Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 20093 от 26.10.2026, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 42804/2025
Вид
Решение № 20093
Подписан
26.10.2026
Състав
АДЕЛИНА НИКОЛАЕВА АНДРЕЕВА

Други актове по делото

Цитирани разпоредби

  • чл.12 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.140 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.154,ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.162 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.210,ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.235,ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.259,ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.414,ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.415,ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.422,ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78,ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78,ал.8 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.7,ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.133,ал.2 · Закон за енергетиката
  • чл.139,ал.1 · Закон за енергетиката
  • чл.140,ал.3 · Закон за енергетиката
  • чл.140а · Закон за енергетиката
  • чл.143 · Закон за енергетиката
  • чл.145, ал.1 · Закон за енергетиката
  • чл.145,ал.2 и ал.3 · Закон за енергетиката
  • чл.145,ал.2 и ал.3 · Закон за енергетиката
  • чл.150 · Закон за енергетиката
  • чл.150,ал.2,изр.2 · Закон за енергетиката
  • чл.150,ал.3 · Закон за енергетиката
  • чл.153, ал.1 · Закон за енергетиката
  • чл.55 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.59 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.79,ал.1, предл.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.84,ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.86,ал.1 · Закон за задълженията и договорите

РЕШЕНИЕ

№ 20093 гр. София, 26.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 68 СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: АДЕЛИНА Н. АНДРЕЕВА при участието на секретаря ВЕСЕЛИНА ЯН. ВАСИЛЕВА като разгледа докладваното от АДЕЛИНА Н. АНДРЕЕВА Гражданско дело № 20251110142804 по описа за 2025 година

При условията на обективно комулативно съединяване (чл.210,ал.1 ГПК) са предявени положителни установителни искове по чл. 422 ГПК във връзка с чл.415,ал.1 ГПК във връзка с чл.79,ал.1, предл.1 ЗЗД във връзка с чл.150 ЗЕ и по чл.86,ал.1 ЗЗД.

С исковата молба ищецът „**”ЕАД е предявил установителни искове да бъде признато със сила на присъдено нещо, че ответникът му дължи следните суми : 1 754,12 лв, представляващи стойността на доставена , но неизплатена топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ж.к.„*** с абонатен № ** по договорни отношения между страните през периода от 01.05.2022г. до 30.04.2024г.; 261,90 лв, представляващи мораторната лихва върху цената на топлоенргията за периода от 15.09.2023г. до 12.04.2025г. ; 55,76 лв, представляващи цената на услугата „дялово разпределение” за същия имот през периода от 01.05.2022г. до 30.04.2024г., и 12,65 лв, представляващи мораторната лихва върху цената на услугата „дялово разпределение” за периода от 16.07.2022г. до 12.04.2024, заедно със законната лихва върху двете главници от датата на предявяване на заявлението по чл.410 ГПК – 25.04.2025г. до окончателното плащане, за които е издадена заповед по чл.410 ГПК по гражданско дело № 24057/2025г. по описа на СРС,68 състав.

В хода на съдебното производство пълномощниците на ищеца поддържат предявените искове. При устните състезания в заседанието на 30.09.2026г. юрисконсулт на ищеца е пледирал за уважаване на исковете.

Ответницата М. И. Д-В оспорва исковете видно от изявленията на пълномощника й 1 в депозирания на 30.09.2025г. отговор на исковата молба. Твърди се , че по делото няма доказателства , че ответницата е била потребител на топлинна енергия през процесния период за процесния имот, както и за сключването на договор между нея и ищеца за продажба на топлинна енергия през същия перид за същия имот. Оспорва се валидността на договора за дялово разпределение от 20.06.2007г. и на протокола от общото събрание на етажните обственици от 14.06.2007г. Сочат се доводи за „липса на коректно измерване и индивидуализация на продадената стока (топлинна енергия)”. Оспорват се и исковете за лихви , като се обосновава становище , че ответицата не е изпаднала в забава относно плащането на главните задължения.

В хода на съдебното производство пълномощикът на ответницата поддържа оспорването на исковете. При устните състезания в заседанието на 30.09.2026г. адвокатът на ответницата е пледирал за отхвърляне на исковете.

Подпомагащата страна – ***”ООД (конституирана с определението по чл.140 ГПК – б.с..) не изразява становище по исковете , не изпраща представител по делото и не сочи доказателства.

Софийски районен съд , 68 състав като проучи събраните по делото доказателства и като обсъди доводите на страните по реда на чл.12 ГПК и чл.235,ал.2 ГПК намира за установено следното :

Относно допустимостта на исковете :

Предявените установителни искове са ДОПУСТИМИ.

За ищеца е налице правен интерес от предяваването им , тъй като това е негово задължение по чл.415,ал.1 ГПК поради оспорването в срока по чл.414,ал.2 ГПК от длъжницата на издадената заповед за изпълнение по чл.410 ГПК в заповедното гр.д. № 24057/2025г. по описа на СРС, 68 състав. Според изричните разпоредби на чл.416,изр.1 ГПК/редакция – ДВ, бр. 42/2009г. / и чл.422,ал.1 ГПК искът по чл.415,ал.1 ГПК е установителен , а не осъдителен.

Относно основателността на исковете :

Предявеният осъдителен иск по чл.79,ал.1, предл.1 ЗЗД във връзка с чл.150 ЗЕ е ОСНОВАТЕЛЕН.

През процесния период от 01.05.2022г. до 30.04.2024г. е съществувало договорно правоотношение между ищцовото дружество като топлопреносно предприятие и ответницата като „клиент на топлинна енергия” по смисъла на чл.153, ал.1 ЗЕ/редакция ДВ, бр.54/2012г./, по силата на което в притежавания от ответницата имот ( което е доказано с представения нотариален акт № 70 от 02.06.2006г. , том ІІ, рег. № 6815 , дело № 255/2006г. на нотариус В.В.–б.с.), намиращ се в сграда-етажна собственост, присъединена към топлопреносната мрежа по реда на чл.133,ал.2 ЗЕ, е била доставяна топлоенергия. Това правоотношение е възникнало при действието на ЗЕЕЕ/отмм./, но е продължило да съществува при действието на ЗЕ/обн. В ДВ, бр. 107/09.12.2003г. / и на Общите условия за продажба на топлинна енергия от „**”ЕАД на потребители за битови нужди в 2 гр.София, които съгласно чл.150,ал.2,изр.2 ЗЕ влизат в сила 30-дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителя. Ответницата нито твърди, нито представя доказателства за предложени от собствениците на апартамента специални условия по чл.150,ал.3 ЗЕ. Съответствието на Общите условия за продажба на топлоенергия с отделни клаузи от ЗЗП и с други нормативни актове е без правно значение за възникването на задължението на ответника за заплащане на потребената от него топлоенергия,включително и за сградна инсталация, тъй като това задължение следва от възмездния характер на правоотношението между него като потребител на тази топлоенергия и ищеца като нейн доставчик, както и от основния принцип в гражданското право за недопускане на неоснователно обогатяване (чл.55 ЗЗД и чл.59 ЗЗД). Потребителят на топлоенергия е длъжен да заплати стойността й, тъй като обратното означава да се допусне неоснователното му обогатяване за сметка на топлопреносното предприятие.

От съдържанието на нотариалния акт № 70 от 02.06.2006г. , том ІІ, рег. № 6815 , дело № 255/2006г. на нотариус В.В. се установява , че предишните собственици на процесиня имот А.Д. Д. и М В.ова Д.а (които са го дарили на ответницата) са си запазили правото на ползване върху имота заедно и поотделно , безвъзмездно и пожизнено, но видно от приетите като писмени доказателства Препис –извлечение от Акт за смърт № 0283/06.05.2012г. и Препис –извлечение от Акт за смърт № 0523/07.07.2021г. М В.ова Д.а е починала на 06.05.2012г. , а А.Д. Д. е починал на 06.07.2021г. , т.е. и двамата ползватели са починали преди началото на процесния период (01.05.2022г.) , което означава , че правата им на полване са прекратени преди процесния период. Това означава , че ответницата е била единственият потребител на топлинна енергия прз процесиня период в процесния емот.

Като потребител на топлинна енергия през посочения период за ответницата като собственик на процесния имот са възникнали задължения за плащане цената на доставената топлоенергия за горещо водоснабдяване и за отопление (чл.140а ЗЕ), включително и за сградна инсталация(чл.140,ал.3 ЗЕ; чл.143 ЗЕ и чл.145,ал.2 и ал.3 ЗЕ), а до месец юни 2006г.включително и за такса мощност (съгласно ПМС № 67/29.03.2002г. – отм./.

Според чл.139,ал.1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда– етажна собственост, се извършва по системата за дялово разпределение въз основа на показанията н а индивидуалните топломери в отделните имоти (чл.145, ал.1 ЗЕ). През процесния период т.нар. услуга ”топлинно счетоводство” за сградата-етажна собственост , в която се намира процесния имот, е извършвана от „**”ООД (с предишно наименование ***ООДб.с.) въз основа на договор № 2647/ 20.06.2007г. между това дружество и етажните собственици, съгласно решение на Общото събрание от 14.06.2007г. (представено по делото-б.с.) , което не е било оспорено в сроковете и по реда на ПУРНЕС/отм./.

Решението на Общото събрание на етажните собственици е било постановено при спазването на законово необхидимите кворум и мнозинство, като без правно значение е дали конкретно праводателите на ответницата са участвали при взимането му, тъй като това не би се отразило на валидността му. Независимо от посоченото , следва да се 3 отбележи, че договора за дялово разпределение е подписан за етажните собственици именно от двамата праводатели на ответницата А.Д. Д. и М В.ова Д.а. Възражението на ответната страна за нещожност на този договор и на решението на етажните собственици за сключването му е неоснователно.

Според изричната разпоредба на чл.22,ал.2 от Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „**”ЕАД на клиенти на град София клиентите заплащат на продавача стойността на услугата дялово разпределение , извършвана от избрания от тях търговец. Поради това сумите за дялово разпределение се начисляват във фактурите, издавани от ищеца, и се събират заедно с цената на доставената топлоенергия . Поради тези причини се касе за вземане на ищеца.

По делото няма нито твърдения, нито доказателства през процесния период ответницата като собственик на процесния имот да е предявявала рекламации пред „**”ЕАД и пред „**”ООД (с предишно наименование ***ООД-б.с.) относно размерите на начисляваните суми в издаваните фактури и изравнителни сметки нито в определените срокове за това , нито след изтичането им. Ответницата оспорва размера на начислените суми едва по настоящото дело.

Според изложените от вещото лице констатации в приетото в съдебното заседание на 30.09.2026г. заключение по съдебно-техническата експертиза (неоспорено от страните) в издадените фактури и изравнителни сметки за процесния период количествата топлоенергия , подадена за процесния период в процесния имот са изчислявани в съотвествие с действалата нормативна уредба. Вещото лице е установил , че през процесния период за процесния апартамент е начислявана топлоенергия според отчетите на уредите в процесния имот .

Според приетото в заседанието на 30.09.2026г. заключение по съдебно-счетоводната експертиза счетоводството на ищцовото дружество е водено редовно , извършени са и съответните корекции по изравнителните сметки по партидата на ответника за процесния период. Поради тази причина издаваните от ищцовото дружество фактури , извлечения от сметки и други счетоводни документи следва да бъдат кредитирани като надлежни писмени доказателства за установените с тях факти. Възраженията на ответната страна в обратния смисъл са неоснователни.

Според данните в приетото заключение по съдебно-счетоводната експертиза за периода от месец май 2022г. до месец април 2024г. сборът от дължимите за процесния имот месечни суми за доставена топлоенергия в процесния имот е в размер на 1 754,12 лв, а сборът от дължимите суми за дялово разпределение е в размер на 55,76 лв, изчислени по реда на чл.162 ГПК. Тъй като не са представени доказателства тези суми да са платени от ответницата (което е в нейна доказателствена тежест съгласно чл.154,ал.1 ГПК и чл.8,ал.2 ГПК), следва да се приеме , че за ищцовото дружество съществуват вземания за цената на доставената топлоенергия и за сумите за дялово разпределение за посочените периоди и размери. Тези суми следва да бъдат присъдени на ищеца. Искът по чл. 422 ГПК във връзка с чл.415,ал.1 ГПК във връзка с чл.79,ал.1, предл.1 ЗЗД във връзка с чл.150 ЗЕ 4 следва да бъде уважен изцяло.

Като не е изпълнила главните задължения на съответния падеж, ответницата е изпаднала в забава по смисъла на чл.84,ал.1 ЗЗД (без необходимост от покана) и за нея са възникнали акцесорните задължения по чл.86,ал.1 ЗЗД за плащане на мораторните лихви върху неизплатените главници, които са в размер на 261,90 лв върху стойността на топлоенергията за периода от 15.09.2023г. до 12.04.2025г. и 12,65 лв върху цената на дяловото разпределение за периода от 16.07.2022г. до 12.04.2025г. , изчислени по реда на чл.162 ГПК въз основа на данните в приетото заключение по съдебно-счетоводната експертиза. Тези суми следва да бъдат присъдени на ищеца. Искът по чл. 422 ГПК във връзка с чл.415,ал.1 ГПК във връзка с чл.86,ал.1, ЗЗД следва да бъде уважен изцяло.

Относно разноските по делото :

На ищеца следва да бъдат присъдени направените от него разноски по настоящото исково производство – платената държавна такса (50,71 лв), депозити за съдебно-техническа (400 лв) и за съдебно-счетовода експертиза (400 лв).