Акт № 20982 от 06.11.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 20982 гр. София, 06.11.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 51 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател:ИВО В. ВЪТЕВ при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА ИВ. ПОПОВА като разгледа докладваното от ИВО В. ВЪТЕВ Гражданско дело № 20241110145901 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 98а ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Ищецът „Енерго-Про Продажби“ АД твърди, че между него и ответника З. А. Б. е налице облигационно правоотношение по продажба на електрическа енергия, възникнало при одобрени от КЕВР публично известни Общи условия, обвързали потребителя без необходимост от сключване на изричен писмен договор. Поддържа, че през периода от 07.12.2021 г. до 09.07.2023 г. ответникът е бил небитов клиент на доставената електрическа енергия до собствените на ответника 4 бр. стопански обекти (офиси № 5, 6, 8 и 75), находящи се в ................... Твърди, че на 17.08.2023 г. ищецът издал 4 броя фактури в общ размер на 547,46 лв. за всеки от посочените в тях абонатни номера, съответстващи на всеки от притежаваните от ответника обекти.

Поддържа, че мрежовите услуги са начислени за четирите стопански обекта въз основа на отчетните данни от мрежовия оператор и методиките на КЕВР за периода от 07.12.2021 г. до 09.07.2023 г. Излага твърдения, че измерването на енергията е извършено от оператора на мрежата „Електроразпределение Север“ АД, който е подал данните на ищеца. Подчертава, че ответникът не е избрал доставчик на свободния пазар и поради това, считано от 01.07.2021 г., е преминал служебно към ищеца в качеството на доставчик от последна 1 инстанция по силата на закона. Поддържа, че мрежовите услуги са реално предоставени във всеки от обектите, свързани със съответните абонатни номера, поради което ответникът дължи заплащането на тяхната цена, както и обезщетение за забава върху главницата поради настъпил падеж на всяка от фактурите. Твърди, че цената на предоставените мрежови услуги е нормативно определена съгласно методиката, приета от КЕВР, и е индивидуална за всеки обект въз основа на предоставената мощност и отчетните данни от измерването, предоставени от оператора на съответната мрежа. Излага, че клиентите, присъединени към електроразпределителната мрежа, дължат утвърдена от КЕВР цена за достъп до електропреносната мрежа и пренос по нея, която следва да бъде заплатена на доставчика от последна инстанция. По изложените твърдения ищецът отправя искане към съда да признае за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата от 547,46 лв. (понастоящем 279,91 евро), представляваща стойност на незаплатени мрежови услуги за периода от 07.12.2021 г. до 09.07.2023 г., предоставени до четири стопански обекта с абонатни номера ..........................., находящи се в .................., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението в съда - 24.11.2023 г., до окончателното плащане, и сумата от 12,17 лв. (понастоящем 6,22 евро), представляваща мораторна лихва за периода от 26.08.2023 г. до 25.10.2023 г., за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 64491/2023 г. по описа на СРС, 51 състав.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с който оспорва исковете като неоснователни. Твърди, че ищецът не разполага с активна материалноправна легитимация, тъй като не е лицензирано дружество по см. на ЗЕ. Отрича съществуването на договорна връзка между страните и качеството си на небитов клиент. Поддържа, че не е собственик на процесните стопански обекти, за които са издадени абонатните номера. Навежда възражение, че съгласно представените от самия ищец констативни протоколи електромерите в обектите са били повредени или демонтирани, поради което реалното потребление на ел. енергия е физически невъзможно. Оспорва размера на иска като формиран единствено върху едностранни предположения. Моли за отхвърляне на исковете.

Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

2

По допустимостта на предявените искове:

Вземанията по настоящото производство съобразно петитума на исковата молба съответстват на тези по издадената заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 64491/2023 г. по описа на СРС, 51 състав. Указанията за предявяване на исковата претенция са дадени предвид постъпило в срок възражение по чл. 414 ГПК от длъжника и исковете, по които е образуван настоящият процес, са предявени в едномесечния срок по чл. 415, ал. 1 ГПК. Налице е пълна идентичност между страните и предмета на образуваното заповедно производство и настоящото исково производство, като предявените искове са допустими и подлежат на разглеждане по същество.

По основателността на предявените искове:

По предявените искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл.

98а ЗЕ и чл. 86 ЗЗД в тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване наличието между страните на валидно облигационно правоотношение по договор за продажба на електрическа енергия през исковия период и за процесните обекти, по силата на което ищецът е предоставил мрежови услуги за достъп и пренос на ел. енергия до електроразпределителната мрежа и за ответника е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер; наличието на главен дълг, изпадането на ответника в забава и размера на обезщетението за забава.

При установяване на горните обстоятелства в тежест на ответника е да докаже възраженията, от които черпи благоприятни за себе си правни последици, както и положителния факт на погасяване на дълга на падежа.

От приетото по делото Решение № И1-Л-139/09.12.2013 г. на ДКЕВР се установява, че в полза на „Енерго-Про Продажби“ АД е издадена Лицензия № Л-139-11/13.08.2004 г. за извършване на дейността „обществено снабдяване с електрическа енергия“, на лицензионна територия, включваща конкретно изброените административни области, сред които и Велико Търново, допълнена по силата на посоченото решение с права и задължения за дейността „координатор на специална балансираща група“. Следователно, доказва се, че ищецът притежава лицензия за доставка на електрическа енергия от доставчик от последна инстанция.

На следващо място, спорно по делото е обстоятелството дали между страните е възникнало валидно облигационно отношение по продажба на електрическа енергия за исковия период, респ. дали ответникът се явява потребител на електрическа енергия в процесните имоти за посочения период.

Според чл. 98а, ал. 1 и ал. 3 ЗЕ крайният снабдител продава електрическа енергия при публично известни общи условия, които публикува 3 най-малко в един централен и в един местен всекидневник. Съгласно чл. 98а, ал. 4 ЗЕ публикуваните общи условия влизат в сила за клиентите на крайния снабдител, без изрично писмено приемане. В случая процесното правоотношение се регламентира от приложените към заповедното производство, по което е издадена заповедта за изпълнение, Общи условия на договорите за продажба на електрическа енергия на „Енерго–Про Продажби“ АД, приети на основание чл. 98а ЗЕ от Управителния съвет на „Енерго-Про Продажби“ АД, одобрени с Решение № 0У-061 от 07.11.2007 г. на ДКЕВР. В нормата на чл. 98а, ал. 5 ЗЕ e предвидена възможност в срок до 30 дни след влизането в сила на общите условия клиентите, които не са съгласни с тях, да внесат при съответния краен снабдител на електрическа енергия заявление, в което да предложат специални условия, като, ако същите се приемат, това се отразява в допълнително писмено споразумение. По настоящото дело обаче не са представени доказателства, които да сочат за подадено от ответника заявление в горния смисъл.

В разпоредбата на чл. 92 ЗЕ изчерпателно са изброени субектите, които могат да бъдат страни по сделките с електрическа енергия. Сред тях са доставчикът от последна инстанция, какъвто е ищцовото дружество, и краен клиент. Според разпоредбата на §1, т. 27г ДР ЗЕ, „краен клиент“ е клиент, който купува електрическа енергия или природен газ за собствено ползване, а съгласно §1, т. 33а ДР ЗЕ /в редакцията, приложима за процесния период - ДВ, бр. 54/2012 г., в сила от 17.07.2012 г./ „небитов клиент“ е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода за отопление, климатизация, горещо водоснабдяване и технологични нужди или природен газ за небитови нужди, включително производителите, промишлените клиенти и предприятия, малките и средните предприятия и клиентите на едро. В случая не е спорно между страните, че процесните обекти представляват търговски обекти (офиси), предназначени за осъществяване на търговска дейност.

В чл. 4, ал. 2 от приложимите Общи условия е посочено, че потребител на електрическа енергия за стопански нужди е физическо или юридическо лице, присъединено към електроразпределителната мрежа на „Енерго-Про Мрежи“ АД и което купува електрическа енергия за стопански нужди, като съгласно чл. 6, ал. 3 потребител на електрическа енергия за стопански нужди може да бъде и друго лице, при условие, че собственикът или титулярът на вещното право на ползване на имота е дал пред „Енерго-Про Продажби“ АД съгласие в нотариално заверена форма лицето да бъде потребител за определен срок. Следователно, изложеното предпоставя извод, че крайният клиент на електрическа енергия е собственик или ползвател (вещен, респ. облигационен при спазване на определените за това условия) на 4 електроснабдения имот. Законодателната цел, залегнала в Закона за енергетиката, е страна по облигационното отношение с доставчика от последна инстанция да бъде лицето, което действително потребява електрическа енергия за собствени нужди и ползва електроснабдения имот на някое от възможните законови основания.

В случая ищецът твърди, че между страните е налице облигационно правоотношение поради факта, че ответникът е собственик на процесните имоти. За установяването на това обстоятелство, което е оспорено от ответника, по делото е приобщена Справка № 959195/10.07.2026 г. за вписвания, отбелязвания и заличавания от Агенцията по вписванията, от която се установява, че ответникът притежава право на собственост върху недвижими имоти, представляващи офис № 5, офис № 6, офис № 75 и офис № 8 (стр. 10, пореден № 18 по справката). Следва да се отбележи, че Имотният регистър е система от данни за недвижимите имоти на територията на Република България и се състои от партидите на отделните имоти. Съгласно чл. 44, ал. 1 от Правилника за вписванията (ПВп.) писмените справки се състоят в издаване удостоверения за вписванията, отбелязванията или заличаванията, както и в издаване преписи или извлечения от съществуващите вписвания, отбелязвания или заличавания по книгите или от партидата на лицата, а според чл. 45 ПВп. удостоверенията се отнасят: а) за определени лица; б) за определени недвижими имоти; в) за определено време. Според чл.

80 ЗКИР актът се вписва, ако праводателят е вписан в имотния регистър като носител на правото, освен при придобиване на право по давност, а съгласно чл. 82, ал. 1 ЗКИР съдията по вписванията разпорежда да се извърши вписването, след като провери дали са спазени изискванията на закона, както и предвидената от закон форма на акта, с който се признава, учредява, прехвърля, изменя или прекратява вещното право. Предвид указания в ПВп. и ЗКИР характер на вписванията в публичния Имотен регистър, представената по делото справка от 10.07.2026 г. е годна да установи притежанието на вещно право от ответника върху процесните имоти, а оттам и основаната на това договорна обвързаност с ищцовото дружество. Отразените в справката факти не са оспорени от ответника, нито е проведено насрещно доказване, че през процесния период притежаваното от него вещно право на собственост е било отчуждено (в този смисъл Решение № 1124 от 25.02.2025 г. на СГС по в. гр. д.

Разпечатката съдържа 24 от 51 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/97643677-e8e4-4d6c-ae88-df2d99a39211