Решение № 683 от 29.07.2019, Районен съд - Враца

Р Е Ш Е Н И Е

№….. гр. Враца, 29.07.2019 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД гр. ВРАЦА, шести граждански състав, в открито съдебно заседание на дванадесети юли през две хиляди и деветнадесета година в състав:

РАЙОНЕН

СЪДИЯ: ПЛАМЕН ШУМКОВ при секретаря Н. Петрова, като разгледа докладваното от съдия П. Шумков гр. дело № 1060 по описа на съда за 2019 год. и за да се произнесе, съобрази следното:

Предявен е за разглеждане иск с правно основание по чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл. 92, ал. 1 ЗЗД.

С депозираната искова молба, както и два броя уточнителни становища с вх. № 5033/29.03.2019 г. и 6979/10.05.2019 г., ищцата В.Е.Г. твърди, че е собственик на жилище, находящо се в гр.Враца, ***********за което е открита партида на абонат към „ЧЕЗ Електро България“ на нейно име, като имотът е присъединен към електропреносната мрежа. Сочи, че електроенергията се доставя от „ЧЕЗ Разпределение България“ АД чрез собствените си ел. съоръжения за битови нужди съгласно §1 т.42 от ЗЕ - кл. № 300305841489, аб. № **********, ИТ № **********.

От „ЧЕЗ Електро България” АД гр.София била уведомена с писмо - изх. № ********** от 19.01.2018 год., че на основание и по реда на чл.98а, ал.2 т.6 от Закона за енергетиката и въз основа на предоставен им от „ЧЕЗ Разпределение България" АД Констативен протокол № 3021623/15.01.2018 год., след извършена проверка й е начислена сума в размер на 760.01 лв. за консумирана, но незаплатена на „ЧЕЗ Електро България" АД електрическа енергия. За това, че е била извършена проверка на СТИ, партидата на което се води на нейно име, била уведомена с писмо с изх. № NTZ87068/16.01.2018 год.

Заедно с писмото получила от „ЧЕЗ Електро България” АД и 1 брой данъчна фактура № ********** от 18.01.2018 год., с която била остойностена извършената корекция на сметката й за консумирана електрическа енергия, като й била начислена сума в общ размер на 760.01 лв. На 16.02.2018 год. Ищцата предявила отрицателен установителен иск пред PC Враца за недължимост на посочената сума. С Решение № 537/04.07.2018 год. по гр.д.№ 604/2018 год. по описа на РС Враца искът бил уважен. Първоинстанционното решение било потвърдено с Решение № 379/06.12.2018 г. по в.гр.д.№ 546/2018 год. по описа на ОС Враца.

Сочи, че на 20.03.2018 год. електрозахранването в процесния имот било прекъснато. Електрозахранването било възстановено на 05.03.2019 год. Твърди, че по вина на ответника ищцата и семейството й останали 348 дни без електрозахранване в жилището си. Излага твърдения, че в процесния период с ответника по делото „ЧЕЗ Разпределение България” АД се намирала в облигационно правоотношение по силата на предоставяне на услуга от обществен интерес по смисъла на ЗЕ. Ето защо в отношенията между страните следва да намери приложение разпоредбата на чл.44, ал.1 от Общите условия на „ЧЕЗ Разпределение България” АД. Въз основа на посочената разпоредба, ищцата намира, че ответникът следва да бъде осъден да й заплати договорна неустойка в размер на сумата от 13 990,00 лева, дължима както следва: за периода от 20.03.2018 - 21.03.2018 година в размер на 30 (тридесет) лева и за периода от 21.03.2018 - 04.03.2019 год. в размер на 13 960 лева (тринадесет хиляди деветстотин и шестдесет лева) за 348 денонощия без електрическа енергия в процесния имот. Претендира разноски.

В срочно подаден отговор ответникът намира, че предявеният иск е изцяло неоснователен. Сочи, че по искане на „ЧЕЗ Електро България“ АД през март 2018 г. действително е прекъснато електрозахранването на ап. № 3. На 05.03.2019 г., отново по искане на „ЧЕЗ Електро България“ АД, захранването било възстановено.

Твърди, че в случая се касае за преустановяване снабдяването с ел. енергия към процесния имот на осн. чл. 123, ал. 1 и чл. 123а, ал. 1 ЗЕ – по искане на доставчика, отправено към ЕРП. Сочи, че електроразпределителното предприятие е било длъжно да изпълни това искане, поради което самото ЕРП не носи отговорност за вредите, причинени от това преустановяване. При неправомерно преустановяване имуществена отговорност носи това предприятие, по чийто почин то е извършено.

Следователно, ЕРП може да отговаря, ако по свой почин е преустановило снабдяването, без да са налице основанията на чл. 73 и чл. 122 ЗЕ, а доставчикът може да отговаря само ако не са налице основанията по чл. 123, ал.

1 и чл. 123а, ал. 1 ЗЕ и е поискал от ЕРП да преустанови преноса до определен потребител. Сочи, че прекъсването на електрозахранването е извършено законосъобразно, по искане на „ЧЕЗ Електро България“ АД - в съответствие с цитираните текстове от Закона за енергетиката, подзаконовите актове и ОУ на „ЧЕЗ Разпределение България“ АД и „ЧЕЗ Електро България“ АД. Поради тези и останалите подробно развити съображения, счита, че разпределителното дружество не носи отговорност за вредите, причинени от това преустановяване. Намира, че в случая е неприложима разпоредбата на чл. 44 от ОУ на „ЧЕЗ Разпределение България“ АД, на която ищцата основава иска си, доколкото същата касае нерегламентирано прекъсване на електроснабдяването, каквото не е налице спрямо ищцата. Намира, че искът за заплащане на неустойка, дължима по реда на чл. 44 от ОУ на „ЧЕЗ Разпределение България“ АД, е изцяло неоснователен и моли да бъде отхвърлен. Алтернативно прави възражение за прекомерност на претендираната неустойка.

Третото лице

– помагач „ЧЕЗ Електро България“ АД излага подробни съображения за неоснователност на предявения иск.

След като обсъди събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност и като взе предвид становищата и доводите, изложени от страните, съдът прима за установено следното от фактическа страна:

Не се спори по делото, че ответникът "ЧЕЗ Разпределение България" АД е търговско дружество, което притежава лиценз за разпределение на електрическа енергия по Закона за енергетиката.

От приетия по делото констативен протокол № 3021623/15.01.2018 г. /л. 21-23/, съставен от служители на "ЧЕЗ Разпределение България" АД, в присъствието на свидетелите И.Д.И. и

К.К.Й., се установява, че на 15.01.2018 г. е извършена проверка на абонат с клиентски № 300305841489 и електромер с фабричен № 3094072 на адрес в гр. Враца, ******с титуляр В.Е.Г., при която е установено, че в момента на проверката е пломбата на щита на ел. таблото е отваряна; констатирана е промяна в схемата на свързване, състояща се в следното: изходящият проводник за абоната е прерязан на две части, като парчето, което отива към абоната е присъединено към вход на главно АП 63 ампера. Направен е извод в констативния протокол, че по този начин цялата ел. енергия по този кабел не се измерва от електромера на абоната и количеството енергия не се заплаща. Протоколът е подписан от съставителите му и свидетелите.

С оглед така съставения констативен протокол, ответното дружество издало фактура № **********/18.01.2018 г. за сумата от 760,01 лв. с вкл. ДДС с получател – В.Г. /л. 26/. Като основание за издаването на фактурата е посочено „сума по констативен протокол съгласно приложението“.

От приетия по делото нотариален акт за продажба на недвижим имот срещу задължение за строеж № 67, том Х, рег. № 10910, дело № 1346/2007 г. по описа на нотариус Венцислав Василев с район на действие – РС Враца, се установява, че ищцата В.Е.Г. е придобила собствеността върху процесния имот, находящ се в гр. Враца ****** С влязло в законна сила Решение № 537/04.07.2018 г. по гр. дело № 604/2018 г. по описа на РС Враца, е признато за установено по отношение на „ЧЕЗ Електро България” АД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Цариградско шосе” №159, че В.Е.Г. *** НЕ ДЪЛЖИ сумата 760,01 лева за корекция на сметка при неточно измерване на ел.енергия, обективирана във фактура № *********/18.01.2018г. за имот, находящ се в гр.Враца, ****** Представено по делото е и становище от ищцата В.Е.Г., адресирано до третото лице – помагач „ЧЕЗ Електро България“ АД и достигнало до адресата на 22.02.2019 г. /л. 107/.

От същото се установява, че ищцата отправя искане прекъснатото електроснабдяване в процесния имот незабавно да бъде възстановено.

Други относими по делото доказателства не са представени.

При така установената фактическа обстановка, съдът приема следното от правна страна:

За основателността на предявения иск по чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл. 92, ал.

1 ЗЗД в тежест на ищцата е да докаже при условията на пълно и главно доказване правопораждащите факти, от които черпи изгодни за себе си последици, a именно, че между нея и „ЧЕЗ Разпределение България” АД в процесния период е съществувало облигационно правоотношение за предоставяне на услуга от обществен интерес по смисъла на ЗЕ, по силата на което за ответника е възникнало задължение за заплащане на неустойка в претендирания размер поради виновно преустановяване на електрическата енергия от страна на ответника в процесния имот – собственост на ищцата, съгласно разпоредбата на чл. 44, ал. 1 от ОУ на „ЧЕЗ Разпределение България” АД.

При установяване на горното, в тежест на ответника е да докаже положителния факт на погасяване на дълга, за което не сочи доказателства.

С проекта за доклад на делото, обективиран в Определение № 1400/10.06.2019 г., съдът, на осн. чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК е отделил като безспорни и ненуждаещи се от доказване между страните фактите, че снабдяването с електрическа енергия на обект, находящ се в гр.Враца, ул.“Хаджи Димитър“ № 25, ет.1, ап. 3 е преустановено от ответника по делото на 20.03.2018 г., като е възстановено на 05.03.2019 г. В проведеното открито съдебна заседание на 12.07.2019 г. проектът за доклад е приет за окончателен доклад по делото без възражения от страните, като съдът е допълнил доклада по делото, отделяйки като безспорен и ненуждаещ се от доказване между страните и факта, че прекъсването на ел. захранването на потребителя за посочения в исковата молба период в процесния имот е извършено от ответника по направено искане от третото лице – помагач „ЧЕЗ Електро България“ АД.

Не се спори и от доказателствата по делото се установява, че между страните е налице договор за използване на електроразпределителната мрежа при публично известни общи условия, които съгласно чл. 104а, ал.4 ЗЕ влизат в сила за клиентите на крайния снабдител, без изрично писмено приемане. Разпоредбата на чл. 104а, ал.4 ЗЕ е специална по отношение на общата - чл.298, ал.1, т.1 ТЗ и я дерогира, което означава, че писмено съгласие на клиента не е необходимо, за да бъде обвързан от общите условия.

Спорът е за дължимостта на сумата от 13 900 лева, претендирана от ищцата като неустойка, дължима от електроразпределителното предприятие поради виновно преустановяване на електрическата енергия от страна на ответника в процесния имот – собственост на ищцата.

С разпоредбата на чл. 44, ал. 1 от Общите условия на договорите за използване на електроразпределителните мрежи на ответното дружество, е предвидено, че в случай, че потребителите останат без електрическа енергия по вина на електроразпределителното предприятие повече от 24 часа след получаването от продавача на уведомление от потребителя, електроразпределителното предприятие заплаща обезщетение на потребителя в размер на 30 лв. и по 20 лв. за всеки следващ период от 12 часа без осигурена електрическа енергия.

На първо място следва да се направи отграничение във функциите и отговорностите на електроразпределителното предприятие /ответника по делото „ЧЕЗ Разпределение България“ АД/ от тези на доставчика на електрическа енергия /третото лице – помагач „ЧЕЗ Електро България“ АД/. Съгласно чл. 2 от Общите условия, обвързващи страните и достъпни на интернет страницата на ответното дружество, “ЧЕЗ Разпределение България” АД извършва експлоатацията и поддръжката на електроразпределителните мрежи и осигурява преносa през разпределителните мрежи на електрическата енергия, която крайният снабдител “ЧЕЗ Електро България” АД продава на потребителите, присъединени към тези мрежи. Както дейността на „ЧЕЗ Разпределение България“ АД, така и дейността на „ЧЕЗ Електро България“ АД подлежи на лицензиране при спазване на регламентираната процедура в чл. 39 – 45 ЗЕ. Електроразпределителното предприятие няма право да осъществява продажба на ел. енергия /чл. 44, ал. 3 ЗЕ/, а доставчиците не могат да осъществяват дейност по електроразпределение, още повече, че на една обособена територия от страна се издава само една лицензия за разпределение и една за снабдяване от крайни снабдители - чл. 43, ал. 2 ЗЕ. В контекста на горното, законът разграничава отговорностите на електроразпределителното предприятие и доставчика в случаите на преустановяване на присъединяването, преноса или снабдяването с ел. енергия.