Решение № 14699 от 22.07.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 14699 гр. София, 22.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 119 СЪСТАВ, в публично заседание на осми юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ВИКТОРИЯ В. МИНГОВА при участието на секретаря РАЛИЦА ЕМ. Д. като разгледа докладваното от ВИКТОРИЯ В. МИНГОВА Гражданско дело № 20251110141887 по описа за 2025 година

Предявени са по реда на чл. 422, ал. 1, респ. чл. 415, ал. 1 ГПК, обективно кумулативно съединени положителни установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 149, чл.

150, чл. 153 ЗЕ и чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Ищецът „Т.С.” ЕАД е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу Ц. Й. С. за заплащане на сумите, както следва: сумата 1172,64 лева, равняваща се на 599,56 евро , представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за имот, находящ се на адрес: ***, абонатен № ***, за периода от 01.05.2022 г. до 30.04.2024 г., ведно със законната лихва от 10.04.2025 г. до изплащане на вземането; сумата 181,34 лева, равняваща се на 92,72 евро, представляваща лихва за забава върху вземането за топлинна енергия за периода от 15.09.2023 г. до 03.04.2025 г.; сумата от 49,55 лева, равняваща се на 25,33 евро, представляваща цена на извършена услуга дялово разпределение за периода от 01.05.2022 г. до 30.04.2024 г., ведно със законната лихва от 10.04.2025 г. до изплащане на вземането; сумата 11,49 лева, равняваща се на 5,87 евро , представляваща лихва за забава върху вземането за дялово разпределение за периода от 16.07.2022 г. до 03.04.2025 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 15.04.2025 г. по ч. гр. д. № 20930/2025 г. по описа на СРС, 63 състав. След постъпило възражение по реда на чл. 414 ГПК са предявени установителни искове за вземанията, предмет на издадената заповед за изпълнение.

Ищецът твърди да е налице облигационно отношение, възникнало с ответника въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите без да е необходимо изричното им приемане. Претендира ответникът да е клиент на 1 топлинна енергия на основание чл. 153, ал. 1 ЗЕ. Посочва, че на основание чл.

139 ЗЕ разпределението на топлинна енергия между потребители в сграда етажна собственост се извършва по системата за дялово разпределение при наличието на договор с лице, вписано в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ.

Твърди, че в рамките на процесния период дяловото разпределение за сградата, в която се намира топлоснабденият имот, се е извършвало от „Т.С.“ ЕООД. Предвид липсата на изпълнение на падежа на задължението за заплащане на главницата за доставена топлинна енергия за битови нужди и за услуга дялово разпределение, претендира заплащане на обезщетения за забава в размер на законната лихва върху същите. Моли за уважаване на исковете.

Претендира разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК по делото е постъпил писмен отговор на исковата молба от ответника Ц. Й. С., с който предявените искове се оспорват като неоснователни. Възразява, че в процесния имот нямало изградена сградна инсталация, нямало монтирани отоплителни тела и през него не минавали тръби. Нямало валидно издадено разрешение за ползване на имота.

Оспорва в сградата, в която се намират притежаваните от нея имоти, представляващи апартамент и два гаража, да има въобще изградена инсталация за доставяне на топлинна енергия, отоплителни уреди и съоръжения за пренос на топла вода. Посочва, че на ищцовото дружество са известни посочените обстоятелства, заявени със Заявление № Г3723/07.03.2013 г., а също така че посочените обстоятелства са установени в хода на множество съдебни дела, които ищецът е завел срещу ответницата по настоящото дело. Въз основа на посоченото оспорва да е потребител за битови нужди за процесния недвижим имот. Поддържа, че за посочения недвижим имот няма валидно разрешение за ползване, защото подписа на лицето, посочено като издател на разрешението за ползване, е фалшифициран и за това са уведомени компетентните органи, в хода на досъдебно производство е назначена съдебно-графологична експертиза и е установено, че подписът на лицето, подписало посочения акт е фалшифициран. Поддържа, че сградата не е изградена напълно, че по проект е с хоризонтален тип сградна инсталация и поради това няма вертикални тръби, които да преминават през отделните обекти и да отдават топлинна енергия. Във водено по-рано между същите страните за същите обекти гражданско дело № 60994/2016 г. на СРС, 28 състав, било установено, че имотът е на етап на строителството „груб стоеж“.

При отчитане на разходваната топлинна енергия в процесния имот е установено, че няма захранване, няма тръби. Сочи, че сключеният договор между СЕС и „Т.С.“ ЕООД е изтекъл към процесния период, а уреди никога не били монтирани. Оспорва да са получавани фактури за потребена ТЕ, касаеща процесния имот. Поддържа, че не е давала съгласие за получаване на процесната услуга, поради което същата следва да се приеме като „непоискана“ по смисъла на чл. 62 ЗЗП. Моли за отхвърляне на исковете.

Претендира разноски.

Третото лице – помагач на страната на ищеца – „Т.С.” ЕООД, не оспорва предявените искове.

Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна до следните 2 фактически и правни изводи:

По исковете с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ:

За основателността на иска за заплащане цената на топлинната енергия ищецът следва пълно и главно да докаже, че през процесния период между страните е съществувало валидно правоотношение за доставката на топлинна енергия, обема на реално доставената на ответника топлинна енергия за процесния период, както и че нейната стойност възлиза на спорната сума.

В тежест на ответника и при доказване на горните факти е да докаже положителния факт на погасяване на дълга.

Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ (приложима редакция след 17.07.2012 г.) потребител, респ. битов клиент на топлинна енергия през процесния период е физическо лице – ползвател или собственик на имот, който ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството си, т.е. лице, което ползва на вещно или облигационно право на ползване.

По делото не се спори, а и от приетия като доказателство нотариален акт за продажба на недвижими имоти № 137, том III, рег. № 8971, дело № 550 от 2000 г. се установява, че ответницата е собственик на процесния имот – ***, който е закупила заедно с намиращите се в същата сграда гараж № 11 и гараж № 12, като в нотариалния акт е записано, че имотите са изградени в груб строеж.

Спорно по делото е изградена ли е в сградата отоплителна инсталация.

За установяване на това обстоятелство е прието заключение на съдебнотехническа експертиза. Според вещото лице в сградата има изградена сградна инсталация от хоризонтален тип. В заключението не е посочено въз основа на какви документи вещото лице е достигнало до посочения извод. Видно от СТЕ вещото лице е работило по документи, приложени по делото и представени от ищеца, ТЛП и Топлорайон „София-Изток“. Нито един от изследваните от експертизата документи обаче не доказва изграждане от топлопреносното предприятие на присъединителен топлопровод, съоръженията към него и абонатната станция за топлоснабдяване на сградата етажна собственост.

Клиентите на ТЕ се присъединяват към топлопреносната мрежа чрез присъединителен топлопровод и абонатна станция – чл. 135, ал. 1 ЗЕ. Условие за изграждане на присъединителния топлопровод, съоръженията към него и абонатната станция за топлоснабдяване на сгради - етажна собственост по отношение на новостроящи се сгради, е получено разрешение за ползване на строежа – чл. 32, т. 3 от Наредба за топлоснабдяването (обн., ДВ, бр. 31 от 26.03.2002 г., отм.). Включването на присъединителния топлопровод, съоръженията към него и абонатната станция в редовна експлоатация се извършва след получаване на разрешение за ползване на инсталациите в сградите (чл. 34 от Наредбата за топлоснабдяването от 2002 г., отм.). В случая 3 не се доказва (при тежест на ищеца) да са изградени съоръженията, необходими за топлоснабдяването – топлоснабдителен топлопровод и сградна инстанция и същите да са въведени в експлоатация по надлежния ред. От заключението на СТЕ може да се установи единствено, че в процесната сграда е проектирано изграждането на хоризонтална сградна инсталация, но не и че такава в действителност е изградена. Извод за липса на изградена и въведена в експлоатация отоплителна инстанция в сградата в режим на етажна собственост, в която се намира процесният имот, следва от отбелязванията в съставените от служител на „Т.С.“ ЕООД главни отчети от 19.05.2023 г. за периода от 01.05.2022 г. до 30.04.2023 г. и от 21.05.2024 г. за периода от 01.05.2023 г. до 30.04.2024 г., в които е посочено, че в притежавания от ответницата ап. 15 липсват тръби и липсва захранване. При това съдът намира за недоказано изграждането на отоплителна инсталация в процесната сграда и въвеждането й в експлоатация.

Следва да се посочи още, че от приложените към отговора на исковата молба влезли в сила решения на различни състави на СРС се установява, че имотът не е имал изградена отоплителна и ВиК инсталация. Съдът намира, че мотивите на постановените решения се ползват с доказателствена сила по отношение на установените обстоятелства. Съгласно практиката на ВКС силата на прeсъдено нещо и доказателствената сила на мотивите на решението се различават. Докато СПН важи само относно спорното право между страните по делото и не може да се оборва инцидентно, то доказателствената сила важи относно фактите, потвърдени или отречени с мотивите, противопоставима е и на трети лица и може да се оборва инцидентно. Със СПН се ползва само решението, а с доказателствена силамотивите. Относно доказателствената сила на мотивите на влязъл в сила съдебен акт е даден отговор в т. 18 от ТР № 1 от 4.01.2001 г. на ОСГК на ВКС.

Съгласно т. 18 на ТР № 1/2001 г. със сила на пресъдено нещо се ползва само решението по отношение на спорното материално право, въведено с основанието и петитума на иска като предмет на делото. С решението съдът подвежда фактите под правната норма, и ги обявява в диспозитива като правни последици, които се ползват със сила на пресъдено нещо. За това диспозитивът на решението, който чл. 189, б. „г“ ГПК визира като констатация относно спорното право, представлява източника на силата на пресъдено нещо. Мотивите към решението според чл. 189, ал. 2 ГПК не са част от него. Нарушаването на изискването за мотивираност на съдебният акт не означава липса на решение, а е основание за неговата отмяна като неправилно, т. е. те са елемент, но не иманентна негова част. В мотивите се съдържат редица констатации относно доказателствените и правнорелевантните факти, които не са обхванати от спорния предмет.

Предявяването на инцидентен установителен иск относно преюдициалното правоотношение необходимо, за да се формира пресъдено нещо и по отношение на него чрез въвеждането му като предмет по делото, произнасянето по който намира отражение в диспозитива, не би било необходимо, ако мотивите на решението се ползваха с такава сила (арг. от чл.

97, ал. 3, чл. 118 и чл. 221, ал. 1 ГПК). Становището, че мотивите подлежат на 4 самостоятелно обжалване, се свързва с възможността те да бъдат източник на правни последици наред с диспозитива на решението. Щом като по отношение на съдържащите се в тях констатации относно юридическите и доказателствените факти, както и по преюдициалните правоотношения не се формира сила на пресъдено нещо, защото не са елемент от спорния предмет, те не могат да бъдат обект на обжалване отделно от решението. Така в ТР е прието, че страната не може да обжалва само мотивите на решението, когато то я удовлетворява като резултат. Безспорно мотивите на решението съдържат редица юридически или доказателствени факти, но те не се ползват със задължителна сила по отношение на тези факти и доказателствената сила на мотивите може да се опровергава с всякакви доказателствени средства. В настоящия случай, доказателствената сила на мотивите на решенията на СРС в частта, в която е прието, че не са изградени съоръженията, необходими за топлоснабдяването – топлоснабдителен топлопровод и сградна инстанция, както и че не се установява същите да са въведени в експлоатация по надлежния ред, не са опровергани от други доказателства, събрани в настоящото производство.