Решение № 17557 от 30.09.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 17557 гр. София, 30.09.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 174 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: РАДМИЛА ИВ. МИРАЗЧИЙСКА при участието на секретаря НАДЕЖДА КР. ИГНАТОВА като разгледа докладваното от РАДМИЛА ИВ. МИРАЗЧИЙСКА Гражданско дело № 20241110147860 по описа за 2024 година

Предмет на делото е предявеният от Т. К. П. срещу „Електрохолд продажби“ ЕАД отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК с искане да се постанови решение, с което да се признае за установено, че ищецът не дължи на ответника сумата от 6 791,75 лв., представляваща цена за електроенергия за обект с клиентски № 310266200971 за периода от 04.04.2008 г. до 30.07.2018 г.

Ищецът твърди, че е наследник на Н.В. П., починала 30.07.2006 г. Сочи, той и В.а К.а Попова, са придобили правото на собственост върху имот, находящ се в с. Б., ул. „К.“, представляващ двуетажна жилищна сграда, еднофамилно жилище, построено в парцел V, за имот пл. №117, за който обект била открита партида от ответника с клиентски номер 300008420386, пререгистриран с номер 310266200971. След смъртта на Надежда П., ищецът поискал партидата да бъде прехвърлена на негово име, но искането му било оставено без уважение. Впоследствие по партидата се натрупали задължения, в резултат на което ответникът поискал преустановяване на електроснабдяването до имота. На 11.06.2024 г. ищецът подал заявление до ответното дружество, в което отново направил искане партидата да бъде открита само на негово име, като уведомил изрично ответника, че другият наследник по закон не желае да ползва процесния недвижим имот и няма възражения партидата за обекта да бъде разкрита на името на Т. П.. Твърди, че е направил възражение за погасяване по давност на задълженията по партидата, като поискал тяхното отписване и възстановяване на електроснабдяването до имота. В отговор сочи, че е получил писмо от ответното дружество, с което му се изискали редица документи за 1 пререгистрация на потребител, като било отказано отписването по давност на старите задължения, а за възстановяване на електроснабдяването бил насочен към „Електроразпределителни мрежи Запад“ ЕАД. Твърди, че е подал заявление и до „Електроразпределителни мрежи Запад“ ЕАД, като на 26.07.2024 г. получил отговор от ответното дружество, в което отново се изисквали редица документи за пререгистрация на партидата, като се претендирала и сума в размер на 16 615,70 лв. С писмото - отговор ответникът отказвал възстановяване на електроснабдяването до имота докато не се извърши плащане на сумата. Твърди, че е представил на ответника изисканите документи. Сочи, че претендираната от ответника сума от 16 615,70 лева включва и задължения за цена за електроенергия в общ размер на 6 791,75 лева за период на доставка от 04.04.2008 г. до 30.07.2018 г. Твърди, че част от фактурите, издадени в посочения период на доставка, са преиздадени от ответното дружество през 2022 г., което обаче аргументира, че не променя момента на възникване на задължението и неговия падеж на плащане. Развива подробни съображения в насока, че е страна по облигационно правоотношение с ответното дружество, въз основа на договор при общи условия по чл.104а от ЗЕ, както и че няма непогасени задължения за ел. енергия, поради което счита, че ответникът няма правно основание да отказва извършването на продажба на електроенергия за процесния недвижим имот.

Излага, че сумата от 6 791,75 лева за период на доставка от 04.04.2008 г. до 30.07.2018 г. е погасена по давност. Моли съда да уважи предявените искове.

Претендира разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който предявеният иск се оспорва като неоснователен. Ответникът сочи, че собственици на имота са ищецът и неговата сестра В.а К.а П., поради което счита, че ищецът не е материално легитимиран да оспорва дължимостта на цялата сума. В случай че ищецът признае, че след смъртта на Н.В. П., само той е обитавал имота и е бил отговорен за стойността на потребените количества ел. енергия, излага, че искът би бил допустим в целия размер. Аргументира подробно, че в случай че иска да бъде признат за единствен клиент, следва да подаде изрично заявление в този смисъл. Оспорва иска за установяване наличието на облигационно отношение. Признава отрицателния установителен иск за частично основателен, като сочи, че погасени по давност са сумите за периода от 2008 г. до края на 2011 г. Ответникът излага, че „Електрохолд продажби“ ЕАД е частно дружество, което няма достъп до система на гражданската регистрация или друга система, от която да научава промени относно клиентите си. Сочи, че за пръв път от представен нотариален акт и удостоверение за наследници през 2020 г. научил, че Надежда П. е починала и кои са нейните наследници. Излага, че в чл. 13, ал. 5 от действащите Общи условия на договорите за продажба на електрическа енергия на „ЧЕЗ Електро България” АД, одобрени от ДКЕВР с Решение № ОУ - 059 от 07.11.2007 г., изм. и доп. с Решение № ОУ - 03 от 26.04.2010 г. /ОУ/, а и в чл. 15, т. 6 от тези от предходните редакции - одобрени от ДКЕВР с 2

Решение № ОУ - 096 от 29.11.2006 г. и в тези на праводателя „Електроразпределение Столично“ ЕАД, винаги е имало задължение на потребителя да уведоми продавача за всяка промяна, свързана със собствеността или ползването на имота. В случая ищецът и сестра му не уведомили, че са наследници на предишния клиент, собственици и обитатели на имота през и след 2007 г. Като и след 2011 г., когато вече доставката им била преустановена, направили избор да не получават доставка, вместо да са коректни платци и страна по договора. Твърди, че за процесния обект не е имало доставка от 2011 г., но служителите на ЕРМ Запад забелязали, че някъде в района се отклонява електрическа енергия, която не се отчита. Излага, че са правени проверки, при които е установено нерегламентирано ползване.

Ответникът обръща внимание, че в исковата молба не се оспорва дължимостта на вземанията до 2012 г., които представлявали равностойността на реално потребени и отчетени от СТИ количества електрическа енергия. Сочи, че сумата от 5 403,41 лева (главници по изброените и приложени фактури) представлява стойността на реално използвана и отчетена от СТИ ел. енергия за периода до 10.12.2011 г. Моли съда да отхвърли предявените искове.

Претендира разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е депозирал насрещен осъдителен иск за сумата в размер на 1216,01 лв., представляваща вземане за доначислени количества ел. енергия на основание чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ и Глава Девета от ПИКЕЕ за периода от 20.12.2017 г. до 19.03.2018 г. в имот, находящ се в с. Б., ул. „К.“, представляващ двуетажна жилищна сграда, еднофамилно жилище, построено в парцел V, за имот пл. №117, за който обект била открита партида от ответника с клиентски номер 300008420386, пререгистриран с номер 310266200971 и сумата в размер на 1283,70 лв., представляваща вземане за доначислени количества ел. енергия на основание чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ и Глава Девета от ПИКЕЕ за периода от 20.12.2017 г. до 19.03.2018 г. за периода от 02.05.2018 г. до 30.07.2018 г. в имот, находящ се в с. Б., ул. „К.“, представляващ двуетажна жилищна сграда, еднофамилно жилище, построено в парцел V, за имот пл. №117, за който обект била открита партида от ответника с клиентски номер 300008420386, пререгистриран с номер 310266200971, ведно със законната лихва от депозиране на насрещната искова молба – 25.10.2024 г. до окончателното изплащане на вземанията.

Ответникът оспорва насрещната искова молба. Прави възражение за изтекла погасителна давност.

Съдът, като обсъди доводите и възраженията на страните и събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази правните разпоредби на закона, намира от фактическа и правна страна по делото следното:

По отрицателнияустановителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК ищецът следва да обоснове наличието на правен интерес от предявяването му, обуславящ допустимостта му,а в доказателствена тежест на ответника се възлага установяването при условията на пълно и главно доказване на следните кумулативни предпоставки за възникване на 3 претендираното от него вземане, а именно: 1/ съществуване на валидно облигационно правоотношение по договор за продажба на електрическа енергия през процесния период с електроснабдителното дружество, по който за процесния период е доставяна електрическа енергия; 2/ наличието на право на ответника за корекция на сметката на ищцата за минал период; 3/ законосъобразното извършване на корекционната процедура при спазване на предвидения в ЗЕ и ПИКЕЕ ред.

Правният интерес за предявяване на исковата претенция за недължимост на процесната сума се обуславя от наличието на спор между страните относно дължимостта предвид начисляване на същата по фактури и констативни протоколи, което обосновава извода за процесуална допустимост на иска.

Страните не спорят и от събраните по делото писмени доказателства се установява, че ищецът е наследник на Н.В. П., починала 30.07.2006 г., заедно с В.а К.а Попова. Въз основа на наследственото правоприемство ищецът и третото за спора лице В.а Попова са придобили правото на собственост върху имот, находящ се в с. Б., ул. „К.“, представляващ двуетажна жилищна сграда, еднофамилно жилище, построено в парцел V, за имот пл. №117, за който обект била открита партида от ответника с клиентски номер 300008420386, пререгистриран с номер 310266200971.

От приетите като писмени доказателства констативни протоколи и събраните по делото гласни доказателства, чрез разпит на свидетелите, чиито показания съдът кредитира като логични, последователни и вътрешно непротиворечиви и кореспондиращи с останалите доказателства по делото, се установява, че в процесния имот са извършени две проверки през 2018 г., по време на които е установено неправомерно присъединяване към електропреносната мрежа, а именно без средство за измерване - елетромер.

Ищецът признава, че електрическото захранване в имота е било прекъснато от ответното дружество.

По делото е прието без оспорване от страните заключение по допусната съдебно-техническа експертиза, което съдът кредитира като обективно, компетентно и пълно. Според експерта констатираната промяна в констативните протоколи представлява ползване на електрическа енергия извън установения за това нормативен ред, чрез пряко включване към мрежата, без средство за търговско измерване /меден проводник в констативния протокол от 19.03.2018 г. и алуминиев проводник в констативния протокол от 30.07.2018 г. Общото количество на същата неотчетено от СТИ, е преизчислено при спазване на законовите разпоредби на ПИКЕЕ.

Настоящата инстанция намира, че в случая приложение следва да намерят Правила за измерване на количеството електрическа енергия приети от ДКЕВР с Протокол № 147 от 14.10.2013 г. /отм. ДВ. бр. 35 от 30 април 2019 г./, като в случая ПИКЕЕ /отм./ са приложими доколкото неточното измерване е констатирано след влизането им в сила. Разпоредбите на чл. 48 - чл. 51 от ПИКЕЕ /отм./ са издадени от компетентен орган въз основа на законова делегация съобразно чл. 83, ал. 1 т. 6 от ЗЕ. ПИКЕЕ /отм./ действат само занапред, поради което и за периода преди влизането им в сила, не съществува основание за едностранна корекция на задълженията за потребена електрическа енергия, освен ако не се установи, че неточното измерване се дължи на виновно поведение на потребителя. След влизане в сила на ПИКЕЕ /отм./, обаче, отношенията между страните по договора за продажба на електрическа енергия се регулират и от тях, като съществува законово основание за едностранна корекция на задълженията, ако се установи неточно измерване и доставчикът е изпълнил задълженията си по чл. 98а, ал. 2, т. 6 от ЗЕ за предвиждане на ред за уведомяване на потребителя при извършване на корекцията. Тези разпоредби уреждат отговорността на потребителя за заплащане на електроенергия при установено на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия поради неправомерно присъединяване, промяна в схемата на свързване или неправомерно 4 въздействие върху уреди, съоръжения или устройства по чл. 120, ал. 3 от ЗЕ, която отговорност е в отклонение от общите правила на договорната отговорност. Тя е въведена от законодателя, делегирал права за същото на ДКЕВР с разпоредба на чл. 83, ар.1, т. 6 и чл. 21, т. 9 от ЗЕ, като обективна отговорност, тоест за да се ангажира същата не е нужно за се установи, че причината за неизмерване на енергията се дължи на неправомерно поведение от потребителя в определен момент. Това е отговорност, която е основана само на обективния факт на констатирано неотчитане или неточно отчитане на потреблението, без да е доказан виновно поведение на потребителя. За да се ангажира тази отговорност на потребителя, обаче, законодателят е въвел строги формални изисквания, които са гаранция за охраняване на правата на потребителя. Това са гаранциите по раздел ІХ от Правилата, изискващи изрично доказване на негодност на техническото средство за измерване на енергията чрез метрологична проверка на електромера по реда на Закона за измерванията, съответно при промяна на схема на свързване - констатациите за същото следва да са направени в присъствие на орган на власт представители на МВР, който да удостовери наличието на същата. Гаранция е и изискването по чл. 98 а, ал. 2, т. 6 от ЗЕ. Правилата са приложими във всички хипотеза на разпоредбите на чл. 48-чл. 51 от ПЕКЕЕ /отм./ за периода на действие на тези правила - считано от 16.11.2013 г., като периода на едностранната корекция следва да попада в периода на действие на тези правила. В чл. 17, ал. 2 от действащите Общи условия на ответника е предвидено задължение на последния за уведомяване на потребителя за сумите, които дължи, а редът за това е посочен в чл. 49, ал. 2 от същите.