Решение № 422 от 10.08.2026, Окръжен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 422 гр. Велико Търново, 10.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седми юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ивелина Солакова

Членове:

Радка Цариградска

Силвия Пантелеева при участието на секретаря Силвия М. Тодорова като разгледа докладваното от Силвия Пантелеева Въззивно гражданско дело № 20264100500384 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Производството по делото е образувано въз основа подадена от М. М. въззивна жалба против Решение № 210/16.02.2026 г. по гр.д. № 1108/2025 г. по описа на Районен съд – Велико Търново. С обжалваното решение е прието за установено, че М. М. дължи на „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД, ЕИК 831609046 сумата от 2 384,54 лева /в равностойност от 1219.20 евро/ главница за доставена, но неизплатена енергия и дялово разпределение за топлоснабден имот, находящ се в гр. София, 1373, обл. София, общ. ***, ж.к.

„***“, бл. ***, инсталация 4000222407/аб.№***, за периода от 05.2022 г. до 04.2024 г., ведно със законната лихва върху главницата от подаване на заявлението – 18.12.2024 г. до изплащане на вземането, сумата от 206,59 лева /в равностойност на 105.63 евро/ – лихва за периода 15.09.2023 г. до 06.12.2024 г., сумата от 84,28 лева /в равностойност от 43.09 евро/ – главница за дялово разпределение за периода от 05.2022 г. до 04.2024 г., ведно със законната лихва 1 върху главницата от подаване на заявлението – 18.12.2024 г. до изплащане на вземането, за които суми е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 388/2025 г. на ВТРС, като е отхвърлен предявеният иск за сумата от 15,72 лева, или 8.04 евро – лихва за периода 16.07.2022 г. до 06.12.2024 г. върху главницата 84.28 лв. М. М. е осъден да заплати на „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД, ЕИК:831609046 сумата от 482.81 евро, представляваща направените разноски в исковото производство, както и сумата 52.55 евро разноски по ч.гр.д. № 388/2025 г. на ВТРС.

В жалбата се навеждат оплаквания за неправилност, незаконосъобразност и необоснованост на съдебното решение. Посочва, че в решението не са обсъдени направените в хода на първоинстанционното производство доказателствени искания, което съставлява съществено процесуално нарушение. Счита, че неправилно съдът е кредитирал заключенията по приетите експертизи, макар същите да не са отговорили на всички въпроси и да са изготвени при погрешна методология и липса на първични данни и измервания. Оспорва изводите на първоинстанционния съд, че решението на СЕС от 23.10.2025 г. не се прилага, защото действа занапред, като излага доводи в тази насока. Посочва, че решението е необосновано по отношение на това, че дължимостта на претендираните суми произлиза единствено от качеството собственик на процесния имот, съответно потребител на услуга. Излага подробно становище по постановеното решение, като посочва, че третото лице помагач не е участвало активно в производството и съдът не е обсъдил доводите на ответника. Посочва, че е оспорил протокол № 168/23.08.2011 г. между съсобствениците в етажната собственост на адрес ж.к. „***“, бул. „***“, бл. ***, по реда на чл. 193 ГПК, като съдът не се е произнесъл по направеното искане. Счита, че не е обвързан от договор от 09.06.2020 г., при общи условия за извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия по чл. 139в ЗЕ, сключен между „Топлофикация София“ ЕАД и „Б.“ ООД. Посочва, че по делото не са представени доказателства за сключен писмен договор между етажната собственост и доставчика, нито доказателства за изрично приемане на общите условия от етажната собственост, поради което и същите не го обвързват.

Заема становище за необоснованост на заключението по приетата ССчЕ, тъй като същата е изготвена въз основа данни, предоставени от ищеца. Позовава се на практика, постановена от Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ), 2 касаеща изискванията за предвидимост, пропорционалност и защита на длъжника при определяне на финансови задължения при начисляване на лихви, която счита, че не е съобразена от първоинстанционния съд. Посочва, че е отправил към вещото лице въпроси, свързани с възможни пороци в отчетността и методиката на изчисление, които не са били предмет на експертизата, като неправилно не е допусната допълнителна такава. Излага доводи, че чл. 150, ал. 1 ЗЕ следва да се тълкува във връзка с чл. 149, ал. 1 ЗЕ, който предвижда сключване на писмен договор при общи условия, както и с чл. 16 ЗЗД, изискващ изрично приемане на общите условия. Посочва, че публикуването на общи условия и изтичането на 30-дневен срок не е достатъчно основание за възникване на облигационно задължение спрямо конкретно лице без доказано съгласие. Позовава се на Тълкувателно решение № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС, като счита, че качеството собственик на недвижим имот не води до възникване на договорни отношения с ищеца, а от там и на потребител, като излага подробни аргументи в тази насока. Оспорва изводите на първоинстанционния съд, че съгласието за доставката и нежеланието за преустановяването по реда на чл. 153, ал. 2 ЗЕ съставлява „искане“ на услугата по смисъла на чл. 62, ал. 1 ЗЗП, като счита, че такива твърдения от ищеца не са били наведени. Оспорва заключението по СТЕ, като счита, че съдът не е обсъдил изложените в тази насока възражения. Посочва, че не е съобразена практика на СЕС, относима към процесния случай. Заема становище, че в исковата молба не се съдържа детайлна претенция за лихви върху всяко отделно месечно прогнозно задължение, а съдът не е направил разграничение между авансови и окончателно определени задължения. Моли решението да бъде отменено, а делото върнато за ново разглеждане поради допуснати съществени процесуални нарушения и неоснователност на предявените искове.

В срока по чл. 263, ал. 1, изр. 1 ГПК ответната страна по жалбата е депозирала отговор, с който оспорва същата като неоснователна и недоказана.

Посочва, че първоинстанционният съд подробно и съобразно константната съдебна практика е взел мотивирано и обосновано решение. Моли решението да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно. Претендира направените по делото разноски.

Великотърновският окръжен съд, в качеството си на въззивна инстанция, като съобрази наведените в жалбата оплаквания, доводите на страните и като 3 прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК от легитимирана страна, с правен интерес да обжалва постановения първоинстанционен съдебен акт, поради което е процесуално допустима и следва да се разгледа по същество.

В изпълнение на задълженията си по чл. 269 ГПК въззивният съд следва служебно да провери валидността на обжалваното решение и допустимостта му в обжалваната част. В изпълнение на тази проверка съдът намира, че съдебният акт не страда от пороци, водещи до неговата нищожност – постановен е от законен състав, в пределите на правораздавателната власт на съда, изготвен е в писмена форма, подписан е и е разбираем. Не са налице и процесуални нарушения, обуславящи неговата недопустимост.

При проверка за правилността на решението по реда на чл. 269, изр. 2 ГПК в предметните предели, очертани с въззивната жалба, въззивният съд приема следното:

Първоинстанционното производство е образувано по предявен от „Топлофикация София“ ЕАД против М. Д. М. иск с правно основание чл. 415 ГПК, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.86 ЗЗД, вр. с чл.153 ЗЕ. Ищеца твърди, че ответникът има качеството потребител на топлинна енергия, съгласно Закона за енергетиката. Посочва, че ответникът бил клиент на ТЕ по смисъла на чл.

153, ал. 1 ЗЕ, като продажбата й се извършвала по реда на чл. 150, ал. 1 ЗЕ при публично известни ОУ. Ответникът ползвал доставена от ищеца топлинна енергия през посочения период и не погасил задълженията си съгласно чл. 32 и 33 от ОУ. Заявява, че за сграда - етажна собственост, в която се намирал процесният топлоснабден имот е сключен договор за извършване на услуга дялово разпределение с фирма „Б.“ ООД /сегашно наименование „Д.“ ООД, ЕИК ***/. Твърди, че при приложение на разпоредбите на чл. 139 ЗЕ и съобразно чл. 155, ал. 1, т. 2 ЗЕ фирмата извършила дялово разпледеление и били издадени изравнителни сметки. Моли да бъде признато за установено, че ответникът му дължи сумата от 2384,54 лева - главница за доставена, но неизплатена енергия и дялово разпределение за топлоснабден имот, находящ се в гр. София, 1373, обл. София, общ. ***, ж.к. „***“, бл. ***, инсталация 4000222407/аб. №***, за периода от 05.2022 г. до 04.2024 г., ведно със 4 законната лихва върху главницата от подаване на заявлението – 18.12.2024 г. до изплащане на вземането, сумата от 206,59 лева – лихва за периода 15.09.2023 г. до 06.12.2024 г., сумата от 84,28 лева – главница за дялово разпределение за периода от 05.2022 г. до 04.2024 г., ведно със законната лихва върху главницата от подаване на заявлението – 18.12.2024 г. до изплащане на вземането, сумата от 15,72 лева – лихва за периода 16.07.2022 г. до 06.12.2024 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 388/2025г. на ВТРС. Претендира разноски.

Ответникът М. Д. М. оспорва изложените от ищеца твърдения и моли съда да отхвърли иска. Твърди, че етажната собственост, в която е имота му не била присъединена по смисъла на закона – чл.133, ал. 2 ЗЕ, не бил избиран доставчик на основание чл. 149а ЗЕ. Етажната собственост не е сключила писмен договор при общи условия на основание чл. 149, ал. 1 ЗЕ, като счита, че общите условия не са обвързващи съобразно чл. 16 ЗЗД. В имота била доставяне ТЕ, но на основание чл. 62 ЗЗП не се заплаща. Счита, че извлечението на сметки не доказва задължения, а фактурите за общо потребление не валидират задължения предвид чл. 62 ЗЗП. Посочва, че молбата-декларация за откриване на партида няма правна сила, тъй като доставката на ТЕ при сграда-етажна собственост с вертикални инсталации е колективна услуга. Счита, че отношенията между фирма „Б.“ ООД и Етажната собственост може да се обсъждат след като се установят валидни облигационни отношения между Етажната собственост и ищеца. Излага подробни доводи по отношение на приложимата нормативна уредба и направените от ищеца доказателствени искания. Моли предявените искове да бъдат отхвърлени.

При тези твърдения на страните и въз основа на събраните по делото доказателства, районният съд правилно е установил фактическата обстановка по делото, поради което въззивната инстанция възприема като свои изложените в мотивите на атакувания акт фактически констатации и препраща към тях на основание чл. 272 ГПК.

Не е спорно между страните, а и се установява от представения нотариален акт за продажба на недвижим имот № **, том 4, рег. № ***, дело № ***от 07.09.2000 г. на нотариус В. Ч., че ответникът М. Д. М. е придобил чрез покупко-продажба недвижим имот, представляващ апартамент в гр.

5

София, ж.к. ***, бул. „***“, бл. ***. По делото е представена молбадекларация от М. Д. М. от 12.10.2000 г. до директора на ТР – „З.“, видно от която ответникът моли да му бъде открита за партида за ползване/продажба на топлинна енергия в имота на посочения адрес – ж.к. ***, бул. „***“, бл. ***.

Видно от протокол № 168/23.08.2011 г., между съсобствениците в етажната собственост на адрес ж.к. „***“, бул. „***“, бл. *** е проведено общо събрание, на което е избрана фирма „Б.“ ООД за извършване на услугата дялово разпределение, като е избрано и упълномощено лице, което да представлява потребителите. По делото е представен и приет договор № Д-0**/09.06.2020 г., при общи условия за извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия по чл. 139в ЗЕ, сключен между „Топлофикация София“ ЕАД и „Б.“ ООД, ЕИК ***, с което са спазени изискванията на чл.133, ал. 2 ЗЕ.

По делото е допусната и изслушана съдебно-техническа експертиза, според заключението на която, въз основа на отразените месечни отчети на топломера и представените изравнителни сметки за процесния период, общо дължимо за периода от 05.2022 г. – 04.2024 г. за абоната е сумата 2052,158 лв. без ДДС за съответните посочени три подпериода. Поради факта, че топломерът в сградата на процесния имот не е монтиран на границата на собственост, се приспадат загубите в абонатната станция, съобразно Наредбата за топлоснабдяване. Според СТЕ са отчислявани количествата топлинна енергия за технологични разходи в абонатната станция, обслужваща процесния имот, топломерите са съответствали на одобрения тип и са годни за ползване. Топломерът в процесните абонатни станции е бил проверяван периодично, за което към СТЕ са приложени протоколи за монтаж и свидетелства за проверки. Освен това, към експертизата вещото лице е приложило и индивидуални справки за ползвана топлинна енергия в топлоснабдения имот на ответника М. Д. М., формуляри за отчет и констативен протокол за отчет от 06.03.2024 г. в жилището на абоната М. М..