Решение № 215 от 19.10.2026, Окръжен съд - Габрово

РЕШЕНИЕ

№ 215 гр. Габрово, 19.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО в публично заседание на двадесет и четвърти септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Полина Пенкова

Членове:

Галина Косева

Габриела Б. Илиева при участието на секретаря Милкана Ив. Шаханова Балтиева като разгледа докладваното от Габриела Б. Илиева Въззивно гражданско дело № 20264200500324 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба с вх. 2349/27.04.2026 г. от „Топлофикация София“ ЕАД , чрез юрк. Д. К., против Решение № 68/31.03.2026 г. по гр. д. № 1009/2025 г. по описа РС – Севлиево, с което е отхвърлен иска за признаване на установено в отношенията между страните, че ответника И. С. И. дължи сумата от общо 1 326, 96 евро, от които: 1 108, 27 евро, представляваща главница за потребена топлинна енергия през периода 01.05.2022-30.04.2024 г.; сумата от 182, 23 евро, представляваща мораторна лихва за периода 15.09.2023-14.05.2025 г.; сумата от 29, 42 евро, представляваща главница за дялово разпределение за периода 01.05.202230.04.2024 г.; сумата от 7, 04 евро, представляваща мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода 16.07.2022-14.05.2025 г., за които е била издадена заповед № 472/17.06.2025 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, по ч. гр. д. № 824/2025 г. по описа на РС – Севлиево.

Във въззивната жалба се навеждат съображения за неправилност на обжалваното решение. Излага се, че в приетата съдебно-техническа експертиза пред първоинстанционния съд, вещото лице е посочило,л че за процесния период от 01.05.2019-30.04.2021 г. ответникът не е осигурил достъп на фирмата за дялово разпределение за отчет на водомера, за което е съставен Протокол за неосигурен достъп. Навеждат се съображения, че според чл. 69, ал.2, т. 2 от Наредбата № 16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването, 1 действала до 24.03.2020 год., респ. в чл. 69, ал. 2, т. 2 от Наредба № Е-РД-04-1 за топлоснабдяването, в сила от 2.03.2020 г., при неосигурен достъп изразходваното количество гореща вода в отделните имоти се разпределя при норма за разход на потребление на гореща вода от 140 л на обитател за едно денонощие. Сочи, че дори при наличие на пломбиран водомер и неизползване на БГВ, задължението за осигуряване на достъп за всеки отоплителен период не отпада, с оглед коректното отчитане на дадено обстоятелство. Моли съда да отмени обжалваното решение, като уважи предявените искове от „Топлофикация София“ ЕАД. Претендират разноски по делото и юрисконсултско възнаграждение.

Въззиваемата страна И. С. И. оспорва подадената въззивна жалба като неоснователна. Моли съда да потвърди постановеното първоинстанционно решение.

При служебната проверка по чл. 267, ал. 1 ГПК съдът намира, че жалбата е редовна и допустима като подадена в законоустановения срок, от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, отговаряща на изискванията на чл. 260-261 ГПК.

Съдът, след като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Съгласно правомощията си по чл. 269 ГПК въззивният съд следи служебно за валидността на решението, както и за допустимостта му в обжалваната част, а по останалите въпроси досежно неговата правилност е ограничен от посоченото във въззивната жалба. Съобразно правомощията си, въззивният съд намира, че решението е валидно и допустимо, поради което пристъпва към проверка на неговата правилност съобразно наведените възражения от въззивника.

Първоинстанционното производство е образувано по обективно и кумулативно съединени искове по чл. 422 вр. чл. 415 ГПК вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. чл. 149 ЗЕ вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 422 вр. чл. 415 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

С обжалваното решение съдът е отхвърлил изцяло предявените искове, като се е мотивирал, че при начислено служебно количество за топлинна енергия за гореща вода, поради неосигуряване на достъп, клиентите, неосигурили достъп до имотите си за отчитане могат да поискат, допълнителен отчет в определен срок от връчване на изравнителните сметки срещу подпис на упълномощеното лице. Приел е, че по делото не са ангажирани доказателства за датата, на която изравнителните сметки са връчени на упълномощения в сградата по местонахождение на имота представител, поради което следва да се приеме, че ответникът е спазил срока за изискване на допълнителен отчет, видно от който показанията на водомерите за топла вода в имота на ответника са същите при пломбирането им от В и К през 2015 г. Поради това е приел за неоснователна претенцията за главница за топлинна енергия. По отношение претенцията за дялово 2 разпределение е приел, че всеки потребител дължи заплащането на реално потребената въз основа на отчетните единици ТЕ от средствата за дялово разпределение, монтирани на отоплителните тела в жилището и съответната част от стойността на ТЕ, отдадена от сградната инсталация. Приел е, че не е установено потребление и начисляване на топлинна енергия от сградна инсталация и е отхвърлил иска за заплащане на сума за дялово разпределение.

Основателността на предявените искове по чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. чл. 149 и чл. 150 ЗЕ за заплащане стойността на потребена топлинна енергия е обусловена от наличието на следните предпоставки: съществуване на облигационно (продажбено) отношение между ищеца и соченото за потребител лице, по силата на което топлофикационното дружество се е задължило да доставя до процесното жилище топлинна енергия, а в тежест на купувача на енергията е възникнало корелативното задължение за заплащане на цената й; доставка на топлинна енергия до процесния имот през процесния период; неизпълнение на насрещното задължение на ответника за заплащане на дължимата за потреблението цена в претендираните размери.

Във връзка с установяването на първата предпоставка следва да се има предвид, че понятието "клиент на топлинна енергия" е легално определено в разпоредбата на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ (изм. - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.), според която всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 от ЗЕ на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3 от ЗЕ. Съгласно § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ (приложима редакция след 17.07.2012 г.) "битов клиент" е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди. Така очертаният кръг от лица се допълва с разясненията, дадени с ТР № 2/17.05.2018 г. по тълк. д. № 2/2017 г. по описа на ОСГК на ВКС, според което клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и правни субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със съгласието на собственика, съответно - на носителя на вещното право на ползване, за собствени битови нужди, и същевременно са сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този имот при публично известните общи условия с топлопреносното предприятие. В тази хипотеза третото ползващо имота лице придобива качеството "клиент" на топлинна енергия за битови нужди и като страна по договора за доставка на топлинна енергия дължи цената й на топлопреносното предприятие. Сключването на договора с третото лице следва да бъде доказано, като допустими са всички доказателствени средства, предвидени в ГПК.

По настоящето дело няма спор, че въззиваемия е собственик на жилище, находящо се в **.

3

Във връзка с направеното възражение в отговора на исковата молба от ответника И. И., че в сградата е налице колективен отказ от услугата за доставка на топлинна енергия не са представени доказателства, които да доказват това твърдение. Наред с това, от изслушаната експертиза, която правилно е кредитира от първоинстанционния съд, се установява, че за процесния период в сградата е доставяна топлинна енергия, видно от показанията на общия топломер в абонатната станция в сградата.

При така установените факти съдът приема за доказано по делото, че ответницата има качеството на потребител на топлинна енергия и на основание чл. 150, ал. 2 ЗЕ е обвързана от Общите условия на договорите за продажба на топлинна енергия за битови нужди и без изричното им писмено приемане.

Установено е въз основа на неоспореното от ищеца заключение по допуснатата и изслушана в първоинстанционното производство съдебнотехническа експертиза, което съдът кредитира изцяло като обективно и компетентно, че делът на ответника за отопление на имота, за сградна инсталация и битово горещо водоснабдяване е бил изчислен в съответствие с правилата на действащата нормативна уредба. Технологичните разходи за топлинна енергия в абонатната станция са били отчислявани за сметка на топлопреносното предприятие. Количеството топлинна енергия, постъпило в сградата – етажна собственост, се измервала чрез монтиран в абонатната станция топломер. Посочено е, че начислените суми за процесния период са в съответствие с действащите нормативни актове. Сумите за потребена топлинна енергия в имота на ответника били начислявана на месечни вноски, определени по прогнозна консумация за имота и една изравнителна сметка.

Поради неосигурен достъп от потребителя за отчет на водомерите, през исковия период количеството топлинна енергия за битово горещо водоснабдяване била определена въз основа на служебно начислен разход съобразно изискванията на Наредба 16-334/2007 г. за топлоснабдяването.

Основното спорно обстоятелство по делото е дължимостта на начислената сума за топлинна енергия за битово горещо водоснабдяване, ведно с дължимостта и стойността на начислената сума за сградна инсталация.

Ответникът е релевирал възражения, че за исковия период не е налице реално потребление на топла вода в имота, тъй като същият е бил необитаем.

Представил е към подаденото възражение срещу заповедта за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК Талон за пломбиран водомери № 0070002957, Заявление, изходящо от него, входирано при „Топлофикация“ ЕАД с № Г-27133/28.11.2018 г. и Протокол от допълнителен отчет от 03.06.2025 г. от „Техем Сървисис“ ЕООД.

Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна собственост, се осъществява по система за дялово разпределение. Начинът за извършване на дяловото разпределение е регламентиран в нормите на чл. 139 - чл. 148 ЗЕ. Топлинната енергия за отопление на сграда - етажна собственост по силата на чл. 142, ал. 2 ЗE се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна 4 енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите, а нормата на чл. 145, ал. 1 от същия закон предвижда, че топлинната енергия за отопление на имотите в сграда - етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери се определя въз основа на показанията на топломерите в отделните имоти.

Съгласно чл. 155, ал. 1, т. 2 ЗЕ потребителите /клиентите/ на топлинна енергия в сгради - етажна собственост заплащат консумираната топлинна енергия на месечни вноски, определени по прогнозна консумация за сградата, и една изравнителна вноска, като според чл. 155, ал. 3 ЗЕ правилата за определяне на прогнозната консумация и изравняването на сумите за действително консумираното количество топлинна енергия за всеки отделен потребител /клиент/ се определят с наредбата по чл. 125, ал. 3 ЗЕ.

Задължение на купувача, съгласно чл. 12, т. 3 от Общите условия от 2016 г., е да осигури достъп за отчитане на средствата за дялово разпределение в имота си. Съгласно чл. 70, ал. 2 от Наредба № Е-РД-04-1 за топлоснабдяването всички клиенти са длъжни да осигурят достъп до отоплителните тела и изводите за гореща вода в имота си за отчитане на показанията на уредите и водомерите за гореща вода и/или осъществяване на визуален оглед на контролните приспособления към тях. В разпоредбата на чл. 69, ал. 2, т. 2 от същата Наредба, изразходваното количество гореща вода в отделните имоти се разпределя при норма за разход на потребление на гореща вода от 140 л на обитател за едно денонощие когато не са монтирани индивидуални водомери за топла вода, индивидуалните водомери за топла вода са повредени, имат нарушена пломба или не е осигурен достъп за отчитане.