Определение № 477 от 17.02.2026, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 477 гр. София, 17.02.2026 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

1-ВИ СЪСТАВ, в закрито заседание на трети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Вероника Николова

Членове:

Мадлена Желева

Мирослава Кацарска като разгледа докладваното от Мирослава Кацарска Касационно търговско дело № 20258002901633 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от „БУЛГАРТРАНСГАЗ“ ЕАД срещу въззивното решение № 229/28.04.2025г., постановено по в.т.д. № 848/2024г. на Софийски апелативен съд, в частта му, с която е потвърдено решение № 260 088 от 20.05.2024 г. по т.д. № 458/ 2020 г. на Софийския градски съд, ТО, VІ - 6 състав, допълнено с решение № 260 141 от 09.08.2024 г. С него, в обжалваната му част, е отхвърлен частично искът по чл. 79, ал. 1 ЗЗД, предявен от касатора срещу „Булгаргаз“ ЕАД за разликата над сумата от 273 684,60 лв. до пълния предявен размер от 1 097 846,64 лв., с включен ДДС, представляваща обезщетение за разходи за закупуване на природен газ за нуждите на системата, претендирани на основание чл. 6.14.1 и следващите от договор № 2692 от 29.12.2016 г. за пренос на природен газ, изменен с допълнително споразумение от 10.02.2017 г., както и искът по чл. 92 ЗЗД във връзка с чл. 9.3 от договора за сумата от 184 804,19 лева, представляваща неустойка за забава в плащането на сумата 1 097 846,64 лева - цена на разходите за закупуване на природен газ за преодоляване на причинения от ответника отрицателен дисбаланс.

Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, постановено при съществени процесуални нарушения и необоснованост. Счита, че въззивният съд противно на данните по делото е приел, че с исковата молба са предявени претенции за разходи за причинения от ответника дисбаланс само за периода януари 2017г. - февруари 2017г., както и че при определяне на размера на дисбаланса е включил такъв и от предходен период / месец декември 2016г./. Според жалбоподателя въззивният съд не е обсъдил всички събрани по делото доказателства, 1 направил е необосновани и погрешни правни изводи. Касаторът твърди, че за месеците януари и февруари 2017г. са претендирани суми, представляващи дължими такси за пренос, но в т. 5 от петитума на исковата молба търсената сума е за дисбаланс по фактура № 0000500940 от 15.06.2018г. и е в размер на 1 097 846,64 лв. - за извършени разходи по договора общо, а не за определен период. Касационният жалбоподател счита, че съдът неправилно е определил дисбаланс в размер на -814 683 куб.м., като според него същият възлиза на 2 679 714 куб.м. Поддържа, че САС не е отчел и стойността на разходите за закупуване на газ за нуждите на системата. Според жалбоподателя изводът на съда, че има основание за заплащане на мораторна неустойка само при забава на плащането на цената на преноса на природен газ, не може да бъде споделен и е в противоречие с изискванията на чл. 20 ЗЗД и клаузата по договора. По подробно изложените доводи претендира допускане до касационно обжалване на въззивното решение, неговата отмяна в обжалваната част и уважаване изцяло на предявените искове.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът поддържа, че са налице основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т.

1, т. 2 и т. 3 ГПК, както и по чл. 280, ал.2, in fine ГПК – очевидна неправилност, като поставя следните въпроси: 1. „Ако ищецът предяви с една искова молба срещу същия ответник няколко иска при условията на чл. 210 ГПК, като част от исковете са за периодични плащания, а един от няколкото иска за възстановяване на извършени разходи по договор, следва ли решаващият съд да се счита за обвързан от процесния период на исковете за периодични плащания и по отношение на иска за възстановяване на извършени разходи по договор, като ограничи произнасянето си по всички предявени искове с един и същи процесен период, който е периодът на периодичните плащания?“; 2. „Допустимо ли е, ако по делото е прието, че ищецът е предявил иск за точно определен период и спорът между страните по делото е за вземания на ищеца, възникнали в този конкретен период, съдът служебно да добави и разгледа насрещно вземане на ответника от друг, предходен период, независимо, че същото не е заявено за разглеждане по делото от ответника по предвидения за това ред, като в срока за отговор на исковата молба ответникът не е предявил насрещен иск по чл. 211 и сл. ГПК за това вземане?“; 3. „Допустимо ли е съдът служебно да измени или да се произнесе само за част от периода, за който ищецът претендира вземане?“; 4.

„Допустимо ли е и следва ли при определяне на дисбаланс по договор за пренос на природен газ, съдът служебно да приспадне количества от наличен в газопреносната система природен газ / лайнпек/, останал по предходен договор?“; 5. „Посочването на налично количество природен газ, собственост на ползвател на газопреносната система по предходни договори за пренос в протокол, изготвен от Оператора на газопреносната система, основание ли е то да бъде приспаднато служебно от съда от формирания дисбаланс за следващ месец?“; 6. „Как се разпределят разходите за закупуване на природен газ за нуждите на системата за преодоляване на причинения от ползвател в периода на действие на договора дисбаланс?“; 7. „При определяне на разходите за закупуване на природен газ за нуждите на системата за преодоляване на 2 причинения от ползвател в периода на действие на договора дисбаланс, следва ли да се вземат предвид само извършените разходи за закупуване на такъв газ през периода, за който е реализиран дисбалансът?“; 8. „При липса на възражение на ответната страна срещу наличие на основание в договора за начисляване на неустойка, може ли съдът служебно да тълкува договора и да приеме, че не е уговорена неустойка?“; 9. „В случай, че в договор за пренос е уговорена неустойка за неплащане на дължимите суми, може ли съдът служебно да формира извод, че клаузата не е приложима за всички суми по договора, в това число суми за възстановяване на разходите за закупуване на природен газ за нуждите на системата за преодоляване на причинения от ползвателя дисбаланс?“; 10. „Следва ли съдът да укаже на страните, че представен и приет по делото документ не може да бъде разчетен от него, съответно следва ли да бъде приет като доказателство по делото нечетлив документ?“; 11. „При няколко приети по делото експертизи, съдържащи отделно по няколко варианта, съдът длъжен ли е да се мотивира кой/кои вариант/и от кое заключение/я кредитира и защо не кредитира останалите варианти и/или експертизи?“; 12. „За да се счете, че съдебното решение е мотивирано, достатъчно ли е да се повторят позициите на страните по делото и да се изпишат приетите по делото доказателства или съдът е длъжен да изложи констатираните от него фактически обстоятелства и правните изводи, които е извел?“; 13. „Длъжен ли е при постановяване на въззивното решение въззивният съд да обсъди всички доводи на страните, свързани с твърденията им, и доказателствата, на които те се позовават в подкрепа на тезите си и които имат значение за решението по делото, и да изложи свои собствени фактически и правни мотиви по съществото на спора?“.

Касационният жалбоподател поддържа, че въззивното решение е постановено в противоречие с практиката на ВКС и на Конституционния съд, като посочва решение № 7/30.06.2020г. по конст. дело №11/2019г., решение №50183/14.07.2023г. по т.д.№2161/2021г. на 1 т.о. на ВКС, решение №50054/19.06.2023г. по т.д. №1987/2022г. на ВКС, решение № 20/23.07.2018г. по гр.д. №1377/2017г. на 2 г.о. на ВКС, решение № 7/08.02.2012г. по гр.д. № 510/2011г. на 2 г.о. на ВКС, решение № 374/22.11.2010г. по гр.д. №219/2010г. на 2 г.о. на ВКС, определение № 502/30.07.2020г. по дело №2499/2019г. на 2 т.о. на ВКС, решение № 108/16.05.2011г. по гр.д. №1814/2009г. на ВКС, 4 г.о., решение № 58/13.02.2012г. по гр.д. №408 на ВКС, 1 г.о. / посочено от касатора без година/, решение №107/27.07.2015г. по т.д. №4680/2013г. на ВКС, 1 т.о., решение №248/16.11.2015г. по гр.д. №1271/2015г. на ВКС, 3 г.о., решение № 213 по гр.д.№856/2017г. на ВКС, решение №53/07.06.2019г. по т.д.

№1525/2018г., 1 т.о. на ВКС.

Ответникът по касационната жалба - „БУЛГАРГАЗ“ ЕАД оспорва същата по съображения, подробно изложени в писмен отговор от 01.08.2025г., подаден чрез процесуалните му представители – адв. К. и адв. Иванова.

Претендира да не бъде допускано касационно обжалване на въззивното решение, както и присъждане на разноски.

Третото лице - помагач на „Булгаргаз“ ЕАД - „Топлофикация Русе“ ЕАД - гр. Русе, не е подал отговор и не изразява становище по жалбата.

3

Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като взе предвид доводите по чл. 280, ал. 1 ГПК и данните по делото, намира следното:

Касационната жалба е подадена от легитимирана страна, в предвидения по чл. 283 ГПК едномесечен преклузивен срок, срещу подлежащ на обжалване акт, изложени са основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1, т.2 и т.3 ГПК, както и по чл. 280, ал.2, предл.3 ГПК, поради което е процесуално допустима.

За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че съгласно договор № 2692/29.12.2016г. за пренос на природен газ преносният оператор „Булгартрансгаз“ ЕАД се задължило към клиента си - „Булгаргаз“ ЕАД да осигури входен/изходен капацитет за пренос на точките за приемане/предаване съгласно разпределените за клиента капацитетни продукти и да приема в точките на предаване, съответно да предава в точките на приемане количествата природен газ съобразно заявките по чл. 6 от договора и при налягане, определени в приложения № 2 и № 3Г от договора.

САС е отчел, че срокът на действие на договора е от датата на подписването му до 01.10.2017г., или цялостното приемане на договорените количества за пренос, не по-късно от датата на изтичане на договора. Въззивният съд е изложил, че с допълнително споразумение от 10.02.2017г. са преуредени клаузите на договора относно количествата, заявките и балансирането на преноса на природен газ, като споразумението влиза в сила от 01.01.2017 г.

Софийски апелативен съд е посочил, че с решение № ПАМ - 1 / 5.06.2018 г. на КЕВР, на основание чл. 23, т. 4, чл. 201, ал. 2, т. 1, б. „а“, предл.

2 и ал. 3, чл. 202, ал. 1 и чл. 203, ал. 1 и 2 от Закона за енергетиката, във връзка с констативен протокол № 3/ 25.04.2018 г., на „Булгартрансгаз“ ЕАД е дадено задължително писмено предписание в 14-дневен срок да предприеме действия и да извърши ново разпределение на количествата природен газ за ползвателите „Овергаз Инк.“ АД и „Булгаргаз“ ЕАД, като направи корекция на количествата, на основание чл. 22, ал. 9 от Правилата за търговия с природен газ, с изходна точка АГРС Русе - Изток (С025Р01) за месец януари 2017г. и месец февруари 2017 г., като при новото разпределение операторът използва последно подадените от тези ползватели заявки, без да взема предвид размера на разпределените им капацитети, предвид настъпилата обективна причина - активирането на студен резерв за „Топлофикация Русе“ ЕАД в периода от 06.01.2017 г. до 01.02.2017 г.. САС е изложил, че с нотариална покана, рег. № 31150, т. 11, акт 112 на нотариус Цветелина Гечева, връчена на 29.10.2019г., „Булгаргаз“ ЕАД било поканено в 7 - дневен срок да плати сумите: 67 335,91 лв. по дебитно известие № 500936/ 15.06.2017 г. към фактура № 503053/27.02.2018 г. за дължима такса пренос за месец януари 2017 г.; 9 965,09лв. по дебитно известие № 500939/ 15.06.2018 г. към фактура № 502132/ 27.02.2017 г. за дължима такса пренос за месец февруари 2017 г.; 1 097 846.64 лева по фактура № 500940/ 15.06.2018 г. за заплащане на дисбаланс за м. януари и м. февруари 2017г. Прието е, че съгласно договор за доставка на природен газ № 4-2013, сключен на 20.10.2015 г. доставчикът „Булгаргаз“ ЕАД се задължил да доставя на „Топлофикация Русе“ ЕАД природен газ 4 срещу задължението на клиента да приема и заплаща природния газ по реда и условията на договора, за периода от 8:00 часа на 01.01.2016 г. до 8:00 часа на 01.01.2019 г.