Решение № 3868 от 28.11.2023, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 3868 гр. Варна, 28.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 51 СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Елена Ив. Стоилова при участието на секретаря Димитричка Ст. Илиева като разгледа докладваното от Елена Ив. Стоилова Гражданско дело № 20223110105714 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 422 и чл. 415 вр. глава „Тринадесета” от ГПК.

Делото е образувано въз основа на искова молба подадена от „***“ АД, с ЕИК *** със седалище и адрес на управление гр.*** срещу “***” АД, вписано в ТР при АВп, с ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: гр.

***

Съдът е сезиран с предявен по реда на чл. 415, ал. 1 ГПК от „***“ АД срещу „*** АД положителен установителен иск с правно основание чл. 55, ал.

1, предл. първо ЗЗД във вр. чл. 99 ЗЗД за приемане за установено в отношенията между страните, че в полза на ищеца съществува вземане срещу ответника за сумата от 201,43 лв., представляваща заплатена без основание на 22.01.2022 г. главница по издадена от „***” АД фактура № *** г. за авансово плащане за месец 01.2022 г. - 50 % от стойността на потребената ел. енергия за м.12.2021 г. за обект на потребление с клиентски № ***, находящ се в гр.

***, с титуляр на партидата В. Б.Н., което вземане е прехвърлено от абоната на заявителя „***“ АД с договор за цесия от 23.01.2022 г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 1

07.02.2022 г., до окончателното изплащане на задължението, за което вземане е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 1430/2022 г. по описа на ВРС.

По твърдения в исковата молба, по силата на договор за цесия от 23.01.2022 г. цедентът В. Б. Н. е прехвърлил в полза на ищеца – цесионер, вземането му към ответника за заплатена без основание на 22.01.2022 г. сума в размер на 201,43 лв., представляваща главница по издадена от „***” АД фактура № *** г. за авансово плащане за месец 01.2022 г. - 50 % от стойността на потребената ел. енергия за м.12.2021 г. за обект на потребление с клиентски № *** находящ се в гр. ***

Ищецът поддържа, че платената сума по фактурата е била недължима, тъй като В. Н. е битов абонат, респ. не дължи авансово плащане, дължимо от небитови клиенти при определени условия, и освен това не е имала сключен договор за доставка на ел.енергия с ответника, като доставчик последна инстанция. Счита, че в случая е неприложима разпоредбата на чл.27, ал. 2 от ОУ на „***“ АД за издължаване на ползваните количества ел.енергия за стопански нужди чрез две междинни плащания и едно окончателно при консумация над 360 лв. месечно. Позовава се на обстоятелството, че ел.енергията е ползвана за битови нужди, както и на това, че сумата не надвишава 360 лв., респ. е платима еднократно, дори от небитовите клиенти, при условията на чл. 27, ал. 1 от ОУ.

Изтъква, че ответникът едностранно е започнал да третира цедента като небитов абонат без да са били налице условията за това и без каквото и да било предизвестие.

Оспорва също стойността на фактурираното вземане като неправилно изчислена. Сочи, че се е снабдил със заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК срещу ответника, срещу която ответникът е възразил.

По изложените съображения по същество моли за уважаване на предявения установителен иск и претендира разноски по заповедното и исково производство.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът депозира отговор на исковата молба, в който изразява становище за недопустимост на иска, тъй като не е уведомен от цедента за извършената цесия преди получаване на заповедта по 2 чл. 410 ГПК. Оспорва договора за цесия като антидатиран, съставен за целите на заповедното производство и във връзка с дадените на заявителя указания по отстраняване нередовностите на подаденото заявление.

Оспорва иска и като неоснователен. Не оспорва, че в базата данни за дружеството е разкрита партида с клиентски № ***за обект на потребление, представляващ офис-магазин, находящ се в гр. ***, с титуляр на партидата В.Б. Н., че за този обект е издадена фактура № ***г. на стойност 201,43 лв., представляваща авансова вноска за м.01.2022 г., както и че фактурата е платена изцяло на 22.01.2022 г. Твърди, че обектът се е снабдявал от него, в качеството му на доставчик от последна инстанция, доколкото абонатът В.

Б.не е имала сключен договор за избор на доставчик, както и че обектът е прехвърлен към доставчик от последна инстанция на 01.07.2021 г.

Твърди, че В.Б. Н.е била негов клиент от 10.07.2011г., когато процесният обект на потребление е причислен към кл. №*** и заведен като имот със стопанско предназначение. Излага, че на основание пар. 15, ал. 5, изр. 2 от ПЗР към ЗИД на ЗЕ от 01.07.2021 г. клиентите, които не са избрали доставчик, се снабдяват с ел.енергия при условията на чл. 95а ЗЕ, а именно: от доставчик последна инстанция. Сочи, че абонатът не е избрал доставчик за периода след посочената дата, поради което той е започнал да захранва обекта по силата на закона. Оспорва обстоятелството В. Н. да е била битов абонат в процесния период.

Твърди, че тя е подала заявление за връщане на обекта на битовия регулиран пазар едва на 18.03.2022 г. и съобразно чл. 103, ал. 3 от ЗЕ снабдяването на обекта от него като краен снабдител е реализирано от 01.05.2022 г., като с абоната е сключен договор № *** г. за доставка на ел.енергия от доставчик от последна инстанция. Поддържа, че в случая е неприложима клаузата на чл. 27 от ОУ, на която се позовава ищецът. Твърди, че през процесния период абонатът е фактуриран по реда на Глава IV, Раздел I от ОУ, а именно: чл. 12 и сл. от типовия договор с „***“ АД, в качеството му на доставчик от последна инстанция. Твърди, че процесната фактура № *** г. на стойност 201,43 лв. е издадена на основание чл. 12, ал. 2 от ОУ – като междинно плащане за м. 01.2022 г. в размер на 50 % от стойността на предходната фактура № *** г. на стойност 402,85 лв. за консумираната ел.енергия през м.12.2021 г. Твърди, че окончателното плащане за м.01.2022 г.

3 е определено с издадено дебитно известие № ***в размер на сумата от 261,37 лв., формирана като разлика между всички задължения за периода от 385,67 лв. без ДДС (вкл. ел.енергия, задължения към обществото, акциз и мрежови услуги) и фактурираното междинно плащане от 167,86 лв. без ДДС.

С тези аргументи по същество моли за отхвърляне на иска и претендира разноски, вкл. юрисконсултско възнаграждение. Прави и възражение по чл.78, ал. 5 ГПК за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ищеца.

В проведените открити съдебни заседания, представител на ищеца поддържа исковата молба и моли за уважаване на предявения иск и за присъждане на съдебно-деловодни разноски. Ответникът чрез процесуалния си представител моли за отхвърляне на предявения иск въз основа на аргументите изложени в отговора на исковата молба.

Съдът, след като прецени събраните в процеса доказателства, поотделно и в съвкупност, прие за установено от фактическа страна, следното:

От фактура № *** от 14.01.2022 г.; Договор за цесия от 23.01.2022 г.; разписка № *** от 22.01.2022 г. от Изипей за заплатена сума от 201,43 лв.

Заявление № *** от 13.03.2022 г. от В. Б. Н. за продажба на електрическа енергия от „***“ АД; Договор за доставка на електрическа енергия от доставчик от последна инстанция от 18.03.2022 г., Приложение № 1 – списък на обектите на В. Б. Н. за които ще се доставя електрическа енергия; Писмо изх. № *** г. от „***“ АД, Връзки с клиенти; Общи условия на договорите за продажба на електрическа енергия на „***“

АД; Решение № ОУ061/07.11.2007 г. на ДКЕВР; публикации на ОУДПЕЕ. Декларация вх. № *** от 18.03.2022 г. от В.Ж.за предназначението на използваната електрическа енергия в обект с абонатен № *** се установява, че ответното дружество доставя електроенергия до обект на потребление, представляващ офисмагазин, находящ се в гр. ***, с титуляр на партидата В. Б.Н.. За този обект е издадена фактура № *** г. на стойност 201,43 лв., представляваща авансова вноска за м.01.2022 г., 50% от стойността за м.12.2021г.. От сумата 201,43 лева, сума в размер на 167,86 лева е данъчната основа и 33,57 лева в ДДС.

Сумата по фактурата е платена изцяло на 22.01.2022 г.

От извлечение за фактури и плащания към 23.08.2022 г. за кл. № *** 4 справка за потреблението през последните 12/24/36 м. към 23.08.2022 г. за кл.

№ ***; извлечение от сметка *** към 24.08.2022 г. се установява, че сумата от 201,43 лева по процесната фактура е заплатена.

С фактура № *** от 14.01.2022 г. и Приложение А към нея на процесния обект на потребление е начислена разходвана електроенергия за м.12.2021г. в размер на 402,85 лева с ДДС, от които 295,52 лева - ел.енергия, 4,42 лева – задължения към обществото, 1,23 лева – акциз по ЗАДС, 35,54 лева – мрежова услуга, 67,14 лева – ДДС.

От фактура № *** от 16.08.2021 г. и Приложение А към нея; фактура № *** от 15.09.2021 г. и Приложение А към нея; фактура № *** от 14.10.2021 г и Приложение А към нея; фактура № *** от 14.11.2021 г и Приложение А към нея; фактура № *** от 13.12.2021 г. и Приложение А към нея; фактура № *** от 14.01.2022 г. и Приложение А към нея; фактура № *** от 14.01.2022 г.; фактура № ***5 от 14.02.2022 г. и Приложение А към нея; фактура № *** от 14.02.2022 г. и дебитно известие № *** от 14.03.2022 г.; фактура № *** от 14.03.2022 г. и дебитно известие № *** от 14.04.2022 г.. фактура № *** от 14.04.2022 г. и дебитно известие № *** от 13.05.2022 г.; известие за обезщетение за забава от 09.11.2021 г.; известие за обезщетение за забава от 11.07.2022 г. се установява, че за периода м.06.2021г. – м.04.2022г. в процесния обект на потребления отчетената електроенергия е била калкулирана по цени за потребител на ел.енергия за стопански нужди. През периода м.11.2021г. – м.04.2022г. за процесния обект на потребление са отчислени компенсациите давани по одобрената от МС „Програма за компенсиране разходите на небитови крайни клиенти на електрическа енергия“.

В. Б. и ответника са обвързани по време на издаване на процесната фактура № ***г. от Общи условия на договорите за продажба на електрическа енергия на „*** АД, одобрени с Решение № ОУ-061/07.11.2007 г. на ДКЕВР и публикувани в сайта на дружеството. Според Чл.4, ал.1 от ОУ „Потребител на електрическа енергия за битови нужди е физическо лице собственик или ползвател на имот, присъединен към електроразпределителната мрежа на „***” АД, което ползва електрическа енергия за домакинството си, и е снабдявано и закупува същата от „***” АД.

Поред чл.4, ал.2 от ОУ „Потребител на електрическа енергия за стопански 5 нужди е физическо или юридическо лице, присъединено към електроразпределителната мрежа на Общи условия на договорите за продажба на електрическа енергия на „***” АД, „***” АД и което купува електрическа енергия за стопански нужди, включително и лица на издръжка на държавния или общинския бюджет.“

Според чл.18, т.6 от ОУ “издаваните от „***” АД фактури съдържат конкретни данни за консумацията на електрическа енергия, дължимия данък върху добавената стойност (ДДС) и разбивка на цената по компоненти, ако такива са утвърдени. Образец на фактура се публикува в интернет страницата на „***” АД, в центровете за обслужване на клиенти и в касите за заплащане на електрическа енергия. Kвитанцията за платена в брой сума съдържа информация за клиента, платената сума, следващия срок на плащане и датата на прекъсване при неплащане.“

Според чл.27, ал.1 от ОУ „При консумация под 360 лв. месечно потребителят заплаща използваните количества електрическа енергия веднъж месечно в срока, указан във фактурата. Според чл.27, ал.2 от ОУ „При консумация над 360 лв. месечно потребителите на електрическа енергия за стопански нужди заплащат използваните количества електрическата енергия както следва: 1. първо междинно плащане – до 13-то (тринадесето) число на текущия месец в размер на 50% (петдесет процента) от стойността на използваните през предходния отчетен период количества електрическа енергия; 2. второ междинно плащане – до 21-то (двадесет и първо) число на текущия месец в размер на 25% (двадесет и пет процента) от стойността на използваните през предходния отчетен период количества електрическа енергия; 3. окончателно плащане – до 8-мо (осмо) число на месеца, следващ отчетния период, на база на отчетените по график количества активна и реактивна електрическа енергия.“