Решение № 12353 от 22.06.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 12353 гр. София, 22.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 64 СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: МИРОСЛАВА П. ИЛЕВА при участието на секретаря ПЕТЯ ЦВ. СЛАВОВА като разгледа докладваното от МИРОСЛАВА П. ИЛЕВА Гражданско дело № 20241110110807 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 124 ГПК.

„Топлофикация София“ ЕАД е предявило искове по чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД срещу Г. Е. А. (съгласно уточнителна молба от 08.08.2024 г. – л. 52) за сумата от 611,08 лева – цена за доставена топлинна енергия за периода м.05.2020 г. – м.04.2022 г. до имот на адрес: гр. София, ж.к. „С***, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба (27.02.2024 г.) до окончателното плащане, за сумата от 130,95 лева – обезщетение за забава в размер на законната лихва върху последната главница за периода 15.09.2021 г. – 14.02.2024 г., за сумата от 31,85 лева – цена за услуга дялово разпределение за периода м.01.2021 г. – м.04.2022 г., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба (27.02.2024 г.) до окончателното плащане и за сумата от 8,48 лева – обезщетение за забава в размер на законната лихва върху последната главница за периода 18.03.2021 г. – 14.02.2024 г.

Ищецът твърди, че ответницата е клиент на доставена топлинна енергия за посочения имот и период. Продажбата на топлинна енергия от ищеца на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществявала при публично известни Общи условия. Разпределението на топлинна енергия в сградата - етажна собственост, в която се намирал процесният имот, ставало по системата на дялово разпределение, извършвано за процесния период от „Директ“ ЕООД. Консумираната топлинна енергия се заплащала на месечни вноски, определени по прогнозна консумация за сградата, и изравнителни сметки след отчитане показанията на измервателните уреди. Било налице неизпълнение на задължения съгласно предвидените в ОУ срокове за плащане на цена за доставена топлинна енергия и задължения за извършено дялово разпредение.

Ответницата чрез назначения по реда на чл. 47, ал. 6 ГПК особен представител е подала отговор на исковата молба в срока по чл. 131 ГПК, с който оспорва исковете по основание и размер. Оспорва да има качеството на клиент на топлинна енергия (ТЕ) спрямо процесния имот. Възразява, че е извършен отказ от наследство, евентуално че наследството е прието по опис. Позовава се на изтекла тригодишна погасителна давност. Възразява, че не изпаднала в забава за плащане на претендираните главни вземания. Поддържа, че за възникване на облигационна връзка между страните е необходимо представяне на писмен 1 договор с позоваване на чл. 149, ал. 1, т. 6 ЗЕ и чл. 38а ЗЕ, като в случая между страните по делото нямало сключен писмен договор. Оспорва през процесния период да е ползвал топлинна енергия в обем, отговарящ на претендирания. Оспорва материално правната легитимация на ищеца относно вземането за цена за услуга дялово разпределение.

Третото лице – помагач, привлечено от ищеца – „Директ“ ЕООД, не е взело становище по предявените искове.

Софийски районен съд, като взе предвид предявените искове, възраженията срещу тях и доказателствата по делото, намира следното:

По исковете за цена за доставена топлинна енергия и за иска за обезщетение за забава в размер на законната лихва върху посочената главница :

В тежест на ищеца е да докаже, че ответницата е собственик или носител на вещно право на ползване върху процесния имот или на друго основание е сключила договор за доставка на ТЕ с ищеца, че през процесния период ищецът е доставял топлинна енергия в процесния имот и стойността на доставената ТЕ.

По арг. на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ качеството на клиент на топлинна енергия за битови нужди има собственикът или носителят на вещно право на ползване върху имота, както и всяко друго лице, което със съгласие на собственика, респ. носителя на вещното право на ползване, е сключило договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този имот при публично известните общи условия директно с топлопреносното предприятие – в този смисъл Тълкувателно решение № 2/2017 г. по тълк.д. № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС.

От приетия като доказателство договор за продажба на държавен недвижим имот по реда на Наредбата за държавните имоти от 14.02.1989 г. (л. 102) се установява, че процесният имот е придобит от Е. А. К. и Р.Д.К., като имотът е придобит от тях в режим на съпружеска имуществена общност (чл. 20, ал. 1 СК, обн., ДВ, бр. 41 от 28.05.1985 г., отм.). От удостоверение за наследници с изх. № РПД25-ДИ11-426-(2) от СО – р- н „Подуяне“ се установява, че Р.Д.К. е починала на 10.12.2015 г., като е оставила като наследници: деца – Н.С.С. и Г. Е. А., и съпруг от втори брак – Е. А. К.. Видно от удостоверение за наследници на Е. А. К. с изх. № РПД24-ДИ11-288/22.07.2024 г. на СО – район „Подуяне“ (л.50), Е. А. К. е починал на 11.01.2016 г. и е оставил за свой единствен наследник дъщеря си Г. Е. К.а.

Установява се, че не е налице вписан отказ от наследството от страна на ответницата по отношение на наследството, оставено от Е. К. (видно от удостоверение от 11.09.2025 г. от началник служба „Деловодство, III ГО“ на СРС – л. 136).

По делото няма твърдения приживе Е. К. и Р. К.а, а след тяхната смърт – наследниците им, да се разпореждали с процесния имот или на друго основание да са губили права върху имота. При това съдът приема, че след смъртта на Р. К.а имотът се притежава от Е. К. – 4/6 ид.ч. (1/2 ид.ч. от прекратяване на СИО – чл. 27, ал. 1, вр. чл. 44, т. 1 и чл. 28 СК, и 1/6 ид.ч. по наследство от Р. К.а), Н.С.С. и Г. Е. А. – по 1/6 ид.ч. – чл. 5, ал. 1 и чл. 9, ал. 1 ЗН. След смъртта на Е. К. имотът е останал в съсобственост между Н.С.С. и Г. Е. А. при квоти: 1/6 ид.ч. за Н.С. и 5/6 ид.ч. за Г. А. (1/6 ид.ч. от наследството на майка й и 4/6 ид.ч. от наследството на баща й).

Предвид горното съдът приема, че през процесния период като съсобственик на процесния имот в обем 5/6 ид.ч. ответницата има качеството на клиент на ТЕ за битови нужди – арг. чл. 153, ал. 1 ЗЕ. От това следва, че през процесния период между ищеца от една страна и ответника, от друга - , е налице облигационно правоотношение с източник договор за продажба на топлинна енергия, която се извършва при публично известни Общи условия на топлопреносното предприятие за продажба на топлинна енергия за битови нужди - чл. 150, ал. 1 ЗЕ, като през процесния период са действали Общи условия, одобрени с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР. Съгласно чл. 150, ал. 2 ЗЕ общите условия влизат 2 в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от клиентите.

Неоснователно се възразява, че за възникване на договорно правоотношение с клиент на ТЕ за битови нужди е необходимо сключване на писмен договор с топлопреносното дружество. Правната уредба в Закона за енергетиката уредба не предвижда такова условие за възникване на договорното правоотношение между страните, като обуславящо е единствено правото на собственост или вещно право на ползване върху имота – арг. чл. 153 ЗЕ. Нормите на чл. 146, ал. 1, т. 6 ЗЕ и чл. 146б ЗЕ, на които се позовава ответницата, предвиждащи сключване на писмен договор между доставчик на топлинна енергия и клиент на топлинна енергия, не намират приложение в случая, защото ищецът е топлопреносно предприятие, а не доставчик на топлинна енергия по смисъла на чл. 149а, ал. 2 ЗЕ, чийто статут за пръв път е предвиден с изменението на Закона за енергетиката, обн. ДВ, бр. 74 от 2006 г., в сила от 08.09.2006 г. Ищецът като топлопреносно предприятие експлоатира топлопреносната мрежа (чл. 129, ал. 1 ЗЕ) и има задължение да снабдява с топлинна енергия клиентите, присъединени към топлопреносната мрежа (чл. 130, т. 1 ЗЕ). Доставчикът на топлинна енергия е лице, което по решение на етажните собственици продава топлинна енергия на клиенти на ТЕ в сграда – етажна собственост, като сключва писмен договор с топлопреносното предприятие - чл. 149а, ал. 1 и ал. 2, чл. 149, ал. 1, т. 5 ЗЕ и чл. 40 от Наредба № 16-334 за топлоснабдяването (отм.). В случая снабдяването на клиентите в сграда – етажна собственост се извършва от ищеца – топлопреносно предприятие, а не от доставчик на ТЕ по смисъла на чл. 149а, ал. 2 ЗЕ, арг. чл. 37 от от Наредба № 16-334 за топлоснабдяването (отм.), поради което в случая за топлоснабдяването не е необходимо сключване на писмен договор с клиентите в сграда - етажна собственост.

Уредбата в ЗЕ – чл. 153 ЗЕ, относно това, че договорно правоотношение между клиент на ТЕ и топлопреносното дружество възниква без писмен договор е специална и изключва общата уредба на договорните правоотношения по ЗЗД. Общите условия по договора за продажба на ТЕ на клиенти за битови нужди влизат в сила след изтичане на 30 дни от публикуването им, без да е необходимо изрично писмено приемане – чл. 150, ал. 2 ЗЕ, която норма също е специална и не намират приложение правилата за обвързване на потребителите от общите условия по друг вид потребителски договори – чл. 147а ЗЗП.

Правото на Европейския съюз не предвижда забрана за уредения в ЗЕ начин за сключване на договор между клиентите на ТЕ за битови нужди и топлопреносното предприятие, т.е. без изрично сключване на писмен договор, а само въз основа на придобиване на вещни права (на собственост или на ползване) върху имота. Директива 2011/83/ЕС относно правата на потребителите (чл. 3, пар. 5) не засяга националното общо договорно право като правилата относно действителността, сключването или действието на договора, доколкото аспектите на общото договорно право не са уредени в тази директива. В това отношение в съображение 14 от Директивата се уточнява, че тя не следва да засяга националното право, което урежда например материята относно сключването или действителността на договора, в частност при липсата на съгласие за сключване на договора. При това в случая не може да става въпрос за това, че националната уредба относно сключване на договора между страните без изискване за писмена форма е в противоречие с европейското право. В този смисъл са и мотивите в решение на СЕС от 05.12.2019 г. по съединени дела С 708/17 и С 725/17.

От приетото заключение по съдебно – техническа експертиза, което се кредитира от съда, се установява, че процесният имот е топлоснабден. Разпределението на топлинна енергия става по системата на дялово разпределение съгласно чл. 139 ал. 1 ЗЕ, което за процесния период е извършвано от третото лице - помагач. Установява се още, че консумираната топлинна енергия е заплащана чрез месечни вноски, определени по прогнозна консумация за сградата, и една изравнителна вноска в края на отоплителния сезон - чл.155, ал.1, т.2 ЗЕ. Месечната дължима сума за топлинна енергия се формира от ищеца продавач на топлинна енергия, въз основа на прогнозен дял (съответния дял за имота от 3 консумираната топлинна енергия през предходния отчетен период). След отчет на средствата за дялово разпределение търговецът, който извършва дяловото разпределение, изготвя изравнителна сметка, която отчита разликата между прогнозното и действително потребеното количество топлоенергия и продавачът изготвя фактура за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, определено на база изравнителните сметки. Така за съответния отчетен период се отчита реално доставеното количество топлинна енергия и съобразно начислените до този момент суми по прогнозна консумация се определя сума за доплащане или сума за възстановяване на купувача - клаузата на чл.32 от ОУ, действали през процесния период.

В заключението на вещото лице е посочено, че в имота са монтирани 3 бр. отоплителни тела – радиатори, на които са монтирани топлинни разпределители и термостатни вентили и отчитането на измервателните средства се извършва чрез дистанционен отчет. В сградата по местонахождение на процесния имот не се потребява ТЕ за подгряване на вода. Топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация, е изчислена съобразно нормативната уредба в областта на енергетиката, действала през процесния период.