Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 983 от 13.02.2026, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Въззивно гражданско дело 49/2025
Вид
Решение № 983
Подписан
13.02.2026
В сила
13.02.2026
Състав
Мариана Георгиева, Димитър Ковачев, Йоанна Наскова Станева

Цитирани разпоредби

  • чл. 195, ал. 1 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 162 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 269 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 280, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 415, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 422, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 8 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 149, ал. 1 · Закон за енергетиката
  • чл. 150 · Закон за енергетиката
  • чл. 150, ал.1 · Закон за енергетиката
  • чл. 150, ал. 3 · Закон за енергетиката
  • чл. 153, ал. 1 · Закон за енергетиката
  • чл. 159 · Закон за енергетиката
  • чл. 79, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 61, ал. 1 · Наредба № Е-РД-04-1 от 12 март 2020 г. за топлоснабдяването
  • чл. 25, ал. 1 · Наредба за заплащането на правната помощ

РЕШЕНИЕ

№ 983 гр. София, 13.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-А СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мариана Георгиева

Членове:

Д. Ковачев

Йоанна Н. Станева при участието на секретаря Галина Хр. Христова като разгледа докладваното от Мариана Георгиева Въззивно гражданско дело № 20251100500049 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 и следв. от ГПК.

С решение от 17.10.2024г., постановено по гр.д. № 62621/2019г. по описа на СРС, ГО, 161 състав, са уважени предявените по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК от „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД срещу В. Д. М. и Б. Д. М. обективно кумулативно и пасивно субективно съединени искове с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 159 от ЗЕ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за установяване съществуването на следните вземания, при условията на разделност – по ½ част от следните суми: сумата от 572, 99 лева главница за цена на доставена топлинна енергия за периода от м.07.2016г. до м.04.2018г. за топлоснабден имот, находящ се в гр. София, жк ****, абонатен номер 166468, ведно със законната лихва върху главницата от 09.08.2019г. до изплащане на вземането и сумата от 90 лева – мораторна лихва върху главниците за топлинна енергия за периода от 28.11.2019г. до 25.07.2019г., които вземания са предмет на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, издадена на 29.08.2019г. по гр.д. № 46585/2019г. по описа на СРС, ГО, 161 състав. Със същото решение са отхвърлени предявените искове за признаване 1 за установено, че ответниците дължат на ищеца по ½ част от следните суми: сумата от 55 лева главница за дялово разпределение за периода от м.07.2016г. до м.04.2018г.; сумата от 11, 40 лева мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от 31.08.2016г. до 25.07.2019г., както и исковете с правно основание чл. 415, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 150 от ЗЕ и чл. 415, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за признаване за установено, че ответниците дължат на ищеца по1/2 част от главница за топлинна енергия над 572, 99 лева до пълния предявен размер от 709, 73 лева и за периода от м.05.2016г. до м.06.2016г. и мораторна лихва върху главниците за топлинна енергия над 90 лева до пълния предявен размер от 103, 21 лева.

Срещу решението е подадена въззивна жалба от ответниците В. Д. М. и Б. Д. М., като въззивникът Б. М. обжалва първоинстанционното решение в частите, в които са уважени предявените срещу него искове, а ответникът В.

М. – само в частта, в която е уважен предявеният иск с правно основание чл.

86, ал. 1 от ЗЗД за установяване съществуване на вземане за ½ част от 90 лева – мораторна лихва върху главниците за топлинна енергия. В жалбата са наведени оплаквания, че първоинстанционното решение е неправилно поради допуснати нарушения на материалния закон. Конкретно се поддържа, че единствен ползвател на имота, обект на доставка на топлинна енергия, е В. М., който ползва имота и е поискал откриване на партида при ищцовото дружество като клиент на топлинна енергия. Предвид липсата на облигационно правоотношение между „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД и Б. М., е направено искане за отхвърляне на предявените срещу него искове. В жалбата е аргументирано становище, че вземането за мораторна лихва е недължимо, тъй като се основава на нищожна клауза. Счита, че клаузите на чл.

33, ал. 1 и ал. 2 от Общите условия, приложими за исковия период, установяващи падеж за изпълнение на задължението за плащане на стойността на топлинната енергия, са нищожни. Позовава се на чл. 146, ал. 1, предл. 1-во от ЗЗП и поддържа, че сочените разпоредби противоречат на общия принцип за добросъвестност и водят до значително неравновесие между страните.

Изложени са и доводи за нищожност на процедурата, заложена по реда на чл.

61 и следв. от Наредба за топлоснабдяването № 16-334/06.04.2007г. и на нормата, определяща зависимостта /формулата/, приета в т. 6.1.1. от Методиката за дялово разпределение на топлинна енергия в сгради – етажна собственост, която служебно определя размера на сумите, начисление по перо 2

„сградна инсталация“, съобразно постановеното решение № 4777 по адм. дело № 1372/2016г. по описа на ВАС. По тези съображения е направено искане за отмяна на решението в обжалваните му части и постановяване на друго, с което предявените искове да се отхвърлят.

Въззиваемата страна “ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД оспорва въззивната жалба като неоснователна. Счита първоинстанционното решение за правилно и обосновано като постановено в съответствие със събраните по делото доказателство и в правилно приложение на относимите материалноправни норми. С оглед изложеното е направено искане за потвърждаване на обжалваното решение.

Третото лице-помагач не е подал отговор на въззивната жалба.

Софийският градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещните страни, приема следното:

Предявени са по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 150 от ЗЕ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.

Първоинстанционното решение е влязло в сила в частта, в която са отхвърлени предявените искове.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е валидно и допустимо. По релевираните във въззивната жалба оплаквания за неправилност на същото намира следното:

Между страните по делото не е спорно обстоятелството, че процесният имот е бил топлофициран; че сградата – етажна собственост /в която се намира този имот/ е била присъединена към топлопреносната мрежа; че ответниците В. Д. М. и Б. Д. М. са били съсобственици през исковия период при квоти от по ½ ид. част от правото на собственост върху процесния имот, находящ се в гр. София, жк ****, въз основа на законово наследствено правоприемство от Д. М. Д., както и че стойността на непогасената част от 3 вземането за главница за топлинна енергия възлиза на 572, 99 лева, а дължимото обезщетение за забава по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за исковия период е 90 лева.

Договоръ т за търговска продажба на топлоенергия на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се счита за сключен с конклудентни действия. Според действащата от 05.03.2004г. и към настоящия момент разпоредба на чл. 150, ал.1 от ЗЕ, продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕР /писмена форма на договора не е предвидена/. Тези общи условия се публикуват най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите /чл.150, ал.2 от закона/.

Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ " клиенти на топлинна енергия" са всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение. Следователно, купувач /страна/ по сключения договор за доставка на топлинна енергия до процесния имот е неговият собственик или лицето, на което е учредено ограничено вещно право на ползване. Именно то е задължено да заплаща продажната цена за доставената и потребена топлинна енергия, респ. то е встъпило в облигационни правоотношения с ищцовото дружество. Разпоредбата на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ императивно установява кой е страна по облигационното отношение с топлопреносното предприятие, като меродавно е единствено притежанието на вещно право върху имота – собственост или вещно право на ползване.

Договорът за доставка на топлинна енергия за даден имот от етажна собственост може да бъде както изричен писмен /при постигане на съгласие относно същественото съдържание на договора/, така и презюмиран /сключен със самия факт на придобиване на собствеността или вещното право на ползване/, като всеки нов договор за този имот, сключен по който и да е от двата начина /изричен или презюмиран/, преустановява действието за в бъдеще на предходно сключен договор за същия имот с друго лице.

4

Следователно, за преценката с кого дружеството – ищец е в облигационни отношения за доставка на топлинна енергия за процесния имот през исковия период, е меродавно обстоятелството с кое лице последно по време е бил сключен договор за доставка на топлинна енергия /изричен или презюмиран/.

Предвид липсата на оспорване на титулярството в правото на собственост върху топлоснабдения имот за исковия период /м.10.2015г. до м.04.2018г./ се налага извод, че между страните по делото са възникнали облигационни правоотношения по презюмиран договор за продажба на топлинна енергия на основание чл. 153, ал. 1 от ЗЕ с включените в него права и задължения на страните, съгласно ЗЕ и Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от "ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ" ЕАД.

Така придобитото качество на битов клиент на топлинна енергия законът не ограничава със срок и не го поставя под условие, в зависимост от фактическото ползване на топлоснабдения имот. В този смисъл наведените от въззивника Б. М. възражения за недължимост на процесното вземане поради обстоятелството, че само другият ответник е ползвател на имота, са неоснователни. Изгубването на качеството потребител на топлинна енергия настъпва при посочените по-горе законоустановени факти, прекратяващи облигационните отношения между страните, каквито в процесната хипотеза не са установени за исковия период. В аспекта на изложеното се налага извод за неоснователност на релевираното от въззивника Б. М. възражение за липса на облигационна връзка поради неспазване на писмената форма за валидност на договора за продажба на топлинна енергия, доколкото, противно на поддържаното, разпоредбата на чл. 149, ал. 1 от ЗЕ не въвежда такова изискване. Предвидената в посочената норма писмена форма на договора не е форма за действителност, а форма за доказване.

Изброяването в нормата на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ на собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване като клиенти /потребители/ на топлинна енергия за битови нужди и страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие обаче не е изчерпателно.

При постигнато съгласие между топлопреносното предприятие и правен субект, различен от посочените в чл. 153, ал. 1 от ЗЕ за сключване на договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за топлоснабден имот при спазване на одобрените от КЕВР публично известни общи условия, този правен субект дължи цената на доставената топлинна енергия за собствените 5 му битови нужди. Договорът между това трето ползващо лице и топлопреносното предприятие подлежи на доказване по общия ред на ГПК, например с откриването на индивидуална партида на ползвателя при топлопреносното дружество, но не се презумира с установяване на факта на ползване на топлоснабдения имот /мотиви по т. 1 от Тълкувателно решение №2 от 17.05.2018г. на ВКС по тълкувателно дело № 2/2017г., ОСГК/.

По делото не са ангажирани доказателства, че облигационното правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия за исковия период е възникнало по силата на изричен писмен договор между ищцовото дружество и ответника В. М. въз основа на подадена от него молбадекларация за откриване на партида. Наведените твърдения в този смисъл са недоказани.

В преклузивния срок по чл. 131 ГПК и в хода на първоинстанционното производство ответниците не са оспорили количеството доставена в имота топлинна енергия и нейната стойност, поради което и съдът не е допуснал изслушване на поисканата от ищеца съдебно-техническа експертиза. Не е спорно по делото, че част от претендираната стойност на доставената топлинна енергия е за сградна инсталация. Настоящият съдебен състав счита за неоснователни релевираните от ответниците възражения за нищожност на процедурата, установена в нормите на чл. 61 и следв. от Наредба за топлоснабдяването № 16-334/06.04.2007г. и на нормата, определяща зависимостта /формулата/, приета в т. 6.1.1. от Методиката за дялово разпределение на топлинна енергия в сгради – етажна собственост, която служебно определя размера на сумите, начисление по перо „сградна инсталация“, съобразно постановеното решение № 4777 по адм. дело № 1372/2016г. по описа на ВАС. За да стигне до този извод съобрази следното: