Решение № 94 от 11.06.2025, Окръжен съд - Ямбол

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 94 гр. Ямбол, 11.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ЯМБОЛ в публично заседание на двадесет и девети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Галина Ив. Вълчанова Люцканова при участието на секретаря П. Г. У. като разгледа докладваното от Галина Ив. Вълчанова Люцканова Гражданско дело № 20222300100109 по описа за 2022 година

Производството по делото е образувано по искова молба на Туристическо дружество „Кале“ гр. Стралджа, с която се желае да бъде прието за установено по отношение на ответника „Електроразпределение Юг“ ЕАД гр. Пловдив, че ищецът е собственик на Трафопост „Люляка 20 кV“ и „ел.проводното съоръжение 20 кV с дължина 1856 м с четири стълба ж.р. и 16 стълба ж.б.“ с извод механа „Петолъчката“ и посока трафопост „Люляка“, както и да бъдат присъдени направените по делото разноски. Във връзка с уточнение на предмета и правното основание на иска, по указания на съда ищецът ТД „Кале“ е депозирал уточнителни молби, с които пояснява, че трафопостът служи за преобразуване и разпределяне на ел.енергия, доставена от близка подстанция или малка централа през разпределителната мрежа /10 или 20 кV/ като в най-общи линии трафопостът се състои от три части – разпределителна уредба за средно напрежение /РУ-СН/, силов трансформатор и разпределителна уредба ниско напрежение /РУ-НН/. Трафопостът не е сграда, а сградата служи за монтаж и съхранение на трафопоста, като самото съоръжение не е нанесено на кадастрална карта и преминава през изброени 13 поземлени имота посочени на представената обща кадастрална схема. Посочено е, че туристическото дружество счита себе си за собственик на процесното съоръжение трафопост и ел.провод 20 кV на основание изграждане със собствени и заемни средства на сдружението и с труда на членовете на дружеството. По тези съображения ищецът счита, че разрешението по чл.2, ал.2 от Закона за електростопанството от 1975 г. не е изискуемо, тъй като то касае придобиване и притежание постфактум на енергийни обекти за собствени нужди. Съоръжението е включено в сградния фонд на БТС “Кале“ през 1987 и 1990 г. след като е било изградено и пуснато в експлоатация през 1978 г. и се е ползвало единствено и само за нуждите на хижа Люляк до присъединяването на „Берета трейдинг“ през 2011 г. От този момент е започнала и кореспонденцията на туристическото дружество с ответника Е. Б., тогава „Електроразпределение“ ЕАД с питане от страна на дружеството за това чия е собствеността на съоръженията, на които питания според ищеца, ответникът е дал противоречиви отговори и това е довело до завеждане на настоящия иск, за да бъде установено правото на собственост върху съоръженията в полза на Туристическо дружество „Кале“.

В следващото пояснение на исковата молба, изискано от съда ищецът сочи, че по 1 строителни книжа за изграждане на процесните съоръжения като инвеститор е посочено дружеството – БТС „Кале“ гр. Стралджа, а проектът за изграждането им е съгласуван с „Енергоснабдяване“ Сливен. От изграждане и пускане в експлоатация през 1977 г. ел.съоръжението е използвано единствено и само за нуждите на хижа „Люляк“ до 2011 г., през която се присъединява друго дружество.

В срока по чл.131 от ГПК ответникът „Електроразпределение Юг“ ЕАД гр. Пловдив /“ЕР Юг“ ЕАД/ е депозирал писмен отговор, с който оспорва изцяло предявения иск въпреки, че същият е допустим, като се желае отхвърлянето му и присъждане на разноските.

Според ответника съгласно чл.2, ал.1 от ЗЕ от 1975 г. трафопостът и ел.проводът са станали държавна собственост като не са налице предпоставките на чл.2, ал.2 от същия закон, за да се приеме, че тези съоръжения са собствени на ТД „Кале“. Ищецът не представя изискуемите по Закона за електростопанство доказателства за правото си на собственост, а тези които са представени не могат да обосноват каквито и да било вещни права в полза на ищеца. Оспорва се правоприемството на БТС „Кале“ Стралджа и ищеца. Посочено е, че електропроводът е заведен като дълготраен материален актив на „ЕР Юг“ ЕАД под няколко инвентарни номера, последният от които е през 2015 г. Чрез отклонението се снабдяват и са се снабдявали с цел енергия повече от един потребители /двама потребители/, поради което това съоръжение представлява част от електроразпределителната мрежа. От момента на изграждането му до настоящия момент далекопроводът е собственост и е стопанисван от „Държавен стопански електроснабдителен комбинат“, впоследствие от търговското дружество „НЕК“ ЕАД гр. София, чийто правоприемник е ответника „ЕР Юг“ ЕАД. Извън всичко изложено в отговора ответникът твърди, че владее и ползва процесното отклонение като владението се осъществява на правно основание и е необезпокоявано за период достатъчен да се констатира изтичането на изискуемата от закона придобивна давност, като е присъединено към владението и това на праводателите на ответника „НЕК“ ЕАД гр.

София и „Електроразпределение Пловдив“ ЕАД.

Във връзка с изясняване цената на иска за подсъдността на спора, както и необходимостта за вписване на исковата молба предвид претенцията за собственост, по делото е била назначена съдебно-техническа експертиза, съгласно която съоръжението Трафопост представлява сграда с монтирани в нея трансформатор, служещ за преобразуване на електрическата енергия, присъединителни съоръжения, линии и апарати за защита, т.н. закрита уредба. Всички електрически съоръжения са взаимно свързани помежду си и функционално закрепени към отделните конструктивни елементи на сградата. Отделните компоненти от състава на трафопоста, респ. закритата му уредба могат да се демонтират поединично и подменят, но за цялостното им функциониране те следва да са неразривно свързани в едно, в т.ч. и към отделните сградни компоненти. Посочена е пазарна стойност в размер на 51 529.70 лв. за всички процесни съоръжения - сграда трафопост, трансформатор с прилежащи съоръжения в сградата и въздушна линия /електропровод/.

Съгласно Определение № 143/27.03.2023 г., постановено по ч.гр.д. № 106/2023 г. по описа на БАС, искът на ТД „Кале“ е за установяване собствеността на движими вещи, представляващи технически съоръжения. Това определение е постановено във връзка с отмяна на определението на ЯОС за прекратяване на производството по делото поради невписване на исковата молба в Службата по вписванията.

В с.з. ищецът редовно призован чрез своите упълномощени представители поддържа предявения иск и желае уважаването му.

Ответникът също редовно призован чрез своя юрисконсулт желае отхвърляне на иска, като поддържа съображенията, изложени в писмения отговор.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установена следната фактическа обстановка:

В подкрепа на твърденията си ищецът е представил извадка от инвентарна книга от 2

07.03.1987 г. и от 20.12.1990 г., съгласно които записвания от инвентарната комисия за ТД „Кале“ гр. Стралджа са заведени няколко сгради, сред които хижа, трафопост, ел.провод – 2 км. По втория акт от 1990 г. същите съоръжения трафопост и ел.провод – ВН са посочени като налични след проверка на стоково-материалните ценности, намиращи се на хижа „Люляк“.

Видно от писмо вх. № 899/11.12.1972 г. от „Електроснабдяване – Сливен“ до ГНС гр.

Стралджа електроснабдяването на обект Хижа „Люляк“ може да се осигури при следните условия: да се изгради съответен т.п.; да се изгради ел.проводно отклонение от ел.провод Лозенец на верижни изолатори с АС 50 и в началото на отклонението да се монтира РОС. В това писмо се сочи още, че важи до 01.12.1973 г., а проекта подлежи на съгласуване. Във връзка с изграждането на тези съоръжения от страна на БТС ТД „Кале“ са представени обяснителна записка относно ел.провод 20 кV за хижа „Люляк“, скица на същия и писма, с които през 1978 г. е поискано от Енергоснабдяване – Сливен разрешение за проектиране и направа на този ел.провод до хижа „Люляк“, собственост на туристическото дружество, както и писма до МК „Кремиковци“ и ДСО „Техснаб“ за предаване и отпускане на съответно на трансформатор и триполюсен ножов разединител.

Във връзка с твърденията за изграждане със собствени и заемни средства на процесните съоръжения, ищецът е представил ведомости за командировъчни пари на различни бригади, но съдът не ги обсъжда, тъй като не става ясно за каква дейност са участвали лицата от тези бригади, на какъв обект /в едните ведомости е записан само обект, в други само вид работа/, за което им се плащат командировъчни.

Представени са също така сметка за изплащане на СМР по завършен обект, етап или подобект с инвеститор ТД „Кале“ Стралджа и строител ЕМУ –Бургас за обект ел.провод 20 кV – хижа „Люляк“ Стралджа, платежни нареждания за заплащане за обект ел.провод 20 кV хижа „Люляк“ Стралджа и ел.монтажни работи, които разплащания са извършени чрез БНБ от БТС „Кале“ на ЕМУ – Бургас.

След изграждане на обектите е съставен акт за извършените СМР през четвърто тримесечие на 1978 г. с инвеститор ТД „Кале“ Стралджа, изпълнител ЕМУ – Бургас за обект ел.провод 20 кV – хижа „Люляк“ Стралджа. Назначена е комисия от ОНС – Ямбол за приемане, ако следва на обект ел.провод 20 кV – хижа „Люляк“. Така назначената комисия, видно от представените два протокола от 29.12.1978 г. е установила, че няма неизвършени работи, има недовършени работи, които следва да довършат до 20.01.1979 г., като обектът се приема, а напрежение ще се подаде след завършване трафопоста, чийто пусков срок е второ тримесечие на 1979 г. Комисията относно приемане на „трафопост 20 кV хижа Люляк“ към ТД „Кале“ е била назначена и посетила обекта на 16.05.1979 г., когато и същият е приет и въведен в експлоатация. При уточненията направени след исковата молба, ищецът е представил още фактури от 1978 г. за изграждането на трафопоста и ел.провода.

Допълнително са представени писмени доказателства във връзка с изграждането на самата хижа „Люляк“ от ТД „Кале“ – заповед № 5105/30.11.1979 г., издадена от Министъра на Министерство на горите и горската промишленост, с която е разрешено на ТД „Кале“ да построи хижа и туристически заслон върху 270 кв.м залесена и незалесена горска площ в м.

„Калето“, землището на гр. Стралджа, при което ТД си запазва правото на собственост върху извършения от него строеж, разрешено е сеч на дърветата върху строителната площадка, а дървесината следва да се предостави на Горското стопанство. Съставен е протокол на 29.01.1980 г., при който комисия е огледала и обозначила границите на предоставената площ и е посочено, че от тази дата площта се счита предоставена без да се изключва от горския фонд, а туристическото дружество запазва правото си на собственост върху извършения върху нея строеж. Видно от нот.акт № 2, том 2, дело № 92/20.02.2001 г. на Нотариус Т. Д., сдружение с нестопанска цел – ТД „Кале“ гр. Стралджа е признато за собственик на нежилищна масивна сграда с площ от 140 кв.м и санитарен възел с площ от 130 кв.м, 3 построени в землището на гр. Стралджа, м. „Калето“, участък „Мараша“, отдел 131 б от горския фонд, ведно с отстъпеното право на строеж върху 270 кв.м площ от горския фонд.

С исковата молба ищецът е представил уведомително писмо, получено на 20.02.2004 г. от Туристическо дружество Стралджа, с което началник ТР – Сливен с оглед осъществяване на превантивна контролна дейност върху техническото съС.ие на съоръженията от електроразпределителната мрежа уведомява, че ще бъде извършена проверка на трафопост „Люляка“ ТД – Стралджа и моли за присъствие в качеството на собственик /ползвател/ при провеждане на същата. След осъществяване на тази проверка е съставен констативен протокол от 20.02.2004 г., подписан от двама представители на Електроразпределение – ТР – Сливен и присъствал на проверката Е. Ш. на техническото съС.ие на ТП „Люляка“. В този констативен протокол е посочено, че собственик/ползвател на трафопоста е ТД „Кале“ – Стралджа, като съоръженията се обслужват и поддържат от „няма“. В протокола е добавено, че ел.проводното отклонение е заедно с трафопоста.

ТД „Кале“ е изпратило до ръководството на КЕЦ – Сливен писмо изх. № 010/20.01.2011 г. поради възникнал въпрос електроповод Петолъчката – хижа Люляк, към който е прикачена база „Стралджа – Мараш“ на ЗЗД „Берета – Трейдинг“ ЕООД гр. София, включен ли е в активите на КЕЦ – Сливен и ако е на какво законово основание е станало това. В отговор на това питане от Е. „България“, КЕЦ – Сливен са отговорили с писмо изх. № 158/17.02.2011 г. за това, че въздушно електропроводно отклонение за ТП „Люляка“ представлява „енергиен обект“ по смисъла на т.23 от §1 от ДР от ЗЕ и действащия към 1978 г. Закон за електростопанството, когато е било изградено и пуснато в експлоатация енергийно съоръжение за държавни нужди – за нуждите на електрификацията. Това електропроводно отклонение захранва повече от един потребител и става собственост на електроразпределителното предприятие в случая „Електроразпределение“ – Сливен. След изменение на Закона и настъпилото правоприемство, съоръжението е собственост на „Е.