Решение № 3945 от 10.06.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3945 гр. София, 10.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Г СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Татяна Д.а

Членове:

Вергиния Мичева

Румяна М. Найденова при участието на секретаря Алина К. Т.ова като разгледа докладваното от Румяна М. Найденова Въззивно гражданско дело № 20261100503807 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба, подадена от Т. Д. Д., чрез адв. Ю., срещу решение № 3311/20.02.2026г., постановено по гр. д. № 56875/2024г. на СРС, 148 с-в.

С обжалваното решение Т. Д. Д., ЕГН ********** е осъден на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 и чл. 153 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД да заплати на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК 831609046, следните суми: сумата от 921,35 евро (1802,00 лв.), представляваща стойност на доставена от дружеството топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се на адрес: гр. София, ул. „*** ****“ № ****, аб. № 371624 за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законна лихва за период от 07.08.2024 г. до изплащане на вземането; сумата от 159,98 евро (312,89 лв.), представляваща мораторна лихва за период от 15.09.2022 г. до 23.07.2024 г.; сумата от 23,68 евро (46,32 лв.), представляваща стойност на извършена услуга за дялово разпределение за период от 01.06.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законна лихва за период от 07.08.2024 г. до изплащане на вземането.

В жалбата са развити доводи за неправилност на решението. Твърди се, че при постановяване на решението съдът е допуснал нарушение на материалния закон.

Счита, че решението на СРС се основава единствено на заключенията на вещите лица.

Твърди, че липсват доказателства за датата на публикуване на фактурите на интернет страницата на продавача. Поддържа да е налице непоръчана доставка. Моли 1 решението да бъде отменено в обжалваната част и исковете да бъдат изцяло отхвърлени. Претендира разноски.

В установения от закона срок, въззиваемият е депозирал отговор на въззивната жалба. В него се излагат съображения за неоснователност на въззивната жалба. Моли решението на районния съд да бъде потвърдено в обжалваната част. Претендира разноски.

Третото лице – помагач, в установения от закона срок, не е подало отговор на въззивната жалба.

Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество - неоснователна.

Първоинстанционното решение е валидно и допустимо, налице е постановен диспозитив в съответствие с мотивите на решението. При произнасянето си по правилността на решението съгласно чл.269, изр. второ от ГПК и задължителните указания, дадени с т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по т.д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, въззивният съд е ограничен до релевираните във въззивната жалба оплаквания за допуснати нарушения на процесуалните правила при приемане за установени на относими към спора факти и на приложимите материално правни норми, както и до проверка правилното прилагане на релевантни към казуса императивни материално правни норми, дори ако тяхното нарушение не е въведено като основание за обжалване. Не се установи при въззивната проверка нарушение на императивни материално правни норми. Първоинстанционният съд е изложил фактически констатации и правни изводи, основани на приетите по делото доказателства, които въззивният съд споделя и на основание чл. 272 ГПК, препраща към тях, без да е необходимо да ги повтаря.

По така предявения иск в тежест на „Топлофикация София” ЕАД е да докаже основанието, размера и изискуемостта на претендираните вземания, т.е. съществуването на договорни отношения между него и ответника през посочения период, както и че през този период е доставил в имота на ответника твърдяното количество ТЕ, която е била отчетена и доставена в съответствие с действащите нормативни актове, а също и нейната стойност.

Продажбата на топлинна енергия за битови нужди се извършва при публично оповестени общи условия, като писмена форма се предвижда само за допълнителни споразумения, установяващи конкретните уговорки с абоната, различни от тези в общите условия, като след изтичане на едномесечния срок от публикуването на общите условия те влизат в сила и без изричното им приемане от купувача. С 2 публикуване от топлопреносното предприятие на одобрените от ДКЕВР Общи условия най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване, като общите условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите – арг. чл. 150, ал. 2 ЗЕ, договорът за продажба се счита за сключен с конклудентни действия и общите условия обвързват ответника. Тоест, се установява, че между страните е възникнало правоотношение по договор за покупко-продажба /доставка/ на топлинна енергия, при правата и задълженията, уредени в ОУ и ЗЕ /чл. 153, вр. чл. 149 ЗЕ/. По силата на посочената уредба потребителят-купувач е длъжен да заплати цената на доставената топлинна енергия в 45 – дневен срок след изтичане на периода, за който се отнася. Собственик на отоплен имот е страна в правоотношението и дължи заплащане цената на потребената ТЕ ежемесечно, като щом е предвиден срок, той кани, а не фактът на получаване на съответни фактури.

Видно от представения пред СРС нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот, вписан в Служба по вписванията София на 05.06.2000 г., под акт № 95, том XLIII, вх. рег. № 12627/05.06.2000 г., Т. Д. Д. е придобил собствеността върху топлоснабдения недвижим имот: апартамент № 605, находящ се в гр. София, ул. ****.

Предвид изложеното, съдът приема, че между страните в настоящото производство съществува действително правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия съгласно ЗЕ, като този договор за продажба се счита за сключен при публично оповестените общи условия с конклудентни действия – по арг. от чл. 150 от ЗЕ.

Потребителите на топлинна енергия в сграда - етажна собственост, могат да купуват топлинна енергия от доставчик, избран с решение на общото събрание на етажната собственост. За избора се съставя протокол съгласно Правилника за упражняването, реда и надзора в етажната собственост (чл. 149а от ЗЕ). Това в случая е сторено, видно от приложения по делото протокол на ЕС. Ето защо, третото лице помагач е поело задълженията на топлинен счетоводител за сградата, в която се намира топлоснабденият имот по силата на сключен договор. Отделно, следва да се посочи и че когато договорът с лицето по чл.139 б ЗЕ е прекратен, съгласно чл. 61 от Наредба № 16-334/2007г., разпределението на топлинната енергия между потребителите в сграда - етажна собственост се извършва само от топлопреносното предприятие или от доставчика, т.е., от ищеца, съобразно методиката по приложението към наредбата.

От заключението на вещото лице – топлотехник по приетата съдебна експертиза пред СРС, което съдът кредитира като обективно, изчерпателно и мотивирано, се установява, че ФДР е разпределяло ежегодно ТЕ. Отчитането на топлинна енергия и разпределението в сградата се е извършвало съгласно действащите ЗЕ и наредба за 3 топлоснабдяването и в съответствие с действащата нормативна уредба.

Съгласно чл. 142, ал. 2 от ЗЕ топлинната енергия за отопление на сграда етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите, като съгласно чл. 145, ал. 1 от ЗЕ топлинната енергия за отопление на имотите в сграда - етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери се определя въз основа на показанията на топломерите в отделните имоти. В настоящия случай е начислява топлинна енергия за сградна инсталация и топлинна енергия имот. Установява се и, че сумите за топлинна енергия за имота е изчислена в съответствие с действащата нормативна уредба в областта на енергетиката.

От техническа гледна точка, наличието на метеорологична проверка, със заключение „съответства“ е дало основание на вещото лице да заключи, че за процесния период общият топломер е било годно средство за техническо измерване. В СТЕ подробно са описани свидетелствата за проверка.

С оглед изложеното, относно дължимата главница правилно е било възприето заключението на вещото лице по СТЕ, тъй като главницата е изчислена без предишни просрочени или неплатени сметки и без изравнявания за периоди извън процесния. В него не е включена и сумата за услугата дялово разпределение. Вещото лице по СТЕ е установило реално потребеното количество топлоенергия за процесния период и я е остойностило.

Назначената по делото СТЕ е изготвена от експерт, притежаващ необходимите специални знания в областта на съответните науки, изпълнил е обективно и пълно поставените задачи, като не са налице основания съдът да не даде вяра на същите и да не ги ползва за разрешаване на правния спор, предмет на делото.

Неоснователни са доводите за допуснато нарушение на процесуални норми от СРС с кредитирането на заключение по експертиза, за изготвянето на която са използвани материали, извън кориците на делото. Вещи лица се назначават за отговор на въпроси, за които се изискват специални знания. За да бъде отговорено на поставените от съда задачи вещото лице може да изследва и материали извън кориците на делото, като посочи в заключението си изследваните данни за изготвянето му и носи наказателна отговорност за даване на невярно заключение, базирано на липсващи документи, респективно недаващо вярна информация. Вещото лице е посочило, че е използвало, както документите по делото, така и документи, предоставени от третото лице - помагач и от топлофикационния район. В съдебната практика на ВКС трайно се застъпва становището, че изготвянето на експертиза върху непредставени по делото документи, до които само една от страните има достъп, не съставлява нарушение на процесуалните правила, което да нарушава правото на защита на насрещната страна, 4 доколкото в закона няма изискване материалите, които се предоставят на вещото лице съгласно чл. 197, ал. 1 ГПК, да бъдат представени по делото. Необходимостта от назначаване на експертиза може да се наложи, за да се проверят материали, които вещото лице да проучи и изследва на друго място, като извършването на такава проверка при страната, у която се намират тези материали, не води до нарушаване правото на другата страна за участие в процеса /в този смисъл определение № 333/21.05.2013 г. по гр. д. № 833/2012 г. по описа на ВКС, II т. о./. При изслушване на заключението страната не го е оспорила, включително не е поискала по делото да бъдат представени всички документи, по които е работило вещото лице, поради което въззивният съд приема за неоснователно оплакването, че е било нарушено правото на защита на страната. Предвид изложеното, настоящият състав намира, че обосновано първоинстанционният съд е кредитирал експертното заключение на техническата експертиза, приемайки въз основа на него за доказани количествата доставена през процесния период топлинна енергия. Ответникът не е установил да се е възползвал от предвиденото рекламационно производство и да е оспорил изготвените от третото лице - помагач изравнителни сметки в установените срокове съгласно Общите условия, нито в срока за рекламации за отчет на уредите и разпределението по чл. 70, ал. 6 от Наредбата за топлоснабдяването, поради което и с оглед на липсата на мотивирано оспорване на тези документи и по настоящото производство, съдът намира, че разпределението е извършено по описания и отразен от експерта начин в съответствие с нормативната уредба.

Неоснователни са и оплаквания за непоръчана доставка на топлинна енергия.

Съдът на Европейския съюз изрично е приел в т. 2 от диспозитива на Решение от 03.02.2021 г. по дело C-922/19 Stichting Waternet, че понятието „непоръчана доставка“ не се прилага в случаите на заплащане на получавани по обществени мрежи комунални услуги и правото на ЕС не възпрепятства възможността да възникне договорно отношение по правилата на националното право, които го уреждат, а в диспозитивите на Решение от 05.12.2019 г. по съединени дела C-708/17 и C-725/17 Топлофикация София и ЕВН България Топлофикация – че директивите в областта на енергетиката не изключват възможността абонати, които не ползват отопление в домакинствата си, да бъдат задължени да заплащат разходи за отделената в общите части и от инсталациите по сграда топлинна енергия. В случая има решение на етажните собственици, че сградата, в която е топлоснабденият имот, ще се отоплява, като това решение ги обвързва.