Решение № 2901 от 17.07.2026, Районен съд - Варна
- Съд
- Районен съд - Варна
- Дело
- Гражданско дело 2135/2025
- Вид
- Решение № 2901
- Подписан
- 17.07.2026
- В сила
- 24.09.2026
- Състав
- Цвета Боянова Борисова
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 146 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 154, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 109, ал. 1, т. 4 · Закон за енергетиката
- чл. 113, ал. 1, т. 3 · Закон за енергетиката
- чл. 92 · Закон за енергетиката
- чл. 94а, ал. 1 · Закон за енергетиката
- чл. 95 · Закон за енергетиката
- чл. 95а · Закон за енергетиката
- чл. 98а · Закон за енергетиката
- § 1 · Закон за енергетиката
- § 1, т. 33а · Закон за енергетиката
- чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.327, ал.1 · Търговски закон
РЕШЕНИЕ
№ 2901 гр. Варна, 17.07.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 25 СЪСТАВ, в публично заседание на първи юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Цвета Б. Борисова при участието на секретаря Елица Т. Трифонова като разгледа докладваното от Цвета Б. Борисова Гражданско дело № 20253110102135 по описа за 2025 година
Производството е образувано по искова молба от „Енерго - Про Продажби“ АД, ЕИК 103533691 срещу В. М. М., с ЕГН **********, с която са предявени кумулативно съединени искове по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл.327, ал.1 ТЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за приемане за установено между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата от 1096,29 лева (560.52 евро) - главница за потребена и незаплатена цена на мрежова услуга за достъп до разпределителната мрежа на база предоставена мощност, съгласно фактури, издадени за периода от 14.06**г. до 12.09**г., за обект на потребление, находящ се в гр. **, с абонатен номер ** и клиентски номер №**********, както и сумата от 31,47 лева (16.09 евро), представляваща мораторна лихва върху главницата за периода от падежа на всяка от посочените фактури до 10.10**г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда до окончателното изплащане на задължението.
В исковата молба са изложени твърдения, че на 05.11.2020г. е депозирано Заявление ** за достъп и пренос на електрическа енергия през електроразпределителните мрежи на „Електроразпределение Север“ АД при Общи условия от В. М. М., в което заявление било посочено, че предназначението на обекта е „**-**, като се заявявало използването на „трифазно захранване“. В приложение към депозираното заявление бил представен и документ за собственост - **-** от 2020г. На 16.11.2020г. било 1 изготвено становище от „Електроразпределение Север“ АД, съгласно което на В. М. М. бил предоставен достъп до електроразпределителната мрежа за обект с клиентски номер **********. Твърди се, че абонатът – небитов клиент, не е заплатил доброволно задължението, което обуславяло и натрупване на мораторна лихва върху задължението. По изложените съображения се предявява исковата претенция. Претендират се разноски.
По делото не е постъпил отговор на исковата молба. В открито съдебно заседание се поддържа становище за неоснователност на исковете. Оспорва се, че ответникът В. М. М. е в облигационна връзка с ищцовото дружество „Енерго Про Продажби“ АД по валидно облигационно правоотношение – липсвал Договор за доставка на електрическа енергия от доставчик от последна инстанция по одобрен образец от КЕВР. Твърди се, че не се доказа на процесния адрес да е монтирано СТИ с №**. Поддържа се, че „Електроразпределение Север“ АД е прекъснало електрозахранването на процесния имот още през началото на 2021г. и до този момент имотът не е електрозахранен. Оспорвасе, че В. М. М. е заявил, че ще ползва ел. енергия с предоставена мощност до 312 kW в процесния имот за стопански нужди.
Искането е за отхвърляне на исковата претенция.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
Представени са по делото Констативен протокол № **/22.02.2022г. и Констативен протокол № **/12.06.2017г. Видно от протокола от 2017г., е била извършена проверка на ПК **, при която е констатирано, че електромерът на обекта е повреден и измервателните средства не работят от 01.06.2017г. поради авария от гръмотевична буря. Съгласно протокола на 2022г., обектът на същия адрес, представляващ **, е изключен от РОС.
От приетото заявление ** от 05.11.2020г. за достъп и пренос на електрическа енергия през електроразпределителните мрежи на
„Електроразпределение Север“ АД при Общи условия се установява, че ответникът със същото е заявил желание за предоставяне на достъп и пренос на ел.енергия през електроразпределителните мрежи на
„Електроразпределение Север“ АД при Общи условия за обект „**“ в ** за стопанска дейност.
Приети са също списък на средствата за търговско измерване на 2 обектите на търговски участник В. М. М., Фактури за периода от 14.06**г. до 12.09**г., справка за потреблението през последните 12/24/36 месеца и извлечение за фактури и плащания за период.
Не се спори между страните и от представения НА от 14.09.2020г. се установява, че ответникът е собственик на процесния обект, представляващ склад в **. В. М. е представил и заявление от 05.11.2020г. от ПК **, с което е отправил искане за намаляване на предоставената мошност на процесния обект.
С молба с вх. № 18343/06.03.2026г. ответникът излага подробни съображения за неоснователност на исковете и представя искане № **/05.11.2020г., декларация-съгласие за обработване на лични данни от 05.11.2020г., нотариален акт №**-** 2020г. и писмо с изх.
№6186058/03.08.2022г.;
В хода на производството е прието и заключение по допусната СТЕ, което съдът кредитира като обосновано, отговарящо на поставените въпроси и изготвено от компетентно лице. От същото се установява, че цените за достъп за небитови клиенти са: с Решение №Ц-14 от 30.06.2023 г. на КВЕР / стр.115 от Решението / се определя цена за достъп за небитови клиенти - 0,03090 лева/kW/ден.; с Решение № Ц-17 от 30.06** г. на КВЕР / стр. 111 от Решението / се определя цена за достъп за небитови клиенти - 0,02898 лева/kW/ден. За периода от 14.06** г. до 12.09** г. „Енерго - Про Продажби" АД издава фактури по определените цени на КВЕР с-но Решения №Ц-14 от 30.06.2023 г.. и №Ц-17 от 30.06** г., като цените, приложени при изчисленията по процесните счетоводни документи, са правилни. Задълженията за мрежови услуги по процесните фактури с техния размер и лихви за просрочие по счетоводни данни към 24.10.2025 г. в общ размер са: главница - 1 096,29 лева и лихви - 31,47 лева. От получената информация от счетоводството на „ЕнергоПро Продажби“ АД не се установяват плащания по фактурите за процесния период. Изчислената лихва от експертизата по процесните фактури от датата на падежа за всяка една от тях до 08.09.2023 г. - датата на претендираните лихви с Исковата молба и Уточняваща молба с вх. №4268/17.01** г. / стр. 3639 от делото /, е в общ размер от 23,79 лева.
При така установените фактически обстоятелства съдът достигна до следните правни изводи:
3
Във връзка с направените оспорвания на ответника извън срока за депозиране на отговор на искова молба съдът намира, че едва след доклада по чл. 146 ГПК се считат очертани параметрите на спора. Не следва законът да бъде тълкуван в смисъл, че неподаването на писмен отговор по чл. 131 ГПК преклудира правото на ответника да оспори иска и обстоятелствата, на които той се основава, както и да изрази становище по представените доказателства вкл. по тяхната относимост. Липсва презумпция, че неподаването на отговор в срок прави иска основателен, или че освобождава ищеца от доказателствената тежест по чл. 154, ал. 1 ГПК /Решение № 67 от 06.07.2010 г. по т. д. № 898/2009 г., т. к., і т. о. на ВКС/. Съобразно правилата на чл. 154 от ГПК ищецът следва да докаже при условията на пълно и главно доказване наличието на валидна облигационна връзка между страните, че ответникът е потребител на ел. енергия за процесния обект за стопански нужди, че ищецът е предоставил процесната мрежова услуга за посочения период, както и размера на дължимото плащане за нея, обстоятелството, че ответникът е изпаднал в забава и дължи лихва за забава за посочения период в претендираните размери, а ответникът следва да докаже твърдените от него правопогасяващи факти.
Спорен по делото е въпросът за наличие на валидно облигационно провоотношение между страните за процесния период. Съгласно чл. 92, т. 4 от Закона за енергетиката, страни по сделките с електрическа енергия са крайните клиенти, а според т. 41б, буква "а" и "б. " на § 1 от ДР на същия закон, "потребител на енергийни услуги" е краен клиент, който купува енергия или природен газ и/или ползвател на преносна и/или разпределителна мрежа за снабдяването му с енергия или природен газ. По смисъла на т. 33а на § 1 от ЗЕ "небитов клиент" е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация, горещо водоснабдяване и технологични нужди или природен газ за небитови нужди.
В чл. 3 и чл. 4 от ОУ на ищцовото дружество е посочено, че страни по ОУ са: 1. „ЕНЕРГО-ПРО Продажби” (ДПИ); 2. Всеки краен клиент, който участва или е в процедура по регистрация на пазара на електрическа енергия по свободно договорени цени и чийто обект/обекти се намират на лицензионната територия на ДПИ; лице, което към датата на влизане в сила на 4 настоящите Общи условия има сключен писмен договор за доставка на електрическа енергия от доставчик от последна инстанция или се снабдява с електрическа енергия от ДПИ. Съгласно чл. 6 от ОУ, за встъпване в договорни отношения при настоящите Общи условия всеки нов клиент подава писмено заявление по образец на дружеството, заедно с актуални идентифициращи данни и документи за себе си и обекта/обектите си, включително данни за контакт.
До влизане в сила на ЗИД ЗЕ /обн. ДВ, бр. 57 от 2020 г., в сила от 26.06.2020г./, законът урежда доставката на електрическа енергия за битови клиенти и за небитови клиенти, присъединени към електроразпределителна мрежа на ниско ниво на напрежение, по идентичен начин - в чл. 94а, ал. 1 ЗЕ /Доп. - ДВ, бр. 38 от 2018 г., в сила от 1.07.2018 г./ е предвидено, че крайният снабдител осигурява снабдяването с електрическа енергия на обекти на битови и небитови крайни клиенти, присъединени към електроразпределителна мрежа на ниво ниско напрежение, в съответната лицензионна територия, когато тези клиенти не се снабдяват от друг доставчик. Аналогично, в чл. 97, ал. 1, т. 4 ЗЕ /в същата редакция/ е предвидено, че по регулирани от комисията цени се сключват сделките с електрическа енергия между крайните снабдители и битови и небитови крайни клиенти - за обекти, присъединени към електроразпределителна мрежа на ниво ниско напрежение, когато тези клиенти не са избрали друг доставчик. Тези правоотношения са подчинени на правилото на чл. 98а ЗЕ, съгласно което крайният снабдител продава електрическа енергия при публично известни общи условия /ал. 1/, които след публикуване влизат в сила за клиентите на крайния снабдител, без изрично писмено приемане /ал. 3 и 4/.
След влизането в сила на ЗИД ЗЕ /обн. ДВ, бр. 57 от 2020 г., в сила от 26.06.2020г./, крайните потребители на електрическа енергия за небитови нужди /независимо от нивото на напрежение на мрежата, към която са присъединени обектите им/, са изключени от приложното поле на чл. 94а, ал.
1 ЗЕ и чл. 97, ал. 1, т. 4 ЗЕ и същите са преминали от доставка по регулирани от КЕВР цени към доставка на електрическа енергия по свободно договорени цени. В § 15 от ПЗР на ЗИД ЗЕ е предвидено, че в 30-дневен срок от влизането в сила на този закон, крайните снабдители изпращат уведомление до всеки небитов краен клиент за прекратяване снабдяването с електрическа енергия от 1 октомври 2020 г. на обекти, присъединени към 5 електроразпределителна мрежа на ниво ниско напрежение, в съответната лицензионна територия. В случай че до 30 септември 2020 г. включително клиент по ал. 1 не е сключил договор с търговец на електрическа енергия по свободно договорени цени, доставката на електрическа енергия се извършва от досегашния му доставчик в качеството му на титуляр на лицензия по чл. 39, ал. 1, т. 5. Доставчикът по ал.
2 сключва типов договор с клиентите, които до 30 септември 2020 г. включително не са сключили договор с търговец на електрическа енергия.
Типовият договор е със срок от 1 октомври 2020 г. до 30 юни 2021 г. До сключването на типовия договор доставчикът по ал. 2 осигурява доставката на електрическа енергия, при условие че клиентът своевременно заплаща всички дължими суми във връзка с доставката. От 1 юли 2021 г. клиентите, които не са избрали доставчик, се снабдяват с електрическа енергия при условията на чл. 95а ЗЕ /т.е. от доставчик от последна инстанция/.
Съгласно законовата уредба продавач на доставената електрическа енергия е крайният снабдител /субектът по чл. 94а, респ. по чл.