Решение № 370 от 06.08.2026, Окръжен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 370 гр. Варна, 06.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на четиринадесети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Цвета Павлова при участието на секретаря Мая М. Петрова като разгледа докладваното от Цвета Павлова Търговско дело № 20263100900353 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по предявен от ищеца „ЕМ ЕЛ ПИ ЕС“ АД, ЕИК 103786278 срещу ответника „Електроразпределение Север" АД, ЕИК 104518621:

1. главен иск, за осъждане на ответника да заплати на ищеца получената при първоначална липса на основание сума от 38 406,90 евро (75 117,37 лв.), представляваща недължимо заплатената от ищеца за периода на потребление от 01.06.2020 год. до 30.06.2022 год. цена за услугата „пренос средно напрежение“ за обект с абонатен № 13102055, находящ се в гр. Тутракан, в ПИ с идентификатор ***, ведно със законната лихва върху присъдената сума, считано от датата на завеждането на исковата молба – 18.07.2025 год. в съда до окончателното изплащане на задължението, на основание чл. 55, ал. 1, пр. 1-во от ЗЗД;

2. евентуален иск за осъждането на ответника да заплати на ищеца сумата о т 38 406,90 евро (75 117,37 лв.)., представляваща получена от ответника на неосъществено основание за периода на потребление от 01.06.2020 год. до 30.06.2022 год. цена за услугата „пренос средно напрежение" за обект с абонатен № 13102055, находящ се в гр. Тутракан, в ПИ с идентификатор ***, ведно със законната лихва върху присъдената сума, считано от датата на депозирането на исковата молба – 18.07.2025 год. в съда до окончателното изплащане на задължението, на основание чл. 55, ал. 1, пр. 2-ро от ЗЗД;

3. евентуален иск за осъждането на ответника да заплати на ищеца сумата о т 38 406,90 евро (75 117,37 лв.)., представляваща получена от ответника за периода на потребление от 01.06.2020 год. до 30.06.2022 год.

1 цена за услугата „пренос средно напрежение" за обект с абонатен № 13102055, находящ се в гр. Тутракан, в ПИ с идентификатор ***, с която ответникът се е обогатил без основание за сметка на ищеца, ведно със законната лихва върху присъдената сума, считано от датата на депозиране на исковата молба – 18.07.2025 год. в съда до окончателното изплащане на задължението, на основание чл. 59, ал. 1 от ЗЗД.

Ищцовото дружество твърди, че е собственик на подземна двойна захранваща кабелна линия средно напрежение „Терма" /КЛ/, по силата на Констативен нотариален акт № 53, том II, Общ. рег. № 1881, дело № 213 от 22.04.2025г. на нотариус А.Н-Р, рег. № 315, с район на действие РС-Тутракан.

Същата свързва Подстанция „Тутракан“ и притежавания от ищеца трафопост, разположен в имот с идентификатор ***. С този номер в КККР е обозначена територията на бившия завод за газови и отоплителни уреди в града ЗГУ „Терма". Въпросната КЛ е изградена 1982 год. и е захранвала единствено и само визирания производствен обект. Това фактическо положение не се е променило и до настоящия момент, включително и по време на приватизацията на завода. В условията на евентуалност, ако все пак бъде наведено възражение от насрещната страна, че правото на собственост не е обосновано в достатъчна степен от наличната документация, ищецът заявява, че същото се притежава от него по силата на изтекла придобивна давност, считано поне от 01.05.2015 год. до настоящия момент. Ищцовата страна твърди, че през този период е владял и експлоатирал описаната КЛ за себе си необезпокоявано, непрекъснато, явно и спокойно, осъществявайки и нейната поддръжка, с което е настъпила твърдяната трансформация на собственически права. Счита, че владението е добросъвестно, тъй като не е знаел за наличието на евентуални пороци, но дори и да бъде прието обратното, то понастоящем счита, че е изтекъл изискуемият 10-годишен период по чл. 79, ал. 1 от ЗС. Ищецът излага, че винаги, още от изграждането на КЛ, е бил присъединен директно към преносната, а не към разпределителната мрежа. Подстанция „Тутракан“ е собственост на преносното предприятие „Електроенергиен системен оператор“ ЕАД, което единствено притежава лицензия за опериране на подобна мрежа ВН. Сочи, че на 09.07.2013 год. между страните са подписани два договора за достъп и за пренос, двата регистрирани с един и същ изх. № СВП13-184/26.06.2013г. В издаваните на ищеца фактури визираното място на потребление е обозначено с абонатен номер 13102055 към клиентска партида с № 5900000007. Ищецът излага и че цитираното по-горе съглашение с ответника „за пренос на електрическа енергия през електроразпределителната мрежа, собственост на „ЕНЕРГО-ПРО Мрежи АД“ (сега „ЕРП Север" АД) от 09.07.2013 год. въобще не е било необходимо да бъде прекратявано с нарочно изявление, тъй като същото е нищожно и като такова се счита, че никога не е съществувало в правния мир. Настоящата искова претенция, обхваща конкретно цената за пренос СрН, начислявана от ЕРП за периода на потребление от 01.06.2020 год.

2 до 30.06.2022 год. (периодът на издаване на фактурите е юли 2020 год. - юли 2022 год).

В условията на евентуалност, в случай че съдът намери договора за пренос с ЕРП от 09.07.2013 год. за валиден, то счита, че заплатените суми подлежат на възстановяване като дадени на неосъществено основание по смисъла на чл.

55, ал. 1, пр. 2-ро от 33Д. Настоява се, че в отношенията си с ищеца, ответникът не притежава и не администрира разпределителна мрежа СрН в мястото на присъединяване, не извършва пренос на ел. енергия на Срн и не генерира подобни разходи. След като същият фактически не предоставя подобна услуга на крайния клиент, то липсва основание да инкасира и насрещно възнаграждение /цена/ за пренос СрН, а даденото подлежи на връщане. Дължима остава единствено цената за пренос ВН, осъществяван, обаче, от ЕСО.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал писмен отговор , с който изцяло оспорва по основание и размер предявените главен и евентуален иск. Оспорва твърдението, че ответното дружество е издало посочените но непредставени с исковата молба фактури за периода 01.06.2020 год. до 30.06.2022 год. с получател „Ем Ел Пи Ес" АД, елемент от които е посочената и начислената месечна такса за предоставена услуга „пренос средно напрежение“. Счита, че плащанията не са извършени без основание.

Основанията за заплащане на СрН от крайни клиенти или лица които крайните клиенти са в облигационна връзка (договори за пренос и достъп) са нормативно въведени, а „Електроразпределение север" АД е нормативно овластено да ги събира от крайните си клиенти. C потребената от ищцовото дружество електрическа енергия, за която са издадени процесните фактури, компонент от съдържанието на които е и оспорената мрежова услуга, е преминала през средство за търговско измерване (СТИ) и измерена правилно на определените съгласно ЗЕ подзаконови нормативни актове по прилагането му, места. Дължимостта на мрежовите услуги, конкретно „пренос СрН" е поставено в зависимост от правилното монтиране на средствата за търговско измерване и формалното им съответствие с техническите изисквания на ЗЕ и подзаконовите нормативни актове по прилагането му (ПИКЕЕ).

Оспорва твърдението на ищцовото дружество, че е присъединена директно към преносната мрежа. Измерването на електрическата енергия на „Ем Ел и Ес“ АД се извършва от измервателна група и СТИ собственост на „Електроразпределение Север" АД, монтирана в подстанция „Тутракан".

„Електроразпределение Север" АД е собственик на средствата за търговско измерване, токовите и напреженовите трансформатори, устройства управляващи тарифите др. Ответникът сочи и че мястото на измерване на електрическата енергия за обект подземна двойна захранваща кабелна линия средно напрежение "Терма" е след мястото на измерване на постъпилото количества електрическа енергия от преносната към разпределителната мрежа. Ответникът счита, че следва да бъде отчетено, че границата на собственост на кабелната линия са клемите, които се намират от външната 3 страна на ПС „Тутракан". Към тези клеми са присъединени проводниците на електропровода. Клемите са част от подстанцията, а проводниците са част от подземната кабелна линия. Границата на собственост не е вътре, а вън от ПС Тутракан. Мястото на търговско измерване на електрическата енергия между „Електроенергиен системен оператор“

ЕАД

(„ЕСО"

ЕАД) и

„Електроразпределение Север" АД е на страна средно напрежение. Търговско измервателната система между „Електроразпределение Север“ АД е на страна средно напрежение вътре в ПС „Тутракан Отделно от посоченото на мястото на измерване между „ЕСО" ЕАД и „Електроразпределение Север" АД, където са монтирани средствата за търговско измерване на електрическата енергия разпределена за „ВиК Добрич" АД, „Електроразпределение Север“ АД притежава собствени електрически съоръжения: Измервателна група, обслужваща

СТИ, прекъсвача, разединители, както и др.

Търговскоизмервателните системи между „ЕСО" ЕАД И „ЕРП Север" АД са на страна СрН на входа на ЗРУ на подстанция „Тутракан". Търговско измервателната система между „ЕРП Север“ АД и „Ем Ел Пи Ес“ АД е на страна СрН на изхода на подстанцията, като електромерът е собственост на „ЕРП Север" АД. Цената за мрежова услуга пренос през електроразпределителната мрежа средно напрежение е дължима и се основава на действащите договори за достъп и пренос между оператора на електроразпределителната мрежа - „Електроразпределение Север" АД и крайния клиент. B сключения договор за пренос на електрическа енергия през електроразпределителната мрежа, собственост на „Енерго Про Мрежи" АД регистриран с изх. № СвП13- 184/26.06.2013г.., изрично е регламентирано положението че мрежовия оператор предоставя услугата пренос през разпределителната мрежа на количествата електрическа енергия постъпили в нея до мястото на доставка. Оспорват се всички заявени евентуални искове, както и евентуално заявените претенции за нищожност на договор за достъп и пренос регистрирани с изх. № СвП13184/26.06.2013 год. Претенцията по чл.

26, ал. 2, пр. 1 33Д, се сочи, че е неоснователна.

В открито съдебно заседание ищцовото дружество, чрез редовно оправомощен процесуален представител, поддържа предявените в условията на евентуалност искове, моли за тяхното уважаване и за присъждането на разноски.

Ответната страна, също чрез надлежно упълномощен адвокат, оспорва исковете, моли за тяхното отхвърляне и за присъждането на деловодни разноски.

Съдът, въз основа на твърденията и възраженията на страните, с оглед събраните по делото доказателства и по вътрешно убеждение, намира за установено от фактическа страна следното:

С констативен нотариален акт за право на собственост № 53, том II, общ. рег. № 1881, дело № 213 от 2025 год. по описа на нотариус с рег. № 315 в НК, на 22.04.2025 год., на основание чл. 587, ал. 1 от ГПК, ищцовото дружество е 4 признато за собственик на обект с идентификатор № *** по КККР на гр. Тутракан, представляващ двуетажна сграда със застроена площ от 191 кв. м., с адрес: гр. Тутракан, ***-А, разположена в ПИ с идентификатор № *** по КККР на гр. Тутракан и подземна двойна захранваща кабелна линия средно напрежение „Терма“ за основно и резервно захранване, свързваща трансформаторен пост (заводска подстанция) 20/0.4 kW, собственост на ищцовото дружество, представляващ описаната сграда с идентификатор № ***, с подстанция „Тутракан“ 110/20 k V , захранваща гр. Тутракан, разположена в ПИ с идентификатор № *** по КККР на гр. Тутракан, собственост на „Електроенергиен системен оператор“ ЕАД, находящ се на адрес; гр.

Тутракан, ***. Според констативния нотариален акт общата дължина на трасето на кабелната линия е 969,44 м., изградена е през 1982 год. за обслужване на дейността на предприятията на съответното дружество и към 22.04.2025 год. е в експлоатация.

Издадени на ищеца са удостоверения от Областна управа Силистра и от Община Тутракан , според които процесната подземна двойна захранваща кабелна линия средно напрежение „Терма“ не е държавна или общинска собственост.

С нотариален акт № 185, том VI, рег. № 4978, дело № 841 от 2017 год. на нотариус с рег. № 315 в НК, „Електроенергиен системен оператор“ ЕАД, на основание чл. 587, ал. 1 от ГПК е признато за собственик на подстанция „Тутракан“ 110/20 кВ, находяща се в гр. Тутракан, община Тутракан, ул.