Акт № 40421 от 02.11.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 40421 гр. С-я, 02.11.2026 г.

С-ЙСКИ РР, 53 СЪСТАВ, в закрито заседание на втори ноември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател:КОНСТАНТИН АЛ. КУНЧЕВ като разгледа докладваното от КОНСТАНТИН АЛ. КУНЧЕВ Гражданско дело № 20261110103789 по описа за 2026 година

Извършена е проверка по реда на чл. 140, ал. 1 ГПК. Ищецът е направил доказателствени искания, които са относими, необходими и допустими. Следва да бъде назначена като необходима съдебно-техническа и съдебно-счетоводна експертиза със задачи, формулирани в исковата молба. Основателни са и исканията на ищеца за приобщаване на заповедното производство, както и исканията по реда на чл. 192, ал. 1 ГПК и чл. 186 ГПК за събиране на писмени доказателства относно собствеността върху процесния имот и наследственото правоприемство. Ищецът е направил искане по чл. 219, ал. 1 ГПК за привличане на „ТеС“ ЕООД като трето лице – помагач на негова страна, като обосновава правния си интерес с обстоятелството, че това лице е длъжно да извърши дяловото разпределение за процесния имот и в случай на неточно изпълнение на това задължение ще възникне вземане за обезвреда. Това искане е основателно. Следва да бъде насрочено заседание за разглеждане на делото.

Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПРИЕМА представените към исковата молба писмени доказателства.

ПРИСЪЕДИНЯВА ч.гр.д. № 113/2024 г. по описа на РР – Б-а, 3 състав.

ДОПУСКА изслушване на СТЕ със задачи, формулирани в исковата молба. НАЗНАЧАВА за вещо лице по СТЕ Б. В. – Т..

УКАЗВА на ищеца да внесен депозит в размер на по 250 евро, вносим в едноседмичен срок.

ДОПУСКА привличане на основание чл. 219, ал. 1 ГПК на страната на ищеца на трето 1 лице – помагач – „ТеС“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. С-я, ул. „Проф. Г. Павлов“ № 3.

ЗАДЪЛЖАВА „ТеС“ ЕООД в едноседмичен срок от получаване на препис от настоящото определение да представи по делото извършените от него отчети и изготвени изравнителни сметки за инсталация № ********** / абонатен № 79708 за топлоснабден имот – гр. С-я, ж.к. „Младост-1“, бл. 36, вх. 5, ет. 3, ап. 7, за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., като му УКАЗВА, че при неизпълнение в срок на дадените указания съдът може да приеме за доказани обстоятелствата, за установяване на които страната е създала пречки.

ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 192, ал. 1 ГПК третото неучастващо по делото лице – Столична община, район „Младост“, в едноседмичен срок от получаване на препис от молбата да представи заверен препис от Договор за продажба на държавен имот, сключен по реда на НДИ от 31.07.1991 г. с ТНС, ЕГН **********, и Стефка С. Станева, ЕГН **********, относно недвижим имот, находящ се в гр. С-я, ж.к. „Младост-1“, бл. 36, вх. 5, ет. 3, ап. 7.

ОТХВЪРЛЯ останалите доказателствени искания.

НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито заседание на 02.12. 2026 г. от .14 30 часа, за когато да се призоват страните и третото лице – помагач.

На страните и на третото лице – помагач да се изпрати препис от настоящото определение, на ищеца – препис от писмения отговор, а на третото лице – помагач – препис от исковата молба и приложенията към нея. Вещите лица да се призоват след представяне на доказателства за внесен депозит.

СЪСТАВЯ ПРОЕКТОДОКЛАД както следва:

Ищецът „Т-я С-я“ ЕАД твърди да е налице облигационно отношение, възникнало с ответницата Н. Н. Ф. въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че ответницата е клиент на топлинна енергия по смисъла на чл. 153, ал. 1 ЗЕ в качеството си на съсобственик при квота от 1/6 идеална част (като наследник по закон – сестра на починалия на 06.03.2020 г. ТНС) на топлоснабдения имот, находящ се в гр. С-я, ж.к. „Младост-1“, бл. 36, вх. 5, ет. 3, ап. 7. Поддържа, че съгласно действащите Общи условия (одобрени с Решение № ОУ-1/27.06.2016 г. на КЕВР, в сила от 10.07.2016 г.) е доставил за процесния период от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г. топлинна енергия за имота, като ответницата не е престирала насрещно – не е заплатила припадащата й се 1/6 част от дължимата цена за топлинна енергия, формирана на база прогнозни месечни вноски и годишни изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение, както и от стойността на услугата дялово разпределение за периода от 01.02.2021 г. до 30.04.2022 г..

Твърди, че съгласно чл. 33 от Общите условия клиентите на топлинна енергия са длъжни да заплащат месечните дължими суми и стойността на фактурите за отчетния период в 45- дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, като при неизпълнение в срок дължат обезщетение за забава в размер на законната лихва върху задълженията по чл. 32, ал.

2

2 и ал. 3 от ОУ. Също така твърди, че ответницата е използвала доставената топлинна енергия за процесния имот, но до момента не е погасила задълженията си. Ищецът сочи, че в изпълнение на чл. 138б ЗЕ и чл. 139 ЗЕ етажните собственици на сградата, в която се намира имотът, са сключили договор за извършване на услугата дялово разпределение с „ТеС“ ЕООД. Сумите за топлинна енергия били начислявани от ищеца по прогнозни месечни вноски, като след края на отчетните периоди били изготвяни изравнителни сметки от фирмата за дялово разпределение на база реален отчет на уредите в съответствие с Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването и били издадени общи фактури за сезони 2020/2021 г. и 2021/2022 г.

По подадено на 21.12.2023 г. заявление по чл. 410 ГПК било образувано ч.гр.д. № 113/2024 г. по описа на РР – Б-а, 3 състав, по което е издадена заповед за изпълнение, връчена на длъжницата по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК

. Ето защо ищецът моли съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответницата, че дължи процесните суми (съответстващи на 1/6 идеална част) – главници и мораторни лихви, ведно със законната лихва върху главниците от 21.12.2023 г. до окончателното им изплащане.

Ответницата, чрез назначения си особен представител адв. Р. Т., е депозирала отговор в установения от закона едномесечен срок, като посочва, че оспорва изцяло предявените искове като неоснователни и недоказани. Прави възражение за изтекла тригодишна погасителна давност по чл. 111, б. „в“ ЗЗД за претендираните периодични вземания за главница и лихви, както и за погасяване на акцесорните вземания за лихви поради погасяване на главното вземане по давност. Твърди, че по делото не е доказана облигационна връзка между страните, тъй като ищецът не е установил ответницата да е собственик или титуляр на вещно право на ползване върху топлоснабдения имот през процесния период по смисъла на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, § 1, т. 42 ДР на ЗЕ и чл. 3, ал. 1 от Общите условия. На следващо място поддържа, че качеството „потребител на топлинна енергия“ не възниква автоматично с притежаването на право на собственост или вещно право на ползване, а изисква изрично обективирано съгласие чрез подписване на договор или подаване на заявление-декларация за откриване на партида, каквито документи ответницата не е подписвала и подавала. Релевира довод за нищожност на клаузите в Общите условия на ищеца, предвиждащи едностранно откриване на партида, поради противоречието им с чл.

146 ЗЗП, както и че съгласно чл. 16, ал. 1 ЗЗД Общите условия не обвързват ответницата, тъй като тя е потребител (нетърговец) и не ги е приела писмено. Оспорва исковете и по размер – както по отношение на главниците, така и по отношение на лихвите за процесния период, като твърди, че същите са завишени. Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли предявените искове като неоснователни и недоказани.

Предявени са по чл. 422, ал. 1 ГПК обективно кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 200 ЗЗД и чл. 153, ал. 1 ЗЕ, чл. 86, ал. 1 ЗЗД, чл.

79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 139 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за установяване съществуването на следните вземания по отношение на ответницата (съответстващи на 1/6 идеална част от общите 3 задължения за топлоснабдения имот в гр. С-я, ж.к. „Младост-1“, бл. 36, вх. 5, ет. 3, ап. 7), за които е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 113/2024 г. по описа на РР – Б-а, 3 състав:

145,72 лв. -главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г.;

25,60 лв. - законна лихва за забава върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2021 г. до 12.12.2023 г.;

3,80 лв. - главница за услугата дялово разпределение за периода от 01.02.2021 г. до 30.04.2022 г.;

0,85 лв. - законна лихва за забава върху главницата за дялово разпределение за периода от 15.04.2021 г. до 12.12.2023 г., ведно със законната лихва върху главниците от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК за издаване на заповед за изпълнение (21.12.2023 г.) до окончателното изплащане на задължението. Ищецът претендира и разноски за заповедното и исковото производство.

Възражението на ответницата за погасителна давност е с правно основание чл. 111, б. „в“ ЗЗД и чл. 119 ЗЗД.

За вземането за главница в тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно отношение между него и ответницата (включително че през процесния период ответницата е била потребител/клиент на топлинна енергия като собственик по наследство на твърдяната 1/6 идеална част от топлоснабдения имот), по силата на което е престирал и за ответницата е възникнало задължение за плащане на уговорената цена за доставеното количество топлинна енергия и за услугата дялово разпределение в претендирания размер. В тежест на ответницата е да докаже погасяване на дълга, ако твърди такова.

За вземането за лихва в тежест на ищеца е да докаже възникването на главен дълг, изпадането на длъжника в забава, както и размера на обезщетението за забава.

Определението е окончателно.

Съдия при С-йски рР: _______________________

4