Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 2398 от 18.05.2026, Районен съд - Пловдив

Съд
Районен съд - Пловдив
Дело
Гражданско дело 15242/2025
Вид
Решение № 2398
Подписан
18.05.2026
Състав
Анна Димитрова Дъбова

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 2398 гр. Пловдив, 18.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Анна Д. Дъбова при участието на секретаря Петя Г. Карабиберова като разгледа докладваното от Анна Д. Дъбова Гражданско дело № 20255330115242 по описа за 2025 година

С исковата молба ищецът К. Л. В. е предявил против

„Електроразпределение Юг“ ЕАД осъдителен иск чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД за заплащане на сумата от 2 390, 26 лв., представляваща недължимо заплатена и получена от ответника без основание сума по фактура № **********/30.06.2023 г. на стойност от 1 766, 40 лв. и фактура № ****/30.06.2023 г. на стойност от 623, 86 лв., издадени за осъществена корекция на сметка на основание Констативен протокол № ****/14.06.2023 г., ведно със законна мораторна лихва, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда – 21.10.2025 г., до окончателното изплащане на задължението.

В исковата молба са изложени твърдения, че на 14.06.2023 г. служители на ответника са съставили Констативен протокол № ****, в който е отбелязано, че дисплеят на електромера е изгаснал и данните не се четат.

Твърди, че въз основа на така издадения констативен протокол е издадена фактура № **********/30.06.2023 г. на стойност от 1 766, 40 лв. и фактура № ****/30.06.2023 г. на стойност от 623, 86 лв. Поддържа, че не дължи така начислените суми, но е заплатил последните на 20.07.2023 г., за да избегне прекъсване на електрозахранването. Твърди, че начислението и плащането на сумите са извършени без наличие на правно основание, доколкото изгаснал дисплей на електромера не означава, че последният не отчита, а данните от последния могат да се извлекат чрез инфрачервен порт. Сочи, че ответникът не е изпратил електромера за експертиза в БИМ в 14-дневния срок по чл. 49, ал. 5 ПИКЕЕ, като не е налице законосъобразна методика за начисляване на 1 сумата. Поддържа, че приложение следва да намери разпоредбата на чл. 82 ЗЕ и чл. 48 – чл. 51 ПИКЕЕ като при неизправност на средството за търговско измерване се изисква метрологична експертиза, каквато не е извършена. Сочи, че с влязло в законна сила Решение № 21510/28.10.2024 г. по адм.д. № 10711/2023 г. на Административен съд – София – град е установена незаконосъобразността на начислението. По така изложението съображение се моли за уважаване на предявения иск.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът „Електроразпределение Юг“ ЕАД е депозирал отговор на исковата молба, в който излага подробни съображения за нейната неоснователност. Твърди, че на 14.06.2023 г. е осъществена проверка в обекта на ищеца в гр. Х., ул. ***** с ИТН ****, при която е установено, че електромерът е с изгаснал дисплей и не отчита доставените количества електрическа енергия, като е свален и заменен с нов.

Твърди, че след разчитане на данните от паметта на електромера е установено, че последният е отчитал доставените количества електрическа енергия до обекта до 05.04.2023 г., след което до датата на демонтажа последният не е отчитал преминалите количества електрическа енергия. Сочи, че за периода от 15.03.2023 г. до 05.04.2023 г. до клиента е реално доставена електрическа енергия от 955 kWh на стойност от 623, 86 лв. съгласно показанията на електромера. Поддържа, че след 05.04.2023 г. за период от 70 дни (от 05.04.2023 г до 14.06.2023 г.) е начислено количество електрическа енергия от 2 704 kWh на основание чл. 52, ал. 1, т. 2 ПИКЕЕ въз основа на средноаритметичното количество от потребената електрическа енергия от клиента за предходен отчетен период и потребената електрическа енергия от клиента за аналогичен отчетен период от предходната година. В този смисъл сочи, че за периода на реално отчитане е начислена стойността на реално доставената електрическа енергия, след което за периодът на неотчитане до датата на техническата проверка и демонтаж на електромера е начислено количество електрическа енергия при спазване на чл. 52, ал. 1, т. 2 ПИКЕЕ и чл. 39, ал. 5, т. 1 ПИКЕЕ. Поддържа, че е налице законово основание за преизчисляване на количество електрическа енергия – чл. 52, ал. 1, т. 1 и т. 2 ПИКЕЕ, в който смисъл се позовава на съдебна практика. Твърди, че за едностранното коригиране на сметката не е налице изискване за доказване на виновно поведение на потребителя. Сочи, че с приемане на новите Правила за измерване количество електрическа енергия е предвидено правомощие за операторите на съответните електрически мрежи да преизчисляват количеството електрическа енергия. Оспорва твърденията на ищеца, че съдът следва да съобрази изводите на КЕВР във връзка с оспорване на една от двете фактури, доколкото КЕВР е административен орган и не разполага с правораздавателни функции, като констатациите на КЕВР не могат да послужат като основание да се отрече дължимостта на сумата. Сочи, че не са били налице предпоставките за предаване на електромера за експертиза на Българския институт по метрология, доколкото съгласно чл. 52, ал. 2 ПИКЕЕ преизчисляването се извършва въз основа на констативен протокол, съставен 2 по реда на чл. 49 ПИКЕЕ, но не и въз основа на метрологична проверка. По така изложените съображения се моли за отхвърляне на предявения иск.

Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Районен съд – Пловдив е сезиран с кумулативно обективно съединени искове с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД.

При така релевираните твърдения възникването на спорното право по предявените осъдителни искове се обуславя от осъществяването на следните материални предпоставки: 1) процесната сума да е излязла от патримониума на ищеца; 2) тя да е постъпила в имуществения комплекс на ответника и 3) това разместване на блага от имуществото на ищеца в имуществото на ответника да е без правно основание – при начална липса на валидно правоотношение между страните в настоящото съдебно производство.

Първите две предпоставки следва да бъдат установени от ищеца.

Ответникът трябва да установи, че е получил предадените му имуществени блага при наличие на валидно правно основание за това.

Ответникът следва да установи наличие на валидно правоотношение по договор за продажба, по силата на което продавачът се е задължил да прехвърли правото на собственост върху процесните стоки и да ги продаде, а купувачът – да ги получи и да заплати уговорената цена, както и че е доставил електрическа енергия в твърдяното количество на купувача.

В тежест на ответника е да установи и че са налице предпоставките за служебно и едностранно начисляване на електрическа енергия по партидата на ищеца – потребител.

Съгласно разпоредбите на Закона за енергетиката източник на задължението на крайния потребител за заплащане на цената на доставената електрическа енергия е договорът. Касае се за договор за продажба /доставка/ и макар той да има специфичен предмет, в Закона за енергетиката липсват разпоредби, които да изключват общите правила на Закона за задълженията и договорите във връзка със задължението на купувача да плати цената на доставената стока - чл. 183 ЗЗД.

От Констативен протокол № ****/14.06.2023 г. се установява, че при извършена проверка на обект с ИТН ****, находящ се в гр. Х., ул. *****, служители на ответното дружество са установили, че електромер с фабричен № ****, измерващ консумацията на електрическа енергия, е технически неизправен – с изгаснал дисплей и не отчита консумираната електрическа енергия. В протокола е отразено „изгаснал дисплей, не се четат показания“, като протоколът не е съставен в присъствие на потребителя или негов представител, а в присъствието на свидетел – И. Т., положил подпис на протокола, заедно със служители на ответното дружество.

Въз основа на протокола е изготвена справка за коригиране на сметката, в която са посочени начислените количества електрическа енергия.

Издадена е фактура № **********/30.06.2023 г. на стойност 1 766, 40 лв.

3 за периода от 05.04.2023 г. до 14.06.2023 г. и фактура № ****/30.06.2023 г. на стойност 623, 86 лв. за периода от 15.03.2023 г. до 05.04.2023 г.

По делото не е налице спор, че общото задължение по двете фактури от 2 390, 26 лв. е заплатено от ищеца, което се установява от представената по делото разписка от 20.07.2023 г.

От изслушаната по делото и неоспорена от страните съдебно-техническа експертиза се установява, че описаното в констативния протокол състояние на изгаснал дисплей показва, че електромерът не може да се използва повече и следва да се замени. Вещото лице е посочило, че за състоянието на електромера може да се съди след като се направи анализ на данните от отчетите на електромера, които постъпват в регистъра на дружеството чрез СДО. Констатирано е наличие на данни за реално доставени количества енергия в началото на процесния период и такива, които са неотчитани и за които се изисква валидиране, прилагайки методиката на ПИКЕЕ. Т.е. установено е, че случаят касае както измерени, така и неизмерени количества електрическа енергия. Вещото лице е установило, че за периода от 15.03.2023 г. до 05.04.2023 г. са изпращани данни от електромера в СДО и в регистъра са постъпвали данни за ежедневните отчети на електромера, като е отчетена обща електроенергия от 955 kWh, която е реално доставена и потребена и е правилно изчислена от ответника при прилагане на цените, установени от КЕВР. Установено е, че след 05.04.2023 г. данни за отчетената електроенергия в регистъра не са постъпвали и за периода от 05.04.2023 г. до 14.06.2023 г., поради което при приложение на чл. 52 ПИКЕЕ вещото лице е определило общото средноаритметично количество електроенергия от предходен период (25.01.2023 г. до 05.04.2023 г.) и от аналогичен период (05.04.2022 г. до 14.06.2022 г.), което е в размер от 2 704 kWh и е правилно остойностено при прилагане на цените, установени от КЕРВ. Експертизата е достигнала до извод за правилно приложение на Методиката за този период. Установено е, че процесният електромер се проверява метрологично на всеки 6 години, като в случая са спазени сроковете за метрологични проверки.

Съдът възприема изцяло направените от вещото лице доказателствени (фактически) изводи, тъй като експертизите са изготвени компетентно и добросъвестно, като вещото лице е изследвало пълно и задълбочено показанията на електромера и е отговорило изцяло на поставените задачи, предмет на допуснатата съдебно-техническа експертиза.

В производството по делото са изслушани и показанията на свидетеля И.

П. П., който полага труд в „Електроразпределение Юг“ ЕАД. Свидетелства, че е правил проверка по данни на системата за дистанционно отчитане във връзка с подаден сигнал на адрес гр. Х., ул. *****, като на място установили, че електромерът не свети. Сочи, че електронното табло е отвън. Позвънили на звънеца, но тъй като никой не се отзовал, пристъпили към действия – сменили електромера, намерили свидетел, съставили констативен протокол и електромерът бил предаден в Централа 2, където се съхраняват електромерите. Сочи, че не познава ищецът, който е присъствал в залата, нито 4 неговата съпруга, тъй като на адреса нямало никой.

Съдът цени показанията на този свидетел на основание чл. 172 ГПК, доколкото са безпротиворечиви, последователни и житейски логични, като не са налице данни за конкретна заинтересованост на свидетеля от изхода на правния спор, предмет на производството по делото.

Съгласно чл. 98 а, ал. 1 ЗЕ крайният снабдител продава електрическа енергия при публично известни Общи условия (ОУ), като по силата на чл. 98 а, ал. 4 ЗЕ публикуваните общи условия обвързват клиентите на крайния снабдител, без изрично писмено приемане. Следователно, с отнапред съставени от кредитора общи клаузи от търговеца - краен снабдител се определят страните по договора за доставяне на електрическа енергия.

Между страните не е налице спор, че ищецът е титуляр на партидата на електроснабдения имот с ИТН ****, находящ се в гр. Х., ул. *****.

Следователно установява се, че в процесния период между страните е съществувало действително облигаторно правоотношение по договор за продажба (доставка) на електроенергия, възникнало при Общи условия.