Определение № 31113 от 26.08.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 31113 гр. София, 26.08.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 153 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и шести август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: СВЕТЛАНА Т. ПАНАЙОТОВА като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА Т. ПАНАЙОТОВА Гражданско дело № 20251110146104 по описа за 2025 година

Извършена е проверка по реда на чл. 140, ал. 1 ГПК.

Производството е образувано по депозира искова молба от „.” ЕАД срещу О. И. Ч., ЕГН **********, с която са предявени установителни искове по реда на чл. 422 ГПК с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за сумата 511,03 евро (999,49 лева), представляваща незаплатена цена на доставена от дружеството топлинна енергия до имот гр. С., за период от за период от 01.05.2021 г. до 30.04.2024 г., ведно със законна лихва от 29.11.2024 г. до изплащане на вземането, за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № . г. по описа на СРС, 153 състав.

Ищецът твърди да е налице облигационно отношение, възникнало с ответника, в качеството му на собственик на процесния имот, въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези Общи условия е доставил за процесния период на ответника топлинна енергия, като той не е престирал насрещно – не е заплатил дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за ., както и дължимата стойност на услугата „.“. Твърди, че съгласно общите условия купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в 45-дневен срок от изтичане на периода, за който се отнасят.

Посочва, че съгласно общите условия клиентите заплащат услугата „.“, извършвана от избрания от тях търговец на продавача на топлинна енергия. Сочи, че след издаването на заповед за изпълнение по ч. гр. д. . г. ответникът О. Ч. е заплатил в полза на топлофикационното дружество сумата в размер на 550 лева, като в платежния документ не било посочено кои задължения се погасяват. Допълва, че с оглед разпоредбата на чл. 76 ЗЗД, топлофикационното дружество е отнесло платената сума в погашение на сумата в размер на 28,06 лева – държавна такса, 191,04 лева – мораторна лихва върху главницата, законна лихва, начислена до датата на плащането в размер на 118,47 лева и част от главницата в размер на 212,43 лева. Предвид изложеното прендира установяване на непогасената част от 1 вземанията, за които е издадена заповед за изпълнение по ч. гр. д. № . г. по описа на СРС, 153 състав, както и разноските за производството.

В срока по чл. 131 от ГПК от името на ответника е депозиран отговор на исковата молба, с който предявените искове се оспорват като неоснователни. Поддържа, че представените от ищеца доказателства не установяват дължимостта на претендираните суми, а начисленията били извършени в нарушение на императивни правни норми, при липса на валидна методика и при незаконосъобразни предпоставки. Релевирано е възражение за изтекла погасителна давност. Оспорва още претенциите с доводи, че ищецът се позовавал на отменена подзаконова нормативна уредба – Наредба № . г., отменена на 12.03.2020 г., като поддържа, че искът следва да бъде доказан съобразно действащата след тази дата нормативна уредба. Ответникът оспорва начисляването на суми за „индивидуална консумация“ за периода от 01.05.2022 г. до 30.04.2024 г., както и начисленията за „сградна инсталация“, като твърди, че на 24.08.2022 г. всички отоплителни тела в имота били демонтирани, за което бил съставен протокол и ищецът бил уведомен чрез ССЕВ.

Поддържа, че след тази дата начисляването на индивидуална консумация било недопустимо и противоречало на чл. 155 ЗЕ, а последващите начисления представлявали неоснователно обогатяване по смисъла на чл. 55, ал. 1 ЗЗД. Позовава се и на практика на Съда на Европейския съюз и ., като сочи, че начисляванията при изключени отоплителни уреди противоречали на Директива ., както и че след решения на СЕС и . разпоредби от действащата методика били обявени за нищожни, поради което към момента на изготвяне на сметките липсвала валидна методика. Оспорва и наличието на валидно облигационно отношение между етажната собственост и „.“ ЕООД, като поддържа, че представените договори от 20.11.2001 г. не пораждат действие поради липса на валидно решение на общото събрание на етажната собственост, липса на необходимия кворум, липса на подписи на председател и протоколчик, както и поради липса на представителна власт на лицата, подписали договорите. Поддържа още, че договорите не били приведени в съответствие с изискванията на действащата нормативна уредба, поради което сумите за услугата „.“ и резултатите от отчетите на „.“ ЕООД следвало да бъдат изключени от иска. Излага твърдения, че е сезирал . със сигнал относно липсата на валиден договор за ., като мълчаливият отказ бил обжалван пред .. Ответникът поддържа още, че използваните уреди за . не подлежали на задължителен метрологичен контрол съгласно Закона за измерванията, поради което отчетите, изготвени въз основа на тях, били негодни като доказателство. В тази връзка се позовава на писма на ... Прави възражение за недопустимост на представените от ищеца незаверени фотокопия по реда на чл. 183, ал. 1 ГПК, като сочи, че не било посочено местонахождението на оригиналите. Оспорва и исканията на ищеца за допускане на експертизи и за привличане на „.“ ЕООД като трето лице-помагач, тъй като според него същите били неотносими предвид твърденията за нищожност на договора, невалидна методика, негодни измервателни средства и недопустими писмени доказателства. С оглед изложеното моли исковете да бъдат отхвърлени.

С отговора ответникът е предявил и насрещни искове срещу „.“ ЕАД с правно 2 основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД и чл. 86, ал.1 ЗЗД за сумата 281,21 евро (550 лева), представляваща недължимо платена сума по ч. гр. д. № . г. по описа на СРС, 153 състав, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 08.08.2025 г. до окончателното изплащане, и сума в размер на 10.28 евро (20.10 лева), представляваща мораторна лихва за периода от 08.08.2025г. до 28.11.2025г.

От страна на ответника Ч. по предявения насрещен иск се твърди в отговор на исковата молба и в допълнително депозирани уточнителни молби, че на 08.08.2025 г. е заплатил на ищеца сумата от 550 лева поради опасения от предприемане на незабавни изпълнителни действия, като счита плащането за недължимо, тъй като вземането било погасено по давност и недължимо и на останалите изложени в отговора основания. Сочи се в молба от 24.02.2026г, че сумата от 550 лева се формира като сбор от погасени по издадената заповед за изпълнение за държавна такса /28.06 лева/, юрисконсултско възнаграждение /50 лева/ и главница и лихви и услуга „.“ /471.94 лева/. Изтъква се, че тези суми представляват задължения за периода от 01.05.2021г до 30.04.2024г., като тези начислени до 29.11.2021г са погасени по давност, а тези след тази дата са недължими поради липса на реално потребление. Направено е искане в условията на евентуалност, в случая че съдът отхвърли иска по чл. 55 ЗЗД, да счете, че е направено възражение за прихващане на платената сума от 550 лева с евентуално приетите за дължими суми в полза на ищеца.

Претендира и присъждане на направените разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът по насрещния иск „.“ ЕАД е депозирал отговор, с който оспорва предявения насрещен иск като недопустим, евентуално – като неоснователен. Поддържа, че насрещният иск е процесуално недопустим, тъй като с него ответникът по първоначалния иск по същество целял да осуети последиците от предявения срещу него иск, без да въвежда нови фактически или правни основания. Излага доводи, че защитата на длъжника в заповедното производство следва да се реализира чрез възражения в рамките на исковия процес, а не чрез самостоятелен насрещен осъдителен иск. Сочи, че двете искания били в обратен смисъл, като при уважаване на насрещния иск и отхвърляне на първоначалния иск щели да се породят едни и същи правни последици между страните.

Позовава се на съдебна практика на ВКС, според която извън уредените в заповедното производство способи за защита длъжникът не разполагал с право на друг иск за защита.

Ищецът по насрещния иск излага, че процесното вземане не е погасено по давност и е било дължимо към момента на извършеното плащане. Поддържа, че с извършеното плащане в размер на 281,21 евро (550 лева) ответникът е признал задължението си и същото е било погасено чрез изпълнение съобразно чл. 63 и сл. ЗЗД. Твърди, че доколкото в платежния документ не било посочено кои задължения се погасяват, сумата била разпределена по реда на чл. 76 ЗЗД – за разноски, законна и мораторна лихва и част от главницата. Сочи, че след плащането дружеството е предявило иск единствено за непогасената част от вземането – сумата 511,03 евро (999,49 лева), представляваща остатък от главницата за топлинна енергия за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2024 г. Поддържа, че прихващане и връщане на платено може да се извърши само между действително съществуващи, насрещни, ликвидни и 3 изискуеми вземания, като в случая платеното задължение е престанало да съществува чрез изпълнение и не може да бъде предмет на „прихващане“. Позовава се на практика на ВКС относно характера на възражението за погасителна давност като правоизключващо възражение, което не води до погасяване на самото материално право, а единствено до невъзможност то да бъде удовлетворено по принудителен ред. Излага доводи, че материалното право продължава да съществува и след изтичането на давностния срок, поради което платеното не представлява недължимо платено. В отговора се сочи още, че облигационното отношение между страните е възникнало въз основа на Общите условия на „.“ ЕАД, одобрени по реда на Закона за енергетиката, като ответникът не е упражнил правото си на възражение срещу тях. Поддържа се, че съгласно приложимите Общи условия купувачите на топлинна енергия са длъжни да заплащат дължимите месечни суми в установените срокове, а при неплащане изпадат в забава по смисъла на чл. 86, ал. 1 ЗЗД. По отношение на възраженията, свързани с методиката за ., ищецът по насрещния иск поддържа, че евентуалната отмяна на разпоредби от подзаконов нормативен акт няма обратно действие и не засяга възникналите и уредени при действието му правоотношения.

Сочи, че към процесния период действащата нормативна уредба е пораждала валидни правни последици и начисленията са извършени съобразно нея. При условията на евентуалност моли, ако съдът приеме насрещния иск за допустим, същият да бъде отхвърлен като изцяло неоснователен и недоказан.

По искането на ответника за спиране на производството на основание чл. 229, ал.1, т.

4 ГПК.

В молба от 15.12.2025г и в молба от 19.01.2026г от името на ответника е направено искане за спиране на производството по настоящото дело, тъй като пред . е висящо административно дело № .г. Сочи се, че решението по цитираното дело на . има праюдициално значение за настоящото производство . Това искане се поддържа и в последващи подадени от ответника множество молби.

За да се произнесе по така направеното искане настоящият съдебен състав се запозна с представеното от ответника определение № 40458/03.12.2025г по адм.д.№ .г по описа на АССГ, III отделение 61 състав, с което е оставена без разглеждане жалбата на ответника О.

И. Ч. срещу мълчалив отказ на . да се произнесе по сигнал с вх.№ ./12.9.2025г относно нарушения на ЗЕ и на Наредба № . за топлоснабдяването.

Видно от изложеното в определението на . в случая се касае за подаден от ответника по настоящото дело сигнал до ., в който се е твърдяло, че считано от 01.05.2022г „.“ ЕАД и „.“ ЕООД извършват незаконосъобразни действие по измерване, отчитане и . на топлинна енергия в етажната собственост на адрес гр. С., поради което е отправено искане да бъдат предприети от министъра действия съобразно правомощията му по чл. 4, ал. 2 ЗЕ и чл. 79 от Наредба № . за топлоснабдяването. Цитираните норми касаят осъществяване на контрол върху спазване на разпоредбите по Наредба № . за топлоснабдяването, като изпълнението на сочените правомощия биха имали действия за напред, поради което съдът намира, че дори и изходът на спора по адм.д.№ .г по описа на АССГ, III отделение 61 състав, да бъде в полза 4 на ответника Ч., то евентуално предприетите действия от . не биха засегнали исковия период, а ще имат значение занапред. Ето защо настоящият съдебен състав приема, че изхода по соченото от ответника административно дело не се явява преюдициално по отношение на предявените искове в настоящото производството, които касаят минал период. Предвид това искането за спиране следва да бъде оставено без уважение.