Решение № 1340 от 07.11.2023, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 1340 гр. София, 07.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-10, в публично заседание на десети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Цвета Желязкова при участието на секретаря Анелия Й. Груева като разгледа докладваното от Цвета Желязкова Търговско дело № 20211100902082 по описа за 2021 година

Производството по делото е образувано по искове на ВиК ЕООД, гр.

Петрич срещу М.Е. АД.

Ищецът твърди, че на 29.01.2021 г. между страните е сключен договор за възлагане на обществена поръчка с предмет: „Доставка на нетна активна електрическа енергия и координатор на балансираща група за нуждите на „ВиК“ ЕООД, гр. Петрич“, със срок на действие на договора 12 месеца от датата на регистрация на първия регистриран график за доставка – първата доставка на електрическа енергия. Съгласно раздел ІV, т. 1 от договора възложителят – ищец заплащал доставената енергия в лева, съгласно оферирана в ценово предложение цена на нетна активна електрическа енергия – 98.00 лв/MWh без ДДС. Твърди се, че съгласно чл. 3, раздел ІV от договора по време на действието му оферираната в ценовото предложение на изпълнителя цена на нетна активна електрическа енергия не се променя. Сочи се, че с писмо до ВиК ЕООД, вх. № 101 от 25.06.2021 г. изпълнителният директор на ответното дружество е изложил твърдения, че от началото на 2021 г. се отчитало съществено увеличение на цената на електрическата енергия на българската и на европейската електроенергийна борса, като бил изпратен проект за допълнително споразумение за подпис за изменение на цената по договора, като е предложено тя да се определи на 169. 07 лв/MWh, считано от 01.06.2021 година. Ищецът отговорил, че не са налице законови основания за промяна на договора, както и че той следва да се прилага съгласно приетите клаузи и по начина, по който е подписан. С ново писмо от 17.08.2021 година ищецът бил информиран, че за гарантиране доставките на електрическа енергия е необходимо фактурирането да се извършва два пъти месечно, а с писмо вх. № 123 от 20.08.2021 г. отново са били изложени 1 аргументи за необходимостта от сключване на допълнително споразумение, при „непредвидени обстоятелства“, и при цена, считано от 01.08.2021 г., от 250 лв/MWh. Предложението е било с валидност 3 дни и в случай, че същото не е било прието, договорът е трябвало да се счита развален по право на основание чл. 89 от ЗЗД.

В отговор, с писмо от 23.08.2021 г. ищецът отрекъл да се касае за непредвидено и непредвидимо обстоятелство. С уведомление за прехвърляне към доставчик последна инстанция от 30.08.2021 г. ищецът е бил уведомен от „ЧЕЗ Разпределение България“ ЕАД, че обектите на дружеството са били заявени да прехвърляне към доставчик от последна инстанция, считано от 01.09.2021 година. Междувременно, от ответника е била изпратена фактура № 6000004238/01.09.2021 г. за заплащане на сума за доставка на електрическа енергия в размер на 106 030. 30 лева с ДДС в частта доставка на електрическа енергия, включваща активна енергия, прогнозиране, балансиране за периода от 01.08.2021 г. до 23.08.2021 г. и от 24.08.2021 г. до 31.08.2021 г., включително акциз по чл. 20, ал. 2, т. 17 от ЗА.

От страна на ищеца, с електронно писмо от 13.09.2021 г. било поискано коригиране на фактурата, съгласно клаузите на договора, но ответникът отказал да коригира фактурата, като посочил, че счита договора между страните развален на 23.08.2021 година.

Ищецът сочи, че ответникът е изпратил, а той е заплатил съответно на 07.06.2021 г., 21.07.2021 г. и 24.08.2021 г. (така молба – уточнение на ИМ от 02.11.2021 г.) следните суми по издадени три броя фактури:

1. по фактура 5000087135/31.05.2021 г. за изразходвано количество активна енергия 93,78900 MWh. Заплатената сума била 11 254,68 лева с ДДС, като тази сума била с 2 416,38 лева по-голяма от действително дължимата за доставената електрическа енергия съгласно договора между страните.

2. по фактура 6000004038/01.07.2021 г. за изразходвано количество активна енергия 114.93200 MWh. Заплатената сума била 13 791,84 лева с ДДС, като тази сума била с 2 961,11 лева по-голяма от действително дължимата за доставената електрическа енергия съгласно договора между страните.

3. по фактура 6000004135/01.08.2021 г. за изразходвано количество активна енергия 305.52100 MWh. Заплатената сума била 36 662,52 лева с ДДС, като тази сума била с 7 871,44 лева по-голяма от действително дължимата за доставената електрическа енергия съгласно договора между страните.

След неоснователното, според ищеца, разваляне на договора от ответника, от третото лице, към което ишщцвото дружество е било прехвърлено като доставчик от последна инстанция - „ЧЕЗ Разпределение България“

ЕАД били изпратени две фактури:

1. фактура

***/12.10.2021 г. за консумирано количество нетна 2 енергия – 435,62 MWh, при което заплатената сума в размер на 152 836.33 лева, като тази сума 2 била с 98 402,03 лева по-голяма от действително дължимата за доставената електрическа енергия съгласно договора между ВиК ЕООД, гр. Петрич и М.Е.

АД от 29.01.2021 г. 2. фактура ***/12.10.2021 г. за консумирано количество нетна енергия – 7,24 MWh, при което заплатената сума в размер на 2425,93 лева, като тази сума била с 1 557,37 лева по-голяма от действително дължимата за доставената електрическа енергия съгласно договора между ВиК ЕООД, гр.Петрич и М.Е. АД от 29.01.2021 година.

Относно сумите по всички фактури се твърди, че ищцовото дружество по закон не дължи такса „задължение към обществото“, поради което и такава не следва да му се начислява.

Ищецът поддържа, че относно платените в повече суми по първите три фактури, издадени от ответника се касае за платени от ищеца суми поради неизпълнение на задължението на ответника да изпълни договорното си задължение да продава електрическата енергия на посочената в договора цена, а фактурирането на по-висока цена.

Oтносно сумите, платени по двете фактури от третото лице се сочи, че ищецът е заплатил тези суми, тъй като поради неизпълнение на договорното задължение на ответника да му доставя договореното количество електрическа енергия на посочената цена от 98 лева/MWh, ищецът е претърпял вреди в размер на разликата между евентуално дължимата по договора цена и действително платената за това количество електрическа енергия.

Излагат се подробни аргументи относно характера на договора за обществена поръчка като особен вид договор, в който свободата на договаряне е нормативно ограничена в услуга на обществения интерес, при позоваване на чл. 1 от ЗОП. Посочва се, че съгласно общото правило на чл.20а, ал. 2 от ЗЗД цената по договор може да се промени само по взаимна договорка между страните, каквато липсва. Подържа се, че за ответника не е възникнало правото да променя цената, като това е забранено както от императивната разпоредба на чл. 116 от ЗОП. Посочва се, че съгласно константната съдебна практика изменението на договора за обществена поръчка не може да нарушава параметрите на обществената поръчка. Изтъква се, че ответникът сам е считал, че от самото начало на 2021г. се отчитало съществено увеличение на цената на електрическата енергия, поради което и той е трябвало да отрази тази тенденция в ценовото си предложение.Поддържа се, че липсват „непредвидени обстоятелства“, налагащи изменение на договора по чл. 116, ал. 1 , т. 3 от ЗОП или непреодолима сила по чл. 306 от ТЗ.

Ответникът „М.Е.“ АД оспорва исковете. Не оспорва сключването на сключването на договора за обществена поръчка и разменената кореспонденция между страните. Допълва, че на ищеца са били предоставени официални статистически данни на „Българска независима 3 енергийна борса“ ЕАД за нивата на борсовите цени на електрическа енергия на пазарен сегмент „Ден напред“ за периода месеците май-август 2021г., при средна цена базов товар 218.17 лева за 1 МВт/ч през месец август 2021г. и с най-висока 3 достигната цена в месеца 407.05 лева за 1 МВт/ч. Поддържа се, че е имало недостатъчно предлагане на електрическа енергия, поради което ответникът уведомил ищеца – възложител, че за дружеството не съществува фактическа и правна възможност да закупува електрическа енергия по цени, различни от борсовите и че това обстоятелство, съотнесено към ценовите условия на договора, води до обективна невъзможност за по-нататъшното му изпълнение. Поради това на възложителя е предложено да се измени договорената цена поради съществено изменените икономически условия.

Излагат се аргументи, че разпоредбата на чл. 116 от ЗОП не предвижда забрана страните да променят съществените параметри на договора, което било допустимо при „непредвидени обстоятелства“. Излага се, че съгласно чл. 118, ал. 1, т. 1 от ЗОП постановява, че възложителят прекратява договора за обществена поръчка или рамковото споразумение, когато е необходимо съществено изменение на поръчката, което не позволява договорът или споразумението да бъдат изменени на основание чл. 116, ал. 1 от ЗОП.

Поради това, след като в процесния случай ищецът е отказал да приеме предложението за изменение на договорената цена въпреки наличието на изрична законова хипотеза, и е отказал да се прекрати договорът на основание чл. 118, ал. 1, т. 1 от ЗОП, била приложено правилото на чл. 89 от ЗЗД по аргумент от чл. 120 от ЗОП – поради невъзможност за изпълнение договорът се развалял по право. Относно конкретните фактури, се сочи, че в трите фактури, издадени от ответника са включени компоненти - активна енергия, прогнозиране и балансиране и нормативно определената такса „задължение към обществото“, която е дължима и от ищеца. Сочи се, че в приложимата правна уредба дружествата от ВиК сектора не са посочени като освободени от заплащане на такса „задължение към обществото“. Изтъква се, че при включване на тази такса (в размер на 21,47 лева за всеки MWh) се установявало, че сумите по фактурите възлизат точно на уговореното в трите договора между страните. Поради това и твърденията на ищеца, че е платил в повече от действително дължимите суми са неоснователно.

Относно сумите по двете фактури, издадени от трето лице - ЧЕЗ Електро България АД се твърди, че след прекратяване на договора между страните, М.Е. АД е изпълнило задължението си да уведоми ЕРП и от 01.09.2021 г. обектите на ищеца са прехвърлени за доставка от ДПИ - ЧЕЗ Електро България АД (чл. 62, ал.6 от Правилата за търговия с електрическа енергия). Аргумент за дължимостта на сумите по фактурите е и отразяването им в счетоводството на ищеца и заплащането на същите.

В ДИМ ищецът поддържа исковете. Оспорва наличието на „непредвидени обстоятелства“ по смисъла на ЗОП, тъй кат не се касае за обстоятелства, които не са били могли да бъдат предвидени при полагане на 4 дължимата грижа. В конкретния случай се касае за търговска сделка, поради която и по същата се дължи грижата на добрия търговец – чл. 302 от ТЗ. Сочи се, договорът е сключен на 29.01.2021 г., а по твърдения на самия ответник увеличаване на цените се наблюдавало от началото на 2021 година, т.е ответникът е следвало да направи ценовото си предложение съобразно тази тенденция, още повече, че сериозни промени в икономическите условия са се 4 предвиждали още с началото на пандемията от коронавирус в средата на месец март 2020 година. Изтъква се и, че ответникът е разполагал с възможностите да гарантира изпълнението на договора чрез Централизирания пазар за двустранни договори. Поддържа се, че ответникът системно не полага грижата на добрия търговец по сключваните от него сделки, аргумент в която насока било и включването му в списъка с производители/търговци на електрическа енергия, които не има т просрочени задължения към обществения доставчик за цена „задължение към обществото“. Сочи се, и че изменение на договора за обществена поръчка бил било допустимо само ако изменението не надвишава 50 % от първоначалната стойност, а предложените на ответника надвишавало няколко пъти първоначално договорената цена (от 98 лева/ MWh на 250 лева/MWh). Поддържа се и, че не са били налице предпоставките по чл. 89 от ЗЗД за прекратяване на договора между страните по право, тъй като няма обективна невъзможност за неговото изпълнение.