Определение № 177 от 20.01.2026, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 177 гр. София, 20.01.2026 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

3-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на първи октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Камелия Ефремова

Членове:

Людмила Цолова

Иво Димитров като разгледа докладваното от Людмила Цолова Касационно търговско дело № 20248002900351 по описа за 2024 година

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „Електроразпределение Юг“ЕАД срещу решение №427/05.12.2023г. по т.д.№422/23г. на Апелативен съд Пловдив в частта, с която е потвърдено решение №143/19.04.23 г. по т.д.

№930/21г. по описа на Пловдивски окръжен съд в частта, с която дружеството е осъдено да заплати на „Асенова крепост“ АД сумата 44 309,55 лв., представляваща заплатена без основание поради нищожност на договор 105/19.03.2013г., сключен при липса на основание, цена на услуга „достъп до електроразпределителната мрежа“ за периода 01.09.2015 г.- 31.03.2016 г., ведно със законна лихва, както и в частта, с която, след частична отмяна на първоинстанционното решение, дружеството е осъдено да заплати на „Асенова крепост“АД допълнително още 6 448,81 лв. с ДДС, представляваща заплатена без основание поради нищожност на договор 105/19.03.2013г., сключен при липса на основание, цена на услугата „достъп до електроразпределителната мрежа“ за м. август

В касационната жалба се навеждат оплаквания за недопустимост на решението в обжалваната му част, евентуално - за неговата неправилност.

Твърди се,че съдът се е произнесъл и уважил иск, с какъвто не е бил сезиран, доколкото самият ищец е заявил,че предявява само един иск за неоснователно обогатяване, който е бил отхвърлен от първоинстанционния съд при 1 първоначалното разглеждане на делото, в която част решението е влязло в сила. Поради това касаторът предявява искане за обезсилване на въззивното решение. По същество счита същото за неправилно, тъй като нито първата,нито въззивната инстанции са взели предвид като основателно възражението му за изтекла давност,тъй като искът е предявен не с пъвроначалната искова молба,а едва на 22.02.2022г. - към момента на неговата окончателна конкретизация.Като неправилни касаторът оспорва и изводите на състава на апелативния съд за липса на основание при сключването на договора, в подкрепа на което оспорване излага подробни съображения, че предоставянето на услугата „достъп до разпределителната мрежа“ не се обуславя от собствеността върху съоръженията, чрез които то се осъществявао, тъй като законът /чл.117 ал.8 ЗЕ/ допуска разпределителното дружество да използва и чужди мрежи; че решението на КЕВР,на което се позовава ищецът, не засяга законосъобразността на начисляването на сумите по процесните фактури, а касае такива, издадени след изтичането на предизвестието за прекратяване на договора за достъп. По тези съображения касаторът предявява евентуално искане за допускане на касация и постановяване на решение за отхвърляне на иска. Претендира разноски за всички инстанции и прави възражение за прекомерност на платеното от насрещната страна адвокатско възнаграждение.

В изложението си по чл.284 ал.3 т.1 ГПК, освен че се позовава на самостоятелните основания за достъп по чл.280 ал.2 предл.2 и предл.3 ГПК, касаторът навежда твърдение, че при постановяването на решението си въззивният съд е разрешил по обуславящ изхода на делото начин въпросите Предоставянето на услуга достъп до разпределителната мрежа, съответно дължимостта на цена за тази услуга, обусловено ли е от собствеността върху присъединителните съоръжения, доколкото в ЗЕ са възможни хипотези на предоставяне на тази услуга чрез чужди съоръжения, които не са собственост на оператора на разпределителната мрежа? и Липсата на собственост върху електрически съоръжения обуславя ли нищожност поради липса на основание на договор за достъп до разпределителната мрежа, доколкото в чл.117 ал.8 ЗЕ е допустимо да се използват чужди съоръжения за предоставяне на услугата достъп до разпределителната мрежа? Разрешаването на тези въпроси от касационната инстанция касаторът счита,че би било от значение за точното прилагане на закона, като се 2 позовава на основанието за достъп по чл.280 ал.1 т.3 ГПК.

Ответникът по касационната жалба „Асенова крепост“АД, в депозиран в законоустановения срок писмен отговор, я е оспорил, както с оглед липсата на предпоставки за допускане на контрола по същество от касационната инстанция, така и с твърдения за нейната неоснователност. Направено е искане да не бъде допусната до разглеждане, евентуално – да бъде оставена без уважение, като обжалваният от касатора съдебен акт бъде потвърден изцяло. Претендира се присъждането на направените разноски за осъщественото процесуално представителство пред касационната инстанция.

Съставът на Върховен касационен съд Второ търговско отделение, констатира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу подлежащ на касационно обжалване при наличие на предпоставките на чл.280 ал.1 и ал.2 ГПК съдебен акт, поради което е допустима.

При проверката за наличие на предпоставки за допускане на касационното обжалване настоящият състав съобрази следното:

За да приеме,че решението на окръжния съд по т.д.№ 930/21г.

/постановено при повторно разглеждане на делото/ е допустимо, съставът на Пловдивски апелативен съд е констатирал,че с решение № 144/21.10.21 г., постановено по т.д. № 381/21 г.,предходният състав на Пловдивски апелативен съд е обезсилил постановеното от ПОС по т.д.№558/20г. решение в частта му, с която уважен иск на „Асенова крепост“ АД срещу „Електроразпределение Юг“ ЕАД с правно основание чл.79 ал.1 пр. последно от ЗЗД за заплащане на сума в размер на 50 758,36 лв. като обезщетение за неизпълнението от страна на ответника на сключения между страните договор за достъп и пренос на електрическа енергия през електроразпределителната мрежа от 19.03.2013г., която сума ищецът е заплатил по издадени от ответника фактури като цена за достъп до електроразпределителната мрежа на ответника за периода 01.08.2015г. - 31.03.2016 г., ведно със законната лихва и делото е върнато на ПОС за разглеждане на реално предявения с допълнителната искова молба от 09.11.20г. иск за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 50 758,36 лв. като недължимо платена при липса на основание цена за достъп до електроразпределителната мрежа на ответника за периода 01.08.2015г. 31.03.2016 г. с оглед това, че, поради невъзможното изпълнение от страна на 3 електроразпределителното дружество на дължимата от него престация по сключения между страните договор за достъп от 19.03.2013 г., в патримониума на ищеца не е възникнало задължение за насрещно престиране на цената за същата.

Във връзка с поддържаното във въззивната жалба оплакване за недопустимост на първоинстанционното решение, доколкото иск с правно основание чл.51 ал.1 ЗЗД за същата сума е бил отхвърлен от ПОС с влязло в сила решение /в необжалваната му част/ въззивният съд е изложил разсъждения относно това докъде се простира формираната сила на пресъдено нещо, представляваща процесуална пречка за последващото им пререшаване.

Тъй като в диспозитива на решението е отхвърлен иск за неоснователно обогатяване по чл.55 ал.1 ЗЗД за същата сума, без да се сочи конкретната хипотеза на липса на основание за плащането, за да определи обективните предели на силата на пресъдено нещо, съдът е изходил от изложеното в исковата молба и мотивите на съда, въз основа на което е направил извод,че с влязлата в сила част от съдебното решение са разгледани две от хипотезите /сочени от ищеца/ на неоснователно обогатяване - поради плащане на сумите по нищожен договор с невъзможен предмет и при нищожност на договора поради противоречие със закона. При това положение въззивният състав е намерил за неоснователни доводите на жалбоподателя „Електроразпределение Юг“ ЕАД за формирана сила на пресъдено нещо по искането за връщане на сумата като неоснователно заплатена поради нищожност на сключения между страните договор,сключен при липса на основание /кауза/ , тъй като е приел,че се касае за иск с правна квалификаия чл.55 ал.1 ЗЗД вр. чл.26 ал.2 предл. четвърто от ЗЗД, какъвто не е бил разгледан в първоначално постановеното от състава на окръжния съд решение и следователно по отношение на това основание на иска за връщане на сумата сила на пресъдено нещо не е формирана.

Във връзка с оплакването на въззивника, че иск, по какъвто се е произнесъл съдът, не е бил предявен, въззивният състав е проследил хронологията на процесуалните действия, извършени по делото, като е констатирал,че с допълнителната искова молба от 09.11.2020 г. ищецът е предявил нов иск за връщане на исковата сума като недължимо платена по нищожен договор, сключен при липса на основание, цена за достъп до електроразпределителната мрежа на ответника за исковия период, който е 4 основал на твърдения, че, поради невъзможното изпълнение от страна на електроразпределителното дружество на дължимата от него престация по сключения между страните договор за достъп и пренос на електрическа енергия през електроразпределителната мрежа от 19.03.2013 г., в патримониума на ищеца не е възникнало задължение за насрещно престиране на цената за същата. Споделил е подробно развитите от първия въззивен състав съображения по отношение на характера на този иск като такъв, основан на института неоснователно обогатяване, в смисъл,че ищецът обосновава претенцията си с изначално невъзникване на задължение за него за плащане на уговорената в договора престация поради изначална липса на електрическо съоръжение, собственост на „Електроразпределение Юг“ ЕАД, по което да бъде захранен обектът на ищеца с електроенергия, а ползваната от ищеца такава е била доставяна по електропреносната мрежа на „ЕСО“ ЕАД, преминавала е в подстанция на този оператор и е пренасяна по собствени на ищеца електропроводи до обекта му. Допълнително съдът е посочил,че тези твърдения са били многократно повторени и в подадените уточняващи молби при повторното разглеждане на делото, включително и с ясно заявеното от ищеца твърдение, че се касае за липса на основание /кауза/ на сключения между страните договор по смисъла на чл.26 ал.2 предл. четвърто от ЗЗД, което прави договора нищожен. Инцидентно заявеното от ищеца в поредна уточняваща молба, че поддържа единствено иск за неоснователно обогатяване по чл. 59 ЗЗД, като всички изложени от него допълнителни доводи, твърдения и съображения в подадените уточняващи молби не съставляват основания на отделни искове, а представляват защитни доводи и възражения, съдът е намерил за необвързващо нито първоинстанционния, нито въззивния съд, доколкото при извършването на преценката за правната квалификация на иска и на това доколко е налице обективно съединяване на такива е само в компетенциите на съда. Като неоснователни са намерени наведените от въззивника съображения във връзка с извършените от съда и страните процесуални действия досежно дължимата по делото държавна такса, освен поради тяхната ирелевантност, също и поради установеното с чл.72 ал.1 ГПК,че държавната такса за предявени няколко иска за защита на един интерес /какъвто е разглежданият случай на неоснователно плащане на една сума/ държавната такса се събира върху защитавания интерес. Допълнително се е позовал и на факта за липсващи отказ или оттегляне на изложените от 5 ищеца доводи, твърдения и съображения, касаещи правната квалификация и обективното съединяване на претенциите за неоснователно обогатяване, а изрично е заявено, че ищецът поддържа всички тях.

По тези съображения въззивният съд е приел, че е налице надлежно сезиране на съда с иск за връщане на процесната сума като платена при начална липса на основание въз основа на нищожен, сключен при липса на основание /кауза/, договор с правна квалификация чл.55 ал.1 предл.първо, вр. чл.26 ал.2 предл. четвърто от ЗЗД, уточнено в съответствие и с указанията, дадени в предходно постановеното въззивно решение по т.д. № 381/21 г. на ПАС. В заключение е извел,че решението в тази му част е допустимо и неговата правилност следва да бъде преценена по същество.