Решение № 750 от 13.07.2026, Окръжен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 750 гр. Варна, 13.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ ТО, в публично заседА.е на седемнадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мила Й. Колева

Членове:

Тони Кръстев

Геновева Илиева при участието на секретаря Мария Д. Манолова като разгледа докладваното от Геновева Илиева Въззивно гражданско дело № 20263100500539 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл.259 и сл. ГПК.

Образувано е по подадени въззивни жалби, както следва:

1./ въззивна жалба, депозирана от „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ СЕВЕР“ АД срещу решение № 4317/01.12.2025г., постановено по гр. д. № 6306/2024г. по описа на Районен съд – Варна, в частта, с която дружеството е осъдено да заплати на „ДУДО СТРОЙ“ ЕООД сумата от 23 870, 06 лв., представляваща разлика между заплатената от ищеца цена за услуга „пренос ниско напрежение“ и дължима цена за услуга „пренос средно напрежение“ за периода от 01.12.2019г. до 29.02.2024г. за обект с абонатен № 22034002, находящ се в гр. Попово, поземлен имот с идентификатор № ***, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба – 23.05.2024г. до окончателното изплащане на задължението, на осн. чл. 59 ЗЗД.

В жалбата се твърди, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съдопроизводствените правила и необоснованост. Настоява се за отмяна на решението в обжалваната част и отхвърляне на претенцията по чл. 59 ЗЗД, както и присъждане на разноски.

Твърди се, че изводът на съда относно обедняването на ищцовото дружество, е необоснован, тъй като „ДУДО СТРОЙ“ ЕООД, нито е изгубил имуществена облага, нито е пропуснал да увеличи патримониума си, предвид отсъствие на законова 1 възможност да използва енергийния обект без издадена му лицензия за извършване на пренос, разпределение, преобразуване и доставка на електрическа енергия. Не се установява по делото ищецът да е извършвал разходи във връзка със запазването и поддържането на енергийните обекти. Доколкото ищецът сам е декларирал, че обектът е присъединен към мрежата на ниво „ниско напрежение“, а СТИ измерва електроенергия, съобразно присъединяването на обекта на ниво „ниско напрежение“, то той дължи съответната цена за мрежови услуги на крайния снабдител, на осн. чл.

28, ал. 1 ПТЕЕ, а след 01.05.2023г. на съответния търговец или доставчик от последна инстанция, а съгласно ал. 2, те от своя страна заплащат дължимите суми за мрежови услуги на мрежовия оператор. Необоснован е и изводът на съда, че е неправилно определено мястото на присъединяване на клиента към електроразпределителната мрежа.

Насрещната по жалбата страна - „ДУДО СТРОЙ“ ЕООД, е депозирала писмен отговор, в който моли атакуваното решение да бъде потвърдено. Твърди се, че трафопостът е собствен на ищцовото дружество, а не на енергийното предприятие, поради което не дължи такса пренос „ниско напрежение“, а платеното подлежи на връщане. Съгласно изслушаното заключение по неоспорената комплексна експертиза категорично се установява, че обектът е присъединен на ниво средно напрежение.

Затова депозирането на декларация от законния представител на дружеството за присъединяване на ниво ниско напрежение е ирелевантно. Неправилното позициониране на измервателния уред не може да обоснове извод за заплащане на такса пренос „ниско напрежение“, защото решаващо е поведението на оператора на мрежата, а не на потребителя. Отделно от изложеното, цитираната от въззивника норма на чл. 39, ал. 2 ПИКЕЕ има отношение към мястото на измерване на електроенергията, а не към мястото на присъединяване. Електроразпределителното дружество доставя електроенергия до ниво средно напрежение, а посредством трафопоста и съоръженията в него, „ДУДО СТРОЙ“ ЕООД преобразува доставената електроенергия на ниво „ниско напрежение.“

2./ въззивна жалба от „ДУДО СТРОЙ“ ЕООД срещу решението, в частта, с която са отхвърлени предявените в условие на евентуалност, искове по чл. 55, ал. 1, предл. 1 и предл. 2 ЗЗД, с които претенциите на дружеството за връщане на сумата от 24 726, 86 лв., представляваща разлика между заплатената от ищеца цена за услуга „пренос ниско напрежение“ и дължима цена за услуга „пренос средно напрежение“ за периода от 01.12.2019г. до 29.02.2024г. за обект с абонатен № 22034002, находящ се в гр.

Попово, поземлен имот с идентификатор № ***, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба – 23.05.2024г. до окончателното изплащане на задължението при начална липса на основА.е и на неосъществено основА.е, са отхвърлени, както и в частта, с която претенцията по чл. 59 ЗЗД е отхвърлена за разликата над присъдената сума от 23 870, 06 лв. до претендираната от 24 726, 86 лв., 2 ведно със законната лихва до окончателното й изплащане.

В жалбата се поддържа неправилност на решението, поради необоснованост на извода, че „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ СЕВЕР“ АД, не е пасивно – материално легитимиран, тъй като недължимо платените суми са получени от „ЕНЕРГО – ПРО ЕНЕРГИЙНИ УСЛУГИ“ ЕАД. Транспортирането на електроенергия е ангажимент единствено на ответника, който е овластен от закона да получи плащане, а извършването му изрично е изключено от обхвата на договора с доставчика на движимата вещ. С получената сума е увеличено имуществото на енергийното предприятие, макар и опосредено от ЕПЕУ, видно от разписаното в чл. 29 ПТЕЕ.

Евентуално, ищецът има право да търси сумата на неосъществено основА.е.

Решението, в частта, с която е отхвърлена претенцията по чл. 59 ЗЗД, за разликата над присъдената сума до претендираната, е неправилно, тъй като съдът е взел предвид хипотетичната възможност от 5 % загуби при преобразуването, което е теоретично статистическо предположението и не почива на конкретно установени факти. Дори и такава загуба да е налице, то тя следва да бъде отнесена към технологични загуби, които подлежат на възстановяване като ценообразуващ елемент в решенията на КЕВР относно цените на електроенергията.

Насрещната по жалбата страна - „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ СЕВЕР“ АД, е депозирала писмен отговор, в който моли атакуваното решение да бъде потвърдено, считайки, че искът по чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, е недопустим, евентуално неоснователен, както и този по чл. 55, ал. 1, предл. 2 ЗЗД.

За да се произнесе съдът съобрази следното:

Производството пред първата инстанция е образувано по предявени от ДУДО СТРОЙ ЕООД, ЕИК 204465550, гр. Опака, област Търговище срещу ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ СЕВЕР АД, ЕИК 104518621, гр. Варна в условията на обективно евентуално съединение искове, както следва: 1./ иск с правно осн. чл. 55, ал.

1, предл. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от 24 726, 86 лв., след допуснато изменение на иска, чрез увеличаване размер на заявената претенция по реда на чл. 214, ал. 1 ГПК, претендирана като получена при начална липса на основА.е сума, представляваща разлика между заплатена за периода на потребление от 01.12.2019г. до 29.02.2024г. цена за услуга „пренос ниско напрежение“ и дължимата за същия отрязък от време такса „пренос средно напрежение“ за обект, представляващ ПИ с идентификатор № ***, находящ се в гр. Попово с абонатен № 22034002, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба – 23.05.2024г. до окончателното изплащане на задължение; 2./ в условие на евентуалност, иск с правно основА.я чл. 55, ал. 1, предл. 2 ЗЗД за връщане на същата сума, като дадена на неосъществено основА.е, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба – 23.05.2024г. до окончателното изплащане на задължение; 3./ в евентуалност, иск с 3 правно осн. чл. 59 ЗЗД за връщане на същата сума, с която ответникът се е обогатил, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба – 23.05.2024г. до окончателното изплащане на задължение.

В исковата молба ДУДО СТРОЙ ЕООД твърди, че е придобил с договор за покупко – продажба от 25.09.2019г. след приватизацията на „Консервен комбинат“ правото на собственост върху трансформаторен пост /ТП/ с идентификатор № *** по КККР на гр. Попово, ведно с намиращото се в него оборудване, евентуално на основА.е давностно владение, осъществено в периода от 25.09.2019г. до деня, предхождащ исковата молба – 22.05.2024г., чрез присъединяване владението на праводателя си за времето от 26.10.2004г. до 24.09.2019г.

Посредством съоръженията в ТП се осъществява захранване с електроенергия на собствените си обекти, преустроени в строителен хипермаркет и ресторант, намиращи се в съседни парцели. Консумираната от тях електроенергия се отчита, чрез средство за търговско измерване /СТИ/, което е монтирано на ниво „ниско напрежение.“ Затова и дружеството дължи само цена за пренос „СрН“, с каквито характеристики електроенергия се доставя от ЕРП на грА.цата на собственост на електрическите съоръжения, на основА.е чл. 30, ал. 1 от Наредба № 6/24.02.2014г. за присъединяване, съобразно коректното юридическо и техническо състояние по цена, определена от КЕВР.

Поддържа се, че за времето на потребление от 01.12.2019г. до 29.02.2024г., ищцовото дружество е платило, както цена за пренос „ниско напрежение“ в размер на 40 329, 35 лв. ДДС, така и цена за пренос „средно напрежение“, възлизаща на 15 963, 72 лв. с ДДС. Плащането е извършено в полза на крайния снабдител/ доставчик от последна инстанция.

Ищецът счита, че не дължи разликата между двете суми, тъй като ответното дружество не извършва пренос на ел. енергия на ниво „ниско напрежение“, независимо, че в нарушение на нормативните изисквА.я, уредени в чл. 14, ал. 1 ПИКЕЕ, мястото на измерване е на страната на по-ниското напрежение, която сума подлежи на връщане.

Пасивната процесуална и материалноправната легитимация по иска по чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, ищецът обосновава с твърдения, че цената за пренос на електроенергия е вземане на разпределителното дружество, бидейки част от мрежовите услуги по чл. 29, ал. 3 ПТЕЕ, което се събира от крайния снабдител/ доставчик от последна инстанция, но се превежда на оператора на разпределителната мрежа по силата на чл. 28, ал. 2 ПТЕЕ. Следователно крайният снабдител/доставчик от последна инстанция действа като представител на разпределителното дружество по чл.

36, ал. 2 ЗЗД във финансовите му отношения с крайните клиенти, но последиците от правните действия, възникват направо за представлявА.я. Надлежен ответник по иска 4 не е пълномощникът, който фактически е приел плащането на таксите за пренос, а реалният реципиент на плащането, което е ответното дружество, страна по договорите по чл. 104 ЗЕ и чл. 14 ПТЕЕ. Изтъква се още, че търговецът на електроенергия се явява овластено от закона лице да получи изпълнение, а ЕРП се е възползвало от него, инкасирайки мрежовите услуги, съгласно чл. 75, ал. 2 ЗЗД.

Изложеното е обусловило правния интерес от претенция по чл. 55, ал. 1, предл.

1 ЗЗД за връщане на даденото при начална липса на основА.е.

По реда на чл. 214, ал. 1 ГПК, ищецът е добавил ново основА.е, като претендира връщане на даденото на неосъществено основА.е по чл. 55, ал. 1, предл. 2 ЗЗД, в случай, че претенцията по чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, бъде отхвърлена. В случай, че по делото бъде установено, че преносът на ниво „ниско напрежение“ е включен в предмета на договора, обвързващ стрА.те се поддържа, че той не е изпълняван от носителя на това задължение, т.е. не се е осъществило основА.ето за получаване на възнаграждение.

В условие на евентуалност, при отхвърляне на иска по чл. 55, ал. 1, предл. 2 ЗЗД, се настоява за връщане на процесната сума, с която ищецът е обеднял, а ответникът се е обогатил, на осн. чл. 59 ЗЗД.

В срока по чл. 131 ГПК, е постъпил писмен отговор от

ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ СЕВЕР АД, в който е релевирано възражение за недопустимост на претенцията по чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, тъй като ищецът нито твърди, нито доказва, че получател на сумите по издадените му фактури, е ответното дружество, поради което същият е лишен от правен интерес. Недопустим е и искът по чл. 59 ЗЗД, тъй като той е субсидиарен и е на разположение на обеднелия, когато няма друг иск, с който да се защити.

За процесния период, цената на доставената електроенергия, вкл. и мрежовите услуги, е заплащана първоначално на ЕНЕРГО – ПРО ПРОДАЖБИ АД, а след сключване на договор за комбинирА. услуги от 22.06.2020г., чиито срок е многократно продължен, в полза на ЕНЕРГО – ПРО ЕНЕРГИЙНИ УСЛУГИ ЕАД. Затова съществуващата договорна връзка между стрА.те по делото, задължава клиентът да заплаща мрежови услуги, съгласно императивните разпоредби на чл. 28, ал. 1 и чл. 31, ал. 1 ПТЕЕ, което изключва разместване на престации без основА.е.