Акт № 20956 от 06.11.2026, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- 13293/2026
- Подписан
- 06.11.2026
Цитирани разпоредби
- чл. 12 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 202 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 235, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 414 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 415, ал. 1, т. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 6, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 8 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 25, ал. 4 · Закон за данък върху добавената стойност
- чл. 66 · Закон за данък върху добавената стойност
- чл. 139 и сл. · Закон за енергетиката
- чл. 142, ал. 2 · Закон за енергетиката
- чл. 143, ал. 5 · Закон за енергетиката
- чл. 144 · Закон за енергетиката
- чл. 150 · Закон за енергетиката
- чл. 150, ал. 1 и 2 · Закон за енергетиката
- чл. 150, ал. 1 и 2 · Закон за енергетиката
- чл. 153, ал. 1 · Закон за енергетиката
- чл. 22, ал. 2 · Закон за енергетиката
- чл. 36 · Закон за енергетиката
- чл. 111, б. "в" · Закон за задълженията и договорите
- чл. 114 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 149 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 79, ал. 1, пр. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 84, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 48 · Закон за наследството
- чл. 49 · Закон за наследството
- чл. 5, ал. 1 · Закон за наследството
- чл. 60, ал. 1 · Закон за наследството
- чл. 9, ал. 2 · Закон за наследството
- чл. 37 · Закон за правната помощ
РЕШЕНИЕ
№ 20956 гр. София, 06.11.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 33 СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател:БОЯН Г. БОЯДЖИЕВ при участието на секретаря НАДЯ Г. НАЙДЕНОВА като разгледа докладваното от БОЯН Г. БОЯДЖИЕВ Гражданско дело № 20261110113293 по описа за 2026 година
Производството е по чл. 422, ал. 1 ГПК.
С искова молба вх. № 154476 от 15.05.2026 г., уточнена с молба вх. № 171553 от 29.05.2026 г., „Топлофикация София“ ЕАД е предявило срещу Л. М. Г., в качеството й на наследник на ВГ., обективно кумулативно съединени положителни установителни искове.
Иска да се признае за установено, че ответницата дължи 919,13 евро за топлинна енергия, доставена от 01.05.2022 г. до 30.04.2024 г. в апартамент № 80, гр. София, ж.к. „ абонатен № , и 15,33 евро за дялово разпределение за същия период, ведно със законната лихва върху двете главници от 02.04.2025 г. до изплащането им. Претендира още 134,88 евро обезщетение за забава върху цената на енергията за периода от 15.09.2023 г. до 28.03.2025 г. и 3,49 евро обезщетение за забава върху цената на дяловото разпределение за периода от 16.07.2022 г. до 28.03.2025 г., както и разноските за двете производства.
Ищецът твърди, че през исковия период наследодателката на ответницата е била съсобственик на жилището и клиент на топлинна енергия за битови нужди. Цената била начислявана на прогнозни месечни вноски, а след годишния отчет на уредите „Директ“ ЕООД изготвило изравнителни сметки според действителното потребление. Весела Г. не заплатила припадащите й се суми за енергията и за услугата. След смъртта ответницата отговаряла за половината от нейния дълг.
В срока по чл. 131 ГПК ответницата чрез адв. Е. М. оспорва исковете по основание и размер и представените с исковата молба писмени доказателства. Възразява, че не е ползвател на апартамента и че вземанията са погасени по давност. В откритото заседание юрк. Берова поддържа исковете и представя списък на разноските по чл. 80 ГПК.
Привлеченото на страната на ищеца трето лице – помагач „Директ“ ЕООД е представило с молба от 24.08.2026 г. отчетните документи за имота.
Предявени са главни искове по реда на чл. 422 ГПК с правно основание чл. 79, ал. 1, пр.
1 ЗЗД и чл. 149 и чл. 150 ЗЕ и акцесорни по реда на чл. 422 ГПК с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД. В тежест на ищеца е да установи правоотношението с наследодателката, количеството и цената на доставената енергия, възлагането, изпълнението и цената на услугата за дялово разпределение, както и забавата по всяко главно задължение. В негова тежест е и установяването на основания за спиране или прекъсване на давността. При 1 установен дълг ответницата следва да докаже плащане или друг погасителен факт.
По допустимостта на производството:
По заявление вх. № 116648 от 02.04.2025 г. е издадена заповед № 10832 от 10.04.2025 г. по ч. гр. д. № 19370/2025 г. на Софийския районен съд, 33 състав. От Весела Г. се търсят при разделна отговорност 3 596,02 лв. за топлинна енергия, 527,59 лв. лихва върху цената й, 59,95 лв. за дялово разпределение и 13,63 лв. лихва върху цената на услугата, за периодите, посочени в исковата молба. След смъртта й на 25.05.2025 г. с определение от 18.11.2025 г. в заповедното производство на нейно място са конституирани дъщерите й Л. Г. и И съобразно наследствените им дялове. Л. Г. е подала възражение по чл. 414 ГПК. Указанията по чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК са получени от заявителя на 30.04.2026 г. Исковата молба е подадена в едномесечния срок.
По качеството клиент и наследственото правоприемство:
Съдът, след като обсъди доказателствата в тяхната съвкупност и взаимна връзка съгласно чл. 12 и чл. 235, ал. 2 ГПК, приема, че процесният имот е придобит от София Стефанова Тошева с нотариален акт от 23.01.1990 г. по нот. д. № 191/1990 г. С акта Славка Димитрова Г.а е прехвърлила на внучката си срещу задължение за издръжка и гледане апартамент № 80 на четвъртия етаж в блок“. Запазеното от прехвърлителката пожизнено ползване е ограничено до стаята до кухнята с общо ползване на сервизните помещения.
Идентичността на имота следва от номера на блока, входа, етажа и апартамента, от списъка на живущите и от отчетните документи за инсталация № Обозначението „вх. 6“ в изравнителните сметки съответства на вх. Е. В справката от НБД „Население“ София С фигурира със същия ЕГН като приобретателката по нотариалния акт. Още в списъка към протокола на етажната собственост от 20.05.2001 г. тя е посочена с фамилията Х и абонатен № . С оглед на тези данни се установява, че документите за собственост, партидата и отчетите се отнасят до един и същ имот.
С е починала на 16.11.2016 г. Удостоверението за наследници от 07.07.2017 г. посочва като нейни наследници съпруга й Б и баща й С Обстоятелството, че още през 2001 г. София е вписана с брачното си фамилно име, подкрепя извода за продължителност на брака над десет години. По правилото на чл. 9, ал. 2 ЗН за наследяване на съпруг заедно с възходящ Б е получил 2/3 идеални части, а С– 1/3 идеална част. Б е починал на 03.08.2021 г. Съгласно удостоверението от 06.07.2023 г. единствената му наследница е сестра му В Г.. От изложеното следва изводът, че през целия период от 01.05.2022 г. до 30.04.2024 г. на Весела Г. са принадлежали 2/3 идеални части от жилището.
Съгласно удостоверението за наследници от 11.11.2025 г. В Г. е оставила две дъщери – И и Л. М. Г., с равни дялове по чл. 5, ал. 1 ЗН. Наследството се придобива с приемането му, което действа от откриването му (чл. 48 и чл. 49 ЗН). Удостоверението установява кръга на призованите към наследяване лица. В конкретния случай ответницата не е въвела в настоящото дело спор относно приемането на наследството на майка си, като защитата й се основава на неползването на имота лично от нея, размера на дълга и че претендираните вземания са погасени по давност. Съгласно чл. 60, ал. 1 ЗН отговорността й за задълженията на майка й е разделна и е ограничена до 1/2 от майчиния дълг, т.е. до 1/3 (5/15) от задълженията за целия имот.
Съгласно чл. 150, ал. 1 и 2 и чл. 153, ал. 1 ЗЕ собствениците и титулярите на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединена към абонатна станция, са клиенти на топлинна енергия при одобрените и публикувани общи условия. За възникване на правоотношението с тях не е необходимо изрично писмено приемане. В случая партидата е останала на името на Б. Липсват данни друго лице да е поело качеството на клиент за апартамента по договор с доставчика по смисъла на т. 1 от Тълкувателно решение № 2 от 17.05.2018 г. по тълк. д. № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС.
По количеството и цената на топлинната енергия
Съдът кредитира заключението по СТЕ относно измерването в абонатната станция, приспадането на технологичните разходи и пренасянето на отчетите в индивидуалните изравнителни сметки. Вещото лице е проверило месечните показания на общия топломер „Kamstrup“ № , картона на станцията и документите за метрологичен контрол. Посочени са проверки от 20.03.2022 г. и 07.11.2024 г., последната след края на периода, със заключения за съответствие на СТИ с одобрения тип. Проверката от ноември 2024 г. е на същия измервателен уред. Заедно с непрекъснатите месечни показания и липсата на констатирано 2 отклонение резултатът й подкрепя извода за достоверност на отчета и през последните месеци от исковия период. Таблица № 1 от заключението по СТЕ позволява да се проследят по месеци началното и крайното показание, разходът на станцията и количеството, разпределено между имотите. Общите годишни количества за сградата след приспадане на загубите са 162 315 kWh за 2022/2023 г. и 153 010 kWh за 2023/2024 г. В апартамента са монтирани пет разпределителя върху отоплителните тела и два водомера за топла вода.
Приетите с молбата на „Директ“ ЕООД документи за главен отчет са подписани при осигурен достъп до процесния топлофициран имот. Индивидуалните справки от 26.06.2023 г. и 19.06.2024 г. съдържат показанията на уредите, дяловите единици, разхода за сградата и отнесеното към имота количество. За първата година водомерите показват потребление от общо 102 куб. м, а за втората – 48 куб. м.
За апартамента са разпределени следните количества, изразени в kWh:
ОтоплениеСграднаГорещаОбщо
Отчетен сезон на имотаинсталацияводаза имота
2022/2023 г.8 117,5121 486,2578 628,84118 232,610
2023/2024 г.9 676,2061 309,8224 030,83815 016,867
За втория сезон протоколът за главен отчет не съдържа ново показание за един от петте разпределителя – № 12713657. За него е отбелязана повреда. В индивидуалната сметка за същия уред са включени 1 506,560 дялови единици, съответстващи на 2 024,254 kWh. Този ред е изчислителен. По т. 6.8 от приложението към чл. 61, ал. 1 от Наредба № Е-РД-04-1 от 12.03.2020 г. при повреда е допустима екстраполация по предишния отчет за периода между две отчитания.
За отдадената от сградната инсталация енергия СТЕ сочи мощност 112,325 kW, съответните денградуси, общ отопляем обем 3 661 куб. м и отнесен към имота обем 207 куб. м. Така през първия сезон от 26 285,918 kWh за сградната инсталация към апартамента са отнесени 1 486,257 kWh, а през втория – 1 309,822 kWh от 23 165,503 kWh. Получените от отношението 207/3 661 количества съвпадат с индивидуалните сметки в рамките на 0,001 kWh. Отоплението на стълбището е изключено и няма отделно начисление за радиатори в общите части. При тези данни разпределението е проверимо и съответства на чл. 142, ал. 2, чл. 143, ал. 5 и чл. 144 ЗЕ и на изискването за прозрачност и точност, изяснено в решението на Съда на ЕС от 23.10.2025 г. по дело C‑760/23.
В таблица № 3 от СТЕ стойностите за двата сезона общо са 225,02 евро за сградна инсталация, 1 442,55 евро за отопление на имота и 974,65 евро за битова гореща вода, или 2 642,22 евро (5 167,73 лв.). Спрямо прогнозно фактурираните 1 516,33 евро вещото лице е посочило 1 125,88 евро за доплащане сприлагане на данъчната ставка за месеца на потреблението към цялото количество за съответния месец.
Заключението по ССЕ дава различна стойност с ДДС – 2 910,69 лв. по фактура № ********** от 31.07.2023 г. и 2 483,34 лв. по фактура № ********** от 31.07.2024 г., общо 5 394,03 лв. По същите фактури действителните количества са 18,232610 MWh и 15,016867 MWh. Те съвпадат с индивидуалните справки. Приложените единични цени без ДДС са 98,48 лв./MWh до 30.06.2022 г., 137,86 лв./MWh от 01.07.2022 г. до 30.06.2023 г. и 137,93 лв./MWh от 01.07.2023 г. Видимата в счетоводната таблица липса на самостоятелно перо за сградна инсталация се обяснява с включването му във фактурния ред „за отопление“.
Разликата от 226,30 лв. между двете експертизи се изяснява от данъчните основи в общите фактури. По първата 339,34 лв. са обложени с 9%, а 2 117,34 лв. – с 20%, включително 1 975,11 лв. за допълнително установено потребление за юли 2022 г. – април 2023 г. По втората фактура основата с 9% е 19,42 лв., а тази с 20% – 2 051,81 лв., включително 82,01 лв. за доплащане за май и юни 2023 г. Временната ставка от 9% по § 15д, ал. 2, т. 1 ПЗР на ЗДДС се отнася до доставките с данъчно събитие в срока на мярката. При периодична доставка за разликата над прогнозното начисление се прилага ставката към момента, в който изравнителното плащане става дължимо (чл. 25, ал. 4 и чл. 66 ЗДДС). И двете изравнявания са след изтичане на мярката.
На основание чл. 202 ГПК съдът възприема СТЕ за разпределените количества, а за тяхната крайна цена – годишните фактури и потвърждаващото размера им заключение по ССЕ. Петима от другите длъжници са заплатили собствените си разделни задължения по 1/15. Според проверката на счетоводните записи по преписката няма плащане от Л. Г., нито плащане, отнесено към нейния дял. Кредитните известия към прогнозните сметки не 3 представляват удостоверяване на изпълнението от длъжника. От общата цена 5 394,03 лв. на Весела Г. се падат 3 596,02 лв., а на ответницата – 1 798,01 лв., или 919,31 евро. Съобразно диспозитивното начало по чл. 6, ал. 2 ГПК искът за цената на енергията следва да бъде уважен до пълния му предявен размер от 919,13 евро.
По цената на дяловото разпределение:
Разпечатката съдържа 36 от 66 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/e0b7e0e6-22f4-495d-90a1-1f7b1dedf768