Акт от 28.10.2026, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- 1093/2026
- Подписан
- 28.10.2026
Цитирани разпоредби
- чл.410 · Граждански процесуален кодекс
- чл.415, ал.1, т.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.422 · Граждански процесуален кодекс
- чл.139 · Закон за енергетиката
- чл.139- 148 · Закон за енергетиката
- чл.139- 148 · Закон за енергетиката
- чл.139- 148 · Закон за енергетиката
- чл.139- 148 · Закон за енергетиката
- чл.139- 148 · Закон за енергетиката
- чл.139- 148 · Закон за енергетиката
- чл.139- 148 · Закон за енергетиката
- чл.139- 148 · Закон за енергетиката
- чл.139- 148 · Закон за енергетиката
- чл.153, ал.1 · Закон за енергетиката
- чл.150 · Закон за задълженията и договорите
- чл.79, ал.1, предл.I · Закон за задълженията и договорите
- чл.84, ал.2 · Закон за задълженията и договорите
- чл.86 · Закон за задълженията и договорите
РЕШЕНИЕ
№ 20267 гр. ......, 28.10.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 165 СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател:КРАСИМИР В. СОТИРОВ при участието на секретаря АМИНА С. ДАВИДКОВА като разгледа докладваното от КРАСИМИР В. СОТИРОВ Гражданско дело № 20261110101093 по описа за 2026 година
РЕШИ:
Р Е Ш Е Н И Е
№ ... / ...
28.10.2026 г., гр.......
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Софийски районен съд, 165 граждански състав, в открито заседание, проведено на петнадесети октомври две хиляди двадесет и шеста година, в следния състав:
Председател: Красимир Сотиров при секретаря: Амина Давидкова, като разгледа докладваното от съдия Красимир Сотиров гр.д. №1093 по описа за 2026г. на СРС, 165 състав, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.422 ГПК, вр. чл.79, ал.1, предл.I ЗЗД, вр. чл.150, вр. чл.139 ЗЕ и по чл.86 ЗЗД.
1
Образувано е по искова молба, подадена от ....., ЕИК:....., със седалище и адрес на управление: гр......, представлявано от П. П. и М. Ц. – Изп. директори, срещу Р. Н. Б., в качеството му на собственик на топлоснабден имот в гр......., ул. „...“ №....., аб. №......, във връзка с указания по реда на чл.415, ал.1, т.2 ГПК,. дадени по ч.гр.д. №3390/2025г. по описа на РС-гр.Добрич, 10 състав, с която се претендира да се установи със сила на пресъдено нещо дължимостта по отношение на ответника на следните суми: сума от общо 683,65 евро, представляваща задължение за доставена топлинна енергия, /ТЕ/, за горепосочения обект, аб. №......, за отчетен период: 01.07.2022г.-30.04.2024г., сума от 166,05 евро, представляваща обезщетение за забава, за периода: 15.09.2023г.- 21.11.2025г., сума от 21,39 евро , представляваща сума за дялово разпределение, за периода: 01.10.2022г.- 30.04.2024г. и сума от 6,16 евро, представляваща обезщетение за забава, за периода: 16.12.2020г.- 21.11.2025г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. №3390/2025г. по описа на РС-гр.Добрич, 10 състав. Претендират се сторените разноски.
В законен срок е постъпил отговор на искова молба от ответника, чрез адв.М. Т. от САК, с който оспорва основателността на исковете. Оспорва доставката на ТЕ до имота, наличието на основание за дължимостта на сумите от ответника, както и дължимостта на обезщетение за забава. Прави възражение за изтекла погасителна давност.
Като трето лице помагач на страната по искане на ищеца е конституирана фирмата за дялово разпределение, /ФДР/, ...., което представя 2 бр. индивидуална изравнителни справки за използвана ТЕ на името на ....., ведно с протоколи за неосигурен достъп до ......
Съдът, преценявайки събраните по делото доказателства и наведените доводи от страните, както и законовите разпоредби, относими към спора, намира предявените искове за неоснователни. Съображенията за това са следните:
Приложен към ИМ е препис на НА за прехвърляне на имот срещу издръжка гледане от 05.08.1987г., том XXI, н.д. №...г. на I Нотариус, с който ..... и съпругата му .... прехвърлят на дъщеря си ..... 2/3 ид. ч от придобития през време на брака им и представляващ семейна имуществена общност недвижим имот: .... находящ се в гр......., ул. „...“ №...., а на сина си .....- 1/3 ид.ч. от горния имот, срещу задължението на приобретателите да поемат издръжката и гледането на праводателите, докато са живи.
Представен е препис на молба от ..... за разделяне на имота на две отделни партиди с ......
От представени и служебно изискани справки по реда на Наредба №14/18.11.2009г. се установява, че отв.Р. Н. Б., ЕГН: **********, е с адресна регистрация в гр......., ж.к. „...., като сестра му ..... е починала на .....г., а брат му ..... е починал на ..г.
Прието по делото е заключение по СТЕ, съгласно което са налице 3 бр. монтирани радиатори, чиито ИР не са с подменени ампули, поради неосигурен достът и затова ТЕ за отопление е начислявана служебно на база на регистрираната мощност и на осн. т.6.5 от Методиката към НТС- по екстраполация по максимален специфичен разход на сградата. ТЕ за БГВ не е отчитана, тъй като е записано, че имотът е без водомер. ТЕ за сградна инсталация е начислявана на база отопляем обем от 82 куб.м., съгласно разделянето на имота по т.6.1 от Методиката към НТС. В о.с.з. вещото лице посочва, че имотът има регистрирани два аб. номера, тъй като е разделен между съсобствениците му.
Прието по делото е заключение по ССч.Е, съгласно което не е установено плащане по партидата. Посочени са въвежданите в информационната система на ищеца изравнителни сметки и издадените съобщения към фактури. Посочен е и размерът на законната лихва върху главницата от общо 336,40 лв./172 евро, от които върху главницата на ТЕ обезщетението за забава възлиза на 324,53 лв./165,93 евро, а върху цената за дялово разпределение- 11,87 лв./6,07 евро. С оглед приложимата 3-годишна погасителна давност, не са установени погасени по давност вземания, начислени за периода: м.07.2022г.-м.09.2022г.
2
Правните изводи на настоящата съдебна инстанция са следните:
На осн. чл.153, ал.1 от ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда- етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на ТЕ. Собствениците или титулярите на ограниченото вещно право на ползване върху топлоснабдения имот дължат цената на доставената ТЕ за битови нужди. В тълкувателната си практика ВКС приема, че изброяването в разпоредбата на чл.153, ал.1 от ЗЕ не е изчерпателно. С ТР №2/17.05.2018г. по т. д. №2/2017г. на ОСГК на ВКС, т.1, е доразвито горното законово правило, като се приема, че собствениците или титулярите на ограниченото вещно право на ползване върху топлоснабдения имот дължат цената на доставената ТЕ за битови нужди съгласно разпоредбите на ЗЕ, при липсата на договорно правоотношение между ищеца и трето лице-ползвател. Партидата посочва задълженото лице за съотв. имот, като при ненадлежно изпълнение на задължението на етажния собственик да посочи титуляр на партидата се прилагат правилата на ЗЕ за определянето на задължения за ТЕ потребител. За установяване дължимостта на режийни разноски за ТЕ не е достатъчно да се докаже, че ответникът е собственик на имота през исковия период. Ищецът следва да се установи в условията на пълно и главно доказване доставката на ТЕ в посоченото количество и че същата е потребена от ответника. Предвид това и с оглед на ангажираните по делото доказателства съдът намира, че ищецът не е доказал в условията на пълно и главни доказване ТЕ да е била потребена от ответника. На първо място, не може да се направи категоричен извод, че ответникът е собственик на имота, доколкото наследствените връзки между страните в случая не се установяват по категоричен начин чрез представени у-ния за наследници, а непълно чрез справки, изготвяни по реда на Наредба №14/18.11.2009г. Поради това следва да се приеме, че наследствените отношения не са доказани при условията на пълно и главно доказване, и не може да се приеме за доказано, че ответникът се явява единствен наследник на починалите си брат и сестра. Отделно откриването на наследството предполага приемането му от ответника, за което не са събирани никакви доказателства по делото, като проц. период е от 01.07.2022г. до 30.04.2024г., т.е. след откриване на наследството. От разясненията на вещото лице по СТЕ в о.с.з., се установява, че входната врата на имота е в паяжини и по данни на съседи жилището е необитаемо от смъртта на ...... До проц. период имотът продължава да се води на две партиди и не са налице доказателства ответникът да е установил владение върху него. Начисляването на ТЕ по реда на т.6.5 от Методиката към НТС- по екстраполация по максимален специфичен разход на сградата , по съществото си е наказателен механизъм за изчисление на ТЕ, като не е налице нормативна уредба по отношение реда за изчислението на ТЕ в необитаеми имоти. С оглед на гореизложеното не може да се приеме, че е доказано отв. страна да е потребявала ТЕ в проц. имот през отчетния период и съотв. да има качеството „потребител на ТЕ“. Предвид на гореизложеното, не следва да се обсъжда наведеното от отв. страна възражение за изтекла погасителна давност.
За пълнота следва да се посочи, че законът възлага в тежест на топлофикационното дружество- ищец да докаже в процеса с допустимите доказателствени средства реално потребеното количество ТЕ, изразходвана през проц. период и надлежното й ценообразуване. По отношение на ТЕ, отдадена от сградната инсталация следва да се посочи, че съгласно разпоредбата на чл.139 от ЗЕ разпределението на ТЕ в сграда- етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение по реда на чл.139- 148 от ЗЕ и съгласно действащите за процесния период подзаконови нормативни актове, вкл. Методика за дялово разпределение на ТЕ в сгради- етажна собственост, приложение към чл.61 ал. 1 от Наредба № Е – РД – 04 – 1 от 12.03.2020г., като с разпоредба на § 3 й е придадено обратно действие по отношение на отоплителен сезон 2019/2020г. С Решение №7276/03.07.2023г. по адм.д. №746/2021г. на ВАС, II отд., потвърдено с Решение №1037/10.02.2025г. по адм.д.
№85/2024г. на ВАС, 5- членен състав, II колегия, е отменена т. 6.1.1 от Методиката, Приложение към чл. 61 ал. 1 от Наредба № Е – РД – 04 – 1 от 12.03.2020г. на Министъра на 3 енергетиката, § 2 и § 3 от ПЗР на Наредба №Е – РД – 04 – 1 от 12.03.2020г. на Министъра на енергетиката, която урежда формулата за определяне на количеството ТЕ, отдадена от сградна инсталация и включените в нея компоненти. Прието е, че с разпоредба на т.6.1.1 от Приложение към чл. 61 ал. 1 от Наредба №Е – РД – 04 – 1 от 12.03.2020г. незаконосъобразно и в противоречие с разпоредби на ЗЕ са въведени допълнителни критерии за отчитане на количеството топлинна енергия, отдадена от сградна инсталация. С Решение от 23.10.2025г. по дело №C-760/23г. на СЕС, 7 състав, математическата формула, посочена в точка 6.1.1 от Методиката, въз основа на която се изчисляват разходите за потребление на топлинна енергия в сградите- етажна собственост, е приета, че не дава възможност за прозрачност и точност на отчитането на индивидуалното потребление по смисъла на чл.9, параграф 3 от Директива 2012/27. Посочва се от СЕС, че формулата е неясна, като съдържаща редица двусмислия, което поставя под въпрос прозрачността на разпределението на разходите за потребление на ТЕ или на топла вода в съотв. сграда. С оглед на гореизложеното, не се установява правното основание за ищеца да начислява по законов ред задължения за ТЕ, отдадена от сградна инсталация.
С оглед разпоредбите на чл.32, ал.1 и 2 от ОУ на ищеца и предвид установяване по делото, че е начислявана ТЕ по прогнозен дял, като общи фактури са издавани след изтичане на предвидения в ОУ срок за плащане и при липсва на възможност да се приложат ОУ на ищеца следва да се приеме, че приложимост намира разпоредбата на чл.84, ал.2 от ЗЗД, в какъвто смисъл е налице съдебна практика на въззивната инстанция. При това положение искът за мораторна лихва е изцяло неоснователен.
По отношение на иска за заплащане на услугата дялово разпределение следва да се посочи, че по делото не са налице доказателства за фактурирането на задължението и неговото изплащане от страна на топлинното предприятие към опр. ФДР, поради което не може да се приеме за обоснован извода за настъпила суброгация в правата на третото лице-помагач по делото, което отрича да е извършвал топлинно счетоводство в процесния имот и съотв. възникването на право на регрес спрямо ответника. Не се установява дължимата цена за извършване на услугата по дялово разпределение на ТЕ за имота. Искът за мораторна лихва има акцесорен характер и поради това подлежи на отхвърляне.
По разноските съдът се произнася с крайния за спора съдебен акт. Отговорността за разноски в гражданския процес се изразява в правото на страна, в чиято полза е решено делото да иска заплащане на направените от нея разноски, респ. в задължението на насрещната страна да й ги заплати. С оглед изхода на делото не следва да се присъждат разноски.
Разпечатката съдържа 31 от 41 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/b8287be1-a422-4552-a3bd-904a869b43cd