Решение № 210 от 12.06.2026, Окръжен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

№ 210 гр. ХАСКОВО, 12.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, I-ВИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: МИЛЕНА Д. ДЕЧЕВА

Членове:

ЖУЛИЕТА КР. СЕРАФИМОВАДИМИТРОВА

ВАСИЛ Г. ЧАМБОВ при участието на секретаря Ж. Р. Х. като разгледа докладваното от ЖУЛИЕТА КР. СЕРАФИМОВА-ДИМИТРОВА Въззивно гражданско дело № 20265600500218 по описа за 2026 година Производството е въззивно по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба, с вх.№4316/12.03.2026г. подадена от „Електроразпределение Юг“ ЕАД, с ЕИК 115552190, гр. Пловдив против Решение №128/12.02.2026 г. на Районен съд – Хасково по гр. дело №2071/2025 г., по описа на съда.

С Решение №128/12.02.2026 г. по гр. дело №2071/2025 г. Районен съд – Хасково осъжда „Електроразпределение Юг“ ЕАД да заплати на С. Н. М. сумата от 445,31 евро /870,95 лв./, представляваща недължимо платени суми за електроенергия по фактура № **********/20.03.2023 г. и фактура № 8293904166/19.04.2023 г.за ИТН **, представляваща корекция на сметки за ел. енергия за минал период от време съответно от 21.01.2023 г. до 24.02.2023 г. и от 28.02.2023 г. до 31.03.2023 г. за обект на потребление находящ се на адрес ***, клиентски номер **, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на предявяване на иска – 20.08.2025 г. до окончателното изплащане, като е отхвърлил иска в останалата част до пълния предявен размер от 528,32 евро / 1033,30 лв./ за връщане на сумите по фактура № 8291499707/07.03.2023 г., фактура № **********/18.04.2023 г. и фактура № 1288217306/23.04.2023 г., като неоснователен отхвърля.

С решението „Електроразпределение Юг“ ЕАД – гр. Пловдив е 1 осъдено да заплати на адв. Г. Т. К. – П. адвокатско възнаграждение по реда на чл.38 от ЗА в размер на 204, 52 евро, съобразно уважената част от исковите претенции. С решението С. Н. М. е осъдена да заплати на „Електроразпределение Юг“ ЕАД – гр. Пловдив направените по делото разноски в размер на 77,12 евро, съобразно отхвърлената част от исковите претенции.

Недоволен от решението е останал въззивникът

„Електроразпределение Юг“ ЕАД, гр. Пловдив, който чрез пълномощника си юрисконсулт А. Г. обжалва същото в срок с оплаквания за неправилност, необоснованост, постановено при непълнота на доказателствата и в нарушение на материалния закон. Излагат се съображения във връзка с дължимостта на сумата, която е включена в коригиращата сметка и съответно издадената въз основа на нея фактура. Изложени са съображения и относно приложението на материалния закон във връзка с измененията в законодателството и по-конкретно за правилата за измерване на количеството електрическа енергия, които счита, че следва да намерят приложение в настоящия случай. Поддържа се становището, че дължимите по корекционната сметка суми нямат характер на санкция и не са предпоставени от доказване за виновно поведение на потребителя. Касае се за нормативно установен способ, чрез който се отстраняват последиците от ползването на електрическа енергия, без тя да се отчита и съответно заплаща и не е необходимо да е свързано с неправомерно поведение, тъй като корекционната процедура цели възстановяване на настъпилото без основание имуществено разместване, а не да ангажира отговорността на потребителя за негово виновно поведение. Позовават се на съдебна практика на ВКС, съгласно която чл.82 от ЗЗД е напълно неприложим и мрежовият оператор нито следва да доказва кой е извършител на манипулацията, нито виновно поведение от страна на клиента при недоказано неточно отчитане на електромера на клиента.

Претендират въззивната инстанция да отмени изцяло обжалваното решение и вместо него да постанови ново по съществото на спора, с което да отхвърли изцяло предявения иск като неоснователен и недоказан и да присъди направените разноски по делото и за двете съдебни инстанции съгласно представен списък на разноските и пълномощно. В жалбата се прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на ищеца.

В срока по чл. 263, ал.1 ГПК е депозиран писмен отговор от въззиваемата С. Н. М., чрез адв. Г. Т. К. – П., АК-Хасково, с който се оспорва въззивната жалба като неоснователна. Молят обжалваното решение като правилно, законосъобразно и обосновано да се потвърди. Претендират разноски за адвокатско възнаграждение по реда на чл.38 от ЗАдв.

По делото е постъпила молба с вх. №5772/18.05.2025 г. от юрисконсулт А. Г., като пълномощник на „Електроразпределение Юг“ ЕАД, в 2 която са изложени съображения по съществото на спора. Молят съда да отмени решението и в частта за разноските, като присъди на дружеството всички направени по делото разноски, съгласно приложения към въззивната жалба списък. Прави възражение за прекомерност на поискания адвокатски хонорар, в случай, че същият не е съобразен с правната и фактическа сложност на спора, както и с разпоредбите на Наредба №1/09.07.2004г. за възнаграждения за адвокатска работа.

В с.з. процесуалният представител на въззиваемата поддържа подадения отговор. Претендира разноски за адвокатско възнаграждение по реда на чл.38 ЗАдв., съобразно представен списък на разноските.

СЪДЪТ, след като прецени събраните по делото доказателства и във връзка с наведените във въззивната жалба оплаквания, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Пред Районен съд- Хасково е бил предявен осъдителен иск с правно основание чл.55,ал.1,предл.първо ЗЗД от ищцата С. Н. М. срещу

„Електроразпределение Юг“ ЕАД, с ЕИК 115552190, гр. Пловдив за сумата от 1033,30лв. с ДДС, като платена без правно основание цена за потребена ел.енергия, както следва : по фактура №8291499707/07.03.2023г. на стойност 80,35лв. с ДДС; по фактура №**********/20.03.2023г. - 586,62лв. с ДДС, ведно с платена лихва върху тази сума в размер на 6,70лв.; по фактура №**********/18.04.2023г.

35,93лв. с

ДДС; по фактура

№8293904166/19.04.2023г.

277,63лв. с

ДДС; по фактура

№1288217306/23.04.2023г. - 46,07лв. с ДДС, всички фактури на обща стойност от 1033,30лв., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на иска в съда до окончателното изплащане. Претендирани са и направените деловодни разноски.

Ответникът - „Електроразпределение Юг“ ЕАД в срока по чл.131 ГПК е депозирал отговор на исковата молба, с който оспорва исковата претенция като неоснователна. С отговора на исковата молба са представени констативни протоколи за извършени проверки на адреса на ищцата от 24.02.2023г. и от 31.03.2023г. със справки за коригиране на сметката за електроенергия. Ответникът претендира отхвърляне на предявения иск с правно основание чл.55,ал.1 ЗЗД като неоснователен, както и присъждане на направените по делото разноски.

За изясняване на делото от фактическа страна първоинстанционният съд е събрал и обсъдил всички относими доказателства, касаещи релевантните за спора между страните факти и обстоятелства.

По делото са допуснати и приети като доказателства приложените към исковата молба и към писмения отговор документи, назначена е съдебно – техническа експертиза.

Пред настоящата инстанция не се представиха нови доказателства.

Не се спори по делото, че ищцата е клиент на ответното дружество, 3 като потребява електроенергия, доставяна й до имот, находящ се в *** с ИТН **.

Видно от приетите по делото констативни протоколи за извършени проверки на адреса на ищцата от 24.02.2023 г. и от 31.03.2023 г. - служители на дружеството ответник са извършили проверка на електромер №

150292435. Приети са като писмени доказателства констативен протокол № 693233/24.02.2023г , за извършената на 24.02.2023г. проверка на СТИ, в който е отразено, че е повреден електромера - тъмен дисплей и констативен протокол №685864/31.03.2023г., видно от който на 31.03.2023г. е извършена подмяна на СТИ №012711620, измерващо консумираната в обект с адрес **, с ИТН **, клиентски номер **.

Видно от заключението на съдебно-техническата експертиза приетите по делото констативни протоколи - констативен протокол №693266/24.02.2023г. и констативен протокол №685864/31.03.2025г. отразяват техническото състояние на електромерите, като и в двата констативни протокола за проверка на СТИ в графа „При проверката се констатира още“ е посочено - повреден електромер - тъмен дисплей, което води до частично измерване или неизмерване на електрическа енергия,т.е е останала неизмерена ел.енергия в обекта. По делото е установено,че процесните електромери с фабричен номер 012711620 и 013893121, според класификацията, дадена в списъка за определяне на периодичността на последващи проверки на средствата за измерване подлежат на метрологичен контрол, приет със заповед №А-616/11.09.2018г. на председателя на ДАМТ, като попадат в групата еднофазни електромери с периодичност на проверките шест години.

Електромерите имат изискуемите знаци за премината първоначална проверка, като за електромер №012711620 липсва годината на метрология.

Доколкото липсва спор по изложената фактическа обстановка и наведените с въззивната жалба доводи, във връзка с изводите на районния съд по съществото на спора, въззивната инстанция не намира за необходимо да преповтаря подробно описаната в решението на първоинстанционния съд фактическа обстановка.

Спорният момент в производството се свежда до това дали отговорността на длъжника - ищец в производството има виновен характер и дали извършената проверка от страна на ответното дружество е едностранна, без участие на абоната.

При анализа на относимата към спора правна регламентация, се извежда, че подзаконовата нормативна база – ПИКЕЕ урежда условията и реда за установяване случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електроенергия. Следователно, в раздел ІХ на ПИКЕЕ е регламентиран редът, т.е. техническата процедура по установяване на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия, но не и възникването на отговорност за крайния потребител на електрическата 4 енергия.

Възникването на отговорността за крайния потребител и коригиране на неговата сметка е предвидено в чл. 53 – 54 от ОУ на ЕВН ЕР, както и в чл.

28 от ОУ на ЕВН ЕС). Крайният потребител, какъвто безспорно е ищецът е обвързан от договорно правоотношение с крайния снабдител – ЕВН ЕС, както и с ЕВН ЕР. Тази договорна връзка между потребителя и крайния снабдител (ЕВН ЕС) възниква по специален ред, уреден в чл. 98а от ЗЕ, т.е. отношенията между страните се уреждат, както от законовата регламентация, така и от общите условия на крайния снабдител на електроенергия и очертава правата и задълженията им. Липсва обаче пряка договорна връзка между потребителя и ответното дружество. Чл.50 ПИКЕЕ урежда, че операторът на съответната на мрежа – с случая ответното дружество ЕР ЮГ има право единствено да извършва изчисленията, без обаче да има право да коригира сметката на крайния потребител. Това води до извода на въззивната инстанция, че задължение за плащане по извършена корекция на сметка може да възникне само въз основа на договор, като се изисква виновно поведение на потребителя. Подобно въздействие, извършено именно от ищеца – потребител, както е посочил районният съд, не е доказано в хода на първоинстанционното производство.

От обсъдените по-горе разпоредби не може да се извлече уредена в закона безвиновна отговорност на потребителя, съответно и възможност от страна на електроснабдителното дружество да извършва промяна в сметката на потребителя, ПИКЕЕ се ограничава само до въпросите по измерването, и или установяване на неизмерената такава на ел. енергията, с възможността за корекция в сметката на реално потребената електроенергия, но без да дава възможност да установяване на безвиновна отговорност за потребителя в желаната от ответника насока. Съответните подзаконови норми, на които се основава твърдяното задължение по процесната фактура излизат извън предметния обхват на чл. 83, ал. 1, т. 6, вр. чл. 104а, ал. 2, т.5 и чл. 98а, ал. 2, т.

6 от ЗЕ, поради което и като противоречащи на акт от по-висок ранг не следва да бъдат прилагани /арг. чл. 15 ЗНА/.

С извършването на корекция на потребяваното количество електроенергия и нейното остойностяване дружеството – жалбоподател на практика въвежда задължение в тежест на ищеца – потребител, доколкото последният остава задължен да плати паричната равностойност на количеството електрическа енергия, погрешно измерено от неизправния електромер за един минал период от време.