Акт № 1643 от 03.11.2026, Районен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 1643 гр. ***, 03.11.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ***, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател:Зорница Д. Димитрова Банкова при участието на секретаря Яна Д. Петрова като разгледа докладваното от Зорница Д. Димитрова Банкова Гражданско дело № 20264430101452 по описа за 2026 година и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:

Пред ПлРС е депозирана искова молба от “***“ ЕАД-*** против М. М. и Л. М., с правно основание на исковите претенции чл.422 вр. с чл.415 от ГПК за установяване вземането на кредитира по издадена заповед по ч.гр.д.

№5411/2024г. на ПлРС. твърди, че ответниците са съпрузи и ползватели/собственици на топлоснабден имот, находящ се в гр.***, и са клиент по смисъл на чл.153 ЗЕ. Твърди се, че е предоставена топлинна енергия за периода 01.10.2021г.-30.04.2024г.Твърди се, че по повод заявление по чл.410 от ГПК в полза на ищеца е издадена заповед спрямо ответниците, като съпрузи и ползватели, респ. собственици на процесния имот, при условията на солидарност по чл.32 от СК, както следва:главница 325,48лв. и лихва 66,19лв.- за периода 02.12.2021г. до 05.09.2024г. по ч.гр.д.№5411/24г. на ПлРС.Твърди се, че вземането произтича от следните обстоятелства ищецът е абонат на “***-***”ЕАД, което е доставчик на топлинна енергия. Твърди се, че е потребител на топлинна енергия по смисъла на чл.153 от ЗЕ и чл.150 от ЗЕ.Посочва се, че с оглед изложеното и по силата на нормативните актове за потребителя на ТЕ важат разпоредбите на действащото за посочения период 1 законодателство в областта на енергетиката.Твърди се, че съгласно чл. 150, ал.

1 от ЗЕ/, продажбата на топлинна енергия за битови нужди от топлопреносното предприятие се осъществява при публично известни Общи условия /ОУ/ за продажба на топлинна енергия от ’*** ЕАД на потребители за битови нужди в гр. ***, които се изготвят от ’*** " ЕАД и се одобряват от Държавната комисия за енергийно регулиране към Министерски съвет.

Същите влизат в сила в едномесечен срок след публикуването им в един централен и един местен ежедневник и имат силата на договор между топлопреносното предприятие и потребителите на топлинна енергия, без да е необходимо изричното им приемане от страна на потребителите. С тези общи условия се регламентират търговските взаимоотношения между потребителите на топлинна енергия и Дружеството: правата и задълженията на двете страни; редът за измерване, отчитане, разпределение и заплащане на топлинната енергия; отговорностите при неизпълнение на задълженията и др.

Твърди се, че ответника не е упражнил правата си по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ (чл.

106а, ал. 3 ЗЕЕЕ) и спрямо него са влезли в сила Общите условия за продажба на топлинна енергия от "*** ***" ЕАД на потребители за битови нужди в гр.

*** от 2007 и приложени по делото, публикувани във в-к “Нощен труд” бр. 13- 14.12.2007г. и в-к “Посоки”бр.239/13.12.2007г.Твърди се, че в раздел VII от ОУ - „Заплащане на ТЕ", чл. 32, ал. 1 е определен реда и срока, по който купувачите на ТЕ , са длъжни да заплащат месечните дължими суми за ТЕ, а именно: в 30-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. В този смисъл, задължението на абоната за заплащане на дължимите от него суми в размера, посочен в ежемесечно получаваните фактури е най-късно до края на месеца, следващ месеца на доставката на ТЕ. С изтичането на последния ден от месеца ответникът е изпадал в забава за тази сума и на основание чл.86, ал.1 от ЗЗД е начислявана законна лихва върху дължимите суми.

Твърди се, че тъй като не е заплатена сумата от ответниците, е подадено заявление по чл.410 от ГПК и е издадена заповед по ч. гр.д.

№5411/2024г.Твърди се, че не са били открити и по разпореждане на съда е подадена настоящата ИМ, с предявени искове по чл. 415 от ГПК за съществуване на вземането си, поради което ищецът моли съда да признае за установено по отношение на ответника, че дължи посочените суми.Претендират се разноски.

2

В срока за отговор не е постъпил такъв от ответниците.

В с.з. ответницата е заявила, че е съгласна да се заплатят сумите.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и съобрази становищата на страните, намира за установено следното:

Видно от приложеното ч.гр.д.5411/2024г. по описа на ПлРС е, че от страна на дружеството като доставчик на топлинна енергия е подадено заявление по реда на чл.410 от ГПК. Въз основа на същото е издадена заповед№3155/30.09.2024г., срещу ответниците, както следва: главница 325,48лв. за периода 01.10.2021г.-30.04.2024г. и лихва 66,19лв.- за периода 02.12.2021г. до 05.09.2024г. законна лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението 24.09.2024г. до окончателното изплащане на вземането, както и направените деловодни разноски – сумата от общо 25 лв. платена държавна такса и сумата от 50 лв. юрисконсултско възнаграждение.

Вземането на заявителя произтича от следните обстоятелства: доставена топлинна енергия от дружеството заявител в недвижим имот на длъжника за битови нужди.

В срок кредиторът е предявил иск по чл.415 вр. с чл.422 от ГПК, след указание на съда, при хипотезата, че не са открити длъжниците.

Въз основа на така събраните доказателства, съдът приема, следното от правна страна:

Съдът споделя становището на ищеца, че ответникът е потребител на топлинна енергия по смисъла на § 1, т. 42 от ДР от Закона за енергетиката /ЗЕ, обн. ДВ. бр. 107 от 09.12.2003г., изм., ДВ. бр. 18 от 05.03.2004 г., изм. ДВ. бр.

18 от 25.02.2005г., изм. ДВ. бр. 95 от 29.11.2005г., изм. ДВ., бр. 30 от 11.04.2006г., изм. ДВ., бр. 65 от 11.08.2006г., изм. ДВ., бр. 74 от 08.09.2006г./, съгласно който "потребител на енергия или природен газ за битови нужди" е физическо лице - собственик или ползвател на имота, което използва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване за домакинството си. По силата на нормативните актове, абоната е потребител на ТЕ и за него важат разпоредбите на действащото за посочения период законодателство в областта на енергетиката. Съгласно чл. 150, ал. 1 от ЗЕ/, продажбата на топлинна енергия за битови нужди от топлопреносното предприятие се осъществява при 3 публично известни Общи условия /ОУ/ за продажба на топлинна енергия от '*** *** ЕАД на потребители за битови нужди в гр. ***, които се изготвят от '*** ***" ЕАД и се одобряват от Държавната комисия за енергийно регулиране към Министерски съвет. Същите влизат в сила в едномесечен срок след публикуването им в един централен и един местен ежедневник и имат силата на договор между топлопреносното предприятие и потребителите на топлинна енергия, без да е необходимо изричното им приемане от страна на потребителите. С тези общи условия се регламентират търговските взаимоотношения между потребителите на топлинна енергия и Дружеството: правата и задълженията на двете страни; редът за измерване, отчитане, разпределение и заплащане на топлинната енергия; отговорностите при неизпълнение на задълженията и др. По делото не са представени доказателства ответникът да е упражнил правата си по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ (чл.

106а, ал. 3 ЗЕЕЕ) и спрямо тях са влезли в сила Общите условия за продажба на топлинна енергия от "*** ***" ЕАД на потребители за битови нужди в гр.

***- приложени на л. 7 по делото, в сила от 2007г.В раздел VII от ОУ - „Заплащане на ТЕ", чл, 31, ал. 1 е определен реда и срока, по който купувачите на ТЕ , са длъжни да заплащат месечните дължими суми за ТЕ, а именно: в 30- дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят.Въз основа на чл.

139 от Закона за енергетиката, разпределението на топлинна енергия между потребителите в сграда - етажна собственост се извършва по системата за дялово разпределение при наличието на договор с лице вписано в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ. Съгласно чл.140а от ЗЕ общото консумирано количество топлинна енергия в сграда- етажна собственост, присъединена към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, се разпределя за горещо водоснабдяване и за отопление. Съгласно чл.142, ал.2 от ЗЕ, топлинната енергия за отопление на сграда- етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена за сградна инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите.Съгласно чл.153, ал.6 от ЗЕ, клиентите на сграда- етажна собственост, които прекратяват топлоподаването към отоплителните тела в имотите си, остават клиенти на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите части на сградата.Качеството на клиент може да се изгуби само тогава, когато се прекрати топлоподаването на цялата сграда.

4

Не е спорно, че ответниците са съпрузи и ползватели на процесния имот.При това положение установено качеството им на потребители и солидарни длъжници по силата на чл.32 от СК.

С оглед на изложеното, съдът приема, че следва да се уважат предявените искове.

При това положение, съдът приема, че ответникът не е изпълнил в срок задължението си за предоставените услуги и с поведението си са станали причина ищецът да направи разноски по ч.гр.д. и по настоящето дело, които следва да заплати на ищеца.

Съгласно разпоредбата на чл.78, ал.8 от ГПК в полза на юридическите лица се присъжда адвокатско възнаграждение по Наредба№1/2004г. за минималните адвокатски възнаграждения, ако са защитавани от юрисконсулт, като е съобразено последното изменение на ГПК, обнародвано в ДВ бр.8/2017г. относно юрисконсултското възнаграждение.

Съобразно т. 12 от ТР № 4/2013г., съдът следва да се произнесе и относно разноските в заповедното производство, съобразно изхода на спора, с осъдителен диспозитив. Съобразно частта от вземането, която е била основателна към датата на подаване на заявлението и за която е предявена претенция по чл. 422 от ГПК, съдът установи, че дължимият размер на направените в заповедното производство разноски, съгласно изхода на процеса-12,78 евро д.т. и 25,56 евро за юрисконсултско възнаграждение.

Следва да се присъдят и разноски по настоящето дело, като размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ-Наредба за заплащането на правната помощ.При това положение дължат сумата 38,35 евро за д.т. и 51,13 евро за юрисконсултско възнаграждение.

Водим от горното, Съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА на осн. чл. 422 вр. чл. 124 от ГПК по отношение на ответниците М. Ц. М., ЕГН********** и Л. А. М., ЕГН **********, че ДЪЛЖАТ СОЛИДАРНО на “***-***” ЕАД гр.***, със седалище и адрес на управление 5 гр.***, ЕИК ********,сумата 166,42 евро главница за ползвана топлоенергия за периода 01.10.2021г.-30.04.2024г., мораторна лихва в размер на 33,84 евро за периода 02.12.2021г. до 05.09.2024г., ведно със законната лихва, считано от датата на заявлението-24.09.2024г. до окончателното изплащане на вземането,за които суми е издадена заповед №3155/30.09.2024г., по ч.гр.д.

№5411/2026г. на ПлРС.

ОСЪЖДА, на осн. чл.78, ал.1 от ГПК М. Ц. М., ЕГН********** и Л. А.

М., ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТЯТ на “***-***” ЕАД гр.***, със седалище и адрес на управление гр.***, ЕИК ********, направени деловодни разноски, в настоящето производство: сумата 38,35 евро за д.т. и 51,13 евро за юрисконсултско възнаграждение.

ОСЪЖДА, на осн. чл.78, ал.1 от ГПК М. Ц. М., ЕГН********** и Л. А. М., ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТЯТ на “***-***” ЕАД гр.***, със седалище и адрес на управление гр.***, ЕИК ********, направени деловодни разноски в заповедното производство- 12,78 евро д.т. и 25,56 евро за юрисконсултско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване пред ***ски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните, с въззивна жалба.

Съдия при Районен съд – ***: _______________________ 6