Решение № 6373 от 22.10.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 6373 гр. София, 22.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-А СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ваня Н. И.

Членове:

Полина Люб. Амбарева

Стоян Ст. Петров при участието на секретаря Димитринка Б. Димитрова-Георгиева като разгледа докладваното от Полина Люб. Амбарева Въззивно гражданско дело № 20251100514433 по описа за 2025 година

Производството по делото е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК

Образувано е по въззивна жалба,вх.№ 373856/14.11.2025год. от А. И. Л. ,ответник по делото ,чрез адв.Р. Д. срещу Решение № 19408/28.10.2025год. постановено по гр.дело № 59880/2021год. по описа на СРС, 176 състав, с което е признато ,на основание чл. 422 ГПК, че А. И. Л. дължи на „Електрохолд Продажби“ ЕАД, ЕИК 175133827 (с предишно наименование „ЧЕЗ Електро България“ АД), на основание чл. 79, ал. 1, вр. чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ, вр. чл. 48, ал. 1 и чл. 51 ПИКЕЕ (отм. м. 2.2019 г.) и чл. 86 ЗЗД следните суми: 1 292,20 лева по фактура № 0185861026/15.04.2016г., издадена след корекция по чл. 83, ал. 1, т. 6 от ЗЕ и във вр. с чл. 51 от ПИКЕЕ (отм.), ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до изплащането и сумата от 665,95 лева мораторна лихва за периода от 03.05.2016 г. до 02.06.2021 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. № 32076/2021г. по описа на 176 състав на СРС.

Със съдебното решение съдът се е произнесъл и по разноските ,като е осъдил ответника да заплати на ищеца , на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата 200,94 лева, представляваща сторените в исковото производство разноски, както и сумата 100,94 лева – разноски в заповедното производство.

Във въззивната жалба се излагат съображения, че обжалваното решение е необосновано и неправилно.Навежда доводи ,че е неправилен извода на първоинстанционния съд ,че в периода 04.05.2016год. – 18.06.2021год. давността е била спряна, поради предявяването на отрицателен установителен иск ,което счита ,че няма за последица предвиденото в чл.116,б.“б“ ЗЗД и чл.115,б.“ж“ ЗЗД действие.Излага и че главницата не била станала изискуема на 03.05.2016год., датата посочена във фактура от 15.04.2018год., по което възражение съда не се бил произнесъл като счита ,че давността е започнала да тече от покана от кредитора по правилата на чл.84 от ЗЗД.Позовава се и на изтекла погасителна давност от три години ,за което сочи съдебна практика ,която счита че е 1 изтекла от 27.07.2015год. ,крайната дата ,на периода ,за който е консумирана ,но незаплатена начислената енергия .Оспорва съдебното решение и в частта ,в която е уважена претенцията за мораторна лихва като излага ,че съда е дължал самостоятелни мотиви за погасяването по давност и на акцесорното вземане.Излага и че последното е неоснователно ,поради липсата на доказателства за покана за плащане,както и ред за уведомяване на клиента в общите условия на ищеца. Моли съда да постанови решение ,с което да отмени изцяло първоинстанционното решение и да постанови ново ,с което да отхвърли предявените претенции.Претендира деловодни разноски и пред двете инстанции.

В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от „Електрохолд Продажби“ ЕАД, ЕИК 175133827 ,чрез юрк.В. Ж. ,с която същата се оспорва .Моли съда да потвърди първоинстанционното решение като правилно и законосъобразно.Претендира деловодни разноски.

Въззивната жалба е подадена в предвидения от закона срок, отговаря на изискванията на чл. 260 и 261 от ГПК, от упълномощен представител на страна с правен интерес от обжалване на първоинстанционното решение, поради което е допустима и следва да бъдат разгледана по същество.

Софийски градски съд, при служебната проверка на обжалваното решение, извършена на основание чл. 269 от ГПК, не установи съществуването на основания за нищожност или недопустимост на същото, поради което намира, че то е валидно и допустимо.

Същото е и правилно, като въззивният състав споделя мотивите на първоинстанционния съд, поради което и на основание чл. 272 ГПК препраща към тях ,като следва да се отговори на доводите във въззивната жалба :

Производството пред СРС е образувано по искова молба на „Електрохолд Продажби“ ЕАД, ЕИК 175133827 (с предишно наименование „ЧЕЗ Електро България“ АД) ,с която срещу А. И. Л., по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК са предявени искове за установяване дължимостта на сумите: 1 292,20 лева по фактура № 0185861026/15.04.2016г., издадена след корекция по чл. 83, ал. 1, т. 6 от ЗЕ и във вр. с чл. 51 от ПИКЕЕ (отм.), ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до изплащането и сумата от 665,95 лева - мораторна лихва за периода от 03.05.2016 г. до 02.06.2021 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. № 32076/2021г. по описа на 176 състав на СРС.

С Решение № 20076287 от 25.01.2023 г., постановено по гр. дело № 24316/2016 г. по описа на СРС, ГО, 44-ти състав, влязло в законна сила на 08.11.2024год. е отхвърлен предявеният от А. И. Л. срещу „Електрохолд продажби“ ЕАД /с предишно наименование „ЧЕЗ Електро България“ АД/ отрицателен установителен иск ,с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване за установено, че А. И. Л. не дължи на „Електрохолд продажби“ ЕАД /с предишно наименование „ЧЕЗ Електро България“ АД/ сумата от 1292,20 лв. главница, представляваща начислена стойност на потребена електрическа енергия за имот, находящ се в гр. София, ул. ******** по партида с клиентски номер /договорна сметка/ ******** служебно начислена за периода от 29.04.2015 г. до 27.07.2015 г., за което е бил съставен констативен протокол № 1012819 от 27.07.2015 год.

Съгласно константната съдебна практика да се отхвърли отрицателен установителен иск е равнозначно на това да се уважи положителен установителен иск относно същото право, предявен от ответника по отрицателния установителен иск. В този случай отхвърлянето на отрицателен установителен иск за конкретно посочени права формира сила на пресъдено нещо, че именно ответникът по този иск е носител на тези права и в последващо производство между същите страни съдът е длъжен да зачете установеното със сила на пресъдено нещо съществуване на тези права /така Решение № 32/10.03.2016 г. на ВКС по гр. д. № 4741/2015 г., II г. о.;Решение № 530 от 5.07.2010 г. по гр. д. № 1560/2009 г. на I г. о. /.Следователно с отхвърляне на предявения от ответника в настоящото производство отрицателен установителен иск е формирана сила на пресъдено нещо досежно дължимостта 2 на стойността на допълнително начислената електрическа енергия. В тази насока е необходимо да се съобрази разпоредбата на чл. 298, ал. 1 ГПК, която предвижда, че решението влиза в сила само между същите страни, за същото искане и на същото основание. От това следва, че е допустимо след отхвърляне на отрицателен установителен иск, ответникът по този иск да предяви осъдителен иск за правото, на което е носител срещу ищеца,вкл. и положителния установителен иск по реда на чл.422 от ГПК ,при което при уважаването на последния заповедта за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК ще влезе в сила и въз основа на нея ще бъде издаден изпълнителен лист на кредитора. т. е. постига се ефект аналогичен на този от уважаването на осъдителен иск за вземането, предявяването на какъвто безспорно е допустимо при липсата на доброволно изпълнение на вземането, предмет на отхвърления отрицателен установителен иск. Поради всичко изложено и тъй като решението по отрицателния установителен иск, макар да съдържа извод, че ищецът е носител на вземането по корекционна процедура, не може да служи за изпълнителен титул на дружеството, съдът приема, че предявеният в настоящото производство иск е допустим.

По тези съображения и с оглед обстоятелството, че в рамките на предходното исково производство с влязло в сила решение е отхвърлен искът за недължимост на сумата от 1292,20 лв. - главница, представляваща начислена стойност на потребена електрическа енергия за имот, находящ се в гр. София, ул. ******** по партида с клиентски номер /договорна сметка/ ******** служебно начислена за периода от 29.04.2015 г. до 27.07.2015 г., следва, че със сила на пресъдено нещо в отношенията между страните е установено ,че ответницата А. И. Л. дължи на „Електрохолд Продажби“ ЕАД, ЕИК 175133827/ с предишно наименование „ЧЕЗ Електро България“ АД/ процесната сума.В този смисъл за съда в настоящото производство не съществува възможност да преразгледа извода за наличието на основание за възникване на вземането за заплащане на тази сума. Не може да бъде пререшаван и въпросът относно размера на вземането. Всички възражения на ответника в тази връзка са преклудирани с приключването на производството по предявения от него отрицателен установителен иск. Допустимо е обаче разглеждането на възражения, основани на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене ,каквото е възражението за погасяване на процесното задължение по давност.Следва да се има в предвид и че силата на пресъдено нещо обхваща конкретно посочените в диспозитива права ,а не всички констатации в мотивите / Решение № 32/10.03.2016 г. на ВКС по гр. д. № 4741/2015 г., II г. о./.

Релевираното възражение за изтекла погасителна давност по отношение на главницата е неоснователно. В случая по делото е установено ,че проверката, при която е констатирано неправилно отчитане на ел. енергията на процесния обект, е извършена на 27.07.2017год. ; фактурата за процесната сума е издадена на 15.04.2016год. и съдържа срок за плащане - до 03.05.2016год.При това положение вземането е станало изискуемо на 03.05.2016год. ,от която дата е започнала да тече давността /арг. от чл. 114 ал. 1 ЗЗД/.

Тя не е изтекла към 04.05.2016 год. ,когато ответницата е предявила отрицателният установителен иск по чл.124 от ГПК , който е съдебен процес относно вземането в смисъла п о чл. 115, б. "ж" ЗЗД - по исков ред длъжникът оспорва съществуването на вземането на ответника по корекционната процедура . Според предвиденото в чл. 115, б. "ж" ЗЗД , погасителната давност не тече като е без значение дали исковият процес е иницииран от длъжника или от кредитора ,тъй като не са предвидени други условия,освен процеса да е относно вземането .

Съгласно чл. 116, б. "б" ЗЗД, погасителната давност се прекъсва с предявяване на иск или възражение (за прихващане или задържане) или искане на започване на помирително производство, а ако искът, възражението или искането не бъдат уважени, давността не се смята за прекъсната. Случаят на предявен положителен или осъдителен иск за вземането е сходен със случая на предявен ОУИ . Поради това и по аналогия от чл. 116, б.

"б" ЗЗД следва да се приеме, че предявеният ОУИ за вземането прекъсва погасителната давност, ако искът бъде отхвърлен. От прекъсването започва да тече нова давност и новият 3 срок е всякога пет години /чл. 117 ЗЗД/. Срокът има за начало приключването на съдебното дирене пред последната инстанция, постановила влязлото в сила решение за отхвърляне на ОУИ за вземането. Т.е. в периода ,в който е траел съдебния процес по иска по чл.124 от ГПК от 04.05.2016год. до 10.05.2024год./датата на приключване на съдебното дирене пред въззивния съд/ давност не е текла,до какъвто правилен извод е стигнал и първия съд.

В случая заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК е подадено на 07.06.2021г., а предявяването на иска по чл. 422 от ГПК е станало на 19.10.2021 г. До тези дати ,предвид горните съображения не е изтекла погасителната давност за претендираната главница, независимо дали същата е по чл. 110 или чл. 111 от ЗЗД.

Само за пълнота следва да се посочи, че разпоредбата на чл. 114 ЗЗД съдържа общо правило за началния момент на давностните срокове и е съответно приложима; тя е свързана с принципа, че давностният срок започва да тече от момента, в който се поражда правото на иск, не може да се погасява това, което още не е възникнало – и поради това пораждането на правото на иск е началния момент на давностния срок. Същевременно самото вземане за корекционна сума предвид единична констатация за регистрирана консумирана ел.енергия , която не е била начислявана ,поради промяна в схемата на свързване към евентуалните периоди, през които е била ползвана - няма естество на периодичен платеж съобразно критериите, визирани в ТР 3/18.05.12 по тълк. д. № 3/11, ОСГТК /не се касае за периодично повтарящо се задължение с предварително определен падеж/.