Определение № 749 от 03.06.2026, Окръжен съд - Плевен
- Съд
- Окръжен съд - Плевен
- Дело
- Въззивно частно гражданско дело 444/2026
- Вид
- Определение № 749
- Подписан
- 03.06.2026
- В сила
- 03.06.2026
- Състав
- СТЕФАН АСЕНОВ ДАНЧЕВ, СВЕТЛА ЙОРДАНОВА ДИМИТРОВА-КОВАЧЕВА, ТАТЯНА ГЕОРГИЕВА БЕТОВА
Цитирани разпоредби
- чл.274, ал.1, т.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 574 · Граждански процесуален кодекс
- чл.577 · Граждански процесуален кодекс
- чл.264 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл.264, ал.1 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл.64 · Закон за енергетиката
- чл. 64, ал. 2 · Закон за енергетиката
- чл.64а · Закон за енергетиката
- чл. 18 · Закон за задълженията и договорите
- чл.96 · Закон за нотариусите и нотариалната дейност
- чл.97 · Закон за нотариусите и нотариалната дейност
- чл. 112, б. "а" · Закон за собствеността
- чл. 112, ал.1, б. "а" · Закон за собствеността
- чл.192 · Закон за устройство на територията
- чл.192, ал.1 · Закон за устройство на територията
- чл.192, ал.6 · Закон за устройство на територията
- чл.193 · Закон за устройство на територията
- чл.193, ал.1 · Закон за устройство на територията
- чл.193, ал.8 · Закон за устройство на територията
- § 5, т. 31 · Закон за устройство на територията
- чл.32а · Правилник за вписванията
- чл. 32а, ал. 1 · Правилник за вписванията
- чл.4, б."а" · Правилник за вписванията
- чл.6, ал.1, б."в" и б. "г" и ал.3 · Правилник за вписванията
- чл.6, ал.1, б."в" и б. "г" и ал.3 · Правилник за вписванията
- чл.6, ал.1, б."в" и б. "г" и ал.3 · Правилник за вписванията
- чл.264з, ал.4 · Търговски закон
Личните данни в текста са заличени.
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 749 гр. Плевен, 03.06.2026 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, І ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на трети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: СТЕФАН АС. ДАНЧЕВ
Членове:
ТАТЯНА Г. БЕТОВА
СВЕТЛА Й. ДИМИТРОВАКОВАЧЕВА като разгледа докладваното от СВЕТЛА Й. ДИМИТРОВА-КОВАЧЕВА Въззивно частно гражданско дело № 20264400500444 по описа за 2026 година
Производството е по реда на чл.274, ал.1, т.2 във вр. с чл.577 ГПК.
С определение №34 от 22.04.2026 г. съдията по вписванията при Никополски Районен съд П. С. е отказала вписване на нотариален акт за учредяване на специални сервитути в полза на лицензиант за дейността разпределение на ел. енергия №110, том 2, рег. №1795, дело №222 от 22.04.2026 г. на нотариус И. А.-Д..
На 04.05.2026 г. „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛИТЕЛНИ МРЕЖИ ЗАПАД“ ЕАД-гр. София е подало частна жалба срещу определението с искане да бъде отменено като незаконосъобразно и да бъде задължен съдията по вписванията да извърши вписването.
Изложени са подробни доводи за незаконосъобразност на отказа.
Твърди се, че „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛИТЕЛНИ МРЕЖИ ЗАПАД“ ЕАД е енергийно предприятие по смисъла на §1, т.24 от ДР на ЗЕ и че като такова притежава индивидуална лицензия за разпределение на електрическа енергия на обособената територия на Западна България с peг. № Л-135- 07/13.08.2004 г. на ДКЕВР.
Твърди се, че като ограничено вещно право сервитутът се учредява с 1 договор в нотариална форма, съгласно разпоредбата на чл. 18 от ЗЗД, който подлежи на вписване, съгласно чл.4, б."а“ от ПВ, чл. 112, ал.1, б. „а“ от ЗС.
Жалбоподателят намира, че с постановяване на обжалвания отказ, съдията по вписвания е излязъл извън пределите на своята компетентност, извън пределите на формалната проверка за редовността на представения за вписване нотариален акт. Позовава се на определение № 515 от 07.07.2021 г. на ВКС по ч.гр.д. №2335/2021 г. на II г.о. на ВКС и на определение № 2 от 04.01.2021 г. по ч.гр.д. № 3541 от 2020 г. на I г.о. на ВКС, съгласно които след като законът урежда квази /личните/ сервитути, както и сервитут за прокарване на отклонение от съществуващи общи мрежи и съоръжения и на право на преминаване по чл.192 от ЗУТ и допуска доброволното му учредяване по договорен ред, то следва, че ако не са налице предпоставките за учредяване на сервитута в облекчената форма по чл.192, ал.1 ЗУТ и по чл.193, ал.1 ЗУТ, а именно страни да са собственици на поземлени имоти, договорът между собственика на поземлен имот и оператора на обществени услуги следва да бъде сключен в нотариална форма, доколкото сервитутите съставляват ограничени вещни права. Счита, че извода в обжалваното определение, че сервитутите не могат да се договарят противоречи на изводите в посочените определения на ВКС. Счита също, че да проверява материално правните предпоставки и дали договора не противоречи на закона е от компетентността на нотариуса, който е съставил акта /по арг. от т.6 на Тълкувателно решение № 7 от 25.04.2013 г. по т.д. № 7/2012 г. на ОСГТК на ВКС/.
В писменото си становище съдията по вписванията при Никополски Районен съд П. С. заявява, че не е проверявала материално-правните предпоставки на акта, нито е приемала, че акта не подлежи на вписване. Сочи, че отказа е постановен, тъй като акта не отговоря на изискванията за съдържанието му, залегнали в чл.6, ал.1, б.“в“ и б. „г“ и ал.3 от ПВп и тъй като и скицата не отговаря на изискванията за съдържанието й, предвидени в ЗКИР и подзаконовите нормативни актове. Счита, че следва да бъде посочена цената на правото по арг. от чл.96 и чл.97 от ЗННД във вр. с §2 от ДР на ЗННД, чл.6, ал.1, б.“г“ от ПВ, чл.192, ал.6 от ЗУТ, чл.193, ал.8 от ЗУТ и чл.64а от ЗЕ.
„ДЖИ ЕФ ЕФ“ЕООД-с. *** не е взело становище по жалбата.
2
Съдът, като обсъди доводите на страните и данните по делото, намира за установено следното:
Жалбата е допустима и основателна, защото:
Видно от нотариален акт за учредяване на специални сервитути в полза на лицензиант за дейността разпределение на ел. енергия №110, том 2, рег. №1795, дело №222 от 22.04.2026 г. на нотариус И. А.-Д., „ДЖИ ЕФ ЕФ“ЕООД-с. *** е учредило безсрочно и безвъзмездно в полза на „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛИТЕЛНИ МРЕЖИ ЗАПАД“ ЕАД-гр. София право на преминаване и право на прокарване през собствения му поземлен имот с идентификатор *** на отклонения от мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура – за прокарване на собствен на приемателя кабелен електропровод 20 kV с дължина на трасето 3 линейни метра и със засегната сервитутна площ 6.30 кв.м. В нот. акт е посочено, че договора се сключва на основание договор за присъединяване на производител на ел. енергия към електроразпределителната мрежа на
„ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛИТЕЛНИ МРЕЖИ ЗАПАД“ ЕАД-гр. София.
Обжалваният отказ е постановен на основание чл.32а от ПВп, който предвижда две хипотези: акта не отговаря на изискванията на закона или е неподлежащ на вписване. Съгласно т. 6 на Тълкувателно решение № 7 от 25.04.2013 г. по т. д. № 7/2012 г. на ОСГТК на ВКС, проверката която съдията по вписванията извършва съгласно чл. 32а, ал. 1 от ПВп относно това дали представения за вписване акт отговаря на изискванията на закона, се ограничава до това дали актът е съставен съобразно изискванията за форма и има ли предвиденото в П В п съдържание, като не се поверяват материалноправните предпоставки на акта, освен ако това е изрично предвидено в закона.
В случая проверката на представения за вписване договор за учредяване на право на преминаване и право на прокарване на отклонения от мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура – за прокарване на собствен на приемателя кабелен електропровод 20 kV с дължина на трасето 3 линейни метра и със засегната сервитутна площ 6.30 кв.м., сключен между собственик на недвижим имот и оператор на обществени услуги, която съдията по вписванията извършва, е дали договора е сключен в изискуемата нотариална форма и дали акта е подписан.
3
Според съдията по вписванията, сервитутите са изрично предвидени в чл.192 и чл.193 от ЗУТ, и в чл.64 и чл.64а от ЗЕ и извън тези случаи не могат да се договарят свободно. Намира, че не ст.д. за хипотезите по ЗУТ и че в хипотезите по ЗЕ енергийното предприятие придобива сервитута по силата на закона – въз основа на влязъл в сила ПУП, т.е. без да е необходимо да се сключва договор. Сочи, че дори да се приеме, че е възможно договарянето, то акта няма нужното съдържание, тъй като в него не е описано местоположението на сервитута и защото не е посочена цената на правото, въз основа на която следва да се определи таксата за вписването.
Съгласно Определение № 515 от 07.07.2021 г. на ВКС по ч. гр. д. № 2335/2021 г., II г. о., ГК, отклоненията от съществуващи общи мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура не съставляват линейни енергийни обекти по смисъла на чл. 64 от ЗЕ. Сервитутното право, когато отклонението преминава през чужд поземлен имот, е уредено в чл. 193 от ЗУТ, който предвижда и облекчена форма на договора за учредяването му – писмена с нотариална заверка на подписа – в случаите, в които договорът се сключва между собствениците на поземлените имоти. Тази различна форма за учредяване на сервитута за отклонение от съществуващи мрежи и съоръжения в сравнение с формата за възникване, респ. условията за учредяване на сервитут при разширение или изграждане на нови енергийни обекти, както и за учредяване право на преминаване, отчита, че отклоненията от съществуващи мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура се изграждат в частен интерес, съответно в частен интерес се учредява и правото на преминаване. След като законът урежда квази /личните/ сервитути, както и сервитут за прокарване на отклонение от съществуващи общи мрежи и съоръжения и на право на преминаване по чл. 192 ЗУТ и допуска доброволното му учредяване по договорен ред, то следва, че ако не са налице предпоставките за учредяване на сервитута в облекчената форма по чл. 192, ал. 1 ЗУТ и по чл. 193, ал. 1 ЗУТ , а именно страни да са собственици на поземлени имоти, договорът между собственика на поземлен имот и оператора на обществени услуги – квази /личен/ сервитут - следва да бъде сключен в нотариална форма, доколкото сервитутите съставляват ограничени вещни права. В този смисъл е и определение № 2 от 04.01.2021 г. по ч. гр. д.
№ 3541 от 2020 г. на I гр. о. на ВКС.
4
Следователно съдията по вписванията не може да откаже вписването на нот. акт за договор, учредяващ ограничено вещно право, по съображения, че от съдържанието е видно, че се касае за друг вид договор и за него формата не е спазена, нито да проверява материално-правните предпоставки, а съответно и дали договора не противоречи на закона, тъй като това е от компетентността на нотариуса, който е съставил акта /мотиви към т. 6 на Тълкувателно решение № 7 от 25.04.2013 г. по т. д. № 7/2012 г. на ОСГТК на ВКС/.
По същество съдията по вписванията е извършил проверка за материално-правните предпоставки за съставяне на акта, формирайки извод, че нормативната уредба не допуска по договорен път да се учредява сервитут за отклонение от съществуващи мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура и право на преминаване между собственик на поземлен имот и оператор на обществена услуга. Тази преценка обаче е предоставена в компетентността на нотариуса, който съгласно чл. 574 от ГПК е длъжен да не извършва нотариални действия относно противоречащи на закона или на добрите нрави сделки. Квалифицирайки ограниченото вещно право, предмет на договаряне, като сервитут по чл. 64 от ЗЕ, съдията по вписванията е действал в противоречие с разясненията в мотивите по т. 6 на Тълкувателно решение № 7 от 25.04.2013 г. по т. д. № 7/2012 г. на ОСГТК на ВКС, че не може да се откаже вписване на акт за учредяване на вещно право по съображения, че от съдържанието е видно, че се касае за друг вид договор и за него формата не е спазена. Неправилен е и извода, че е учреден сервитут по чл. 64, ал. 2 от ЗЕ , доколкото видно от съдържанието на волеизявленията, договорът е за учредяване на сервитут и право на преминаване по чл. 193 и съответно чл. 192 от ЗУТ .
Представеният за вписване договор е за учредяване на ограничено вещно право по чл. 192 и чл. 193 ЗУТ и подлежи на вписване съгласно чл. 112, б. "а" ЗС и чл. 4, б. "а" ПВп. Същият е сключен в изискуемата от чл. 18 от ЗЗД форма на нотариален акт и материално-правните предпоставки съгласно чл.
574 от ГПК са проверени от нотариуса.
Излизайки извън компетентността си и квалифицирайки учреденото вещно право по чл. 64, ал. 2 ЗЕ , съдията по вписванията е формирал и неправилен извод, че непосочването на цената на правото го възпрепятства да 5 определи държавната такса за вписването. Представената данъчна оценка е изчислена по нормите на Приложение от ЗМДТ за поземлен имот с идентификатор ***. Договорът е за безвъзмездно учредяване на ограничено вещно право върху площ от 6.30 кв.м. от имота и стойността му е определена от нотариуса при съставяне на нотариалния акт и върху тази стойност е внесена и държавната такса за вписването.
Горните изводи се подкрепят и от приетото в Определение № 2 от 04.01.2021 г. на ВКС по ч. гр. д. № 3541/2020 г., I г. о., ГК, според което, „отклоненията от общи мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура, чието прокарване е необходимо с цел присъединяване на потребител към тези мрежи и съоръжения, не представляват линейни енергийни обекти по смисъла на чл. 64, ал. 2 от ЗЕ . Прокарването на такива отклонения се извършва по реда на чл. 193 от ЗУТ, доколкото съгласно § 5, т.
31 от Допълнителните разпоредби на ЗУТ, техническата инфраструктура включва и съоръжения и линейни инженерни мрежи на електроснабдяването.
Отклонението, чието прокарване е необходимо с цел присъединяване на потребител, се прокарва при вече съществуващ линеен обект, т. е. при вече изградена техническа инфраструктура в съответното населено място и при спазване на реда, предвидени в НАРЕДБА № 6 от 24.02.2014 г. за присъединяване на производители и клиенти на електрическа енергия към преносната или към разпределителните електрически мрежи. Поради това следва да се приеме, че когато за присъединяването на потребител към вече съществуваща обща мрежа за електроснабдяване е необходимо прокарване на отклонение в частен интерес, е допустимо правото на прокарване на отклонението през чужд имот да се учредява доброволно, т. е. при постигане на съгласие между енергопреносното/електроразпределителното дружество и собственика на имота“.
Разпечатката съдържа 36 от 54 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/8f175b37-74ca-4ac4-aca9-15db76134b5a