Решение № 5111 от 24.07.2026, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 5111 гр. София, 24.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Д СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Невена Чеуз

Членове:

Наталия П. Лаловска

ВАСИЛЕНА П. МИДОВА при участието на секретаря Ирена М. Апостолова като разгледа докладваното от Наталия П. Лаловска Въззивно гражданско дело № 20251100513436 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на ищеца „Електрохолд продажби“ ЕАД, чрез адв. Ц., срещу решение № 17691/02.10.2025г., постановено по гр. дело № 16941/2023г. по описа на СРС, 64-и състав, в частта, в която са отхвърлени предявените срещу ответника „Асад 2003“ ЕООД установителни искове по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 97, ал. 1 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 515.98 лева, представляваща цена за достъп за периода м.07.2021г. - м.11.2021г., вкл. до електроразпределителната мрежа по отношение на имот на адрес гр. Червен бряг, Бетонов възел, кл. № ********, за сумата от 167.44 лева, представляваща цена за доставена през периода от м.07.2021г. до м.11.2021г., вкл. електроенергия по отношение на същия имот и за сумата от 13.87 лева - обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от 03.09.2021г. до 22.12.2021г., ведно със законната лихва върху главниците от 12.01.2022г. до окончателното плащане, за които вземания по ч.гр.д. № 36675/2022г. по описа на СРС, 64-и състав, е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, поправена по реда на чл.247 ГПК с разпореждане от 02.10.2025г.

Жалбоподателят намира, че първоинстанционното съдебно решение било неправилно и необосновано. Оспорва като неправилен изводът на СРС, че за част от процесния период от 01.07.2020г. до 31.08.2021г., ответникът не дължал фактурираните 1 от ищеца суми за доставена ел.енергия, поради липса на волеизявление от негова страна за получаване на доставената ел.енергия в обекта. Видно от мотивите, въпреки надлежното искане за преустановяване на електрозахранването, такова било предоставено, макар че липсвало съгласие за купуване на ел.енергия, предвид на което и ответникът не дължал цената за снабдяване с такава. Този извод не съответствал на доказателствената съвкупност. Установено било, че ответникът реално консумирал начислената във фактурите ел.енергия, независимо от заявеното желание за временно преустановяване на снабдяването с ел.енергия. Този извод СРС направил в противоречие с принципа за справедливост. Същото тълкуване водело до неоснователно обогатяване на ответника, който ползвал имуществено благо.

Възстановяването на правното положение могло да се извърши единствено чрез заплащането на неговата цена. На следващо място заявлението за временно преустановяване на снабдяването с ел.енергия чрез оперативно превключване не било подадено при ищеца, а до трето лице – „ЕРМ Запад“ ЕАД, предвид на което на ищеца не можела да се вмени отговорност за неспазения срок за преустановяване на захранването, доколкото ищецът не би могъл да извърши компетентно заявената услуга. На следващо място намира за неправилен и противоречащ на нормативната уредба и събраните по делото доказателства извода на първоинстанционния съд, че ответникът не дължал начислената в процесните фактури цена на мрежови услуги, понеже електрозахранването се осъществявало чрез собствен на ответника трафопост.

Собствеността на трафопоста не отменяла задължението на клиента да заплати мрежовите услуги, в частност – цената за достъп до електроразпределителната мрежа, която не зависела от консумацията на ел.енергия и се дължала за ангажирания от клиента капацитет на мрежата. Трафопостът бил само един от елементите на съответната преносна и разпределителна мрежа. Временното преустановяване на снабдяването с ел.енергия и прекъсването на електрозахранването не означавали преустановено присъединяване към електроразпределителната мрежа. В този смисъл и в.л. Б. – о.с.з. на 18.06.2025г. Именно поради непрекратената свързаност на обекта към електроразпределителната мрежа ответникът имал задължението да заплати цената за достъп. Той заявил определено количество мощност, уговорена в договора и през цялото времетраене на договора ищецът бил длъжен да я осигурява. Същите заявени количества се пазели и съхранявали. Правото на достъп включвало готовността на мрежата да предостави тази мощност, поради което и при временно преустановено захранване с ел.енергия, ответникът дължал цената за достъп. Дори и когато захранването било прекъснато по желание на клиента чрез оперативно превключване, физическата връзка с мрежата оставала и ищецът – мрежови оператор поддържал тази връзка и гарантирал възможността за възстановяване на снабдяването при поискване от потребителя, което изисквало разходи за поддръжка и управление на мрежата. По изложените доводи моли обжалваното решение да бъде отменено, а вместо това 2 предявените срещу ответника искове да бъдат уважени. Претендира разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК, ответникът „Асад 2003“ ЕООД, чрез адв. Х., депозира писмен отговор, с който оспорва въззивната жалба на ищеца като неоснователна. Решението на СРС за отхвърляне на исковете на ищеца било правилно и законосъобразно. Спазен бил материалният закон. Правилно първоинстанционният съд приел, че начисляването на сумите за ел.енергия станало без съгласието на ответника и че последният изрично отказал да получава услугата на ищеца с нарочно заявление, подадено именно по правилата на въззивника, на негова бланка-формуляр.

Сам жалбоподателят записал срока на изпълнение от 7 дни от плащането на услугата.

В случая ищецът претендирал да получи цена срещу свое незаконосъобразно поведение - неизпълнено задължение да прекъсне електрозахранването и не можело да става въпрос за неоснователно обогатяване на ответника. Отделно за такова възражение настъпила и процесуалната преклузия. Правилно СРС приел също, че достъпът до електроразпределителната мрежа бил осъществяван чрез собствен на ответното дружество трафопост. За същия ищецът не направил разходи, които да обуславят получаването на цена. Такива не сторил и друг субект от икономическата група на ищеца. Ако се приемели доводите на въззивника излизало, че за ищцовото дружество се следвали единствено позитивите, а всяка друга отговорност се отнасяла за друго лице от неговата икономическа група. Претенцията за цена на достъп била недоказана и необоснована. Ищецът основал на разпоредбата на чл. 84 ЗЕ, където достъпът не бил уреден, и посочването, че цените се регулирали от КЕВР. Напълно нелогични били и твърденията му, че „пазел капацитет“ при прекъснато електрозахранване, възобновяването на което следвало да стане по последваща нарочна молба на клиента. Моли първионстанционното решение да бъде потвърдено.

Претендира разноски.

Като необжалвано в частта, в която СРС отхвърлил насрещния иск на ответника срещу ищеца с правно основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД, първоинстанционното съдебно решение е влязло в законна сила.

Предвид нормата на чл. 269 ГПК въззивната инстанция дължи проверка за валидността на решението, за неговата допустимост, в обжалваната част, а за правилността му единствено на въведените в жалбата основания.

При изпълнение правомощията си по чл. 269 ГПК настоящият въззивен състав намира обжалваното решение за валидно и допустимо в обжалваната от ищеца част.

По отношение на неговата правилност на въведените с въззивната жалба основания настоящият съдебен състав намира следното:

Със сезиралата съда искова молба и уточненията към нея, ищецът „Електрохолд продажби“ ЕАД, с предишно наименование „ЧЕЗ Електро България“ АД, претендира установяване на вземания по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, за които по ч.гр.д. № 3

36675/2022г. по описа на СРС, 64-и състав, на 12.01.2022г. била издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, а именно: сумата 167.44 лева, представляваща цена на доставена до обекта на ответника ел.енергия през периода от 01.07.2020г. до 30.11.2021г., начислена в процесните 5 бр. фактури №№ 0320431842, ***, ***, ********** и ***, всички от 2021г., сумата 515.98 лева – цена на мрежови услуги, а именно: достъп до електроразпределителната мрежа за брой дни и предоставена мощност до обекта, достъп до електропреносната мрежа, пренос през разпределителната мрежа НН, пренос през електропреносната мрежа и надбавки, начислена във фактурите, и сумата 13.87 лева – обезщетение за забава за плащане на главниците по фактурите за периода от 03.09.2021г. до 22.12.2021г., ведно със законните лихви върху главниците от 12.01.2022г. до окончателното погасяване на вземанията. В уточнителна молба от 04.07.2023г. излага, че задължението за заплащане на цена за достъп било регламентирано в чл. 84 ЗЕ, в Наредбата за регулиране на цените на ел.енергия от 2004г. /отм./, Наредба № 1/18.03.2013г. за регулиране на цените на ел.енергия и ОУ на ищеца към договорите за продажба на ел.енергия. Същите се регулирали от КЕВР – чл. 30, ал. 1, т. 13 ЗЕ.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът „Асад 2003“ ЕООД, чрез адв. Х.а, депозира писмен отговор на исковата молба, с който оспорва исковете. Признава, че страните били обвързани от валидна облигация по приложения договор за покупко-продажба на ел.енергия от 06.07.2021г. за обекта на ответника в гр. Червен бряг. Едновременно със сключването на договора ответникът депозирал заявление за прекъсване на електрозахранването и на 07.07.2021г. заплатил дължимата за това такса. Още тогава законният представител на ответното дружество заявил на служителите, че смятал, че било извършено незаконно присъединяване към партидата му, тъй като в обекта не се развивала дейност. Върху входящият номер на заявлението самият ответник отразил, че срокът за изпълнение на услугата бил 7 дни. Ищецът не изпълнил поетото задължение и не преустановил електрозахранването в продължение на два месеца след заявлението. Нито в договора с ищеца, нито в допълнителните споразумения и ОУ ответникът поел задължение да заплаща услуга достъп на ищеца. задължението не произтичало и от посочените от ищеца в молбата му от 04.07.2023г. норми, още повече, че и двете наредби били отменени и неприложими към спора. Неясно било и как се формирала нейната цена. Оспорва и предоставянето на такава услуга. В случая достъпът до мрежата се осъществявал от собствен на ответното дружество трафопост.

Моли за отхвърляне на исковете. Претендира разноски.

Страните по делото не спорят и от представените по делото лицензии № Л-13507/13.08.2004г., Л-229-15/17.05.2007г. и Л-409-17/01.07.2013г. се установява, че ищецът „Електрохолд продажби“ ЕАД, с предишно наименование „ЧЕЗ Електро България“ АД, е търговско дружество, което притежава лицензии за обществено снабдяване с ел.енергия, търговия с ел.енергия и доставка на електрическа енергия от доставчик на 4 последна инстанция.

Страните по делото не спорят и от представения по делото комбиниран договор за покупко-продажба на ел.енергия № 10669797-0003/06.07.2021г. се установява, ищецът „Електрохолд продажби“ ЕАД (с предишно наименование и правноорганизационна форма „ЧЕЗ Електро България“ АД), като продавач и ответникът „Асад 2003“ ЕООД, като купувач, били обвързани от валидна облигация по договор за покупко-продажба на ел.енергия, по силата на който ищецът се задължил да продава на купувача активна електрическа енергия съгласно ЗЕ, ПТЕЕ и др. приложими подзаконови нормативни актове, а ответникът се задължил да купува ел.енергия, измерена в точките на доставка за обектите, описани в споразумението – неразделна част към договора. Видно от неоспореното заключение на ССчЕ в периода от 01.01.2021г. до края на заявения по делото период, в счетоводството на ищеца на името на ответника била открита и водена счетоводна партида № ********, за отчитане на доставената ел.енергия до обекта на ответника в гр. Червен бряг, Бетонов възел, с точка на измерване 32Z103002179271М и аб.№ 45600055.

С раздел VI от съдържанието на договора „Цени и плащания. Разходи за балансираща енергия“, страните приели, че купувачът ще заплаща на продавача договорената цена за доставената ел.енергия в размер, съгласно споразумението неразделна част от договора. Съгласили се още, че продавачът ще фактурира допълнително цените за мрежови услуги на оператора на електроразпределителната мрежа, таксите и добавките и останалите задължения на купувача съгласно действащото законодателство и/или решение на компетентен орган. Цената в споразумението била без ДДС – чл. 11, ал. 1 от договора. С ал. 8 на същия текст купувачът се задължил да заплаща количеството измерена ел.енергия и дължимите мрежови услуги, такси и добавки и останалите задължения съгласно законодателството, респ. решението на компетентния орган, акциз и ДДС, срещу издадена от продавача фактура. Фактурата следва да бъде изпратена на посочен от купувача електронен адрес, като неполучаването на съобщението не освобождава последния от задължението за плащане на сумата по фактурата в срок – ал. 9 и ал. 10.