Решение № 233 от 06.01.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 233 гр. София, 06.01.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 64 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: МИРОСЛАВА П. ИЛЕВА при участието на секретаря НАДЯ СТ. ТОДОРОВА като разгледа докладваното от МИРОСЛАВА П. ИЛЕВА Гражданско дело № 20221110120086 по описа за 2022 година

Д. С. Д. е предявила срещу „Б.“ ЕАД искове по чл.344, ал.1, т.1 и т.2 КТ за признаване за незаконно и отмяна на уволнение поради съкращаване на щата, извършено с предизвестие № БТГ – ЧР – Изх. 5/09.02.2022г. и акт за прекратяване № БТГ – ЧР – Изх. 7/09.02.2022г., издадени от изпълнителния директор на ответното дружество, връчени на ищцата на 15.02.2022г., и за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност „специалист Отдел Анализи“ в отдел „Анализи“, Управление „Анализи и международна дейност“.

В исковата молба уволнението се атакува с довод, че по време на разрешен отпуск при временна неработоспособност ответникът направил опити за незаконосъобразно прекратяване на трудовото правоотношение. Още преди уволнението й ищцата не била включена в заповедите, с които работодателят определял режима на работа на служителите.

Преди уволнението на служебната поща на ищцата били изпратени предизвестие и акт за прекратяване на трудовия договор поради съкращаване на щата, като изпращането им било анулирано посредством подписан между страните приемо – предавателен протокол от 15.02.2022г. На 15.02.2022г. на ищцата били връчени предизвестие и акт за прекратяване на трудовия договор под същата сигнатура, като получаването им подписала с особено мнение.

В предизвестието и акта за прекратяване на трудовия договор не бил посочен конкретният трудов договор, който се прекратява. В акта за прекратяване не било посочено основанието за прекратяване на трудовото правоотношение, което се приравнявало на липса на мотиви.

Процедурата по съкращаване на щата била опорочена поради неспазена процедура по извършване на подбор и неспазване на изискванията за съкращаване на щатни бройки. В случая подборът бил задължителен, защото в отдела, в който работила ищцата, още един служител изпълнявал същата длъжност – „специалист отдел Анализи“ в Управление „Анализи и международна дейност“ - със сходни или идентични трудови функции като тези на ищцата. Евентуално ако подбор е бил извършен, в комисията по подбора следвало да участва един представил на синдикалната организация на предприятието съгласно клаузите колективен трудов договор (КТД). При евентуално извършен подбор оценка на качествата на служителите не била извършена по критериите, посочени в КТД. Не била спазена процедурата съгласно чл.22, ал.1, б.“в“, т.1 КТД, която клауза предвижда мерки за 1 подобряване положението на съкратените работници/служители, като след освобождаването й на ищцата не било предложено друго алтернативно работно място. Не била спазена процедура по КТД за изпращане на писмена покана за даване на информация относно наличие на основание за закрила при уволнение по чл.333 КТ. В новата структура на ответника звеното, в което работила ищцата, било преименувано на отдел „Бизнес планиране и развитие“ към Дирекция „Стратегическо планиране и развитие“, но бил натоварен със същите трудови функции, които имал и закритият отдел „Анализи“ към Управление „Анализи и международна дейност“. При извършеното съкращаване на щата работодателят действал в нарушение на нормите на чл.8, ал.1 и ал.3 КТ. Съкращаването на щата не било реално, защото трудовата функция на заеманата от ищцата длъжност продължавала да се изпълнява и след уволнението й.

Ответникът е подал отговор на исковата молба в срока по чл.131 ГПК, с който оспорва исковете. Позовава се на решение на Управителния съвет на ответника от 17.09.2021г. и решение на Надзорния съвет на ответника от 23.09.2021г., с които е одобрена нова организационно – управленска структура на Централно управление на работодателя, съгласно която длъжността на ищцата е била съкратена, като трудовата й функция не се прехвърляла или припокривала с някоя от новосъздадените длъжности, от което следвало и че трудовата функция на ищцата е преустановена. В случая била съкратена единствената длъжност, заемана от ищцата, и работодателят нямал задължение за подбор, като не е извършил такъв. Сочената от ищцата длъжност, за която твърди, че имала сходство със съкратената – а именно „специалист отдел Анализи“, заемана от Т.М., макар със същото наименование била съществено различна от заеманата от ищцата длъжност при съпоставка на трудовите функции между двете длъжности според длъжностите им характеристики.

Неспазването на процедурата при масови уволнения по чл.130 и чл.130а КТ не се отразявало върху законността на уволнението. Предизвестието и заповедта за уволнение съдържали всички изискуеми по закон реквизити съобразно използваното уволнително основание.

Ирелевантни били оплакванията относно връчване на предизвестие и акт за прекратяване на трудовия договор на служебната електронна поща, тъй като ищцата нямала достъп до нея по време на ползвания отпуск при временна неработоспособност. Било получено предварително разрешение от Инспекцията по труда за уволнението на ищцата.

Софийски районен съд, като взе предвид предявените искове, възраженията срещу тях и доказателствата по делото, намира следното:

Безспорно е между страните, а и от събраните по делото доказателства се установява, че ищцата е работила при ответника по трудов договор № 1011002/23.04.2010г. От събраните доказателства се установява, че трудовият договор е бил прекратен с предизвестие № БТГ – ЧР – Изх. 5/09.02.2022г. и акт за прекратяване № БТГ – ЧР – Изх.

7/09.02.2022г., издадени от изпълнителния директор на ответното дружество, връчени на ищцата на 15.02.2022г. Изпълняваната от ищцата длъжност преди уволнението е „специалист Отдел Анализи“ в отдел „Анализи“ към Управление „Анализи и международна дейност“.

Неоснователни са доводите за нарушения, допуснати от ответника при издаването на оспорения акт за прекратяване на трудовия договор. Без значение в случая е, че преди да връчи лично срещу подпис на ищцата предизвестие № БТГ – ЧР – Изх. 5/09.02.2022г. и акт за прекратяване № БТГ – ЧР – Изх. 7/09.02.2022г., ответникът е изпратил чрез електронната служебна поща на ищцата същите документи с дата от 09.02.2022г. (л.33 от делото). Така изпратеното електронно съобщение до ищцата е анулирано и изпратените по електронен път документи – предизвестие и акт за прекратяване от 09.02.2022г, са счетени за невръчени съгласно подписан от страните приемо – предавателен протокол от 15.02.2022. (л.36 от делото). С приемо – предавателния протокол ответникът по същество е заявил оттегляне на предприетото на 09.02.2022г. уволнение, което оттегляне е произвело правни последици по 2 арг. на чл.344, ал.2 КТ. Валидно прекратяване на трудовия договор е настъпило с връчването срещу подпис на ищцата на предизвестието и акта за прекратяване на 15.02.2022г.

Неоснователно е възражението на ищцата за немотивираност на акта за прекратяване на трудовия договор. Конкретната причина за прекратяване на трудовия договор следва да е посочена в предизвестието за прекратяване на трудовия договор (при уволнителни основания с предизвестие – чл.328 КТ) или в акта, с който се прекратява трудовото правоотношение (при уволнителни основания без предизвестие – чл.330 КТ). В случая ответникът не е спазил срока на предизвестието, като едновременно е връчил предизвестието и акта за прекратяване на трудовия договор на 15.02.2022г. срещу подпис на ищцата. При това причината за уволнение следва да се посочена поне в единия от двата документа. Във връченото на ищцата предизвестие № БТГ – ЧР – Изх. 5/09.02.2022г. е посоченото, че трудовият договор ще бъде прекратен на основание чл.328, ал.1, т.2 КТ – поради съкращаване на щата. В акт за прекратяване № БТГ – ЧР – Изх. 7/09.02.2022г. като причина за прекратяване на трудовия договор е посочено „предизвестие № БТГ – ЧР – Изх.

5/09.02.2022г. и съкращаване на щата“. От това следва, че причината за уволнението е посочена и в двата документа по недвусмислен начин – съкращаване на щата. При това несъмнено е установено основанието, на което извършено оспореното уволнение.

Непосочването на трудовия договор, който се прекратява, не обосновава извод за незаконност на уволнението, след като няма спор, че между страните има сключен само един трудов договор.

Няма нарушение на нормата на чл.344, ал.1, т.4 КТ, защото от събраните доказателства е видно, че към релевантния в случая момент с оглед съобразяване на закрилата при уволнение (чл.333, ал.7 КТ), а именно датата на прекратяване на трудовия договор при неспазване срока на предизвестие (чл.335, ал.2, т.3 КТ) – 15.02.2022г., ищцата не е била в разрешен отпуск при временна неработоспособност. От приетия като доказателство болничен лист № Е 20212732132 (л.38) е видно, че ищцата е била в разрешен отпуск до 14.02.2022г., вкл. При това ненужно и ирелевантно за решаване на спора е предварително даденото от Дирекция „Инспекция по труда“ разрешение за уволнението на ищцата от 08.02.2022г. (л.163). Неизпращането на покана до ищцата за даване на информация за наличието или липса на основания за закрила при уволнение по чл.333 КТ не опорочава уволнението, след като не се установява основание за ползването на такава закрила.

Предвид горното спорът за уволнението следва да бъде разгледан по същество.

От протокол № 555/17.09.2022г. за проведено заседание на Управителния съвет на ответното дружество и протокол № 44/23.09.2021г. за проведено заседание на Надзорния съвет на ответното дружество се установява, че е приета нова организационно – управленска структура на Централното управление на дружеството. Съгласно т.3.1.1 от протокол № 44/23.09.2021г. за проведено заседание на Надзорния съвет в одобрената структура се включва Дирекция „Стратегическо планиране и развитие“ с общо 16 щата, от които 1 директор на дирекция, отдел „Проекти и финансиране от ЕС“ (6 щата) и отдел „Бизнес планиране и развитие“ (9 щата) с два сектора - сектор „Бизнес планиране и развитие“ (5 щата) и сектор „Ценообразуване“ (3 щата).

Като доказателства по делото са приети и две щатни разписания, утвърдени от изпълнителния директор, действали преди и след взетото решение на промяна на структурата на предприятието. От щатното разписание на длъжностите на Централно управление на ответното дружество, утвърдено от изпълнителния директор на дружеството, в сила от 03.09.2021г. (л.129 и сл.), се установява, че звеното, в което ищцата е работила, а именно Управление „Анализи и международна дейност“ е включвало отдел „Проекти и финансиране от ЕС“, отдел „Анализи“, който съдържа 1 щатна бр. ръководител отдел „Анализи“ и 3 щати бройки „специалист отдел Анализи“, както и сектор „Развитие“ с 1 3 щатна бройка „специалист Развитие“ и 1 щатна бройка „главен специалист Развитие“ и отдел „Международна дейност“.

Според щатното разписание, в сила от 01.11.2021г. (л.142 и сл.), утвърдено от изпълнителния директор на ответното дружество, Управление „Анализи и международна дейност“ не съществува и е създадена Дирекция „Стратегическо планиране и развитие“, в която са включени отдел „Проекти и финансиране от ЕС“, отдел „Бизнес планиране и развитие“, като в последния отдел са включени сектор „Бизнес планиране и развитие“, който се състои от 1 щатна бройка „ръководител сектор Бизнес планиране и развитие“, 3 щатни бройки „главен специалист бизнес планиране“ и 1 щатна бройка „специалист бизнес планиране“, както и сектор „Ценообразуване“.

Ирелевантно е невключването на ищцата в заповедите на работодателя за определяне на режим на работа още преди уволнението, като последното обстоятелство е обяснимо с оглед одобреното от 01.11.2021г. щатно разписание, съгласно което изпълняваната от ищцата длъжност не фигурира и с оглед ползвания от ищцата отпуск при временна неработоспособност преди уволнението й.

Страните спорят дали е налице реално съкращаване на щата.

Съкращаването на щата представлява премахване на щатни бройки от щатното разписание на предприятието. Съкращаване на щата, е налице само при реално премахване от щатното разписание на длъжността или на част от щатните бройки за нея, когато не само е премахната длъжността като щатна бройка, но и когато трудовата функция е престанала да съществува като съдържание на отделна длъжност – в този смисъл решение № 126 от 2.05.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1227/2010 г., III г. о., ГК.