Решение № 17102 от 02.09.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 17102 гр. София, 02.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 52 СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: НИКОЛАЙ ИЛ. НИКОЛОВ при участието на секретаря АЛЕКСАНДРА В. Т. като разгледа докладваното от НИКОЛАЙ ИЛ. НИКОЛОВ Гражданско дело № 20211110132432 по описа за 2021 година

Предявени са искове по чл. 422, ал. 1 от ГПК, във връзка с чл. 79 от ЗЗД и чл. 200, ал. 1 от ЗЗД и по чл.422, ал. 1 ГПК, във връзка с чл. 86 от ЗЗД.

Ищецът „Е.“ ЕАД /с предишно наименование „Ч.“ АД/ твърди, че между него и ответника са налице облигационни правоотношения, възникнали от факта, че последният има открита партида при ищеца с клиентски № 300012870906, с титуляр А. Т. Д.. Заявява, че като краен снабдител е изпълнил задължението и е доставил електрическа енергия за периода от 13.11.2018 г. до 14.03.2019 г. до електроснабдения обект, находящ се в гр.София, ж.к.“Западен парк“ бл.74, ет.1, ап.4, като ответникът не е платил дължимите суми.

Поддържа, че има издадени Фактура № 253615743/20.12.2018 г. за сумата от 122.06 лева, представляваща главница за доставена и консумирана електрическа енергия за периода от 13.11.2018 г. до 12.12.2018 г. и за сумата 3.86 лева, представляваща мораторна лихва за периода от 15.01.2019 г. до 08.05.2019 г.; Фактура № 255461988/22.01.2019 г. за сумата от 83.09 лева, представляваща главница за доставена и консумирана електрическа енергия за периода от 13.12.2018 г. до 12.01.2019 г. и за сумата 1.94 лева, представляваща мораторна лихва за периода от 15.02.2019 г. до 08.05.2019 г.; Фактура № 256932550/19.02.2019 г. за сумата от 2.66 лева, представляваща главница за доставена и консумирана електрическа енергия за периода от 13.01.2019 г. до 12.02.2019 г. и за сумата 0.04 лева, представляваща мораторна лихва за периода от 15.03.2019 г. до 08.05.2019 г. и Фактура № 258667315/21.03.2019 г. за сумата от 0.34 лева, представляваща главница за доставена и консумирана електрическа енергия за периода от 13.02.2019 г. до 14.03.2019 г. Претендира установяване съществуването на вземанията за сумата 208.15 лева, представляваща главница за доставена и консумирана електрическа енергия за периода от 13.11.2018 г. до 14.03.2019 г., ведно със законната лихва от датата на заявлението- 17.05.2019 г. до окончателното изплащане и за сумата 5.84 лева, представляваща мораторна лихва за периода от 15.01.2019 г. до 08.05.2019 г., като тези суми са удостоверени в Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК от 09.08.2019 г., издадена по гражданско дело № 27922/2019 г. на СРС, 52-ри състав. Претендира и присъждане на разноските.

Ответникът А. Т. Д. е получил препис на исковата молба и в срока по чл.131 от ГПК е подал писмен отговор, чрез адвокат З. К.-особен представител. Заявява, че договор за доставка на електрическа енергия между ищеца и ответника не е сключван. Оспорва 1 исковете по основание и размер.

Софийски районен съд, като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните съгласно чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна, следното:

По иска по чл. 422, ал. 1 от ГПК във връзка с чл. 79 от ЗЗД, чл. 200, ал. 1 от ЗЗД.

Установява се от приложеното частно гражданско дело № 27922/2019 г. по описа на СРС, 52 състав, че по Заявление (вх.№ 3034912/17.05.2019 г.), подадено от „Ч.“ АД е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК от 09.08.2019 г., с която съдът е разпоредил длъжникът А. Т. Д., ЕГН ********** да заплати на заявителя сумата от 208.15 лева, представляваща задължение за доставена и потребена електрическа енергия за периода от 13.11.2018 г. до 14.03.2019 г. ведно със законна лихва от 17.05.2019 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на 5.84 лева за периода от 15.01.2019 г. до 08.05.2019 г. и 101.13 лева разноски по делото, а именно: 25 лева държавна такса и 76.13 лева възнаграждение на адвокат.

С Разпореждане № 20089404/05.04.2021 г., с оглед връчването на заповедта на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, съдът е указал на заявителя възможността в едномесечен срок от съобщението да предяви иск за установяване на вземанията си по заповедта. Съобщението с указанията за възможността за предявяване на установителни искове е връчено на ищеца, като последният е упражнил правото си на иск и в рамките на определения от закона едномесечен срок е предявил настоящите установителни искове, които имат за предмет вземания, идентични на тези, предмет на издадената заповед за изпълнение. По изложените съображения съдът намира, че предявените искове са допустими и подлежат на разглеждане по същество.

Съгласно чл. 98в ЗЕ (Нов - ДВ, бр. 55 от 2007 г., в сила от 1.07.2007 г., изм., бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.) отношенията между краен снабдител, съответно доставчик от последна инстанция, или търговец, и оператора на електроразпределителната мрежа във връзка със снабдяването с електрическа енергия на крайните клиенти, присъединени към електроразпределителните мрежи, се уреждат с правилата за търговия с електрическа енергия.

От името на ответника в срока за отговор по чл. 131 ГПК е оспорено да е била в облигационни отношения с ищеца въз основа на писмен договор и с това да е бил потребител на електрическа енергия за посочения в исковата молба имот.

Относно наличието на правоотношение между страните по договор за доставка на електрическа енергия, съдът намира следното.

Съгласно нормата на чл. 92 ЗЕ (в приложимата за процесния период редакция – обн.

ДВ, бр. 17 от 2015 г., в сила от 6.03.2015 г.) страни по сделките с електрическа енергия са: обществен доставчик на електрическа енергия; краен снабдител на електрическа енергия; производител; краен клиент; оператор на електропреносната мрежа; оператор на електроразпределителна мрежа; търговец на електрическа енергия; доставчик от последна инстанция и координатор на балансираща група, оператор на борсов пазар на електрическа енергия.

Съгласно § 1, т. 41б ЗЕ (обн. ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.), „потребител на енергийни услуги“, в приложимата към спорния период редакция, е: а) краен клиент, който купува енергия или природен газ и/или б) ползвател на преносна и/или разпределителна мрежа за снабдяването му с енергия или природен газ.

Понятието „краен клиент“ е определено в § 1, т. 27г от ДР на ЗЕ (обн. ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.) като клиент, който купува електрическа енергия или природен газ за собствено ползване, а понятието „клиент“ – в § 1, т. 27б от ДР на ЗЕ (обн.

ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.) като клиент на едро или краен клиент на енергия или природен газ, включително предприятие за природен газ, което купува природен газ. Съобразно дефиницията, дадена в § 1, т. 2а (обн. ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.), според която „битов клиент“ е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди.

2

Съгласно нормата на чл. 98а, ал. 1 ЗЕ, крайният снабдител продава електрическа енергия при публично известни общи условия. Легалната дефиниция на понятието „битов клиент“ е установена в § 1, т. 2а от Допълнителните разпоредби на ЗЕ, а преди - § 1, т. 42 ДР (отм.) на ЗЕ. Тя се отнася и за правоотношението по договора по чл. 97, ал. 1, т. 4 ЗЕ. Чрез нея законът свързва качеството на длъжник на цената с качеството на собственик или на носител на ограниченото вещно право на ползване върху електроснабдения имот, доколкото доставяната енергия е „за собствени битови нужди“, и не е уговорено друго с крайния снабдител. Договорната свобода, предвидена в чл. 9 ЗЗД, допуска и при това правоотношение клиент на доставената електроенергия за битови нужди да е друг правен субект - онзи, който ползва електроснабдения имот със съгласието на собственика, респ. с титуляра на вещното право на ползване и същевременно е сключил договор за продажба на електрическа енергия за същия имот (В този смисъл е приетото в Решение № 205/28.02.2019 г. по гражданско дело № 439/2018г. на III ГО при ВКС). Този извод следва и от клаузите на Общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия на „Ч.“ АД (предишното наименование на „Е.“ ЕАД). В чл. 4, ал. 2 от ОУ е дадено определение на понятието „потребител на електрическа енергия за битови нужди“, а именно - физическо лице, което е собственик или ползвател на имот, присъединен към електроразпределителната мрежа съгласно действащото законодателство, което ползва електрическа енергия за домакинството си. Съгласно нормата на чл. 98а, ал. 3 и ал. 4 ЗЕ, крайният снабдител с електрическа енергия публикува Общите условия най-малко в един централен и един местен всекидневник. Публикуваните Общи условия влизат в сила за клиентите на крайния снабдител, без изрично писмено приемане. Ищецът е представил сертификати за публикации, издадени от ИК „Фортуна Прес“ ООД и вестник „Телеграф“, от които се установява, че Общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия на „Ч.“ АД, одобрени от ДКЕВР с Решение № ОУ-059 от 07.11.2007г. са публикувани в изданието на вестник „Посредник“, бр. 229 от 26.11.2007г., както и в изданието на вестник „Телеграф“, бр. 927 от 26.11.2007 г.

В настоящото производство от неоспорената Справка чрез отдалечен достъп по данни за физическо лице за всички Служби по вписванията за периода от 01.01.1991 г. до 11.05.2021 г. за ответника А. Т. Д. се установява, че с акт № 25, том 3 от 12.02.1998г. ответникът А. Т. Д. е придобил собствеността върху процесния имот- ап. 4, находящ се в гр.

София, ж.к. „Западен парк“, бл.74, ет.1. Видно от Справката, ответникът е продал процесния имот на 09.08.2019 г. с Договор за покупко – продажба, обективиран в Нотариален акт № 43, том 127 от 09.08.2019 г. Това обстоятелство кореспондира с представеното по делото Възражение от 19.02.2013 г. от ответника, депозирано пред ищеца, с което ответникът посочва, че възразява срещу начисленото му задължение за стойност на електрическа енергия. Съобразно и посоченото от вещото лице по приетата съдебно-счетоводна експертиза, титуляр на партидата с клиентски номер 300012870906 за процесния имот в масивите на „Ч.“ АД е именно ответникът, на чието име са издадени справките за консумация за процесния имот и фактурите за процесния период.

Не е налице спор в настоящото производство, че процесния имот е присъединен към електроснабдителната мрежа на ищеца, на чиято лицензионна територия е разположен. За консумираната електрическа енергия крайният потребител дължи заплащане на цена, като редът и сроковете за заплащането й са регламентирани в Общите условия, съгласно чл.98а, ал.2, т.4 ЗЕ. С оглед чл.19 ал.1 и ал.2 от Общите условия на ищеца, потребителят заплаща на продавача стойността на консумираната електрическа енергия и дължимата сума за пренос на тази енергия по разпределителната мрежа веднъж месечно, по определени от ДКЕВР цена за снабдяване и цена за разпределение, като периодът за плащане е 10 дни за всички фактури. На основание чл.28, ал.1 от Правилата за търговия с електрическа енергия, издадени от ДКЕВР, крайните клиенти на крайните снабдители заплащат всички мрежови услуги за съответния ценови период на крайния снабдители. Мрежова услуга съставлява и цената за достъп на крайния снабдител.

Съгласно нормата на § 1, т. 27г от ДР на ЗЕ, „краен клиент“ е клиент, който купува електрическа енергия или природен газ за собствено ползване, а според § 1, т. 41б от ДР на ЗЕ, „потребител на енергийни услуги“ е краен клиент, който купува енергия или природен газ, и/или ползвател на преносна и/или разпределителна мрежа за снабдяването му с енергия или природен газ. В този смисъл е нормата на чл. 104а, ал. 1 ЗЕ съгласно която крайните 3 клиенти използват електропреносната или съответната електроразпределителна мрежа, към която са присъединени, при публично известни Общи условия. От нормата следва, че за уреждане на отношенията във връзка с ползването на електроразпределителната и електропреносната мрежа с крайни клиенти, не е необходимо сключване на отделен писмен договор с ищцовото дружество. Легитимирана страна по договора е собственикът или ползвателят на съответния присъединен имот (в този смисъл е Решение № 205/28.02.2019 г. по гражданско дело № 439/2018 г. на III ГО при ВКС). Ето защо съдът намира, че ответника, като страна по договора за доставка на електрическа енергия с дружеството - доставчик, е страна по облигационно правоотношение по доставка на електрическа енергия за процесния период от 13.11.2018 г. до 14.03.2019 г.