Решение № 133 от 12.02.2024, Районен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 133 гр. Перник, 12.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седми февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Нина М. Коритарова при участието на секретаря Д. Ст. Д. като разгледа докладваното от Нина М. Коритарова Гражданско дело № 20231720102216 по описа за 2023 година

Производството е образувано въз основа на искова молба, с която е предявен отрицателен установителен иск за установяване недължимост на допълнително начислена сума за електрическа енергия с правно основание чл.124, ал.1 ГПК.

Производството е образувано по искова молба на Л. Д. Х., ЕГН: ********** от с. Л., Община П. срещу "Електроразпределителни мрежи Запад" АД, ЕИК 130277968, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Цариградско шосе“ № 159, бл. Бенч Марк, Бизнес Център.

В исковата молба ищецът твърди, че не бил получавал писмо от ответника за дължими суми, но бил установил, по интернет, че има издадена фактура № 0003467*** / 02.05.2023 г. от ответното дружество, с което същото било приело и уведомявало своя клиент - Л. Д. Х., че по посочената партида имало допълнително начислена сума в размер на 4399.15 лв., за която ответникът твърдял, че представлявала корекция на вече платени сметки за минали периоди (приложение № 1 към ИМ). Сумата не отговаряла на реалното месечно потребление, което електроразпределителното предприятие неправомерно отказвало да отчита ежемесечно. Тази фактура била издадена на името на Л. Д. Х., като с нея не бил изпращан или получаван като документ описания в писмото КП без номер и дата. Други писма или уведомления не били получавани от ищеца. При направеното оспорване от страна на ищеца за недължимост на сумата ответното дружество продължавало да твърди, че била извършена проверка на електромерите, монтирани на тази улица и адрес, като служители на ответника били твърдяли, че при изготвяне на протокола за проверката били присъствали 1 свидетели от федерация на потребителите, каквито никой на адреса не бил видял да присъстват. Проверката била извършена без присъствието на кое да е друго лице, освен служителите на ЕРМ Запад ЕАД, като останалите подписи били поставени след приключване на проверката и съставянето на констативния протокол за нея. Ищеца оспорва да е била извършвана проверка, както и да е имало свидетели на проверката, оспорва посочените лица да са представители на федерацията на потребителите и ако имало съставен действително КП, а в случай, че подобно твърдение се докаже, то последните изобщо не били видели как била протекла проверката, но се били подписали, че са видели.

Съгласно приложеният към настоящата ИМ договор № 66 / 13.01.2005г. същите получавали месечно възнаграждение в размер на 1800 лв. за участието си в „независимите проверки“.

Вследствие на горното по процесната партида служебно била начислена процесната сума от 4399.15 лева. За незаплащането на сумата в срок ответникът начислявал лихви за забавата.

Ищцата счита и твърди, че не дължи сумата по корекцията, поради което била отказала да я заплати и я оспорва. Също така счита, че процесната сума била начислена и формирана при начална липса на основание за това. Оспорва корекцията по основание и размер: ответникът съгласно издадения му лиценз имал право само и единствено да доставя, но не и да продава ел. енергия, но не и да принуждава потребителите да заплащат суми чрез спиране на ел. захранването им.

Ответникът изнудвал ищеца да заплати процесната сума, възползвайки се от неправомерното поведение на служителите си, изразяващо се в съставянето на частни, изходящи от самото „Електроразпределителни мрежи Запад" АД /предишно наименование „ЧЕЗ РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ БЪЛГАРИЯ" АД/, документи, които ищеца, в качеството си на наследник на титуляра изцяло оспорва по съдържание и като съставени без знанието и съгласието на надлежен представител на ищеца и в негово отсъствие.

„Електроразпределителни мрежи Запад" АД /предишно наименование „ЧЕЗ РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ БЪЛГАРИЯ" АД /, считано от 01.2007 г. не притежавало правомощие да извършва дейност по продажба на ел. енергия. Вследствие на европейските изисквания към отношенията в областта на енергетиката бившият монополист в преноса и продажбата е преобразуван чрез отделянето на дейността по продажба на ел. енергия и образуването на ново юридическо лице - “Еврохолд Продажби АД с предишно наименование - Чез Електро България" АД, което дружество се явявало новият лицензиант за продажба на ел. енергия за територията на гр. П.. Въпреки, че към датата на корекцията ЕРП притежавало лиценз само за пренос на ел. енергия, същият си бил позволил да начисли процесната сума. Тъй като се касаело за дейност, която можело да бъде извършвана само след получаване на съответната лицензия, то съвсем ясно било, че след като „Електроразпределителни мрежи Запад" АД /предишно наименование „ЧЕЗ РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ БЪЛГАРИЯ" АД / нямало правомощия да продава ел. енергия на населението, още по малко би имало правото да коригира сметки за вече потребена и платена ел. енергия. Начинът и методиката, по които била начислена сумата по посочената партида били неправилни и незаконни. Ищцата счита, че не са просрочени, нито нарушени задълженията на потребителя на ел. енергия. Всички начислени по партидата на наследодателят й за периода от 21.11.2022 г. до 20.02.2023 г. периодични 2 месечни сметки били изцяло изплатени в съответните срокове, въпреки че доставчикът на ел. енергия не бил представил на ищеца конкретни данни и доказателства, че на процесния адрес електрическата енергия се измервало от законно монтирано, сертифицирано по реда на Закона за измерванията и Правилата за измерване средство за търговско измерване (СТИ) - електромер, който касаел неговия абонатен номер и партида, (приложение № 3 към ИМ).

Размерът на паричната сума по корекцията бил произволно определен, при това от лице без пълномощия за това. Също произволно била и "начислена” сумата, тоест без каквото и да е правно основание и в нарушение на нормите, които уреждат предоставянето и потреблението на ел. енергия. За ищеца не съществувала обвързваща действителна клауза, по силата на която да се дължи процесната сума, а и ищеца не се бил съгласявал с процедура за едностранно и без негово участие преизчисляване за минал период на сметките за месечно доставената и отчетена посредством СТИ ел. енергия.

Новата нормативна уредба, съдържаща се в Правила за измерване количеството електрическата енергия от 2019г. /ДВ, бр. 35 от 2019 г./, предвиждала възможност за служебна корекция по партида на потребителя едва след като се докаже неговата вина за допуснатото неправилно измерване. В тази връзка оспорва като нищожни чл.15, т.З и т.4 от Общите условия на „Електроразпределителни мрежи Запад" АД /предишно наименование „ЧЕЗ РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ БЪЛГАРИЯ" АД / и чл.13 т.4 от Общите условия на Еврохолд Продажби АД /с предишно наименование - ЧЕЗ Електро България АД, тъй като с тези норми на потребителя било вменено задължение, чието изпълнение законът поставял да зависи от волята на трето лице (ЕРП), което само по себе си представлявало неравноправна норма по смисъла на Закона за защита на потребителите. Горе цитираните нови правила от 2019 г., както и предходните такива представлявали подзаконов нормативен акт и като такива не следвало да въвеждат (изменят) по-големи задължения от тези, които въвежда закона. В този смисъл поддържа, че правилата от 2019 г. отново били нищожни, тъй като в случаите, в които не била доказана вината на потребителя противоречали на закона. Във връзка с това счита, че корекционната процедура била нищожна. ЗЕЕЕ, както и настоящия Закон за енергетиката идентично регламентирали само две хипотези, уреждащи отношенията и санкциите за монополиста и потребителя –Първата хипотеза била АДМИНИСТРАТИВНОПРАВНА уредена в Глава 8 и следващите от Закон за енергетиката (ДВ бр. 107/2003 г.) сочила единственият ред, по който можело да бъде потърсена отговорност на потребителя при повреждане на енергийните уредби и съоръжения - собственост на потребители, като средството за търговско измерване не е между тях. Редът бил административен и то доколкото извършеното нарушение не представлявало престъпление. При неизпълнение административно наказателната отговорност ЗЕ се осъществявала единствено от министъра на енергетиката, който съгласно чл. 75 от ЗЕ провеждал предварителен, текущ и последващ контрол. Съгласно чл.28 от Наредба № 6/2004 г. за присъединяване на производители и потребители на електрическа енергия към преносната и разпределителните електрически мрежи (съкр. НПППЕЕПРЕМ, обн. ДВ. бр.74 / 2004г., изм. ДВ. бр.27/ 2005 г.): „(1).... границата на собственост са изходящите клеми на средството за търговско измерване или 3 изходящите клеми на разположените непосредствено след него предпазители или прекъсвачи” и ал. (8) Електромерните табла са собственост на разпределителното предприятие и се поддържат от и за негова сметка.”. т.е. законодателят изрично бил посочил че ел. таблото, оборудването и СТИ (електромерът) били собственост на ответника, а не на абоната, следователно за тях бил неприложим реда по чл. 75 ал.1 от ЗЕ и абоната не носил отговорност за тяхната изправност. Съгласно чл. 77. (1) от ЗЕ- В изпълнение на контролните си правомощия министърът на енергетиката и енергийните ресурси: 1. извършва проверки чрез упълномощени от него лица; 2. налага принудителни административни мерки и административни наказания, предвидени с този закон. Не се доказало съставителите на констативния протокол да били упълномощени по смисъла на чл.77, ал.1, т.1 от ЗЕ. Липсвал издаден акт съобразно в чл. 78. (1) от същия закон (,,Лицата, които извършват проверки и съставят актове за установяване на извършено нарушение, се определят със заповед на министъра на енергетиката и енергийните ресурси или на председателя на комисията съобразно компетентността им по този закон.”). В случай, че били компетентни, то те били имали само правомощието по чл. 78, ал.2 т.5 от ЗЕ „да правят предложения за налагане на принудителни административни мерки и административни наказания.” На основание чл. 80 от ЗЕ /ал. 3/ легитимните контролни органи имали само правомощието „Въз основа на резултатите от проверката с протокола ... дават задължителни предписания на проверяваните лица и/или да съставят актове за установяване на административни нарушения.” Ако съществувал редовно издаден административен акт за нарушение, компетентен да наложи административна санкция съгласно Чл. 77 ал.1 т.З от ЗЕ бил само министърът на енергетиката. Санкцията била на основание чл. 214, ал. 1 от ЗЕ - глоба от 100 до 500 лв., ако не подлежал на по-тежко наказание, се налага на лице, което: „1. самоволно снеме или повреди средство за търговско измерване на количество електрическа или топлинна енергия или природен газ, знак, пломба или друго контролно приспособление, както и уреди за дялово разпределение”. Субект на нарушението по чл.214, ал.1, т.З от ЗЕ можел да бъде всяко физическо лице, юридическо лице или едноличен търговец, /т.е без да било необходимо да е потребител - купувач на електрическа енергия/. Отговорността на такова лице за обезщетение за вреди, която по своето естество била деликтна /арг. чл.45, ал.1 от ЗЗД/, можела да бъде ангажирана по реда на ЗАНН /чл.45 и чл.55/ само в случаите, когато действително били осъществени всички елементи от съответния фактически състав на административното нарушение. В конкретния случай не била извършена проверка от компетентен орган, нямало издаден индивидуален административен акт от надлежен орган и не съществувало наказателно постановление. Втора хипотеза била наказателно правна.

Твърденията на ответника се били свеждали до “присъединяване, заобикалящо средството за търговско измерване, което ни ощетява ”, евфемизъм целящ да избегне термина „кражба” на енергия. Ако била налице кражба, то това би следвало да бъде установено чрез провеждането на надлежно наказателно производство по реда на НПК. Законът не предвиждал възможност за издаване на съвременни „индулгенции” за евентуално извършени престъпления чрез фактуриране и усвояване на недължими суми за недоставен, непотребен и неотчетен ток. И в двете хипотези ответникът не можел да се позовава единствено и само 4 въз основа на оспорения частен документ - процесния протокол. Същият не бил достатъчно убедителен и безспорен от формална страна писмен акт. Ако се приемело обратното, то твърди, че на този адрес не била потребена енергия в количество, което да се равнява на процесната сума по одобрените от ДКЕВР цени за ел. енергия. Не било възможно да е било отчетено от законно монтиран и сертифициран електромер подобно огромно количество ел. енергия. Извършената корекция на сметки визирала електромер, който вероятно не бил обслужвал процесния адрес. Потребителите при общи условия дължали на доставчика продавач, само стойността на месечно доставена, месечно потребена и месечно измерена ел. енергия посредством законно монтиран и сертифициран електромер.