Решение № 429 от 22.07.2026, Районен съд - Враца

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 429 гр. Враца, 22.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВРАЦА, VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Магдалена Б. Младенова-Стоева при участието на секретаря Нина К. Луканова като разгледа докладваното от Магдалена Б. Младенова-Стоева Гражданско дело № 20251420101695 по описа за 2025 година

Производството е образувано по постъпила искова молба от „Енерго-Про Продажби” АД, ЕИК: 103533691, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, Варна Тауърс – Г, бул.

„Владислав Варненчик“ № 258, против К. Г. А., ЕГН: **********, с постоянен и настоящ адрес: ********, и А. Д. А., ЕГН: **********, с постоянен и настоящ адрес: ********.

Ищецът „Енерго-Про Продажби” АД е подал заявление по чл. 410 ГПК, с което е поискано да бъде издадена заповед за изпълнение против ответниците за сумата от 853,30 лв., представляваща неплатени мрежови услуги по фактури, издадени за периода от 25.08.2021 г. до 12.09.2024 г. за обект с адрес: ******, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното й изплащане, за сумата 110,57 лв. – мораторна лихва за периода от 02.09.2021 г. до 16.01.2025 г., за сумата 25,00 лв. – държавна такса и за сумата 50,00 лв. – юрисконсултско възнаграждение. Посочено е в заявлението, че вземанията се претендират разделно от двамата длъжници по 1/2 за всекиго от тях.

По заявлението е образувано ч.гр.д. 493/2025 г. по описа на Районен съд – Враца. За сумите, претендирани със заявлението, е издадена Заповед № 316 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК на 13.02.2025 г. Заповедта за изпълнение е връчена на длъжниците, като в законоустановения срок от тях са подадени възражения срещу нея. След указание до ищеца последният е предявил иск за установяване на вземанията, предмет на издадената заповед за изпълнение.

В исковата молба се твърди, че ответниците дължат на ищцовото дружество суми за незаплатена цена на мрежова услуга за достъп до разпределителната мрежа на база предоставена мощност за обект на потребление, тяхна собственост – Самостоятелен обект в сграда, площ по документ – 52.000 кв.м., обект № 2 в ПИ сграда №7 в ПИ с идентификатор №*****, ********, с кадастрален идентификатор №*****.****, с абонатен номер № ********* и клиентски номер № *********.

Поддържа се, че към датата на съставяне на процесните фактури / ФП***/25.08.2021 г.; ФП***/13.12.2023 г.; ФП***/12.01.2024 г.;

1

ФП***/14.02.2024 г.; ФП***/13.03.2024 г.; ФП***/15.04.2024 г.;

ФП***/15.05.2024 г.; ФП***/14.06.2024 г.; ФП***/15.07.2024 г.;

ФП***/13.08.2024 г.; ФП***/25.09.2024 г./ титуляр на партидата в системата дружеството е бил единствено К. Г. А., но след извършена справка № 39200/13.01.2025 г. в Агенция но вписванията се установило, че собственици на процесния обект на потребление за периода от 25.08.2021 до 12.09.2024 г. са и двамата ответници. Сочи се, че провоотношението е възникнало на основание Закона за енергетиката, а законът го обвързва с титулярството на вещното право на собственост, респ. на ограниченото вещно право на ползване, когато за електроснабдяване имот няма сключен договор между крайния снабдител и ползвателя на договорно основание за доставка на електроенергия в същия имот. Твърди се, че задължено към доставчика лице се явява собственикът на вещта към момента на потреблението, поради което и претендираните суми са дължими от собственика на имота, както и че между страните в настоящото производство съществува облигационно правоотношение по продажба на ел. енергия.

Посочва се, че за да бъде доставяна ел. енергия до обектите на потребителя, същият е присъединен към електроразпределителната мрежа на „Електроразпределение Север” АД.

Съгласно чл. 29 от Правилата за търговия с електрическа енергия, клиентите, присъединени към електроразпределителната мрежа, заплащали на „Енерго-Про Продажби” АД освен цена за потребена ел. енергия, така и цени за мрежови услуги измежду които и достъп и пренос на ел. енергия по електроразпределителната мрежа. Поради горното, ищецът, а не електроразпределителното предприятие, фактурирал за периода на потребление освен количеството потребена ел. енергия в обекта, така и суми, дължими за услугата достъп до разпределителната мрежа при резервирана мощност.

Поддържа се, че ответниците имат качеството „небитов клиент “ по смисъла § 1 т. 33а от ПЗР към ЗЕ, съгласно който това е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или нара за отопление, климатизация, горещо водоснабдяване и технологични нужди или природен газ за небитови нужди. Сочи се, че процесният обект е заведен в база данни на дружеството като стопански, като след като обектът се ползва за небитови нужди, то и ответниците се явяват небитов клиент по смисъла на Закона за енергетиката.

Излагат се съображения, че между „Енерго Про Продажби“ АД и ответниците съществува валидно облигационно правоотношение, по силата на което клиентът е потребител на доставяна от ищцовото дружество електрическа енергия в качеството му на доставчик от последна инстанция (ДПИ). Съгласно чл.104 от ПТЕЕ, доставчикът от последна инстанция е лице, на което е издадена лицензия съгласно Закона за енергетиката и което доставя електрическа енергия в случаите, когато основният доставчик по силата на договор за покупко-продажба или на договор за комбинирани услуги не е в състояние да продължи да извършва доставка поради обявяване в несъстоятелност, ликвидация, отнемане на лицензия или всякакво друго събитие, довело до временно или трайно преустановяване на доставката на електрическа енергия, както и на крайни клиенти, които не могат да бъдат клиенти на крайния снабдител до избора на друг доставчик. ДПИ била нормативно предвидена фигура, която обезпечавала непрекъснатост на снабдяването на потребителите с електрическа енергия за периода, през който клиентите са останали без постоянен доставчик – от свободния пазар или от регулирания пазар – за тези, които нормативно могат да бъдат снабдявани по регулирани цени. Предмет на отношението по доставка на електрическа енергия от ДПИ включвал освен доставка на ел. енергия, отговорност за балансиране на клиента; отношенията, свързани с фактурирането и заплащането на дължимите от клиента суми за мрежови услуги в съответствие с ПТЕЕ, за надбавките върху стойността на активната електрическа енергия в зависимост от използваната /отдаваната реактивна електрическа енергия, определена съгласно Наредба № 1 за регулиране на цените на електрическата енергия, за балансиране на електроенергийната система за разпределение в 2 съответствие с чл. 56а от ПТЕЕ и цена задължения към обществото.

Навеждат се доводи, че за посочения период ищцовото дружество доставя електрическа енергия в качеството си на доставчик от последна инстанция като съществуващото правоотношение между страните е регулирано от разпоредбите на § 15 на ПЗР на ЗИД на ЗЕ (ДВ, бр. 57 от 2020 г., в сила от 26.06.2020г.). Считано от 01.10.2020 г. с последното изменение на чл. 94а от ЗЕ от кръга клиенти на крайния снабдител отпаднали всички небитови клиенти, независимо от нивото на напрежение, на което са присъединени.

Това правело невъзможно оставането на процесния стопански обект на регулирания пазар – той не можел да бъде снабдяван от крайния снабдител по неговите общи условия, което ех lege водело до прекратяване на договора за доставка на електрическа енергия при общи условия от крайния снабдител. Съгласно чл. 95а на Закон за енергетиката, доставчикът от последна инстанция осигурявал снабдяването с електрическа енергия на крайни клиенти, които не можели да бъдат клиенти на крайния снабдител по чл. 94а, ал. 1 до избора на друг доставчик или когато избраният доставчик не извършвал доставка по независещи от крайния клиент причини. За клиентите, които след 01.10.2020 г. не могли да бъдат снабдявани от крайния снабдител с нарочна разпоредба в ПЗР на ЗИД на ЗЕ (ДВ, бр. 57 от 2020 г„ в сила от 26.06.2020 г.) - § 15, ал.2, било предвидено в случай че до 30 септември 2020 г. включително, клиент по ал. 1, който не е сключил договор с търговец на електрическа енергия по свободно договорени цени, доставката на електрическа енергия ще се извършва от досегашния му доставчик, но в качеството му на титуляр на лицензия по чл. 39, ал. 1, т. 5 ЗЕ. (т.е. лицензия за търговия с електрическа енергия). Доставчикът по ал. 2 (крайният снабдител, но при условията на лицензията си за търговия, а не за обществено снабдяване и не по регулираните от КЕВР цени за доставка на енергия ниско напрежение) сключвал типов договор с клиентите, които до 30 септември 2020 г. включително не са сключили договор с търговец на електрическа енергия. Този типов договор обаче бил със с нормативно определен срок от 1 октомври 2020 г. до 30 юни 2021 г. (§ 15, ал. 3, ПЗР на ЗИД на ЗЕ).

Съгласно § 15, ал. 5, считано от 01.07.2021 г. небитовите клиенти на енергийните дружества в България следвало да преминат на свободния пазар на електроенергия, като изберат доставчик. Смяната на доставчика се извършвала при условията на чл. 95 от ЗЕ, като клиентът не дължал неустойка и смяната не била съпроводена с допълнителни задължения за него. В последното изречение на ал. 5 изрично било регламентирано правното положение, че клиентите, които не са избрали доставчик на свободен пазар, от 01.07.2021 г. преминават служебно на доставчик от последна инстанция (ДПИ).

Поддържа се, че основанията за дължимост на мрежови услуги, цена задължения към обществото и акциз от крайни клиенти са нормативно въведени, а доставчикът на електрическа енергия е нормативно овластен да ги събира от крайните си клиенти. Съгласно чл. 29(1) от ПТЕЕ (Изм. ДВ-бр. 39 от 2014 г., изм. – ДВ, бр. 90, от 2015 г., в сила от

20.11.2015 г., изм. – ДВ, бр. 40 от 2020 г., в сила от 05.05.2020 г.) мрежовите услуги се заплащат от клиенти и производители върху фактурираните количества активна електрическа енергия, в съответствие със средствата за търговско измерване и/или предоставена мощност в местата на измерване, определени в съответствие с правилата по чл. 83, ал. 1, т. 6 от Закона за енергетиката и договорите по чл. 11, т. 1, 2 и 3 по утвърдените от комисията цени. Клиенти, в това число и производители в режим на потребление, присъединени към електроразпределителната мрежа, дължали утвърдени от комисията цени за достъп до електропреносната мрежа, за пренос по електрбпреносната мрежа, за достъп и пренос по електроразпределителната мрежа, други мрежови услуги за съответния ценови период които заплащат на оператора на електроразпределителната мрежа и/или на крайния снабдител и/или на доставчика от последна инстанция. На основание чл. 28, ал. 2 от ПТЕЕ, крайният снабдител/доставчикът от последна инстанция събирал и заплащал на оператора на електроразпределителна мрежа суми за пренос, достъп, други мрежови услуги за съответния ценови период за цялото фактурирано от крайния снабдител/доставчика от 3 последна инстанция количество електрическа енергия. Като краен клиент ответниците също така дължали цена задължения към обществото - чл. 30, ал. 1, т. 17 от Закон за енергетиката, които се събирали от доставчика от последна инстанция и се внасяли във Фонд енергийна сигурност - чл. 36ж от ЗЕ. Съгласно чл. 2, т. 3 от Закон за акцизите и данъчните складове, на облагане с акциз подлежали енергийните продукти и електрическата енергия, а дружествата, които извършвали продажба на електрическа енергия на потребители на електрическа енергия за битови и стопански нужди по смисъла на Закона за енергетиката, начислявали акциз (чл. 20, ал. 2, т. 17 от ЗАДС). Цената, по която продавал доставчикът от последна инстанция (ДПИ), се определяла по Методика за определяне на цените на електрическата енергия на доставчика от последна инстанция, приета от КЕВР. ПТЕЕ (в редакцията си към процесния период) съдържали раздел „Правила за снабдяване от краен снабдител и доставчик от последна инстанция“ с единствен чл. 104, като в ал. 4 било посочено, че цената, по която ДПИ продава електрическа енергия на крайния клиент, се определяла съгласно приета от КЕВР "Методика за определяне на цените на електрическата енергия, доставяна от доставчик от последна инстанция". Комисията за енергийно и водно регулиране осъществявала контрол по прилагането на Методиката. С Методиката се регламентирал начинът за определяне на цените, по които доставчиците от последна инстанция продавали електрическа енергия на крайни клиенти, които не можели да бъдат клиенти на крайния снабдител по чл. 94а, ал. 1 от Закона за енергетиката, включително на крайни клиенти, снабдявани на територия, за която е издадена лицензия за дейността разпределение на електрическа енергия в затворена електроразпределителна мрежа и чиято територия е изключена от територията на този краен снабдител до избора на друг доставчик или избраният доставчик не извършва доставка по независещи от крайния клиент причини.