Решение № 132 от 19.03.2026, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 132 гр. София, 19.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 3-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично заседание на двадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Теодора Кръстева

Членове:

Снежана Бакалова

Рени Ковачка при участието на секретаря Невена Б. Георгиева като разгледа докладваното от Рени Ковачка Въззивно търговско дело № 20251001000878 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

С Решение № 1181/08.08.2025год., постановено по т.д.№ 155/25год. на СГС е осъдена Столична Община да заплати на „ МТК Гроуп“ ООД на основание чл. 79, ал.1 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД неплатен остатък от възнаграждение с включен ДДС за извършен обществен превоз на пътници по основни градски автобусни линии с № 12,18,20,21/22, 23, 24/24А, 25,26,28,29,31,81,86,117,118 и 119, дължимо на основание Договор СОА 16-ДГ561196/02.16.2016год. за периода м.януари-м.юни 2022год. и обезщетение за забавено плащане на претендираните възнаграждения за периода на забава 15.02.2022год.-23.01.2025год., а именно: за м. януари 2022 год. възнаграждение от 49 753.97лева, представляващо част от общо дължимите 1243849.10 лева и обезщетение за забавено плащане на тази част в размер на 17983.68лева за период на забава 15.02.2022год.- 23.01.2025год., за м.февруари 2022г.възнаграждение в размер на 45968.66 лева, представляващо част от общо неплатени 1149216.52лева, обезщетение за забавеното плащане на тази част в размер на 16257.96 лева за период на забава 15.03.2022год.-23.01.2025год., за м.март възнаграждение от 50788.68лева, представляваща част от общо 1410796.78 лева и обезщетение за забавено плащане на тази част в размер на 17525.33 лева за период на забава 15.04.2022год.- 23.01.2025год., за м. април 2022год. възнаграждение от 47711.88 лева, представляващо част от неплатени общо 1325329.95 лева , както и обезщетение за забавеното плащане на тази част в размер на 16066.04лева за период на забава 15.05.2022год.-23.01.2025год., за м. май 2022год. възнаграждение от 48638.10лева, представляващо част от общо неплатени 1351058.44 лева, както и обезщетение за забавено плащане на тази част в размер на 15959.09 лева за периода на забава 15.06.2022год.-23.01.2025год. и за м. юни 2022год. възнаграждение от 48309.06 лева, представляващо част от общо неплатени 13419228.41лева , както и обезщетение за забавено плащане на тази част в размер на 15448.55 лева за период на забава 15.07.2022год.23.01.2025год.,ведно със законната лихва върху присъдените възнаграждения, считано от 24.01.2025год. до окончателното й изплащане, както и на основание чл.78, ал.1 от ГПК разноски по делото в размер на 20610.26лева.

Със същото решение и до пълния им предявен размер, исковите претенции за отхвърлени 1 като неоснователни.

С Определение № 3699/117.09.2025год. е оставено без уважение направено искане от „ МТК Гроуп“ ЕООД по чл. 248 от ГПК.

Срещу горното решение и в частта му , в която исковите претенции на „ МТК Гроуп“ ЕООД са уважени е подадена въззивна жалба от Столична община. Във въззивната жалба се сочи, че в обжалваната си част , първоинстанционното решение е неправилно, необосновано и постановено при съществено нарушение на материалния и процесуалния закон.

В жалбата се поддържа , че решението на СГС е постановено в нарушение на принципа за неоснователно обогатяване и „ двойна индексация“. По делото било установено, че Столична община била заплатила на ищеца допълнително възнаграждение за процесния период именно на базата на инфлационния индекс и при присъждането на допълнителни суми по чл.5, ал.4, т.2 от договора ищецът бил компенсиран два пъти за едно и също нещо- покачването на цената на горивата. Това било в противоречие с общите принципи на правото, забраняващи неоснователното обогатяване и водело до свръхкомпенсация на ищеца и ощетяване на ответника в обществения интерес.

Твърди се, че неправилно първоинстанционният съд бил отхвърлил възражението на ответника за нищожност на клаузата на чл. 5, ал.4,т.2 от договора, предвиждаща промяна на цената въз основа на данните на НСИ за цената на горивото. Такива данни НСИ изобщо не било събирало и не публикувало. Отделно КЕВР също бил потвърдил , че не регулира тези цени, от където следвало че не е налице обективен критерий за промяна на цената, което правило уговарянето на такъв критерии за нищожно на основание чл. 26, ал.1 , предл.1 от ЗЗД.

Счита се, че решението е постановено и в нарушение на съдопроизводствените правила , тъй като първоинстанционният съд не бил обсъдил направеното възражение от Столична община , че не била получила от ищеца надлежно предложение за водене на преговори за конкретния процесен период, както и че не били проведени добросъвестни преговори, както изисквал чл.5, ал.4, т.2 от договора. Неправилно било тълкуването и относно дължимостта на мораторната лихва.

Поддържа се , че решението е постановено и в противоречие с чл.86 от ЗЗД във вр. с чл.

84,ал.2 от ЗЗД. Акцесорната претенция по чл. 86, ал.1 от ЗЗД била неоснователна поради неоснователност на главния иск. От друга страна се сочи, че не била налице определена дата за плащането на възнаграждението и била дължима покана, а такава не била изпращана от ищеца и ответникът би могъл да се счита за поканен едва с подаване на исковата молба. Неправилно било и виждането на първоинстанционния съд за дължимост на мораторна лихва с ДДС, тъй като заплащането на мораторна лихва върху главницата с начислен ДДС било в противоречие със Закона за данък върху добавената стойност и правилника за неговото приложение.

По изложените съображения се прави искане за отмяна на решението в обжалваната му част и постановяване на ново за отхвърляне на предявените искове, ведно с произтичащите от това последици - присъждане на направените разноски.

В подаден писмен отговор от ищеца-въззиваем се прави искане за потвърждаване на обжалваното решение като допустимо , правилно и обосновано и за присъждане на направените във въззивното производство разноски. Твърди се и се излагат доводи за това , че предмет на спора е дължимостта на допълнително възнаграждение на превозвача по чл. 5, ал.4, т.2 от договора – поради изменение в цените на горивно-смазочните материали, което изменение е отчетено от НСИ и е с повече от 20% спрямо цените към датата на подписване на договора, а не за дължащо се такова поради инфлация.

Поддържа се , че увеличението на възнаграждението за превозвача с 2.5% се дължи при всяко 20% изменение на ГСМ и че изпращането на поканата за преговори през 2022год. не променя извода за неговата дължимост. Оспорва се твърдението , че първоинстанционния съд бил допуснал неправилно тълкуване на договора. Видно от чл.5, ал.4 от договора, страните били уговорили две самостоятелни и независими едно от друго основания за изменение на превозваческото възнаграждение , доколкото едното било свързано с промяната на цените на горивото спрямо датата на сключване на договора , а второто- с инфлацията в страната. В случая не се касаело за дублиране на основанията за изменение на превозваческото възнаграждение и твърденията на въззивника за противното били несъстоятелни. Такива били и оплакванията му във връзка с приетата от първоинстанционния съд основателност на акцесорната претенция по чл.86 от 2

ЗЗД. В чл. 5 от договора се съдържал точно формулиран падеж на задължението за заплащане на превозваческото възнаграждение – до 14 число на месеца, следващ месеца, през който е извършен превоза. След като възнаграждението не било изплатено на падежа, то ответникът бил изпаднал в забава и дължал заплащане на законна лихва на основание чл. 86 от ЗЗД.

Срещу Определение № 3699/17.09.2025год. е подадена частна жалба от „ МТК Гроуп“ ЕООД с искане то да бъде отменено и постановено ново , с което да му бъдат присъдени разноските в първоистанционното производство в пълния им размер. Като неправилно се сочи намаляването на претендирания за присъждане размер на адвокатското възнаграждение по изложените от съда мотиви- многобройните заведени идентични дела срещу Столична община въз основа на един и същи договор , но за различни периоди от време, каквато предпоставка за намаляване на адвокатското възнаграждение законът не предвиждал. Не била налице и хипотезата на чл. 78, ал.5 от ГПК, тъй като претендираното адвокатско възнаграждение не било прекомерно.

В подаден писмен отговор от Столична община частната жалба се определя като неоснователна и се прави искане за нейното отхвърляне.

По делото се установява следното :

Пред СГС е предявен иск от „ МТК Гроуп“ ООД срещу Столична община за заплащане на сума в размер на 49 753.97лева лева с ДДС , дължима се на основание чл. 5, ал.4, т.2 от Договор за извършване на обществен превоз № СОА16-ДГ56/02.12.2016год. за извършен превоз за м. януари 2022год. , тоест представляваща допълнително възнаграждение в размер на 2.5 % върху вече заплатеното от ответника възнаграждение за м. януари 2022год., сумата от 18 002.52 лева , представляваща мораторна лихва за забава при плащане на главницата за периода от 15.02.2022год. до 24.01.2025год. , ведно със законната лихва върху главницата от 49 753.97лева , считано от датата на предявяване на иска до окончателното й изплащане,заплащане на сумата от 45 968.66лева с ДДС , дължима се на основание чл. 5, ал.4, т.2 от Договор за извършване на обществен превоз № СОА16-ДГ56/02.12.2016год. за извършен превоз за м. февруари 2022год. , тоест представляваща допълнително възнаграждение в размер на 2.5 % върху вече заплатеното от ответника възнаграждение за м. февруари 2022год., сумата от 16 275.36 лева , представляваща мораторна лихва за забава при плащане на главницата за периода от 15.03.2022год. до 24.01.2025год. , ведно със законната лихва върху главницата от 45 968.66лева , считано от датата на предявяване на иска до окончателното й изплащане, заплащане на сума в размер на 50 788.68 лева с ДДС , дължима се на основание чл. 5, ал.4, т.2 от Договор за извършване на обществен превоз № СОА16ДГ56/02.12.2016год. за извършен превоз за м. март 2022год. , тоест представляваща допълнително възнаграждение в размер на 2.5 % върху вече заплатеното от ответника възнаграждение за м. март 2022год., сумата от 17 544.55лева , представляваща мораторна лихва за забава при плащане на главницата за периода от 15.04.2022год. до 24.01.2025год. , ведно със законната лихва върху главницата от 50 788.68лева , считано от датата на предявяване на иска до окончателното й изплащане, заплащане на сума в размер на 47 711.88лева с ДДС , дължима се на основание чл. 5, ал.4, т.2 от Договор за извършване на обществен превоз № СОА16ДГ56/02.12.2016год. за извършен превоз за м. април 2022год. , тоест представляваща допълнително възнаграждение в размер на 2.5 % върху вече заплатеното от ответника възнаграждение за м. март 2022год., сумата от 16 084.10лева , представляваща мораторна лихва за забава при плащане на главницата за периода от 15.05.2022год. до 24.01.2025год., ведно със законната лихва върху главницата от 47 711.88 лева, считано от датата на предявяване на иска до окончателното й изплащане, заплащане на сума в размер на 48 638.10 лева с ДДС , дължима се на основание чл. 5, ал.4, т.2 от Договор за извършване на обществен превоз № СОА16ДГ56/02.12.2016год. за извършен превоз за м. май 2022год. , тоест представляваща допълнително възнаграждение в размер на 2.5 % върху вече заплатеното от ответника възнаграждение за м. май 2022год., сумата от 15 977.50лева , представляваща мораторна лихва за забава при плащане на главницата за периода от 15.06.2022год. до 24.01.2025год. , ведно със законната лихва върху главницата от 48 638.10лева , считано от датата на предявяване на иска до окончателното й изплащане, заплащане на сума в размер на 48 309.06лева с ДДС , дължима се на основание чл. 5, ал.4, т.2 от Договор за извършване на обществен превоз № СОА16-ДГ56/02.12.2016год. за извършен превоз за м. юни 2022год. , тоест представляваща допълнително възнаграждение в размер на 2.5 % върху вече заплатеното от ответника възнаграждение за м. юни 2022год., сумата от 15 466.84лева , представляваща мораторна лихва за забава при плащане на главницата за периода от 15.07.2022год. до 24.01.2025год. , ведно със законната лихва върху главницата от 3