Акт № 20962 от 06.11.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 20962 гр. София, 06.11.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 76 СЪСТАВ, в публично заседание на пети ноември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател:БИЛЯНА СИМЧЕВА при участието на секретаря ЕЛИ КР. ШОКОРДОВА като разгледа докладваното от БИЛЯНА СИМЧЕВА Гражданско дело № 20261110118313 по описа за 2026 година

Производството е по чл. 235 ГПК.

Предявени са установителни искове по реда на чл. 422 ГПК с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 150, вр. 153 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Ищецът „Топлофикация София” ЕАД е подал искова молба срещу О.

Г. Б. с искане да бъде признато за установено, че ответникът дължи на ищеца сумите, за които е издадена Заповед № 2690/20.04.2026 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 3135/2026 по описа на РС – Враца, V граждански състав, а именно: 1658,89 евро - цена на доставена топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ***, аб. № 195239 за периода от 01.05.2023 г. до 30.04.2025 г., ведно със законната лихва върху главницата за периода от датата на депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК /17.04.2025 г./ до окончателното изплащане на вземането; 212,53 евро-лихва за забава в плащането на главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2024 г. до 01.04.2026 г.; 36,09 евро - цена за услуга дялово разпределение на топлинна енергия за периода от 01.05.2023 г. до 30.04.2025 г., ведно със законната лихва за периода от датата на депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК /17.04.2025 г./ до окончателното изплащане на вземането; както и 8,61 евро - лихва за забава върху главницата за дялово разпределение за периода 16.07.2023 г. до 01.04.2026 г.

Ищецът твърди, че ответникът е собственик на процесния топлоснабден недвижим имот, поради което, по силата на закона - чл. 153, ал.

1 ЗЕ, се явява клиент на топлинна енергия. Сочи, че е доставил на ответника топлинна енергия по силата на общи условия, приети на основание Закона за енергетиката. Твърди, че ответникът е ползвал енергията, като за процесния 1 период не е заплатил дължимата цена. С оглед на това, за ищеца е възникнал правен интерес да подаде заявление за издаване на заповед за изпълнение и да се снабди със заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, издадена по ч.гр.д. № 3135/2026 по описа на РС – Враца, V граждански състав.

Сочи, че в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК ответникът е подал възражение срещу издадената заповед за изпълнение, поради което, в указания от съда срок по чл. 415 ГПК, е предявил настоящите искове.

Моли съдът да установи вземанията, които има към ответника, така както са описани в издадената заповед за изпълнение. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ответникът О. Г. Б. подава отговор на исковата молба, с който оспорва основателността на исковете.

Не оспорва, че е собственик на процесния имот, но намира, че не притежава качество на „потребител на топлинна енергия“, доколкото не обитава процесното жилище от 23 години, а всички отоплителни тела в имота са демонтирани.

Без да оспорва размера на исковата претенция, оспорва, че претендираното количество топлинна енергия е начислено по реално потребление и в съответствие с нормативната уредба.

Релевира възражение за изтекла погасителна давност по отношение на процесните суми, за които е издадена заповедта за изпълнение.

По съображения отправя искане за отхвърляне на предявените искове и за присъждане на сторените разноски.

Съдът, като съобрази събраните по делото доказателства и взе предвид доводи на страните, достигна до следните фактически и правни изводи:

Предявени са по реда на чл. 422 ГПК установителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 и чл. 153 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

По предявения иск за заплащане на цена на потребена топлинна енергия, в тежест на ищеца е да установи, че по силата на облигационно отношение с ответника, съществувало към процесния период, е престирал /доставил е топлинна енергия за отопление и/или подгряване на вода/, като за ответника, в качеството на собственик на процесния период, е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер.

В тежест на ответника, при доказване на горните факти, е да докаже положителния факт на погасяване на дълга.

С оглед релевираното възражение за изтекла погасителна давност, в тежест на ищеца е да установи по делото факти, чието проявление е обусловило спиране, респективно - прекъсване течението на погасителната давност за съдебно предявените вземания.

Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ (приложима редакция след 17.07.2012г.) потребител, респ. битов клиент на топлинна енергия през процесния период е физическо лице – ползвател или собственик на имот, който ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен 2 газ за домакинството си, т.е. лице, което ползва на вещно или облигационно право на ползване.

В конкретния случай, безспорно е между страните, а и се установява от представените по делото писмени документи – нотариален акт от 1986 г. за собственост върху жилище, дадено като обезщетение срещу отчужден недвижим имот за мероприятия по ЗТСУ, че О. Г. Б. е призната за собственик на процесния недвижим имот, даден й като обезщетение за отчужден от нея недвижим имот със заповед от 09.01.1981 г.

Горното обстоятелство се потвърждава и от представената по делото декларация по чл. 14 ЗМДТ, видно от която ответника Б. е декларирала пред данъчната администрация, че е собственик на процесния недвижим имот.

С оглед на това, предвид липсата на данни за последващи разпореждания с имота, съдът намира, че именно ответникът се явява надлежно материалноправно легитимиран да отговаря по предявените искове.

Предвид цитираната норма на чл. 153 ЗЕ, ответникът - като собственик на топлоснабдения имот, е обвързан по силата на закона от облигация с ищцовото дружество по отношение на доставяната до имота му топлинна енергия, без да е необходимо нарочно изявление от негова страна, че желае да закупува доставяната в имота от ищеца топлинна енергия, поради което и същият дължи заплащане на цената на доставяната до имота му топлинна енергия. Съгласно разпоредбата на чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни ОУ, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от КЕВР. Общите условия са валидни и обвързват ответника и без приемането им. Съгласно чл.

150, ал. 3 ЗЕ в срок до 30 дни след влизането в сила на общите условия, клиентите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални условия. По делото не се установява ответникът да се е възползвал от правото си по чл. 150, ал. 3 ЗЕ.

По отношение на обема на доставената топлинна енергия, съдът намира следното:

Съгласно чл.143 ЗЕ топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация при въведена система за дялово разпределение чрез индивидуални разпределители, се определя от лицето, извършващо дялово разпределение на топлинната енергия в сградата съгласно методика по наредбата.

Съгласно заключението на СТЕ дяловото разпределение през процесния период е извършвано съгласно действащата нормативна уредба. Не се установи по делото и да са правени рекламации от ответника във връзка с отразеното по изравнителните сметки количество на топлинната енергия, доставена за процесния период от време, като именно показанията по последните сметки са послужили за определяне на количествата топлинна енергия, за които на ответника са начислени сметките за процесния период.

Съгласно експертизата, както и видно от приетите писмени 3 доказателства, в рамките на процесния период за имота на ответника са начислявани суми за потребена топлинна енергия от: 2 броя отоплителни тела, снабдени с индивидуални разпределители на разход за отопление /които, видно от документите представени от фирмата за дялово разпределение, са отчитани в присъствието на ответника/, 1 брой шранг лира – тръбно отоплително тяло без поставен ИРРО, по отношение на което разхода, съобразно нормативната уредба се изчислява по формула на база максимален специфирчен разход на сградата, както и за 1 брой водомер за топла вода с № 23851457 – отчетен на 08.05.2024 г. и 07.05.2025 г.

Не се установява от вещото лице, както и от представените по делото книжа, да е налице демонтаж на отоплителни тела в имота.

Видно от заключението на вещото лице, количеството потребена топлинна енергия възлиза на сумата от 1657.24 евро, поради което предявеният иск за главница в размер на 1658.89 евро се явява частично основателен и следва да бъде уважен в доказания по делото размер от 1657.24 евро., а за горницата до пълния предявен размер подлежи на отхвърляне.

Настоящият съдебен състав намира, че следва да бъде уважен и искът за заплащане на цената на услугата дялово разпределение, тъй като по делото са ангажирани писмени доказателства, че услугата е извършвана в процесния период. По делото се установява от представените писмени доказателства и от изготвената експертиза, че за исковия период от начислената цена за предоставената услуга дялово разпределение на топлинна енергия е в размер на 36.09 евро, поради което и този иск се явява изцяло основателен в пълния си заявен размер.

Ответникът е упражнил своевременно правата си по чл. 120 ЗЗД като е заявил възражение за изтекла погасителна давност по отношение на претендираните от ищеца с исковата молба вземания, във връзка, с която съдът намира следното:

Съгласно разясненията, дадени с ТР №3/2011г. по тълк. дело №3/2011г. на ОСГТК на ВКС, понятието „периодични плащания” по смисъла на чл.111, б.„в” ЗЗД се характеризира с изпълнение на повтарящи се задължения за предаване на пари или други заместими вещи, имащи един правопораждащ факт, чието падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а размерите на плащанията са изначално определени или определяеми без да е необходимо периодите да са равни и плащанията да са еднакви.

В този смисъл и по аргумент от чл.155 и чл.156 ЗЕ вземанията на топлофикационното дружество съдържат всички гореизброени признаци, поради което са периодични плащания по смисъла на чл.111, б.„в” ЗЗД.

Съгласно разпоредбата на чл. 114, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД давността започва да тече от момента на изискуемостта на вземането, а ако е уговорено, че вземането става изискуемо след покана, давността започва да тече от деня, в който задължението е възникнало.

По отношение на процесните вземания приложение намират ОУ от 2016 г., като съгласно чл. 33, ал.1 от тях клиентите са длъжни да заплащат 4 месечните дължими суми за топлинна енергия в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят.

С оглед на това, доколкото заявлението по чл. 410 ГПК /от която дата се счита предявен установителният иск/ е предявен на 17.04.2026 г., погасени по давност биха били всички вземания на ищеца, падежирали 3 години преди нейното подаване – т.е. тези, падежирали преди 17.04.2023 г. Доколкото обаче най-ранния период, за който ищецът претендира плащане, е м.05.2023 г., то направеното ответника възражение за изтекла погасителна давност се явява изцяло неоснователно.

С оглед периода на исковата претенция за заплащане на суми за дялово разпределение /16.07.2023 г. – 01.04.2026 г./, по изложените по-горе съображения, направеното възражение за изтекла погасителна давност се явява неоснователно и по отношение на така заявеният иск.

По исковете по чл. 86, ал. 1 ЗЗД:

Основателността на акцесорните искове предполага наличие на главни задължения и забава в погасяването на същите.

По отношение на претенцията за заплащане на мораторно обезщетение върху главницата за потребена топлинна енергия:

Съгласно чл. 32, ал. 1 и ал. 2 от ОУ от 2016г., одобрени с Решение №ОУ-1 от 27.06.2016г. на КЕВР, месечната дължима сума за доставената топлинна енергия на клиент в СЕС, в която дяловото разпределение се извършва по смисъла на чл. 71 от Наредбата за топлоснабдяването /по прогнозно количество/, се формира въз основа на определеното за него прогнозно количество топлинна енергия и обявената за периода цена, за която сума се издава ежемесечно фактура от продавача, а месечната дължима сума за доставената топлинна енергия на клиент в СЕС, в която дяловото разпределение се извършва по смисъла на чл. 73 от Наредбата /на база реален отчет/, се формира въз основа на определеното за него реално количество топлинна енергия и обявената за периода цена, за която сума се издава ежемесечно фактура от продавача.

Разпечатката съдържа 47 от 72 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/a9c141a8-a775-424f-9a3e-b4db6b1fce1d