Определение № 2536 от 07.09.2026, Върховен касационен съд
- Съд
- Върховен касационен съд
- Дело
- Касационно търговско дело 692/2026
- Вид
- Определение № 2536
- Подписан
- 07.09.2026
- В сила
- 07.09.2026
- Състав
- Росица Божилова, Анна Ненова, Татяна Костадинова
Цитирани разпоредби
- чл. 12 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 124, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 235, ал. 2 и ал. 4 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 235, ал. 2 и ал. 4 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 236, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 280, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 280, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 281 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 284 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 287, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 288 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 8 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 81 · Граждански процесуален кодекс
- чл.116, ал. 7 · Закон за енергетиката
- чл. 38, ал. 1, т. 6 · Закон за енергетиката
- чл. 83, ал. 1, т. 6 · Закон за енергетиката
- чл. 83, ал. 2 · Закон за енергетиката
- чл. 88 · Закон за енергетиката
- чл. 37 · Закон за правната помощ
- чл. 25а, ал. 3 · Наредба за заплащането на правната помощ
Личните данни в текста са заличени.
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 2536 гр. София, 07.09.2026 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ
5-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Росица Божилова
Членове:
Анна Ненова
Татяна Костадинова като разгледа докладваното от Анна Ненова Касационно търговско дело № 20268002900692 по описа за 2026 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на „Технополис България“ ЕАД срещу решение № 388 от 16.12.2025г. по в.т.д. № 475/2025г. на Апелативен съд – Пловдив, с което, като е отменено частично решение № 324 от 09.07.2025г. по т.д. № 693/2024г. на Окръжен съд – Пловдив, е отхвърлен искът на касатора по чл. 124, ал. 1 от ГПК за признаването за установено, че не дължи на „Електроразпределение Юг“ ЕАД сумата 96 839. 07 лева, представляваща част от вземане общо в размер на 113 340. 35 лева, начислена стойност на неизмерена електрическа енергия за периода от 13.04.2024г. до 10.10.2024г., за което е била издадена фактура № **********/08.11.2024г., за обект на потребление с ИТН 1475181 (магазин „Технополис“ със склад, находящ се в гр. Пловдив, ***), клиентски номер 1000860064.
Касаторът намира въззивното решение неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 281 от ГПК за 1 неговата отмяна. От въззивния съд не е било съобразено, че обектът на дружеството е бил законно присъединен към електроразпределителната мрежа, открита е била клиентска партида и е издаден клиентски номер, които са посочени и в издадената фактура. По отношение на склада не е налице нов, отделен обект по смисъла на § 1, т. 3 от ДР на ПИКЕЕ. Налице е хипотеза на промяна в схемата на свързване като допълнителният кабел представлява „добавяне на чужд за системата елемент“ по смисъла на чл. 49, ал. 8 от ПИКЕЕ. Промяната на схемата може да не се отнася до самия електромер и неговата изправност, а да касае дадения обект – имот, инсталация, уред.
Поради това е приложима методиката на чл. 50, ал. 2 от ПИКЕЕ, а не тази по чл. 51, ал. 1 от ПИКЕЕ, относима само за обекти, които не са били присъединявани официално към ЕРМ. В случая се касае за вече присъединен към електроразпределителната мрежа съществуващ обект и кабелът се явява монтиран в разпределителната уредба на обекта. Същевременно доводът на „Електроразпределение Юг“ ЕАД, че процесният склад не е преминал през процедура по присъединяване към електроразпределителната мрежа, не е бил заявен в първоинстанционното производство, а за пръв път във въззивната жалба. Съдът не е анализирал фактите и доказателствата, за да достигне до логичен, разумен, правилен и обоснован от гледна точка на логиката решаващ извод – дали обектът склад е бил неправомерно присъединен към ЕРМ.
Апелативен съд – Пловдив е игнорирал и не е обсъдил направените доводи и събраните доказателства, че електромерът (СТИ) е бил монтиран от ответника в нарушение на изискването на чл. 14, ал. 1 от ПИКЕЕ – на страната с ниско напрежение на понижаващия трансформатор и по този начин се е стигнало са ситуацията на неизмерване на електрическата енергия по допълнителен кабел, т.е. има съпричиняване. В този смисъл са били изводите на вещото лице и показанията на свидетеля Гарабитов. Допълнително от касатора се възразява относно съществуването на облигационни отношения между страните, както и по съответствието на ПИКЕЕ със ЗЕ, ЗНА и правото на ЕС.
Според него липсва пряка договорна връзка с ответното дружество, тъй като крайният клиент, какъвто е той, има договор с крайния снабдител и мрежовият оператор няма право да получи сумата по издадената фактура.
Касаторът иска въззивното решение да бъде допуснато до касационно обжалване и отменено, с уважаване на предявения отрицателен установителен иск.
2
Съгласно изложението на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 от ГПК при постановяване на въззивното решение съдът се е произнесъл по обуславящи изхода на делото правни въпроси, решени в противоречие със задължителната практика на Върховния касационен съд и на Върховния съд в тълкувателни решения и постановления, в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, както и които са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото – касационни основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 от ГПК.
Конкретно формулираните въпроси са:
1.) В случай че първоинстанционният съд не е допуснал процесуални нарушения, които са попречили на въззивника да заяви възраженията си пред първата инстанция, допустимо ли е за първи път във въззивната инстанция тази страна да релевира правопогасяващи възражения, които е могла, но е пропуснала да направи пред първоинстанционния съд?
Касаторът счита, че въззивното решение е постановено в противоречие с приетото в решение № 116 от 19.09.2017г. по т.д. № 615/2016г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., решение № 27 от 16.04.2014г. по т.д. № 1893/2013г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., решение № 67 от 06.07.2010г. по т.д. № 898/2009г. на ВКС, ТК, І т.о.
2.) Длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички допустими и относими към предмета на спора доводи, твърдения и възражения на страните, както и всички събрани доказателства, като изложи мотиви за тях?
Касаторът се позовава на разрешенията по т. 1 – т. 3 от ТР № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС, т. 19 от ТР № 1/2001г. на ОСГК на ВКС, както и на решение № 50 от 30.03.2022г. по гр.д. № 2149/2021г. на ВКС, ГК, ІV г.о., решение № 212 от 01.02.2012г. по т.д. № 1106/2010г. на ВКС, ТК, І т.о. и др.
3.) Длъжен ли е съдът да формира вътрешното си убеждение, като прецени всички обстоятелства по делото при спазване на научните, опитните и логическите правила?
Касаторът счита, че по този въпрос въззивното решение е постановено в противоречие с т. 19 от ТР № 1/2001г. на ОСГК на ВКС, т. 2 от ТР № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС, решение № 75 от 13.04.2021г. по гр.д. № 2206/2020г. на 3
ВКС, ГК, ІV г.о., решение № 76 от 08.04.2021г. по гр.д. № 2209/2020г. на ВКС, ГК, ІV г.о. и др.
4.) Следва ли съдът да изгради изводите си въз основа на съвкупен анализ на събраните по делото доказателства или е достатъчно наличието на заключение на вещо лице, за да приеме, че искът е основателен, и следва ли съдът да съобрази изложеното в заключението с останалите доказателства по делото?
5.) Следва ли въззивният съд да даде свое собствено разрешение, респективно собствени мотиви по предмета на делото, като извърши самостоятелна преценка на доказателствата и изложи собствени фактически и правни изводи по съществото на спора, които да изрази писмено в мотивите на решението?
Във връзка с четвърти и пети от въпросите касаторът се позовава на решение № 212 от 01.02.2012г. по т.д. № 1106/2010г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., решение № 202 от 21.12.2013г. по т.д. № 866/2012г. на ВКС, ТК, І т.о., решение № 76 от 12.06.2012г. по т.д. № 377/2011г. на ВКС, ТК, ІІ т.о. и др.
6.) Кога е налице неправомерно присъединяване на обект към електрическата мрежа по смисъла на чл. 51, ал. 1 от ПИКЕЕ и кога е налице промяна в схемата на свързване по смисъла на чл. 50, ал. 2 от ПИКЕЕ?
Касаторът сочи решение № 263 от 13.05.2025г. по гр.д. № 4746/2024г. на ВКС, ГК, ІІІ г.о., както и счита въпроса за такъв от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
7.) Следва ли задължително за въпросната допълнителна, второстепенна постройка с обслужващо предназначение – склад с оглед техническите й характеристики да бъде проведена отделна, самостоятелна процедура за присъединяване по реда на Наредба № 6 от 24.02.2014г. за присъединяване на производители и клиенти на електрическата енергия към преносната или към разпределителните електрически мрежи, съответно действащата Наредба № 6 от 28.03.2024г. за присъединяване на обекти към електрическите мрежи, респективно следва ли да бъде монтирано отделно средство за търговско измерване за въпросната постройка – склад?
Във връзка с въпроса отново е посочено решение № 263 от 13.05.2025г.
4 по гр.д. № 4746/2024г. на ВКС, ГК, ІІІ г.о.
8.) В случаите на едностранна корекция на сметката по ПИКЕЕ операторът на мрежата следва ли да докаже съществуването на начислените количества допълнителна електрическа енергия в мрежата и реалното им ползване от клиента.
Посочени са решение № 60192 от 20.10.2021г. по гр.д. № 3699/2020г. на ВКС, ГК, ІV г.о., решение № 60075 от 23.06.2021г. по т.д. № 1797/2020г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., решение № 60188 от 18.10.2021г. по гр.д. № 872/2021г. на ВКС, ГК, ІІІ г.о. и др.
Като въпроси от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото касаторът сочи също:
9.) Следва ли хипотезата на неправомерно присъединяване по чл. 51, ал.
1 от ПИКЕЕ да се прилага единствено за обекти, които никога не са били официално присъединявани към ЕРМ и за тях не е извършвана процедура по присъединяването им по реда на Наредба № 6 за присъединяването на производители и потребители?
10.) Задължително ли е второстепенните постройки и сгради с обслужващо предназначение в даден имот да преминават през отделна, самостоятелна процедура за присъединяване по реда на Наредба № 6 от 24.02.2014г. за присъединяване на производители и клиенти на електрическата енергия към преносната или към разпределителните електрически мрежи, съответно действащата Наредба № 6 от 28.03.2024г. за присъединяване на обекти към електрическите мрежи или е допустимо същите да могат да бъдат присъединявани като част от присъединяването на главния обект – имот към ЕРМ?
Касаторът намира въззивното решение и очевидно неправилно.
От насрещната страна по жалбата „Електроразпределение Юг“ ЕАД е подаден отговор в срока по чл. 287, ал. 1 от ГПК, с който касационната жалба се оспорва като неоснователна. Дружеството поддържа, че е налице неправомерно присъединяване преди мерене по смисъла на чл. 51, ал. 1 от ПИКЕЕ, а електрическата енергия, за заплащане на която е издадена фактура 5
№ **********/08.11.2024г., е правилно изчислена и остойностена.
Обстоятелството, че е бил присъединен кабел преди мерене, енергията по който не се е отчитала от електромера, е доказано от всички събрани по делото доказателства. Ирелевантно е дали се касае за нов обект, който не е бил присъединен, или за такъв, който вече е бил присъединен, за да се приеме, че е налице директно неправомерно присъединяване. Кабелът е черпил енергия директно от разпределителната мрежа, без обаче тя да се измерва. Самият електромер е отчитал точно и не е имало намеса по схемата му на свързване.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, за да се произнесе по реда на чл. 288 от ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна, като съответстваща на изискванията на чл. 284 от ГПК, както и допустима – подадена в срок, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, от страна с интерес от обжалването.
При преценка на изискванията на чл. 280, ал. 1 от ГПК не се установява основание за допускане на касационно обжалване, нито се установява вероятна нищожност, недопустимост или очевидна неправилност на въззивното решение в обжалваната част, за да бъде решението допуснато до касация при условията на чл. 280, ал. 2 от ГПК.
За да постанови решението си, с което като краен резултат е отхвърлен изцяло предявеният от „Технополис България“ ЕАД отрицателен установителен иск по чл. 124, ал. 1 от ГПК за недължимост на начислена стойност на неизмерена електрическа енергия, въззивният съд е приел, че между страните са възникнали правоотношения във връзка с присъединяването към електроразпределителната мрежа на обект магазин „Технополис“ със склад, находящ се в гр. Пловдив, бул. „Санкт Петербург“ №133. Дружеството „Електроразпределение Юг“ ЕАД е оператор на електроразпределителната мрежа съгласно чл. 88 от ЗЕ - осъществява разпределение на електрическа енергия и отговаря за функционирането на електроразпределителната мрежа, за нейната поддръжка, както и за развитието й на дадена територия като собственик, а „Технополис България“ 6
ЕАД - ползвател на мрежата с измервателна точка 1475181, клиентски номер 1000860064.
На 10.10.2024г., по реда на Правилата за измерване на количеството електрическа енергия (обн. ДВ, бр. 35 от 30.04.2019г.), е била извършена проверка на обекта. При проверката, съгласно изготвен констативен протокол № 732096 от 10.10.2024г., е било установено присъединяването на кабел директно към електроразпределителната мрежа посредством разделител в ЕР уредбата. Кабелът е влизал в имота и е захранвал част от помещенията пристройка към магазина – построен в последствие склад, пуснат в експлоатация през 2016г. Направено е било също измерване по отношение на подаването на електрическа енергия по кабела.