Решение № 229 от 28.04.2025, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 229 гр. София, 28.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 6-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично заседание на единадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Иван Иванов

Членове:

Николай Метанов

Валентин Д. Бойкинов при участието на секретаря Ваня Ил. Иванова като разгледа докладваното от Иван Иванов Въззивно търговско дело № 20241001000848 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение № 260 088 от 20.05.2024 г. по т.д. № 458/ 2020 г. на Софийския градски съд, търговско отделение, VІ - 6 състав, допълнено с решение № 260 141 от 9.08.2024 г., „Булгаргаз“ ЕАД- гр. София е осъдено да заплати на „Булгартрансгаз“ ЕАД - гр. София на основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, вр. с чл. 6.14.1 и сл. от договор № 2692 от 29.12.2016 г. за пренос на природен газ, изменен с допълнително споразумение от 10.02.2017 г. сумата от 273 684.60 лева, представляваща обезщетение за сторените от ищеца разходи за закупуване на природен газ за нуждите на системата за периода януари - февруари 2017 г. за преодоляване на причинения от ответника в тази период на действие на договора отрицателен дисбаланс от - 814 683 куб. м., ведно със законната лихва от 18.02.2020 г. до окончателното й плащане, като за разликата до пълния предявен размер от 1 097 846.64 лева, с включен ДДС, искът е отхвърлен като неоснователен ; отхвърлени са като неоснователни предявените от „Булгартрансгаз“ ЕАД срещу „Булгаргаз“ ЕАД искове : на основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, вр. с чл. 8.1 от същия договор за сумите 67 335. 91 лева, с включен ДДС, представляваща дължимия остатък от цена на пренос за м. януари 2017 г. и 9 965.09 лева, с включен ДДС, представляваща дължимия остатък от цена на пренос за м. февруари 2017 г. ; на основание чл. 92 от ЗЗД, вр. с чл. 9.3 от договора за сумите : 11 334.89 1 лева, представляваща неустойка за забава в плащането на сумата 67 335.91 лева - цената за пренос за м. януари 2017 г. за периода от 30.06.2018 г. до 25.02.2020 г. ; 1 677.44 лева, представляваща неустойка за забава в плащането на сумата 9 965.09 лева - цената за пренос за м. февруари 2017 г. за периода от 30.06.2018 г. до 25.02.2020 г. ; 184 804.19 лева представляваща неустойка за забава в плащането на сумата 1 097 846.64 лева - цена на разходите за закупуване на природен газ за преодоляване на причинения от ответника отрицателен дисбаланс за месеците януари и февруари 2017 г., за периода от 30.06.2018г. до 25.02.2020 г.

Решението е постановено при участието на „Топлофикация Русе“ ЕАД - гр. Русе като трето лице - помагач на страната на ответника „Булгаргаз“ ЕАД- гр. София.

Срещу решението, в осъдителната му част, е подадена въззивна жалба от „Булгаргаз“ ЕАДгр. София, в която се твърди, че е неправилно поради нарушение на материалния закон.

Съдът не отчел договорната свобода на страните сами да определят условията при които може да се извърши коригиране на подписваните между тях месечните отчетни протоколи.

Изводите били противоречиви- приемайки, че ищецът няма възможност едностранно да извършва корекции в дневните протоколи - от една страна, съдът от друга страна приел, че едностранно подписаните от същия коригирани месечни отчетни протоколи и издадени въз основа на тях счетоводни документи, са достатъчни доказателства за частично уважаване на исковата претенция. Липсата на дисбаланс за месеците януари и февруари на 2017 г. се потвърждавала и от неоспореното комплексно заключение на експертизата.

Първоинстанционният съд не отчел, че към датата на издаване на счетоводните документи от ищеца договорът е прекратил действието си на 1.10.2017 г. и не са могли да възникнат нови права и задължения между страните.

Неправилно съдът отказал да извърши косвен съдебен контрол на Решение № ПАМ 1/05.06.2018 г. на КЕВР на основание чл. 17, ал. 2 от ГПК, тъй като правните претенции на ищеца произтичали единствено и само от това решение. Приел, че индивидуалния административен акт е нищожен поради липсата на компетентност на органа, който го е издал, без да изследва по-нататъшните пороци на акта, като неправилно приел, че решението „не се явява част от елементите от състава на претенциите, които ищецът е предявил спрямо ответника“и дадените от КЕВР

-3-

„задължителни предписания са правни действия, които са ирелевантни за настоящия спор“.

Неправилно съдът приел, че няма неизпълнение от страна на ищеца - дори и да имало отрицателен дисбаланс за месеците януари и февруари 2017 г. той се дължал единствено и 2 само на виновното неизпълнение на неговите задължения по договора за пренос от 29.12.2016 г., както и на тези на преносен оператор и лицензиант. В този период той не предоставял навременна и надлежна информация за балансовия статут на дружеството, нито дневни протоколи и дневни капацитетни продукти за изходните точки на мрежата, отказвало да приеме дневни заявки за пренос, надвишаващи разпределения капацитет за съответната точка, въпреки наличието на такъв свободен капацитет.

Молбата е решението да бъде отменено в обжалваната част, като бъде постановено друго решение, с което исковата претенция да бъде отхвърлена изцяло.

Ответникът по въззивната жалба „Булгартрансгаз“ ЕАД - гр. София в писмения отговор я оспорва като неоснователна.

Несъстоятелно било твърдението, че възможността за коригиране на месечните отчетни протоколи е била преклудирана поради изтичането на уговорените в договора срокове, както и че след изтичането на тези срокове коригирането можело да се извърши само при съгласие между страните. В допълнителното споразумение страните били постигнали съгласие за нов начин на разпределение на количествата, което несъмнено изисквало коригиране на първоначално издадените месечни отчетни протоколи. Затова съдът правилно отбелязал, че дори и след прекратяването на договора кредиторът може да търси изпълнение. Освен това нямало валидно противопоставяне на ответника при връчването на коригираните протоколи с нотариална покана, които били върнати с бланкетното „не ги признаваме“ без допълнителна аргументация.

Неоснователни били и твърденията, че решение № ПАМ -1/ 5.06.2018 г. било нищожен, а в условията на евентуалност незаконосъобразен административен акт.

Твърдението за неизпълнение от страна на ищеца също било несъстоятелно - не били ангажирани доказателства от ответника за това, а такова не се установило и от заключенията на експертизите. Такива били и оплакванията за непредоставянето в срок на необходимата информация за управление на причинените дисбаланси, за липса на информация за условията и цените на капацитетните продукти към момента на провеждане на търгове за тях, както за липсата на утвърдена разходна компонента към цената на природния газ за балансиране.

Молбата е решението да бъде оставено в сила в обжалваната част.

Ответникът по въззивната жалба „Топлофикация Русе“ ЕАД - гр. Русе - трето лице, помагач на „Булгаргаз“ ЕАД- гр. София, в писмения отговор е изложил съображения в подкрепа на нейната основателност и моли решението да бъде отменено в обжалваната част, като бъде постановено друго решение, с което исковата претенция да бъде отхвърлена изцяло.

Срещу решението, в отхвърлителната му част, е подадена въззивна жалба от „Булгартрансгаз“ ЕАД - гр. София, в която се твърди, че е неправилно - постановено в 3 нарушение на съдопроизводствените правила и материалния закон.

Неправилно съдът приел, че периода на претендирания дисбаланс е януари - февруари 2017 г., тъй като дисбаланса бил функция на извършеното в изпълнение решение № ПАМ-1 от 5.06.2018 г. ново разпределение и обхващал целия период на действие на договора, а това било посочено ясно в петитума на исковата молба. Наличието на отрицателен дисбаланс по договора се установило категорично от заключенията на първоначалната и повторната комплексни експертизи. Съдът обаче, неправилно тълкувал заключенията за да достигне до погрешни изводи, най-малко относно размера на дисбаланса за месеците януари и февруари 2017 г., тъй като в посоченият размер (-) 814 683 куб.м. бил включен и дисбаланса за м.декември 2016 г. Липсвала правна обосновка защо се обсъжда дисбаланс, който е извън процесния договор.

Неправилно била определена стойността на дисбаланса за м. януари и м. февруари 2017 г., като погрешно била приложена цена от 279.95 лева за 1000 куб.м., което противоречало с договореното между страните.

Неправилно съдът приел, че мораторната неустойка може да бъде претендирана само при забава в плащането на цената на преноса на природен газ, но не и за вземането за разходи за закупуване на природен газ за размера на причинения от ответника отрицателен дисбаланс.

Неправилни били и изводите, че претенциите за заплащане на цената на пренос за месеците януари и февруари 2017 г. са недължими, тъй като в чл. 7.13 от договора страните били постигнали взаимно съгласие за ограничаване на възможността за извършване на корекции в ежемесечните протоколи.

Молбата е решението да бъде отменено в обжалваната част, като бъде постановено друго решение, с което исковите претенция да бъдат уважени изцяло.

Ответникът по въззивната жалба „Булгаргаз“ ЕАД - гр. София в писмения отговор я оспорва като неоснователна.

-5-

Твърдението на въззивника, че претендирания дисбаланс обхващал целия срок на действие на договора за доставка на природен газ, а не само месеците януари и февруари 2017 г., било въведено за първи път с въззивната жалба и противоречало на изложените в исковата молба и в допълнителната искова молба правопораждащи юридически факти. В доклада по чл. 140 от ГПК съдът ясно и недвусмислено посочил, че процесният период обхваща месеците януари и февруари 2017 г., като въззивникът не възразил срещу доклада в законоустановения срок.

Неоснователно било възражението, че съдът неправилно е определил дисбаланса за месеците януари и февруари 2017 г. в размер на (-) 814 683 куб.м. Изводите били основани 4 на заключението на техническата експертиза, изготвено от вещо лице инж. В. И., въз основа на изготвените едностранно от „Булгартрансгаз“ ЕАД и неподписани от „Булгаргаз“ ЕАД коригирани месечни протоколи от 15.06.2018 г. Тези изводи били препотвърдени в заключението на комплексната техническа и икономическа експертиза.

Неверни и подвеждащи били твърденията на въззивника, че при определянето на дисбаланса за месеците януари и февруари 2017 г., съдът неоснователно допуснал да бъде добавен предходен период от края на 2016 г. Наличността към 1.01.2017 г. в тръбата на газ, собственост на „Булгаргаз“ ЕАД, била потвърдена от самия въззивник в протокола за м. януари 2017 г., съставен на 15.06.2018 г. и това оспорване било въведен за първи път пред настоящата инстанция.

Неоснователно било възражението, че била неправилно определена стойността на дисбаланса за месеците януари и февруари 2017 г. Самият въззивник създал удостоверителните документи за пренесените количества газ и разполагал с правомощието самостоятелно да провери и установи какво е количеството природен газ, което е преминало през притежаваната от него преносна система. Съдът правилно кредитирал заключението на повторната комплексна експертиза, срещу което въззивникът не възразил. Съдът правилно приел, че „Булгаргаз“ ЕАД следва да отговаря до размер на разхода за закупуване на природен газ за преодоляване на отрицателния дисбаланс, като съобразил, че е отпаднало изискването при остойностяването на закупения природен газ преносният оператор да е ограничен от цената, на която общественият доставчик продава.

Необосновани били възраженията на въззивника, че има право на мораторна неустойка, тъй като се установило по безспорен начин, че той не е изправна страна по договора кумулирането на отрицателен дисбаланс за процесния период се дължало изцяло на неизпълнението на неговите договорни и лицензни задължения да подава ежедневно информация към „Булгаргаз“ ЕАД относно наличието или липсата на дисбаланс, които възпрепятствало възможността последното своевременно да избегне дисбаланса, както и да предприеме навременни действия за неговото преодоляване. Въззивникът нарушил и задълженията си по чл. 19, т. 2 - 5 от Правилата за балансиране, вследствие на което „Булгаргаз“ ЕАД нямало възможност да закупува дневни капацитети и да получава информация за дневния си дисбаланс, като по този начин било лишено от правото си да управлява балансовото си портфолио чрез коригиращи заявки.