Решение № 295 от 06.10.2026, Окръжен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

№ 295 гр. ХАСКОВО, 06.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, I-ВИ СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: МИЛЕНА Д. ДЕЧЕВА

Членове:

ДЕЛЯНА СТ. ПЕЙКОВА

ГЕОРГИ М. МИХАЙЛОВ при участието на секретаря Ж.Р. Х. като разгледа докладваното от МИЛЕНА Д. ДЕЧЕВА Въззивно гражданско дело № 20265600500376 по описа за 2026 година

Производството е въззивно по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба, подадена от „Електроразпределение Юг“ ЕАД – гр.

Пловдив против Решение №99/14.04.2026г., постановено по гр.д.№1646/2025г. на Районен съд-Димитровград, с което се признава за установено,че Г. Г. П. не дължи на „Електроразпределение Юг“ЕАД сумата в размер на 3509,86лв. или 1794,56 евро, представляваща стойността на начислена по фактура №8341572647/01.10.2025г. електрическа енергия за периода от 05.05.2025г. до 05.08.2025г., по партида с клиентски №*** за ИТН ***, за обект в гр.***, община *** и осъжда ответника да заплати на ищеца сумата в размер на 790,40лв. или 404,13 евро.-разноски по делото.

В жалбата се твърди, че атакуваното решение е неправилно, необосновано, постановено при непълнота на доказателствата и в нарушение на материалния закон.

Доказателствата по делото били тълкувани превратно, единствено в полза на ищеца, което довело и до постановяването на едно неправилно решение. Жалбоподателят сочи още, че ирелевантен за спора бил въпросът кой бил конкретният извършител на манипулациите по измервателния уред, тъй като единственото условие за упражняване правото на оператор да извърши едностранна корекция било установяването по надлежен ред на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електроенергия. Чл. 82 от ЗЗД бил неприложим на плоскостта на обществени отношения като процесните, като в подкрепа на доводите си, 1 жалбоподателят сочи съдебна практика. Предвид изложените съображения, намира, че процесната сума била основателно начислена и моли съда да отмени атакуваното решение, респ. да отхвърли предявения иск. Претендира заплащането на разноски за двете инстанции.

Релевира и възражение, с правно основание чл. 78, ал. 5 от ГПК, за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемата страна Г. Г. П.,чрез пълномощника си е депозирала писмен отговор на постъпилата въззивна жалба, с който оспорва жалбата и излага доводи за нейната неоснователност. Прави искане въззивната инстанция да потвърди обжалваното решение на РС-Димитровград и претендира присъждане на разноски за въззивното производство.

Хасковският окръжен съд, като прецени събраните по делото доказателства във връзка с наведените във въззивната жалба оплаквания срещу атакувания съдебен акт, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Първоинстанционният съд е бил сезиран от Г. Г. П. , чрез пълномощникът, с искова молба, с която срещу „Електроразпределение Юг“ ЕАД, с ЕИК 115552190 – гр. Пловдив е бил предявен иск с правно основание чл. 124, ал.1 от ГПК. Ищецът излага твърдения, че партидата на обект, представляващ недвижим имот, находящ се в гр.***, община *** била с клиентски №***, който обект бил обслужван от ИТН *** и електромер /СТИ/ с фабричен №***. При извършена проверка на меренето на електрическа енергия, на обекта било констатирано, че електромерът е манипулиран и не отчита електрическата енергия.

Вследствие на това допълнително му била начислена сумата от 3509,86 лв. или 1794,56 евро по фактура №8341572647/01.10.2025г. Ищцата е поддържала, че не дължи процесната сума, тъй като не била потребила електрическа енергия на посочената във фактурата стойност, не била манипулирала или извършвала каквато и да било външна намеса спрямо електромера, не е осъществявала нерегламентиран достъп до електромера.Поддържала е също, че не е присъствала към момента на проверката, а лицето подписано като свидетел не познава и изобщо не била уведомена за извършената проверка и демонтажа на електромера. Поддържа също,че Констативния протокол е получила по пощата на 09.10.2025г., т.е. един ден преди завеждане на исковата молба, а процесната фактура била издадена още на 01.10.2025г. В този смисъл е твърдяла, че фактурата билa издадена без законово основание. Претендирала е постановяване на съдебно решение, с което да признае за установено по отношение на ответното дружество, че не дължи сумата по процесната фактура.

В едномесечния срок по чл. 131 ГПК ответникът „Електроразпределение Юг“ ЕАД е депозирал отговор на исковата молба, в който оспорва исковата претенция като неоснователна. Изложил е своите доводи по отношение на релевантните за спора факти, като е посочил, че основанията за корекция на сметката на ищцата били ПИКЕЕ, приети на основание чл. 83 от ЗЕ. Ирелевантен както за спора, така и за правото на ответника за преизчисление, оставал въпросът кой е извършил неправомерното въздействие върху електромера. Съгласно сега действащите ПИКЕЕ преизчислението на количеството електроенергия се извършвало от операторите на съответните мрежи. Предвид изложеното, 2 ответникът е претендирал отхвърляне на предявения иск като неоснователен както и присъждане на направените по делото разноски.

За изясняване на делото от фактическа страна първоинстанционният съд е събрал и обсъдил всички относими доказателства, касаещи релевантните за спора между страните факти и обстоятелства. По делото са допуснати и приети като доказателства приложените към исковата молба и към писмения отговор документи, назначена е била и съдебно – техническа експертиза.

Във въззивното производство не се ангажират нови доказателства.

По делото не се спори, че ищецът е потребител на електроенергия, доставяна и снабдяванa по електропреносната мрежа, чийто оператор е ответното дружество.

Към момента на проверката на СТИ действат приетите от КЕВР (обн. ДВ бр. 35 от 30.04.2019г.) съобразно правомощията по чл. 83, ал. 2, изр. II-ро от ЗЕ подзаконови норми, и уреждащи хипотезата на чл. 83, ал. 1, т. 6 от същия закон – правилата за измерване на количеството електроенергия регламентиращи принципите на измерване, начините и местата за измерване, включително реда и начините за преизчисляване на количеството електрическа енергия при установяване на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия или за която има измерени показания в невизуализиран регистър на средството за търговско измерване, както и създаването, поддържането и достъпа до регистрираните от тези средства база данни. Освен изложеното, ПИКЕЕ, съобразно чл. 104а, ал. 2, т. 5 и чл.

98а, ал. 2, т. 6 от ЗЕ урежда процедурата по осъществяване на корекция на сметката на потребителя на електроенергия.

Между страните няма спор, че е извършена проверка на 05.08.2025г., констатациите от която са били отразени в Констативен протокол № *** за техническа проверка и подмяна на средства за търговско измерване от същата дата. Действията по проверката са извършени в отсъствие на ищцата, в присъствието на един свидетел, от служители на електроразпределителното дружество, които са демонтирали електромера и са го изпратили за проверка.

Доколкото липсва спор по изложената фактическа обстановка и наведените въззивната жалба доводи касаят изводите на районния съд по съществото на спора, въззивната инстанция няма да преповтаря изцяло вече изложената от районния съд фактология. Спорният момент в производството се свежда до това дали отговорността на длъжника-ищец в производството има виновен характер и дали са спазени нормативните изисквания при извършване на проверката от страна на ответното дружество.

При анализа на относимата към спора правна регламентация, се извежда, че подзаконовата нормативна база – ПИКЕЕ урежда условията и реда за установяване случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електроенергия. Следователно, в раздел ІХ на ПИКЕЕ е регламентиран редът, т.е. техническата процедура по установяване на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия, но не и възникването на отговорност за крайния потребител на електрическата енергия.

3

Възникването на отговорността за крайния потребител и коригиране на неговата сметка е предвидено в чл. 53 – 54 от ОУ на ЕВН ЕР, както и в чл. 28 от ОУ на ЕВН ЕС).

Тук е моментът да се отбележи, че крайният потребител, какъвто безспорно е ищецът е обвързан от договорно правоотношение с крайния снабдител – ЕВН ЕС, както и с ЕВН ЕР.

Тази договорна връзка между потребителя и крайния снабдител (ЕВН ЕС) възниква по специален ред, уреден в чл. 98а от ЗЕ, т.е. отношенията между страните се уреждат, както от законовата регламентация, така и от общите условия на крайния снабдител на електроенергия и очертава правата и задълженията им. Липсва обаче пряка договорна връзка между потребителя и ответното дружество. Чл. 50 ПИКЕЕ урежда, че операторът на съответната на мрежа – с случая ответното дружество ЕР ЮГ има право единствено да извършва изчисленията, без обаче да има право да коригира сметката на крайния потребител.

Това води до извода на въззивната инстанция, че задължение за плащане по извършена корекция на сметка може да възникне само въз основа на договор, като се изисква виновно поведение на потребителя. Подобно въздействие, извършено именно от ищеца – потребител, както е посочил районният съд, не е доказано в хода на първоинстанционното производство.

От обсъдените по-горе разпоредби не може да се извлече уредена в закон безвиновна отговорност на потребителя, съответно и възможност от страна на електроснабдителното дружество да извършва промяна в сметката на потребителя, още по-малко пък в полза на ответното дружество, което се явява трето лице за договорната връзка между снабдител и потребител. ПИКЕЕ се ограничава само до въпросите по измерването, и или установяване на неизмерената такава на ел. енергията, с възможността за корекция в сметката на реално потребената електроенергия, но без да дава възможност да установяване на безвиновна отговорност за потребителя в желаната от ответника насока.

С извършването на корекция на потребяваното количество електроенергия и нейното остойностяване дружеството – жалбоподател на практика въвежда задължение в тежест на ищеца – потребител, доколкото последният остава задължен да плати паричната равностойност на количеството електрическа енергия, погрешно измерено от неизправния електромер за един минал период от време. Възприемането на подобен подход води до извода, че ищецът – потребител дължи плащане поради неизпълнение на своите договорни задължения. По същество това означава, че се ангажира неговата договорна отговорност.

Съгласно чл. 81 – 82 от ЗЗД договорната отговорност на длъжника има виновен характер. В първоинстанционното производство ответното дружество не е доказало, че е налице виновно действие или бездействие от страна на ищеца – потребител, което да обоснове възникването в негова тежест на задължение за плащане на грешно измерената от СТИ електрическа енергия. Несъстоятелни са доводите на ответното дружество, изложени в отговора на исковата молба, че в приложимата правна уредба по Закона за енергетиката и ПИКЕЕ не се посочвало като предпоставка за корекция на сметките наличието на виновно поведение. В тази насока разпоредбите на чл. 104 – 107 от Закона за енергетиката не 4 въвеждат изключения от принципа за виновния характер на неизпълнението при договорните задължения. Посочените разпоредби на ЗЕ регламентират само съдържанието на общите условия за пренос и достъп на електрическа енергия до крайните клиенти, като във всички останали въпроси, включително касаещи и тези по неизпълнението, намират приложение чл. 79 – 82 от ЗЗД.

Безспорно установените отклонения в работата на процесното СТИ, довели до пониско отчитане от действителното потребление на електроенергия от въззиваемата страна, не се установи по пътя на пълното и главно доказване да са резултат от поведението на потребителя. Начислената сума за плащане по процесната фактура е резултат на предположение и на презумпция, които са лишени от законово основание. В хода на производството не се установи, че именно потребителят е осъществил въздействие върху СТИ. За да бъде основателна една такава корекция на сметка законът изисква несъмнено да се докажат нарочно извършените действия от страна на потребителя по манипулиране на СТИ, както и пряко породената от тях неотчетена електроенергия, консумирана от потребителя. Сметката трябва да отразява конкретно само реалното енергийно потребление за определен период, като информацията следва да се представи за това по ясен и разбираем начин.