Акт № 205 от 06.11.2026, Районен съд - Радомир

РЕШЕНИЕ

№ 205 гр. Радомир, 06.11.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РАДОМИР, І СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател:ИВЕТА П. ТАКОВА при участието на секретаря М. Д. М. като разгледа докладваното от ИВЕТА П. ТАКОВА Гражданско дело №

20251730100708 по описа за 2025 година

Производството е образувано въз основа на искова молба, с която са предявени положителни установителни искове за установяване съществуване на вземания на заявител по подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК.

В исковата молба се твърди, че за периода от м. май 2021 г. до м. април 2024 г. ищцовото дружество е доставило топлинна енергия на ответницата Л. П. В., с ЕГН:**********, за обект, находящ се в град С., общ.И., ж.к. “Д.“ бл.., вх. ., ет. ., ап. . . Сочи, че ответницата притежава качеството „клиент на топлинна енергия“ по смисъла на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, като собственик на процесния топлоснабден имот. Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия за битови нужди от топлопреносното предприятие се осъществявала при публично известни Общи условия за продажба на топлинна енергия от „Топлофикация С.“ ЕАД на потребители за битови нужди в гр. С., които се изготвяли от „Топлофикация С.“ ЕАД и се одобрявали от КЕВР. Същите влизали в сила в едномесечен срок след публикуването им в един централен и един местен ежедневник и имали силата на договор между топлопреносното предприятие и потребителите на топлинна енергия, без да е необходимо изричното им приемане от страна на потребителите. В чл.

31, ал. 1 от ОУ бил определен редът и срокът, по който купувачите на ТЕ били длъжни да заплащат месечните дължими суми за ТЕ, а именно: в 45-дневен срок след изтичането на срока, за който се отнасят.

Ответницата използвала доставената от дружеството топлинна енергия през процесния период и не е погасила задължението си.

Наред с това, на основание чл. 139 ЗЕ разпределението на топлинна енергия между потребителите в сграда - етажна собственост се извършвало по системата за дялово разпределение при наличието на договор с лице, вписано в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ. В изпълнение на 1 разпоредбата на чл. 138б ЗЕ, собствениците в СЕС, в която се намира имотът на ответницата, сключили договор за извършване на услугата дялово разпределение на ТЕ с „Нелбо“ ЕАД.

Съгласно чл. 32, ал. 1, т. 2 ЗЕ, сумите за ТЕ за топлоснабдения имот се начислявали от „Топлофикация С.“ ЕАД по прогнозни месечни вноски. След края на отоплителния период се изготвяли изравнителни сметки от фирма „Нелбо“ ЕАД. на база реален отчет на уредите за дялово разпределение.

Твърди, че за процесните суми било подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, по което било образувано ч. гр. д. № 75503/2024 г. по описа на СРС, изпратено по подсъдност на РдРС. В рамките на образуваното в РС - Радомир ч. гр. д. № 462/2025 г. била издадена заповед за изпълнение на парично задължение № 294/29.04.2025 г. в полза на заявителя и настоящ ищец. В срока по чл. 414, ал. 2 ГПК длъжникът е подал възражение срещу издадената заповед, което обуславяло правния интерес на ищцовото дружество от предявяване на настоящата искова претенция.

От съда се иска да признае за установено, че ответницата дължи на ищцовото дружество сума в размер на 2 475,80 лева - главница за ползвана, но незаплатена топлинна енергия за апартамент, находящ се в град С., общ.И., ж.к. “Д.“ бл.., вх. ., ет. ., ап. . за периода м.05.2021 г. до м.04.2024 г., ведно със законната лихва от 18.12.2024 г. до окончателното изплащане на вземането, 338,78 лева - мораторна лихва за забава от 15.08.2022 г. до 10.12.2024 г., както и суми за дялово разпределение:

60,49 лева - главница за периода от 01.06.2022 г. до 30.04.2024 г., ведно със законната лихва от 18.12.2024 г.. до окончателното изплащане на вземането, и 11,49 лева — лихва за периода от 01.05.2022 г. до 10.12.2024 г., както и направените по делото разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение.

В срока по чл. 131 ГПК ответницата е подала отговор на исковата молба, с който е оспорила основателността на исковите претенции, с твърдения, че между страните не е налице облигационна връзка по повод доставката на топлинна енергия в процесния имот за сочения в исковата молба период.Оспорва се обстоятелството до имота за процесния период да е доставяна топлинна енергия. Оспорва се съществуването на облигационно правоотношение между ищцовото дружество и ответницата по силата на цитираните от ищеца Общи условия. Твърди се, че липсват договорни отношения между страните. Оспорва се и сумата за дялово разпределение. Твърди, че посочените от ищеца Общи условия са неприложими към настоящия правен спор.Ответната страна твърди и че представените с исковата молба извлечение от сметки и фактури не се ползват с доказателствена сила в процеса.

Съдът, като взе предвид доводите на страните и като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното от фактическа страна:

Ищцовото дружество „Топлофикация С.“ ЕАД, в качеството му на доставчик на топлинна енергия, е подало на 18.12.2024г. до Софийския районен съд заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК против ответницата Л. П. В., за дължими суми за топлоенергия за обект, находящ се в град С., общ.И., ж.к. “Д.“ бл.., вх. ., ет. ., ап. . за периода от м. май 2021 г. до м. април 2024 г.

Въз основа на това заявление било образувано ч. гр. д. № 75503/2024 г. на СРС, изпратено по подсъдност на РдРС. След изпращане на делото по подсъдност, в РС – Радомир е образувано гр. д.

№ 462/2025 г., по което в полза на заявителя е издадена заповед за изпълнение на парично задължение № 294/29.04.2025 г. против длъжника и настоящ ответник.

2

В законоустановения едномесечен срок от връчване на заповедта за изпълнение, длъжникът Л.

П. В. е депозирала възражение за недължимост на сумите по нея. В едномесечния срок от съобщаването заявителят „Топлофикация С.“ ЕАД е предявил настоящия положителен установителен иск.

По делото е представен и приет нот.акт за покупко-продажба на недвижим имот №., том ., рег.

№ ., н.д. № ./. г . на пом. нотрариус Н. К. , с район на действие СРС, видно от който ответницата Л.

П. В., е закупила недвижим имот, а именно апартамент находящ се в град С., общ.И., ж.к. “Д.“ бл.., вх. ., ет. ., ап. ..

По делото са представени и фактури, издадени от ищцовото дружество за потребено количество топлинна енергия в процесния топлоснабден имот за исковия период.

По делото е представен и договор от 14.10.2002 г., сключен между „Нелбо Инженеринг“ ООД и Етажната собственост с адрес: гр. С., ЖК “Д.“ бл.44, с предмет: доставка и монтаж на индивидуални топлинни разпределители и термостатни вентили, термостатни глави, както и извършване на индивидуално измерване на потреблението на топлинна енергия и вътрешно разпределение на разходите за отопление и топла вода.

Представен е и протокол от проведено на 25.09.2002 г. на Общо събрание на Етажната собственост с адрес: гр. С., ЖК „Д. 1, бл. 44, от който е видно, че е взето решение за сключване на договор за извършване на услугата „топлинно счетоводство“ с „Нелбо Инженеринг“ ООД .

Представен е и Договор №Д-0-68/03.06.2020г.сключен между „Топлофикация С. „ ЕАД и „Нелбо“ АД при общи условия за извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия по чл.139в от ЗЕ.

От страна на третото лице – помагач „Нелбо“ АД, са представени и дялово разпределение за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2024 г. изравнителни сметки и талони за отчет за уреди за дялово разпределение..

Приетото за установено от фактическа страна, обуславя следните правни изводи:

Искът е предявен от процесуално легитимирана страна и при наличието на правен интерес, поради което е процесуално допустим. Правният интерес от воденето му се обосновава с издадена срещу ответницата в полза на ищеца заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК относно вземанията, предмет на настоящото производство, срещу която е постъпило възражение в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК. Искът за установяване на вземането е подаден в преклузивния срок по чл. 415, ал. 4 ГПК.

Разгледан по същество искът е основателен по следните съображения:

За уважаване на предявения иск в тежест на ищеца е да установи обстоятелството, че ответницата Л. П. В. е ползвала през исковия период топлинна енергия, от какво се формира тя, правилно ли е разпредЕ. същата и правилно и законосъобразно ли са начислени съответните суми за нея. При така предявен иск в тежест на ищеца е да установи пораждането и съществуването на неговото право да получи плащане на процесната сума, като установяването на фактите, пораждащи това негово право, следва да бъде главно и пълно. За да се приеме, че ответницата дължи сумите, търсени от нея като стойност на доставена ТЕ, ищецът следва да установи главно и пълно, че ответницата е клиент на ТЕ, и ако това бъде доказано - да установи размера на вземането си.

Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката (обн. ДВ, бр. 107/09.12.2003 3 г.) клиент на топлинна енергия за битови нужди е собственикът или титулярят на вещно право на ползване на топлоснабдявания имот.

Съобразявайки представения по делото нотариален акт , съдът приема, че ответницата притежава качеството „клиент на топлинна енергия“, като собственик на процесния недвижим имот, от което следва, че между страните съществува облигационно правоотношение, чието съдържание е установено в Общите условия.

По делото не са ангажирани доказателства за постигнати различни условия между страните, поради което съдът приема, че Общите условия са приложими в отношенията между същите.

Начинът на разгласяване на Общите условия не се отразява на тяхната валидност, като следва да се има предвид и разпоредбата на чл. 150, ал. 3 ЗЕ, която предоставя възможност на потребителите, които не са съгласни с предвидените в Общите условия клаузи, в срок от 30 дни след влизането им в сила да внесат в съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални условия. Ответницата не твърди да е упражнила правото си да възрази по горепосочения начин срещу Общите условия, предвид което следва извод, че ги приема. Общите условия на „Топлофикация С.” ЕАД са общоизвестни и съгласно чл. 150 ЗЕ обвързват всички абонати на енергийния снабдител, без да е необходимо изричното им приемане от страна на потребителите.

Освен съществуването на договора, за да бъде уважен установителният иск, ищецът следва да докаже и размера на претендираните задължения от ответницата.

По делото е назначена и изслушана съдебно-счетоводна експертиза, от заключението по която се установява размерът на начислените за процесния период суми за топлинна енергия, общо и по отделни компоненти. В заключението си вещото лице е посочило, че не са констатирани данни за извършени плащания от страна на ответницата, касаещи процесния период. Според вещото лице за периода от м. май 2021 г. до м. април 2024 г. стойността на ползваната, топлинна енергия е в размер на 2475,80 лева или 1265,85 евро от тях 1404,92 лева или 718,32 евро за главница за топлоенергия за отопление и 1070,88 лева или 547,53 евро за топлоенергия за подгряване на битова гореща вода.Според в.лице непогасени задължения за дялово разпределение за периода месец май 2021г. до месец април 2024г. е в размер на 60,49 лева или 30,93 евро, а законната лихва върху главницата за периода от 15.08.2022г. до 10.12. 2024г.за начислена топлинна енергия е 338,78 лева или 173,22 евро начислявана на база фактурите по изравнителните сметки.

По делото е назначена и изслушана и съдебно-техническа експертиза.Вещото лице посочва още, че начислените суми за разпредЕ.та топлоенергия са в съответствие с действащите по време на процесния период цени на топлоенергията за потребителите в гр. С., както и че задължението на ответницата за ползвана, но незаплатена топлинна енергия за процесния период е в размер на 2 536,29 лева или 1296,78 евро. Според вещото лице ФДР е разпределяла топлоенергия в съответствие със ЗЕ, като за отчетния период от 01.05.2021. до 30.04.2024 г. ФДР е разпределяла на абоната по партида по време на отчетния период прогнозна топлоенергия за отопление, както и за БГВ. След отчетния период разпределяната топлоенергия е изравнена с разпредЕ.та по изчислителен път – отдадена от СИ и по отчет на апартаментния топломер и на водомерите за БГВ.

Разпечатката съдържа 42 от 66 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/33d29cac-1715-4874-bc05-ff995071eb82