Решение № 3543 от 26.05.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3543 гр. София, 26.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Г СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Татяна Димитрова

Членове:

Вергиния Мичева

Румяна М. Найденова при участието на секретаря Алина К. Тодорова като разгледа докладваното от Румяна М. Найденова Въззивно гражданско дело № 20261100502174 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба, подадена от П. А. М., чрез назначения особен представител адв. Б., срещу решение № 19060/22.10.2025г., постановено по гр. д. № 53719/2024г. на СРС, 78 с-в.

Решението се обжалва в частта, в която на основание чл. 150, ал.1 ЗЕ, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД, чл. 153, ал.1 ЗЕ, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, П. А. М., ЕГН ********** е осъдена да заплати на „Топлофикация – София” ЕАД, ЕИК 831609046 следните суми: сумата 1194,15лв. представляваща главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия за период от 01.05.2020 г. до м.04.2023 г., з а недвижим имот с адрес: гр. София, ж.к. ********, ведно със законна лихва за период от 07.08.2024 г. до изплащане на вземането, 201,35 лв. представляваща мораторна лихва за период от 15.09.2022 г. до 29.07.2024 г., 16,75 лв., представляваща главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение за период от 10.2021г. до 04.2023 г., ведно със законна лихва за период от 07.08.2024 г. до изплащане на вземането.

В жалбата са развити доводи за неправилност на решението в обжалваната част.

Твърди се, че при постановяване на решението съдът е допуснал нарушение на материалния и процесуалния закон. Счита, че СРС не е обсъдил всички възражения на ответника. Излага съображения, че делото е решено въз основа на представени от страните частни документи и техническа експертиза. Намира, че съдът е следвало 1 служебно да назначи ССЕ, която да установи дали са платени исковите суми. Моли решението да бъде отменено в обжалваната част и исковете да бъдат изцяло отхвърлени, като неоснователни и недоказани. Претендира разноски.

В установения от закона срок, въззиваемият е депозирал отговор на въззивната жалба. В него се излагат съображения за неоснователност на въззивната жалба. Моли решението на районния съд да бъде потвърдено в обжалваната част, като му бъдат присъдени сторените пред въззивната инстанция разноски.

Третото лице – помагач, в установения от закона срок, не е подало отговор на въззивната жалба.

Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество - неоснователна.

Първоинстанционното решение е валидно и допустимо, налице е постановен диспозитив в съответствие с мотивите на решението. При произнасянето си по правилността на решението съгласно чл.269, изр. второ от ГПК и задължителните указания, дадени с т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по т.д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, въззивният съд е ограничен до релевираните във въззивната жалба оплаквания за допуснати нарушения на процесуалните правила при приемане за установени на относими към спора факти и на приложимите материално правни норми, както и до проверка правилното прилагане на релевантни към казуса императивни материално правни норми, дори ако тяхното нарушение не е въведено като основание за обжалване. Не се установи при въззивната проверка нарушение на императивни материално правни норми. Първоинстанционният съд е изложил фактически констатации и правни изводи, основани на приетите по делото доказателства, които въззивният съд споделя и на основание чл. 272 ГПК, препраща към тях, без да е необходимо да ги повтаря.

По така предявения иск в тежест на „Топлофикация София” ЕАД е да докаже основанието, размера и изискуемостта на претендираните вземания, т.е. съществуването на договорни отношения между него и ответника през посочения период, както и че през този период е доставил в имота на ответника твърдяното количество ТЕ, която е била отчетена и доставена в съответствие с действащите нормативни актове, а също и нейната стойност.

Продажбата на топлинна енергия за битови нужди се извършва при публично оповестени общи условия, като писмена форма се предвижда само за допълнителни споразумения, установяващи конкретните уговорки с абоната, различни от тези в общите условия, като след изтичане на едномесечния срок от публикуването на 2 общите условия те влизат в сила и без изричното им приемане от купувача. С публикуване от топлопреносното предприятие на одобрените от ДКЕВР Общи условия най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване, като общите условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите – арг. чл. 150, ал. 2 ЗЕ, договорът за продажба се счита за сключен с конклудентни действия и общите условия обвързват ответника. Тоест, се установява, че между страните е възникнало правоотношение по договор за покупко-продажба /доставка/ на топлинна енергия, при правата и задълженията, уредени в ОУ и ЗЕ /чл. 153, вр. чл. 149 ЗЕ/. По силата на посочената уредба потребителят-купувач е длъжен да заплати цената на доставената топлинна енергия в 45 – дневен срок след изтичане на периода, за който се отнася. Собственик на отоплен имот е страна в правоотношението и дължи заплащане цената на потребената ТЕ ежемесечно, като щом е предвиден срок, той кани, а не фактът на получаване на съответни фактури.

Видно от представения пред СРС договор за продажба на държавен имот от 08.02.1991г., топлоснабденият имот е придобит от А.М.Ч. и В.Г.Ч.. С решение № 177/20.09.1993г., постановено по гр. д. № 459/1992г. на СРС, 90 с-в, бракът между двамата е бил прекратен, като всеки е станал собственик на по ½ ид.ч. Видно от представеното удостоверение за наследници В.Г.Л.Ч./ е починала на 24.01.2015г., като неин единствен наследник е ответникът по настоящето дело – П. А. М.. Същата е подала и молба декларация за откриване на партида на нейно име на 12.07.2019г. СРС е приел, че ответницата следва да отговаря само до размера на ½ от задълженията, като за отхвърлителната част за ½ решението е влязло в сила.

Предвид изложеното, съдът приема, че между страните в настоящото производство съществува действително правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия съгласно ЗЕ, като този договор за продажба се счита за сключен при публично оповестените общи условия с конклудентни действия – по арг. от чл. 150 от ЗЕ.

Потребителите на топлинна енергия в сграда - етажна собственост, могат да купуват топлинна енергия от доставчик, избран с решение на общото събрание на етажната собственост. За избора се съставя протокол съгласно Правилника за упражняването, реда и надзора в етажната собственост (чл. 149а от ЗЕ). Това в случая е сторено, видно от приложения по делото протокол на ЕС. Ето защо, третото лице помагач е поело задълженията на топлинен счетоводител за сградата, в която се намира топлоснабденият имот по силата на сключен договор. Отделно, следва да се посочи и че когато договорът с лицето по чл.139 б ЗЕ е прекратен, съгласно чл. 61 от Наредба № 16-334/2007г., разпределението на топлинната енергия между потребителите в сграда - етажна собственост се извършва само от топлопреносното предприятие или от доставчика, т.е., от ищеца, съобразно методиката по приложението 3 към наредбата.

От заключението на вещото лице – топлотехник по приетата съдебна експертиза пред СРС, което съдът кредитира като обективно, изчерпателно и мотивирано, се установява, че ФДР е разпределяло ежегодно ТЕ. Отчитането на топлинна енергия и разпределението в сградата се е извършвало съгласно действащите ЗЕ и наредба за топлоснабдяването и в съответствие с действащата нормативна уредба.

Съгласно чл. 142, ал. 2 от ЗЕ топлинната енергия за отопление на сграда етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите, като съгласно чл. 145, ал. 1 от ЗЕ топлинната енергия за отопление на имотите в сграда - етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери се определя въз основа на показанията на топломерите в отделните имоти. В настоящия случай е начислява топлинна енергия за сградна инсталация, топлинна енергия имот, както и за БГВ. Установява се и, че сумите за топлинна енергия за имота е изчислена в съответствие с действащата нормативна уредба в областта на енергетиката.

От техническа гледна точка, наличието на метеорологична проверка, със заключение „съответства“ е дало основание на вещото лице да заключи, че за процесния период общият топломер е било годно средство за техническо измерване. В СТЕ подробно са описани свидетелствата за проверка, поради което и тези оплаквания във въззивната жалба са неоснователни.

С оглед изложеното, относно дължимата главница правилно е било възприето заключението на вещото лице по СТЕ, тъй като главницата е изчислена без предишни просрочени или неплатени сметки и без изравнявания за периоди извън процесния.

Вещото лице по СТЕ е установило реално потребеното количество топлоенергия за процесния период и я е остойностило.

Назначената по делото СТЕ е изготвена от експерт, притежаващ необходимите специални знания в областта на съответните науки, изпълнил е обективно и пълно поставените задачи, като не са налице основания съдът да не даде вяра на същите и да не ги ползва за разрешаване на правния спор, предмет на делото.

Неоснователни са доводите за допуснато нарушение на процесуални норми от СРС с кредитирането на заключение по експертиза, за изготвянето на която са използвани материали, извън кориците на делото. Вещи лица се назначават за отговор на въпроси, за които се изискват специални знания. За да бъде отговорено на поставените от съда задачи вещото лице може да изследва и материали извън кориците на делото, като посочи в заключението си изследваните данни за изготвянето му и носи наказателна отговорност за даване на невярно заключение, базирано на липсващи документи, респективно недаващо вярна информация. Вещото лице е посочило, че е 4 използвало, както документите по делото, така и документи, предоставени от третото лице - помагач и от топлофикационния район. В съдебната практика на ВКС трайно се застъпва становището, че изготвянето на експертиза върху непредставени по делото документи, до които само една от страните има достъп, не съставлява нарушение на процесуалните правила, което да нарушава правото на защита на насрещната страна, доколкото в закона няма изискване материалите, които се предоставят на вещото лице съгласно чл. 197, ал. 1 ГПК, да бъдат представени по делото. Необходимостта от назначаване на експертиза може да се наложи, за да се проверят материали, които вещото лице да проучи и изследва на друго място, като извършването на такава проверка при страната, у която се намират тези материали, не води до нарушаване правото на другата страна за участие в процеса /в този смисъл определение № 333/21.05.2013 г. по гр. д. № 833/2012 г. по описа на ВКС, II т. о./. При изслушване на заключението страната не го е оспорила, включително не е поискала по делото да бъдат представени всички документи, по които е работило вещото лице, поради което въззивният съд приема за неоснователно оплакването, че е било нарушено правото на защита на страната. Предвид изложеното, настоящият състав намира, че обосновано първоинстанционният съд е кредитирал експертното заключение на техническата експертиза, приемайки въз основа на него за доказани количествата доставена през процесния период топлинна енергия. Ответницата не е установила да се е възползвала от предвиденото рекламационно производство и да е оспорила изготвените от третото лице - помагач изравнителни сметки в установените срокове съгласно Общите условия, нито в срока за рекламации за отчет на уредите и разпределението по чл. 70, ал. 6 от Наредбата за топлоснабдяването, поради което и с оглед на липсата на мотивирано оспорване на тези документи и по настоящото производство, съдът намира, че разпределението е извършено по описания и отразен от експерта начин в съответствие с нормативната уредба.