Решение № 100 от 02.04.2026, Районен съд - Нова Загора

РЕШЕНИЕ

№ 100 гр. Нова Загора, 02.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – НОВА ЗАГОРА в публично заседание на пети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: РОСЕН К. ЖЕЛЯЗКОВ при участието на секретаря Диана М. Дечева като разгледа докладваното от РОСЕН К. ЖЕЛЯЗКОВ Гражданско дело № 20252220100857 по описа за 2025 година

Производството е с правно основание чл.140 от ГПК.

Постъпила е искова молба от „ЕНЕРГО-ПРО Енергийни услуги“ ЕАД, ЕИК 201398872 с адрес - гр.Варна, бул.Владислав Варненчик 258, Варна Тауърс Г, със законни представители - Б.К., П. С., Я.Д., чрез процесуален представител - юриск.Я. Н. против Ж. Г.

Ж. с ЕГН ********** и адрес: гр.*********** с правно основание - чл.422 във връзка с чл.415, ал.1 и чл.124, ал.1 от ГПК, във връзка с ч.г.д.№ 610/2025 г. по описа на Районен съд Нова Загора, с цена на иска - 350.00 лв. - главница и 3.15 лв. - мораторна лихва.

В исковата си молба ищцовото дружество сочи, че обстоятелствата на които се основава иска били следните:

Ответникът Ж. Г. Ж. с ЕГН ********** бил клиент на „ЕНЕРГО-ПРО Енергийни услуги“ ЕАД, с клиентски номер кл.№ 6000054077, във връзка с продажба на ел.енергия, участие в стандартна балансираща група и заплащане на мрежови услуги за обект на потребление заведен с абонатен номер аб.№ E V N 1564334, находящ се на адрес: обл.Хасково, общ.Димитровград, гр.Димитровград, магазин. Тези облигационни отношения се регламентирали от Договор за комбинирани услуги № МПМТ-2210000511 от 27.10.2022 г. за покупко-продажба на ел.енергия, участие в стандартна балансираща група и заплащане на мрежови услуги, наричан за краткост Договора.

Ищцовото дружество „ЕНЕРГО-ПРО Енергийни услуги“ ЕАД твърди, че получило уведомление от мрежовия оператор за извършена смяна на доставчик/координатор от 01.04.2025 г. за обект с ид.номер EVN 1564334, което водело до отпадане на обекта от балансиращата група н а „ЕНЕРГО-ПРО Енергийни услуги“ ЕАД, респ. било довело до прекратяване на Договора за този обект на потребление.

С оглед гореизложеното и постигнатото със сключването на Договора между страните съглашение в Раздел „IX. Отговорности и санкции“ и по-конкретно чл.19(4) „При неизпълнение на кое да е от поетите задължения по Договора с изключение на задълженията за плащане, неизправната СТРАНА дължи неустойка на другата СТРАНА в размер на 350 (триста и петдесет) лева за всеки случай на неизпълнение поради неизпълнение на задълженията по чл.8, ал.3 от Договора, а именно да уведоми „ЕНЕРГО-ПРО Енергийни услуги“ ЕАД в срок от 3 (три) работни дни при промяна в собствеността или правото на 1 ползване на обектите, посочени в Приложение № 1.

В исковата молба се твърди, че предвид горното и на основание чл.410 от ГПК на 28.04.2025 г. в Районен съд - Нова Загора било подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение срещу Ж. Г. Ж. с ЕГН ********** в резултат на което е било образувано ч.гр.д.

№ 610/2025 г..

На 28.04.2025 г. на посочения в чл.23 от Договора електронен адрес било изпратено на ответника уведомление за дължимата неустойка, като същата била станала дължима 10 дни, считано от датата на писменото им предявяване, съгласно чл.19 (5).

Разяснява се, че към момента на подаване на заявлението горецитираният потребител имал неизплатени задължения в размер на 350.00 лв. (триста и петдесет лева), представляваща главница за неустойка на осн. чл.19 (6) от Договора, ведно с мораторна лихва в размер на 3.15 лв. (три лева и 15 стотинки) върху главницата от деня, следващ падежа 09.05.2025 г. до 02.06.2025 г.

Върху горецитираната сума ищцовото дружество било заплатило 2 % държавна такса.

Длъжникът бил направил възражение в срока по чл.414 от ГПК, в резултат на което и в срока по чл.415 от ГПК ищцовото друшество предявявало настоящия иск, като довнасяло дължимата държавна такса.

Предвид изложеното, ищцовото дружество моли съда, да постанови решение, с което да установи със силата на присъдено нещо, че ответникът Ж. Г. Ж. с ЕГН **********, му дължи заплащане на сумата в размер на 350.00 лв. (триста и петдесет лева), представляваща главница за неустойка на осн. чл.19 (4) от Договора, ведно с мораторна лихва в размер на 3.15 лв. (три лева и 15 стотинки) върху главницата от деня следващ падежа 09.05.2025 г. до 02.06.2025 г., както и законна лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане на задължението, ведно с направените съдебни разноски по настоящото дело.

Ищцовото дружество моли съда да му присъди и юрисконсултско възнаграждение на основание чл.78, ал.8 от ГПК, във вр. с Наредба за заплащането на правната помощ, приета с ПМС № 4 от 06.01.2006 г.

С исковата си молба ищцовото дружество представя следните писмени доказателства:

Договор за комбинирани услуги Договор за комбинирани услуги № МПМТ-2210000511 от 27.10.2022 г. за покупко-продажба на ел. енергия, участие в стандартна балансираща група и заплащане на мрежови услуги; Известие за прекратяване на договор и уведомление за дължима неустойка; Уведомление от Електроразпределение ЮГ за отпадане на обекта;

Счетоводен документ за неустойка.

Прави доказателствени искания съда да приложи ч.гр.д.№ 610/2025 г. по описа на Районен съд - Нова Загора към настоящото дело.

Моли съда, ако не се яви представител на ищцовото дружество в първото заседание по делото, същото да се гледа в тяхно отсъствие.

На основание чл.78, ал.5 от ГПК, ищцовото дружество прави възражение за прекономерност на претендираното от насрещната страна възнаграждение за адвокат.

В законоустановения срок по чл.131 от ГПК ответникът Ж. Г. Ж. с ЕГН ********** и адрес гр.***********, е депозирал отговор на исковата молба, чрез адв.П. Д. Д. от АК Сливен, назначен му за особен представител по делото, с който заявява, че предявеният иск е допустим, доколкото изхождал от правно легитимирана страна при наличието на правен интерес. Относно основателността на иска, счита, че същият е неоснователен, поради, което го оспорва, като съображенията му за това били следните: Оспорвал предоставянето, респективно ползването на услугите, посочени в договора, както и данните в представените с исковата молба фактури. Оспорвал представения с исковата молба договор за продажба на 2 ел.енергия, а също така не били представени доказателства, ответникът да е ползвал услугите за доставка на електроенергия.

За установяване на факта по доставяне на ел.енергия, ищеца бил представил дубликати на фактури, в които са били обективирани претендиралите вземания за доставена електроенергия за процесния период.

Така представените фактури не обосновавали по пълен и категоричен начин извода, че същите удостоверяват извършването на доставка на електрическа енергия в твърдяното от ищеца количество до процесния имот.

Фактурите не представлявали доказателство за удостоверените в тях правно релевантни обстоятелства, когато същите са били оспорени, доколкото в качеството им на частни свидетелстващи документи по смисъла на чл.178, ал.1 от ГПК, обективирали изгодни за техния издател факти.

В този смисъл фактурите притежавали само формална доказателствена сила за обстоятелството, че съдържат удостоверително изявление, направено от субекта, сочен като техен издател, но не и материална такава.

В отговора на исковата молба ответникът чрез особения си представител заявява, че искът за неустойка е изцяло неоснователен.

В случая процесната неустоечна клауза противоречала на добрите нрави и накърнявала изискването за добросъвестност в гражданските правоотношения, тъй като водела до неоснователно обогатяване на ищеца, който ще получи по прекратения договор имуществена облага от насрещната страна в размер, какъвто би получил, ако договорът не е бил прекратен, но без да предоставя ползването на услугата по него. Следователно уговорената по този начин неустойка за предсрочно прекратяване излизала извън характерните функции на неустойката, създавала условия за неоснователно обогатяване и нарушавала принципа за справедливост, поради което се явявала нищожна като противоречаща на добрите нрави /аргумент от чл.26, ал.1, пр.3 от ЗЗД/. В този смисъл били Решение № 110/21.07.2016 г. по т.д.№ 1226/2015 г. на ВКС, I ТО, и Решение № 219/09.05.2016 г. по т.д.№ 203/2015 г. на ВКС, I ТО.

С оглед изложеното в отговора на исковата молба ответникът, чрез назначения му особен представител моли съда изцяло да отхвърли предявените искове, като неоснователни.

Съдът, след като прецени събраните по делото относими за спора доказателства и обсъди доводите на страните, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Безспорно е, че е образувано заповедно производство ч.гр.д.№ 610/2025 г. по описа на Районен съд – Нова Загора във връзка с което съда е сезиран с обективно кумулативно съединени искове, разглеждани по реда на чл.422 от ГПК, с правно основание чл.92, ал.1 и чл.86, ал.1 от ЗЗД.

Предмет на доказване по делото е парично вземане на ищеца, произтичащо от договор за доставка на електрическа енергия, сключени с ответника. Установи се, че вземанията, предмет на иска и вземането, за което е издадена заповед за изпълнение в рамките на заповедното производство изцяло съвпадат, поради което предявеният иск е процесуално

В тежест на всяка страна бе да докаже твърденията си.

Ищцовата страна следваше да докаже размера на задълженията на ответника към него.

В тежест на ответника бе да докаже изпълнил ли е част или изцяло задължението си към ищеца.

По делото са представени следните писмени доказателства: пълномощно, договор за комбинирани услуги № МПМТ – 2210000511/27.10.2022 г. на л.7 - л.9 от делото, Приложение № 1 – описание на обектите за доставка на електрическа енергия, писмо от „Енерго – Про“ 3 до Ж. Г. Ж. на л.11 от делото, уведомително писмо на л.12 от делото, писмо с изх.№ 11412781/27.03.2025 г. на л.13 от делото, извлечение – на л.14 от делото, неустойка по договор № 1318902148/28.04.2020 г. на л.15 от делото, пощенски плик на л.16 от делото, ч.гр.д.№ 610/2025 г. по описа на Районен съд - Нова Загора.

Ищецът следваше да докаже, че между него и ответника е била налице твърдяната валидна облигационна връзка в процесния период, че е възникнало правото му да начисли неустойка съгласно предвидените в договорите хипотези, изискуемостта и размера на претенциите, както и изпадането на ответника в забава.

От представения по делото Приложение № 1 – описание на обектите за доставка на електрическа енергия към Договор за комбинирани услуги № МПМТ – 2210000511/27.10.2022 г. се установява, че между страните е била налице твърдяната облигационна връзка за покупко-продажба на ел. енергия, участие в стандартна балансираща група и заплащане на мрежови услуги за обект за потребление с аб.№ EVN 1564334, находящ се на адрес: обл.Хасково, общ.Димитровград, гр.Димитровград, магазин, с координатор ищцовото дружество, а ответникът има качеството на участник, в тази група.

Договорът за комбинирани услуги е сключен на основание чл.11, т.10 от Правилата за търговия с електрическа енергия, в сила от 26.07.2013 г., издадени от ДКЕВР (ПТЕЕ).

Съгласно чл.2, ал.1 от Договора, продавачът продава и доставя, а купувачът получава и заплаща количества нетна активна ел.енергия. Продавачът, в качеството си на координатор на стандартна балансираща група, регистрира купувача като участник в нея – непряк член, съгласно ПТЕЕ, като отклоненията от заявените количества ел. енергия за всеки период на сетълмент в дневните графици за доставка и тяхното плащане се уреждат от координатора, като всички разходи/приходи по балансирането са за негова сметка. По силата на чл.2, ал.3 от Договора купувачът в качеството си на участник в стандартна балансираща група прехвърля върху координатора отговорността за балансиране на обекта на договора.

Съгласно чл.4, ал.2 от Договора, същият е сключен за срок от 12 месеца, а в съответствие с клаузата на чл.4, ал.3 от същия, след изтичане на първоначалния срок действието на Договора е било автоматично продължено за неопределен срок. Съгласно чл.18, ал.1, б.„б“ договорът за комбинирани услуги се прекратява при получаване на потвърждение от мрежовия оператор за осъществена смяна на координатор вследствие на инициирана от купувача процедура за смяна на координатора на балансиращата група – считано от датата, на която се осъществява промяната и обектът вече не е част от балансиращата група на продавача и координатор.