Решение № 284 от 08.02.2017, Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е

Гр.София,

08.02.2017 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, Търговско отделение, VІ-5 състав, в открито заседание на седемнадесети ноември две Х.яди и шестнадесета година в състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ

РАЙКИНСКА

При секретаря А.С., като разгледа докладваното от съдия Райкинска т.д.№ 1537 по описа на СГС за 2014 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 327 ТЗ вр. чл. 173, ал. 1 от Закона за енергетиката ЗЕ) и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Ищецът „О.м.“ АД, (универсален правоприемник на първоначалния ищец „О. С.“ АД, конституиран като страна по делото в открито съдебно заседание на 17.03.2016 г.) твърди, че неговият праводател „О.С.“ ЕАД осъществявал разпределение и снабдяване с природен Г. на територията на О.Р. и имал лицензия за разпределение и снабдяване с природен Г. от краен снабдител. С ответника – „М.” ЕООД, на когото доставял природен Г., бил в договорни отношения по силата на договор за разпределение и снабдяване с природен Г. № 107/17.10.2013 г. (Договора). Сочи, че до 30.11.2013 г. „М.” ЕООД редовно заплащал доставените количества, след което спрял плащанията, като за м. декември 2013 г. не заплатил 269 088 м3 на стойност 242 154.94 лева с ДДС, а за м. януари 158 000 м3 на стойност 142 182.36 лева с ДДС. Пояснява, че посочените суми включват цената за природния Г., цената за разпределение и цената за снабдяване на краен потребител за 1 000 м3 съгласно Решение № Ц-36 на КЕВР, като цените за услуги в обществен интерес – пренос, разпределение и доставка на природен Г. от краен снабдител били определени от регулаторния орган, на осн. чл. 181 ЗЕ. За посочените суми били издадени фактури с №№ **********/21.01.2014 г. за задължението от м. декември 2013 г. и № **********/31.01.2014 г. за задължението от м. януари 2014 г. В молба, представена в първото съдебно заседание по делото на 05.02.2015 г. пояснява, че задължението за м. декември в размер на 242 154.94 лева е формирано както следва – цена за разпределение (25 603.19 лева), цена за снабдяване (2 783.45 лева), цена на природния Г. за м.декември 2013г. (203 430.52 лева) и дължим акциз (10 337.77 лева), а задължението за м. януари в размер на 142 182.36 лева е формирано както следва - цена за разпределение (15 033.38), цена за снабдяване (1 634.36 лева), цена на природен Г. за м. януари 2014 г.

(119 448 лева) и дължим акциз (6 066.62 лева). Моли съда да постанови решение, с което ответникът да бъде осъден да му заплати неизплатена главница по първата фактура в размер на 242 154.94 лева, ведно със законна лихва върху нея в размер на 2 628.59 лева, изчислена за периода от 03.02.2014 г. до 13.03.2014 г. и главница по втората фактура в размер на 142 182.36 лева, ведно със законна лихва върху нея в размер на 870.63 лева, изчислена за периода 20.02.2014 г. – 13.03.2014 г., както и законна лихва за забава от 14.03.2014 г.

(датата на подаване на иска) до окончателното плащане на сумата. Претендира разноски.

Ответникът „М.“ ЕООД е депозирал отговор на исковата молба, с който оспорва предявените искове по основание и размер. Твърди, че Договорът е прекратен по взаимно съгласие считано от 01.12.2013 г., от който момент между двете дружества не съществува облигационна връзка, а посочените във фактурите количества не са реално доставени. Ищецът не осъществил предаване, приемане и търговско измерване на Г.. Именно затова не били съставяни месечни актове за доставено количество и не били издавани фактури за авансови плащания за декември 2013 г. и януари 2014 г. според правилата на прекратения вече договор. Твърди още, че след тази дата измервателните уреди били демонтирани, за което бил съставен протокол и впоследствие ищецът не е монтирал друго средство за измерване.

Допълва, че процесните фактури са били върнати на ищеца, а в за м.12.2013г. и м.01.2014 г. е получавал доставки на природен Г. от обществения доставчик „Б.Г.” ЕАД на основание сключен Договор № 463 – 2013/16.04.2013 г. Моли съда на отхвърли предявените искове и да му присъди разноски.

Ищецът е представил допълнителна искова молба, в която поддържа, че количеството природен Г., отразено във фактурите, е реално потребено от „М.” ЕООД. Сочи, че на 01.12.2013 г. измервателното съоръжение при обект „М-Г.” ЕАД, собственост на „О.С.” ЕАД, е демонтирано незаконосъобразно, като е прекъсната и връзката с Митница – Р.. Допълва, че въпреки това притокът на природен Г. по посока на демонтираното съоръжение не бил спрян, но количеството му вече не е отчетено от средство за търговско измерване. Именно това била причината да не се съставят месечни актове и да не се издават фактури за авансови плащания. Пояснява, че в следствие на демонтажа на измервателното съоръжение, количеството природен Г., отразено в процесните фактури е определено като разлика между общото количество природен Г., получено от него на входната точка на Г.опровод Център от АГРС Р. и количеството, измерено и фактурирано на всички останали клиенти през съответните месеци, т.е., количеството, измерено на изходните точки на присъединяване на клиентите без ответника. Оспорва твърдението на ответника, че е получавал доставка на природен Г. от друг доставчик, тъй като на входната точка на Г.опровод Център от АГРС Р. Запад през м. декември 2013г. и м. януари 2014 г. не са постъпвали заявления за присъединяване на АГРС Р. Запад, линия 2 от ответника, нито са провеждани процедури по присъединяване към Г.опреносната мрежа на този потребител на природен Г., с място на присъединяване АГРС Р. Запад, линия 2 в изпълнение на Наредба № 7/2004 г. (отм.) или Наредба № 4 от 05.11.2013 г. за присъединяване към Г.опреносните и Г.оразпределителни М.. Не била налице смяна на доставчик, тъй като не била спазена и процедурата по чл.

180 ЗЕ и посочените две Наредби.

Твърди, че Анексът от 02.12.2013 г. за прекратяване на договор № 107/17.10.2013 г. е недействителен поради липса на съгласие и липса на представителна власт, тъй като изпълнителният директор на ищеца в процесния период и собственика на капитала и управител на ответника били едно и също лице – С.Г. М., поради което за сделките между двете дружества следвало първо да има одобрение от Съвета на директорите при условията на чл. 240б ТЗ. Всички действия на С.М. в качеството му на изпълнителен директор на „О.С.“ ЕАД по отношение на свързаното с него дружество „М Г.“ ЕООД, които съществено се отклоняват от пазарните условия и които ищецът-лицензиант типично предлага на своите клиенти подлежали на одобрение от СД. Такова одобрение за смяна на доставчик на природен Г. липсвало, в нарушение на чл. 180 ЗЕ липсвало, следователно Договорът за разпределение и снабдяване с природен Г. № 107/17.10.2013 г. не бил прекратяван и между страните съществувала облигационна връзка.

Оспорва представения от ищеца Анекс от 02.12.2013 г. с твърдения, че същият е съставен за целите на процеса, антидатиран е, съдържанието му е невярно, а поставеният печат на „О.С.“ ЕАД е неистински.

С допълнителния си отговор ответникът поддържа изцяло първоначалния си отговор, както и направените оспорвания и възражения по основателността и размера на исковете. Във връзка с твърденията на ищеца, че незаконосъобразно е демонтирал измервателните уреди посочва, че измервателното съоръжение при обект метанстанция „М.” ЕООД е демонтирано от служители на ищеца – И.И. и П. И. и ако имало неспазване на технологични и други правила при демонтажа, ответникът не отговарял за това. Освен това, посоченото обстоятелство сочело на знание и непротивопоставяне от страна на ищеца с демонтажа и прекратяването на доставките, той не бил поискал и монтиране на нов измервателен уред. Поддържа, че на мястото на демонтираното съоръжение е монтирано измервателно съоръжение на новия доставчик – „Б.Г.” ЕАД, за което е съставен протокол за монтаж, след което за доставяните от обществения доставчик количества надлежно са съставяни месечни актове, фактури и дебитни известия. Ответникът дължал само реално полученото количество Г. и то на доставчика, от който го е получил - „Б.Г.“ ЕАД, а не ищеца.

Счита, че не е налице нормативно изискване да се извършва ново присъединяване при смяна на доставчика, тъй като ответникът вече е бил присъединен към Г.опреносната мрежа през 2006 г., както и че притежава права върху Г.опровода, има право на свободен достъп до него и право свободно да смени своя доставчик.

Сочи като нелогично оспорването на възможността му за смяна на доставчика до януари 2014 г., но не и след този период, а и тогава ново присъединяване не било извършено.

Оспорва и твърдението, че ефекта на прекратяването на договора не е настъпил било то поради липса на съгласие или действия, извършени без представителна власт. Липсвала законова забрана за договаряне между свързани лица, а и прекратяването на договора не можело да се квалифицира като такова извън обичайните условия. Прекратяването на договор за доставка за ищеца било част от обичайната му дейност по доставка на природен Г., като в случая липсвала размяна на парични престации, за да се прави оценка има ли отклонение от пазарните условия. Поддържа още, че дори да има отклонение от правилото на чл. 240б ТЗ, то това не влече след себе си недействителност на сделката, поради което ищцовото дружество било обвързано от ефекта на прекратяването й. Дори да имало действия без представителна власт от страна на С.М., то действията му обвързвали ищеца при условията на чл. 301 ТЗ, тъй като липсвало противопоставяне веднага след узнаването за тях.

В първото открито съдебно заседание ищецът е заявил, че наистина ответникът не е следвало отново да се присъединява към мрежата, след като по-рано е присъединен, но е възразил, че договорът с „Б.Г.“ ЕАД не е произвел действие, защото не била спазена законоустановената процедура по смяна на доставчик. Оспорил е твърдението, че ищецът не се е противопоставил веднага след узнаването на изявлението за прекратяване на договора с ответника. Оспорва твърденията на ответника, че последният е бил собственик на Г.опровода, с твърдения, че само лицензиантът може да бъде собственик на Г.оразпределителната мрежа.

Съдът, след като прецени събраните по делото релевантни за спора доказателства и обсъди доводите на страните, приема за установено следното от фактическа страна:

Не е спорно между страните, а и се установява от събраните писмени доказателства, че към исковия период „О.С.“ ЕАД е притежавал лицензия за осъществяване на дейността разпределение на природен Г. и снабдяване от краен снабдител.

Безспорно е също, че между страните е сключен договор за разпределение и снабдяване с природен Г. № 107/17.10.2013г., съгласно който „О.С.“ ЕАД, в качеството си на Доставчик се задължава да доставя и продава минимални годишни количества природен Г. (съгласно Приложение № 1) на Купувача (ответник), който от своя страна следва да ги приема и заплаща. Предаването и приемането на природния Г., както и търговското му измерване се е извършвало в мястото на доставка – изхода на ГЗП на доставчика, обслужващо купувача, намиращ се на адрес гр. Р., бул. „******** Според Договора, договореното прогнозно количество за съответния месец се заплаща авансово на 50% до 20-то число на месеца, предхождащ месеца на доставката, а оставащите 50% от стойността на заявеното количество за месеца - до 7-мо число на текущия месец. Изравняване се извършва в края на отчетния период (ежемесечно) въз основа на месечен акт за реално потребеното количество за месеца и по действащата за периода цена. В чл.

10, ал. 1 е посочено, че срокът на договора е до края на лицензията. В ал. 2 е предвидено, че Купувачът може да прекрати договора едностранно с писмено предизвестие, отправено до Доставчика не по – късно от пети септември на текущата година, като в този случай Договора се прекратява от първи януари на следващата година след заплащане на всички суми.

Представени са Общи условия за разпределение и снабдяване с природен Г., за които няма спор, че са били приложими в отношенията между страните. Според чл. 3.2 от ОУ измерването на преминалия природен Г. се осъществява чрез монтирани в ГЗП средства за измерване разхода на природен Г., проверени и маркирани от лицензирани органи, като за контролен час за отчитане на количествата Г. за денонощие се приема 08.00 часа. Измерените количества се считат за единствено меродавни между страните, но при евентуална разлика между тези показания и сумата на показанията на всички уреди на потребителите, включени на измервателната линия в ГЗП на доставчика, разликата се разпределя между потребителите пропорционално на приетия от тях природен Г., отчетен от уредите им или съгласно подписан протокол за разпределение на тези количества.