Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 343 от 02.07.2026, Апелативен съд - София

Съд
Апелативен съд - София
Дело
Въззивно търговско дело 301/2026
Вид
Решение № 343
Подписан
02.07.2026
В сила
18.08.2026
Състав
Христо Лазаров, Женя Димитрова, Жана Иванова Маркова

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 343 гр. София, 02.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 13-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично заседание на двадесет и трети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Христо Лазаров

Членове:

Женя Димитрова

Жана Ив. Маркова при участието на секретаря Таня Ж. Петрова като разгледа докладваното от Женя Димитрова Въззивно търговско дело № 20261001000301 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба вх. №39528/23.03.2026година от „Мелбон“ АД, ЕИК-130011993 срещу решение №206/17.02.2026 година, постановено по т.д. №2371/2024 година на СГС, ТО, VI-3-ти състав,с което е осъдено, на основание чл. 79 ЗЗД, вр. чл. 318 ТЗ „Мелбон“ АД, ЕИК 130011993 да заплати на „Булгаргаз” ЕАД, ЕИК 175203485 сумата от 16704,90 евро, представляваща общо дължима главница по Договор № 322221 от 24.06.2021г. по издадени фактури, кредитни/дебитни известия и УДП, както следва: № 2200003421/07.07.2022г.; ДИ №2200003538/07.07.2022 г.; КИ №

2200007410/09.01.2023 г.;

№

2200005431/04.10.2022 г.;

КИ

№2200006390/09.

11.2022 г.;

№

2200005432/04.10.2022 г.;

№

0000000316/06.10.2022 г.;

№2200005649/07.10.2022 г.;

ДИ

№

2200005752/07.10.2022 г.;

УДП

№

9000021187/09.11.2022 г.;№

2200006866/09.12.2022 г. и ДИ № **********/09.12.2022 г., в т.ч. стойността на задължението за превишен капацитет, пренос, осигурен дневен капацитет доставка на природен газ, прието количество над 105 % от ДДК, на основание т.7.3 от договора, акциз за м. юни 2022 година; доставка на природен газ на 1 изходен пункт на газопреносната мрежа по свободно договорени цени, за превишен капацитет, пренос, осигурен дневен капацитет, акцизи и надприето количество по т.7.3. от договора за м. септември 2022 г.; за доставка на природен газ, акциз, тримесечен, месечен и годишен капацитетен продукт и за неприето количество при равномерна доставка по т. 7.4. от договора за м. октомври 2022г.; за доставка на природен газ, надприето количество по т.7.3. от договора, превишен капацитет, пренос, акциз за м. ноември 2022г.; както и за извършване на метеорологична проверка на средствата за търговско измерване, монтирани в ГПС Перник, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 26.11.2024 година и до окончателното плащане, както и на основание чл. 92 ЗЗД - сумата от общо 4557,33 евро, представляваща общо дължима договорна неустойка за забава в размер на законната лихва, начислена за дължимите суми по горните фактури и УДП по т. 7.8 и т. 12.14. от Договор № 322-221 от 24.06.2021г. за периода от 13.07.2022-26.11.2024г., както и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК , да заплати сумата от 4378,40 евро – сторените в настоящото производство разноски.

Твърди се в жалбата, че постановеното решение е неправилно, тъй като първоинстанционният съд приема, че клаузата на т.10.8 от договора за доставка не е нищожна, същата не е договорена в противоречие с друга законова разпоредба, респективно уговорения начин, по който следва да се разпределя потребеното количество газ, в случаите, когато някоя от страните откаже подписването на месечния разпределителен протокол и е налице неправомерно потребление на газ е законосъобразен. Разпоредбата на т.10.8 е в пряко противоречие с разпоредбата на чл.183 от ЗЗД. Съгласно т.10.8 от договора, в случай, че месечният протокол, в който следва да бъдат отразени доставките на газ не бъде изпратен срок или не отговаря на изискванията на т.10.5 доставчикът разпределя потвърдените от оператора пункта за предаване-приемане количества газ през отчетния месец пропорционално на договорените за доставка количества газ, за всеки от дните от месеца за отделните клиенти. Реалното потребление за месец септември, 2022 година е отразено във фактурата от 05.09.2022 година, като впоследствие поради неподписването на разпределителния протокол на някой от потребителите ищецът е преразпределил потребеното, но не признато количество газ на останалите потребители. Практика на ВКС, съобразно която потребителят отговаря само за реално потребеното от него количество доставена енергия.

2

Недопустимо е потребителят да бъде задължаван да заплати правомерно или неправомерно потребено количество газ от трето лице. Такива договорни клаузи предоставят възможност на доставчика да компенсира собственото си бездействие да подобри състоянието на мрежата и да ограничи възможностите за неправомерно потребление или отказ на някой от потребителите да заплати потребеното от него. СГС неправилно приема, че липсата на надлежно приети правила от КЕВР, които да регулират тези обществени отношения могат да бъдат заменени от сключения между страните договор. Твърди се противоречие с нормите на Приложение 1 към Директива 2009/73/ЕО относно общите правила за вътрешния пазар на природен газ. Процедура няма разписана нито в ЗЕ, нито в Правилата за търговия с природен газ, като такива правила следва да бъдат издадени от КЕВР, на основание чл.21, ал.1, т.10 ЗЕ. Договорената клауза е нищожна и поради противоречие с чл.173, ал.1 ЗЕ, както и поради противоречие с добрите нрави. Претендира се отмяна на решението на първоинстанционния съд и постановяване на решение по съществото на спора, с което исковите претенции да бъдат отхвърлени изцяло, както и да се присъдят направените съдебно-деловодни разноски.

Въззиваемата страна „Булгаргаз“ ЕАД е депозирала писмен отговор, с който моли да се потвърди решението на първоинстанционният съд и се присъдят направените по делото разноски.

Съдът по предмета на спора съобрази следното:

В исковата си молба от 26.11.2024 година ищецът „Булгаргаз“ ЕАД твърди, че е обществен доставчик на природен газ, в което качество на 24.06.2021 година е сключил с ответника „МЕЛБОН“ АД Договор № 322 - 221 от 24.06.2021г. за доставка на природен газ на изходен пункт на газопреносната мрежа по свободно договорена цена, със срок на действие от 01.01.2022 г. до 01.01.2023 г., по силата, на който ищецът доставя на ответника природен газ на изходен/и пункт/ове на ГМТП (газопреносна мрежа за транзитен пренос) и НГПМ(национална газопреносна мрежа) срещу задължението на клиента да приема и заплаща природния газ по реда и при условията на договора. На основание т. 4.1 от договора страните са одобрили годишна програма /Приложение №1 към договора/ за договорените за доставка количества природен газ през съответната година. Годишната 3 програма съдържа информация за количествата, които ще се доставят общо през годината, през всяко едно от тримесечията, в т.ч. и по месеци, брой на дните във всеки месец, в които Клиентът ще приема доставения газ, пункт/ове за предаване-приемане, дневното договорено количество за всеки пункт на предаване-приемане, с точност до третия знак след десетичната запетая в MWh/ден, изчислено в съответствие с т.7.1 и пункта за приемане-предаване. В раздел седми „Дневно договорено количество газ, т.7.1 от договора е предвидено, че дневното договорено количество /ДДК/ за всеки пункт се определя като месечното количество газ по т.4.1 или т.4.2 се раздели на броя на календарните дни в съответния месец, с точност до третия знак след десетичната запетая, освен в случаите по т.8.2.1 и т.8.2.2 като доставчикът не е длъжен да осигурява на клиента количество газ, което надвишава ДДК. В случай, че полученото дневно количество умножено по броя на дните на доставка или календарни дни в съответния месец не съответства с договореното месечно количество се извършва корекция на ДДК в последния ден от месеца. На основание т.7.3 от договора за приетото количество газ над 105% от ДДК през всеки един ден на съответния месец на доставка клиентът заплаща на доставчика неустойка в размер на 10% от цената на това количество газ, определена по действащата цена в месеца, в който е прието.

Неустойките, дължими по т.7.3, изчислени на база на месечния акт се заплащат от клиента по реда и при условията на т.12.15 и т.12,16 /т.7.6/.

На основание т.7.4 за разликата между ДДК и приетото от клиента помалко количество газ при равномерна доставка, която разлика надвишава 10% от ДДК през всеки един ден на съответния месец на доставка, клиентът заплаща на доставчика неустойка в размер на 10% от цената на това количество газ, определена по действащата цена в месеца, в който е следвало да бъде прието. За неустойката, дължима от клиента по т.7.4 се издава уведомление за допълнително плащане, изчислено на база месечен акт /съдържащ информация за договореното и реално количество доставен газ, като при забава се дължи законната лихва за всеки просрочен ден, съгласно т.7.8.

В раздел десети „Предаване, приемане и отчитане на природния газ“т.10.1 от договора е предвидено, че предаването на природния газ от доставчика и приемането му от клиента се извършва в пункта за предаванеприемане. Дефиницията на „Пункт за предаване-приемане“ е посочена в т.1.30 4 от договора, а именно – изходен пункт на газопреносната мрежа, собственост на оператора, в който се извършва предаването и измерването на доставяния газ от доставчика на клиента. Измерването на приетия от клиента природен газ се извършва чрез средства за търговско измерване, монтирани в пункта за приемане-предаване, като отчитането на количествата природен газ, приети от клиента през денонощието се извършва в 07.00 часа на следващия ден /т.10.2/.

Съгласно т.10.4 от договора количествата природен газ, измерени от средствата за търговско измерване на оператора са задължителни за страните, като за разликата до/над ДДК клиентът дължи съответните неустойки по реда на т.7.3, т.7.4 или 7.5. Когато в един и същи пункт за предаване-приемане се доставя газ на повече от един клиент, същите се задължават да изпратят на доставчика протокол за разпределяне на количествата природен газ за съответното денонощие /Приложение №4 към договора/, подписан от всички клиенти, като протоколът се изпраща до два часа след получаване на търговските данни от доставчика за измерените количества от оператора /Булгартрансгаз/ в пункта за приемане-предаване за съответния ден. Сумата на приетите от всички клиенти количества газ, посочени в протокола следва да е равна на количеството природен газ, измерено от оператора за всеки ден от средствата за търговско измерване в пункта за предаване-приемане.

Протоколът за разпределение се изпраща от доставчика по електронна поща или по изключение по факс /т.10.5/. На основание т.10.6 от договора, когато в един и същ пункт за предаване-приемане се доставя газ на повече от един клиент, същите се задължават да въведат в модула „доставки“ отчетените количества за изминалия газов ден от индивидуалните средства за измерване в срок до 10.00 часа на деня, следващ доставката. В случай, че има друг ползвател на мрежата в даден изходен пункт и липсват въведени отчетени количества по т.10.6 за целите на разпределяне на количествата между ползвателите доставчикът използва ДДК за съответния ден /т.10.7/. В случай, че протоколът не бъде изпратен в срок или не отговаря на изискванията по т.10.5 доставчикът разпределя потвърдените от оператора в пункта за предаване-приемане количества газ през отчетния месец пропорционално на договорените за доставка количества газ, за всеки от дните на месеца за отделните клиенти /т.10.8/. Списък на пунктовете за предаване-приемане с повече от един клиент се публикува на електронната страница на доставчика /т.10.9./. Съгласно т.10.13 от договора клиентът има право чрез доставчика да 5 изисква проверка на уредите за търговско измерване. На 26.07.2022 година е постъпило писмо от клиентите, присъединени на ГРС-Перник, в т.ч. и ответника „Мелбон“ АД относно възражение за неправилно измерени количества на ГРС Перник, като същото е изпратено и към оператора на газопреносната мрежа „Булгартрансгаз“ ЕАД. На 16.08.2022 година е постъпило второ искане поради наличие на разлики в отчетените и изразходвани от потребителите количества природен газ. На 29.09.2022 година операторът е предоставил информация относно извършената проверка и е издал фактура за тази услуга, като в случай, че грешките са в рамките на нормираните максимални допустими грешки разходите са за сметка на клиента, като стойността им подлежи на заплащане.