Решение № 1610 от 11.03.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1610 гр. София, 11.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-А СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Стела Кацарова

Членове:

Силвана Гълъбова

Боян Г. Бояджиев при участието на секретаря Бояна Вл. Боянова като разгледа докладваното от Стела Кацарова Въззивно гражданско дело № 20251100509788 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.

258 и сл.

ГПК.

С решение № 13541 от 10.07.2025 г., гр.д. № 50496/2024 г., СРС, 119 с-в се ОСЪЖДА „Топлофикация София“ ЕАД да заплати на „Текна МилениумСК“ ЕООД на основание чл. 59 ЗЗД вр. чл. 137, ал. 2 ЗЕ сумата 24 900 лева, представляваща обезщетение за ползването присъединителен топлопровод, представляващ външно топлозахранване и съоръжения към него и абонатна станция на жилищна сграда в УПИ Х-6, 7, кв. 166а, м. „Зона Б-18“ в гр. София, ул. ****, район „Възраждане“ през периода от 27.08.2019 г. до 25.08.2024 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 26.08.2024 г. до окончателното плащане, както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата 4 236 лева, представляваща разноски по делото.

Срещу решението постъпва въззивна жалба от ответника по иска „Топлофикация София“ ЕАД. Счита за неправилна правната квалификация на иска, т.к. искът по чл. 59, ал. 1 е субсидиарен, поради което са предявени два субективно съединени иска. Ищецът не доказва напълно да е собственик на процесните обекти и да ги е изградил, като не предоставя необходимите 1 документи за собственост и строителни книжа на ответника, поради което не е извършено изкупуване. Иска се отмяна на решението и постановяване на друго, с което да се отхвърли искът.

Въззиваемият – ищецът „Текна Милениум-СК“ ЕООД оспорва жалбата.

Софийският градски съд, ІV-А с-в, след съвещание и като обсъди по реда на чл. 269 ГПК наведените в жалбата оплаквания, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК от надлежна страна и е допустима, а разгледана по същество е неоснователна.

Изцяло обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно.

Съобразно чл. 272 ГПК, когато въззивният съд потвърди първоинстанционното решение, мотивира своето решение, като може да препрати и към мотивите на първоинстанционния съд. В случая, при обсъждане само на оплакванията по въззивната жалба с оглед чл. 269, изр. 2 ГПК, настоящият съдебен състав намира, че крайните изводи на двете инстанции съвпадат. Възприема фактическите и правни констатации в обжалваното решение, срещу които се възразява в жалбата. В настоящото производство не са представени нови доказателства. Решението следва да се потвърди и по съображения, основани на препращане към мотивите на първоинстанционния съд в частта им, оспорена в жалбата.

В отговор на оплакванията по жалбата, въззивният съд приема следното:

Предявен е иск с правно основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 137, ал. 2 от Закона за енергетиката.

Неоснователни са възраженията на ответника, че първоинстанционният съд не определя правилна правна квалификация на иска. В съдебната практика на ВКС, формирана с определение № 551/04.07.2022 г. по гр. д. № 3781/2021 г., IV г. о., ВКС, определение № 326/06.06.2022 г. по т. д. № 1858/2021 г., I т. о., ВКС, определение № 60587/23.07.2021 г. по гр. д. № 3993/2020 г., IV г. о., ВКС, определение № 592/10.11.2020 г. по т.д. № 853/2020 г., II т.о. ВКС и определение № 704 от 11.04.2023 г. по гр. д. № 4633/2022 г., г. к., ІV ВКС се приема, че предвиденото в чл. 137, ал. 2 ЗЕ задължение за плащане на цена за ползването на съоръженията е проявление на принципа за забрана на неоснователно обогатяване. При липса на договорна обвързаност между 2 страните, отношенията между тях следва да се уредят на плоскостта на неоснователното обогатяване, след като се установи разместване на имуществени блага без основание. Искът по чл. 137, ал. 2 ЗЕ е специален като частна хипотеза на неоснователно обогатяване.

По силата на договор за учредяване право на строеж срещу задължение за строителство от 25.10.2026 г., обективиран в нот. акт № 100, том. VI, нот. д.

№ 1004/2006 г., н-с рег. № 384 НК, собствениците на УПИ Х-6, 7, кв. 166а, м.

„Зона Б-18“ в гр. София, ул. ****, район „Възраждане“ учредяват в полза на ищеца „Текна Милениум-СК“ ЕООД суперфициарното право да изгради масивна жилищна сграда, с изключение на правото на строеж за обектите от нея, за които учредителите си запазват и взаимно учредяват право на строеж.

По предварителен договор № 634 от 05.11.2007 г., страните по делото се споразумяват във връзка с необходимите условия за присъединяване на ищеца, като потребител, ползващ топлинна енергия за битови нужди в обекта, към топлопреносната мрежа до сключване на договор за присъединяване. Същото се извършва чрез изграждане на присъединителен топлопровод, съоръженията към него и абонатна станция в 3-месечен срок от подписването.

Топлопроводът следва да бъде изграден за сметка на ищеца, като потребител.

Издадено е разрешение за строеж № Б-476 от 27.11.2007 г. в полза на ищеца и собствениците на жилищната сграда за обект „Топлозахранване и абонатна станция“ в имота.

С договор за строителство № ВС 006 от 04.03.2008 г., ищецът възлага на трето лице „Черита“ ООД изграждането на външното топлозахранване и станция на жилищната сграда за цена от 46 572,97 лв., за която са издадени две фактури от 04.03.2008 г. и 07.04.2008 г.

Страните по договора подписват констативен протокол, без дата, за приемане на извършените строително-монтажни работи от възложителя.

Издадено е разрешение за ползване № ДК-07-151 от 23.03.2009 г. на Столична РДНСК относно жилищната сграда с магазини, гаражи, топлозахранване и абонатна станция.

Управителят на ищцовото дружество подава до ответника заявление № 403 от 03.12.2013 г. за започване на процедура по изкупуване на енергийните обекти, като в приложение представя обсъдените нотариален акт за 3 учредяване на суперфиция, разрешение за строеж, заповедна книга, Акт обр. 2 за строителна площадка, Акт обр. 15 и Акт обр. 16, разрешение за ползване, доклад на независимия строителен надзор, удостоверение от „Софийски кадастър“, 2 броя инвестиционни проекти за топлоснабдяване и техническа документация.

Във връзка с изкупуването, ответникът получава отправена от ищеца покана за доброволно уреждане на отношенията рег. № 1344 от 12.03.2014 г.

Обстоятелството, че ищецът ползва предоставена топлинна енергия се установява чрез споразумение от 12.12.2013 г. между страните във връзка с изплащане на съответните задължения през периода 2009 г. - 2014 г.

С оглед обсъдената фактическа обстановка, въззивният съд намира следното:

Ищецът се легитимира като суперфициарен собственик на изградената от него жилищна сграда, ведно с намиращите се в нея процесни външно топлозахранване и съоръжения към него и абонатна станция по силата на изпълнението на сключения със собствениците на земята договор за учредяване на право на строеж, с изключение на запазените права на строеж за учредителите. Затова при трансформиране на суперфициарните права в такива за собственост, същите обхващат не само индивидуалните обекти, но и процесните топлопроводни съоръжения с абонатната станция, имаща характер на техническо съоръжение, поради което същите не са обща част по предназначение на възникналата етажна собственост, за разлика от помещението, в което са инсталирани.

В тази връзка, съобразно чл. 137, ал. 2 от ЗЕ, § 1, т. 1 от ДР на ЗЕ, абонатна станция е уредба, чрез която се осъществява подаване, измерване, преобразуване и регулиране на параметрите на топлинната енергия от топлопреносната мрежа към клиентите. Съгласно § 1, т. 3 от ДР към Наредба № 16-334 за топлоснабдяването от 2007 г., обща част е сградната инсталация, която представлява съвкупността от топлопроводи и съоръжения за разпределяне и доставяне на топлинна енергия от абонатната станция до имотите на потребителите, вкл. главните хоризонтални и вертикални разпределителни линии, т.е. само тръбната инсталация след абонатната станция е обща част на сградата. Нормата на чл. 140, ал. 3 от ЗЕ предвижда, че сградните инсталации за отопление и горещо водоснабдяване са обща етажна 4 собственост. Именно понеже общите части не могат да се делят - чл. 38, ал. 3 от ЗС, нито да са предмет на разпоредителни сделки, законодателят допуска възможността на чл. 137, ал. 3 и 138, ал. 1 ЗЕ, прехвърлянето на собствеността с писмен договор да се извършва спрямо спорните обекти. Съгласно чл. 137, ал. 1 ЗЕ при присъединяване на клиенти на топлинна енергия за битови нужди, присъединителният топлопровод, съоръженията към него и абонатната станция се изграждат от топлопреносното предприятие и са негова собственост, като ал. 3 вр. ал. 2, изр. 1 ЗЕ урежда случаи, когато при изграждане на същите съоръжения от клиенти след съгласуване с топлопреносното предприятие, собствеността да се прехвърля в срок до три години. Според ал. 2, изр. 2 при изградени съоръжения от клиенти топлопреносното предприятие заплаща цена за тяхното ползване.

В определение № 237 от 16.04.2019 г., т.д. №

1934/2018 г., ВКС, ІІ Т.О. е прието, че по въпросите, касаещи приложението на чл. 137, ал. 3 ЗЕ, законът ясно и недвусмислено изисква сключването на сделка за прехвърляне на собствеността, като условие за заплащане цената на съоръженията. До този момент клиентът, изградил съоръженията, има право да получава цената за тяхното ползване, съгласно чл. 137, ал. 2 ЗЕ, независимо от изтеклия срок по чл. 137, ал. 3 ЗЕ, като неспазването му влече единствено отговорност за вреди, но не и автоматично транслиране на правото на собственост в полза на топлопреносното предприятие.

Въззивният съд намира, че ищецът в съответствие е чл. 138, ал. 1 ЗЕ изпълнява задълженията си по предварителния договор за присъединяване, като изгражда топлопроводни съоръжения с абонатната станция, същите са въведени в експлоатация, предоставя на ответника достатъчно необходимите документи за собственост и строителни книжа, като отправя покана за окончателно изкупуване на изграденото. Ответникът като неизправна страна в правоотношението, не може да черпи права от това и неоснователно да отказва да изпълни задължението си за сключване на договора за продажба.

Основателен е искът по чл. 59, ал. 1 вр. чл. 137, ал. 3 ЗЕ за изплащане на обезщетение за ползване на съоръженията, изградени от потребителите.

Размерът на обезщетението в съдебно-техничесата експертиза възлиза на 26 538,85 лв. през периода 27.08.2019 г. – 26.08.2024 г. С оглед диспозитивното начало в гражданския процес, искът е изцяло доказан в предявения размер от 24 900 лв.

5

Крайните изводи на двете съдебни инстанции съвпадат.

Първоинстанционното решение на основание чл. 271, ал. 1, изр. 1, предл. 1 ГПК следва да се потвърди.

Пред настоящата инстанция въззиваемият реализира разноски за 2 600 лв., или 1 329,34 евро – платено в брой възнаграждение за един адвокат, които се дължат. Неснователно е възражението за тяхната прекомерност. Делото се отличава с известна фактическа и правна сложност на спора по смисъла на чл.

78, ал. 5 ГПК, поради което възнаграждението не следва да се намалява, като се има предвид, че е уговорено малко над минимума по чл. 7, ал. 2, т. 3 от Наредба № 1/2004 г., ВАР от 2 641 лв.

По изложените съображения, Софийският градски съд, ІV-А с-в РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 13541 от 10.07.2025 г., гр.д. № 50496/2024 г., СРС, 119 с-в.

ОСЪЖДА „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК 831609046, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Ястребец“ № 23 да заплати на „Текна Милениум-СК“ ЕООД, ЕИК 175137512, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Царибродска“ № 61, ет. 7, ап. 20 сумата 1 329,34 евро – разноски за въззивна инстанция.

Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от връчване препис на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6