Решение № 758 от 25.09.2026, Районен съд - Хасково

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 758 гр. гр. Хасково, 25.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, ІХ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седми юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Минчо К. Димитров при участието на секретаря Павлина Ст. Николова като разгледа докладваното от Минчо К. Д. Гражданско дело № 20245640103186 по описа за 2024 година

Предявен е иск с правно основание чл.109 от Закона за собствеността /ЗС/, вр. чл.64 от Закона за енергетиката /ЗЕ/; от С. Д. Х. с ЕГН: ************ и адр. гр. Хасково, ул. ************ против „Електроразпределение Юг" ЕАД с ЕИК 115552190, със седалище и адрес на управление в гр. Пловдив, ул.

"Хр.Г.Данов" № 37.

Ищецът твърди, че с Нотариален акт № 73, том 11, рег. № 10991, дело № 167 от 03.07.2024 г. на нотариус Иван Боев с район на действие – гр. Хасково, вписан в Службата по вписванията под акт № 86, том XI, дело № 1808 от 03.07.2024 г., е закупил от Р.А.М. поземлен имот с идентификатор *** по КККР на гр. Хасково, община Хасково, област Хасково, одобрени със Заповед № РД-18-63/05.10.2006 г. на Изпълнителния директор на АГКК – София, с последно изменение, засягащо имота, извършено със Заповед № КД-14-26-335/02.08.2012 г. на Началника на СГКК – Хасково, с адрес на имота: ************ целият с площ от 203 кв. м, с трайно предназначение на територията: „урбанизирана“, начин на трайно ползване – „за друг обществен обект, комплекс“, предишен идентификатор – няма, с номер по предходен план: квартал 656, парцел XXXV, със съседи:

***, ***, ***. Ищецът излага, че е закупил имота с инвестиционни намерения – изграждане на обект за нуждите на фирмата си. Заявява, че в скицата, получена от СГКК – Хасково под № 151 705834-10.07.2024 г., не е отразено, че върху поземления имот има учредено сервитутно право за прокарване на подземни електрически кабели в полза на ответника. Посочва, че продавачът на поземления имот – Р.А.М., е закупил имота с Договор за покупко-продажба на недвижим имот от 21.10.2003 г. от Община Хасково, на основание чл. 31, ал. 2 от Наредба № 2 за общинската собственост на Общински съвет – Хасково и Заповед № Т-593/24.09.2003 г.

Сочи, че в този договор имотът е с площ от 190 кв. м. Заявява, че в договора не е вписано Община Хасково да е учредила в полза на ответника сервитутно право за прокарване на подземни електрически кабели, поради което е считал, че купува недвижимия имот от първоначалния продавач Община Хасково без ограничения и тежести. Ищецът поддържа, че при подаване на заявление до кмета на Община Хасково за получаване на разрешение за изработване на проект за изменение на ПУП за осъществяване на инвестиционните му намерения – изграждане на обект за нуждите на фирмата му, е изискано да представи комбинирана скица за проектиране и за съществуващото положение на място за ПИ с идентификатор *** по КККР на гр. Хасково – кръстовището на ул. „Пещера“ и ул. „Белоградчик“. Сочи, че при получаване на скицата е установил, че вместо под тротоара на улицата, през имота му преминава подземен кабел, който ограничава правото му на собственост и създава обективни пречки да се ползва в пълен обем от правото си на собственост върху имота. Твърди, че прокарването на кабела под имота е станало, без Община Хасково (която е била собственик на поземления имот в онзи момент) да е учредила по надлежния ред сервитутно право за прокарване на подземен кабел през имота и без да е издала разрешение за строеж съгласно чл. 64, ал. 1 от Закона за енергетиката (ЗЕ). Посочва, че такова право не е заявено за вписване и като тежест върху имота в имотния регистър съгласно чл. 64а от Закона за енергетиката, за да се даде гласност на трети лица.

Допълва, че в чл. 64а, ал. 2 от ЗЕ е прието, че до откриване на производство по създаването на имотния регистър по чл. 70, ал. 1 от ЗКИР, вписването на актовете по ал. 1 се извършва по партидата на собственика на засегнатия имот по реда на Правилника за вписванията, което на практика не е извършено.

Заявява, че е налице осъществено от ответника незаконосъобразно прокарване на ел. проводи през имота му, съществено засягащо правото му на собственост върху него. Ищецът сочи, че с молба до „Електроразпределение Юг“ EАД (EVN група Хасково) с вх. № 112246232/31.10.2024 г. е поискал от ответника служебно да предприеме мерки за преместване на посочените в молбата подземни съоръжения (подземен ел. кабел) извън границите на имота му, на безопасно място и за гражданите в района. Излага, че в отговор на молбата му ответникът е заявил, че преместването на подземните съоръжения може да се извърши, но за сметка на възложителя. Поддържа, че е налице опит от страна на ответника да прехвърли задълженията си върху него. Твърди, че е 2 налице съществено нарушение от страна на ответника и на разпоредбите на Наредба № 8 от 28.07.1999 г. за правила и норми за разполагане на технически проводи и съоръжения в населени места, издадена от министъра на регионалното развитие и благоустройството, която в чл. 12, ал. 3 вменява в задължение: „Силнотоковите и слаботоковите проводи се разполагат под единия или другия тротоар на улицата“. Ищецът поддържа, че от гореизложеното е видно, че за него съществува правен интерес от завеждане на настоящото гражданско дело. Ето защо ищецът моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника „Електроразпределение Юг“ ЕАД, гр.

Пловдив, ***, ЕИК 115552190, да премести подземния ел. кабел, прокаран в имота му с идентификатор *** по КККР на гр.

Хасково, извън чертите му за негова сметка, тъй като това е строго специфична дейност, която не може да бъде извършена от други физически или юридически лица. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът депозира отговор на исковата молба, с който счита предявения иск за допустим, но неоснователен, поради което го оспорва изцяло. Оспорва твърдението, че „Електроразпределение Юг“ ЕАД е извършило или извършва неоснователни действия или бездействия, които ограничават, смущават или пречат на допустимото пълноценно ползване на имота според предназначението му от неговия собственик – в конкретния случай: „за друг обществен обект, комплекс“. Ответникът твърди, че фактически предпоставки и правно основание за уважаване на предявения иск липсват. Посочва, че съгласно правната теория и съдебната практика искът по чл. 109 от ЗС предоставя защита срещу всяко пряко или косвено неоснователно въздействие, посегателство или вредно отражение над обекта на правото на собственост, което, макар и да не накърнява владението, ограничава, смущава или пречи на допустимото пълноценно ползване на имота според предназначението му от неговия собственик. В конкретния случай ответникът излага, че ищецът през 2024 г. е закупил поземлен имот с идентификатор *** по КККР на гр. Хасково. Заявява, че дружеството „Електроразпределение Юг“ ЕАД е собственик на кабелна линия средно напрежение (СН) с диспечерско наименование „Кабел СН, тип СХЕкТ 185/20, извод 'Хисаря' от ПС Д. Канев“ (Кабелна линия СН). Сочи, че кабелната линия СН, предвид особения характер и предназначението си, безспорно представлява енергиен обект. Пояснява, че легална дефиниция на понятието „енергиен обект“ се съдържа в § 1, т. 23 от ДР на действащия ЗЕ, а именно – „обект или съвкупност от обекти, в които или посредством които се извършва производство на електрическа и/или топлинна енергия с опредЕ. мощност, добив или съхранение на нефт или природен газ, пренос, както и преобразуване на параметрите или вида на електрическа и топлинна енергия и природен газ, нефт или нефтопродукти през мрежи, както и техните 3 спомагателни мрежи и съоръжения, разпределение на електрическа, топлинна енергия или природен газ през мрежи, както и техните спомагателни мрежи и съоръжения, без инсталациите на потребителите“. Излага, че кабелната линия СН представлява енергиен обект и по смисъла на § 1, т. 17 от ДР на ЗЕЕЕ (отм.). Ответникът посочва, че кабелната линия СН „Кабел СН, тип СХЕкТ 185/20, извод 'Хисаря' от ПС Д. Канев“ е заведена като дълготраен материален актив на дружеството с инв. № 302303001412 от датата на въвеждане в експлоатация, а именно: 01.12.1978 г. Твърди, че чрез съоръжението се снабдяват с електрическа енергия повече от един потребител (676 стопански и битови потребители), поради което същото представлява част от електроразпределителната мрежа. Заявява, че трасето на кабелната линия СН действително преминава в една своя част през поземлен имот с идентификатор *** по КККР на гр. Хасково. Сочи, че кабелната линия СН е основна за извод „Хисаря“ и участва в схемата на електроразпределителната мрежа СН – гр. Хасково, като осъществява връзката между две основни за кв. „Хисаря“, гр. Хасково съоръжения – трафопост № 3 и трафопост № 4. Посочва, че процесната кабелна мрежа СН е построена и въведена в експлоатация през 1978 г. Съгласно чл. 2, ал. 1 от Закона за електростопанството от 1948 г. и чл. 2, ал. 1 от Закона за електростопанството от 1975 г. електрическите централи за производство на ел. енергия, ел. уредби и мрежи за пренос и разпределение на ел. енергия са държавна собственост. Процесното съоръжение несъмнено представлява мрежа за пренос на електрическа енергия по смисъла на действащия към момента на построяването му ЗЕ (отм.) – § 2 и 3 от ДР. Поради това, по смисъла на чл. 2, ал. 1 от ЗЕ (отм.) и чл. 6 от ЗС (в ред. Изв., бр. 92/1951 г.), от момента на построяването му ex lege то е станало държавна собственост.

Ответникът излага, че от този момент до настоящия съоръжението е стопанисвано от Държавен стопански електроснабдителен комбинат, а впоследствие от търговското дружество „НЕК“ ЕАД – гр. София, чийто правоприемник е „ЕВН България Електроразпределение“ ЕАД. Така от 1978 г. до настоящия момент съоръжението е поддържано и експлоатирано от електроразпределителното дружество „ЕВН България Електроразпределение“ ЕАД – КЕЦ Хасково, респ. неговите праводатели – „НЕК“ ЕАД – гр. София и „Електроразпределение – Пловдив“ ЕАД, като не е спорно, че то е захранвало и други потребители. Ответникът твърди, че кабелната линия, освен че е изградена през 1978 г., е била допустима по действащите подробни градоустройствени планове и по правилата и нормативите, действали по време на извършването на строежа, и като такава е отразена/вписана в картата на подземната структура на Община Хасково (видно от комбинираната скица за проектиране от 15.07.2024 г., представена към исковата молба). Поддържа, че тази част от нея, която преминава през поземлен имот с идентификатор 4

***, е неразделна част от електроразпределителната мрежа СН – гр.

Хасково. Сочи, че към момента на изграждане на енергийния обект имот с идентификатор *** по КККР на гр. Хасково е бил собственост на Община Хасково, с начин на трайно ползване – „за друг обществен обект“.

Излага, че уличната регулация от 1978 г. не съвпада с настоящата. Заявява, че видно от издадената от Община Хасково комбинирана скица за проектиране от 15.07.2024 г., част от имота попада в уличната регулация, т.е. по отношение на имота не е приложена регулация. Ответникът твърди, че отношенията между дружеството като титуляр на правото на собственост върху съоръжението и сервитутните права в зоната около него, и ищеца като собственик на имота, в който се намира съоръжението, са уредени с влизането в сила на Закона за енергетиката и енергийната ефективност (ЗЕЕЕ, обн. ДВ, бр. 64/1999 г.). Сочи, че се касае за вече изграден енергиен обект, т.е. приложима е разпоредбата на чл. 60, ал. 2, т. 1 от ЗЕЕЕ, според която сервитутното право възниква по силата на самия закон. Съгласно § 7 от ПЗР на ЗЕЕЕ в този случай не се дължи обезщетение на собствениците на земята (за възникване на сервитут или ползване). Посочва, че ищецът през 2024 г. е придобил, а и към настоящия момент притежава имота ведно с ограниченията при ползването му, предпоставени от вече съществуващото съоръжение и учредените сервитутни права в зоната около него, което се потвърждава и от представената към исковата молба комбинирана скица за проектиране от 15.07.2024 г., издадена от Община Хасково. Излага, че в настоящия случай сервитутът на процесния енергиен обект е възникнал по силата на чл. 60, ал. 1 във връзка с чл. 60, ал. 2, т. 1 от ЗЕЕЕ (отм.) и ищецът – като собственик на служещия имот, съгласно чл. 64 и следващите от Закона за енергетиката, е длъжен да се съобразява с така възникналото в полза на собственика на енергийния обект сервитутно право и да се въздържа от действия, които могат да го накърнят. Сочи, че сервитут по силата на чл. 64, ал. 2, т. 3 от Закона за енергетиката (ДВ, бр.