и затворени газоразпределителни мрежи и съхранение на природен газ както и сделки по прехвърляне собствеността на природния газ с цел балансиране и търговия на физическа точка или виртуална търговска точка на газопреносните мрежи.

Чл. 175

(1) Страни по сделките с природен газ са:

1. обществен доставчик на природен газ;

2.

2. оператори на затворени газоразпределителни мрежи;

3. добивни предприятия;

4. оператори на съоръжения за съхранение на природен газ;

4а. оператори на съоръжения за втечнен природен газ;

5. оператори на газопреносни мрежи;

5а. комбиниран оператор;

6. оператори на газоразпределителни мрежи;

7. търговци на природен газ или лице, което продава компресиран природен газ;

8. клиенти;

9.

9. участник, формиращ пазара;

10. краен снабдител на природен газ;

11.

11. доставчици на ликвидност.

(2) Операторът на организиран борсов пазар на природен газ осигурява платформа за търговия на сделките с природен газ между страните по ал. 1. Операторът може да е страна по сделки с природен газ.

(3) За гарантиране плащането по сключените сделки операторите на организиран борсов пазар на природен газ сключват договори с лице, предоставящо клирингови услуги.

Чл. 176

(1) Добивните предприятия, търговците на природен газ, крайните снабдители с природен газ, операторите на газопреносни мрежи, операторите на съоръжения за съхранение на природен газ, операторите на съоръжения за втечнен природен газ, клиентите, присъединени към газопреносна мрежа, участниците, формиращи пазара, и доставчиците на ликвидност сключват сделки с природен газ при свободно договорени цени.

(2) Общественият доставчик сключва сделки с природен газ по свободно договорени цени в качеството му на доставчик на ликвидност, търговец на природен газ и участник, формиращ пазара.

(3) Сделките по ал. 1 и 2 с краткосрочни стандартизирани продукти и с продукти с период на доставка, по-малък или равен на една година, се сключват на организиран борсов пазар на природен газ. Добивните предприятия предлагат не по-малко от 15 на сто от добития от тях природен газ в страната на организирания борсов пазар на природен газ. От 1 януари 2025 г. сделките с продукти по изречения първо и второ, с изключение на краткосрочните стандартизирани продукти, може да се извършват и извън организирания борсов пазар на природен газ.

(4) Добивни предприятия и клиенти по чл. 175, т.8 и 9 на природен газ във и извън страната могат да изграждат помежду си директни газопроводи и да сключват договори за доставка на природен газ през тези газопроводи.

(5) Операторите на газопреносна мрежа и операторите на съоръжения за съхранение на природен газ закупуват природния газ за собствени нужди, включително за технологични нужди и за балансиране, на организирания борсов пазар на природен газ.

Чл. 177

(1) Общественият доставчик на природен газ е юридическо лице, регистрирано по Търговския закон или по законодателството на държава - членка на Европейския съюз, или на друга държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, което може да сключва сделки за доставка на природен газ с добивни предприятия, с търговци на природен газ, с крайни снабдители и с клиенти. Общественият доставчик на природен газ може да е участник, формиращ пазара, или доставчик на ликвидност.

(2) Общественият доставчик на природен газ може да сключва сделки за пренос на природен газ с газопреносните и газоразпределителните предприятия.

(3) Общественият доставчик на природен газ може да сключва сделки за съхранение на природен газ с операторите на съоръжения за съхранение на природен газ и/или операторите на съоръжения за втечнен природен газ.

(4)

(4) Общественият доставчик на природен газ е страна по споразумение по чл. 176а, ал. 2.

Чл. 178

(отменен)

(1) Обществените снабдители на природен газ са юридически лица, регистрирани по Търговския закон или по законодателството на държава - членка на Европейския съюз, или на друга държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, които сключват сделки за доставка на природен газ с крайни потребители, присъединени към газоразпре-делителната мрежа, за територията, за която са лицензирани.

(2)

Чл. 178а

(1) Крайният снабдител е лицензирано за дейността си лице, което осигурява снабдяването с природен газ на крайни клиенти, присъединени към газоразпределителна мрежа, в съответствие с правилата по чл. 21, ал. 1, т. 10.

(2) За нуждите на снабдяването по ал. 1 крайният снабдител сключва сделки за доставка на природен газ с обществения доставчик, с производители на газ от възобновяеми източници и може да сключва сделки за доставка на природен газ с добивни предприятия и с търговци на природен газ.

Чл. 179

(1) Търговец на природен газ може да бъде всяко българско и чуждестранно юридическо лице, което е регистрирано като търговец по Търговския закон или по националното си законодателство.

(2)

Чл. 180

(1) Всеки клиент, присъединен към газопреносна и/или газоразпределителна и затворена газоразпределителна мрежа, има право да избира доставчик на природен газ, независимо от това в коя държава е регистриран доставчикът, доколкото доставчикът спазва правилата по чл. 173, ал. 1 и изискванията за сигурността на доставките.

(2) Операторът на мрежата, чрез съответните промени в договорите за пренос, отразява смяната на доставчика съгласно правилата по чл. 173, ал. 1 до три седмици след получаване на писменото искане на клиента.

(3) Смяната на доставчика при спазване на договорните условия не е съпроводена с допълнителни задължения за клиента.

(4) Всеки доставчик изготвя и изпраща окончателна изравнителна сметка при избор на друг доставчик в срок до 6 седмици след смяната на доставчика.

(5) Когато доставка по ал. 1 е отказана от доставчик в друга държава – членка на Европейския съюз, поради това че клиентът няма право да избира доставчик в другата държава, по искане на клиента комисията уведомява регулаторния орган на тази друга държава, а при необходимост – и Европейската комисия, за предприемане на действия за отмяна на отказа.

Чл. 181

Договорите за природен газ се сключват:

1. при регулирани от комисията цени за услуги от обществен интерес по преноса, разпределението и доставката на природен газ;

2. при свободно договаряни между страните цени – извън случаите по т. 1.

Чл. 182

(отменен)

(1) Добивните предприятия, търговците на природен газ и привилегированите потребители сключват сделки с природен газ помежду си при свободно договорени цени.

(2) Страните по ал. 1 и преносното предприятие сключват и сделки с природен газ за балансиране на пазара при условия, по ред и правила за ценообразуване на природния газ, предназначен за балансиране, предвидени в правилата по чл. 173, ал. 1.

Чл. 183

(отменен)

(1) Обществените снабдители на природен газ продават природен газ на потребители за битови нужди при публично известни общи условия, а за стопански нужди—въз основа на писмени договори.

(2) Общите условия по ал. 1 се изготвят от обществени снабдители на природен газ и се одобряват от комисията.

(3) Общите условия съдържат задължително:

1. качеството на снабдяване;

2. информация, която се предоставя от дружествата;

3. срок на договора;

4. условията за прекратяване или прекъсване на снабдяването; 5.отговорността на енергийното предприятие при нерегламентирано прекъсване и некачествено снабдяване.

(4) Обществените снабдители на природен газ публикуват одобрените общи условия най-малко в един централен и един местен всекидневник. Общите условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане на потребителите.

(5) В срок до 30 дни след влизането в сила на общите условия потребителите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат при съответния обществен снабдител на природен газ заявление, в което да предложат различни условия. Приетите от обществения снабдител на природен газ условия, различни от публикуваните, се отразяват в допълнителни писмени споразумения.

(6) Процедурата по ал. 2 — 4 се прилага и при внасяне на промени в общите условия.

Чл. 183а

(1) Крайният снабдител продава природен газ при публично известни общи условия.

(2) Общите условия съдържат задължително:

1. условията за качество на снабдяването;

2. информация, която се предоставя от снабдителя;

3. срок на договора;

4. отговорността на енергийното предприятие за неизпълнение на общите условия.

(3) Крайният снабдител публикува общите условия най-малко в един централен и един местен всекидневник.

(4) Публикуваните общи условия влизат в сила за клиентите, които купуват природен газ от краен снабдител, без изрично писмено приемане.

(5) В срок до 30 дни след влизането в сила на общите условия клиентите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат при съответния краен снабдител на природен газ заявление, в което да предложат специални условия. Приетите от крайния снабдител на природен газ специални условия, различни от публикуваните общи условия, се отразяват в допълнителни писмени споразумения.

Чл. 183б

(1) Клиентите на крайния снабдител сключват договор с оператора на разпределителна мрежа за преноса по разпределителни мрежи на консумирания от тях природен газ при публично известни общи условия.

(2) Общите условия съдържат задължително:

1. условията за качество на снабдяването;

2. условията за прекратяване или прекъсване на снабдяването;

3. отговорността на енергийното предприятие при нерегламентирано прекъсване и некачествено снабдяване.

(3) Операторът на разпределителна мрежа публикува общите условия най-малко в един централен и един местен всекидневник.

(4) Публикуваните общи условия влизат в сила за клиентите, които купуват природен газ от краен снабдител, без изрично писмено приемане.

Чл. 184

Общественият доставчик, и крайните снабдители на природен газ могат да поискат издаване на заповед за изпълнение по чл. 410, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс за вземанията си за доставка на природен газ независимо от техния размер.

Чл. 185

(1) Централизираното оперативно управление, координирането и контролът на режима на работа на газопреносната мрежа се осъществяват от оператора на газопреносната мрежа чрез звено за оперативно управление.

(2) Оперативното управление на всяка газоразпределителна мрежа, както и на всяка затворена газоразпределителна мрежа се осъществява от оператор на газоразпределителната мрежа чрез звено за оперативно управление.

(3) Разпорежданията на звеното за оперативно управление на оператора на газопреносната мрежа са задължителни за звената за оперативно управление на операторите на газоразпределителните мрежи, затворените газоразпределителни мрежи, клиентите, добивните предприятия, производителите на газ от възобновяеми източници, операторите на съоръжения за съхранение на природен газ и операторите на съоръжения за втечнен природен газ, присъединени към газопреносната мрежа.

(4) Клиентите, присъединени към газопреносната или газоразпределителната мрежа, са длъжни да предоставят достъп на упълномощени представители на оператора на газопреносната мрежа до собствените си съоръжения или до съоръженията на оператора, монтирани в техни имоти, за ограничаване или преустановяване на преноса на природен газ, в случаите, предвидени в този закон или в договорите за пренос и/или доставка на природен газ.

Чл. 186

(1) Операторът на газопреносната мрежа осигурява:

1. надеждно, безопасно и ефективно функциониране на газопреносната мрежа;

2. пренос на природен газ по газопреносната мрежа при спазване на изискванията за качество;

3. равнопоставеност на клиентите при преноса на природен газ;

4. сигурно и ефективно функциониране на спомагателните мрежи;

5. оперативно ръководство на режимите на работа на съоръженията за съхранение на природен газ и на съоръженията за втечнен природен газ, присъединени към газопреносната мрежа, при нагнетяване и добив на природен газ.

(2) Операторът на газопреносна мрежа осигурява енергията, която използва за осъществяване на дейността си, по прозрачни, недискриминационни и пазарно основани процедури.

Чл. 186а

За комбинирания оператор се прилага глава осма „а“.

Чл. 187

(1) За целите на измерването на природния газ операторът на газопреносната мрежа осигурява:

1. техническо и метрологично осигуряване, развитие и модернизация на средствата за търговско измерване на количеството природен газ, постъпващ и напускащ газопреносната мрежа; 2.поддържане на база данни с регистрацията от средствата за търговско измерване на количеството природен газ по т. 1 и по сделките със свободно договорени цени и на балансиращия пазар.

(2) Собствениците на средства за търговско измерване на количеството природен газ предоставят на оператора на газопреносната мрежа данните от измерванията на тези средства, отнасящи се до сделките със свободно договорени цени и с балансиращия природен газ.

(3) Страните по сделките с природен газ имат право да получават информация от базата данни относно количествата природен газ, търгувани от тях по сделките.

(4) Условията и редът за обслужване на средствата за търговско измерване, поддържане на базата данни и достъпът до тях се уреждат с правилата по чл. 173, ал. 1.

Чл. 188

(1) Операторът на газопреносната мрежа администрира сделките на свободно договорени цени с природен газ и организира балансирането на пазара на природен газ в съответствие с правилата по чл. 173, ал. 1.

(2) При възникване на обстоятелства, застрашаващи сигурността на работата на газотранспортната система или на части от нея, операторът на газопреносната мрежа има право временно да спира изпълнението на сделки или да променя договорените количества природен газ по тях при условия и по начин, описани в правилата по чл. 173, ал. 1.

(3) Операторът на газопреносната мрежа предоставя информация за прогнозно потребление на природен газ, ограничения в газотранспортната система, справки за цени на природния газ при балансиране на пазара за минали периоди и друга информация, необходима на участниците.

Чл. 189

(1) Операторът на газопреносна мрежа извършва финансов сетълмент на дневните дисбаланси съгласно Регламент (ЕС) № 312/2014 на Комисията от 26 март 2014 г. за установяване на Мрежов кодекс за балансиране на газопреносните мрежи (ОВ, L 91/15 от 27 март 2014 г.), наричан по-нататък „Регламент (ЕС) № 312/2014“.

(2) Операторът на газопреносна мрежа не формира печалба от сделките по ал. 1.

(3) Разходите за изпълнение на функциите по чл. 188 се признават за икономически обосновани разходи по чл. 31, т. 2.

Чл. 190

Операторите на газоразпределителните мрежи осигуряват:

1. надеждно, безопасно и ефективно функциониране на разпределителната мрежа;

2. разпределение на природен газ до клиентите при спазване на изискванията за сигурност и качество;

3. сигурно и ефективно функциониране на спомагателните мрежи;

4. равнопоставеност на клиентите при разпределението на природен газ.

5. на оператора на газопреносната мрежа, на операторите на други газоразпределителни мрежи, на операторите на съоръжения за съхранение на природен газ и на операторите на съоръжения за втечнен природен газ, достатъчно информация, за да се гарантира, че транспортът и съхранението на природен газ се извършват по начин, съвместим със сигурната и ефективна експлоатация на взаимно свързаната мрежа.

Чл. 190а

(1) Когато оператор на газоразпределителна мрежа е част от вертикално интегрирано предприятие, дейността му трябва да бъде независима по правноорганизационна форма и при вземане на решения от другите дейности, които не са свързани с разпределение.

(2) За осигуряване независимостта на оператора на газоразпределителна мрежа по ал. 1 лицата, които отговарят за управлението, включително оперативното управление, на газоразпределителните мрежи:

1. не могат да участват в управлението на другите дружества на вертикално интегрираното предприятие, които извършват добив, пренос, обществена доставка, обществено снабдяване и търговия с природен газ;

2. вземат самостоятелно решения при изпълнение на възложените им с този закон задължения;

3. са длъжни да не допускат дискриминационно поведение при изпълнение на възложените им с този закон задължения.

(3) Операторът на газоразпределителна мрежа изготвя програма, в която посочва мерки за изпълнение на целта по ал. 1 и 2, която съдържа конкретни задължения на служителите за постигането й.

(4) Операторът на газоразпределителната мрежа определя отговорник по съответствието, отговарящ за контрола по изпълнението на програмата по ал. 3, като осигурява неговата независимост, както и достъп до информацията за оператора на газоразпределителна мрежа и всички свързани с него предприятия, необходима за изпълнението на задачите му.

(5) Операторът на газоразпределителната мрежа изготвя годишен отчет за мерките по ал. 3, който се представя на комисията от отговорника по съответствието и се публикува в съответствие с чл. 15.

(6) Операторът на газоразпределителната мрежа в комуникациите си и при използване на търговската си марка не създава объркване по отношение на отделната си идентичност от частта/частите на вертикално интегрираното предприятие, осъществяващо/осъществяващи доставки на природен газ.

(7) Разпоредбите на ал. 1 – 6 не се прилагат към вертикално интегрирани предприятия за природен газ, когато към съответната газоразпределителна мрежа са присъединени по-малко от 100 000 крайни клиенти на природен газ.

Чл. 191

Операторите на газопреносната и газоразпределителните мрежи, операторите на съоръжения за съхранение на природен газ и операторите на съоръжения за втечнен природен газ са длъжни да пазят поверителността на информацията, която е търговска тайна, получена при и по повод изпълнението на техните задължения, както и да предоставят информация относно дейностите им по недискриминационен начин.

Чл. 192

Условията и редът, при които се осъществява дейността на операторите на газопреносни, газоразпределителни и затворени газоразпределителни мрежи операторите на съоръжения за съхранение на природен газ и операторите на съоръжения за втечнен природен газ, се определят с наредба на министъра на енергетиката и енергийните ресурси.

Чл. 90а

(1) Съхранението на електрическа енергия се осъществява от оператори на съоръжения за съхранение.

(2) Съхранението на електрическа енергия се извършва в съоръжения за съхранение, които се изграждат:

1. към нов или съществуващ обект за производство или потребление на електрическа енергия, с изключение на обектите по чл. 25а от Закона за енергията от възобновяеми източници;

2. като самостоятелно съоръжение.

(3) Операторът на съоръжение за съхранение на електрическа енергия:

1. съхранява собствена и/или закупена електрическа енергия и сключва сделки с електрическа енергия и/или за предоставяне на допълнителни услуги;

2. експлоатира, поддържа и развива в пазарни условия сигурни, надеждни и ефективни съоръжения за съхранение на електрическа енергия;

3. предоставя на оператора на електропреносната мрежа и/или на операторите на електроразпределителни мрежи информация, за да се гарантира, че съхранението на електрическа енергия става по начин, съвместим със сигурната и ефективна експлоатация и управление на електропреносната и/или електроразпределителната мрежа.

(4) Сделките се сключват при спазване на правилата на чл. 91, ал. 2.

Чл. 90б

(1) Съоръженията за съхранение на електрическа енергия имат равнопоставен достъп до преносната и разпределителните електрически мрежи при спазване на критериите за сигурност, определени с правилата по чл. 83, ал. 1, т. 4 и 5, и равнопоставен достъп до пазара на електроенергия и механизми за балансиране на капацитета.

(2) Операторите на съоръжения за съхранение на електрическа енергия са длъжни да сключат договори за достъп с оператора на електропреносната мрежа и/или с оператора на съответната електроразпределителна мрежа, в които се уреждат правата и задълженията на страните във връзка с диспечирането и предоставянето на допълнителни услуги.

(3) Операторите на съоръжения за съхранение на електрическа енергия дължат цена по чл. 30, ал. 1, т. 17 и цени за пренос и достъп през/до съответната мрежа за производители и крайни клиенти, определени съгласно наредбата по чл. 36, ал. 3, за разликата между количеството закупена електрическа енергия от участници на пазара на електрическа енергия и количеството обратно отдадена електрическа енергия в съответната мрежа.

Чл. 90в

(1) Операторите на съоръжения за съхранение на електрическа енергия са длъжни да спазват нормите за качество и надеждност на електрическата енергия, съхранявана в съоръжението, съгласно правилата по чл. 83, ал. 1, т. 4 и 5 с оглед гарантиране сигурността на електроенергийната система.

(2) Съответният оператор на мрежа може временно да преустанови достъпа на оператор на съоръжения за съхранение на електрическа енергия, който не спазва нормите за качество и надеждност по ал. 1 съгласно правилата по чл. 83, ал. 1, т. 4 и 5, до отстраняване на несъответствията.

Чл. 92г

(1) Крайните клиенти, включително битовите, които предлагат оптимизация на потреблението посредством агрегиране, могат да участват с производителите по недискриминационен начин на всички пазари на електрическа енергия.

(2) Операторът на преносна мрежа и операторите на разпределителни мрежи, когато осигуряват спомагателни услуги, третират участниците на пазара, които извършват агрегиране на оптимизацията на потреблението, по недискриминационен начин наред с производителите въз основа на техните технически възможности.

(3) Оптимизацията на потреблението чрез агрегиране се регулира чрез рамка, която съдържа следните елементи:

1. правото на всеки участник на пазара, извършващ агрегиране, в това число независимите доставчици на агрегирани услуги, да навлиза на пазарите на електрическа енергия без съгласието на другите участници на пазара;

2. недискриминационни и прозрачни правила, чрез които се определят ролите и отговорностите на всички електроенергийни предприятия и клиенти;

3. недискриминационни и прозрачни правила и процедури за обмен на данни между участниците на пазара, извършващи агрегиране, и други електроенергийни предприятия, които гарантират лесен достъп до данните при равни и недискриминационни условия, като същевременно защитават търговската информация с чувствителен характер и личните данни на клиентите;

4. финансовата отговорност на участниците на пазара, извършващи агрегиране, за дисбалансите, които причиняват в електроенергийната система, с изключение на случаите, в които те са координатори на балансиращи групи или са делегирали своята отговорност за балансиране;

5. неналагане на неправомерни плащания, санкции или други неправомерни договорни ограничения на крайните клиенти, които имат договор с независими доставчици на агрегирани услуги, от страна на доставчиците им;

6. механизъм за разрешаване на спорове между участниците на пазара, извършващи агрегиране, и други участници на пазара, включително във връзка с отговорността за дисбалансите.

(4) Електроенергийните предприятия или участващите крайни клиенти при оптимизация на потреблението са задължени да изплатят финансова компенсация на други участници на пазара или на лицата, координатори на балансиращи групи на участниците на пазара, ако тези участници на пазара или отговарящи за баланса лица са пряко засегнати от оптимизацията на потреблението.

(5) Финансовата компенсация по ал. 4 не трябва да създава пречки за навлизането на пазара на участници, извършващи агрегиране, нито пречки за гъвкавостта. Финансовата компенсация е строго ограничена до покриване на разходите, направени от доставчиците на участващите клиенти или от координатори на балансиращи групи на доставчика по време на задействането на оптимизацията на потреблението.

(6) Методът за изчисляване на компенсацията по ал. 4 може да отчита ползите, които други участници на пазара извличат от независимите доставчици на агрегирани услуги, като в такъв случай от доставчиците на агрегирани услуги или от участващите клиенти може да се изиска да допринесат към компенсацията, но само ако ползите за всички доставчици, клиенти и координатори на балансиращи групи не превишават направените преки разходи.

(7) Методът за изчисляване на компенсациите по ал. 4 се одобрява от Комисията.

(8) Комисията по предложение на операторите на преносни мрежи и операторите на разпределителни мрежи в тясно сътрудничество с участниците на пазара и крайните клиенти определя техническите изисквания за участие в услугите по оптимизация на потреблението на всички пазари на електрическа енергия въз основа на техническите характеристики на тези пазари и на възможностите за оптимизация на потреблението, като тези изисквания включват участието с обединени товари.

Чл. 96б

(1) Крайните клиенти може да сключват договор за агрегиране без съгласието на доставчика на електрическа енергия.

(2) Агрегаторите предоставят на клиентите подробна информация за условията на договорите.

(3) Клиентите имат право да получават безплатно от доставчиците всички значими данни за оптимизацията на потреблението или данните за доставената и продадената електрическа енергия поне веднъж на всеки период на фактуриране.

(4) Доставчикът на електрическа енергия няма право да поставя на крайните клиенти, които снабдява, дискриминационни технически и административни изисквания, процедури или такси въз основа на това, че крайните клиенти са сключили договор за агрегиране.

Чл. 120б

(1) При присъединяване на обект на недвижимо културно наследство по смисъла на Закона за културното наследство към електропреносната или електроразпределителната мрежа, средството за търговско измерване се монтира по начин, който не нарушава външния архитектурен облик на обекта.

(2) В случай че средството за търговско измерване не може да се монтира по начин, който не нарушава външния архитектурен облик на обекта по ал. 1, операторът на електропреносната или електроразпределителната мрежа монтира средство за търговско измерване с дистанционно отчитане в или извън границите на обекта.

Чл. 193

Преносът на природен газ се извършва по газопреносна мрежа по газопроводи с високо налягане до изходите на газоизмервател-ни или до изходите на газорегулиращи станции.

Чл. 194

Разпределение на природен газ се извършва по газоразпределителната мрежа от изходи на газоизмервателни станции или от изходи на газорегулиращи станции на преносната мрежа до газоизмервателния уред при клиента.

Чл. 195

(1) Измерването на количеството природен газ за клиентите, присъединени към газопреносна мрежа, се извършва със средства за търговско измерванесобственост на оператора на преносната мрежа.

(2) Измерването на количеството природен газ за клиентите, присъединени към разпределителните мрежи, се извършва със средства за търговско измерване-собственост на операторите на разпределителните мрежи.

(3) Измерването на количеството природен газ за клиентите, присъединени към затворените газоразпределителни мрежи, се извършва със средства за търговско измерване – собственост на операторите на затворените газоразпределителни мрежи.

(4) Измерването на количеството природен газ за съхранение се извършва със средства за търговско измерване-собственост на предприятието, получило лицензия по чл. 39, ал. 1, т. 4.

(5) Клиентите на природен газ или собствениците, в чиито имоти са монтирани уредите за търговско измерване, са длъжни да осигуряват достъп до тях на упълномощени представители на оператора на газопреносна или газоразпределителна мрежа за монтиране и контрол, отчитане и обслужване на измервателните уреди.

(6) Операторите на газопреносни и газоразпределителни мрежи, операторите на съоръжения за съхранение на природен газ и операторите на съоръжения за втечнен природен газ вземат решение за местоположението и вида на инсталираните средства за търговско измерване.

(7) При наличие на техническа възможност и икономическа целесъобразност спрямо потенциалното спестяване на енергия средствата за търговско измерване по ал. 2 трябва да отразяват реалното потребление на природен газ и да дават информация за действителното време на потреблението.

(8) Клиент, присъединен към газопреносна мрежа, може да поиска от оператор на преносна мрежа да монтира газов хроматограф с дистанционен отчет на определения компонентен състав на природния газ, който е средство за измерване и подлежи на метрологичен контрол по Закона за измерванията. Данните от газовия хроматограф се използват при определяне на измерените количества природен газ от средството за търговско измерване, както и за превръщане на измерените количества природен газ от единици в обем в енергийни единици. Разходите по закупуването, монтирането и поддръжката на газовия хроматограф са за сметка на клиента. Собствеността на монтирания газов хроматограф се прехвърля безвъзмездно от клиента на оператора на преносната мрежа, като клиентът получава безплатен достъп до данните, генерирани от газовия хроматограф. Условията за монтиране и използване на газовия хроматограф се уреждат с договор, предоставен от оператора на преносната мрежа в 30-дневен срок от постъпване на искането, който отговаря на изискванията на наредбата по чл. 28 от Закона за измерванията.

Чл. 196

(1) Присъединяването към газопреносните и газоразпределителните мрежи се извършва при условия и по ред, определени с наредба, приета от комисията.

(2) Присъединяването към газопреносните и/или газоразпределителните мрежи на добивни газопроводни мрежи, съоръжения за съхранение на природен газ, съоръжения за втечнен природен газ, газоразпределителни мрежи, обекти за производство на газ от възобновяеми източници и крайни клиенти се извършва по цени, определени по реда на съответната наредба по чл. 36, ал. 3, въз основа на писмен договор, сключен между оператора на газопреносната мрежа, съответно оператора на газоразпределителната мрежа, и присъединяваното лице.

Чл. 197

(1) Операторът на газопреносна мрежа е длъжен да присъедини към своята мрежа в определена от него точка обекти на газоразпределителните и затворените газоразпределителни мрежи, добивните предприятия, съоръжения за съхранение на природен газ, съоръжения за втечнен природен газ и обекти за производство на газ от възобновяеми източници.

(2) Към преносната мрежа могат да се присъединяват и обекти на небитови клиенти на природен газ.

(3) Операторът на газопреносната мрежа определя технически възможното място на присъединяване при съобразяване с критериите за сигурно функциониране на газотранспортната система и в съответствие с плановете за развитие на газопреносната мрежа при условията и по реда на наредбата по чл. 196, ал. 1.

(4) Операторът на газопреносната мрежа е длъжен да извършва разширението и реконструкцията на газопреносната мрежа, свързани с присъединяването, до мястото на присъединяването.

(5) Операторът на газопреносната мрежа може с писмен мотивиран отказ да откаже присъединяването към газопреносната мрежа, когато:

1.

2. липсва връзка с мрежата и извършването на подобрение на мрежата е икономически нецелесъобразно;

3. липсва техническа възможност за присъединяване на обект за производство на газ от възобновяеми източници или произвежданият газ от възобновяеми източници не съответства на изискванията за качество, определени в правилата по чл. 170, ал. 3.

(6) В случай на отказ по ал. 5, т. 2 добивните предприятия, производителите на газ от възобновяеми източници, операторите на съоръжения за съхранение на природен газ, операторите на съоръжения за втечнен природен газ и небитовите клиенти на природен газ могат да изградят за своя сметка газопровод до газопреносната мрежа.

(7) Собственикът на газопровод е длъжен да осигури неговото обслужване, поддръжка и ремонт.

(8) Оператор на мрежа може по искане на собственика срещу заплащане да обслужва, поддържа и ремонтира газопровод, свързващ небитов клиент към съответната мрежа.

(9) Присъединените към газопреносната мрежа клиенти при техническа възможност и свободен капацитет предоставят ползването на собствените си съоръжения на съответния оператор на газоразпределителна мрежа, получил лицензия, за целите на разпределението на природен газ до други клиенти на територията, определена в лицензията. Ползването се предоставя след сключване на договор по цена, определена по методика, одобрена от комисията. В договора с лицензианта се договорят условията на ползването, включително условията за оперативно управление и измерване на газа, доставян до всеки от клиентите, включително до лицето, предоставящо ползването, за гарантиране на единно оперативно управление и измерване на доставяните до клиентите количества природен газ. При непостигане на съгласие комисията разпорежда предоставянето на ползването и заплащането на цена, определена от комисията по методиката.

Чл. 197а

(1) Операторът на газопреносната мрежа, съответно операторът на газоразпределителна мрежа е длъжен да присъедини затворена газоразпределителна мрежа.

(2) Оператор на затворена газоразпределителна мрежа е длъжен да присъединява обекти на клиенти на природен газ на територията на затворената газоразпределителна мрежа.

(3) Присъединяването на обектите по ал. 1 и 2 се извършва при условията и по реда на наредбата по чл. 196, ал. 1.

Чл. 198

Операторите на газоразпределителни мрежи са длъжни да изградят за своя сметка газоразпределителната си мрежа до определената от оператора на газопреносната мрежа точка на присъединяване.

Чл. 199

(1) Операторът на газоразпределителна мрежа е длъжен да присъедини към мрежата обектите на клиенти, обектите на оператори на затворени газоразпределителни мрежи и обекти за производство на газ от възобновяеми източници на територията, за която предприятието е лицензирано, да извършва разпределение на природен газ при условията на равнопоставеност при спазване на техническите изисквания за надеждност и безопасност.

(2) Операторът на газоразпределителната мрежа може да присъедини към своята мрежа обекти на добивни предприятия, съоръжения за съхранение на природен газ и съоръжения за втечнен природен газ.

(3) Операторът на газоразпределителната мрежа определя технически възможното място на присъединяване в съответствие с плановете за развитие на газоразпределителната мрежа при условията и по реда на наредбата по чл. 196, ал. 1.

(4) Операторът на газоразпределителната мрежа е длъжен да извършва разширението и реконструкцията на газоразпределителната мрежа във връзка с присъединяването до мястото на присъединяването.

(5) Операторът на газоразпределителната мрежа с писмен мотивиран отказ, копие от който се изпраща до комисията, може да откаже присъединяването към газоразпределителната мрежа, когато липсва

1. капацитет на мрежата;

2. връзка с мрежата и извършването на подобрение на мрежата е икономически нецелесъобразно;

3. техническа възможност за присъединяване на обект за производство на газ от възобновяеми източници или произвежданият газ от възобновяеми източници не съответства на изискванията за качество, определени в правилата по чл. 171, ал. 2.

(6) В случай на отказ по ал. 5, т. 1 и 2 се прилага съответно чл. 197, ал. 6. При отказ по ал. 5, т. 1 операторът на газоразпределителната мрежа е длъжен в тримесечен срок от получаването на отказа от клиента да осигури необходимия капацитет. Операторът на газоразпределителната мрежа не може да издаде последващ отказ на същия клиент на същото основание.

(7) С разрешение на комисията операторът на газоразпределителната мрежа може да присъединява клиент на природен газ, който се намира на територията на друг лицензиант за разпределение на природен газ, когато това е технически и икономически целесъобразно и е в интерес на клиентите.

(8) Отклоненията и съоръженията за присъединяване на клиентите към съответната газоразпределителна мрежа се изграждат от оператора на газоразпределителната мрежа.

Чл. 200

(1) Устройството и безопасната експлоатация на преносните и разпределителните газопроводи, на съоръженията, инсталациите и уредите за природен газ, се регламентират с наредба, приета от Министерския съвет по предложение на министъра на енергетиката и енергийните ресурси и председателя на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор.

(2) Техническите правила и нормативи за проектиране, изграждане и ползване на обектите и съоръженията за пренос, съхранение, разпределение и доставка на природен газ, се определят с наредба на министъра на регионалното развитие и благоустройството и министъра на енергетиката и енергийните ресурси.

(3) Устройството и безопасната експлоатация на нефтопроводи и нефтопродуктопроводи на територията на Република България се определят в наредба, приета от Министерския съвет по предложение на министъра на енергетиката и енергийните ресурси и председателя на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор. Глава тринадесета ПРИНУДИТЕЛНИ АДМИНИСТРАТИВНИ МЕРКИ

Чл. 201

(1) Комисията или министърът на енергетиката и енергийните ресурси прилагат мерките по ал. 2, когато установят, че контролираните по този закон лица, техните служители, лица, които по договор изпълняват ръководни функции в тях или сключват сделки за тяхна сметка, са извършили или извършват действия, с които:

1. нарушават разпоредби на този закон, на подзаконовите актове по прилагането му, на актове на комисията и на министъра на енергетиката и енергийните ресурси;

2. застрашават или увреждат сигурността на енергийната система, интересите на обществото или на клиентите на електрическа и топлинна енергия и природен газ или на други енергийни предприятия;

3. нарушават условията за извършване на лицензионната дейност;

4. възпрепятстват упражняването на контролна дейност от комисията или от министъра на енергетиката и енергийните ресурси.

(2) В случаите по ал. 1 с цел предотвратяване или преустановяване на нарушенията, както и за отстраняване на вредните последици от тях, комисията или министърът на енергетиката и енергийните ресурси или упълномощените от тях лица съобразно компетентността им налагат следните принудителни административни мерки:

1. разпореждат писмено:

2. задължава лицензианта да свика общо събрание и/или да насрочи заседание на управителните или контролните органи при определен дневен ред за вземане на решения за мерките, които трябва да бъдат предприети;

3. разпореждат писмено временно спиране или ограничаване на лицензионната дейност;

4. назначават особен управител в случаите, предвидени в този закон.

5. възлагат одит на дейността на контролираните по този закон лица, разходите за който са за сметка на проверяваното лице.

(3) С акта, с който се налага принудителна административна мярка, се определя подходящ срок за изпълнението й. Принудителните административни мерки се прилагат до отстраняване на причините, довели до налагането им.

(4) Лицата, които извършват одита по ал. 2, т. 5, имат правата по чл. 78, ал. 2, т. 1 – 3 и задълженията по чл. 79, а проверяваните лица – задълженията по чл. 78, ал. 3.

(5) Лицата, които извършват одита по ал. 2, т. 5, редът и условията за възлагане и извършване на одита се определят с наредбата по чл. 60.

Чл. 202

(1) Принудителните административни мерки по чл. 201 се прилагат въз основа на констативен протокол, съставен от лицата, имащи право да упражняват контрол по този закон, с писмено мотивирано решение на комисията или заповед на министъра на икономиката, енергетиката и туризма, които се съобщават на заинтересованото лице в 7-дневен срок от постановяването.

(2) Съобщенията по ал. 1 могат да се извършват и с препоръчано писмо с обратна разписка, с телеграма, с телекс, с факс или по телефон. Съобщенията с препоръчано писмо с обратна разписка или с телеграма се удостоверяват с известие за доставянето им, по телефона – писмено от длъжностното лице, което ги е извършило, а по телекс или факс – с писмено потвърждение за изпратено съобщение.

(3) Когато съобщенията по ал. 1 не бъдат приети на посочените от лицата адрес, телефон, телекс или факс, те се смятат за извършени с поставянето им на специално определено за целта място в сградата на комисията или на Министерството на икономиката, енергетиката и туризма. Последното обстоятелство се удостоверява с протокол, съставен от длъжностни лица, определени със заповед на председателя на комисията или на министъра на икономиката, енергетиката и туризма.

Чл. 203

(1) Решението по чл. 202, ал. 1 може да се обжалва чрез комисията или чрез министъра на енергетиката пред Административния съд – град София и енергийните ресурси по реда на Административнопроцесуалния кодекс в 14-дне-вен срок от съобщаването му.

(2) Решението или заповедта за налагане на принудителна административна мярка подлежи на незабавно изпълнение.

(3) Обжалването на решението за прилагане на принудителна административна мярка не спира неговото изпълнение.

Чл. 204

Доколкото в тази глава не са предвидени особени правила, прилагат се съответните разпоредби на Административнопроцесуалния кодекс.

Чл. 205

(1) Който извършва или допусне извършване на дейности по този закон без ли-цензия в случаите, когато такава се изисква, се наказва с глоба от 1000 до 15 000 лв., ако не подлежи на по-тежко наказание.

(2) Когато нарушенията по ал. 1 са извършени от юридическо лице или от едноличен търговец, се налага имуществена санкция от 20 000 до 150 000 лв.

(3) При повторно извършено нарушение глобата, съответно имуществената санкция, е в трикратен размер, на глобата, съответно на имуществената санкция, по ал. 1 и 2.

Чл. 206

(1) На енергийно предприятие, което наруши разпоредби на този закон, на подзаконови нормативни актове по прилагането му, контролът за изпълнението на които е възложен на комисията, на общи или индивидуални административни актове на комисията, правнообвързващи решения на АСРЕ или условията на издадената му лицензия, се налага имуществена санкция от 20 000 до 1 000 000 лв.

(2) За нарушения по ал. 1 на оператор на електропреносна мрежа, оператор на газопреносна мрежа, комбиниран оператор, който има функциите на оператор на преносна мрежа, или вертикално интегрирано предприятие се налага имуществена санкция в размер до 10 на сто от годишния оборот на оператора, съответно – от годишния оборот на вертикално интегрираното предприятие.

(3) При повторно извършено нарушение по ал. 1 имуществената санкция е в трикратен размер, на санкцията по ал. 1.

Чл. 206а

(1) На енергийно предприятие – оператор на газоразпределителна мрежа, което не изпълни задължението си по чл. 199, ал. 6, изречение второ, се налага имуществена санкция в размер от 20 000 до 100 000 лв.

(2) При повторно извършено нарушение имуществената санкция е в трикратен размер на санкцията по ал. 1.

Чл. 207

(1) На енергийно предприятие, което откаже незаконосъобразно:

1. присъединяване към съответните енергийни мрежи;

2. сключване на договор за продажба на електрическа енергия, топлинна енергия или природен газ;

3. достъп до мрежите за пренос или разпределение на електрическа енергия и природен газ достъп до съоръжения за съхранение на природен газ или неправилно прилага критериите за предоставяне на достъп,, се налага имуществена санкция от 7000 до 20 000 лв.

(2) При повторно извършено нарушение имуществената санкция е в трикратен размер, на санкцията по ал. 1.

Чл. 207а

(1) На енергийно предприятие, което използва ограничаващи договорни практики и разпоредби за изключителност, които може да възпрепятстват небитови клиенти да сключват договори едновременно с повече от един доставчик или да ограничат избора им на доставчици, се налага имуществена санкция от 50 000 до 1 000 000 лв.

(2) При повторно извършено нарушение имуществената санкция е в трикратен размер, на санкцията по ал. 1.

Чл. 207б

(1) На енергийно предприятие, което извърши нарушение на чл. 37, чл. 38а, ал. 2, чл. 38б, чл. 38в, ал. 1 чл. 38г, ал. 1, 38д, 38е, 38ж или 38з, се налага имуществена санкция от 50 000 до 200 000 лв.

(2) При повторно извършено нарушение имуществената санкция е в трикратен размер, на санкцията по ал. 1.

Чл. 208

(1) На енергийно предприятие, което не предостави информация в случаите, предвидени в този закон, в подзаконовите нормативни актове по прилагането му и поискана от министъра на енергетиката, председателя на комисията, председателя на управителния съвет на фонда, органите на Агенцията за държавна финансова инспекция, както и от лицата по чл. 78, ал. 1, се налага имуществена санкция от 5000 до 50 000 лв.

(2) При повторно извършено нарушение имуществената санкция е в трикратен размер, на санкцията по ал. 1.