Решение № 881 от 02.07.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 881 гр. София, 02.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-1, в публично заседание на двадесет и седми април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Румяна Спасова при участието на секретаря Славка Кр. Димитрова като разгледа докладваното от Румяна Спасова Търговско дело № 20251100900460 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Ищецът „Булгаргаз“ ЕАД твърди, че на 18.11.2022 г. между страните бил сключен Договор № 427-231 за доставка на природен газ на изходен пункт на газопреносната мрежа по свободно договорена цена, по силата на който „Булгаргаз“ ЕАД се задължило да доставя и продава на Частен земеделски производител Р.И.В. природен газ на изходен/и и пункт/ове на НГПМ срещу задължението на клиента да приема и заплаща природния газ по реда и при условията на договора. Посочва, че договорът бил със срок на действие до 01.01.2024 г. Твърди, че съгласно т. 10.4. количествата природен газ, измерени от средствата за търговско измерване на Оператора, са задължителни за страните, като за разликата до/над ДДК клиентът дължи съответно неустойка по т. 7.3., т. 7.4. и/или т. 7.5. Посочва, че на основание т.

4.1. от горепосочения договор между страните е подписана Годишна програма за договорените за доставка количества природен газ през 2023 година. Съгласно т. 10.15. от Договор № 427-231 количеството природен газ, прието от клиента през всеки от дните на съответния месец, се отразява в месечен отчет, който е приложение – неразделна част от фактурите, издадени по реда на т. 12.15. и т. 12.16. от договора.

Твърди, че месечни актове за месеците от юни до декември 2023 г. не са издавани, тъй като действието на договора е прекратено от негова страна на основание т. 15.4., б. „а“ от договора. Посочва, че на основание т. 5.1. от договора Частен земеделски производител Р.И.В. е длъжен да приеме минималното годишно количество природен газ за годината на доставка, като в т. 5.2. е уговорена неустойка, ако това не е 1 направено. Твърди, че неприетото от ответника количество за 2023 г. по среднопретеглената цена е в размер на 1 958 583,94 лева. Издал и изпратил писмо до Частен земеделски производител Р.И.В. за плащане на посочената сума с падеж 12.02.2024 г., но такова не било извършено. Счита, че ответникът е в забава за периода от 13.02.2024 г. до 07.03.2025 г., за което дължи сумата 244 900,77 лева. Предвид изложеното иска да се постанови решение, с което да се осъди ответникът да заплати на ищеца сумата от 2 203 484,71 лева, от която 1 958 583,94 лева за главница, представляваща незаплатена сума за неприето годишно количество за 2023 г. по УДП № 7000000269 от 29.01.2024 г., издадено на основание т. 5.2. от Договор № 427-231, както и сумата 244 900,77 лева, представляваща договорна неустойка върху главницата за периода от 13.02.2024 г. до 07.03.2024 г., ведно със законната лихва за забава от 08.03.2025 г. до окончателното заплащане на главницата. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът Частен земеделски производител Р.И.В. оспорва изцяло исковете по основание и размер. Твърди, че процесният договор е сключен при злоупотреба с господстващо положение на пазара на газ от „Булгаргаз“ ЕАД, което противоречи на правилата за конкуренцията установени в европейското и българското законодателство, по специално на чл. 102 ДФЕС, чл. 19, ал. 2 КРБ и чл. 21 от Закона защита на конкуренцията и поради това е нищожен. Счита, че клаузата по т.

5.2. от договора представлява неустойка. Поддържа, че уговорената неустойка по т.

5.2. е нищожна поради нейния размер, който е 100% от стойността на заявените, но неполучени количества газ и противоречи на морала и добросъвестната търговска практика. Посочва, че цитираната клауза няма обезщетителен характер, а създава условия за неоснователно обогатяване на ищеца поради факта, че същият не е претърпял никакви вреди от конкретното неприемане на заявените количества газ.

Счита, че уговорената клауза за неустойка по т. 5.2. противоречи и на Регламент № 2022/1369 на Съвета на Европейския съюз относно координирани мерки за намаляване търсенето на газ, действащ до 09.08.2023 г. Твърди, че с поведението си не е дал повод за претендиране на неустойки и че всички реално извършени доставени от доставчика и потребени от него количества газ по договора са платени в срок. Заявява, че фактът на неприемане на всички заявени количества газ не произтича от неговото виновно поведение, а е резултат от обективни независещи от него фактори и от недобросъвестното поведение на ищеца. Оспорва твърдението на ищеца, че договорът и годишната програма към него са сключени на 18.11.2022 г. и са действали до 31.12.2023 г. Твърди, че договорът е сключен на 23.01.2023 г. и е действал само до 01.03.2023 г., когато е прекратен поради неизпълнение. Посочва, че въпреки липсата на подписан договор ищецът издал на 05.01.2023 г. фактура за авансово плащане, срещу което подал редица жалби и възражения, но не последвала реакция. Считайки, че договорът е влязъл в сила на 23.01.2023 г., добросъвестно платил реалните количества изразходван газ за м. януари, като оспорил и отказал да плати претендираните неустойки по т. 5.2. от договора за периода преди договора да е влязъл в сила. Твърди, че прекратил договора, поради виновно неизпълнение от ищеца на 01.03.2023 г., но въпреки това „Булгаргаз“ ЕАД продължило да издава фактури и УДП и след този период. Счита, че всички издадени фактури и УДП за плащане на неустойки за неприети количества в периода 01.01.2023 г. до 23.01.2023 г., както и за периода след 01.03.2023 г. са неоснователни и издадени без основание. Посочва, че е плащал само реално доставени количества газ. Счита, че ищецът без основание е начислил претендираните неустойки. Твърди, че поради ненадежността на системата на модул „Доставки“, бил в невъзможност да установи навреме и в срок реално усвоените количества и дали е в състояние на „преразход“ или в състояние на 2

„неприето заявено количество“ и това го лишило от възможността да оспори навреме генерираните от системата документи. Предвид изложеното иска да се отхвърлят исковете. Претендира разноски.

Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Установява се, че страните са били валидно обвързани от Договор № 427-231 за доставка на природен газ на изходен пункт на газопреносната мрежа по свободно договорена цена, по силата на който „Булгаргаз“ АД, като доставчик доставя и продава на Частен земеделски производител Р.И.В., като клиент природен газ на изходен/и пункт/ове на НГПМ срещу задължението на клиента да приема и заплаща природния газ по реда и при условията на договора. В раздел I. Дефиниции, т. 1.6. газова година е определена като период, започващ в 07:00 часа местно време на първия ден от м. октомври на дадена календарна година и завършва в 07:00 часа местно време на първия ден на м. октомври на следващата календарна година; в т. 1.8. година на доставка е дефинирана като период от време, започващ в 07:00 часа на първия ден на дадена календарна година и приключващ в 07:00 часа на първия ден от следващата календарна година; в т. 1.32. модул „Доставки“ е определен като интернет платформа на „Булгаргаз“ ЕАД, достъпна на адрес https: //delivery.bulgargaz.bg/. В чл. 3.2. е предвидено, че договорът влиза в сила, считано от 07:00 часа на 01 януари 2023 г. и е със срок на действие до 07:00 часа на 01 януари 2024 г.

В т. 4 е уговорено какво се включва в годишната програма, че програмата се съгласува между страните при подписване на договора, както и при какви условия клиентът може да предлага изменения на количествата природен газ в годишната програма.

В т. 5.1. е посочена формулата, по която се изчислява минималното годишно количество /МинГК/, което клиентът е задължен да приема за годината на доставка, и съответно максималното годишно количество /МаксГК/ по този договор.

Съгласно т. 5.2. в случай, че през годината на доставка клиентът приеме количество по-малко от МинГК, съгласно месечните отчети по т. 10.16. за съответната година на доставка, клиентът заплаща на доставчика неустойка в размер на разликата между договореното МинГК и прието количество природен газ през годината, умножена по среднопретеглената цена, формирана от фактурираната от клиента стойност на природния газ за годината, разделена на количеството приет природен газ за същата година на доставка. При изчисляване на неустойката по предходното изречение не се вземат предвид неустойките по т. 7.3, т. 7.4 и 7.5 от договора. В случай че клиентът няма прието количество за съответната година, същият заплаща неустойка, която се изчислява като МинГК природен газ се умножи по средноаритметичната цена, прилагана от доставчика за същата година.

В т. 10.15. е предвидено, че количеството природен газ, прието от клиента през всеки от дните от съответния месец, се отразява в Месечния акт, приложение – неразделна част от фактурите издавани по т. 12.15 и т. 12.16 от договора, съдържащ и информация за ДДК, които клиентът е задължен да приеме на съответните пунктове.

Съгласно т. 10.16. доставчикът съставя и подписва Месечния акт по т. 10.15. на база на предоставени от оператора търговски данни. В т. 11.1 е предвидено, че клиентът възлага на доставчика да заяви на оператора за съответната газова година твърд, непрекъсваем годишен, тримесечен, месечен, дневен капацитетен продукт и/или 3 капацитет „в рамките на деня“ за пренос на договорените количества от свое име и за сметка на клиента, съгласно конкретно посочени приложения.

В т. 15.4., б. а/ е уговорено, че доставчикът има право да прекрати договора с двуседмично писмено предизвестие, при условие че клиентът е забавил плащането на дължимата сума повече от 15 дни. Съгласно т. 15.5. при прекратяване на договора: а/ клиентът има право писмено да заяви прехвърляне в пълен обем на резервираните капацитетни продукти на друг ползвател на мрежата или на себе си, в случай че е ползвател на мрежата; б/ в случай, че клиентът не упражни правото си по буква „а“, следва да заплати на доставчика в пълен размер стойността на резервираните капацитетни продукти по т. 11.1. в сроковете по т. 12.15.7. и по т. 12.16.2. до изтичане срока на действие на договора.

Към исковата молба е представена Годишна програма към договор № 427-231 за доставка на природен газ – лист 31 от делото, с клиент име: ЧЗП-Р.В.. Върху документа има положени подписи за клиент и за доставчик, както и дата и час на отпечатване – 16.11.2022 г., 14:15 ч.

Към отговора на исковата молба е представено писмо с рег. № 01-427-221-3708 от 09.12.2022 г., адресирано от ЧЗП „Р.В.“ до изпълнителния директор на „Булгаргаз“ ЕАД, в което се съдържа изявление, че на дата 09.12.2022 г. ответникът връща подписан договор с Булгаргаз заедно с всички изпратени реквизити.

Представена е жалба от 11.01.2023 г. от ответника до ищеца, в която се твърди, че годишната програма по процесния договор не е подписана, съответно потвърдена от страна на Булгаргаз, а с нея и самия договор. В писмото се посочва, че към 11.01.2023 г. има издадена авансова фактура, която ищецът официално оспорва.

Представено е писмо от ищеца до ответника от 13.04.2023 г., с което „Булгаргаз“ ЕАД уведомява Частен земеделски производител Р.В. за натрупани задължения, включително и по процесния договор, и че при липса на доброволно изпълнение с изтичане на двуседмичен срок ще счита договор № 427-231 за доставка на природен газ за прекратен на основание т. 15.4.,б. „а“.

С писмо от 02.05.2023 г. „Булгаргаз“ ЕАД е уведомило „Булгартрансгаз“ ЕАД, че договорът за доставка на природен газ сключен между „Булгаргаз“ ЕАД и ЧЗП „Р.В.“ се прекратява, считано от 03.05.2023 г. и от посочената дата „Булгаргаз“ АД няма задължения към ЧЗП „Р.В.“, свързани с доставката на природен газ в пункт за приемане-предаване С044Р01-АГРС Трудовец.

Представени са 3 бр. месечни актове за доставка на природен газ по процесния договор през месец януари, февруари и март 2023 г. с попълнени данни за договорени и приети количества. За месец април 2023 г. и месец май 2023 г. в представените месечни отчети са записани нулеви стойности във всички графи.