Акт № 191 от 09.11.2026, Районен съд - Кубрат

РЕШЕНИЕ

№ 191 гр. Кубрат - 7300, 09.11.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КУБРАТ, I - ВИ СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател:Албена Д. В.кова при участието на секретаря Вера Люб. Димова като разгледа докладваното от Албена Д. В.кова Гражданско дело № 20263320100888 по описа за 2026 година

Ищецът „Енерго – Про Продажби“ АД гр. Варна, бул. „Вл. Варненчик“ № 258, Варна Тауърс – Г, вписано в АВ – ТР с ЕИК *********, представлявано от Я. Д., Пл.

С. и Д. Д.– членове на УС на дружеството чрез юрк. Е. М., твърди, че Р. М. К. е клиент на ищцовото дружество с клиентски номер ********** във връзка с продажба на ел. енергия за обект на потребление заведен с абонатен номер 32Z480508401198F, находящ се на адрес ***. Облигационното правоотношение между страните се регламентира от Общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия на „Енерго-Про Продажби“ АД, приети на основание чл. 98а от Закона за енергетиката и одобрени от Държавната комисия за енергийно и водно регулиране, понастоящем КЕВР.

Съгласно чл. 17, т. 2 от ОУ „потребителят се задължава … да заплаща стойността на използваната в имота електрическа енергия в сроковете и по начина, определени в тези ОУ. Сроковете са регламентирани в чл. 26, като в ал. 6 е посочено, че потребителят се счита за надлежно уведомен, че дължи плащане на използваната ел. енергия, независимо дали е получил предварително писмено уведомление за размера на задължението. При това положение потребителят изпада в забава след настъпване на падежа на съответната фактура, без да е необходимо изпращането на изрична покана за заплащане на дължимите суми. Съгласно чл.38 от ОУДПЕЕ потребителят, който не изпълни задължението си за плащане в срок на дължимите към „Енерго-Про Продажби“ АД суми дължи и обезщетение за забава в размер на законната лихва за всеки просрочен ден.

1

Поради това, че ответникът като потребител не е заплатил в срок дължимите суми за потребената ел. енергия, със Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, постъпило в РС – Своге на 31.10.2025 г., ищецът е поискал от заповедния съд издаването на заповед за изпълнение на задължението. В производството по цитираното заявление по ч. гр. дело № 1084/2025 г. е издадена Заповед № 795/03.11.2025 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК срещу ответника.

Предвид обстоятелството, че заповедта за изпълнение е връчена на ответната страна по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК, и в изпълнение указанията на заповедния съд, ищецът твърди, че има интерес от установяване на вземането си по реда на чл. 422 ГПК, претендира съда да приеме за установено по отношение на ответника Р. М. К. вземането си срещу него по Заповед № 795/03.11.2025 г. за сумите: 297.99 евро – главница, представляваща стойност на консумирана и незаплатена електрическа енергия, мрежови услуги и такса преустановяване на електроснабдяването, дължима за периода 13.08.2025 г. – 25.09.2025 г. по партидата на длъжника, отнасяща се за обект на потребление, находящ се в ***, с абонатен № 32Z480508401198F и сумата от 4.90 евро – мораторна лихва върху главницата, дължима за периода 23.08.2025 г.– 30.10.2025 г., ведно със законна лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда (31.10.2025 г.) до окончателното й погасяване, като претендира сторените в заповедното и в настоящото производство разноски.

За насроченото открито съдебно заседание процесуалният представител на ищцовото дружество заявява, че поддържа исковата молба и моли за уважаването на предявените установителни искове.

Ответникът Р. М. К., ЕГН ********** с пост. и наст. адрес: ***, редовно уведомен чрез назначения му особен представител, в срока по чл.131 ГПК не депозира писмен отговор на исковата молба.

В съдебно заседание се явява особеният представител адв. В., който заявява, че с оглед представените документи относно облигационните правоотношения на ответника и ищцовото дружество, водещо до извода, че той в процесния период е бил потребител на предоставените услуги, което го обвързва и съответно със заплащането на тяхната стойност съобразно обема, който е потребил. Поради това не оспорва претендираните за плащане суми за главница и мораторна лихва и пледира за уважаване на предявените искове.

СЪДЪТ, преценявайки събраните, по делото доказателства, по реда на чл. 12 от ГПК и чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено следното от фактическа страна:

2

Към делото е присъединено електронно заповедно дело № 1084/2025 г. по описа на РС – Своге, съгласно което по заявление на ищеца „Енерго-Про Продажби“ АД е издадена заповед за изпълнение, с която е разпоредено длъжникът Р. М. К. да заплати на заявителя сумата 582, 83 лева главница, представляваща стойност на консумирана и незаплатена електрическа енергия, мрежови услуги и такса преустановяване на електроснабдяването, дължима за периода 13.08.2025 г. – 25.09.2025 г. по партидата на длъжника, отнасяща се за обект на потребление, находящ се в ***, с абонатен № 32Z480508401198F; сумата от 9, 59 лева – мораторна лихва върху главницата, дължима за периода 23.08.2025 г.– 30.10.2025 г., ведно със законна лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда (31.10.2025 г.) до окончателното й погасяване, както и разноските по делото, от които 21, 25 лева държавна такса и 80 лева – юрисконсултско възнаграждение, определено по реда на чл. 78, ал.8 ГПК. Длъжникът е уведомен за издадената заповед по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, поради което на 14.04.2026 г. заявителят е известен за необходимостта да представи доказателства в едномесечен срок от съобщението, че е предявил иск за установяване на вземанията по заповедта срещу Р. М. К., като е представил такива на дата 14.05.2026 г. (подавайки исковата молба първоначално в РС – Разград.

От приетото писмено доказателство – Заявление за продажба на електрическа енергия от 03.07.2018 г., се установява, че ответникът е отправил искане до ищеца за сключване на договор за продажба на електрическа енергия за небитови нужди за имот, находящ се в ***, в качеството му на собственик на имота.

Ищецът е представил справка за потреблението за процесния имот, както и 3 бр. фактури, касаещи процесния период, както и извлечение за фактури и плащания, от които се установява стойността на доставената електрическа енергия до имот, находящ се в ***, с абонатен № 32Z480508401198F.

С оглед становището на особения представител на ответната страна, с което не се оспорва размера на претендираните вземания за главница и лихва, съдът не е допуснал извършването на съдебно-счетоводна експертиза.

Въз основа на установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

3

По предявения установителен иск с правно основаниечл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл. 327 ТЗ, вр. с чл.98а ЗЕ в доказателствена тежест на ищеца е да докаже сключен договор за доставка на ел. енергия с ответника – потребител (договор за доставка на ел. енергия с абонатен № 32Z480508401198F за електроснабдения имот в ***, действащ за процесния период); доставена електроенергия в твърдените количества за процесния период в процесния електроснабден обект и за ответника е възникнало насрещно задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер.

По предявения установителен иск с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД в тежест на ищеца е до установи възникването на главен дълг, изпадането на ответника в забава по отношение на задължението си за заплащане на търсената главница, както и началния момент на забавата, както и размер на обезщетението за забава.

В тежест на ответника, при доказване на горните факти, е да установи погасяване на паричното си задължение на падежа.

Правоотношението по доставка на електрическа енергия на краен клиент намира правната си уредба в Закона за енергетиката, който регламентира правоотношението за продажба на електрическа енергия за битови нужди като произтичащо от договор, при държавно регулирани цени от Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) и публично известни общи условия.

Според действащата разпоредба на чл. 98а ЗЕ крайният снабдител продава електрическа енергия при публично известни общи условия, предложени от крайния снабдител и одобрени от ДКЕР (писмена форма на договора не е предвидена). Тези общи условия се публикуват най-малко в един централен и в един местен всекидневник и влизат в сила за клиентите на крайния снабдител, без изрично писмено приемане (чл.98а, ал. 4 от ЗЕ). По силата на законовата уредба, продавач на доставената електрическа енергия е крайният снабдител (субектът по чл. 94а, респ. по чл. 95 от ЗЕ, а купувач – крайният клиент (чл.91-чл.92, вр. чл. 97-98а от ЗЕ). След измененията на ЗЕ (ДВ, бр. 54/2012 г.), в сила от 17.07.2012 г., битов клиент по смисъла на § 1, т.

2а от ДР на ЗЕ е клиент, който купува електрическа енергия за собствени нужди, а съгласно § 1, т. 41б от ДР на ЗЕ (изм. ДВ, бр. 35/2015 г.), потребител на енергийни услуги е: а/ краен клиент, който купува енергия и/или б/ 4 ползвател на преносна и/или разпределителна мрежа за снабдяването му с енергия.

В случая се установява от приетото заявление, че ответникът е собственик на процесния имот, поради което е отправил искане до ищеца за сключване на договор за продажба на електрическа енергия за небитови нужди за имот, находящ се в с. Брестовене, ул. „Н. Й. Вапцаров“ № 43, като това заявление представлява по своето правно естество предложение за сключване на договор за доставка на ел. енергия – арг. чл.13 ЗЗД. Като е приел това заявление и е доставял електрическа енергия до процесния имот, ищецът е приел предложението на Р. М. К. за сключване на договор за доставка на електрическа енергия. Чрез изразената от него воля е породено облигационно правоотношение с ищцовото дружество, като е постигнато изрично съгласие с ищеца за съществуването на облигационно правоотношение с предмет доставка на ел. енергия за процесния имот, тъй като собственика е титуляр на партидата, а предприятието е уважило искането му.

От изложеното се налага извод, че между Р. М. К. и „Енерго-Про Продажби“ АД е бил сключен договор за продажба на електрическа енергия, съответно между тях е възникнало облигационно правоотношение с предмет доставка на електрическа енергия.

С оглед представените по делото доказателства, неоспорени от ответната страна, се установява реална доставка на фактурираното количество ел. енергия, т. е. установява се, че ищецът е доставил ел. енергия, показанията на които съвпадат с фактурираните количества, поради което съдът приема за доказан размерът на доставената ел. енергия. Общата стойност на доставеното количество електрическа енергия по представените по делото фактури възлиза на 297.99 евро (582, 83 лева), поради което главният иск се явява основателен, като следва да се присъди и законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение. Няма твърдения и доказателства претендираната от ищеца сума да е била заплатена от ответника.

Поради неизпълнение на задължението за заплащане на стойността на ползваната електрическа енергия в рамките на срока по чл. 17 от Общите условия на ищцовото дружество, на основание чл. 38 от ОУ за Р. М. К. е възникнало задължение за заплащане в полза на „Енерго-Про Продажби“ АД 5 на обезщетение за забава за периода от 23.08.2025 г. до 30.10.2025 г. в размер на законната лихва върху просрочената главница. Съобразно цитираните клаузи от общите условия, месечното вземане за цена на доставена електрическа енергия е такова с предварително определен падеж по смисъла на чл. 84, ал. 1 от ЗЗД, поради което не е нужно кредиторът да кани длъжника, за да изпадне последният в забава. В тази насока е и клаузата на чл. 26, ал. 6 от ОУ, съгласно която неполучаването на съобщение не освобождава потребителя от задължението да заплати дължимата сума в срок. Общият размер на обезщетението за забава за процесния период възлиза на 4.90 евро (9, 59 лева), поради което искът по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД е основателен и следва да бъде уважен в пълен размер.

По отговорността за разноски:

Разпечатката съдържа 33 от 43 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/e4704e4b-fb40-4c35-9927-9764024d230d