Решение № 24 от 18.02.2026, Окръжен съд - Видин

РЕШЕНИЕ

№ 24 гр. В., 18.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – В., II-РИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на десети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: С.Ж.С.

Членове:

В.Й.М.

Г.П.Й. при участието на секретаря В. Б. Й. като разгледа докладваното от Г.П.Й. Въззивно гражданско дело № 20261300500006 по описа за 2026 година

Производството е по реда на Дял втори ,Глава двадесета ГПК /въззивно обжалване/.

С решение №560/23.10.2025 г. по гр.д.№20241320102616 по описа за 2024 г. на Районен съд-В. за 2024 г. е ПРИЗНАТО ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Ц. А. С.,

ЕГН: ********** от гр. В., че дължи на

„ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛИТЕЛНИ МРЕЖИ ЗАПАД“ ЕАД, ЕИК

130277958, със седалище и адрес на управление: гр. София, п.к. 1784, район „Младост“, бул. „Цариградско шосе“ 159, бл. „Бенч Марк, Бизнес център“, сумата в общ в размер на 1630.18 лева - главница по фактура № 0003505290/14.11.2023 г., дължима за периода от 11.08.2023 г. до 10.11.2023 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК 28.06.2024 г. до окончателно изплащане на сумата, за което е издадена Заповед № 867 от 03.07.2024 г. по ч.гр.д. № 1572/2024 г. по описа на Районен съд - В..

ПРИЗНАТО е ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Ц. А. С., ЕГН:

********** от гр. В., че дължи на „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛИТЕЛНИ МРЕЖИ ЗАПАД“ ЕАД, ЕИК 130277958, със седалище и адрес на 1 управление: гр. София, п.к. 1784, район „Младост“, бул. „Цариградско шосе“ 159, бл. „Бенч Марк, Бизнес център“, сумата в размер на 120.77 лева мораторна лихва по фактура № 0003505290/14.11.2023 г. за периода от 28.11.2023 г. до 12.06.2024 г.

Осъдена е Ц. А. С., ЕГН: ********** от гр. В. да заплати на „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛИТЕЛНИ МРЕЖИ ЗАПАД“ ЕАД, ЕИК

130277958, със седалище и адрес на управление: гр. София, п.к. 1784, район „Младост“, бул. „Цариградско шосе“ 159, бл. „Бенч Марк, Бизнес център“ разноски по ч.гр.д. № 1572/2024 г. по описа на Районен съд - В. в общ размер н а 135.01 лева /35.01 лева за платена държавна такса и 100.00 лева за юрисконсултско възнаграждение/.

Осъдена е Ц. А. С., ЕГН: ********** от гр. В. да заплати на „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛИТЕЛНИ МРЕЖИ ЗАПАД“ ЕАД, ЕИК

130277958, със седалище и адрес на управление: гр. София, п.к. 1784, район „Младост“, бул. „Цариградско шосе“ 159, бл. „Бенч Марк, Бизнес център“, разноски по настоящото производство в общ размер на 720.21 лева /90.21 лева за платена държавна такса, 400.00 лева - възнаграждение за вещо лице, 80.00 лева - депозит за свидетел и 150.00 лева - юрисконсултско възнаграждение/.

Така постановеното от първоинстанционния съд решение е обжалвано изцяло от Ц. А. С. чрез адвокат и пълномощник П. Б. .

Поддържа се ,че Районният съд е постановил едно неправилно и незаконосъобразно решение, противоречащо на материалния и процесуалния закон и необосновано.

В решението липсвало обсъждане на събраните по делото писмени и гласни доказателства, а самото решение представлявало преразказ на исковата молба, като в няколко изречения се съдържало кратко загатване на заключението на вещото лице и разпитаните свидетели.

Твърди се ,че ако районният съд бил обсъдил и разгледал събраните писмени доказателства, заключението на вещото лице и свидетелите по делото -тези на ищеца и тези на ответника ,следвало да ги обсъди и да посочи защо приема или не приема тяхната достоверност и относимост към разглеждания спор. А това липсвало, което означава, че е налице незаконосъобразно и необосновано решение.

Предявени били искове по чл.415 във връзка с чл.422 от ГПК за признаване за установено по отношение на ответницата, че тя дължи на ищеца претендираната сума и лихвите. От всички събрани по делото доказателства се установило по безспорен начин, че въпросната сума като главница не се дължи поради следното:

2

Въпреки указаната доказателствена тежест на ищеца същият не доказал по категоричен и несъмнен начин, че посочената сума по констативен протокол и сметка за корекция на сметки се дължи от ответницата.

Твърдяло се, че поради промяна в схемата на свързване е налице неотчитане на електромера. Представен бил констативен протокол от 10.11.2023 година. Този протокол не съдържал подпис на ответницата. Същият представлявал частен документ и не се ползвал с материална доказателствена сила по смисъла на ГПК при оспорването му от ответника,т.е. ищецът следвало да докаже изложените в него обстоятелства.

По делото била изслушана и съдебно техническа експертиза и свидетели.

От тези доказателства се установило по безспорен начин, че електромерното табло във вх. „Б“, ж.к. „****“, бл.8, ет.10 не отговаря на нито един стандарт ,че същото представяло разградено табло без пломби и без затваряне и без два капака. Налице бил само един капак, който обаче не бил заключен и пломбиран от години и било невъзможно да бъде заключен, тъй като дисплеите на СТИ не можели да се виждат, каквото било изискването на Закона за енергетиката.

Поддържа се ,че електромерното табло и електромерите (СТИ ) са собственост на ищцовото дружество. То следвало да се грижи, съгласно Закона за енергетиката /чл.120,ал.1/ и било задължено да се грижи за тяхната редовност и техническа изправност. Абонатите не били собственици на СТИ и инсталацията и не носели отговорност за това дали отговарят на стандартите за нормална и безопасна работа и експлоатация.

Вещото лице от назначената съдебно техническа експертиза и свидетелят, изготвил протокола предмет на настоящето дело, потвърдили едни и същи обстоятелства -ел. мерното табло не отговаря на никакви стандарти.

Същото не било пломбирано, намиращите се в него кабели не били надлежно изолирани и подредени в снопове, те били самоволно разпилени и монтирани произволно под различни ъгли.

Сам ищецът в писмото си по делото от 23.09.2025 година, входящ №11307 заявил, че има вероятно нови пломби през месец август 2023 година, но няма констативен протокол за извършените действия от Отдел „Мерене ниско напрежение“ и няма данни какви стикери и пломби са поставени. Били в системата,т.е. същият не представял относими доказателства по делото и създавал пречка за тяхното събиране, което означавало, че същите явно съдържат неизгодни за него факти и обстоятелства.

Свидетелката И.В. заявила пред районният съд , че през лятото на 2023 година поради проблем с асансьор на входа са идвали техници от ищеца и са извършили смяна на предпазителя на трифазния електромер,след което подменили цялото табло. Същата свидетелка потвърдила и това, че служителите на ищеца за извършената подмяна и ремонт в електромерното табло на трифазния електромер не издали на нея никакъв документ. За това се и плащало даже.

На следващо място се твърди,че ежемесечно се извършвал отчет на СТИ 3 в процесното електрическо табло на вх.“Б“, ет.10 в ж.к. „****“ бл.8, гр. В..

Липсата на пломби, щитове и врати следвало да са констатирани от служителят на ищеца, извършващ снемане показанията от СИ. Както заявило вещото лице при неговите три посещения, при посещението на свидетеля Г.М. и към момента ,електромерното табло не отговаря на техническите и стандартни изисквани за безопасност и експлоатация. Същото не е затворено, не може да бъде извършено отчитане на показанията на СТИ в него, няма отделно свързване на „0“ на всеки един електромер поотделно. Както се установило „0“ на електромера на жалбоподателката е свързана към трифазния електромер на асансьора, не се оспорва, че същият е ремонтиран и пломбиран през месец 08.2023 година. Нямало констатации при извършената проверка на 10.11.2023 година да е констатирано премахната пломба на клемния болт на трифазния електромер (съседен на този на ответницата) и да е премахнат някакъв знак, пломба или защита, поставен от служители на ищеца. Вещото лице потвърдило в заключението си ,както и свидетелят М., че на трифазния електромер пломба на клемния болт е имало ,т.е. този ,който е поставил тази пломба ,още тогава е махнал проводника“ 0“ на ответницата.

Към датата на проверката пломбата си е била налична. А пломбите се поставяли от служители на ищеца или на възложени от него подизпълнители.

Следователно твърденията в писмата на ищеца били неверни .

Свидетелят М. потвърдил пред районният съд, че когато извършил проверката по сигнал/няма данни кой го е подал/ товарът т.е. консумацията на електроенергия нямало в жилището към СТИ на ответницата.

Не ставало ясно защо при ежемесечно отчитане на СТИ ,като за целта се отваряло електромерното табло и се извършвал визуален преглед на СТИ / в случая даже без никакви врати и на всички налични инсталации/ не би било възможно да не се забележи липсата на пломбата на щита. Или тогава от 10.11.2023 година назад към предходното отчитане такива пломби и щитове е имало ,но по данни на ищеца последните пломбирания и поставяния на стикери били от месец 08.2023 година .

Явно ищеца бил неглижирал и пренебрегнал своите задължения и в ущърб на потребителите, като в качеството си на монополист след като е констатирал, че не поддържа в добро експлоатационно и безопасно състояние електромерното табло на ет.10 и СТИ на абонатите ,е решил в жилището, в което явно никой не живее от повече от две години към момента на проверката, да си начисли едни недължими и неследващи му се суми,т.е. от собственото си противоправно поведение същият искал да черпи права, което било недопустимо. Това представлявало неоснователно обогатяване от негова страна за сметка на абонатите.

С оглед на това се иска да бъде взето предвид,че съгласно практиката на ВКС -Решение 150 от 26.06.2019 година на ВКС гр. дело №4160/2018 година, Решение 97 по ТД 877/2014 година, решение №8 04.02.2021 година по гр. дело № 1358/2020 година, решение №13 от 02.03.2022 година по гр. дело №

1647/2021 година на 3 ГО и много други при неправомерно въздействие върху СТИ /каквото се твърди/ потребителя дължи заплащане на реално потребената електрическа енергия, ако доставчикът докаже наличието на потребление в 4 действителния му размер.

От представените по делото доказателства за показанията на СТИ на ответницата било видно, че за 3 години показанията на СТИ за дневна и нощна енергия са едни и същи, като има един киловат разлика, който според вещото лице се дължи на някаква оттечка. Т. е. реално потребление за три години в имота няма,т.е. нямало потребление и претенцията на ищеца представлявала неоснователно обогатяване в следствие на негово противоправно поведение и неизпълнение на законови задължения да поддържа ел. таблото и СТИ в изправност.

От изложеното по - горе можело да се направи обоснован извод за неоснователност на предявените искове и недоказаност на твърдяното от ищеца в исковата молба.

Предвидената законова възможност за корекция на сметка за ел. енергия за изминал период не означавала автоматично начисляване на суми за неточно измерена ел. енергия, а това начисляване следвало да бъде извършвано само и единствено след надлежно доказване на всички предпоставки за ангажиране отговорността на клиента-потребител, регламентирани в чл.48,ал.1,чл.47 и чл.45 от ПИКЕ, и след установяване по несъмнен начин, че грешката в отчитането на ел. енергията, неправилно/ неточното й измерване или не измерване се дължат на виновното поведение на клиента съгласно разпоредбата на чл.82 от ЗЗД, уреждаща отговорност за вреди вследствие на неизпълнение на договорни задължения. Обективната отговорност по принцип била изключение, доколкото ангажирала отговорността на едно лице, без да се държи сметка за субективното му отношение, поради което нейното залагане в правна норма било правомощие единствено на законодателя.

Такава клауза, предвиждаща обективна безвиновна отговорност на потребителя на ел. енергия, не се съдържала в ЗЕ, поради което оставала приложима общата разпоредба на чл.82 от ЗЗД, регламентираща пределите на имуществената отговорност при неизпълнение на договорно задължение, която винаги е виновна и е в границите, очертани в тази норма. Това било така, тъй като не можело нито с подзаконов нормативенакт, нито с правила, създадени от орган без законодателни правомощия, да се дерогират разпоредби на закон. Посочените разпоредби на ПИКЕЕ, към които препращал чл.12 ЗЕ, по никакъв начин не изключвали вината на насрещната страна при неизпълнение на задължения по договора, а само регламентирали принципите за установяване случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия и процедурата за изчисляване на консумирана ел. енергия съгласно чл. 83, т. 6 от ЗЕ и раздел IX от ПИКЕЕ. Те не изключвали необходимостта от установяване, че именно абонатът е извършил действия, нарушаващи въведената в чл. 45 и чл. 48 от ПИКЕЕ забрана за потребителите да въздействат неправомерно върху собствените на преносното дружество средства за търговско измерване, или най-малкото, че тези действия са извършени с негово знание.