Решение № 225 от 10.06.2022, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 225 гр. Варна, 10.06.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на шестнадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Даниела Ил. Писарова при участието на секретаря Албена Ив. Янакиева като разгледа докладваното от Даниела Ил. Писарова Търговско дело № 20213100900786 по описа за 2021 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по гл.XXXII /Търговски спорове/ на ГПК.

Производството образуването по искова молба на МАРК 2 ЕООД, ЕИК 119665634, София срещу „Енерго – Про Продажби“ АД, ЕИК 103533691, Варна, с искане за осъждане на ответното дружество да заплати на ищеца суми, както следва: 191 952.05 лева, дължими от ответника като цена за произведена и доставена, но неплатена електроенергия за м.10.2018г. както и сумата от 56 892.44 лева, обезщетение за забавено изпълнение на посочената главница, за периода от 16.12.2018г. до предявяване на иска на 17.11.2021г., ведно със законна лихва върху главницата от подаване на исковата молба на 17.11.2021г. до окончателното изплащане на задължението; сумата от 7 075.28 лева, дължими от ответника като цена за произведена и доставена, но незаплатена електроенергия за м.11.2018г. както и 2 097.12 лева, представляващи обезщетение за забавено изпълнение плащането на главницата, считано от 16.12.2018г. до предявяване на иска ведно със законна лихва от този момент до окончателното изплащане на задължението. Претендират се и сторените по делото разноски. В исковата молба ищецът излага, че е производител на електрическа енергия от възобновяем енергоизточник – вятър като произведената от собствената му ВяЕЦ ел.енергия се продава по регулирани от КЕВР цени, на ответното дружество Енерго про Продажби АД съгласно договор за изкупуване на ел.енергия №177/30.08.2011г., сключен между ищеца и Е.ОН България Продажби АД /сега преименувано/, по преференциални цени. Твърди се, че вятърната централа е присъединена към ел.мрежа на Енерго про Мрежи АД въз основа на Договор за присъединяване на обект на независим производител на ел.енергия ДУА-119/11.02.2008-3010-ВГ-14.02.2008-ВГ-4027-18.06.2009 от 27.07.2009г., сключен с Е.ОН България Мрежи АД /преименувано/. Твърди се, че въз основа на договора за изкупуване, ЗЕВИ и Наредба №1/14.03.2017г., ответникът изкупува произведената от ищеца ел.енергия въз основа на издадени от ищеца фактури, на преференциална цена, определена от КЕВР с решение №Ц-018 от 20.06.2011г.

Твърди се, че за м.10.2018г. ищецът е произвел и доставил на ответното дружество 1

978,096 МВч електроенергия, за която е издадена фактура №128/31.10.2018г. на стойност от 19 079.29 лева с ДДС като продажната цена за количеството 83,243 е 191 лева/МВч /преференциална цена по т.7 на решение Ц-18 на КЕВР/. За тези количества централата на ищеца е работила под 2250 часа и не е надхвърлила прага от 1 907 КВч нетно специфично производство на ел.енергия /НСП/ от инсталиран 1 КВч мощност. Твърди се, че тази фактура е била заплатена от ответника изцяло.

Твърди се, че през същия месец ВяЕЦ е произвела 894,853 МВч ел.енергия, за която ищецът е издал фактура №130/12.11.2018г., на стойност 13 148.26 лева с ДДС, за която продажната цена за това количество е 12,24 лева /цена за излишък на балансиращия пазар/, за който период ВяЕЦ е работила над прага от 1 907 КВч, но без да е достигнала 2250 ефективни часа на работа и без да е достигнала прага от 2 139 КВч НСП от 1 КВч инсталирана мощност. Твърди се, че тази фактура също е заплатена от ответника.

Ищецът твърди, че през целия месец 10.2018г. централата му е работила под 2250 часа и без да надхвърля прага от 2 139 КВч НСП за 1 КВч мощност. Поради това, през м.11.2018г., когато централата е достигнала 2 139 КВч НСП, ищецът е издал дебитно известие №131/31.10.2018г. към фактура №130/2018г., на стойност 191 952.05 лева с ДДС, с което е извършил корекция на продажната цена до размера на преференциалната такава, дължима по т.2.7 от решение СП-1 /при цена от 191 лева/МВч/ за количеството ел.енергия, произведено през м.10.2018г. преди достигане на 2 139 КВч НСП от 1 КВч инсталирана мощност, в размер на 894, 853 МВч. За тази сума се твърди, че не е заплатена от ответника, въпреки връченото му дебитно известие. Поради това се претендира и обезщетение за забавено плащане върху главницата, считано от 16.12.2018г.

По отношение на втория период – м.11.2018г., ищецът твърди, че е произвел и доставил на ответника ел.енергия в размер на 33,147 МВч, произведена след достигане границата от 1 907 КВч НСП, но преди достигане до 2139 КВч НСП за 1 КВч инсталирана мощност както и преди достигане на 2250 ефективни годишна часа, за която е издадена фактура №132/30.11.2018г. на обща стойност от 7 597.30 лева с ДДС, при продажна цена за произведеното количество от 191 лева/МВч /преференциална цена по т.7 от решение Ц-18/.

Твърди се, че към момента ответникът е заплатил само част от сумата в размер на 522.02 лева с ДДС по фактура №132 като е налице незаплатен остатък от 7 075.28 лева. Върху тази разлика ищецът твърди, че се дължи и обезщетение за забавено изпълнение в размер на 2 097.12 лева, считано от 16.12.2018г. до датата на подаване на исковата молба.

Твърди се, че ответникът никога не е оспорвал произведеното количество ел.енергия, обективирано във фактури №№128, 130, 132 и деб.известие №131. Твърди се, че към момента на сключване на договора приложимата съгл.чл.16 от същия преференциална цена е определена от КЕВР с решение Ц-18, приложима за период от 12 години, т.е. и за процесния период. В исковата молба ищецът посочва точно начина на определяне на цената с решение Ц-18, въз основа на въведен с предходно решение №010/2011г. на КЕВР критерий – наличен ресурс на първичния енергиен източник при пълни ефективни годишни часове на работа на ветровите генератори – до и над 2 250 годишни часа. Въз основа на това са били определени две различни преференциални цени, които са приложими според работата на конкретната централа през периода, съответно по т.7 от решението – 191 лева/МВч – за централи до 2250 часа, по т.8 за централи над 2250 часа - 173.06 лева/МВч. Твърди се, че поради това ответникът е заплащал на ищеца две преференциални цени, съответно до и над 2250 годишни часа на работа, съобразно писмо на ДКЕВР от 2008г., намерило израз и в договора за изкупуване.

Ищецът твърди, че съгласно чл.31, ал.5 ЗЕВИ /2011г./ цената на изкупуване не се изменя за срока на договора. С изменение на същата разпоредба на закона от 2014г. е въведено ограничение за изкупуваната по преференциални цени електроенергия, а именно до размера на НСПЕ, а за количествата над този размер - по цени за излишък на 2 балансиращия пазар. /цит. е определение в пар.1, т.29 от ЗЕВИ/ В пар.17 от ПЗР на ЗЕ е предвиден срок до 31.07.2015г., в който ДКЕВР да приеме стойността на НСПЕ, въз основа на което са определени преференциалните цени в съответните решения на органа. В изпълнение на горното е постановено решение СП-1/31.07.2015г. на КЕВР, в което се определя НСПЕ на вятърни централи, съответно до 2250 часа и за такива, които имат над 2250 годишни ефективни часа на работа. /т.3.3.7/ Поради това ищецът твърди, че ответното дружество следва да изкупува произведеното количество ел.енергия по т.7 и т.8 от решение Ц-18 в зависимост от часовете ефективна работа на единица инсталирана мощност, т.е. при заплащане на две преференциални цени по цит.решение на КЕВР. Твърди се, че с решение на ВАС посоченото решение №СП-1/2015г., в част по т.2.7 и т.2.8 е отменено. Въз основа на горното КЕВР е приела следващо решение СП-1/15.10.2020г., с което е определена същата стойност на НСПЕ както в отменената част на предходно решение №СП-1/2015г. Твърди се, че към момента са висящи спорове по жалби срещу второто решение №СП-1/2020г. От горното ищецът прави довод, че при обявяване нищожността или отмяната на решенията на КЕВР, тези актове ще породят ретроактивното си действие и посочените от ответника стойности на НСПЕ не могат да имат действие между страните.

Твърди се, че въпреки редовното обективиране на задълженията в издадени от ищеца фактури, изпращането и получаването им от ответника, надлежното им осчетоводяване, последните не са изплатени от последния. Позовава се на уговорен срок от 15 дни от получаване на фактурата за извършване на плащанията съгласно в чл.22 от договора за изкупуване. Твърди се, че за отказа от плащане ответникът се позовава на превратно тълкуване на закона и единствено на изразената позиция на НЕК, която не е относима в отношенията между съдоговорителите. Поради отмяната, решенията в т.2.7 и т.2.8 от решение СП-1/2015г. не съществуват в правния мир и съдът не може да се позовава на същите. Същевременно, договорът между страните е действал и е обвързвал същите, поради което ответното дружество дължи заплащане на произведеното количество ел.енергия.

Твърди се, че поради обжалването им решения СП-1/2020г. и СП-2/2020г. на КЕВР не са влезли в сила, поради което и не следва да бъдат прилагани. Ищецът прави довод, че при несъобразяване резултата от обжалването им, постановеният от съда акт би бил недопустим съгласно ТР №1/2017г. на ОСГТК на ВКС. /цит.допуснати до касация решения на АСВарна/ Решението си по същество ищецът обосновава именно в раздел 5.5.2 от исковата молба с приложението на две преференциални цени според заработените ефективни часове от централата. Ако съдът все пак реши, че решенията на КЕВР от 2020г.се ползват с предварителна изпълняемост, то според ищеца следва да упражни косвен контрол за законосъобразността им съгласно чл.17, ал.2 ГПК. Излагат се съображения в тази връзка в т.5.6.5 от ИМ. Поддържа се искането за осъждане на ответника да заплати дължимите главници както и обезщетение за забавено изпълнение в размер на законната лихва, конкретно индивидуализирани по период и размер.

В определение рег.№1737/23.12.2021г./л.65 по делото/ съдът е извършил проверка за редовност на исковата молба и като констатирал такава извършил размяна на книжата между страните.

В срока за отговор е постъпило становище на ЕНЕРГО ПРО ПРОДАЖБИ АД, чрез адв.Агл.Т., за неоснователност на исковете. Ответното дружество не оспорва, че ищецът е производител на ел.енергия от възобновяем източник – ВяЕЦ, присъединен към ел.мрежа; наличието на договор за присъединяване от 27.07.2009г.; че ответникът е задължен да изкупува произведената от ищеца ел.енергия при условията на чл.31 ЗЕВИ като част от енергията се заплаща на преференциална цена, а др.част – по цена за излишък; че НЕК е задължен като общ.доставчик да изкупува от ответника като краен снабдител, количествата ел.енергия, закупени по реда на чл.31 ЗЕВИ. Не се оспорва наличието на договор за изкупуване на ел.енергия от 30.08.2012г.; не се оспорва, че през м.10.2018г. електроцентралата на ищеца е достигнала НСПЕ от 1907 КВч при работа до 2250 часа; не се 3 спори относно произведеното количество електроенергия до НСПЕ от 1907 КВч и заплащането му от ответника; не се спори относно количеството на произведена ел.енергия след достигане на НСП от 1907 КВч и заплащането му по цена за излишък на балансиращия пазар; не се спори, че през м.10.2018г. централата на ищеца е надминала 2250 ефективни часа на работа; не се спори и за произведеното през м.11.2018г. количество ел.енергия над НСПЕ от 1907 КВч.; че цялото количество ел.енергия е било изкупувано на преференциална цена до изменението на ЗЕВИ от 01.01.2014г.; всички в раздел III от отговора /л.70/.

Твърди се, че исковете на ищеца са неоснователи поради приетото изменение на чл.31, ал.5 ЗЕВИ, в сила от 24.07.2015г. с въвеждането на нов критерий НСПЕ, до който количеството произведена ел.енергия се изкупува на преференциални цени. Ответникът се позовава на приетото решение СП-1/31.07.2015г., в изпълнение на законовата делегация.

Поддържа, че произведената над посочените количества ел.енергия в цит.решение СП-1, се изкупува по цена на излишък. Твърди се, че със заместващите отмененото от ВАК решение СП-1/2015г., решения СП-1/2020г. и СП-2/2020г., КЕВР е установила размер на НСП, идентично с установените в т.2.7 и т.2.8 в решение СП-1/2015г ., считано от 31.07.2015г.