Решение № 206 от 17.02.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 206 гр. София, 17.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-3, в публично заседание на деветнадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Венета Цветкова при участието на секретаря Румяна Люб. А.а като разгледа докладваното от Венета Цветкова Търговско дело № 20241100902371 по описа за 2024 година

Ищецът „Булгаргаз“ ЕАД, ЕИК 175203485 твърди, че е Обществен доставчик на природен газ, в което качество е сключил с ответника „МЕЛБОН“ АД Договор № 322 - 221 от 24.06.2021г. за доставка на природен газ на изходен пункт на газопреносната мрежа по свободно договорена цена, със срок на действие от 01.01.2022 г. до 01.01.2023 г., по силата на който ищецът доставя на ответника природен газ на изходен/и пункт/ове на ГМТП (газопреносна мрежа за транзитен пренос) и НГПМ(национална газопреносна мрежа) срещу задължение на клиента да приема и заплаща природния газ по реда и при условията на Договора. Поддържа, че съобразно т. 4.1 от договора страните са одобрили Годишна програма относно договорените за доставка количества природен газ през 2022 година, в т.ч. общо за годината, по тримесечия и по месеци за всеки пункт; брой на дните във всеки месец, в които Клиентът ще приема доставения газ, пункт/ове за предаване-приемане, дневното договорено количество за всеки пункт на предаване-приемане, като доставчикът няма задължение да доставя газ над ДДК. В тази връзка сочи, че клиентът възлага на доставчика да заяви на оператора непрекъсваем капацитетен продукт за всеки ден в рамките на годишния период, без прекъсване. Сочи, че страните са се съгласили, когато разликата между ДДК /дневно договорено количество/ и приетото от клиента, надвишаващо или помалко количество газ, съответно – над/под 105% от ДДК през всеки един ден на съответния месец на доставка, се извършва корекция на ДДК и клиентът заплаща на Доставчика неустойка в размер на 10% от цената на това количество газ, определена по действащата цена в месеца, в който е следвало да бъде прието (т. 7.3./съответно – т. 7.4), като неустойката по т.7.3. се изчислява на база на т.нар. Месечен акт /с информация за договорено и реално количество доставен газ/ и се заплаща от Клиента по реда и условията на т.12.15 и 12.16 (7.6.), а тази по т. 7.4 - се заплаща по УДП на база Месечен Акт, като заплащането му се извършва в сроковете по т.12.15.6., т.12.15.7, т.12.16.3. и т.12.16.5. от Договора.(т.7.7.). На трето място, твърди и да е уговорена неустойка за забава за заплащане на сумите по т. 7.4 от договора, в размер на законната лихва за всеки просрочен ден /т. 7.8/. Сочи, че за месеците 06.2022 година, м.09.2022 година, м. 11.2022 година е доставено количество газ, надвишаващо договореното, като това за м. 06. и м. 11 е заплатено частично. За месеците 1

10.2022 година и 11.2022 година твърди клиентът да е приел по-малко количество газ от заявеното. Поддържа, че на ответника е доставен газ на съответните пунктове за приемо – предаване /ППП/, при отчетено по уговорения начин и средства за измерване количество, като твърди и да са спазени правилата за определяне количеството доставен газ на ППП, на който се доставя на повече от един клиент. /чл. 10 от договора – Подписан Протокол за разпределение/съответно – служебно разпределяне на количествата при условията на т. 10.610.8 от договора/, като разпределението по чл. 10.8. от договора е извършено между всички клиенти на линията /пункта/.

В конкретния случай сочи, че служебно разпределяне е извършено за м. септември 2022 година на ППП Перник на основа потвърдените от оператора Булгартрансгаз количества и пропорционално на договорените с клиентите количества за всеки от дните на месеца, като по направено възражение от клиентите, на пункта е извършена проверка, която е констатирала грешки, но в границите на допустимия стандарт, поради това и клиентите дължали и цената за извършената проверка.

На следващо място сочи, че ответникът не е оспорвал месечните актове, относими за процесните месеци на доставка, както и е заявил, че цялото доставено количество газ ще бъде използвано за стопански цели с оглед изискванията на ЗАДС. Сочи и че въз основа на изчислените количества газ е определена дължимата цена, като последната е съобразена с утвърдените от КЕВР цени по решения за съответния месец и е начислена уговорената премия, както и са съобразени заявените дневни капацитетни продукти от страна на ответника за съответните периоди. Твърди, че за м. 06, 09, 11.2022 година, поради липса на подадени заявки, са начислени количества за съответни дни при превишен капацитет по чл.

11.2 от договора, а за останалите дни от периода – доставчикът е потвърждавал заявките на ответника. Сочи, че разходите за достъп за капацитетни продукти, за превишен капацитет, както и такса неутралност и пренос, които се определят по Тарифи на оператора и Решение на КЕВР за съответния месец – са за сметка също на клиента. Сочи, че същите са определени при спазване нормативните изисквания в периода. Сочи, че за дължимите от ответника суми по договора са издадени фактури и кредитни/дебитни известия, които не са заплатени в цялост, въпреки че са получени от ответника и въпреки опитите за доброволно уреждане на спора.

В допълнителната искова молба ищецът уточнява, че в процесния период м.09.2022 година, съобразно договорените условия, ищецът служебно е разпределил потвърдените от оператора в съответния пункт пропорционално на договорените количества газ за всеки от дните на месеца на всеки клиент, въз основа на което на ответника е издадено дебитно известие на стойност 31 283,97 лева с ДДС. Освен за доставката, ищецът твърди, че ответникът има и непогасени задължения по т.7.3. и т.7.4 от договора и за извършване на извънредна метеорологична проверка. Поддържа, че ответникът не е погасявал в срок своите задължения /на падежа по съответната фактура, поради което останали незаплатени са били и начислените неустойки за забавено плащане/.

Намира за неоснователни възраженията за нищожност на клаузата по т.10.8. от договора, на всички посочени основания, тъй като ответникът не е потребител по смисъла на чл. 183 ЗЗД, тъй като ищецът не е единствен доставчик на газ в региона и поради принципа на свобода на договаряне, както и поради това, че не е адресат на нормата на чл. 190, т. 4 ЗЕ, а разпределението на газопреносния пункт е извършено пропорционално на заявките. На следващо място, настоява, че поради установена грешка в средствата за измерване, съобразно уговореното, разходите по проверката са дължими от всички клиенти на пункта, сред които и Мелбон АД. Сочи, че когато са извършвани частични плащания по дадени фактури, ги е отнасял в поредност разноски, неустойки и главница, както е установено и в чл. 12.12. от договора и уточнява как е сторено това по всеки от счетоводните документи.

Претендира разноски и законна лихва от датата на исковата молба.

2

Ответникът оспорва исковете и твърденията на ищеца изцяло. Сочи, че е бил изряден платец, като оспорва и да не е заплатил в срок само начислени на основание чл. 10.8 от договора суми от преразпределяния на газова енергия, след отказ да бъде заплатена от некоректни клиенти на ищеца. Сочи посочената клауза да е нищожна поради противоречие с чл. 183 ЗЗД, чл. 173, ал. 1 и ал. 2 и чл. 190, т. 4 ЗЕ и Приложение № 1 към Директива 2009/73/ЕО относно общите правила за вътрешния пазар на природен газ и липса на потребление, надвишаващо дневното договорено количество, както и поради противоречие с добрите нрави. Оспорва процесните фактури да касаят реално потребено от Мелбон АД количество газ, а сочи същите да се отнасят до потребление на трети лица, присъединени към същия пункт. В тази връзка поддържа, че по отношение на ответника няма установени различия между заявено и потребено количество, което е мотивирало ответника да подпише приемо-предавателните протоколи по чл. 10, въз основа на които е преразпределено количеството газ. Сочи, обаче, че в крайна сметка на ответника е начислено потребено от друг потребител количество газ или са покрити загуби по мрежата, които оспорва да са му начислени основателно.

Счита, че начисляването на енергията, потребена от неподписали приемопредавателните протоколи клиенти противоречи на закона и не е договорено от страните или пък нормативно установено, а преразпределянето не следва да бъде понесено само от неоспорилите протокола клиенти /най-често коректни/. Поради изложеното намира да липсва основание за издаване на фактурите, а съответно и начисляване на съответните такси за достъп, пренос, превишен капацитет и др. лихви и неустойки.

Оспорва и дължимостта на вземането по фактура 316/06.10.2022 година, тъй като основанието на което е начислено вземане от ответника всъщност касае законово задължение на ищеца.

Оспорва и направените от ищеца прихващания със спорни между страните вземания.

В допълнителния отговор поддържа, че ответникът няма отношение към погрешно заявен от ищеца в завишени количества газ, които не са регистрирани по съответния ред и не се установява претърпяна вреда от това.

Сочи и че преизчисленият природен газ не представлява и обичайна загуба по мрежата, тъй като по отношение на ответника те се равняват на реалното и в някои дни и в повече от реалното потребление на дружеството, като се е достигало до двойно начисляване.

Допълва, че липсват надлежно приети по реда на чл. 21, ал. 1, т. 10 ЗЕ Правила от КЕВР, регулиращи качество и количество на доставките и начина на измерване, а цитираните от ищеца – не регулират доставката на природен газ от ищеца – обществен доставчик. Претендира разноски.

Предявени са искове с правно основание чл. 79 ЗЗД, вр. чл. 318 ТЗ и чл. 92 ЗЗД от „Булгаргаз” ЕАД, ЕИК 175203485 срещу „Мелбон“ АД, ЕИК 130011993 за сумите, както следва: сумата от 32 671,94 лв., представляваща общо дължима главница по Договор № 322221 от 24.06.2021г. за доставка на природен газ на изходен пункт на газопреносната мрежа по свободно договорена цена - за превишен капацитет, пренос, дневен капацитет, доставка, акцизи и надприето количество по т.7.3, за м. юни и м. септември 2022 г.; за доставка, акциз, тримесечен, месечен и годишен капацитет и за неприето количество по т. 7.4. от договора за м. октомври 2022г.; за доставка, надприето количество, превишен капацитет, пренос, акциз за м. ноември 2022г.; за извършване на метеорологична проверка на средствата за търговско измерване, монтирани в ГПС Перник, обективирани в описаните в исковата и съобразно уточнителна молба фактури и за сумата от 8913,36 лв., представляваща общо дължима договорна неустойка за забава по т. 7.8. и т. 12.4. (в размер на законна лихва) по Договор № 322-221 от 24.06.2021г. за периода от 13.07.2022-26.11.2024г., съобразно уточнителна молба 3 от 13.12.2024 година.

За да бъдат уважени предявените искове, ищецът носи тежест да докаже 1) наличието на правоотношения по действителни договори за доставка на природен газ по свободно договорена цена и изпълнение на задълженията си по договора, 2) уговорената цена за предоставената услуга и наличието на действителни неустоечни клаузи, въз основа на които претендира част от вземанията; 3) настъпване на предпоставките за възникване потестативното право на ищеца на неустойка при неизпълнение/съответно – забавено изпълнение; 4) предоставена услуга по достъп и пренос на природен газ, дължимост на такса неутралност при балансиране, превишен капацитет и осигурен дневен, месечен, тримесечен и годишен капацитет, съобразно договорените условия и съответната дължима цена за услугите; 5) забава на ответника и дължимия размер на неустойките.

Ответникът носи тежест да докаже изпълнение на задълженията си по договора /приети количества газ в съответните периоди, съобразно уговореното по договора количество/, свързани с начисляване на неустойки за неизпълнение/забава; възраженията си относно неправилно начислените и прихванати от ищеца суми.

Съдът като обсъди доводите на страните поотделно и в тяхната съвкупност и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Страните не спорят и съответно съдът приема за доказани следните обстоятелства: че са обвързани от описания в исковата молба договор за доставка на природен газ по свободно определени цени и със съдържанието по представения с исковата молба документ и че ответникът е обществен доставчик на природен газ на територията на Република България с лицензия за извършване на тази дейност № Л-214-14/29.11.2006 година, издадена от ДКЕВР и със срок на действие от 35 години. Сред условията на лицензията са и задълженията на лицензианта да не злоупотребява с господстващото си положение, като сред основните му цели е сигурността на доставките на газ. Задължение на лицензианта е и сключване на договори с цел осигуряване необходимите количества газ, договорени с обществените снабдители и пряко свързаните потребители, както и осигуряване на непрекъсната и качествена доставка на газ.